Р Е
Ш Е Н
И Е
гр. Г. Т. 21. 05.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
РАЙОНЕН СЪД Г. Т.,
в публично заседание проведено на девети май две хиляди и дванадесета година
в състав:
Районен
съдия: ПЕТЪР ПЕТРОВ
при секретаря Р.И.……………………………………
и в присъствието на прокурора ………………………
като разгледа докладваното от районния съдия гр. дело № 00807 по описа за 2011г и за да се произнесе взе предвид следното:
Предявени
са обективно и субективно съединени искове с правно основание чл. 422 вр. чл.
415 вр. чл. 410 от ГПК за признаване за установено по отношение на ответното
дружество, че същото дължи на ищцовото дружество: сумата от 9 005.05 лв. (девет
хиляди и пет лева и пет ст.) с включен данък върху добавената стойност, по
Договор за изработка от 22.04.2008 г., формирана след приспадане на авансово
заплатените 2000.00 лв. като 3% от общия размер на одобрените инвестиционни
разходи по договора между ответното дружество и Държавен фонд „З.", сумата от
1800.01 лв. - договорна неустойка за периода от 18.06.2009 г. до подаване на
заявлението по чл. 410 от ГПК, както и законната лихва върху главницата от
датата на подаване на иска до окончателното изплащане на сумата. Иска се и
присъждане заплащането на съдебно-деловодни разноски по издаването на заповедта
за изпълнение по чл. 410, както и разноските, извършени от ищеца в настоящото
исково производство.
След
образуване на заповедно производство по чл. 410 от ГПК-
ч. гр. д. № 605/ 2011 год. по описа на РС Г. Т. и депозираното от ответника възражение
по издадената заповед за изпълнение, ищецът е депозирал в преклузивния срок искова
молба по чл. 422 вр. чл. 415 от ГПК. Исковете са предявени от лице, разполагащо
с правен интерес от предявяването им, поради което същите са допустими.
С постъпил отговор на
исковата молба вх. № 332/31.01.2012 г. ответното дружество
заявява, че действително между страните по настоя-щото производство е
сключен договор за изработка с предмет консул-тантска помощ при
управление на проект, включваща и изработване на бизнес-план за кандидатстване
за безвъзмездно финансиране по ПРСР 2007-2013. Сочи се на невярност на
твърдението на ищеца, че платеният аванс по договора е в размер на 2000 лв.,
като се твърди, че заплатената авансово сума е 2 400 лв. съгл. фактура №
50/22.04.2008 г., издадена от ищеца.Излагат се съображения за отхвърляне на
основната искова пре-тенция
, с мотив, че съгл. чл. 5, ал. 2 от договора за изработка между стра-ните изпълнителят следва да окаже
консултантски услуги не само на етапа на кандидатстване пред органите на ПРСР,
но и по време на цялата проце-дура - намиране на инвестиционно финансиране,
одобрение на проекта и като краен момент - изплащане на финансовата помощ на
одобрения кандидат. Сочи се, че по тази причина Приемо-предавателен протокол -
приложение № 3 към договора за изработка от 22.04.2008 г. за останалите
неизвършени дейности не е подписан между страните, тъй като друга престация,
освен изготвянето на бизнес плана, не е осъществявана между страните. Твърди
се, че възнаграждението по издадената фактура, по която се търси плащане, е с
невярно съдържание, тъй като окончателно одобре-ните за финансиране от
ДФЗ разходи са общо в размер на 211 542.00 лв.
без ДДС или 253 850,40 лв. с вкл. ДДС. Ответникът твърди, че е
заявил отказ от изпълнението на инвестиционния проект по мярка 121 „Модерни-зиране на земеделските
стопанства" по ПРСР 2007-
От
ответното дружество се правят следните възражение: за неизпълнен договор за
изработка от страна на изпълнителя в частта относно задължението за управление
на проекта и в частта относно задълженията по чл. 5, ал.2 от договора.
При
условията на евентуалност е направено възражение по чл. 90, ал.2 от ЗЗД, ако се
приеме, че възнаграждението на ищеца е изискуемо, се заявява, че се отказва
изпълнението за заплащане на възнаграждение за управление на проект поради
опасност от неизпълнение на задължението на изпълнителя за управлението на
проекта.
На
основание изложените от ответника искания е открито производство по оспорване
на издадената проформа - фактура № 43/26.09.2008 г. досежно вписаните в нея
дължими суми, тъй като същата била издадена преди изпълнението на задълженията
от изпълнителя по договора за изработка. Открито е и производство по оспорване
съдържанието на фактура № **********/01.12.2011 г. с доставчик - ищеца и
получател - ответника, относно вписаната дължима сума от 9504 лв. без ДДС
представляваща 3 % от одобрените инвестиционни разходи и съответно начисления
върху тази сума ДДС. Сочи се, че фактурата отразява невярно наличието на
задължения за заплащане на възнаграждение на изпълнителя, тъй като дейности про
управление на проекта въобще не са извършвани.
По
делото бе установена следната фактическа обстановка:
С
договор за изработка от 22.04.2008 г. в гр. С., между ищеца, в
качеството на изпълнител, и ответника, в качеството на възложител, е сключен
договор за изработка с предмет: предоставянето на консултантска помощ при
управление на проект, включваща изработване на бизнес план за кандидатстване за
безвъзмездно
финансиране по ПРСР
2007-
Задълженията
на изпълнителя по чл. 5, ал.2 от договора, са както следва: осигуряване на
актуална информация относно изискванията и процедурите за кандидатстване;
анализ на състоянието на фирмата - кандидат в съответствие с изискванията на
конкретната мярка по ПРСР; изготвяне на бизнес план; помощ при подготовка и
подаване на документите; , помощ при намиране на инвестиционно финансиране;
представляване на кандидатите пред органите на ПРСР и съдействие по време на
цялата процедура - от окомплектоването на цялостния пакет от документи за
кандидатстване по проекта до неговото одобрение и изплащане на финансовата
помощ. Между страните е подписан приемо-предавателен протокол - Приложение № 2
по отношение приемането на изготвения от изпълнителя бизнес план, на 26.09.2008
г., т.е. 4 месеца и три дни по-кьсно от уговорения в чл. 4 от договора срок за
изработване на бизнес плана - 30 дни от сключването на договора. От управителя
на дружеството бяха дадени обяснения, че е възможно възложителят да се е забавил
с предаването на поискани от него документи. Доказателства в тази насока не са
представени. Посочи се още, че такава била практиката - бизнес плана да се
изготвя непосредствено преди внасяне на документите по проекта пред
Разплащателна агенция.
Съгл.
чл. 8 от договора, приключването на договора се счита за окончателно след
подписване на окончателен протокол за извършените плащания от страна на
възложителя и приключване на задълженията от страна на Изпълнителя (приложение
№ 3) съгл. договора. Такъв приемо - предавателен протокол между страните не е
подписван, нито възложителят е бил поканван да подпише такъв.
Уговорена
е неустойка за забавено плащане на възнаграждението в размер на 0.5 % на ден
върху неиздължената сума, но не повече от 20 % от общото възнаграждение.
В
чл. 14, ал.2 от договора е уговорено, че при прекратяване на договора преди
постигане на целите му - изработване на бизнес план заедно с всички други
извършени дейности по управлението на проекта от страна на изпълнителя, от
страна на възложителя последният се задължава да заплати на изпълнителя всички
разходи, направени по повод и във връзка с изпълнението на договора до момента
на предсрочното му прекратяване, както и вече извършената работа.
На
22.04.
С
квитанция за прием на заявление за подпомагане по мярка 121 „Модернизиране на
земеделските стопанства" на ОРА – Д., заявлението на Т. Е." ООД е прието с
идентификационен № 08/121/01708 от 30.09.2008 г.
На
26.09.2008 г. е издадена проформа фактура № 43 с получател „Т. – Е." ООД в която е
определено общо възнаграждение по договора за изработка в размер на 9005.34 лв.
с включен ДДС, след приспадане на аванс от 2000 лв. (без ДДС).
На
03.09.2009 г. в гр. С.
между ответника и ДФ „З."
е сключен договор за отпускане на финансовата помощ по мярка 121 въз основа на
описаното по-горе заявление. С размер на помощта от 159 989 лв., представляваща
50 % от одобрените и реално извършени от ползвателя разходи съгл. таблицата към
договора.
С
молба от 01.03.2010 г. ответникът е поискал анексиране на договора в посока
намаляване на стойността на проекта, съответно намаляване на безвъзмездното
финансиране, като е приложил нова таблица,
в която предвиденото възнаграждение за бизнес план е в размер на 2094 лв.
На
18.05.2010 г. е сключен Анекс към договора за отпускане на финансова помощ по
мярка 121, като размерът на първоначално одобрената безвъзмездна финансова
помощ се намалява на 105 771 лв. съгл. приложената към анекса таблица за
одобрените инвестиционни разходи. В нея стойността на бизнес плана е в размер
на 2094 лв., липсват одобрени за финансиране разходи за управление на проекта(2
% от одобрените инвестиционни разходи).
