Р Е Ш E Н И Е
гр.София, 07.12.2017г.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО, III – В състав,
в открито заседание на четвърти февруари две хиляди и
шестнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НИКОЛАЙ ДИМОВ
ЧЛЕНОВЕ: ВЕЛИНА ПЕЙЧИНОВА
ОЛГА КАДЪНКОВА
при
секретаря Цветелина Пецева, като разгледа гр. дело № 8429 по описа за 2015
година и за да се произнесе, взе предвид следното, установи следното:
Производството
е по реда на чл.258 ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на Н.С.О.
срещу решение от 06.02.2015г. на СРС, ГО, 37 състав, по гр.дело №32424/12г., в частта, с която жалбоподателката е
осъдена да заплати на собствениците на обекти в сграда в режим на
етажна собственост, находяща се в гр.София, ул.“Н.Х.“ №*****, на основание чл.45, ал.1 от ЗЗД сумата 10
518, 23 лв. - обезщетение за вредите, причинени на етажната собственост в
периода 05.02.2008г. - 11.11.2011г. от незаконосъобразно извършени от нея
разходи като управител (председател на управителния съвет на етажната
собственост) и като титуляр на банковата сметка, по която се набират общите
средства на етажната собственост, заедно със законната лихва върху посочената
сума от 06.07.2012 г. до окончателното й изплащане, в частта, с която е
осъдена да заплати на собствениците на обекти в сграда в режим на
етажна собственост, находяща се в гр.София, ул.“Н.Х.“ №*****, на основание чл.59, ал.1 ЗЗД сумата 1
947, 08 лв. - събрани от нея в периода 25.06.2010 г. - 27.07.2011 г. и
непредадени на етажната собственост вноски от собственици и обитатели на
самостоятелни обекти в етажната собственост за общите нужди на етажната
собственост, заедно със законната лихва върху тази сума от 06.07.2012 г. до
окончателното й изплащане, както и в частта, с която е
отхвърлен предявения от жалбоподателката срещу собствениците на обекти
в сграда в режим на етажна собственост, находяща се в гр.София, ул.“Н.Х.“ №*****,
иск с правно основание чл.61, ал.2 ЗЗД за
заплащане на сумата 1 750 лв. - лични средства на Н.О., внесени на
28.05.2011 г. и на 11.11.2011 г. по банковата сметка на етажната собственост за
изплащане на задължения на етажната собственост.
Според въззивницата решението на първоинстанционния
съд в обжалваните части е неправилно, тъй като съществува противоречие между
постановения съдебен акт и материалния закон. Посочва, че за претендираните от ЕС
суми е представила доказателства за правомерното им изразходване, като съдът също
е приел, че същите са направени в полза на етажната собственост. От друга
страна направеното от него заключение, че разноските са направени без да е
взето решение на ОС на ЕС, което е в противоречие с действащия до 01.05.2009г.
ПУРНЕС и ЗУЕС, макар и по същество да е правилно и законосъобразно, разгледано
в съвкупност с всички останали обстоятелства не може да бъде причина за
уважаване на претенцията. Изтъква, че от материалите по делото е видно, че
ищцата е била избрана за управител на ЕС, като в същото време е избрана и И.Г.,
поради което няма яснота кой е редовно избран за изпълнение на длъжността
„управител" на ЕС. От друга страна избраната за управител г-жа Г. не е
изпълнявал задълженията си по никакъв начин, не е полагала грижи за
управлението и поддържането на ЕС, а същевременно е събирала определените
месечни вноски на част от собствениците, без да представя никакви разходни
документи, като не е ясно за какво са изразходвани събраните средства. Посочва,
че разходите касаещи осигуровки и данъци по възнагражденията за портиер в
сградата също са в полза на ЕС и не следва да бъдат изключвани като такива, тъй
като сградата е имала портиери още при предишния едноличен собственик на
сградата, а именно инвеститора. Единствено от жалбоподателката са подписани
нови договори с нови портиери, но това е било въз основа на вече установено
решение, а не е било нейн едноличен акт на волеизявление. С оглед на така
изложените съображения жалбоподателката счита, че мотивите на съда за уважаване
на претенцията, касащи липса на законова форма за извършени разходи /липса на
решение на ЕС/ са неоснователни, тъй като това се дължи на бездействието от
страна на ищците, а не по вина на ответницата. В жалбата са
изложени и доводи във връзка с предявения от нея насрещен иск, който същата
счита за основателен, изхождайки отново от посочените по-горе съображения за
бездействието от страна на другия избран Управител на ЕС и останалите СЕС. Моли
първоинстанционното решение в обжалваната част да бъде отменено, като вместо
него да бъде постановено друго, с което да се отхвърлят предявените от ищците
искове и се уважи насрещния й иск.
Въззиваемата страна – ЕТАЖНИ СОБСТВЕНИЦИ в сграда в
режим на ЕС, находяща се в гр. София, ул. „Н.Х." № ******,
чрез пълномощника си адв. Т.В., оспорва жалбата по подробни съображения
изложени в депозирания по делото отговор в срока по чл.263, ал.1 от ГПК. Моли се
жалбата като неоснователна да бъде отхвърлена, като се потвърди
първоинстанционното решение в обжалваната от ответницата част.
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, като обсъди събраните по
делото доказателства, становищата и доводите на страните, съгласно разпоредбата
на чл.235, ал.2 ГПК, намира за установено следното:
Въззивната жалба е подадени в срока по чл.259, ал.1 от ГПК и е допустима, поради което следва
да се разгледат по същество.
Разгледана по същество въззивната жалба е НЕОСНОВАТЕЛНА.
Съгласно чл. 269 ГПК, въззивният съд проверява правилността
на първоинстанционното решение само в рамките на релевираните оплаквания, а
служебно следва да ограничи проверката си само за валидност, допустимост на
решението в обжалваната част и спазване на императивните норми на материалния
закон (т. 1 на Тълкувателно решение № 1/09.12.2013г. по тълк.д. № 1/2013г.,
ОСГТК на ВКС).
В случая при
извършената служебната проверка по чл.269, изр.1 ГПК настоящият въззивен състав
намира обжалваното решение за валидно
и допустимо в обжалваната част. Не е
допуснато и нарушение на императивни материални норми, а с оглед релевираните в
жалбата оплаквания въззивният съд го намира и за правилно, като на основание чл.272 ГПК препраща към мотивите на
СРС. Фактическите и правни констатации на
настоящия съд съвпадат с направените от районния съд в атакувания съдебен акт
констатации.
Не се спори, видно и от събраните по делото
доказателства, че през процесния период 05.02.2008г. – 11.11.2011г. ищцата се е
разпореждала със средствата на ЕС, като за част от периода 05.02.2008г. –
13.11.2009г. същата е имала качеството на управител на ЕС, а за останалата част
от процесния период – 13.11.2009г. – 11.11.2011г. същата е с прекратени
правомощия на Председател на ЕС. Спорният въпрос по делото е дали тези
разпореждания са били правомерни и в интерес на ЕС или същите са противоправни
и увреждащи интересите на ЕС, с което ответницата е причинила имуществена вреда
на ЕС изразяваща се в намаляване патримониума на същата.
С оглед действащите през периода нормативни
актове регулиращи управлението на ЕС – ПУРНЕС (отм.) и ЗУЕС,
подробно разгледани и обсъдени от първоинстанционния съд в частта на
правомощията на органите на ЕС относно начина на разходване на средствата на ЕС
в зависимост от вида на разходите /необходими и неотложени, планирани разходи
за ремонт, полезни разходи свързани с увеличаване стойността на сградата и др./,
съдът е стигнал до обоснования извод, че извън текущите разходите за поддържане
на общите части -електричество, вода, отопление, вкл. за асансьор /ако има
такъв/, както и такива свързани с неотложен ремонт на общите части или разходи
които не търпят отлагане, за всички останали разходи които трябва да се
извършат в ЕС, е необходимо предварително решение на общото събрание на
собствениците. В този смисъл и в доказателствената тежест на ответницата е било
да установи по делото при условията на пълно и главно доказване с надлежни
доказателства, противопоставими на етажната собственост, начина на изразходване
на сумите, с които се е разпоредила от сметката на ЕС /за което не се спори по
делото/, респ. в тежест на ответницата е да установи, че е похарчила сумите на
ЕС за извършване на необходими или полезни разноски за общите части на
сградата, както и че това е извършено в изпълнение на решение на ОС на ЕС или
без предварително взето решение на ОС, но в случай на неотложна нужда. В
противен случай, разпореждането й със средствата от сметката на ЕС е
противоправно и във вреда на етажните собственици, изразяваща се в намаляване
на имуществото на етажната собственост. Обстоятелството дали тези средства са
отишли в полза на ЕС, след като не е взето решение и не е било належащо тяхното
извършване, е ирелевантно относно задължението за обезвреда. Интересът не е
обективна категория, а е свързан с дискреционните правомощия на органа на ЕС за
начина на изразходване на събраните от нейните членове суми. Ето защо след като
липсва решение на ЕС относно начина на изразходване на тези средства не може да
се преценява тяхната целесъобразност от гледище на това дали те са отишли в
полза на ЕС във връзка с подобряване състоянието на общите части, доколкото
преценката за това е на ОС на ЕС, а не на лицето което се е разпоредило с тях,
дори това да е било извършено в качеството му на управител на ЕС.
В случая, с оглед събраните по делото
доказателства, освен сумата в общ размер от 833,14 лева, представляваща
извършени от ответницата плащания във връзка с текущата поддръжка на общите
части – ел.енергия, вода, асансьор, за останалите изразходвани от нея средства
от сметката на ЕС, не се установява
същата да се е разпоредила правомерно, доколкото липсва надлежно взето решение
на общото събрание за тяхното извършване, не се касае за необходими и неотложни
разноски свързани с управлението и поддържането на общите части на ЕС, а за
някои дори не се установява да са извършени в общия интерес на ЕС. С оглед на
това и изводите на първоинстанционният съд, че разпореждайки се с тези суми,
същата е действала в нарушение на разгледаните правила за управление на ЕС
съгласно ПУРНЕС (отм.) и ЗУЕС и с тези си действия е причинила вреда на
собствениците в размера на изразходваните неправомерно суми от общата банкова
сметка ***, напълно се споделят от настоящата инстанция. Изцяло неотносимо
е възражението на жалбоподателката, че избраният през 2009 год. нов управител Г.
не е изпълнявал задълженията си и не е
полагала грижи за управлението и поддържането на ЕС, поради което не е ясно за
какво са изразходвани събраните от новия управител средства, тъй като предмет на настоящото дело са неправомерно
изразходвани средства от ответницата Н.О., а не събираните и изразходвани
средства от новия управител. Липсата на яснота кой е редовно избран за
управител не оправдава незаконосъобразните действия на ответницата. СРС
изключително задълбочено е обсъдил всички доказателства в тази връзка (протоколи
на ОС на СЕС) и е достигнал до правилния извод от кога до кога ответницата е
била управител на ЕС през процесния период, а именно: за периода от
05.02.2008г. - 13.11.2009г., като за останалата част от периода - от
13.11.2009г. – 11.11.2011г. същата е била с прекратени правомощия, но дори и в
периода в който същата е била управител, извършените от нея действия извън
обикновеното управление, за да са законосъобразни следва да са предприети след изричното
й овластяването за това от общото събрание на ЕС. В случая обаче, видно от събраните доказателства дори и в
този период, за една част от изразходваните от ответницата суми въобще липсват
необходимите разходни документи, а за друга не е налице изискуемото се съгласие
на членовете на етажната собственост, или не е установено разходването на
средствата да е станало в полза на ЕС, вкл. и в изпълнение на валидно поети от
същата задължения към трети лица. Настоящият въззивен съдебен състав напълно
споделя изводите на СРС в тази насока, който подробно, мотивирано и в пълнота
за всеки конкретен разход се е обосновал защо го приема за основателен и правомерно
извършен/респ. приема за недоказан и неоправдан. Посочил е изрично кои разходи
счита за необходими за поддържането на сградата, за планирани разходи за
ремонти, полезни разходи, разходи за неотложен и необходим ремонт, разходи по
обикновено управление, както и разходи, които следва да са одобрени от
съвместно ОС на ЕС на всички входове на сградата, като настоящият състав
споделя и направения въз основа този анализ извод, че дори някои от разходите
да могат да се определят като такива в общия интерес на ЕС, то за тях отново
следва да има надлежно решение на ОС, тъй като само то е компетентно да се
разпорежда с общите средства на ЕС. Именно това положение предопределя и
ограничената компетентност на управителя на ЕС, който има само ограничена
представителна власт по отношение на собствениците на ЕС и основната му дейност
е свързана с това да изпълнява взетите решения на ОС, а не да взема
самостоятелни решение, особено такива, свързани с извършване на разходи от ЕС.
Правилни
са изводите на първоинстанционния съд и относно основателността на претенцията по
чл.59, ал.1 от ЗЗД за сумата от 1947.14 лева, представляваща събрани от
ответницата суми от останалите собственици в ЕС в периода 25.06.2010г. -
27.07.2011г., т.е през периода, когато същата не е била управител на ЕС. С
оглед представените доказателства, правилно преценени от първоинстанционния
съд, ищцата не е доказала и твърденията си, че е събирала посочените суми в
качеството си на касиер на ЕС. Независимо от това обаче - в какво качество
същата е събрала посочените суми, от значение в случая е обстоятелството, че
тези суми, които безспорно представляват вноски за общите нужди на ЕС, не се
намират нито в сметката, нито в касата на ЕС и не са отчетени. Т.е с тези суми
ответницата се е обогатила неоснователно за сметка на ЕС и съдът правилно е
уважил предявения от ЕС иска с правно основание чл.59, ал.1 ЗЗД, като по отношение на тази част
от решението липсват и конкретни доводи в
жалбата.
Що се
отнася за доводи в жалбата във връзка с предявения от ответницата насрещен иск,
настоящият състав намира същите за изцяло несъстоятелни. Правилни
са изводите на първоинстанционния съд за неоснователност на така заявената
искова претенция, квалифицирана по чл.61, ал.2 от ЗЗД, като изложените в този
смисъл мотиви в обжалваното решение изцяло се споделят от настоящата инстанция.
Въпреки установеното по делото обстоятелство, че ответницата действително е
внесла по сметката на ЕС лични свои средства в общ размер на сумата от
1 750 лева, за да заплати разходи на ЕС, с посочените суми е извършено
плащане от името на ЕС на задължения към фирма „Е.В.К.“ ЕООД, които не е
следвало да бъдат поети от ЕС, поради липсата на взето в този смисъл решение на
ОС на етажните собственици. С оглед на това и предвид обстоятелството, че тези
разходи не са били одобрени от общото събрание на етажните собственици и същите
са извършени от ответницата неправомерно,
без да е имало валидно възлагане от страна на ЕС извършването на услугите от
посочената фирма /изготвянето на експертиза/, правилно първоинстанционният съд
е приел, че в случая не е налице изискуемата предпоставка за уважаване на иска по чл.61,
ал.2 във вр. с ал.1 от ЗЗД – работата да
е уместно предприета и добре водена. Изложените в жалбата доводи, че възлагане
изготвянето на тази експертиза на посочената фирма, е било предприето от
ответницата поради бездействието от страна на другия избран управител и
етажните собственици, поради което същата е била принудена да стори това, въпреки
липсата на решение на ОС на ЕС, са само в потвърждение на приетото от
първоинстанционния съд за неоснователност на насрещната й искова претенция по
чл.61 от ЗЗД. Още повече, че видно и от доводите в жалбата, изготвянето на
посочената експертиза относно задълженията на ЕС към ответницата, е било изцяло
в интерес на ответницата, а не на – ЕС, от името на която са извършени
разходите.
По изложените съображения и поради
съвпадане изводите на двете инстанции по съществото на спора, въззивната жалба
като неоснователна следва да се остави без уважение, а първоинстанционно
решение в обжалваната част, с която са уважени предявените искове с правно
основание чл.45, ал.1 от ЗЗД и чл.59, ал.1 от ЗЗД и е отхвърлен насрещния иск с
правно основание чл.61, ал.2 от ЗЗД – потвърдено, като правилно и законосъобразно.
По разноските в производството.
При
този изход на спора на основание чл.273 вр. чл.78, ал.1 ГПК въззивникът
–ответник следва да заплати на въззиваемата страна сумата от 1000 лв.- разноски
за въззивното производство /адв. възнаграждение/, при уважаване на заявеното в с.з.
04.02.2015г. възражение по чл.78, ал.5 ГПК за прекомерност на заплатеното
адвокатско възнаграждение.
Мотивиран
от горното, Съдът
Р Е
Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА съдебно решение от 06.02.2015г. по гр.д. № 32424/2012г.
по описа на
СРС, І ГО, 37 състав, в обжалваната част.
ОСЪЖДА Н.С.О., ЕГН **********,***, да заплати на собствениците на обекти в сграда в режим на ЕТАЖНА
СОБСТВЕНОСТ, находяща се в гр.София, ул.“Н.Х.“ №*****, на основание чл.78, ал.1
от ГПК, сумата от 1000 лева /хиляда
лева/ - разноски за въззивното производство /адв.възнаграждение/.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва с касационна жалба пред ВКС в
едномесечен срок от съобщението до страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.