Решение по дело №192/2019 на Административен съд - Русе

Р Е Ш Е Н И Е

№

 

гр. Русе, 18 юли 2019 год.

 

                                                                                    В    И М Е Т О    Н А    Н А Р О Д А

 

Русенският административен съд, 6-ти състав в публично заседание на 18 юни  2019 год. в състав:

Съдия: ЕЛИЦА ДИМИТРОВА

 при участието на секретаря НАТАЛИЯ ГЕОРГИЕВА и прокурора АНДРЕЙ АНГЕЛОВ като разгледа докладваното от съдията   ДИМИТРОВА  административно дело № 192 по описа за 2019 година, за да се произнесе, съобрази следното:

Производството е по реда на чл. 156 – чл. 161 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК).

Образувано е по жалба на „ ЛЕДЪРС БГ”  ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Русе, ул. Чая №12, представлявано от Л.С.Д. , срещу  Ревизионен акт № Р-03001818002767-091-001/29.11.2018 г., с който е установена отговорност на дружеството ЛЕДЪРС БГ ЕООД на основание чл. 177 от ЗДДС за задължения за Данък върху добавената стойност дължим от „ЕНТЕКС” ЕООД в размер 50 025,16 лева и съответно лихви за просрочие в размер на 16 378,97 лева, потвърден изцяло с Решение № 415/25.02.2019 г. на директора на Дирекция „ОДОП”  Варна, ЦУ на НАП

Изложени са доводи за незаконосъобразно ангажиране на отговорността на дружеството за чуждо задължение, доколкото не е доказано кумулативното проявление на всички елементи от фактическия състав на чл. 177 ЗДДС.

Претендира, че не са доказани условията, визирани в  чл.177 ал.2 ЗДДС.  Твърди се, че не е посочено кое конкретно от двете условия е налично, с което е допуснато нарушение на административнопроизводствените правила. Твърди се, че дружеството е предприело дължимото търговско поведение и не е имало разумни причини да подозира, че част или целия дължим по доставките ДДС няма да бъде внесен от задълженото лице „Ентекс”ЕООД към момента на издаване на фактурите. 

Според жалбоподателя са посочени формални и напълно недоказани факти за привидност на сделките и че доставките представляват заобикаляне на закона, без категорично да са установени и мотивирани предпоставките за прилагане института на солидарната отговорност. Твърди се, че са допуснати съществени процесуални нарушения с необсъждане на всички събрани доказателства в тяхната съвкупност, което е довело до необоснованост на РА. Твърди се, че с потвърдителното решение  Директора на „ОДОП” Варна е излязъл извън направените в РД и РА констатации и за пръв път е въвел ново фактическо и правно основание, че са налице предпоставките на чл.177 ал.3 т.2 предл. първо и второ, вр. ал.2 пр.2 ЗДДС относно презумцията „ лицето е било длъжно да знае”.  

Изложени са доводи за незаконосъобразност на РА, в частта на начислените лихви за забава. Претендира се отмяната на РА, потвърден с потвърдитеното решение на Директора на ОДОП-Варна и присъждането на разноски по депозиран списък.

Ответникът – директор на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" Варна , чрез процесуален представител гл.юрк. Е., изразява становище за неоснователност на жалбата. Посочва, че в хода на административното производство са събрани достатъчно доказателства, които да обосновават наличието на осъществен състав по чл. 177 ЗДДС за ангажиране отговорността на жалбоподателя по доставки, документирани с фактури, издадени от „Ентекс”ЕООД. Моли съда да вземе предвид изложеното в мотивите на решението на директора на Дирекция "ОДОП" – Варна относно дължимостта на лихви като част от отговорността на третото задължено лице, каквото се явява жалбоподателят в хипотезата на чл. 177 ЗДДС. Претендира юрисконсултско възнаграждение.

Прокурорът дава заключение за неоснователност на жалбата.

Административен съд Русе , като обсъди доводите на страните и доказателствата по делото, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Със Заповед за възлагане на ревизия ЗВР №Р-03001818002767-020- 001/ 15.05.2018 г. (стр.6-10), издадена от Ш.А.С. на длъжност началник сектор „Ревизии” при ТД на НАП Варна, оправомощен със Заповед № Д-1249/30.06.2017г . на директора на ТД на НАП-Варна,  връчена на ревизираното лице по реда на чл.29, ал.4 от ДОПК (по електронен път), изменена със Заповеди за изменение на ЗВР № Р-030001818002767-020-002/10.08.2018 г. (стр. 1-14), № Р-030001818002767-020-003 /18.09.2018 г. (стр.15-18), връчени по реда на чл.29, ал. 4 от ДОПК по електронен път, е възложено извършването на ревизия на „Ледърс БГ" ЕООД за установяване на отговорност за данък върху добавената стойност за дължимия данък по доставки, извършени от „Ентекс" ЕООД, ЕИК ********* за данъчни периоди м.08 2014 г., м. 11 2014 г., м.12 2014 г., м. 03.2015 г., м.06.2015 г., м.07.2015 г., м.08.2015 г., м.09 2015 г., м.10 2015 г. и м.11 2015 г. Определен е срок за завършването до 18.10.2018г.

За извършената ревизия в срока по чл. 117., ал. 1 от ДОПК е издаден Ревизионен доклад РД № Р-03001818002767-092-001/01.11.2018 г., /л.671-701/. На основание чл. 117, ал. 5 от ДОПК е подадено възражение с вх. № ВхК-8897/15.11.2018 г. срещу РД (стр.704-706), прието за неоснователно от органите по приходите на база събраните и приобщени доказателства към РД, като на основание чл.155, ал. 3 и чл.37 от ДОПК са събрани и приобщени служебно доказателства с Протокол № 1217923/ 19.11.2018г.

    Ревизионното производство е приключило с издаване на РА № Р-03001818002767-091- 001/29.11.2018 г. от издаден от Ш.А.С. на длъжност Началник на сектор „Ревизии" в дирекция „Контрол" при ТД на НАП - Варна, възложил ревизията и С.Ц.К. на длъжност главен инспектор по приходите - ръководител на ревизията, последната оправомощена със заповед № Д-795/02.05.2017г. на Директор на ТД на НАП-Варна , връчен по реда на чл. 29, ал. 4 от ДОПК на 05.12.2018 г.

    С РА е ангажирана отговорността на  Ледърс БГ ЕООД по реда на чл. 177 ЗДДС за дължимия и невнесен данък по доставка, извършена от „Ентекс"ЕООД с ЕИК по БУЛСТАТ *********, по данъчни периоди, както следва:

-  За данъчен период 01.08.2014г. - 31.08.2014г. - отговорност по чл.177 от ЗДДС за невнесен ДДС по фактура №**********/05.08.2014г. в размер на 2021,20лв., в едно с лихва общо в размер на 863,59 лв., в това число определена с РД № Р-03001818002767-092-001/01.11.2018г. за периода до 01.11.2018г. в размер на 847,87лв., и допълнително начислена лихва с настоящия ревизионен акт на основание чл.1 от ЗЛВДТДПДВ, във връзка с чл.175 от ДОПК и чл.89 от ЗДДС за периода от 02.11.2018г. до 29.11.2018г. в размер на 15,72 лв.

-  За данъчен период 01.11.2014г. - 30.11.2014г. - отговорност по чл.177 от ЗДДС за невнесен ДДС по фактура №**********/20.11.2014г. в размер на 1400,00лв., в едно с лихва общо в размер на 562,68 лв., в това число определена с РД № Р-03001818002767-092-001/01.11.2018г. за периода до 01.11.2018г. в размер на 551,79лв., и допълнително начислена лихва с настоящия ревизионен акт на основание чл.1 от ЗЛВДТДПДВ, във връзка с чл.175 от ДОПК и чл.89 от ЗДДС за периода от 02.11.2018г. до 29.11.2018г. в размер на 10,89 лв.

-  За данъчен период 01.12.2014г. - 31.12.2014г. - отговорност по чл.177 от ЗДДС за невнесен ДДС по фактура №**********/08.12.2014г. в размер на 2839,96лв., в едно с лихва общо в размер на 1116,91 лв., в това число определена с РД № Р-03001818002767-092-001/01.11.2018г. за периода до 01.11.2018г. в размер на 1094,82лв., и допълнително начислена лихва с настоящия ревизионен акт на основание чл.1 от ЗЛВДТДПДВ, във връзка с чл.175 от ДОПК и чл.89 от ЗДДС за периода от 02.11.2018г. до 29.11.2018г. в размер на 22,09 лв.

-  За данъчен период 01.03.2015г. - 31.03.2015г. - отговорност по чл.177 от ЗДДС за невнесен ДДС по фактури №**********/05.03.2015г. и № **********/20.03.2015г. общо в размер на 1080,00лв., в едно с лихва общо в размер на 397,71 лв., в това число определена с РД № Р-03001818002767-092- 001/01.11.2018г. за периода до 01.11.2018г. в размер на 389,31лв., и допълнително начислена лихва с настоящия ревизионен акт на основание чл.1 от ЗЛВДТДПДВ, във връзка с чл.175 от ДОПК и чл.89 от ЗДДС за периода от 02.11.2018г. до 29.11.2018г. в размер на 8,40 лв.

-  За данъчен период 01.06.2015г. - 30.06.2015г. - отговорност по чл.177 от ЗДДС за невнесен ДДС по фактури №**********/24.06.2015г., №**********/25.06.2015г. и № **********/26.06.2015г. общо в размер на 5868,00лв., в едно с лихва общо в размер на 2012,40 лв., в това число определена с РД № Р-03001818002767-092-001/01.11.2018г. за периода до 01.11.2018г. в размер на 1966,76лв., и допълнително начислена лихва с настоящия ревизионен акт на основание чл.1 от ЗЛВДТДПДВ, във връзка с чл.175 от ДОПК и чл.89 от ЗДДС за периода от 02.11.2018г. до 29.11.2018г. в размер на 45,64 лв.

-  За данъчен период 01.07.2015г. - 31.07.2015г. - отговорност по чл.177 от ЗДДС за невнесен ДДС по фактура №**********/10.07.2015г. в размер на 4000,00лв., в едно с лихва общо в размер на 1335,04 лв., в това число определена с РД № Р-03001818002767-092-001/01.11.2018г. за периода до 01.11.2018г. в размер на 1303,93лв., и допълнително начислена лихва с настоящия ревизионен акт на основание чл.1 от ЗЛВДТДПДВ, във връзка с чл.175 от ДОПК и чл.89 от ЗДДС за периода от 02.11.2018г. до 29.11.2018г. в размер на 31,11 лв.

-  За данъчен период 01.08.2015г. - 31.08.2015г. - отговорност по чл.177 от ЗДДС за невнесен ДДС по фактура №**********/06.08.2015г. в размер на 2000,00лв., в едно с лихва общо в размер на 651,38 лв., в това число определена с РД № Р-03001818002767-092-001/01.11.2018г. за периода до 01.11.2018г. в размер на 635,20лв., и допълнително начислена лихва с настоящия ревизионен акт на основание чл.1 от ЗЛВДТДПДВ, във връзка с чл.175 от ДОПК и чл.89 от ЗДДС за периода от 02.11.2018г. до 29.11.2018г. в размер на 15,56 лв.

-  За данъчен период 01.09.2015г. - 30.09.2015г. - отговорност по чл.177 от ЗДДС за невнесен ДДС по фактури №**********/02.09.2015г., №**********/07.09.2015г. и № ..10/10.09.2015г. общо в размер на 6400,00лв., в едно с лихва общо в размер на 2030,98 лв., в това число определена с РД № Р- 03001818002767-092-001/01.11.2018г. за периода до 01.11.2018г. в размер на 1981,20лв., и допълнително начислена лихва с настоящия ревизионен акт на основание чл.1 от ЗЛВДТДПДВ, във връзка с чл.175 от ДОПК и чл.89 от ЗДДС за периода от 02.11.2018г. до 29.11.2018г. в размер на 49,78 лв.

-  За данъчен период 01.10.2015г. - 31.10.2015г. - отговорност по чл.177 от ЗДДС за невнесен ДДС по фактури №**********/02.10.2015г., №**********/07.10.2015г. и № **********/16.10.2015г. общо в размер на 9240,00лв., в едно с лихва общо в размер на 2849,94 лв., в това число определена с РД № Р-03001818002767-092-001/01.11.2018г. за периода до 01.11.2018г. в размер на 2778,07лв., и допълнително начислена лихва с настоящия ревизионен акт на основание чл.1 от ЗЛВДТДПДВ, във връзка с чл.175 от ДОПК и чл.89 от ЗДДС за периода от 02.11.2018г. до 29.11.2018г. в размер на 71,87 лв.