С
молба от същата дата - 18.05.2010 г. ответникът е депозирал писмо с вх. №
02-2600/2823 за отказ за изпълнение на проект по договора за отпускане на
финансова помощ по мярка 121 по причина, че не е могъл да осигури исканото в
размер на 50 % собствено финансиране по проекта, независимо от сключения анекс.
Излагат се и други съображения за искането на прекратяване на договора.
Ангажираната
по делото съдебно-икономическа експертиза сочи, че издадената от ищеца фактура
№ 50 за заплатения аванс от 2400 лв. е осчетоводена от ответника. Фактура №
**********/01.12.2011 г. на стойност 9005.34 лв. е осчетоводена при
ищеца - издател, неосчетоводена от ответника, неполучена и неподписана от него.
Неустойката
по чл. 9 от договора върху неиздължената част от възнаграждението за изготвяне
на бизнес план е изчислена на 481.87 лв. за периода 18.06.2009 г. до 14.10.2011
г. същата неустойка за периода от 18.05.2010 г. до 14.10.2011 г. е в размер на
291.95 лв.
Ангажираната
допълнителна съдебно - икономическа експертиза по делото на въпроси на ищеца да
се определи размерът на възнаграждението съгласно първоначалния договор за
финансиране с РА, е в размер на 9005.16 лв.с ДДС (3% от първоначалните
разходи). На въпрос на ищеца какъв би бил размерът на неустойката по чл. 9 от
договора върху неиздължената сума съобразно първоначалните инвестиционни
разходи, отговорът на вещото лице е за размер от 1801.03 лв.
На
въпроса разполага ли ответникът към 26.09.2008 г. със свободни собствени
средства в размер на 70 % (166 000 лв. според представителя на ищеца) от
стойността на изготвения проект за безвъзмездно финансиране по програмата),
вещото лице дава подробно заключение, че по счетоводния баланс към 26.09.2008
г. наличните парични средства в брой и по банкови сметки у ответника са в
размер на 32 000 лв. Налице са данни за краткосрочни кредити към финансови
предприятия в размер на 135 000 лв. и задължения по дългосрочни кредити към финансови
предприятия в размер на 59 000 лв.
Законният
представител на ищеца, в открито с.з. заявява, че е участвал в процедурата по
анексирането на договора за безвъзмездно финансиране, и е бил в течение с
искането за редукция на размера на помощта. Заявява, че не било задължение и
компетенция на ищцовото дружество да изследва въпроса за изпълнението на
проекта и изплащането на финансовата помощ. Заявява, че дружеството ищец е
изготвило анализ на състоянието на фирмата, като установило, че „Титан Експрес"
ООД има възможност да участва със собствени средства в размер на 166 000 лв. в
проекта.
С
оглед така установената фактическа обстановка се налагат според нас следните
изводи:
ПО ИСКА ПО ЧЛ. 422 ГПК за
установяване дължимост на възнаграждението по договора за изработка:
-Страните са сключили
договор, наименован договор за изработка, който по същество представлява
договор за консултантски услуги - подвид на договора за изработка. Поетите от
изпълнителя задължения са за извършване на фактически действия с целен резултат
- разработка на бизнес план и реализация на проект по мярка 121. Съгл. чл. 5,
ал. 2 от договора, задълженията на изпълнителя „Н.- ****" ЕООД включват
освен изготвянето на бизнес-план и следните дейности: осигуряване на актуална
информация относно изискванията и процедурите по кандидатстване, анализ на
състоянието на фирмата-кандидат в съответствие с изискванията на мярката по
ПРСР, помощ при подготовка и подаване на документите, помощ при намиране на
инвестиционно финансиране и представляване на кандидата пред органите на
Програмата за развитие на селските райони, и съдействие по време на цялата
процедура - от окомплектоването на цялостния пакет от документи за
кандидатстване до одобрението на проекта и изплащане на финансовата помощ. В исковата
молба липсват обстоятелства, които да обуславят дъпжимостта на сумата от
9005.05 лв. като главница представляваща неиздължената част от 3%
възнаграждение по договор за изработка. Видно от представения към договора
приемо-предавателен протокол -Приложение: 3 - неподписан от страните,
изпълнителят е следвало да извърши в пълен обем и всички останали дейности,
съставляващи задължения на изпълнителя съгл. чл. 5, ал.2 от сключения между
страните договор, за които дейности изпълнителят е следвало да поиска
приемането им от изпълнителя именно с този приемо - предавателен протокол. С оглед обстоятелство, че изпълнителят не е
извършвал никакъв мониторинг по отношението на движението на проекта, не е
изисквал каквато и да било информация или документи от възложителя, за да
осъществи в пълен обем задълженията си по чл. 5, ал.2 от Договора, не се е
запознал с обстоятелствата по повод прекратяването на проекта и причините за
това, няма и как между страните да бъде подписан приемо - предавателен
протокол, тъй като изпълнителят не е осъществил никакви действия по
управлението на проекта до окончателното му финансиране. Ако беше
извършил това, изпълнителят би направил точен анализ на състоянието на фирмата- кандидат в съответствие
с изискванията на конкретната мярка, и би определил като приоритетно
задължението за осъществяване на помощ при намиране на инвестиционно
финансиране, респ. би достигнал до извода, че проектът не би могъл да се
изпълни със собствено съфинансиране от „Т. – Е." ООД поради
финансови показатели, некореспондиращи с размера на инвестиционните разходи по
проекта. Нещо повече, ако от времето от подписване на договора до сключване на
анекса изпълнителят беше проявил дължимата грижа и съответно предприел изначало
действия по управление на одобрения проект, то тогава би имал и правно и
фактическо основание да претендира поне част от дължимото възнаграждение в
размер на 2 % от одобрените инвестиционни разходи по проекта като
възнаграждение за управление изпълнението на същия. С изложения извод кореспондира
заключението на вещото лице по т.З от допълнителната съдебно- икономическа
експертиза, установяващо, че ответникът не разполага със собствени средства за
да реализира изпълнението на проекта след сключването на договор.
Съгл.
чл. 264, ал.1 от ЗЗД, поръчващият е длъжен да приеме извършената съгласно
договора работа. В настоящия случай ищецът - изпълнител е предложил за приемане
изготвения бизнес план. Други действия по изпълнението на договора за изработка
не са предлагани от изпълнителя за приемане от възложителя, тъй като такива не
са извършвани. Ето защо, с оглед начална липса на твърдения за изпълнение на
задълженията на изпълнителя по чл. 5, ал.2 във вр. чл. 2 от Договора за
изработка, касаещи цялостното управление на проекта, и липса на каквито и да
било доказателства за изпълняване на дейности по управление на
проекта, съответно
приемането на работата по управлението на проекта от страна на възложителя,
претенцията за дължимост на главницата на това основание е изцяло
неоснователна. Позицията на ищеца - изпълнител, че задълженията му по договора
с ответника приключват с предаването на заявлението за кандидатстване по
проекта, ведно с приложените документи, не кореспондират с поетият от
изпълнителя обем задължения по чл. 5, ал.2 от ЗЗД, за които са налице безспорни
доказателства, вкл.
изявления на ищеца по отношение на неизгодни за него обстоятелства. В тази
връзка доводът, че ответникът сам се е поставил в невъзможност да реализира
правата по договора за финансова помощ по мярка 121 е необоснован, имайки
предвид мотивите, изложени в двете писма до РА, депозирани от ищеца, за липсата
на собствено финансиране и възможност за привличане на средства от финансова
институция.
Обстоятелството,
че ответникът е подписал проформа - фактура на 26.09.2008 г. с вписан проектен
размер на задължение по нея съгл. договора за изработка не валидира вписаното в
нея като дължимо възнаграждение по договора за изработка, тъй като размерът на
възнаграждението се определя на база на одобрените инвестиционни разходи, който факт
за първи път е възникнал със сключването на договора за финансова помощ -
03.06.2009 г. , откъдето единствено и само може да се почерпи информация за
одобрените инвестиционни разходи съгл. представената Таблица - неразделна част
от договора.
По
отношение оспорването на фактурата, издадена непосредствено преди образуването
на заповедното производство, по която се претендира плащане на възнаграждение
по договора за изработка, ищецът не съумя да проведе пълно главно доказване на
верността на обстоятелствата по нея - а именно, че вписаните в нея суми са
дължими с оглед пълното изпълнение на задълженията по договора за изработка
съобразно приложение 1 и 3 - приемо - предавателни протоколи, тъй като липсва
въобще извършване на действия след внасянето на проекта пред РА, които да
обосновават основателността на претенцията.
По
изложените съображения следва съдът да приеме, че в случая претенцията не може да бъде
насочена в посока на изплащането на пълния размер на възнаграждение от 3 % от
одобрените инвестиционни разходи, а би могла да бъде насочена единствено и само
за разходите, направени по повод и във връзка с изпълнението и за вече
извършената работа. Доказателства по делото в тази насока не са представени -
нито за извършвани разходи, нито за извършената работа.
От изложеното следва, че
претенцията за установяване на съществуващото вземане в размер на 9005. 05 лв с
включен ДДС по договора за изработка от 22. 04. 2008 год., формирана след
приспадане на сумата от 2000 лв като авансово плащане като 3 % от общия размер
на одобрените инвестиционни разходи- 316 807. 00 лв по договора между
ответното дружество и ДФЗ е недоказана по основание и като такава следва да
бъде отхвърлена изцяло.
ПО ИСКА ПО чл. 422 ГПК по отношение искането
за установяване на дължим размер неустойка за забавено плащане:
Обосноваността
на претенцията за неустойка зависи от обстоятелството кога и в какъв размер се
дължи възнаграждение на изпълнителя и какъв е периодът на забава. Съгл. чл. 10
от договора за изработка при забава на възложителя при заплащане на дължимото
по договора задължение, той дължи неустойка в размер на 0,5% на ден върху
неиздължената сума, но не повече от 20 % от общото възнаграждение.
Претендираната от ищцовото дружество сума на първо място е по-висока от
максималния размер на договорената неустойка, тъй като общото възнаграждение по
договора е в размер на 3% от одобрените за финансиране разходи - 211 542, 00
лв. или 6 346.26 лв., а максималният размер на неустойката по договора е
1269.25 лв. Това е
така, тъй като неустойка може да се иска върху възнаграждението, но не и върху
начисления данък върху добавената стойност (чл. 26, ал.2 от ЗДДС). На следващо
място ищецът би могъл да претендира неустойка в размер на 0,5 % на ден върху неиздължената от ищеца сума, която
представлява разликата между
дължимото за
изготвянето на бизнес-план възнаграждение от 2155.42 лв (без ДДС) и изплатеното
от ответника 2000.00 лв (без ДДС).
Следователно за периода,
за който се претендира неустойка, реалният(максимален) размер на претендираната
неустойка съгл. чл.9 от сключения договор за изработка между страните следва да
бъде определен на основание неиздължената част от вече изработеното и приетото
по договора за изработка и това е неустойка върху сумата от 155.42 лв. - неиздължен
остатък от възнаграждението за изготвения бизнес план. За
периода 18. 06. 2009 год. до датата на депозиране на заявлението по чл. 410 ГПК- 14. 10. 2011 год. забавата е в размер на 854 дни Х 0.5 % = 4.27 лв. Следователно искът за заплащане на неустойката
по договора е доказан по основание и размер до сумата от 4. 27 лв, в която част
следва да бъде уважен, а за разликата до 1801. 00 лева следва да бъде отхвърлен
като недоказан по размер.
|
|
С оглед изхода от
делото, страните си дължат на основание чл. 78, ал. 3 ГПК на
ответника следва да бъдат присъдени и сторени по делото съдеб-но-деловодни разноски и
възнаграждение за един адвокат съгл. предста-вения списък по чл. 80
от ГПК- сумата от 150 лв за съдебни експертизи по делото и
сумата от 666.00 лв за адвокатско възнаграждение.
Предвид
горното, съдът
Р Е Ш И :
ПРИЕМА на основание чл. 194, ал. 3 ГПК, че
оспорването на съдържа-нието на фактура № **********/ 01. 12. 2011 год. е
доказано, като изключва същата от доказателствата по делото.
ОТХВЪРЛЯ като неоснователен иска на „ Н. ****
„ ЕООД гр. С, ул. „ ул. Б. М. „ № **, ЕИК ****** със законен представител Д. Г.
В. – К. за признаване за установено по отношение на „ Т.- Е. „ ООД, с. С.,
община Г. Т., ЕИК *******, със законен представител К. А. И., че ответното
дружества дължи на „ Н. **** „ ЕООД гр. С. сумата от 9005. 05 лв, представляваща
неизплатено възнаграждение по Договор за изработка с предмет консултантска
услуга от 22. 04. 2008 год.
ПРИЗНАВА за установено по отношение на „ Т.-
Е. „ ООД с. С., община Г. Т., със законен представител К. А. И., ЕИК ******, че
същото дружество дължи на „ Н. **** „ ЕООД гр. С., ул. „ Б. М. „ № **, ЕИК *********
със законен представител Д. Г. В.- К. сумата от 4. 27 лв, представляваща
договорна неустойка по Договора за изработка от 22. 04. 2008 год. за периода
18. 06. 2009 год. до 14. 10. 2011 година, ведно със законната лихва от 14. 10.
2011 год. до окончателното издължаване.
На основание чл. 78, ал. 3 ГПК ОСЪЖДА „ Н.******
„ ЕООД гр. С. да заплати на „ Т.- Е. „ ООД с. С., община Г. Т. разноски по
настоящото дело в размер на общо 816лв.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред
Окръжен съд Д. в двуседмичен срок от съобщението му до страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ :