№ 3772
гр. Варна, 21.11.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 7 СЪСТАВ, в публично заседание на
тридесети октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:Александър В. Цветков
при участието на секретаря Ивелина Ат. Атанасова
като разгледа докладваното от Александър В. Цветков Гражданско дело №
20233110106175 по описа за 2023 година
Производството по делото е образувано въз основа искова молба на Г. Г.
Д., ЕГН: **********, с адрес: ****, чрез адв. Л. Г., с която срещу ответника
„ЕОС Матрикс“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище в гр. София, с която е
предявен отрицателен установителен иск с правно основание чл. 439 от ГПК
за приемане за установено в отношенията между страните, че ищецът не
дължи на ответника следните суми, за които е издаден изпълнителен лист от
12.08.2015г. по ч.гр.д. № 3882/2015 по описа на Районен съд - Варна; сумата
от 615,00 лв., представляваща главница по договор за кредит от 13.09.2010 г.,
ведно със законната лихва от 506,10 лв. за периода от 07.04.2015г. от
16.05.2023г. върху главницата; за сумата от 404,03 лв., представляваща
договорна лихва за периода от 14.09.2010г. до 06.12.2013 г., както и сумата от
25 лв., представляваща разноски по делото.
Ищецът сочи в исковата си молба, че е осъден да заплати процесните
суми на ответника по силата на Заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК от
08.04.2015г. и Изпълнителен лист от 12.08.2015г. по ч.гр.д. № 3882/2015 по
описа на Районен съд Варна. Въз основа на изпълнителния титул кредиторът
образувал изпълнително дело № 973/2015 пред ЧСИ Станислава Янкова, рег.
№ 719, район на действие ОС Варна срещу него. По същото нямало нито
поискани от взискателя, нито предприети от съдебния изпълнител действия
по изпълнението. Въз основа на изложеното ищецът счита, че задълженията
са погасени по давност на основание чл. 110 от ЗЗД, съгласно който, с
изтичане на петгодишна давност се погасяват всички вземания, за които
законът не предвижда друг срок, а съгласно чл. 111, б. „в" от ЗЗД, с
тригодишна давност се погасяват вземанията за лихви, поради което
давността за главницата е изтекла на за главницата, а за лихвите на
02.09.2018г. По посочените съображения моли за уважаване на иска за
установяване на недължимост на вземането на кредитора, както и за
присъждане на разноски по реда на чл. 38, ал. 1, т. 2 от ЗАдв.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът е депозирал отговор на исковата
1
молба, с който оспорва иска като неоснователен и недоказан. Твърди, че по
образуваното изпълнително дело №973/2015 по описа на ЧСИ Станислава
Янкова, рег. №719, с район на действие ОС Варна са искани конкретни
изпълнителни действия от страна на взискателя, които прекъсват давността
многократно – с предприемането на всеки отделен изпълнителен способ и с
извършването на всяко изпълнително действие. Ответникът сочи, че при
активност на взискателя евентуалното бездействие на съдебния изпълнител
или безуспешността на посочения изпълнителен способ не следва да води до
санкция за взискателя с обявяване вземането му за погасено по давност. Сочи
се, че съгласно чл. 117, ал. 2 ЗЗД за вземания, за които е издаден
изпълнителен лист не се прилага тригодишна погасителна давност, а всякога
петгодишна.В условия на алтернативност ответникът твърди, че
погасителната давност не води до погасяване на самото вземане, а единствено
на възможността същото да бъде принудително изпълнено, което обосновава
неоснователност на иска на ищеца. Въз основа на изложеното отправя искане
за отхвърляне на исковата претенция с присъждане на разноски.
След съвкупна преценка на доказателствата по делото и
съобразявайки становището на страните и нормативните актове,
регламентиращи процесните отношения, съдът приема за установено
следното от фактическа и правна страна :
Предявеният иск намира правното си основание в разпоредбата на чл.
439 от ГПК, с който длъжникът оспорва задължението въз основа на факти,
настъпили след приключване на съдебното дирене в производството, по което
е издадено изпълнителното основание. Като средство за защита на длъжника
по висящ изпълнителен процес с иска се дава право да се установи, че
изпълняемото право е отпаднало, поради факти и обстоятелства, настъпили
след съдебното му установяване, но имащи правно значение за неговото
съществуване. В настоящия случай ищеца твърди погасяване на
изпълняемото право на основание изтекла петгодишна давност по отношение
на главното задължение и тригодишна – за акцесорните, поради
непредприемане на действия по изпълнението в рамките на изпълнителния
процес.
На първо място следва да се посочи, че по силата на чл. 117, ал. 2 от ЗЗД
всички съдебно установени вземания се погасяват с петгодишната давност,
като приложимата материално правна разпоредба не прави разлика между
характера на задължението - дали същото е главно или акцесорно, както и
дали е установено с влязло в сила решение или заповед за изпълнение – в този
смисъл Решение № 3 от 04.02.2022 г. по гр. д. № 1722 / 2021 г. на Върховен
касационен съд, 4-то гр. отделение.
Процесното оспорено задължение е установено с влязла в сила Заповед за
изпълнение по чл. 410 от ГПК от 08.04.2015 г. по ч.гр.д. № 3882/2015 по описа
на Районен съд Варна, с която Г. Г. Д. е осъдена да заплати на „ЕОС
Матрикс" ЕООД следните суми: 1.) от 615,00 лева - главница по договор за
кредит от 13.09.2010г., сключен с „Обединена българска банка" АД,
прехвърлено с договор за цесия от 06.12.2013г., ведно със законната лихва
върху нея, считано от 07.04.2015г. до окончателното й изплащане; 2.) сумата
от 404,03 лева - договорна лихва за периода от 14.09.2010г. до 06.12.2013г.;
3.)сумата от 25,00 лева - разноски по делото.
С оглед неоспорване на задължението с подаване на възражение в срока
по чл. 414 от ГПК, за процесните суми е издаден Изпълнителен лист от
12.08.2015г. по ч.гр.д. № 3882/2015 по описа на Районен съд Варна е образува
изпълнително дело № 973/2015 по описа на ЧСИ Станислава Янкова, рег. №
2
719, район на действие ОС Варна от взискателя срещу Атанас Василев Радев
и ищцата в настоящото производство.
Изпълнителното производство е образувано след постановяване на ТР №
2/26.06.2015 г. по тълк. д. № 2/2013 година на ОСГТК на ВКС, с което ППВС
№ 3/18.11.1980 г., поради което неприложими са постановките, възприети във
визираната от ответника съдебна практика, обективирана например в
Решение № 170/17.09.2018 г. по гр. дело № 2382/2017 на IV г.о. на ВКС.
Напротив тълкуването на приложимите норми, касаещи погасителната
давност в изпълнителното производство следва да бъде извършено съобразно
задължителните разяснения, дадени с т. 10 от цитираното тълкувателно
решение, съгласно които давността прекъсва с предприемането на кое да е
изпълнително действие в рамките на определен изпълнителен способ
(независимо от това дали прилагането му е поискано от взискателя и или е
предприето по инициатива на частния съдебен изпълнител по възлагане от
взискателя съгласно чл. 18, ал. 1 ЗЧСИ): насочването на изпълнението чрез
налагане на запор или възбрана, присъединяването на кредитора, възлагането
на вземане за събиране или вместо плащане, извършването на опис и оценка
на вещ, назначаването на пазач, насрочването и извършването на продан и
т.н. до постъпването на парични суми от проданта или на плащания от трети
задължени лица. Не са изпълнителни действия и не прекъсват давността
образуването на изпълнително дело, изпращането и връчването на покана за
доброволно изпълнение, проучването на имущественото състояние на
длъжника, извършването на справки, набавянето на документи, книжа и др.,
назначаването на експертиза за определяне на непогасения остатък от дълга,
извършването на разпределение, плащането въз основа на влязлото в сила
разпределение и др.
В мотивите на същото тълкувателно решение е прието още, че:
“нередовна молбата за изпълнение (освен при наличието на възлагане по чл.
18 ЗЧСИ), в която взискателят не е посочил изпълнителен способ (чл. 426, ал.
2 ГПК) и такава молба подлежи на връщане съгласно чл. 426, ал. 3 вр.чл. 129
ГПК. Ако молбата за изпълнение е върната, с нея не е прекъсната давността,
също както с върнатата искова молба не е прекъсната давността…”. Per
argumentum a contrario редовната молба за изпълнение, с която взискателят е
посочил изпълнителен способ има за последица прекъсване на погасителната
давност относно изпълняемото вземане. Горният извод се потвърждава и от
диспозитива на тълкувателния акт, където в т. 10 изрично е записано, че:
„Когато взискателят не е поискал извършването на изпълнителни действия в
продължение на две години и изпълнителното производство е прекратено по
чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК (чл. 330, ал. 1, б. „д” ГПК отм.), нова погасителна
давност за вземането започва да тече от датата, на която е поискано или е
предприето последното валидно изпълнително действие“.
По изложените съображения следва да се приеме, че за прекъсване на
погасителната давност в изпълнителния процес е достатъчно взискателят да е
проявил активност за събиране на вземането си, като периодично е изисквал
от съдебния изпълнител извършване на конкретни действия по изпълнението
спрямо индивидуализирано имущество на длъжника. Горното разрешение в
3
най-голяма степен съответства на целта на института на погасителната
давност, чието основно предназначение е да стимулира упражняването на
правата на страните в определени срокове, като бездействието на носителя на
едно притезание бъде наказано чрез погасяване на същото и превръщането му
в естествено.
Видно от приложеното като доказателство по делото изпълнително дело
№ 973/2015 по описа на ЧСИ Станислава Янкова, рег. № 719, район на
действие ОС Варна, не е проявил бездействие по отношение на събиране на
изпълняемото си вземане в период по-дълъг от пет години. Напротив,
периодично същият е отправял процесуално редовни искания за провеждане
на изпълнителни действия. Така с молбата за образуване на изпълнителното
производство от 02.09.2015 г. е поискал налагането на запори върху
трудовите възнаграждения на длъжниците.
С нова молба от 25.07.2017 г. взискателят е поискал налагането на запор
на откритите на името на длъжниците банкови сметки и трудови доходи.
Така със запорно съобщение от 04.06.2018 г. е наложен запор на
банковите сметка на Г. Г. Илиева до размера на задължението от 2022.20
лева.
Съгласно чл. 3, т. 1 от Закона за мерките и действията по време на
извънредното положение, обявено с решение на Народното събрание от 13
март 2020 г. (обн. ДВ, бр. 28 от 24.03.2020 г.), за срока от 13 март 2020 г. до
отмяната на извънредното положение спират да текат процесуалните срокове
по съдебни, арбитражни и изпълнителни производства. Съгласно § 13 от ПЗР
към ЗИД на Закона за здравето сроковете, спрели да текат по време на
извънредното положение по Закона за мерките и действията по време на
извънредното положение, обявено с решение на Народното събрание от 13
март 2020 г., и за преодоляване на последиците, продължават да текат след
изтичането на 7 дни от обнародването на този закон в "Държавен вестник".
Предвид изложеното давностният срок не е текъл от 13.03.2020 г. до
20.05.2020 г. включително, като същият следва да бъде удължен със
съответния период от два месеца и една седмица.
На 10.02.2022 г. взискателят е депозирал нова молба за налагане на запор
на банковите сметки, опис и запор на движими вещи в дома на длъжниците.
С оглед изложената фактическа установеност се достига до
безпротиворечивия и категоричен извод, че от датата на влизане в сила на
Заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК от 08.04.2015 г. по ч.гр.д. №
3882/2015 по описа на Районен съд Варна -30.07.2015 г. до датата на
приключване на съдебното дирене пред настоящата съдебна инстанция не е
имало период от повече от пет години, през който взискателят не е отправял
искания за предприемане на изпълнителни действия, поради което не е
настъпила погасителната давност по отношение на процесните вземания.
Неоснователни са доводите на ищеца, че с настъпване на перемпцията
всички действия по изпълнението след това са незаконосъобразни и не следва
да бъдат вземани предвид при изчисляване на давността, тъй като дали е
перемирано изпълнителното дело е без правно значение, с оглед предмета на
4
настоящото производство. Същата се прекъсва с искането за извършване на
действия по изпълнението, и дори и изпълнителното дело да е било
перемирано, необразуването на новото искане в отделно дело няма значение
за прекъсването на давността, като в този смисъл е и Решение № 37/24.02.
2021 г. по гр.д. № 1747 по описа за 2020 година на ВКС, IV г.о.
Предвид всичко гореизложено следва да се приеме, че погасителната
давност на процесните вземания не е настъпила, поради което предявеният
отрицателен установителен иск с правно основание чл. 439 от ГПК,с който се
оспорва притезателният им характер е неоснователен и следва да бъде
отхвърлен.
Ответникът не претендира и не доказва извършването на съдебно-
деловодни разноски, поради което такива не му се дължат.
Мотивиран от изложеното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от Г. Г. Д., ЕГН: **********, с адрес: ****,
чрез адв. Л. Г., срещу „ЕОС Матрикс“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище в
гр. София, отрицателен установителен иск с правно основание чл. 439 от ГПК
за приемане за установено в отношенията между страните, че ищецът не
дължи на ответника следните суми, за които е издаден изпълнителен лист от
12.08.2015г. по ч.гр.д. № 3882/2015 по описа на Районен съд – Варна: сумата
от 615,00 лв., представляваща главница по договор за кредит от 13.09.2010 г.,
ведно със законната лихва от 506,10 лв. за периода от 07.04.2015г. от
16.05.2023г. върху главницата; за сумата от 404,03 лв., представляваща
договорна лихва за периода от 14.09.2010г. до 06.12.2013 г., както и сумата от
25 лв., представляваща разноски по делото.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Варненски
окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
5