-За данъчен период 01.11.2015г. - 30.11.2015г. - отговорност по чл.177 от ЗДДС за невнесен ДДС по фактури №**********/04.11.2015г., №**********/09.11.2015г. и № **********/13.11.2015г. общо в размер на 15176,00лв., в едно с лихва общо в размер на 4558,34 лв., в това число определена с РД № Р-03001818002767-092-001/01.11.2018г. за периода до 01.11.2018г. в размер на 4440,29лв., и допълнително начислена лихва с настоящия ревизионен акт на основание чл.1 от ЗЛВДТДПДВ, във връзка с чл.175 от ДОПК и чл.89 от ЗДДС за периода от 02.11.2018г. до 29.11.2018г. в размер на 118,05 лв.    Или общо в размер на 50025,16 лева и съответно лихви за забава в размер на 16 378,97 лева  за упражнено право на приспадане на данъчен кредит по фактури, издадени от Ентекс ЕООД, по които данък не е внесен ефективно от доставчика. В срока по чл. 152, ал. 1 ДОПК до директора на Дирекция "ОДОП" Варна  е подадена жалба срещу РА с вх.  № 67388/19.12.2018 г. по описа на ТД на НАП - Варна, заведена с вх.№ Ю-415/27.12.2018 г. в регистъра на отдел „Обжалване" при дирекция ОДОП Варна. С Решение №415/25.02.2019 г. на директора на дирекция ОДОП Варна, ЦУ на НАП, издадено в законоустановения срок, РА е потвърден. Извършените процесуални действия и събраните в хода на производството доказателства, както и тези приобщени от предходно приключили ревизионни производства по отношение на „Ледърс БГ” ЕООД, Ентекс”ЕООД, „Ледърс” ООД са подробно описани в РД и РА.

             Не е спорно между страните, че основната дейност на „Ледърс БГ" ЕООД е търговия на едро с естествена кожа и консумативи за шивашката промишленост. Не се оспорва, че през включените в обхвата на ревизията данъчни периоди основен доставчик на естествена кожи за ревизираното лице е „Ентекс" ЕООД .  Съгласно регистрираните в дневниците за покупки по ЗДДС на ревизираното дружество доставки, делът на „Ентекс" в доставките на стоки е 85,89%, което не се оспорва.

Установено е безспорно, видно от дневниците за покупки по ЗДДС на „Ентекс" ЕООД, и от протокол за извършена насрещна проверка във връзка с предходна ревизия на „Ледърс БГ” ЕООД  / приключила с РА  № Р-03001817008752-091-001 /18.05.2018г. / , че първите документирани доставки между „Ентекс" ЕООД и „Ледърс БГ" ЕООД са от февруари 2014 г. и това са доставки с предходен доставчик - българско дружество „Ивени Д2" ЕООД. „Ентекс” ЕООД има извършени 4 покупки на естествена кожа от „Ивени Д2", документирани с фактура № **********/06.01.2014г., №**********/08.01.2014г., №**********/10.01.2014г. и **********/13.01.2014г. Закупената с тези фактура кожа е продадена на „Ледърс БГ" ЕООД през 02.2014г. с фактури № *********/04.02.2014г., **********/05.02.2014г. и № *********/06.02.2014г., като са фактурирани същите количества, каквито са доставени, но с разлика в цената от 1,00лв в повече.  Посочените фактури не са обхванати от ревизията, тъй като дължимия ДДС е начислен и внесен и по него не е ползван данъчен кредит.

      Не се спори, че от 15.05.2014г. „Ентекс" ЕООД започва доставки на естествена кожа от Guantificio Caminati di Caminati Ernesto- Италия.

      Не се спори и относно определения относителен дял на ползвания от „Ледърс БГ”ЕООД данъчен кредит по доставки от „Ентекс”ЕООД определен на 85,89 % , който е по повод на същата доставена естествена кожа по ВОП от страна на „Ентекс” ЕООД от Guantificio Caminati di Caminati Ernesto- Италия, считано от 15.05.2014г.,  доставян директно в склад на жалбоподателя на ул.Мадан 6, предоставен за безвъзмездно ползване на „Ентекс” ЕООД на база договор за съвместна дейност от м.януари 2014г.,макар ,че ревизираното лице заплаща месечен наем от 150лв. на собственика. Не се оспорва и констатацията, че транспорта по ВОП на естествена кожа приключва директно в склада на ревизираното лице, приема се заедно от представляващите „Ентекс” ЕООД и „Ледърс БГ” ЕООД, като от момента на разтоварването се предава на отговорно пазене на жалбоподателя безвъзмездно и не са извършвани допълнителни обработки и други действия по доставената кожа и при извършена продажба е била прехвърляна собствеността от „Ентекс" ЕООД на „Ледърс БГ" ЕООД на база сключен от 12.01.2014г договор за съвместна дейност / л.423/.

         Не се оспорва установеното, че през данъчните периоди включени в обхвата на ревизията дейностите по доставките на естествена кожа са осъществявани не от персонал на дружествата, а от двамата представляващи, съответно К.Д. - представляващ „Ентекс"ЕООД и Л.Д. - представляващ „Ледърс БГ" ЕООД и дружествата не са разполагали с персонал/ Справка НАП/

         Не се оспорва установеното, че ревизираното лице „Ледърс БГ" ЕООД е осъществило търговски контакт през м.април 2014г. и доставка на естествена кожа от същия търговец- Guantificio Caminati di Caminati Ernesto с VIN IT00436640403, тъй като на 30.04.2014г. е документирал с протокол № 1/30.04.2014г. ВОП с предмет естествена кожа 500кг. с единична цена 9,779лв. и обща стойност 4889,58лв. Към протокола са приложени фактура № 10/2014 от 23.04.2014г. издадена от Guantificio Caminati di Caminati Ernesto, международна товарителница № 1006983 с посочен изпращач Guantificio Caminati di Caminati Ernesto, получател „Ледърс БГ" ЕООД и превозвач B&O East sea truck SRL и дата на изпращане 23.04.2014г., проформа фактура за 500кг. естествена кожа, цена 6 евро на килограм и обща стойност 3000 евро./ л. 712/, платежно нареждане от 17.04.2014г. за преведени 3000 евро от „Ледърс БГ" ЕООД в полза на Guantificio Caminati di Caminati Ernesto /Протокол № 1217924/20.11.2018 г. за приобщаване на доказателства от друго контролно производство на „Ледърс БГ'ЕООД, приключило с Протокол за извършена насрещна проверка № П- 03001816062648-141-001/30.05.2016 г./. Оспорва се само извода на ревизиращия орган, че тази доставка не е мостра, с което е отхвърлено възражение, че „Ентекс“ЕООД е следвало да проучи италианския пазар за кожи и да осъществи контакт за доставка на големи количества на по-ниска цена.

             В хода на производството не се спори от „Ледърс БГ" ЕООД, че дружеството е получател на облагаеми доставки на естествени кожи от „Ентекс" ЕООД, документирани с фактури №№ **********/05.08.2014г., **********/20.11.2014г., **********/08.12.2014г., **********/05.03.2015г., **********/20.03.2015г., **********/24.06.2015г., **********/25.06.2015г., **********/26.06.2015г., **********/10.07.2015г., **********/06.08.2015г., **********/02.09.2015г., **********/07.09.2015г., 10/10.09.2015г., **********/02.10.2015г., **********/07.10.2015г., **********/16.10.2015г., **********/04.11.2015г., **********/09.11.2015г. и **********/13.11.2015г., които фактури документират покупки на естествена кожа в мерни единици кв.м.,куб.м. и кг.

             Не се спори , че „Ентекс" ЕООД няма други клиенти на естествена кожа доставена от Guantificio Caminati di Caminati Ernesto, освен жалбоподателя.

Не се спори ,че получателят „Ледърс БГ" ЕООД за данъчни периоди: м. м. 08, 11 и 12/ 2014 г.,както и за м.м.  03, 06, 07, 08, 09, 10, 11 /2015 г. е отразил в своите отчети и отчетните регистри по чл.124 от ЗДДС - дневници за покупки и чл. 125 от ЗДДС - справки декларации, получените доставки от „Ентекс" ЕООД в общ размер на 50 869.48 лв., като такива с право на пълен данъчен кредит.

Не се спори и, че фактурите посочени по-горе, с изключение на фактура № 13000000014/05.08.2014г. с данъчна основа 10106,00лв. и ДДС в размер на 2021,20лв., са включени от „Ентекс" ЕООД в дневниците за продажби и справките - декларации по ЗДДС за съответните данъчни периоди в изпълнение на разпоредбите на чл.86 от ЗДДС. Посочената фактура е включена от „Ледърс БГ” в СД по ДДС и в дневниците за продажби, докато „Ентекс” ЕООД е посочило нулева ставка.

 Изброените по-горе фактури са събрани в хода на ревизионното производство с Протокол № Р-03001818002767-ППД-001/05.06.2018г., с който са приобщени документи събрани в хода на ревизионно производство възложено с обхват Корпоративен данък 01.01.2014г.-31.12.2016г., ДДС 01.01.2014г.-30.11.2017г. приключило с Ревизионен акт № Р-03001817008752-091-001/18.05.2018г. издаден на „Ледърс БГ" ЕООД с ЕИК по БУЛСТАТ *********./ л.81-88 от делото/. Към фактурите са приложени приемо-предавателни протоколи за полученото количество от съответните артикули.

 През 2014 г. и 2015 г. фактурите са платени частично по банков път от Разплащателна сметка на „Ледърс БГ" ЕООД с IBAN ***а инвестиционна банка АД, което не се оспорва от жалбоподателя/ за което е оформена таблица л.691-693/.

 Установено е, на база СД за данъчните периоди, включени в обхвата на ревизията, че относителният дял на декларираните продажби с начислен ДДС от „Ентекс" ЕООД с получател „Ледърс БГ" ЕООД към всички декларирани продажби с начислен ДДС по фактури, издадени от „Ентекс" ЕООД, общо за ревизираните периоди е 76,67 %, а за данъчни периоди м. м. 08 и 11/2014 г. и 07. 08. 09, 10 и 11/2015г. е 100% по фактури с получател жалбоподателя.

 Не е спорно и обстоятелството, че по същите фактури  от „Ледърс БГ" ЕООД е приспаднат данъчен кредит общо на размер на 50869,48лв., тъй като доставчикът „Ентекс”ЕООД го е посочило на отделен ред ДДС, възлизащ на същия размер,  както и факта, че ДДС в размер на 53217,20лв. в едно с лихвите към тях, дължим от „Ентекс" ЕООД за данъчните периоди, включени в обхвата на ревизията не е внесен от дружеството.

 Реалността на доставките е изследвана в ревизионно производство, приключило с РА № Р-03001817008752-091-001 /18.05.2018 г., издаден на „Ледърс БГ" ЕООД, като същият не е обжалван по административен ред и е влязъл в законна сила, считано от 07.06.2018 г.

    Преди това в хода на извършената на „Ентекс" ЕООД данъчна ревизия, приключила с приобщения РА № Р-03001816000759-091-001/26.08.2016г., влязъл в законова сила на 14.09.2016г., е установено безспорно, че през периода от 01.04.2014г. до 30.11.2015г. дружеството неправомерно е намалявало размера на дължимият ДДС, като е упражнявало право на приспадане на данъчен кредит за стоки и услуги, които не са действително доставени, респективно извършени. Същевременно именно в този период  са извършени редица вътреобщностни придобивания на естествени кожи, които в последствие са доставяни на „Ледърс БГ" ЕООД - основен клиент на „Ентекс" ЕООД.

          Безспорно е, че доставчикът „Ентекс" ЕООД дължи ДДС в размер на 59 126,49 лв, установен с Ревизионен акт № Р-0300181600759-091-001/26.08.2016 г., поправен с РА за поправка на РА № П-03001816178471-003-001/12.10.2016 г. Установените задължения са декларирани доставки, който данък не е внесен ефективно, като резултати за периодите от 01.08.2014 г. до 30.11.2015 г.

 Не е спорно и, че част от дължимият ДДС по гореописаните фактури с получател ревизираното лице общо в размер на 50025,16лв., видно от приложената към преписката справка за общите задължения на „Ентекс" ЕООД не е внесен от дружеството нито в нормативно определения срок, изтекъл на 14-то число на месеца, следващ месеца през който е следвало ДДС да е начислен за данъчните периоди включени в обхвата на ревизията, нито към 14.09.2016г., на която дата е изтекъл срока за издължаване на начисления с РА № Р- 03001816000759-091-001/26.08.2016г. данък върху добавената стойност на „Ентекс" ЕООД за същите данъчни периоди, нито към датата на издаване на оспорения ревизионен акт.

Установено е и не се спори, че от публичен изпълнител на НАП са предприети действия за принудително изпълнение за погасяване на задълженията събиране на установените задължения „Ентекс" ЕООД с Ревизионен акт № Р- 0300181600759-091-001/26.08.2016 г., поправен с РА за поправка на РА № П- 03001816178471-003-001/12.10.2016 г., от публичен изпълнител на НАП са предприети действия за принудително изпълнение за погасяване на задълженията. (стр.361-364) : продължено е действието на наложени предварителни обезпечителни мерки –наложен запор върху налични и постъпващи суми по банкови сметки, по депозити, вложени вещи в трезори, вкл. и съдържанието на касетите, както и суми, предоставени за доверително управление, находящи се във всички търговски банки, опериращи на територията на страната, като размерът на запорираната сума е 62 240,74 лв.; за обезпечаване на задължения по изпълнително дело №*********/2016 е наложен запор върху налични и постъпващи суми по банкови сметки, по депозити, вложени вещи в трезори, вкл. и съдържанието на касетите, както и суми, предоставени за доверително управление, находящи се в ТБ „ПИБ" АД, ТБ „ОББ" АД., „Уникредит Булбанк" АД. като размерът на запорираната сума е 80 412.21 лв. Органите по приходите са извели изводите, че предприетите действия за принудително изпълнение на задълженията са безуспешни, предвид липса на активи и собственост на „Ентекс" ЕОО, които да обезпечат задълженията му. Горното се установява и от изисканите справки за притежавано движимо и недвижимо имущество.

 

При съпоставка на представения договор за сътрудничество и съвместна дейност от 12.01.2014 г./ приложен на страници 296 и 423/ органите по приходите са констатирали липса на договорена насрещна престация в полза на „Ледърс БГ" ЕООД, предвид ангажимента на дружеството за отговорно пазене на стоки собственост на „Ентекс" ЕООД. Въпреки договорените в чл. 5 от договора отстъпки при евентуално бъдещо закупуване на естествена кожа от „Ледърс БГ" ЕООД,  въз основа на събраните като доказателства издадени фактури от „Ентекс" ЕООД към „Ледърс БГ" ЕООД и при преглед на стоковия поток на „Ентекс” ЕООД е направен извод ,че не е налице ползвана договорена 10 % отстъпка, а е прието, че е налице е завишаване на доставната цена на кожата с 9.02 пъти, като в РА е поправен извода в РД, че надценката е 180 %. Този извод в атакувания РА е изведен на база съпоставки на стоков поток на естествена кожа за периода от 01.2014г. до 11.2015г., хронологичен регистър на „Ентекс" ЕООД от дата 01.05.2014г. до 31.12.2014г. и от дата 01.01.2015г. до 30.11.2015г., аналитични регистри на „Ентекс"ЕООД за сметка 304 - Стоки и 702 - Приходи от продажби на стоки за периода от 01.05.2014г. до 31.12.2014г. и аналитични регистри на „Ентекс"ЕООД за група 30 и група 70 за периода от 01.01.2015г. до 31.12.2015г.,  приобщени с протокол обр.Кд73,№ 1217923/19.11.2018 г. Като документи налични в архиви на НАП в отговор на ИПДПОЗЛ № Р-03001816000759- 040-003/06.06.2016г., съставено в хода на ревизия с УИН № Р-03001816000759, страна по което е „Ентекс" ЕООД, РД приобщен към настоящото производство с протокол № 1354018/10.10.2018г.

Изводът за надценка е на база стоковия поток, предоставен от „Ентекс” ЕООД, при който е установена идентичност на мерните еденици –метър, квадратен метър и кубичен метър. Именно на база съпоставка на данните от този стоков поток , потвърден от счетоводните записвания по см.30 и 70 и представените фактури за доставка към „Ледърс БГ”ЕООД е установено, че вътреобщностното придобиване е за кожа 7979 кг.,равняваща се по данни на „Ентекс“ЕООД на 19 197,50м. на обща стойност 97 831,40лв. при средна цена 5,10лв , а „Ледърс БГ ЕОООД е закупило кожа на стойност 274 129,40 лв. / 5284,55 кв.м. и 269,05 кг./ при средна цена 46лв. за метър, докато първата доставка от италианския търговец към „Ледърс БГ” ЕООД е на значително по-ниска цена. За конвертиране на цената е използван реда, приложен от „Ентекс” ЕООД.

В РД и в РА са посочени обстоятелствено факти за предходно познанство на физическите лица, управители на двете дружества и преки участници в коментираните стопански операции, а именно, че в предходни данъчни периоди, в качеството им на еднолични собственици и управители на други две юридическа лица - „Ледърс" ЕООД с ЕИК по БУЛСТАТ *********,чийто собственик и управител е Л.Д.и SCRALTRADGRUP SRL c VIN №R026324086, чийто собственик  е К. Д.са извършвали дейности по отклонение от данъчно облагане като са натрупани данъчни задължения и фирмите са били прехвърляни на малоимотни лица, като в тази връзка са приобщени приключили ревизионни производства и е изложено в табличен вид на стр. 681-684 от РД.

Ревизиращите органи са приели, че декларираният със справки-декларации от „Ентекс” ЕООД ДДС за внасяне за посочените данъчни периоди , начислен по фактурите, издадени на „Ледърс БГ” ЕООД , в общ размер на 50025,16 лв., не е внесен в бюджета от длъжника и всички способи за събирането му са изчерпани. Формиран е извод, че по отношение на ревизираното лице - получател по процесните доставки, по които е ползвало право на данъчен кредит, са налице предпоставките за реализиране на отговорността му по чл. 177, ал. 1 ЗДДС.

    Мотивирано е, че е налице пряка причинно-следствена връзка между дължимия невнесен данък от страна на „Ентекс" ЕООД и приспаднатия данъчен кредит от „Ледърс БГ" ЕООД, предвид високия процент, който заема начисления ДДС по доставката към ревизираното дружество, спрямо общите извършени доставки и начислен данък от „Ентекс" ЕООД и високия / близо 86 % / относителен дял  на ползвания то „Ледърс БГ" ЕООД данъчен кредит по доставки от „Ентекс" ЕООД, допълнително мотивиран и от факта, че  92,53% от начисления ДДС за внасяне от „Ентекс" ЕООД е във връзка с извършен ВОП на естествена кожа и във връзка с продажба на същата кожа единствено и само на „Ледърс БГ" ЕООД, като ревизията е приела с категоричност ,че невнесеният от „Ентекс" ЕООД данък върху добавената стойност е начислен по повод на извършени продажби на „Ледърс БГ" ЕООД.

В мотивите на ревизионния акт и потвърждаващото го решение на Директора на Дирекция "ОДОП" Варна е прието, че липсва фактическа възможност за фиска да получи вземането си от длъжника „Ентекс”ЕООД, предвид образуваното изпълнително дело за принудително събиране на задълженията на дружеството ИД № *********/2016 г., по което са запорирани всички банкови сметки на доставчика в търговски банки на територията на Р България, в които обаче няма авоари и дружеството не притежава имущество.

Изложени са аргументи за наличие на знание у ревизираното лице, че данъка няма да бъде внесен, изискуемо по чл.177 ал.2 ЗДДС и по чл.177 ал.3 т.2 вр.ал.2 ЗДДС

В  мотивите на РА и потвърждаващото го решение е направен извод, че дружеството „Ентекс" ЕООД , регистрирано от  К.М.Д., през описаните периоди е функционирало основно с цел осигуряване на данъчно предимство на „Ледърс БГ" ЕООД, ползващо данъчен кредит за реално осъществените доставки на естествена кожа, което е осигурено, както чрез осигуряване на възможност за приспадане на данъчен кредит във връзка с доставките на естествена кожа с произход Италия, доставяни директно до склад стопанисван от ревизираното дружество „Ледърс БГ"ЕООД и ползван безплатно от „Ентекс" ЕООД, така и допълнително чрез завишаване на цената на доставените от Guantificio Caminati di Caminati Ernesto стоки.

Направен е извод за привидност на доставките, мотивиран с това, че ревизираното лице „Ледърс БГ" ЕООД е осъществило търговски контакт и доставка на естествена кожа от Guantificio Caminati di Caminati Ernesto на 30.04.2014г., след която доставка с цел осигуряване на дружеството на данъчно предимство в размер начисленият по повод на доставката ДДС е възприел, със съдействието на „Ентекс"ЕООД, документиране на две привидни доставки - ВОП извършен от „Ентекс" ЕООД с доставчик Guantificio Caminati di Caminati Ernesto и последваща продажба от „Ентекс"ЕООД за „Ледърс БГ" ЕООД, въпреки, че през целия период, през който са извършвани тези доставки от 05.2014г. / отчетени за целите на ЗДДС от 06.2014г./ до 11.2015г. стоката е пристигала директно в склад на „Ледърс БГ" и „Ентекс" ЕООД няма други клиенти на естествена кожа доставена от Guantificio Caminati di Caminati Ernesto, няма други реални покупки през периода след стартиране на документирането на ВОП, не е предвидено нито заплащане на наем на склад и услуга отговорно пазене от страна на „Ентекс"ЕООД, нито заплащане на услуга по осигуряване на доставчик от Италия от „Ледърс БГ" ЕООД, липсват приемо - предавателни протоколи, с които са документирани постъпилите в склад на "Ледърс БГ" ЕООД стоки за съхранение и отговорно пазене, липсват заведени задбалансови счетоводни сметки и липсва каквато и да е информация за стоките, намиращи се в склада на дружеството, че не са признати за актив от "Ледърс БГ" ЕООД и са собственост на доставчика „Ентекс"ЕООД. Привидността на сделките е изведена от обстоятелството, че при осъществяване на директна доставка от Guantificio Caminati di Caminati Ernesto за „Ледърс БЕ" ЕООД за „Ледърс БЕ" ЕООД не би възникнал ДДС за възстановяване, поради отразяване на издадения протокол по чл.  117 от ЗДДС в дневника за покупките и в дневника за продажбите по ЗДДС; и за всички следващи доставки е доставчик „Ентекс" ЕООД и получател „Ледърс БГ“ ЕООД ревизираното дружество включва получените фактури, както е регламентирано в ЗДДС, само в дневника за покупките и със стойността на начисления във фактурите ДДС намалява формирания от стопанската дейност на дружеството ДДС за внасяне.

В мотивите са изложени твърдения и подкрепящи ги факти ,че „Ледърс БГ" ЕООД не е положило  възможните разумни усилия за собствените си работи, които не надхвърлят грижата на добрия търговец, тъй като действията и поведението на „Ледърс БГ" ЕООД не са икономически оправдани и дружеството не демонстрира логично поведение и грижа на добър стопанин. Липсата на положени грижи на добър стопанин към дейността на дружеството се извежда от факта на липсата на счетоводно отразяване от ревизираното дружество на приетите на склад чужди активи, от липсата на приемо-предавателни протоколи, от безвъзмездното предоставяне на склад, от купуването на завишена цена.

Мотивиран е и релевантният момент за установяване на знанието или задължението за знанието за него - моментът на издаването на фактурите и към този момент обективното финансово състояние на доставчика с оглед на публичните регистри -TP и данни от информационната система на HAП са сочели, че доставчикът „Ентекс" ЕООД е неплатежоспособно дружество с оглед на  публикувания негов счетоводен баланс към 31.12.201Зг. с натрупани хиляди левове задължения към доставчици и натрупани публични задължения, с текуща и непокрита загуба в хиляди левове и като негов контрагент „Ледърс БГ" ЕООД не е проявил грижата на добър търговец, като не е извършил справка и проучване относно наличните финансови активи и търговското състояние на доставчика си. Допълнително са изложени аргументи за предходни търговски взаимоотношения между К.М.Д. и Л.С.Д. за идентични действия относно избягване плащане на задължения в особено големи размери.

В мотивите на потвърждаващото решение са изложени допълнителни аргументи, че сделките заобикалят закона - относно втората предпоставка в т. 2 на чл. 177, ал. З ЗДДС.

В решението на административната инстанция е посочено още, че доколкото се касае за публично задължение, то лихвата за забава е законосъобразно определена.

        По делото са приети писмените доказателства, представени от ответника с административната преписка, и допълнително обсъждания в РА и потвърдителното решение, предходно издаден на „Ледърс БГ”ЕООД ревизионен акт, протоколи за насрещни проверки, както и писмени доказателства за несъбираемостта на ДДС от „Ентекс”ЕООД  описани и обсъдени по-долу в съдебното решение.  

       Съдът при така установените релевантни факти, прави следните правни изводи:

   Жалбата до Адм.Съд-Русе е подадена в срока по чл. 156, ал. 1 ДОПК, от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество е частично основателна.

       Съгласно чл. 160, ал. 2 ДОПК съдът преценява законосъобразността и обосноваността на ревизионния акт, като преценява дали е издаден от компетентен орган и в съответната форма, спазени ли са процесуалните и материално-правните разпоредби по издаването му.

Обосноваността на ревизионния акт се свързва с наличието на обстоен анализ на констатациите направени в ревизионния доклад  и обосновка от съставителите му защо те са достигнали до изводите, обективирани в разпоредителната част на акта. По съществото си това представляват правните и фактически основания или с други думи - мотивите на ревизионния акт. Съгласно чл. 120, ал. 1, т. 5 ДОПК мотивите трябва да се съдържат в ревизионния акт. Съдебната практика приема, че мотивите на ревизионния акт могат да се съдържат и в ревизионния доклад, който съгл. чл. 120, ал 2 от ДОПК е неразделна част от него /Решение № 7818 от 26.06.2008 г. на ВАС по адм. д. № 577/2008 г., I о./. Макар, че в ДОПК не е посочен предметът на проверката на решаващия орган, той следва да провери законосъобразността на акта изцяло, без да се ограничава от основанията, посочени в жалбата. Той преценява всички основания предвидени в чл. 146 на АПК.Това е принцип, важащ при всяко обжалване, за всеки второинстанционен орган.Изрично в чл. 155, ал. 3 от ДОПК е предвидено, че решаващият орган може да събира нови доказателства. Такива може да събира и и служебно –чл.37 ДОПК.

Ревизионен акт № Р-03001818002767-091-001/29.11.2018 г. е издаден от компетентен орган по смисъла на чл. 118, ал. 2 ДОПК, във връзка с чл. 7, ал. 1, т. 4 от Закона за НАП, в кръга на определените му правомощия, съгласно чл. 119, ал. 2 ДОПК (в този смисъл Тълкувателно решение № 5 от 13.12.2016 г. на ВАС). От представените електронни документи на електронен носител се установява, че издателите на оспорения РА, както и на РД, и на ЗВР, са притежавали квалифицирани електронни подписи по смисъла на чл. 16, ал. 1, т. 1 ЗЕДЕП към датата на издаването им като електронен документ, т.е относимите документи са подписани с квалифициран електронен подпис, в срока на неговата валидност. Последното обстоятелство не се оспорва и от самия жалбоподател. РД е съставен в 14- дневен срок от приключване на ревизията. В ревизионното производство са приобщени надлежно РД № 1202702/12.09.2012г и РА № *********/ 09.11.2012г по отношение на „ледърс“ ЕООД чрез актове за предаване на документи от архив за ползване, приобщени с протокол № 1354017/11.10.2018г / л.645/ , РД и РА, издадени на „Ентекс“ЕООД  с протокол № 1354018/10.10.2018г/ л.566/. Служебно с протокол № 1217924/20.11.2018г. / л.720/ към ревизионния акт са приобщени протокол за насрещна проверка от 30.05.2016г.с доказателства и протокол от 30.04.2014г за ВОП ,фактура, платежно, товарителница, както и с протокол № 1217923/19.11.2018г./ л.708/са приобщени документи –ИПДПОЗЛ от 22.01.2016г., писмени обяснения на К.Д., протоколи по чл.117 ЗДДС за ВОП,оборотна ведомост, аналтични регистри,хронологичен регистър,справка стоков поток от „Ентекс“ ЕООД. РА е издаден и в предвидената от закона писмена форма, с предписаното в чл. 120 ДОПК съдържание – имената и длъжностите на органите, които го издават, номер и дата, данни за ревизираното лице, обхвата на ревизията, извършените действия в ревизионното производство, мотиви за издаването му, разпоредителна част, в която са определени задълженията на ревизираното лице, пред кой орган и в какъв срок може да се обжалва, подписи на органите по приходите, които го издават (както се посочи с КЕП, относно които липсва съмнение за тяхната достоверност). При издаване на ревизионния акт, органа по приходите е спазил процесуалноправните разпоредби на ДОПК и ревизионното производство е приключило в указаните срокове. РА е издаден от компетентни органи и определя данъчни задължения по чл.177 ЗДДС за периода, за който е възложена ревизията, поради което не страда от пороци, водещи до нищожност.  Липсват данни по делото в ревизионното производство да са допуснати съществени процесуални нарушения - такива, които са нарушили съществено правото на защита на жалбоподателя, или ако не бяха допуснати, биха довели до постановяване на акт с друго съдържание. В РА е обсъдено възражението по реда на чл. 117, ал.5 ДОПК, а в потвърждаващото решение на горестоящия орган по приходите – доводите от жалбата по административен ред. Спорът между страните е изцяло правен относно наличието на предпоставките по чл. 177 ЗДДС за ангажиране солидарната му отговорността за заплащане на задълженията за ДДС на друго лице-„Ентекс“ ЕООД. Процесуалният ред за реализиране на отговорността на третите лица по чл.177 ЗДДС е доказване на предпоставките по реда на чл.117-120 ДОПК ,т.е.  с ревизионен акт по общите правила. Производството по издаване на този акт следва да бъде проведено при спазване на императивните правила на ревизионното производство, включително относно посочването в заповедта за възлагане на ревизия на ревизиран период и вида на ревизираните задължения-установяване на отговорността му за задълженията на „Ентекс”ЕООД. В настоящия случай, видно от съдържанието на Заповед за възлагане на ревизия ЗВР № Р-03001818002767-020-001/15.05.2018г., това изискване е спазено, като са индивидуализирани отделните видове задължения- отговорност по ДДС по периоди, които следва да обхване ревизията.  Изложеното до тук налага да се приеме, че процесното ревизионно производство е възложено от материално компетентен административен орган, при спазване на предвидените за това процедурни правила.

 С обжалвания РА № Р-03001818002767-091-001/29.11.2018 г.  е прието, че са налице предпоставките на чл.177 ал.1 и ал.2 ЗДДС и тези на чл.177 ал.3 т.1 и т.2 пр.1 ЗДДС

В мотивите на потвърдителното решение № 415/25.02.2019г. Директорът на Дирекция „ОДОП” Варна е приел, че са налице и предпоставките на чл. 177 ал.3 т.1 и т.2 пр.1 и пр.2 ЗДДС , като е изложил подробни мотиви и за наличието на хипотезата на „заобикаляне на закона” по  чл.177 ал.3 т.2 пр.2 от ЗДДС.

Неоснователно е възражението на оспорващия, че с решението на Директорът на Дирекция „ОДОП” Варна е недопустимо да се ангажира отговорността му и на основание тази хипотеза , което по своята същност е въвеждане на ново основание, което води до утежняване на неговото положение. В РА са изложени фактически обстоятелства за отговорност по чл.177 ал.1 и ал.2 ЗДДС и по чл.177 ал.3 т.1 и т.2 пр.1 ЗДДС  / като е прието ,че са налице привидни доставки, с цел осигуряващи данъчно предимство на Ледърс БГ ЕООД /. Правната квалификация при посочени в РА фактически обстоятелства може да се определи от решаващия орган при обжалване по административен ред, както и от съда./ В този смисъл е решение № 11701/03.10.2018г. на ВАС , Осмо отделение, по адм.д. № 4032/2018г. /. Волята на ревизиращите органи е повече от ясна и не е налице неяснота коя форма от субективна страна са приели за доказана.

Предвид изложеното, предмет на съдебната проверка е наличието или липсата на предпоставките на чл.177 ал.1 и ал.2 и на чл.177 ал.3 т.1 и т.2 пр.1 и пр.2 ЗДДС

Предвид горното, настоящият съдебен състав приема, че в хода на ревизионното производство не са допуснати съществени процесуални нарушения, които да обосноват незаконосъобразност на оспорения ревизионен акт на собствено основание.

 

   По материалноправната законосъобразност на ревизионния акт:

    Отговорността по чл. 177 от ЗДДС съставлява особен вид солидарна отговорност, по силата на която се ангажира регистрирано по ЗДДС лице и която възниква при наличието на предпоставките, предвидени в посочената норма. При прилагане на института на солидарната отговорност следва да се имат предвид принципните положения, залегнали в основата на тази особена за данъчното законодателство правна уредба, както и да бъдат съобразявани смисълът и целта й като защитна клауза срещу злоупотребите с ДДС. Тези основни принципни положения могат  да се извлекат от практиката на Съда на ЕО, като се държи и особена сметка за спазване на принципите на пропорционалност и правна сигурност, включително защита на добросъвестните задължени лица.

    Допустимостта на института на солидарната отговорност и съответствието му с Директива на Съвета 2006/112/ЕО е указана в Решение на Съда на ЕО по дело С-384/04, в т. 47, в което е посочено, че чл. 22, ал. 8 от Шеста директива (отм.); , сега чл. 205 от Директивата на Съвета 2006/112/ЕО позволява, законодателство, предвиждащо, че данъчно задължено лице, на което са доставени стоки или услуги, и което е знаело или е имало разумни причини да подозира, че част или целия ДДС, дължим във връзка с тази доставка, или всяка предходна, или бъдеща доставка, няма да бъде платен, е солидарно отговорно за неплатения данък. Действително в т.32 от решението е посочено ,че  се  позволява на държава-членка да обвърже лицето солидарно с плащането на ДДС, ако към момента на доставката това лице е знаело или е имало основателни причини да подозира, че дължимият ДДС  по отношение на тази доставка или на някоя предходна или последваща доставка, ще остане неплатена и да се позове на презумпции в това отношение, но  тези презумпции не могат да бъдат формулирани по такъв начин, че да направят практически невъзможно, прекалено трудно за данъчнозадълженото лице да ги обори с доказателства за противното. Именно в контекста на това решение тежестта на доказване на въведените в чл.177 ал.3 ЗДДС презумции е върху органа по приходите.

Съобразно приетото в решение по дело С-271/06, при зачитане на принципа на пропорционалността, изискването данъчно задълженото лице да действа добросъвестно, с грижата на добър търговец, да вземе всички възможни разумни мерки, за да се увери, че не участва в ДДС злоупотреба, че предприетата от него сделка няма да има за последствие участие в отклонение от данъчното облагане , не противоречи на Общностното право. 

 

 

 

 

 

Нормата на чл. 177 от ЗДДС предвижда солидарна отговорност, установена по силата на закона на регистрирано по ЗДДС лице – получател по доставката за невнесен ДДС от друго лице, доколкото е ползвано право на приспадане на данъчен кредит, свързан пряко или косвено с дължимия и невнесен данък.Тази разпоредба  определя отговорността за злоупотреби като средство за предотвратяване на данъчни измами. Отговорността се реализира при наличието на следните кумулативни предпоставки: лицето, чиято отговорност се ангажира да има качеството на получател по облагаема доставка; да е ползвало данъчен кредит пряко или косвено свързан с доставката; дължимия ДДС да не е внесен в бюджета като резултат за съответния период и лицето да е знаело или да е било длъжно да знае, че данъкът няма да бъде внесен – чл. 177, ал. 2 от ЗДДС. Принципът, установен в чл. 177, ал. 6 от ЗДДС е, че отговорността се носи от прекия получател на доставката с невнесения данък, но ако той не бъде събран от него, се носи субсидиарна отговорност от всеки следващ получател по реда на доставките.

Нормата на чл. 177, ал. 3 от ЗДДС установява оборима презумпция по отношение на задължението за знание по ал.2 и условията за приложението й. Тази норма предвижда, че лицето е било длъжно да знае, когато са изпълнени едновременно следните условия:

1. Дължимият данък не е ефективно внесен като резултат за данъчен период, от който и да е предходен доставчик по облагаемата доставка с предмет същата стока и услуга, независимо дали в същия изменен или преработен вид;

2. Облагаемата доставка е привидна, заобикаля закона или е на цена, която значително се отличава от пазарната.

Доказателствената тежест за установяване на предпоставките за приложение на чл. 177 от ЗДДС, вкл. и на условията за приложение на презумпцията по чл. 177, ал. 3, т. 1 и т. 2 от ЗДДС е на органа по приходите. Презумпцията е, че след като се докаже наличието на тези две условия е налице и фактът, че лицето е било длъжно да знае, че данъкът няма да бъде внесен.

За обективната страна

Първо: Относно обективните предпоставки по отношение на условието ревизираното  лице да е получател по облагаема доставка и да е ползвало право на приспадане на данъчен кредит, пряко или косвено свързан с невнесения от доставчика данък/чл.177 ал.1 ЗДДС/,  

И второ: дължимият данък по ал. 1 да не е ефективно внесен като резултат за данъчния период, от който и да е предходен доставчик по облагаема доставка с предмет същата стока или услуга, независимо дали в същия, изменен или преработен вид/ чл.177 ал.3 т.1 ЗДДС/

 В текста на разпоредба по ал.1 /заради пряката или  косвена връзка/и с оглед на  доказване на субективната страна по ал.2 и ал.3 се въвежда и друга задължителна предпоставка за реализиране на солидарната отговорност - изискването данъкът да не е внесен ефективно като резултат за данъчен период. Съгласно чл. 88 от ЗДДС, „резултат за данъчен период" е разликата между общата сума на данъка, който е изискуем от лицето за този данъчен период и общата сума на данъчния кредит, за който е упражнено правото на приспадане през този данъчен период.

В случая, между страните е безспорно наличието на първия кумулативно изискуем елемент от горепосочения сложен фактически състав - наличието на облагаеми доставки, по които получателят "Ледърс БГ”ЕООД е ползвало право на приспадане на данъчен кредит. Спорно е дали това право е свързано пряко или косвено с дължимия от доставчика и невнесен данък, установен в хода на извършена ревизия по ДДС на „ЕНТЕКС" ЕООД приключила с Ревизионен акт № Р-03001816000759-091-001/26.08.2016г. приобщен в хода на настоящото производство с Протокол КД 73 № 1354018/10.10.2018г. , съответно относимостта към субективния елемент по ал.2 и във вр. ал.3 т.1 на чл.177 ЗДДС –„знание” или „задължение за знание” към датите за съответните данъчни периоди, в които дължимия ДДС е следвало да бъде внесен.  

Същественото е, че по приключилото с влязъл в сила РА по отношение на „Ентекс”ЕООД са установени основания за корегиране на данъчната основа по получени доставки и размера на ползвания данъчен кредит за периода м.април 2014- до 30.11.2015г. , като му е отказано право на данъчен кредит по фактури, за които е прието че не отразяват реално извършени доставки за периода : м.август 2014г по фактура ,издадена на Ледърс БГ/ само относно подаването на СД с нулев резултат, вместо дължимия ДДС в размер на 2021лв/ , м.м. 11,12 2014г, м.м. 3,6,7,8,9,10,11 2015г./ л.796-752/   по фактури ,издадени от „КНМ Интернационал" ЕООД, „Криптанд Кем" ЕООД „Зеус импорт" ЕООД и „ДХГ - груп" ЕООД/ за неосъществени реални доставки и услуги/. Нещо повече констатациите в РА ,издаден на „Ентекс” ЕООД касаят фиктивни сделки с предмет и естествена кожа, съхранявани в склада на Ледърс БГ, с предмет разработване на софтуерна програма за разкрояване на естествена кожа,  договор за посредничество с такъв предмет.

В същият този период  м.м 8,11.2014г, м.м. 3,6,7,8,9,10,11 2015г., „Ентекс”ЕООД е издало фактури на „Ледърс БГ”ЕООД с посочен на отделен ред ДДС, който е бил длъжен да внесе в бюджета в общ размер на 50869,48лв

В настоящето производство ревизията е констатирала, че се документират вътреобщностни доставки от италианско дружество Guantificio Caminati di Caminati Ernesto с получател „Ентекс" ЕООД и място на приключване на превоза на стоката - естествени кожи, склад с адрес гр. Русе, ул. „Мадан" № 6, стопанисван от ревизираното лице „Ледърс БГ" ЕООД. По доставената по този ред стока не са налице данни да са извършвани каквито и да било дейности. Същата по данни на двете дружества, с оглед на представения договор за съвместна дейност е била оставена на отговорно пазене от „Ледърс БГ" ЕООД/ без приемо-предавателни протоколи и без счетоводно оформяне/ и при извършена продажба/ за посочените данъчни периоди/ е била прехвърляна собствеността от „Ентекс" ЕООД единствено и само на „Ледърс БГ" ЕООД и тези доставки са формирали 76,67% от облагаемите доставки на „Ентекс" ЕООД и 85,98% от облагаемите с ДДС покупки на „Ледърс БГ" ЕООД.

В случая  невнасянето на данъка по конкретните доставки  е в резултат от неправомерно ползване на право на данъчен кредит от „Ентекс”ЕООД, т.е. доставчикът по облагаемата доставка няма деклариран като резултат за периода ДДС за внасяне/ м.8.2014г./, или е в твърде нисък размер, тъй като неправомерно /с цел да избегне внасянето на ДДС/ е упражнил право на приспадане на данъчен кредит във връзка с друга /или други/ облагаема доставка. В настоящия случай е налице именно тази хипотеза и това е установено с Ревизионен акт № Р-03001816000759-091-001/26.08.2016г., тъй като е констатирано, че „Ентекс" ЕООД е направило опит да намали дължимият ДДС за внасяне за данъчните периоди, включени в обхвата на ревизията, чрез използване на фактури за покупки за доставки, по които дружеството не е получател и с които не са документирани реално осъществени стопански операции, както и чрез невключване в дневника за продажби на издадена на ревизираното лице данъчна фактура с отразен в същата ДДС в размер на 2021,20лв.  за данъчен период м.август 2014., в който период са документирани и ВОП и последващи доставки на Ледърс БГ ЕООД, чийто относителен дял на начисления ДДС за внасяне по фактури с получател –жалбоподателя за ревизираните периоди е  близо 77% процента/ мм.8 и 11.2014г/  сумарно и в седем от периодите/ мм.7,8,9,10 и 11 2015г./- 100%. 92,53% от начисления ДДС за внасяне от „Ентекс" ЕООД е във връзка с извършен ВОП на естествена кожа и във връзка с продажба на същата кожа единствено и само на „Ледърс БГ" ЕООД, а ползвания данъчен кредит от „Ледърс БГ”ЕООД по доставките от „Ентекс”ЕООД с оглед изключително високия му относителен дял –близо 86% е по повод на същата естествена кожа – обект на ВОП от „Ентекс” ЕООД.

Предвид това, че ДДС начислен по повод на ВОП, се включва със същите стойности в дневника за покупки и формира и същия размер ДК, ревизията безспорно е установила, че невнесеният от „Ентекс" ЕООД данък върху добавената стойност е начислен по повод на извършени продажби на „Ледърс БГ" ЕООД и респ. е обоснована пряката причинно-следствена връзка между невнесения ДДС и ползваното от ревизираното лице  право на данъчен кредит по получените доставки.

По аргумент от чл. 89, ал. 1 от ЗДДС задължение за внасяне на данък възниква, когато е налице положителен резултат за периода, след като той е определен по реда на чл. 88, ал. 1 от ЗДДС. Резултатът за периода представлява разликата между общата сума на данъка, изискуема за съответния данъчен период и общата сума на данъчния кредит, за който е упражнено право на приспадане, с оглед на което при неправомерно приспадане се редуцира незаконосъобразно и размера на дължимия данък. Тъй като същият не се внася ефективно като резултат, е налице изискуемата се съобразно чл. 177, ал. 1 от ЗДДС корелация между дължимия и невнесен от доставчика данък и упражненото от ревизираното лице право на приспадане. Данъкът не е внесен, тогава когато доставчикът не е изпълнил задължението си по чл. 82, ал. 1, чл. 88 и чл. 89 ЗДДС и тъй като резултатът за конкретен данъчен период представлява разлика между размера на данъка за приспадане, отразен в дневника за покупки и начисления данък в дневника за продажби и установеното наличие на привидни доставки, то част от начисления данък по фактурите, издадени на „Ледърс БГ" ЕООД от „Ентекс" ЕООД за процесиите периоди в общ размер 50025,16лв., се явява невнесен. /Решение № 10176 от 5.07.2013 г. на ВАС по адм. д. № 14444/2012 г., I о., Решение № 17088 от 18.12.2013 г. на ВАС по адм. д. № 6065/2013 г., VIII о., Решение № 2812 от 26.02.2014 г. на ВАС по адм. д. № 8117/2013 г., I о./

За пълнота съдът счита за нужно да отбележи, че при съпоставка на установеното с влязъл в сила РА от 28.06.2016г. спрямо „Ентекс” ЕООД и с влязъл в сила РА от 18.05.2018г. спрямо „Ледърс БГ”ЕООД и отразеното в настоящия РД по отношение на издадените фактури на „Ледърс БГ”ЕООД от „Ентекс”ЕООД с оглед процесните данъчни периоди, се установява следното:

 за данъчен период м.11.2014г. на „Ентекс” ЕООД не е признато право на данъчен кредит в размер на  3069,29лв  по фактура № 35/ 03.11.2014г. от „КНМ Интернационал”, докато е  декларирало начислен ДДС в размер на 1400лв ,съответно на издадена фактура на „Ледърс БГ”ЕООД № *********/20.11.2014г. с ДДС 1400лв./ установена е разлика от ДК 1669,29лв. В деня на издаване на фактура № 14….27/08.12.2014г. на „Ледърс БГ”ЕООД с данъчна основа 14 1999,20лв. и дължим ДДС в размер на 2839,36лв,  не е признато право на приспадане на данъчен кредит в размер на 2400лв. по фактура *********/08.12.2014г.,издадена на от „Криптанд КЕМ” ЕООД, за данъчен период м.март 2015г. са издадени две фактури на „Ледърс БГ”ЕООД с начислен ДДС  общо в размер на 1156лв. и не е признато право на приспадане на данъчен кредит в размер на 1080лв. с оглед на фактура от 04.03.2015г издадена на „ДХГ-Груп”ЕООД , за д.п. м.06 2015г. данъчната основа от продажба на „Ледърс БГ”ЕООД е 29 340лв. и ДДС 5867лв. за внасяне , а „Ентекс” ЕООД е декларирало общо начислен и от продажба на „Зеус Импорт ЕООД”  15521,62лв. и данъчен кредит в същият размер, като е установена разлика от 13 300лв. за внасяне с оглед непризнат ДК.Същото се установява и по отношение на д.п. м.07. 2015г. дължимия за внасяне ДДС от продажба на „Ледърс БГ”ЕООД е 4077лв. / при деклариран ДК от 4000лв/ при ДДС за възстановяване 77лв ,ревизията е установила разлика от 4000лв. по фактура издадена на 07.07.2015г на „Зеус Импорт” ЕООД , същото положение е установено и за д.п. м.08., 09.2015г. , като за д.п. м.08.2015г. дори не е включена фактурата ,издадена на „Ледърс БГ”ЕООД с дължим за внасяне ДДС в размер на 2012лв. За д.п. м. 09.2015г. „Ентекс „ЕООД е декларирало начислен ДДС само по фактура издадена на „Ледърс БГ” ЕООД в размер на 6547,20лв. но за да внесе ДДС в размера само на 147,20лв. е декларирало в СД данъчен кредит в размер на 6400лв. по фактура от 24.09.2015г. от „Зеус Импорт” ЕООД, който не е признат.Същото е положението и за м. 10 и м.11.2015г.

Съдът излага тези приети за установени факти и тяхната корелация с ангажираната солидарна отговорност на „Ледърс БГ”ЕООД, с оглед на изследването по-долу на изискуемата субективна страна/ знание или задължение за знание/.

В РА издаден на „Ентекс”ЕООД е констатирано, че дружеството - доставчик е отразило в дневниците си за покупки за процесните периоди  получени фактури от други дружества с предмет на доставки - стоки, които не могат да бъдат идентифицирани, фактури с предмет на сделки- ест.кожа и фактури за услуги –посредничество, изработка  консултантски и др.,  които не са осъществени, респективно е отказано правото на приспадане по тях,

т.е извода е, че  „Ентекс” ЕООД е направило опит да намали дължимият ДДС за внасяне за данъчните периоди, с оглед на неправомерното му приспадане, което е пряко свързано с дължимия от него ДДС по доставки на „Ледърс БГ”ЕООД и невнесеният от „Ентекс" ЕООД данък върху добавената стойност е начислен по повод на извършени продажби на „Ледърс БГ" ЕООД, който е ползвал данъчен кредит.    

  

 

 

 

В тази връзка, начисленият данък по фактурите, издадени на „Ентекс”ЕООД  за процесните периоди се явява невнесен ефективно, доколкото резултатът за конкретния данъчен период представлява разлика между размера на данъка за приспадане, отразен в дневника за покупки и начисления данък в дневника за продажби. 

 

 

 

 

       В случая е налице безспорно наличието на първия кумулативно изискуем елемент от посочения фактически състав - наличието на облагаеми доставки, както и ползването на правото на приспадане на данъчен кредит по тях, който е свързан пряко с дължимия и невнесен данък /чл.177 ал.1 ЗДДС/ и самостоятелно е доказано първото условие на чл.177 ал.3 т.1 ЗДДС.

      Съдът отчитайки трайно установената практика на касационната инстанция, че невнасянето на ДДС е различно по съдържание от невъзможността ДДС да се събере, съобразява и редакцията на чл. 177, ал.1 и 2 от ЗДДС, според която  законодателят е ангажирал отговорността на получателя по фактурата за дължимия по нея ДДС само с невнасянето му от доставчика, но не и с невъзможността той да се събере от него.

     Независимо, че  

 

 

 

 

 

 

 

законът не е установил допълнително условие - дали дължимият данък е възможно или не е възможно да бъде разчетен с бюджета, тъй като трябва да е ефективно внесен като резултат за данъчен период в настоящето производство е установена и невъзможността за погасяване на установените с Ревизионен акт № Р- 03001816000759-091-001/26.08.2016 г„ поправен с РА за поправка на РА № П- 03001816178471-003-001/12.10.2016 г.. задължения на „Ентекс" ЕООД. Независимо, че във фактическият състав за ангажиране на отговорност по чл.177 от ЗДДС, изследването на обстоятелството дали задълженията по цитирания РА са събираеми не е задължително условие, органите по приходите са събрали доказателства относно невъзможността същите да бъдат принудително събрани.

 

                По субективната страна:  

 

 

 

 

 Относно условието получателят да е знаел или да е бил длъжен да знае, че данъкът няма да бъде внесен /чл. 177. ал. 2 от ЗДДС и чл.177 ал.3 вр.ал.2 ЗДДС/.

      Основният спорен момент е относно субективния елемент от отговорността, а именно дали ревизираното лице е знаело или е било длъжно да знае, че данъкът няма да бъде внесен. Редакцията на нормата визира две хипотези за възникване на отговорността.

     В първата хипотеза - получателят е знаел, че данъкът няма да бъде внесен. Касае се за всякакви факти и обстоятелства, че на лицето е било известно, или че на лицето не е възможно да не е било известно обстоятелството, че данъкът няма да бъде внесен. В тази  хипотеза на чл. 177, ал. 2 ЗДДС за случаите на знание законодателят не е предвидил нито примерно, нито изчерпателно изброяване на изисквания, при чието установяване знанието ще се счита за презюмирано. Следователно, за всеки случай на твърдяно знание, че дължимият ДДС няма да бъде внесен, следва да се направи цялостен анализ на всички обективни факти, при които са извършени доставките, да се проследят последиците от същите, включително данъчноправните последици и то в контекста на цялостната икономическа дейност на ревизираното лице.

  При втората хипотеза - получателят е бил длъжен да знае, че данъкът няма да бъде внесен, се поставя въпросът дали при полагане грижата на добрия търговец и дължимите в тази връзка усилия (например за проучване стопанската надеждност на доставчика, обезпечаване изпълнението на доставката, развитие на договорните и финансови взаимоотношеия ) с оглед на конкретната доставка, получателят по доставката е следвало да направи извод, че е твърде вероятно данъкът по доставката да не бъде внесен. За доказване наличието на втората хипотеза на чл. 177, ал. 2 ЗДДС  (получателят е бил длъжен да знае) нормата на чл. 177, ал. 3 ЗДДС урежда законова презумпция за знание при кумулативното наличие на посочените изисквания в т. 1 и т. 2, вкл. облагаемата доставка да е привидна, да заобикаля закона или е на цена, която значително се отличава от пазарната. Относимо към втората хипотеза е изследване на добросъвестността на ревизираното дружество като указание, че същото е било длъжно да знае, че данъкът няма да бъде внесен ефективно.

Този подход е възприет и в практиката на Съда на Европейския съюз, така в т. 59 и т. 61 от решение по обединени дела С-439/04 и С-440/04 се подчертава, че въз основа на обективни фактори се извършва преценка относно това, дали данъчно задълженото лице е знаело или е трябвало да знае, че със своята покупка, е участвало в сделка, свързана с измамно избягване на ДДС. Обстоятелството, дали данъчно задълженото лице е действало добросъвестно и е предприело всяка разумна мярка в рамките на собствените си възможности, е важна предпоставка за решаване на въпроса, следва ли лицето да бъде държано отговорно.

Практиката на Съда на ЕС /дело С-384/04/ налага извода, че за да бъде държано отговорно едно лице за задължения за ДДС на друго лице, на първо място следва да бъде установено наличието на ДДС злоупотреба, т. е. умишлено извършване на действия от доставчиците на държаното като отговорно лице, водещи до отклонение от данъчно облагане, тъй като само невнасянето на дължимия ДДС от доставчика/ в случая „Ентекс”ЕООД/ не е единственото и достатъчно условие да се да се приеме, че е налице злоупотреба или данъчна измама.

Или с други думи казано субектът на отговорността е имал представи, че данъкът няма да бъда внесен или е нямал познание, но то е било дължимо, като доказването на задължението за знание е с презумпцията на ал. 3. При доказване на условията по чл. 177, ал. 3 ЗДДС се приема, че лицето е било длъжно да знае, като знанието и задължението за знание се установяват по един и същи ред - този на чл. 117 - 120 ЗДДС.

 Съдът приема, че в случая ревизиращите органи се позовават и на двете хипотези по чл. 177, ал. 2 и ал.3  ЗДДС и тъй както бе посочено по-горе, е доказано и първото условие  по чл.177 ал.3 / т.1/ ЗДДС намира за нужно първо да анализира доказването на презумцията по т.2, с оглед на наведените твърдения за привидност на доставките и заобикалянето на закона/ предложение 1 и 2 на нормата/.

          Няма спор между страните , че първата документирана доставка от Guantificio Caminati di Caminati Ernesto с VIN IT00436640403 е с получател „Ледърс БГ" ЕООД. Документирана е с протокол № 1/30.04.2014г. с посочен предмет естествена кожа 500кг. с единична цена 9,779лв. и обща стойност 4889,58лв. Към протокола са приложени фактура № 10/2014 от 23.04.2014г. издадена от Guantificio Caminati di Caminati Ernesto, международна товарителница № 1006983 с посочен изпращач Guantificio Caminati di Caminati Ernesto, получател „Ледърс БГ" ЕООД и превозвач B&O East sea truck SRL и дата на изпращане 23.04.2014г., проформа фактура с посочен предмет „естествена кожа, разкроена за колани черна и кафява", 500кг., цена 6 евро на килограм и обща стойност 3000 евро./ л. 712/, платежно нареждане от 17.04.2014г. за преведени 3000 евро от „Ледърс БГ" ЕООД в полза на Guantificio Caminati di Caminati Ernesto. /Протокол № 1217924/20.11.2018 г. за приобщаване на доказателства от друго контролно производство на „Ледърс БГ'ЕООД, приключило с Протокол за извършена насрещна проверка № П- 03001816062648-141-001/30.05.2016 г./.

         Неоснователно е възражението на оспорващият, че не е безспорно установено, че получената стока е именно „естествена кожа, разкроена за колани черна и кафява”, а не мостра, както се твърди във възражението срещу РД и в жалбата срещу РА. Ясно и категорично е изписването в проформа фактурата/ макар и на английски/, че ВОП има за предмет естествена кожа, разкроена / split/ на ивици за колани, и с оглед и на количеството и вида й , не е мостра.

       Следващата доставка от Guantificio Caminati di Caminati Ernesto  е с дата 15.05.2014 г. и всички следващи доставки са със същия произход и същото трасе за транспорт на стоката до склада на „Ледърс БЕ" ЕООД/ на база сключен договор за съвместна дейност и безвъзмездно предоставяне на склада на получателя, т.е  заем за послужване/ ,

      но е налице  документиране на две доставки:  първата от Guantificio Caminati di Caminati Ernesto за „Ентекс" ЕООД и втората от „Ентекс“ ЕООД за „Ледърс БГ" ЕООД, като първата доставка е в мерна единица кг., а последващите в мерна единица кв.м. или кг. и куб.м. / съгласно фактурите издавани от доставчика „Ентекс”ЕООД на „Ледърс БГ”ЕООД/

При липсата на спор, че допълнителни обработки или други действия по доставената кожа от ВОП и продажбата й по посочените фактури, издадени на „Ледърс БГ”ЕООД не са извършвани, а същата е обект само и единствено на прехвърляне на собствеността по извършените продажби от „Ентекс" ЕООД на „Ледърс БГ" ЕООД, като действията по приемане на стоката в склада на оспорващото дружество са извършвани единствено и само от управителите им, поради липса на друг персонал

и при липса на приемо-предавателни протоколи за приемането на склад за отговорно пазене и липса на счетоводно отразяване на това в „Ледърс БГ”ЕООД без заведени задбалансови счетоводни сметки 

и при отчетеното разминаване между уговорената в договора за съвместна дейност отстъпка от 10 % при разсрочено плащане от 6 месеца и установената надценка на база стоковия поток на „Ентекс”ЕООД / тъй като жалбоподателят не е представил такъв /

приходната администрация е направила извод , че с цел осигуряване на данъчно предимство са документирани две привидни доставки – ВОП, извършен от „Ентекс „ЕООД и последваща продажба на „Ледърс БГ”ЕООД ,тъй като Ентекс ЕООД няма други клиенти по доставената от италианския търговец кожа и няма реални покупки след стартирне на документирането на ВОП. Твърди се, че прикритата сделка е извършено ВОП именно от „Ледърс БГ„ЕООД.

 Ревизиращият орган се е позовал на привидността с оглед правилото, че всеки може да се позове на нищожността на един договор, но носи тежестта на доказване, че е налице привидност.

      Основателно е възражението на жалбоподателя, че при безспорна установеност относно действителността на сделките с РА № Р-030001817008752-091-001/18.05.2018г. издаден на „Ледърс БГ”ЕООД, изводите се изключват взаимно и не са в съгласие с принципите на последователност и предвидимост.

 

 

 

 

   Изрично по предвидения в ДОПК ред - с РА, на жалбоподателя е признато правото на приспадане на данъчен кредит по процесните фактури, по които жалбоподателят е упражнил право на приспадане на данъчен кредит, 

 

 

 

съответно настоящият съдебен състав няма правомощия да постави под съмнение този въпрос. В случая са признати реални доставки от страна на „Ентекс” ЕООД от обективна страна, от което следва и липса на презумпция за знанието за формалното (документално) издаване на документи за извършените доставки.

   Отделен е въпросът, че привидните сделки, са също нищожни, което влиза в явно противоречие с констатацията за реалност на доставките по процесните фактури, респ. с правомерно упражненото право на приспадане на данъчен кредит по получените доставки (така решение на ВАС по адм. дело № 11247/2009 г. и адм. дело № 9009/2010 г.).

   В хипотезите на отговорност по чл. 177 ЗДДС по правило не се спори относно реалността на доставката. Ако не е налице облагаема доставка/ абсолютна симулация/, за получателя не възниква право на данъчен кредит, а след като не е налице право на данъчен кредит, отговорност за евентуално дължимия от доставчика данък не може да се претендира. В разглеждания случай с РА № Р-03001817008752-091-001/18.05.2018г. приходната администрация е признала право на приспадане на данъчен кредит на „Ледърс БГ”ЕООД по доставки на ест.кожа от „Ентекс”ЕООД , а и фактическото постъпване на стоката в патримониума на „Ледърс БГ”ЕООД не се отрича от приходната администрация. Същият е изследван за целите на ревизионното производство през 2018г., включително и с приложените допълнително от ответника писмени доказателства- протоколи за проверки на жалбоподателя, за  насрещни проверки на „Ентекс” ЕООД и предходен доставчик „Ивени”, на последващ клиент –„Индустраия Мода Маркам „АД/ л.104-117/. В ревизионното производство са представени и заявки за международен транспорт, фактури за заплащането му, банкови бордера, които са извършвани от „Ентекс”ЕООД. Няма доказателства „Ледърс БГ” да е заплащал транспорта или цената по доставената от италианския търговец естествена кожа, да е предоставял заем на „Ентекс”ЕООД за това или да са се договаряли той да действа за негова сметка.  

    Тези положения не са съобразени от органа по приходите при изграждане на тезата за установеност на субективния елемент от фактическия състав на отговорността по чл. 177 ЗДДС. Ако доставката е доказана за целите на ревизионното производство с обхват ЗДДС спрямо жалбоподателя, няма как тя да е привидна за нуждите на производството с обхват чл. 177 ЗДДС.    Всъщност още в хода на ревизионното производство на „Ледърс БГ”ЕООД и „Ентекс”ЕООД във връзка с правото му на данъчен кредит е изследван въпроса за реалността на доставките от „Ентекс” ЕООД и в Протокол № П- 03001816008133-073-001/ 17.05.2016г. за извършена проверка на Ледърс БГ ЕООД/ л.108/и за насрещна проверка на „Ентекс” ЕООД относно реалността на доставките, е констатирано , че „Ледърс БГ”ЕООД не е представило изискана справка за стоков поток и ,че липсва детайлна информация по фактурите какъв е вида животинска кожа, но въпроса за реалността на доставките е решен с издадения РА от 18.05.2018г.

  Поради което и не е налице и доказателство за относителна персонална симулация.

  Основателно е възражението на жалбоподателя, че за целите на производството по определяне на задълженията по ЗДДС се аргументира доказаност на фактически състав по чл. 69, ал.1, т.1 ЗДДС, но за целите на производство с обхват реализиране на солидарната отговорност на дружеството по чл. 177 ДОПК се излага довод, че тези доставки са привидни.

  В допълнение към изложеното, следва да се посочи и че солидарната отговорност не следва да има за цел и отстраняване на пропуските на администрацията за своевременно предотвратяване на действия по неправомерно начисляване на ДДС, респективно неправомерно ползване на данъчен кредит, т. к. по този начин би бил нарушен принципа на правната сигурност, съответно би се стигнало до лишаване на добросъвестните участници от легитимното очакване да приспадат безусловно начисления им по доставката данък, с което всъщност се осигурява нормалното функциониране на системата за облагане с ДДС.  Доколкото солидарната отговорност има за цел да определи лицето, което може да бъде задължено за чуждото данъчно задължение, преценката за спазване на общностните принципи следва да бъде извършвана именно от гледна точка на определянето на това лице. Солидарната отговорност по чл. 177 от ЗДДС, по начина, по който е предвидена, предполага правомерно начисляване на ДДС, респективно легитимно възникнало право да се приспадне начисления данък, тъй като в противен случай, следва да намерят приложение правилата за отказ на правото на данъчен кредит, а не да се търси солидарно отговорен длъжник.    

 

 

 

Привидност е възможна и при хипотези на т.н. относителна симулация, при която страните сключват две сделки - прикрита и привидна, като са манифестирали външно само привидната сделка, като в същото време са искали и са целели последиците на прикритата сделка. В случая се твърди ,че прикритата сделка е ВОП от „Ледърс БГ”ЕООД, а именно това не са били целените последици, с оглед на мотивировката от страна на ревизиращия екип и решението на директора на ОДОП-Варна.

При взаимно изключващите се твърдения за безспорна реалност на сделките , тезата за тяхната привидност не е доказана.

 

По отношение на презумцията свързана с тезата за заобикаляне на закона/ чл.177 ал.3 т.2 пр.2 ЗДДС/.  В тази връзка, за да е налице заобикаляне на закона, по делото следва да бъде доказано, че е налице сделка или поредица от сделки, която води до неправомерен резултат. Отделно от горното, невнасянето на данък по конкретна доставка само по себе си не води като правна последица до сделка, с която да се заобикаля закона. За да може да се твърди обосновано това, органът по приходите е установил по безпротиворечив начин параметрите на ВОП и  последващите доставки към „Ледърс БГ”ЕООД, които навеждат на заобикаляне на закона.

 Заобикаляне на закона е налице, когато са налице една или повече сделки, всяка от които сама по себе си не противоречи на повелителните правила, съдържащи се в нормативен акт, поради което тези сделки не са нищожни поради противоречие на закона; целта е посредством тези сделки да се постигне забранен от закона резултат/ напр. отклонение от данъчно облагане, отклонение от ВОП, неследващо се данъчно предимство,фиктивна цена и др./; участниците в сделката (страните или техните представители) съзнават, че чрез извършената сделка постигат един резултат, който законът им забранява.

   В случая е налице заобикаляне на закона, защото не само ,че доставчикът не е внесъл дължимия ДДС по доставката, а с фактурираните доставки от „.Ентекс" ЕООД жалбоподателят цели заобикаляне на ЗДДС уреждащ задължения на данъчно задължените лица за начисляване и внасяне в бюджета на данък за всяка облагаема доставка и съответно упражняване на право на данъчен кредит от получателя при спазване на принципите на пропорционалност и правна сигурност,и със сключването на последващите сделки/ които сами по себе си не са забранени/ са постигнати непозволени резултати - жалбоподателят като получател по доставката е упражнил право на приспадане на данъчен кредит, при отклонение от данъчно облагане с оглед заема за послужване, във връзка с доставките на естествена кожа с произход Италия, доставяни директно до негов склад, ползван безвъзмездно/безплатно/ от „Ентекс” ЕООД чрез допълнително завишаване на цената на доставените от Guantificio Caminati di Caminati Ernesto стоки/ осигурено данъчно предимство/, а същевременно предходният доставчик „Ентекс”ЕООД не е внесъл дължимия данък, съобразно установения му с РА размер поради сделки, сключени с цел стопяване на данъчното задължение за посочените периоди по повод начисленото от доставките към жалбоподателя ДДС, установено с влязъл в сила РА.

       В настоящия случай съдът счита, че отношенията между управителите на двете дружества надхвърлят обичайните търговски отношения, а  целените забранени от закона правни последици представляват приспадане на ДДС, вместо деклариране на ВОП и нулев резултат от сделката по отношение на данъчния кредит. С други думи казано, в настоящия случай става въпрос за "заобикаляне" на вътреобщностно придобиване на стоката, предмет на спорните фактури, за което безспорно представляващите двете дружества – доставчик и получател, са знаели и последващо осигуряване на данъчно предимство на „Ледърс БГ”ЕООД, което и двамата управители са знаели и целели.

На първо място буди недоумение решението на жалбоподателя да сключи договор за доставка на въпросните кожи с дружество, което до този момент не е извършвало такава дейност и няма никакъв опит , при положение, че вече е осъществило контакт с италиански доставчик.

В конкретния случай сделките между контрагентите по процесиите фактури имат за цел ползване на право на приспадане на данъчен кредит по ЗДДС от получателя, без посочения във фактурите ДДС да бъде внесен в приход на бюджета, именно поради установената предпоставка по т.1 на чл.177 ал.3 ЗДДС. Това са именно забранените резултати, които страните по сделката са целели и постигнали. Предвид установените факти, безспорно дружеството е знаело, че е част от доставка, която цели заобикаляне на закона и осигуряване на неследващо се данъчно предимство. Стоката е доставена от Италия директно до склада на ревизираното лице, но следвайки правилата на общностното право по отношение ДДС, в този случай „Ледърс БГ" ООД е щяло да упражни правото си на приспадане на данъчен кредит по директната доставка от Италия, едва след като начисли дължимия данък в съшия размер с протокол по реда на чл.117 от ЗДДС, т.е. резултатът от вътреобшностното придобиване би бил нулев за жалбоподателя. Префактурирайки стоката чрез „Ентекс" ЕООД на територията на страната, за „Ледърс БГ" ЕООД в крайна сметка формално е налице право на данъчен кредит, което не би упражнило ефективно, ако директно придобие стоките от италианското дружество, с което вече е установило контакт. „ Ледърс БГ” ЕООД е включил получените от „Ентекс”ЕООД фактури само в дневника за покупките и със стойността на начисления ДДС е намалил формирания от дейността му ДДС за внасяне. Разполагайки с документи относно произхода на естествените кожи и знаейки за неговото директно движение от Италия, няма как "Ледърс БГ" ЕООД да не е наясно, че „Ентекс" ЕООД използва рискови доставки, като по този начин и жалбоподателят е част от тези рискови доставки. Описаната схема осигурява за ревизираното лице пряко облагодетелстване, а за държавния бюджет преки загуби от невнесения ДДС в размер на приспаднатия данъчен кредит по фактурите, издадени от „Ентекс" ЕООД. Не е за подценяване обстоятелството, че ревизираното лице придобива стоката не с отстъпка, а с надценка. Ревизиращият орган не твърди, че е налице завишаване на пазарната цена, поради тази причина не е необходимо да се изследва въобще въпроса за такова отклонение.

Като се има предвид , както бе посочено по-горе, при доставянето на стоката в склада на „Ледърс БГ”ЕООД и приемането й, действия са извършвани само от управляващите двете дружества / в тази връзка са и идентичните обяснения на управителите/, то обективно управителя на Ледърс БГ ЕООД е наясно с количеството и доставната цена и липсата на приемо-предавателни протоколи за приемането на отговорно пазене / безвъзмездно/ на стоката, сочи че „Ледърс БГ” не е поставило под съмнение вида и количеството й, а след това тази кожа, дори без заявка за доставка/ докато такива са налични по отношение на предходен доставчик / без да е инвидидуализирана като вид, качество,специфика/ е префактурирана само като „ естествена кожа в кв.м.” на единична цена, , за която не се твърди, че е отклонение от пазарната, а е с надценка, противно на уговорената отстъпка от 10 %. при положение, че „Ледърс БГ”ЕООД е единствения клиент на Ентекс ЕООД за артикул естествена кожа

Неоснователно е възражението, че приходната администрация не е конвентирала правилно стоката от кг. в кв.м.  Установеното в Протокол № П- 03001816008133-073-001/ 17.05.2016г. за извършена проверка на Ледърс БГ ЕООДи за насрещна проверка на Ентекс ЕООД /л.108/ и в приобщения с протокол Кд73 № 1217923/19.11.2018г. отговор на ИПДПОЗЛ № Р-03001816000759-040-003/ 06.06.2016г. е първо, че  Ледърс БГ не е представило изискана справка за стоков поток и второ,че липсва детайлна информация по фактурите какъв е вида животинска кожа. Именно поради това е ползван стоковия поток представен от „Ентекс” ЕООД- единствения доставчик на кожа на „Ледърс БГ” ЕООД в процесните периоди.

    Всъщност дори когато купува на кг. „Ледърс Бг”ЕООД купува на двойна цена и дори по-висока цена/ по фактура от 09.11.2015г. е закупил 214 кг. на ед.цена 100лв., по фактура от 08.12.2014г. -54,85 кг на ед.ц. 28 лв./, докато цената по ВОП само в единични случаи е около 8,50 евро, а в повечето е около 6 евро на кг. и по-ниска/ между 3,50-5 евро/.  

С оглед на изложеното и предвид събраните по административната преписка доказателства, съдът счита, че е несъстоятелна тезата на жалбоподателя, че се е възползвал от услугите на „Ентекс” ЕООД да извърши ВОП на по-големи количества кожа и на по-ниски цени, тъй като изпитвал финансови затруднения. Неоснователен е и защото, като се твърди, че „Ледърс БГ”ЕООД не е разполагало с финансови възможности за закупуване на големи количества кожи на по-ниски цени, необяснимо е поведението му как в сравнително кратки периоди след ВОП от „Ентекс”ЕООД / първия на 15.05. за 9 550,32лв с ДДС общо 11460лв/ на 05.06.2014г. жалбоподателят е закупил от същия кожа – 268 кв.м. на ст-ст 9 380лв при цена 35лв на кв.м. , докато доставната цена при ВОП е значително по-ниска за общо доставени  620 кг. при средно 7 евро на кг. Така жалбоподателят не доказва твърдението си за повода и причината за контактите си с „Ентекс”ЕООД по повод на доставките.

Дори да се изключи довода на органите по приходите за надценката и липсата на твърдение, че цената е в отклонение от пазарната, заобикалянето на закона е налице, тъй като префактурирайки стоката чрез „Ентекс" ЕООД на територията на страната, за „Ледърс БГ" ЕООД в крайна сметка формално е налице право на данъчен кредит, което не би упражнило ефективно, ако директно придобие стоките от италианското дружество, с което вече е установило контакт.

Действителните отношения между търговците надхвърлят рамките на обичайните делови отношения между доставчик и получател по доставки, поради което установените обстоятелства могат да обосноват извод за наличие на задължение за знание  за получателя по доставките. В т. 33 от решението на СЕС по дело С-384/04 е посочено, че търговците, вземащи всички предпазни мерки, които основателно биха могли да бъдат изисквани от тях за гарантиране на това, техните сделки да не образуват част от вериги, която включва сделка, опорочена с ДДС измама, трябва да могат да се позовават на законността на тези сделки без риск от солидарна отговорност за плащане на ДДС, дължим от друго данъчно задължено лице. В случая по отношение на ревизираното дружество не може да се приеме, че е взело всички мерки, за да избегне тази отговорност.  

Визираните принципи в т.21 от посоченото решение на СЕС в случая са спазени, доколкото, от една страна, установената презумпция в чл. 177, ал.3 от ЗДДС, при полагане на необходимите процесуални усилия за това е могла да бъде оборена от страна на оспорващия и това не би било непреодолимо трудно, а от друга, съгласно събрания и подложен на анализ и преценка доказателствен материал, в настоящото съдебно производство, по безпротиворечив начин се установява, че конкретното данъчно задължено лице, към момента на сключване на процесните сделки, не е взело всички предпазни мерки, които могат разумно да се изискват от него, за да гарантира, че тези сделки не формират част от верига, която включва сделка, опорочена от заобикаляне на закона.

   Следователно сделките по процесиите фактури заобикалят закона, което е едно от алтернативните изисквания на чл. 177, ал. 3, т. 2 пр.1 и т.1 от ЗДДС. Невнасянето на данъка е основната обективна предпоставка/ а не презумция/ за възникване на солидарната отговорност и е установено наличието на предпоставката по т.1 на чл.177 ал.3 ЗДДС .

Всъщност сделките, които заобикалят закона са винаги умишлени, тъй като целта е посредством тези сделки да се постигне забранен от закона резултат, т.е винаги е налице знание/ а не задължение за знание/ и тъй като, както бе посочено по-горе „Ентекс”ЕООД неправомерно е намалявало дължимия ДДС именно по сделките с „Ледърс БГ”ЕООД / по т.1 от чл.177 ал.3 ЗДДС/ и невнесеният от „Ентекс" ЕООД данък върху добавената стойност е начислен по повод на извършени продажби на „Ледърс БГ" ЕООД, който е ползвал данъчен кредит, налице е и знание от ревизираното лице/ най-малко е имал основателни причини да подозира, че част или целия дължим данък за тези доставки няма да бъде внесен/, че дължимия данък за съответните данъчни периоди няма да бъде внесен.

Поради това съдът счита за установено наличието на субективния елемент знание за целите на ал.2 от чл. 177 от ЗДДС, дори когато се докаже наличието само на една от посочените хипотези в чл. 177, ал.3, т.2 от ЗДДС.

 

Самостоятелно на друго основание съдът счита, че е доказана и първата хипотеза на чл.177 ал.2 ЗДДС.

     Прилагането на института не е допустимо, ако се претендира отговорност, обоснована на факти и обстоятелства извън рамките на възможните разумни усилия, които данъчно задължените лица следва да положат за собствените си работи, с други думи не могат и не следва да се претендират усилия, надхвърлящи грижата на добрия търговец, но случая не е такъв.  

 

 

 

 

 

 

 

 

Релевантният момент за установяване на знанието или задължението за знанието за него е моментът на издаването на фактурите и към този момент следва да се установи обективното финансово състояние на доставчика. В случая знанието по чл. 177, ал. 2 от ЗДДС е за бъдещо събитие - че данъкът няма да бъде внесен. Това знание е несъвместимо принципно с факта на плащането на пълната стойност по фактурата. /Така Решение № 4349 от 28.03.2014 г. по адм. д. № 10829/2013 на ВАС/.

В тази връзка съдът напълно възприема довода в РА, че с оглед публичността на търговския регистър  и данни от информационната система на HAП доставчикът „Ентекс" ЕООД е неплатежоспособно дружество и би следвало да е индикация за „Ледърс БГ" ЕООД за неизрядност на търговеца „Ентекс" ЕООД.  „Ледърс БГ" ЕООД не е проявил грижата на добър търговец, като не е извършил справка и проучване относно наличните финансови активи и търговското състояние на доставчика си.

В хода на ревизията е установено безспорно, че „Ледърс БГ”ЕООД е заплащал частично през 2014г и 2105г фактурите : така видно от справката на л.691-692  фактурата от 05.08.2014г. е заплатена едва на 19.12.2014г., фактурата от м. 20.11.2014г  и от 08.12.2014г. са заплатени на  11.02.2015г. ,а за  фактурата от м.март 2015г. липсва отбелязване, а по отношение на фактурите от м. 09.2015г ,м.10.2015г.е налице частично плащане. След като купувачът не е платил на доставчика размера на начисления ДДС по сделките, той не би могъл да има разумно очакване, че доставчикът би могъл да изпълни задължението си за внасяне на начисления ДДС по сделките в републиканския бюджет и то за съответните данъчни периоди в изискуемия 14 дневен срок или най-малко и с оглед данните в публичните регистри е следвало да му бъде известно, че установеният данък няма как да бъде заплатен.

    Установено е, че двете дружества - получател и доставчик имат еднакъв предмет на дейност, осъществяван в един и същ район при ползване на един и същ склад по повод на който е налице заем за послужване  и макар че не са свързани лица по смисъла на § 1, т. 3 от ДР на ДОПК, между тях съществуват трайни търговски и финансови взаимоотношения, като цялостната дейност по доставката, приемането на склад и на отговорно пазене без наличен трудов ресурс е осъществявана единствено и само от управителите на двете дружества. Т.е дейностите по коментираните доставки са с прякото участие на едноличния собственик и управител на „Ледърс БГ”ЕООД , който е участвал / видно от дадените и от Л.Д.и К.Д.обяснения/ при извършването и документирането на всички сделки с „Ентекс”ЕООД. Липсата на счетоводно отразяване от страна на „Ледърс БГ“ ЕООД на приетите на склад чужди активи / тези по ВОП на „Ентекс“ ЕООД/ - липсата на заведени задбалансови счетоводни сметки,липсата на приемо-предавателни протоколи в момента на постъпване на стоката в склада за отговорно пазене ,липсата в последствие на точното описание на вида на „закупената” кожа вече в друг мерна еденица / от кг. в кв.м./, освен че сочи на липса на дължима търговска грижа е доказателство ,че „Ледърс бг”ЕООД чрез управителя си е бил наясно за количеството естествена кожа по ВОП и нейната доставна цена. Бил е наясно за вида на доставената директно в склада му кожа, бил е наясно със съпровождащите я документи –инвойс и проформа фактури и съответната еденична цена в кг. И както бе посочено по-горе в издадените по-късно фактури с получател „Ледърс „ЕООД липсва детайлна информация за това какъв вид кожа се продава в мерна еденица кв.м. и не е представило изискана справка за стоков поток, поради което и не би могъл / а и не го е сторил/ да обори твърдението, че е закупувал префактуираната стока не с отстъпка ,а с надценка.  Това налага и извода, че договорката в договора за съвместна дейност Ледърс БГ да закупува при отстъпка от 10 % определено не е спазена и действително поведението на жалбоподателя не е икономически и логично оправдано, освен ако целта не е била друга- заобикаляне на закона с цел осигуряване на това данъчно предимство на „Ледърс БГ" ЕООД ползващо данъчен кредит за реално осъществените доставки на естествена кожа, чрез осигуряване на възможност за приспадане на данъчен кредит във връзка с доставките на естествена кожа с произход Италия, доставяни директно до склад стопанисван от ревизираното дружество „Ледърс БГ"ЕООД и ползван безплатно от „Ентекс" ЕООД, така и допълнително чрез завишаване на цената на доставените от Guantificio Caminati di Caminati Ernesto  стоки.

Не само ,че „Ледърс БГ” ЕООД не е начислило ДДС върху отдадения за ползване склад под формата на заем за послужване и избегнало данъчно облагане – действие,целящо отклонение от данъчно облагане, но и сключеният договор за съвместна дейност не е изпълнен, въпреки ,че са налице договорености в полза на „Ледърс БГ”ЕООД. Единствения възможен извод с оглед на установените обстоятелства е, че този частен документ е съставен само, за да оправдае стоките от ВОП в склада на жалбоподателя,които след това са префактурирани на друга цена, без да е извършвана каквато и да е допълнителна дейност с тях, и служещ единствено да оправдае предприетото документиране като последващи доставки, което е пряко доказателство за намеренията и за знанието.

Сочените от органите по приходите данни за минали участия на физическите лица ,управители на Ентекс ЕООД и Ледърс БГ ЕООД, тогава като управители на „Ледърс”ЕООД и  SCRALTRADGRUP SRL c VIN №R026324086 в действия целящи отклонение от данъчно облагане / за тези твърдения са приобщени РД №1202702/ 12.09.2012г и РА № *********/ 09.11.2012г/ са по-скоро индиции. Те установяват само факта на познанството между физическите лица управители на „Ентекс” ЕООД и „Ледърс БГ” ЕООД и развиваната от тях дейност по натрупване на данъчни задължения , действия целящи отклонение от данъчно облагане и продажбата на дружества с натрупани данъчни задължения в големи размери на малоимотни лица. Последното действително не е за подценяване, но е само косвено доказателство. В случая обаче действително „Ледърс БГ” ЕООД чрез заема за послужване е избягнало начисляване на ДДС,  като не е отчело приходи от наем на склада.

Нещо повече, по вече познатата схема управителят на „Ентекс” ЕООД е прехвърлил дяловете си на „Валстрой Елит „ЕООД преди влизане в сила на РА  и на Р.И.А., комуто преди това са прехвърляни и други дружества с управител К. Д., вкл. и такива, с които са сключени „фиктивни сделки” с „Ентекс „ЕООД и е отказано приспадане на данъчен кредит в процесния период д.п.м. 7,8,9,10,11. 2015г. / „Зеус Импорт”/, което вече се явава пряко доказателство. Доказателство за връзката на управителя К. Д.дори с предходния доставчик Ивени Д2 ЕООД ,чийто управител е бил е прехвърлянето на друж.дялове на същото лице Р.А., комуто е прехвърлено и „Ентекс”ЕООД. Така макар и косвени тази доказателства се намират във взаимовръзка и тяхната последователност не се опровергава от преките доказателства и веригата косвени доказателства безспорно сочат, че „Ледърс БГ” ЕООД не е положило дължимата грижа на добър търговец, за да се убеди, че не е част от схема за ДДС измами.         

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

По изложените съображения, съдът счита, че са изпълнени кумулативно предвидените елементи на фактическия състав по чл. 177 от ЗДДС и отговорността на дружеството - жалбоподател е ангажирана правомерно.

      Въз основа на гореизложеното следва да се приеме, че отговорността по чл. 177 ЗДДС на „Ледърс БГ”ЕООД в размер на 50025,16 лв. е ангажирана законосъобразно, а жалбата срещу РА в тази част следва да се отхвърли. По отношение на РА, в частта на начислени лихви за забава в размер на 16 378,97лв., жалбата е основателна.

        По реда на чл. 177 ЗДДС се реализира особен вид солидарна отговорност на трето лице, която при осъществяване на нормативно предвидените предпоставки може да обхване само задълженията за данък добавена стойност. В случая за оспорващия, в качеството му на трето лице, чиято отговорност се ангажира, не е имало нормативно установено със срок задължение за заплащане на данъка, след изтичането на който, дружеството да е изпаднало в забава и съответно да дължи лихва за забава. Субектът на отговорността по чл. 177 ЗДДС не е отговорно трето лице по смисъла на чл. 14, т. 3 и чл. 16 ДОПК, тъй като няма задължение за внасяне на данъка на носител на задължението или на лице задължено да удържа и внася данъци. Не е налице и покана от страна на кредитора за изпълнение на задължението,  поради което начисляването на лихва в тази хипотеза е незаконосъобразно. Константна в тази насока е и практиката на Върховния административен съд /решение № 14282/23.12.2016 г. по адм. д. № 12053/2015 г. по описа на ВАС, решение № 10333/05.10.2016 г. по адм. д. № 7912/2016 г. по описа на ВАС, решение № 2936 от 7.03.2018 г. на ВАС по адм. д. № 8490/2017 г. Решение № 1109 от 28.01.2019 г. на ВАС по адм. д. № 9399/2018 г., VIIIо. Решение № 14939 от 6.12.2017 г. на ВАС по адм. д. № 4608/2017 г., I о./

          В хода на съдебното производство и двете страни са поискали присъждане на разноски. Жалбоподателят е направил искане за присъждане на направените по делото разноски в размер на 2400лв за адвокатски хонорар и 50 лв за д.т.., а ответникът в размер на 2522,12 лв. съгласно Наредба № 1 / 09.07.2004г за минималните адвокатски възнаграждения при материален интерес 66 404,13лв. Съгласно чл.161 ал.1 ДОПК не намира приложение чл.78 ал.8 ГПК, който препраща към Наредбата за правна помощ , а намира приложение чл.8 ал.1 т.4 Наредба № 1 /2004г за минималните адвокатски възнаграждения.  Съобразно отхвърлената част от жалбата в полза на дирекция "ОДОП" Варна по компенсация следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение в размер на 1 295,71лв.  съгласно чл. 8, ал. 1, т. 4 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.

По изложените съображения и на основание чл. 160, ал. 1 ДОПК, съдът

 

Р Е Ш И:  

 

ОТМЕНЯ по жалба на ЛЕДЪРС БГ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Русе, ул. Чая №12, представлявано от Л.С.Д. Ревизионен акт № Р-03001818002767-091-001/29.11.2018г., потвърден с Решение № 415/25.02.2019 г. на директора на Дирекция” ОДОП”- Варна, ЦУ на НАП САМО в частта на определените задължения за лихви в размер на 16 378,97 лева

ОТХВЪРЛЯ жалбата на ЛЕДЪРС БГ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Русе, ул. Чая №12, представлявано от Л.С.Д. срещу Ревизионен акт № Р-03001818002767-091-001/29.11.2018 г., потвърден с Решение № 415/25.02.2019 г. на директора на дирекция ОДОП Варна, ЦУ на НАП, в частта, с която е ангажирана отговорността на „Ледърс БГ”ЕООД по реда на чл. 177 ЗДДС за дължим и невнесен ДДС от „Ентекс”ЕООД  в размер на 50 025,16 лв.

ОСЪЖДА ЛЕДЪРС БГ ЕООД, ЕИК ********* да заплати на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" – Варна сума в размер на на 1 295,71лв, представляваща юрисконсултско възнаграждение съобразно потвърдената част на РА.

Решението може да бъде обжалвано в 14-дневен срок от съобщението до страните за постановяването му с касационна жалба пред Върховния административен съд.

 

                                           СЪДИЯ: