Решение по дело №371/2019 на Административен съд - Пазарджик

Р Е Ш Е Н И Е

 

№ 34  /  16.1.2020г.

гр. Пазарджик

 

 

В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

 

Административен съд – Пазарджик – І състав, в открито съдебно заседание на шестнадесети декември, две хиляди и деветнадесета година в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

МАРИАНА ШОТЕВА

 

при секретар	ТОДОРКА СТОЙНОВА	разгледа докладваното
от съдия	МАРИАНА ШОТЕВА
административно дело № 371 по описа на съда за 2019г.

 

Производството е по реда на чл.144,ал.2 ДОПК, във вр. с чл.107,ал.3 от ДОПК.

Образувано е по жалба на Д.И.Я. *** против Решение №30/23.01.2019г. на ТД на НАП Пловдив с което е отхвърлена жалба с вх.№ 94-00-37/03.01.2019г. по регистър на ТД на НАП гр.Пловдив, подадена от Д.Я. срещу АУЗД № ПО16001318097497-180-001/03.12.2018г. издаден от Татяна Консулова, на длъжност главен инспектор по приходите в отдел „Услуги за клиенти“ при ТД на НАП Пловдив, ИРМ Пазарджик като неоснователна. Следва да се приеме, че жалбата е срещу АУЗД № ПО16001318097497-180-001/03.12.2018г. издаден от Татяна Консулова, на длъжност главен инспектор по приходите в отдел „Услуги за клиенти“ при ТД на НАП Пловдив, ИРМ Пазарджик.

В жалбата се съдържат доводи за незаконосъобразност на оспорения акт, като постановен в нарушение на материалния закон и при съществени нарушения на административно-производствените правила, поради което се иска неговата отмяна.

В съдебно заседание, жалбоподателката се явява лично и адв.П.. Поддържа жалбата. Сочи доказателства. Представя писмени бележки.Претендира сторените съдебно-деловодни разноски.

 За ответника, директор на ТД на НАП Пловдив, се представлява от процесуален представител – юриск.К..Оспорва така подадената жалба. Сочи доказателства.Претендира сторени съдебно-деловодни разноски.

Съдът, след като извърши преценка на събраните по делото доказателства, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

Предмет на оспорване е акт, с който са определени задължения въз основа на декларация, чийто ред на издаване е уреден в глава 14 на ДОПК, като в  чл.107, ал.4 на кодекса е регламентиран редът за оспорването им. Съгласно тази норма актът се обжалва по административен ред в 14-дневен срок от получаването му пред съответния териториален директор.Което е сторено.

С процесния Акт за установяване на задължения по декларация №ПО16001318097497-180-001/03.12.2018г. издаден от Татяна Консулова, на длъжност главен инспектор по приходите в отдел „Услуги за клиенти“ при ТД на НАП Пловдив, ИРМ Пазарджик на жалбоподателката са установени задължения за здравноосигурителни вноски за месени – май, юни, юли, август, ноември и декември на 2016 г в общ размер на 123, 06 лв , от които - 100, 80 лв. за главница, 26 лв. за лихви към 03. 12 .2018г.

Производството за издаване на АУЗД е започнало служебно с РИП №ПО-160011318097497-ОРП-001/22.11.2018г. със срок до 21.12.2018г. и по повод на доклад с изх.№ 15720#1/22.11.2018г. на органа по приходите, приели и обработвали документи на жалбоподателката. Този доклад не бил приложен към АУЗД.Причината за иницииране на производството била по установяване на задължения за 2016г. и неподаването на 2 бр. декларации обр.№7, както и липсата на данни за друго основание за осигуряване през периодите : 01.05.2016г. -31.08.2016г. и 01.11.2016г.- 31.12.2016г.

По повод обработка на заявление, прието с вх.№ 15466/08.06.2018г. от органите по приходите в офис Пазарджик било констатирано, че не били подадени декларации обр.:, с начална дата 01.05.2016г. и съответно 01.11.2016г., поради което били изпратени две покани изх.№ 15466#1/18.06.2018г. и изх.№ 15466#2/18.06.2018г.Няма данни тези покани да са получени от жалбоподателката.

Жалбоподателката била подала формуляр Е104 „удостоверение , отнасящо се до сумиране на осигурителните периоди на трудова заетост или периоди на пребиваване“ за периодите : на 22.03.2011г. за периода : 08.03.2010г.-15.09.2010г.;от 20.09.2012г. за периодите : 08.03.2010г. – 31.12.2010г.;01.01.2011г.- 31.12.2011г.;01.01.2012г.- 30.04.2012г.;от 11.06.2018г. г. за периодите : 01.01.2013г.- 31.10.2013г.;01.12.2013г.- 31.01.2014г.;01.03.2014г.-31.03.2014г.;01.05.2014г.-31.05.2014г.;01.07.2014г.-31.07.2014г.;01.04.2016г.-30.04.2016г. и от 01.09.2016г.-31.10.2016г.

С оглед подадените формуляри Е104 се установило, че за периода 01.04.2016г.-30.04.2016г. и 01.09.2016г.-31.10.2016г. са налице данни за осигуровки, а липсват данни за периода 01.05.2016г. – 31.08.2016г. и 01.11.2016г.- 31.12.2016г.Крайната дата е определена с оглед подадена в офис Смолян на 07.11.2018г. декларация образец №7с начална дата на осигуряване 01.01.2017г.

Било установено в хода на проверката , че задължения възникнали през 2013г. и 2014г. били установени с АУЗД № 3218/04.12.2014г.Като съгласно известие за доставяне същият бил връчен на жалбоподателката на 31.01.2015г., същият не бил обжалван и бил влязал в законна сила.

С оглед обстоятелството, че за целия период са представени писмени доказателства на гръцки език, че жалбоподателката е била в чужбина, но не е подала формуляр Е104, към 21.10.2017г. в системата на НАП, лицето е излязло с прекъснати здравно осигурителни права.

Жалбоподателката за да възстанови правата си с оглед спешната нужда от медицинска помощ е подала Декларация обр.9 с вх.№ 215221701772044/07.11.2017г. Били изчислени задълженията 12 месеца на зад – в размер на 441.60лв., които жалбоподателката внесла за да покрие периодите през 2016г., за които няма подаден формуляр Е104.След внасяне на сумата, декларация обр.9 била анулирана служебно, с оглед дадените показания от св.Г..

Видно от справка от НАП / ДОС/ДОИС//л.96/ на 13.11.2017г. сума в размер на 365.14лв. е послужила за погасяване на АУЗД № 3218/04.12.2014г., въпреки, че същата сума е преведена за погасяване на 12 месечни вноски съгласно подадена декларация обр.9, която в последствие е била анулирана. Взето е в предвид, че следва да се погасят по-стари задължения, с оглед влязал в сила АУЗД.

Недоволна от съставения АУЗД , жалбоподателката го обжалва пред директора на ТД на НАП Пловдив, който се произнася с Решение № 30 / 23.01.2019г.С решението Директорът на ТД на НАП Пловдив отхвърля подадената жалба от Д.Я..

Предвид посочените по-горе факти, съдът счита, че жалбата е процесуално допустима като подадена при условията и в срока на чл.156, ал.4 и ал.5 от ДОПК и от надлежно легитимирано лице.

Разгледана по същество жалбата е основателна.

На първо място се установи, че жалбоподателката през целия период обхванат от АУЗД е била извън пределите на страната – в РГърция, страна членка на ЕС. Видно от Препоръчително писмо / 19.05.2017г./ жалбоподателката е била личен асистент от месец март 2016г. до месец май 2017г. в Гърция. В действителност не са подадени формуляр Е104, но подаването може да стане на един по-късен етап.От друга страна е  приложим РЕГЛАМЕНТ (ЕО) № 883/2004 НА ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ И НА СЪВЕГА от 29 април 2004 година, както и РЕГЛАМЕНТ (ЕО) № 987/2009 НА ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ И НА СЪВЕТА от 16 септември 2009 година за установяване процедурата за прилагане на Регламент (ЕО) № 883/2004 за координация на системите за социална сигурност. Следва да се има в предвид, че за 2016г. за жалбоподателката държава на пребиваване е била Р Гърция, тя е пребивавала непрекъснато през цялата година там. Жалбоподателката е живяла, работила и по смисъла на регламентите пребивавала в Гърция. Представени и приети са писмени доказателства -  данъчни декларации, които тя е подавала за изпълнение на данъчното си задължение в Република Гърция, вкл. за 2016г., така и регистрациите и като безработно и търсещо работа лице, личните и документи за пребиваване в страната, включително и приложените формуляри Е104 отнасящи се до трудовата заетост, писмени доказателства за извършени в Гърция лекарски преглед на 15/5/2017 и на 07/7/2017, както и писмените документи изискани и предоставени от ЦИК, видно от които през м.ноември 2016г.жалбоподателката е гласувала в Гърция. Основното следствие от определяне на приложимото право е, че се определя държавата - членка, в която се дължат здравноосигурителните вноски и в която се ползват съответните материални права. С оглед на изложеното и предвид събраните по делото доказателства за процесния период жалбоподателката не подлежи на облагане от страна на РБългария.

На второ място при издаване на процедния АУЗД са допуснати съществени процесуални нарушения- по време на проверката приключила с АУЗД са  изготвени протоколи и доклад, изрично посочен в акта като повод за издаването му, които е следвало да бъдат връчени на жалбоподателката, липсват данни същите да са били връчени, за да може жалбоподателката да се запознае и да изложи становището си във връзка с направените констатации- доклад от 05.11.2018г., протокол от 06.11.2018г. или покана 27454#3 от 05.11.2018г. Самият доклад от 05.11.2018г.също не е приложен към акта, като тези факти са установени и отразени в решението на Директора на ТД на НАП Пловдив.

От друга страна и в АУЗД и в Решението на Директора на ТД НАП Пловдив е направена констатация, че жалбоподателката има установени задължения с АУЗД от 04.12.2014г., който Директора на ТД на НАП приема за влязъл в сила с оглед връчването му с известие за доставяне 4100016133294 от м.01.2015г./стр.4 от решението/. По делото се прие съдебно графологическа експертиза, от който се установи по безспорен и категоричен начин, че подписа на известие за доставяне 4100016133294 от м.01.2015г. не е на жалбоподателката. Следва да се направи извод, че АУЗД от 04.12.2014г. не е влязал в сила, тъй като не е връчен на жалбоподателката.

Установи се по делото, че лицето през 2017г. има внесена сума от 659,20 лв. В обжалваното решение, както и в протокол 0698410/11.06.2018г, както и в доклада от 05.11.2018г., е посочено, че се анулира декларация обр. №9/07.11.2017г. и след нейното анулиране се активират декларации обр.№7.В хода на делото от страна на жалбоподателката беше оспорена своевременно истинността на декларация №7/09.11.2017г., и на Заявление по чл.2а с №21-178900/09.11.2017г. Ответната страна се отказа да се ползва тези оспорени документа, поради което същите съответно съдът ги изключва от доказателствата по делото. Следва да се има предвид, че декларация №9/09.11.2017г. която предвижда задължение на лицето за внасяне на осигуровки за периода 01.11.2014г. до 31.03.2016г. и тези сума са удържани, което е видно от т.4 на доклад 27454#2 от 05.11.2018г./посочения, но неприложен в обжалвания акт и решението/ „освободените средства се обвързаха с генерираното задължение в АУЗ и декл.7 за периода от 01/2015г.до м.02.2016г. и частично за м.03/2016г., както и за задълженията за м.06,07,08,09/2018г." С оглед изключването на тази декларация декларация обр.7, от доказателствата и отказа на ответната страна да се ползва от нея , то съответно и тази констатация на данъчния орган е неправилна, като не е следвало свободните суми да се обвързват с генерирано задължение по АУЗ от 2014г., тъй като същият не е бил влязал в сила, а пък декларация №7 е изключена от доказателствата по делото и се приема, че такава не е подава. В допълнение при отказа от ползването на Заявлението по чл.2а липсва и изявено желание за приоритетно погасявани на задължения.

След като се установи, че АУЗД № 3218/04.12.2014г. не е влязал в сила, с оглед липсата на връчване на същия, то съответно не биха се генерирали задължения по него, те не биха били удържани от данъчната администрация и съответно дори да се приеме, че жалбоподателката има задължения за посочените в акта месеци за 2016 г., то те биха били покрити от сумите , които тя е внесла през 2017г.

Предвид горните доводи, оспореният акт е постановен в нарушение на изискванията на ДОПК и ЗЗО , с оглед на което е незаконосъобразен.

В производството пред съда жалбоподателят е сторил разноски в размер на 10 лева, платени за държавна такса, които предвид изхода на делото следва да му бъдат присъдени, както и 50 лв. депозит за вещо лице.

С оглед изхода на спора съдът счита, че правилно е определи, че ответната страна следва да довнесе 34 лв. за възнаграждение за вещо лице.

Воден от горното и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, Административен съд - Пазарджик, І състав

 

РЕШИ:

 

ОТМЕНЯ  АУЗД № ПО16001318097497-180-001/03.12.2018г. издаден от Татяна Консулова, на длъжност главен инспектор по приходите в отдел „Услуги за клиенти“ при ТД на НАП Пловдив, ИРМ Пазарджик, потвърден с Решение №30/23.01.2019г. на ТД на НАП Пловдив.

ОСЪЖДА директора на ТД на НАП Пловдив да заплати на Д.И.Я. ***, деловодни разноски в размер на 60 /шестдесет/ лева.

ОСЪЖДА директора на ТД на НАП Пловдив да заплати по сметката на административен съд Пазарджик сума в размер на 34 лева, представляваща сума за доплащане депозит на вещо лице.

 

 

Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Върховния административен съд в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.

 

 

 

СЪДИЯ :/п/

 

 

ОПРЕДЕЛЕНИЕ № 4992 от 28.04.2020 г. по адм. дело № 2602/ 2020 г. на ВАС- Първо отделение:

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ КАСАЦИОННАТА ЖАЛБА на директора на ТД на НАП – гр. Пловдив против решение № 34 от 16.01.2020 г. на Административен съд – гр. Пазарджик, първи състав, постановено по адм. д. № 371/2019г.
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ ЧАСТНАТА ЖАЛБА на директора на ТД на НАП – гр. Пловдив против протоколно определение постановено в съдебно заседание на 16.12.2019г., с което ТД на НАП Пловдив е осъдена да заплати 34лв. депозит за вещо лице.
Изпраща частната жалба на Административен съд – Пазарджик за разглеждане по реда на чл.248 ГПК.
ПРЕКРАТЯВА ПРОИЗВОДСТВОТО по адм. д. № 2602/2020 г. по описа на Върховния административен съд, първо отделение.
Определението може да бъде обжалвано пред петчленен състав на Върховния административен съд, в седмодневен срок от съобщението до жалбоподателя, че същото е изготвено.