№ 500
гр. Варна, 04.07.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА в публично заседание на тридесети юни през
две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Пламен Ат. Атанасов
при участието на секретаря Елена Ян. Петрова
Сложи за разглеждане докладваното от Пламен Ат. Атанасов Търговско дело
№ 20213100900739 по описа за 2021 година.
На именното повикване в 13:37 часа се явиха:
Ищцата Г. П. С. , редовно призована, явява се лично, представлява се
от адв. К. Н., редовно упълномощена и приета от съда от днес.
Ответникът „Торове БГ“ ЕООД /в несъстоятелност/, представлявано
от едноличния собственик ЯНЧ. ЯНК. К., редовно призован, представлява се
от адв. Г. А., редовно упълномощен и приет от съда от днес.
Ответникът „Ив – Ян“ ООД , представлявано от управителя ЯНЧ.
ЯНК. К. и И.П.Р., редовно призован, представлява се от адв. Г. А., редовно
упълномощен и приет от съда от днес.
Адв. Н.: Да се даде ход на делото.
Адв. А.: Моля да не давате ход на делото. Вие сте се произнесли с Ваше
определение, в което е отделено проекта за доклад по делото, че исковата
молба е депозирана в срок. Правя възражение, че исковата не е депозирана в
срок.
На първо място, това се удостоверява от печата положен върху исковата
молба, по която е образувано настоящото производство. Този печат е
поставен като такъв за депозиране на гишето на регистратурата, искова
молба. В него, в нарушение на Правилника за администрация на съдилищата
не е посочено, че: пратката е получена по пощата и второ – не е приложен към
делото пощенския плик, с който тази пратка е пристигнала. По повод на
всички други производства– 9 на брой, с които се занимава Варненския
окръжен съд, по тези искови молби, съм установил, че в нито едно от тях не
1
се съдържа и намира пощенски плик. По данните, които сме получили от
„Еконт“, които са публично достъпни и могат да бъдат проверени на сайта на
въпросния пощенски оператор, се установява, че пратките са подадени най –
малко на две места, в които има „Еконтомат“. В настоящия случай това са:
Grand Mall Варна и бензиностанция ОМV на ул. Мир.
Според първите обяснения, който е дал деловодителя, по повод
повдигнатия пред останалите състави на Варненския окръжен съд, спор,
относно датата на подаване на молбата, първоначално деловодителят Н.А. е
заявил, че исковите молби – 9 на брой, са постъпили с една пощенска пратка.
Впоследствие по повод изисканите му от Варненския окръжен съд, по
търговско дело № 733/2021 г., същият деловодител – Н.А., изменя
твърденията си и твърди, че: „Исковите молби са постъпили в девет отделни
пликове и отделни товарителници. Товарителниците са приложени надлежно
по делата, а найлоновите пликчета са приложени надлежно в кошчето за
рециклиране на пластмасови отпадъци.“. Това е написал деловодителят и
представям за Ваше сведение.
Отделено от това, по технологията, която съществува за подаване на
пратките, позволява товарителницата да бъде отпечатана, без пратката да бъде
депозирана. Това е и настоящия случай, защото за да се свърже една
определена товарителница, с конкретна пратка е необходимо, още от
машината да се разпечата етикет. Този етикет съдържа същия баркод, същият
номер, както този на товарителницата. За илюстрация на това ми твърдение
Ви представям товарителница, която е издадена на 20.06.2022 г, но самата
пратка е депозирана на следващия ден – 21.06.2021 г. и то в различен офис на
„Еконт“. Представям за справка товарителницата, като може да видите
–ти
отпред, че датата на съставяне е 20, а отзад повдигнатото в жълто е датата,
на която пощенската пратка фактически е била депозирана и то в друг офис
на пощенския оператор. Следователно, в настоящия случай следва, че
недвусмислено, че исковата молба е депозирана един ден след срока, защото
печата на длъжностното лице върху исковата молба има характер на
официален документи. Този официален документ има материално обвързваща
доказателствена сила на съда и особено предвид факта, че той изхожда от
самата съдебна администрация на Варненски окръжен съд. След като е
удостоверено чрез печата, който се слага в съответствие с чл. 33 и чл. 34 от
2
ПАС и Правилника прави разлика между това дали пратката се получава на
гише или пратката се получава по пощата. След като е удостоверено, че
пратката е депозирана на гише във Варненския окръжен съд, то следва да се
приеме, че преклузивният срок не е спазен, поради което Ви моля, да
прекратите производството по делото.
Адв. Н.: Няма твърдения и няма данни, исковата молба да е депозирана
на гише. Не се твърди, кой го е извършил и на коя дата. Това, че на исковата
–ви
молба е поставен печат 21, това е датата, на която е образувано
производството.
Що се отнася до товарителницата, сама по себе си товарителницата,
която е приложена към делото и с която е постъпила в съда исковата молба,
не носи дата. Датата на удостоверяване на предаването на пратката, прав е
колегата, че товарителницата може да се разпечата и пратката да не се подаде
в момента, в който товарителницата е разпечатана. При регистриране на
товарителницата, в устройството за самообслужване, баркодът се регистрира
и на база тази товарителница и този баркод е издадено удостоверението от
„Еконт“, от което е видно на коя дата е приета пратката. Оттам нататък,
подателят няма никакъв контакт и никакво отношение към пратката. След
това, операторът я приема, обработва и доставя на получателя. За доставянето
на пратката, на получателя е удостоверено на коя дата и в колко часа е
извършено, от кой куриер, а също така в самото удостоверение и
уведомление, така както е кръстен документа, е записано как е приета
пратката и на коя дата. Така, че товарителницата сама по себе си не
удостоверява датата на предаване на пратката. Датата на предаване пратката
се удостоверява от удостоверението приложено по делото.
Приемането в съда – много пъти обсъдихме, че след като има девет
пратки, това е безспорно и Вие сте го установили, девет пратки, с девет
товарителници и девет баркода, имало и девет плика.
Адв. А.: Няма пликове. Няма нито един плик. Аз съм проверил всички
дела, едно по едно, без това което беше във Върховния касационен съд.
Адв. Н.: След като деловодителят е дал обяснение, че е изхвърлил
пликовете мисля, че да търсим пликове .....
Адв. А.: Как така? То си има Закон по въпроса! Не може да ги израти
надлежно в кошчето за рециклиране на пластмасови отпадъци. Защо всички
3
други пликове са тук? По другите дела, след началото на исковата молба,
всички пликове се намират по делата.
Има и друга пречка за даване ход на делото – Съгласно определението
на Варненския окръжен съд, по търговско дело № 552, за процесуален
представител на синдика е назначен адвокат К.И. Н.. Присъстващата в
днешно съдебно заседание Константите, не е И. Н..
Адв. Н.: Аз съм Василева Н.. На мога да кажа на какво се дължи този
факт. Това на мен не ми е направило впечатление като съм получила
определението на съда. Аз съм К.В. Н.. Така е вписано и в адвокатската ми
карта. Допусната е грешка при изписване на името ми.
СЪДЪТ намира, че ход на делото следва да бъде даден, респективно че
възражението на ответната страна за прекратяване на делото, следа да се
остави без уважение. Действително е налице вътрешно противоречие между
поставения печат, с който е приета за образуване исковата молба и
приложенията към същата, предвид факта, че като последно приложение е
приложена Товарителница № ******, която няма как да се намира по делото,
ако не е била част от документите придружаващи исковата молба, т.е. част от
пратката, с която исковата молба е постъпила по делото. Съображенията
изложени понастоящем, относно възможността да се генерира товарителница,
респективно пратката да бъде подадена в по-късен момент, в случая се явяват
ирелевантни, доколко според направената служебна справка от съда,
въпросната пратка е регистрирана като постъпила на 19.10.2021г. в
“Еконтомат“ ОМV, ул.“Мир“. от което следва, че приемането на пратката е
станало в този момент, а самата товарителница не съдържа дата на изготвяне.
Т.е. възможно е тя да е изготвена в друг отделен момент, който обаче е
ирелевантен за случая, предвид удостовереният факт на получаване на
пратката.
Относно възраженията, че липсва приложен плик с генериран и залепен
върху същия баркод, действително това е така, но в случая на проверка
подлежи длъжностното лице приело документите, как е процедирало същото
и дори да е налице отклонение от служебните му задължения, този факт няма
как да рефлектира върху редовността на исковата молба. Но с цел пълното
изясняване на всички факти по образуване на делото, действията на д.л.
следва да бъдат проверени. В този смисъл и доколкото проверката за
4
допустимостта на производството, може да се прави в хода му до
постановяване на краен съдебен акт, СЪДЪТ намира, че понастоящем ход на
делото, следва да се даде, като се изискат писмени обяснения от лицето
приело исковата молба, с които същото обясни на какво се дължи
противоречието между поставените печати при входирането на ИМ и
наличието на товарителница, удостоверяваща получаване с пощенска пратка.
СЪДЪТ констатира, че с Определение №260338/08.06.2022г. по
търговско дело № 552/2019 г., по описа на Окръжен съд – Варна, Търговско
отделение, с което е разрешено синдикът да упълномощи адвокат и да го
представлява в настоящото производство е посочено, че упълномощеният
адвокат следва да бъде К.И. Н.. Явилият се адвокат в днешно съдебно
заседание е адвокат К.В. Н., като очевидно е налице разминаване в презимето
на двете лица.
С оглед факта, че действията извършени без наличието на
представителна власт подлежат на саниране от страна на упълномощителят
във всеки един момент, СЪДЪТ намира, че с оглед несъщественото
разминаване, а именно разлика само в презимето на адвокат К. Н., като
същевременно на съда не е известно да практикува друг адвокат с имена К.
Н., освен явяващата се днес, намира, че следва да се продължи разглеждането
на делото с участието на адвокат К.В. Н., като на същата се даде възможност
в следващо съдебно заседание да представи доказателства за корекция на
определението, с което е разрешено упълномощаването, респективно с
нарочна молба от страна на синдика да се потвърдят извършените
понастоящем процесуални действия от евентуален мним представител.
Мотивиран от изложеното, СЪДЪТ
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО
ДА СЕ ИЗИСКАТ писмени обяснения от Служба „Регистратура“ при
Окръжен съд – Варна, от длъжностното лице приело постъпването на искова
молба вх. № 21264/21.10.2021 г. от Г. П. С., ЕГН: **********, постоянен
синдик на „Торове БГ“ ЕООД /в несъстоятелност/, въз основа на която е
образувано търговско дело № 739/2021 г., по описа на Окръжен съд – Варна,
Търговско отделение, като същото обясни на какво се дължи противоречието
между останалите печати при входирането и наличието на Товарителница №
5
******, удостоверяваща получаване с пощенска пратка.
ДАВА ВЪЗМОЖНОСТ на адвокат К.В. Н., в следващо съдебно
заседание да представи доказателства за корекция на Определение №
260338/08.06.2022 г. по търговско дело № 552/2019 г., по описа на Окръжен
съд – Варна, Търговско отделение, с което е разрешено синдикът да
упълномощи адвокат и да го представлява в настоящото производство,
респективно с нарочна молба от страна на синдика да се потвърдят
извършените понастоящем процесуални действия.
СЪДЪТ, пристъпи към изясняване на фактическата страна на
спора
Адв. Н.: Нямам възражения по доклада. Във връзка с дадените му
указания ще направя пояснение относно оспорването на документите, което
сме направили с допълнителната искова молба. Оспорването е във връзка с
автентичността на частните от документите. Т.е. подписите, където ги има.
Предмет на оспорване са приемо-предавателни протоколи и описите за
извършени транспортни услуги, а именно Приемо-предавателни протоколи от
01.06.2018 г. и от 14.06.2018 г.
СЪДЪТ констатира, че се оспорват всички описи за извършени
транспортни услуги, които обаче не носят подпис на страната, поради което
възможността за оспорване на автентичност на документ е неприложима и
това оспорване, следва да се приеме като оспорване на доказателствената
стойност на документа, т.е. същият не удостоверява фактите, които са
засвидетелствани в него. Приложените по делото Приемо-предавателни
протоколи от 01.06.2018г. и от 14.06.2018г., които удостоверява доставката на
торове-предаване на преоценен Амониев нитрат и на 60 тона царевица, носят
подпис, поради което подлежат на проверка на автентичност.
Адв. Н.: Оспорвам подписите положени и за двете страни.
Адв. А.: Ще се ползвам от оспорените документи.
Адв. Н.: Нямам други уточнения.
Адв. А.: Нямам допълнения и възражение срещу доклада. Във връзка с
оспорването на представените документи, представям и моля, да приемете
документи по опис. Представям надлежни такива и на колегата също.
Представям и моля, да приемете справка от електронен образ, подадена в
6
НСИ и оборотни ведомости на „Ив – Ян“, че е регистрирана дейност на
автомобилен транспорт и търговия с химични вещества. Т.е. това е основният
предмет на дейност на дружеството. Към описите са представени и
товарителници за всеки един от писаните в тях курсове.
Адв. Н.: Ще ми е нужно време, за да се запозная с тях, да ги сравня като
номера, като количества, поради което моля, да ми бъде предоставена такава
възможност.
В съответствие с разпоредбата на чл. 375, ал. 1 от ГПК, СЪДЪТ
прави ДОКЛАД НА ДЕЛОТО, като се придържа към Определение № 772
от 27.05.2022 година:
Постъпила е искова молба от Г. П. С., в качеството на Синдик на
“Торове БГ“ ЕООД /в несъстоятелност/, против “Торове БГ“ ЕООД /в
несъстоятелност/, с ЕИК ********* и “Ив-Ян“ ООД, с ЕИК *********, с
която е предявен иск с правно основание чл.646, ал.2, т.3 вр. ал.3 от ТЗ, за
обявяване за недействително по отношение на кредиторите на
несъстоятелността на “Торове БГ“ ЕООД на плащането на изискуеми парични
задължения в общ размер на 165708лв., извършени в периода от 16.04.2018г.
до 19.12.2018г. от несъстоятелният длъжник в полза на кредитора “Ив-Ян“
ООД, както следва: -плащане на сумата от 4833.94лв. на 16.04.2018г. по
фактура №2582 от 10.04.2018г.; -плащане на сумата от 3600лв. от 20.04.2018г.
по фактура №********** от 10.04.2018г.; -плащане на сумата от 3120лв. на
04.05.2018г. по фактура №**********/10.04.2018г.; -плащане на сумата от
2000лв. на 10.05.2018г. и на сумата от 22251.90лв. на 18.05.2018г., двете по
фактура №2622 от 04.05.2018г.; -плащане на сумата от 420лв. на 18.05.2018г.
по фактура №2627 от 10.05.2018г.; -плащане на сумата от 16000лв. на
30.05.2018г. по фактура №2651 от 01.06.2018г.; -плащане на сумата от
11656.80лв. на 12.06.2018г. по фактура №2650 от 01.06.2018г.; -плащане на
сумата от 420лв. на 12.06.2018г. по фактура №2653/01.06.2018г.; -плащане на
сумата от 7000лв. на 12.06.2018г. по фактура №2661 от 12.06.2018г.; -плащане
на сумата от 9000лв. на 14.06.2018г. по фактура №2662 от 14.06.2018г.; -
плащане на сумата от 9200лв. на 14.06.2018г. по фактура №2663 от
14.06.2018г.; -плащане на сумата от 3800лв. на 23.07.2018г. и на сумата от
4897.82лв. на 24.07.2018г., двете по фактура №2690 от 12.07.2018г.; -плащане
на сумата от 16400лв. на 24.07.2018г. по фактура №2701 от 24.07.2018г.; -
7
плащане на сумата от 420лв. на 20.08.2018г. по фактура №2723 от
06.08.2018г.; -плащане на сумата от 3080лв. на 20.08.2018г., на сумата от
4000лв. на 22.08.2018г., на сумата от 2000лв. на 23.08.2018г. и на сумата от
4787.54лв. на 28.08.2018г., всичките по фактура №2711 от 01.08.2018г.; -
плащане на сумата от 420лв. на 28.08.2018г. по фактура №********** от
03.09.2018г. и -плащане на сумата от 36400лв. на 12.09.2018г. по фактура
№2751 от 12.09.2018г.
В исковата молба се твърди, че с Решение №734/25.07.2019г. по т.д.
№552/2019г. по описа на ОС Варна, е открито производството по
несъстоятелност на “Торове БГ“ ЕООД, като същото е спряно по реда на
чл.632, ал.1 от ТЗ. Сочи се, че Решението е обявено по партидата на
търговеца с вписване под №20190729135247 в ТРРЮЛНЦ, като с последващо
Решение №260293/19.10.2020г. е постановено възобновяване на
производството по несъстоятелност. Сочи се, че синдика на несъстоятелният
длъжник е овластен да предявява специални искове за попълване на масата на
несъстоятелността, имащи за пряка и непосредствена цел установяване
недействителността на определени действия или сделки, извършени от
длъжника в определен период, предхождащ откриване на производството по
несъстоятелност. Твърди се, че критерият за преценка на деиствителността на
тези действия, е свързан с наличието на увреждащо действие за общия
кредиторов интерес, като за определени, изчерпателно изброени действия,
законодателят е приел, че самото осъществяване на фактическия състав е
достатъчно основание да бъдат признати за недействителни техните
последици, без да се изследва и доказва вредоносният ефект. Твърди се още,
че в случая са налице визираните в закона предпоставки за воденето на иск
срещу ответниците за обявяване за недействителни на извършените от
длъжника действия и сделки, по които насрещна страна е вторият ответник и
които попадат в хипотезите на чл.646, ал.2 от ТЗ. Поддържа се, че
ответниците са свързани лица по смисъла на § 1 от ДР на ТЗ, като длъжникът
“Торове БГ“ ЕООД /н./ през периода от 16.04.2018г. до 19.10.2018г. е
извършил определен брой касови и безкасови разплащания към втория
ответник “Ив-Ян“ ООД, с които е погасил свои задължения с настъпил падеж
в общ размер на 165708лв. По отношение на приложимите срокове, се сочи,
че молбата за откриване на производството по несъстоятелност е подадена на
08.04.2019г. от кредитора “Илтекс“ ЕООД и по нея е образувано т.д.
8
№552/2019г. на ОС Варна. Сочи се още, че преди това на 28.12.2018г. самият
длъжник е подал молба за откриване на производство по несъстоятелност въз
основа, на която е образувано т.д.№1998/2018г. на ОС Варна, поради което се
поддържа, че 6-месечния срок следва да бъде отчетен спрямо тази по-ранна
дата на подаване от длъжника на молба за откриване на производство по
несъстоятелност.
С депозирания отговор на исковата молба, се излага становище за
неоснователност на иска, като се поддържа, че претенциите не са подадени в
срока по чл.646, ал.2, т.3 от ТЗ, според който погасяването на изискуемото
парично задължение на длъжника, независимо от начина на изпълнението, да
е станало в 6-месечен срок преди датата на откриване на производството по
несъстоятелност. Твърди се, че е неприложима специалната хипотеза на
чл.646, ал.3 от ТЗ, според която ако кредиторът е знаел, че длъжникът е
неплатежоспособен или свръхзадължен, срокът по ал.2, т.1 и т.2 е две години,
а срокът по ал.2, т.3 е една година. Оспорва се наличието на презумтивните
предпоставки по чл.645, ал.3 от ТЗ, като се поддържа, че за да се предполага
знанието не е достатъчно само лицата да са свързани, а необходимо да се
посочат конкретни факти, от които то може да бъде изведено. Поддържа се
още, че няма данни към датата на възникване на вземането и датата на
плащането да е била налице свръхзадлъжнялост или неплатежоспособност на
първия ответник, особено предвид факта, че атакуваните сделки попадат в
кръга на обичайната търговска дейност на ответниците. Сочи се, че
плащането е извършено съобразно уговореното между страните едновременно
с предоставянето на равностойна стока или услуга в полза на длъжника или
до 30 дни след падежа на паричното задължение, или след извършване на
плащането кредиторът реално е предоставил на длъжника равностойна стока
или услуга, което се доказва от представените с отговора писмени
доказателства. Ето защо се поддържа, че са налице изключенията по чл.646,
ал.5 от ТЗ. Оспорва се становището на синдика, че срокът следва да се
изчислява от 28.12.2018г., като се сочи, че делото, образувано по тази молба е
прекратено и по него няма произнесено решение, респективно не може да се
счита, че тази молба слага начало на производството по несъстоятелност.
Твърди се, че по аргумент за противното от чл.625 ТЗ и чл.630 от ТЗ, едва с
решението по втората посочена разпоредба и ако съдът констатира
неплатежоспособност, съответно свръхзадълженост, се постановява решение
9
с посоченото от закона съдържание. На следващо място се поддържа, че
всички сделки, породили вземанията, които са погасени чрез процесните
плащания, са сключени в рамките на обичайната търговска дейност на
двамата ответници, респективно е налице хипотезата на чл.646, ал.5, т.1, пр.2
от ТЗ, защото изпълнението е до 30 дни след падежа на паричното
задължение. Твърди се, че падежът на паричното задължение следва да се
определи по правилата на чл.303а, ал.3 от ТЗ, защото не се установява между
страните да е уговорен срок за плащане, поради което паричното задължение
трябва да бъде изпълнено в 14-дневен срок от получаване на фактура или на
друга покана за плащане, а ако датата на получаване на фактурата или
поканата за плащане не може да се установи или когато фактурата или
поканата са получени преди получаване на стоката или услугата, срокът
започва да тече от деня, следващ деня на получаване на стоката или услугата,
независимо че фактурата или поканата за плащане са отпреди това. С оглед
горното се поддържа, че са платени ликвидни и изискуеми задължения,
породени от обичайната дейност на двамата ответници. Оспорва се
твърдението на синдика, че срещу платените аванси няма доставени стоки и
услуги, като се сочи, че плащанията са дължими, както следва: 1. платеното
на 16.04.2018г. по фактура №2582/10.04.2018г. задължение е дължимо на
основание договор за превоз, посочено от страните като “транспортна услуга
по опис“; 2. платеното частично на 20.04.2018г. в размер на 3600лв. и на
04.05.2018г. в размер на 3120лв. по фактура №**********/10.04.2018г.,
задължение е дължимо на основание договор за наем на офис и склад от
01.03.2017г., а не за заем, както се твърди в ИМ; 3. платеното частично на
10.05.2018г. в размер на 2000лв и на 18.05.2018г. в размер на 22251.90лв. по
фактура №2622/04.05.2018г. задължение е дължимо на основание договор за
превоз,посочено от страните като “транспортна услуга по опис“; 4. платеното
на 18.05.2018г. по фактура №2627/10.05.2018г. задължение е дължимо на
основание договор за наем от 01.03.2017г.; 5. платеното на 30.05.2018г. по
фактура №2651/01.06.2018г. задължение е дължимо на основание договор за
превоз и действително представлява авансово плащане, като превозът е
завършен на 15.06.2018г., на която дата е издадена фактура
№2665/15.06.2018г. с данъчно основа “0“лв., с което авансът е “усвоен“ и
цялото плащане станало дължимо на основание изпълнения договор за
превоз; 6. платеното на 12.06.2018г. по фактура №2650/01.06.2018г.
10
задължение е дължимо на основание договор за покупко-продажба на амониев
нитрат, доставен на същата дата, което е видно от приложения
Приемопредавателен протокол; 7. платеното на 12.06.2018г. по фактура
№2653/01.06.2018г. на задължение е дължимо на основание договор за наем
на офис и склад от 01.03.2017г.; 8. платеното на 12.06.2018г. по фактура
№2661/12.06.2018г. задължение е дължимо на основание договор за превоз и
действително представлява авансово плащане, като превозът е завършен на
12.07.2018г., на която дата е издадена фактура №2690/12.07.2018г., с данъчна
основа 7248.18лв., с което авансът е “усвоен“ и цялото плащане станало
дължимо на основание изпълнения договор за превоз и е останала за
доплащане посочената данъчна основа; 9. Платеното на 14.06.2018г. по
фактура №2662/14.06. 2018г. задължение е дължимо на основание договор за
покупко-продажба на царевица, доставена на същата дата, което е видно от
приложения Приемо-предавателен протокол; 10. платеното на 14.06.2018г. по
фактура №2663/14.06.2018г. задължение е дължимо на основание договор за
превоз и действително представлява авансово плащане, като превозът е
завършен на 12.07.2018г., на която дата е издадена фактура
№2690/12.07.2018г., с данъчно основа 7248.18лв., с което авансът е “усвоен“ и
цялото плащане станало дължимо на основание изпълнения договор за превоз
и е останала за доплащане посочената данъчна основа; 11. платеното по
фактура №2690/12.07.2018г., с данъчно основа 7248.18лв., е с основание
договор за превоз, завършен на тази дата, като в нея е направено приспадане и
на авансите, платени по фактури №2661/12.06.2018г. и №2663/14.06.2018г., с
което авансът е “усвоен“ и цялото плащане станало дължимо на основание
изпълнения договор за превоз и е останала за доплащане посочената данъчна
основа; 12. платеното на 24.07.2018г. по фактура №2701/24.07.2018г.
задължение е дължимо на основание договор за превоз и действително
представлява авансово плащане, като превозът е завършен на 01.08.2018г., на
която дата е издадена фактура №2711/01.08.2018г., с данъчна основа
12389.62лв., с което авансът е “усвоен“ и цялото плащане станало дължимо на
основание изпълнения договор за превоз и е останала за доплащане
посочената данъчна основа; 13. платеното на 20.08.2018г. по фактура
№2723/06.08.2018г. задължение е дължимо на основание договор за наем на
офис и склад от 01.03.2017г.; 14. платените на 20.08.2018г. 3080лв., на
22.08.2018г. 4000лв., на 23.08.2018г. 2000лв. и на 28.08.2018г. 4787.54лв. по
11
фактура №2711/01.08.2018г. задължения са дължими на основание договор за
превоз и действително представляват авансови плащания, като превозът е
завършен на 01.08.2018г., на която дата е издадена фактурата с данъчна
основа “12389.62лв.“, с което авансът е “усвоен“ и цялото плащане станало
дължимо на основание изпълнения договор за превоз и е останала за
доплащане посочената данъчна основа; 15. платеното на 28.08.2018г. по
фактура №**********/03.09.2018г. задължение е дължимо на основание
договор за наем на офис и склад от 01.03.2017г., и 16. платеното на
12.09.2018г. по фактура №2751/12.09.2018г. задължение е дължимо на
основание договор за превоз и действително представлява авансово плащане,
като превозът е завършен на 31.10.2018г., на която дата е издадена фактура
№2823/31.18.2018г., с данъчно основа “156075.76лв.“, с което авансът е
“усвоен“ и цялото плащане станало дължимо на основание изпълнения
договор за превоз и е останала за доплащане посочената данъчна основа.
Поддържа се, че тъй като “Торове БГ“ ЕООД е ползвало услуги, предоставени
от втория ответник, които вече са потребени и консумирани-транспортни
услуги /договори за превоз/, наем на офис и склад, както и е придобило на
основание договор за покупко-продажба торове и зърно, които е използвало
за обичайната си търговска дейност, разпоредбата на чл.646, ал.2, т.3 от ТЗ е
неприложима. В заключение се поддържа, че предявените искове са
неоснователни, съответно се моли за постановяване на решение, с което да
бъдат отхвърлите и за присъждане на направените по делото разноски
съобразно представените доказателства.
С подадената от синдика допълнителна искова молба, се признава
основателност на възражението на ответниците, че плащането, извършено на
04.05.2018г. в размер на 3120лв., е извършено в изпълнение на задължение по
фактура №**********/10.04.2018г. като се пояснява, в исковата молба е
допусната техническа грешка при посочването на основанието на това
конкретно плащане. Оспорват се твърденията на ответниците, че срещу
извършените от длъжника плащания, на същия своевременно и реално са
предоставени равностойни услуги /транспортни и наем на склад и офис/.
Оспорва се истинността на представените от ответниците Опис на извършени
транспортни услуги към фактура №2582 от 10.04.2018г., Опис на извършени
транспортни услуги към фактура №2622 от 04.05.2018г., Приемо-
предавателен протокол от 01.06.2018г., Приемо-предавателен протокол от
12
14.06.2018г., Опис на извършени транспортни услуги към фактура №2690 от
12.07.2018г. и Опис на извършени транспортни услуги към фактура №2711 от
01.08.2018г., както и истинността и достоверната дата на договора за наем на
недвижим имот от 01.03.2017г.
С отговора на допълнителната искова молба се поддържат доводите за
неоснователността на иска развито с първоначалният отговор и по конкретно,
че атакуваните от ищеца сделки попадат в рамките на обичайната търговска
дейност на ответниците, респективно са типични търговски сделки по
смисъла на чл. 646, ал.5 ТЗ.
Предявената претенция намира правното си основание в чл.646, ал.2, т.3
вр. ал.3 от ТЗ.
На основание чл.155 ГПК, съдът ОБЯВЯВА на страните за служебно
известни и ненуждаещи се от доказване фактите, основани на вписванията и
обявяванията, налични по партидата на ищцовото дружество в ТРРЮЛНЦ
при АВ, както и актовете по несъстоятелност на ищцовото дружество по т.д.
№552/2019г. на ОС Варна.
Съгласно изложеното от страните, съдът намира, че не са налице права
и факти, които се признават, нито обстоятелства, които да не се нуждаят от
доказване.
С оглед общия принцип за разпределение на доказателствената тежест
всяка от страните следва да установи твърдените от нея факти, от които
извлича изгодни за себе си правни последици, а именно ищецът следва да
установи възраженията си за недействителност на процесните плащания, в
това число доказване извършването на съответното правно действие след
началната дата на непратежоспособността, подозрителният период; наличието
на предходен дълг на длъжника, относимостта на преферетното правно
действие към този дълг и преферентния ефект, както и доводите си за
антидатиране на процесните документи. Ответниците следва да установят
възраженията си за изпълнение на дълга в кръга на обичайната дейност на
длъжника, за симултанност на изпълнението и за непопадане на плащанията в
подозрителния период.
СЪДЪТ по доказателствата, с оглед на тяхната относимост и
допустимост намира, че същите следва да бъдат приети и приобщени към
доказателственият материал по делото.
13
По повод уточненията на оспорването на документи, СЪДЪТ
констатира, че описите за извършени транспортни услуги не съдържат
подписи на страните, поради което и по отношение на тях процедурата по
реда на чл.193 от ГПК е неприложима. Оспорването следва да се разглежда
като такова за опровергаване на доказателствената им стойност, т.е. за
недостоверността им.
По отношение на Приемо-предавателните протоколи от 01.06.2018г. и
от 14.06.2018г., с оглед изявлението на ответната страна, че желае да се
ползва от същите и на основание чл. 193 от ГПК, СЪДЪТ намира, че следва
да бъде открито производство по оспорване на автентичността на подписите
за двете страни положили подписи под документите, за лицата Ивайло Раднев
и Я.К..
Мотивиран от изложеното, СЪДЪТ
О П Р Е Д Е Л И:
ПРИЕМА и ПРИЛАГА, като доказателства по делото, представените
с исковата молба документи, както следва: Копие от Молба по т.д. №
552/2019 г. на ВОС, ТО с вх. № 270228; Копие от Списък на плащанията към
свързани лица в брой и по банка, за периода 01.01.2017г.-26.07.2019г. над
1200 лева.
ПРИЕМА и ПРИЛАГА, като доказателства по делото, представените
с уточнителна молба с вх. № 26634/22.12.2021 г. документи, както следва:
Копие от фактура № 2582/10.04.20185 г.; Копие от фактура №
2622/04.05.2018 г.; Копие от фактура № 2627/10.05.2018 г.; Копие от фактура
№ 2651/01.06.2018 г.; Копие от фактура №2650/01.06.2018 г.; Копие от
фактура № 2653/01.06.2018 г.; Копие от фактура № 2661/12.06.2018 г.; Копие
от фактура № 2723/06.08.2018 г.; Копие от фактура № 2701/24.07.2018 г.;
Копие от фактура № 2690/12.07.2018 г.; Копие от фактура № 2663/14.06.2018
г.; Копие от фактура № 2662/14.06.2018 г.; Копие от фактура №
2711/01.08.2018 г.; Копие от фактура № 2751/12.09.2018 г.; Извлечение
относно Информация за сметка за период: 01.01.2018 г. – 31.12.2018 г.
ПРИЕМА и ПРИЛАГА, като доказателства по делото, представените
с писмен отговор с вх. № 2980/07.02.2022 г. документи, както следва: Копие
от фактура № 2582/10.04.2018 г.; Копие от Опис за извършени транспортни
услуги към фактура № 2582/1.04.2018 г на фирма Торове; Копие от фактура
14
№**********/10.04.2018 г.; Копие от Договор за наем на недвижим имот от
01.03.207 г.; Копие от Дневно извлечение № 014 за дата 04.05.2018 г.; Копие
от фактура № 2622/04.05.2018 г.; Копие от Опис за извършени транспортни
услуги към фактура № 2622/04.05.2018 г. на фирма Торове; Копие от фактура
№ 2627/ 10.05.2018 г.; Копие от фактура № 2651/01.06.2018 г.; Копие от
фактура № 2665/ 15.06.2018 г.; Копие от фактура № 2650/01.06.2018 г.; Копие
от Приемо – предавателен протокол от 01.06.2018 г.; Копие от фактура №
2653/01.06.2018 г.; Копие от фактура № 2661/12.06.2018 г.; Копие от фактура
№ 2662/14.06.2018 г.; Копие от Приемо – предавателен протокол от
14.06.2018 г.; Копие от фактура № 2663/14.06.208 г.; Копие от фактура №
2690/12.07.2018 г.; Копие за Опис за извършени транспортни услуги към
фактура 2690/12.07.2018 г. на фирма Торове; Копие от фактура №
2701/24.07.2018 г.; Копие от фактура № 2723/ 06.08.2018 г.; Копие от фактура
№ 2711/01.08.2018 г.; Копие от Опис за извършени транспортни услуги към
фактура № 2711/01.08.2018 г. на фирма Торове; Копие от фактура №
**********/10.09.2018 г.; Копие от фактура №2751/12.09.2018 г.; Копие от
фактура № 2823/31.10.2018 г.; Копие от Опис за извършени транспортни
услуги към фактура № 2823/31.10.2018 г.; Копие от Договор за превоз на
товари от 02.01.2018 г.
На основание чл. 193 от ГПК, ОТКРИВА производство по оспорване
на автентичността на подписите за двете страни положили подписи под
документите-Приемо-предавателни протоколи от 01.06.2018г. и от
14.06.2018г., от лицата Ивайло Раднев и Я.К..
ДОКАЗАТЕЛСТВЕНАТА ТЕЖЕСТ се носи от ответната страна,
доколкото подписите са положени от нейни представители, респективно не
носят подпис на насрещната страна- ищец.
Адв. А.: Моля, да ми дадете възможност да представя подписани описи
към фактурите, тъй като тези са разпечатани от деловодната програма и по
съществото си представляват електронен документ. Ще представя и
оригиналите на тези описи и ще се ползваме от тях. Моля, да откриете
производство по реда на чл. 154 от ГПК, като назначите съдебно –
графологична експертиза, която да даде заключение дали подписите
положени към: фактура № 2582/10.04.2018 г.; фактура № 113/10.04.2018 г.;
фактура №2622/04.05.2018 г.; фактура № 2627/10.05.2018 г.; фактура № 2651/
15
01.06.2018 г.; фактура № 2665/15.06.2018 г.; фактура № 2650/01.06.2018 г.;
фактура № 2653/01.06.2018 г.; фактура № 2661/12.06.2018 г.; фактура № 2662/
14.06.2018 г.; фактура № 2663/14.06.2018 г.; фактура № 2690/12.07.2018 г.;
фактура № 2701/24.07.2018 г.; фактура № 2723/06.08.2018 г.; фактура № 2711/
01.08.2018 г.; фактура № 118/03.09.2018 г.; фактура № 2751/12.09.2018 г.;
фактура № 2823/31.10.2018 г. са положени от ответниците.
Във връзка с това, че е оспорено обстоятелството, че плащанията по
договора за наем за наети от „Торове БГ“ опис, собственост на „Ив – Ян“, по
силата на Договор за наем от 01.03.2017 г., приложени към доказателствата по
делото и че плащанията са дължими, моля да допуснете до разпит двама
свидетели, които водим в днешното съдебно заседание.
Ако погледнете описите, във всеки от тях има посочено превозното
средство, датата на която е извършен превоза, маршрута и килограмите. Тези
данни ще съвпаднат с представените Ви товарителници.
Посочените фактури, с изключение на фактура № 2650/01.06.2018 г. и
фактура № 2662/14.06.2018 г. касаят описите за превоз, но не и приемо –
предавателните протоколи. Предмет на проверката следва да бъдат приемо –
предавателните протоколи от 01.06.2018 г. и 14.06.2018 г., които са към
фактура № 2650/01.06.2018 г. и фактура № 2662/14.06.2018 г.
Адв. Н.: Нямам възражения.
С оглед проверка на истинността на положените подпис, СЪДЪТ
намира, че следва да се назначи поисканата от ответната страна съдебно –
графологична експертиза.
Мотивиран от изложеното, СЪДЪТ
О П Р Е Д Е Л И:
ДОПУСКА СЪДЕБНО – ГРАФОЛОГИЧНА ЕКСПЕРТИЗА , като
след справка с образци от подписите, вещото лице да даде заключение
относно това:
Дали положените подписи в Приемо-предавателни протоколи от
01.06.2018г. и 14.06.2018г., които са относими към Фактура
№2650/01.06.2018г. и Фактура №2662/14.06.2018г. са положени от лицата
И.П.Р. и ЯНЧ. ЯНК. К.?
ЗАДЪЛЖАВА ответниците, да внесат депозит за възнаграждение на
16
вещо лице в размер общо на 300 лева, в десетдневен срок от днес, по сметка
на Окръжен съд Варна, с представяне на доказателства за внасянето в същия
срок.
ВЕЩОТО ЛИЦЕ ще бъде определено в закрито заседание, след
представяне на доказателства за внесен депозит.
ЗАДЪЛЖАВА вещото лице, на основание чл. 199 от ГПК, да представи
заключението си най – късно една седмица преди съдебното заседание.
ДАВА ВЪЗМОЖНОСТ на ищцовата страна да вземе становище по
депозираните в днешно съдебно заседание писмени доказателства от
ответната страна, като по приемането им и тяхната относимост, съдът ще се
произнесе след изслушване на становището на ищцовата страна, което следва
да бъде депозирано най – късно в двуседмичен срок, преди следващо съдебно
заседание, с препис за насрещната страна.
Адв. А.: Във връзка с „Еконт“ имам още едно искане, моля, да ми
издадете съдебно удостоверение, по силата, на което да се снабдя с копие от
електронното изявление за предаване на пратката. Това е едно устройство, на
което този който получава пратката се подписва и подписът му остава.
Адв. Н.: Не възразявам.
СЪДЪТ намира, че следва да се издаде исканото от ответната страна
съдебно удостоверение, доколкото същото ще послужи за проверка на
допустимостта на производството, поради което
О П Р Е Д Е Л И:
ДА СЕ ИЗДАДЕ съдебно удостоверение на ответната страна „Торове
БГ“ ЕООД /в несъстоятелност/, по силата, на което да се снабди от „Еконт
Експрес“ ООД, с копие от електронното изявление за предаване на пратка с
товарителница № ******, след представяне на доказателства за внесена
държавна такса в размер на 5.00 /пет/ лева по сметка на Окръжен съд –
Варна.
СЪДЪТ, като взе предвид направеното доказателствено искане за
събиране на гласни доказателства намира, че следва да бъдат допуснати
водените в днешното съдебно заседание от ответната страна свидетели, за
установяване датата на сключване на Договор за наем на недвижим имот.
Мотивиран от изложеното, СЪДЪТ
17
О П Р Е Д Е Л И:
ДОПУСКА до разпит, в днешното съдебно заседание, като свидетели:
Й.Д. К.а и П.С.И., като вписва същите в списъка на лицата за призоваване.
СЪДЪТ, пристъпи към разпит на свидетеля, с оглед на което сне
самоличността му, както следва: Й.Д. К.а, 58 години, българка, българска
гражданка, неосъждана, предупредена за наказателната отговорност по чл.
290 НК, след което обеща да говори истината.
– Работила съм „Ив – Ян“ ООД от 2014 г до месец април 2019 г., на
длъжност „Управител на складово стопанство“. Към настоящия момент
нямам служебни отношения с тях.
На въпросите на адв. А.:
Свидетелката К.а: Познавам фирмата „Торове БГ“ ЕООД. От базата
ползваха склад и офис. Мястото се водеше към село Златина, до
магистралата, собственост на „Ив – Ян“. „Торобе БГ“ ползваха помещенията
под наем. Доколкото си спомням „Торове БГ“ ЕООД ползваха под наем склад
и офис, от края на 2014 г. – началото на 2015 г. и докато аз работех там – 2019
г., те бяха наематели.
Сградите представляваха: офиси, сервиз и складове. Като площ,
пространството беше 25 дка, но не мога да се сетя точно. Складове бяха
22
различни – 600 м, 300 м. Складовете са на земята. Те са плоски складове.
Има сграда, която е складово помещение. Отделно бяха складовете, които са
една огромна монолитна сграда, която е на клетки, на халета.
Отделно от това има офис част – административна сграда и залепен
гараж. Административната сграда също беше монолитна и беше на един етаж.
В нея има 5 помещения, а „Торове БГ“ ползваха само едно – първата, вдясно.
Също така в административната сграда имаше: кухня, баня, тоалетна, всичко
по европейски стандарт. Към гаража имаше стая, която шофьорите я
ползваха, за да си почиват. „Торове БГ“ не са ползвали гараж. Ползваха само
офиси и склад.
На въпросите на адв. Н.:
Свидетелката К.а: Освен „Торове БГ“, аз не знам да е имало други
наематели. Цялата сграда се ползваше от „Торове БГ“ и „Ив – Ян“, като
“Торове БГ“ бяха под наем. Имаше стая на управителя на „Ив – Ян“. „Торове
18
БГ“ ползваха складове под наем, но не мога да кажа с каква площ е,
2
предполагам, че е около 600 м. Не мога да кажа по – точно какъв е бил
размера на помещението, което са ползвали. В складовете се съхраняваше
торове и зърно.
На въпросите на адв. А.:
Свидетелката К.а: С транспорта се занимаваше „Ив – Ян“, а „Торове
БГ“ се занимаваха с торове и зърно.
Страните заявиха, че нямат повече въпроси към свидетеля, след което
същата беше освободена и напусна залата.
СЪДЪТ, пристъпи към разпит на свидетеля, с оглед на което сне
самоличността му, както следва: П.С.И., 32 години, българка, българска
гражданка, неосъждана, предупредена за наказателната отговорност по чл.
290 НК, след което обеща да говори истината.
– В момента нямам отношения, нито с „Торобев БГ“ ЕООД, нито с „Ив
– Ян“ ООД.
На въпросите на адв. А.:
Свидетелката И.: Познавам дружествата „Торове БГ“ и „Ив – Ян“.
Работила съм в „Ив – Ян“ ООД, като счетоводител. „Торове БГ“ е фирма,
която ползва под наем помещения на „Ив – Ян“. „Ив – Ян“ имат собствена
база, която се намира на стария път за село Златина. „Торове БГ“ ползваха
едно помещение, което е офис, където се помещаваше администрацията и
2
едни склад, където за съхранява на зърно и торове. Офисът е около 20 м с
всичко необходимо за един офис, който се намираше се административната
сграда на двете дружества. Ползваха общ санитарен възел. Там се намираха и
кабинетите на управителите.
В цялото помещение имаше доста складове и единият склад се
отдаваше под наем. Останалите складове бяха за дейността на другата фирма.
„Торове БГ“ ползваха помещението за съхранение на зърно и торовете, които
2
се купуват. Това ставаше в едно помещение с големина 600 м.
В офис сградата имаше четири помещения /четири офиса/: една кухня,
тоалетна, баня и коридор. В базата имаше сервиз и се ползваше от „Ив – Ян“.
„Торове БГ“ може би бяха наематели от началото на 2015 г. до края 2019 г.
19
Страните заявиха, че нямат повече въпроси към свидетеля, след което
същата беше освободена и напусна залата.
Адв. Н.: Нямам други искания за днешно съдебно заседание.
Адв. А.: Нямам други искания за днешно съдебно заседание.
СЪДЪТ, с оглед необходимостта от допуснатите специални знания, за
изясняване предмета на производството
О П Р Е Д Е Л И:
ОТЛАГА и НАСРОЧВА производството по делото за 06.10.2022
година от 14:15 часа, за която дата и час, страните се считат за редовно
уведомени от съдебно заседание.
Протоколът е изготвен в съдебно заседание, което е приключило в 14:27
часа.
Съдия при Окръжен съд – Варна: _______________________
Секретар: _______________________
20