РЕШЕНИЕ
№ 2475
гр. Бургас, 21.11.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, LX ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и девети октомври през две хиляди двадесет и четвърта
година в следния състав:
Председател:ФИЛИП СТ. РАДИНОВ
при участието на секретаря ИРИНА Т. МАНОЛОВА
като разгледа докладваното от ФИЛИП СТ. РАДИНОВ Гражданско дело №
20242120104371 по описа за 2024 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по Глава двадесет и пета.
Образувано е по предявен от И. Д. Д. срещу „Таг сървисис“ ЕООД, иск за осъждане
на ответника да заплати на ищеца следните суми: сумата от 933 лева, представляваща
трудово възнаграждение по сключен между страните трудов договор от 23.11.2017 г. и
анекси към него от 01.01.2023 г. и 29.12.2023 г., за м.05.2024 г., ведно със законна лихва от
депозиране на исковата молба в съда – 28.06.2024 г., до окончателното изплащане на
задължението, на основание чл. 128 т. 2 от КТ.
Твърди се, че между страните е сключен трудов договор 23.11.2017 г. и анекси към
него от 01.01.2023 г. и 29.12.2023 г., за м.05.2024 г., по силата на който ищецът е заел при
ответника длъжност „***“ с месечно възнаграждение в размер от 933 лева, платими на 25
число на месеца, следващ месеца на полагане на труд. Поддържа се, че въпреки, че ищецът е
изпълнявал непрекъснато трудовите си задължения не е получил възнаграждение за месец
май на 2024 г.
Направено е искане за уважаване на предявения иск.
Претендира се присъждането на съдебно – деловодни разноски, за което е представен
списък по чл. 80 от ГПК.
В законоустановения срок по чл. 131 ал. 1 от ГПК ответникът е депозирал отговор на
исковата молба, в който е застъпено становище за неоснователност на предявения иск.
Направено е възражение за неоснователност на иска, поради извършено плащане в брой на
претендираното възнаграждение за м.05.2024 г. Направено е искане за открИ.е на
производство по чл. 193 от ГПК, като се твърди, че положените в трудов договор от
25.03.2020 г. и анекси към него от 23.11.2017 г. и анекси към него от 01.01.2023 г. и
29.12.2023 г. и длъжностна характеристика подписи не са на управителя на дружеството-
1
ответник.
Направено е искане за отхвърляне на предявения иск.
Претендира се присъждането на съдебно – деловодни разноски.
В съдебното заседание, чрез процесуалния си представител, ищецът поддържа
исковете. С молба от 11.09.2024 г. са конкретизирани твърденията на ищеца, като е посочено,
че се претендира брутно трудово възнаграждение.
В съдебното заседание, чрез процесуалния си представител, ответникът поддържа
отговора на исковата молба.
След съвкупна преценка на доказателствата по делото, съдът приема за установено
следното от фактическа страна:
По делото е представено заверено копие от сключен между страните по делото трудов
договор от 23.11.2017 г. и анекси към него от 01.01.2023 г. и 29.12.2023 г. /л. 7 – л. 13/. В
последния анекс към договор месечното трудово възнаграждение на ищеца е предоговорено
на 933 лева.
От приетите по делото справки от НАП и НОИ се установява, че към м.05.2024 г.
ищецът е бил в трудово правоотношение с ответника с последно отразено в справката
трудово възнаграждение в размер от 933 лева. За този месец няма направени вноски за
публични вземания /л. 51 – л. 54/.
По инициатива на ищеца е разпитан свидетелят С. Д. /работник при ответника/, от
чийто показания се установява, че към месец май на 2024 г. ищецът е бил колега на
свидетеля, като в този месец не е отсъствал от работа и не си е получавал възнаграждението
/л. 44/.
Въз основа на изложената фактическа обстановка и съобразявайки становището на
страните, съдът достигна до следните правни изводи:
Предявен от ищеца е иск с правно основание чл. 128 т. 2 от КТ. За успешното
провеждане на предявения иск ищецът следва да установи при условията на пълно и главно
доказване кумулативното наличие на следните предпоставки - че е в трудово
правоотношение с ответника, като през м.05.2024 г. и е изпълнявал задълженията си по
трудовия договор и размера на претендираното възнаграждение. В тежест на ответника е да
докаже направените правоизключващи и правонамаляващи възражения.
От представеното по делото официално заверено копие от индивидуален трудов
договор и анексите към него /л. 7 – л. 13/, сключени между страните по делото, се установи,
че към месец май на 2024 г. ищецът е заемал при ответника длъжност „*****“, с месечно
възнаграждение в размер от 933 лева, платими на 25 число на месеца, следващ месеца на
полагане на труд. В тази връзка неоснователно е възражението на ответника за липса на
трудово правоотношение между страните за процесния период, поради неавтентичност на
подписите им, положени в договора и анексите към него, доколкото представените по
делото заверени от адвокат копия от трудовия договор и анексите към него имат силата на
официално заверени, съобразно чл. 32 от ЗАдв, тоест тяхната доказателствена стойност е
като на оригинал – арг. чл. 179 ал. 2 от ГПК. Освен от официално заверените копия,
твърдението на ответника за неавтентичност се опровергава и от представените справки от
НАП и НОИ, както и от разпитания по делото свидетел. От справките се установи, че към
м.05.2024 г. ищецът е бил в трудово правоотношение с ответника с последно отразено в
справката трудово възнаграждение в размер от 933 лева /л. 53 – л. 56/, което бе потвърдено
от показанията на свидетеля – работник при ответника, от които се установи, че през
м.05.2024 г. ищецът е работил при ответника и не е отсъствал от работа. Съдът дава вяра на
депозираните от свидетеля показания, тъй като същите се подкрепят от останалите приети
по делото писмени доказателства – трудови договори, анекси и справки. Писмените и
2
гласните доказателства оценени, както по отделно, така и в съвкупност обуславят извода, че
към м.05.2024 г. ищецът е бил в трудово правоотношение с ответника. Наличието на
официално заверени трудови договори и анекси, справки от НАП и НОИ и свидетелски
показания, категорично установяващи наличието на трудово правоотношение, е направило
безпредметно открИ.ето на исканото от ответника производство по чл. 193 от ГПК, поради
което и такова не е проведено. Неоснователно е и искането, поради което – отхвърлено от
съда, за задължаване на ищеца да представи оригинали от трудови договори и анексите към
тях, предвид обстоятелството, представените по делото копия от тези документи, не са
заверени от ищеца, а са официално заверени от неговия адвокат по реда на чл. 32 от ЗАдв.,
поради което съобразно чл. 179 ал. 2 от ГПК имат същата доказателствена сила като
оригинали, а възможността по чл. 183 ал. 1 от ГПК касае само случаите, в които по делото са
представени заверени от страната преписи от документ, но не и официално заверените
документи, какъвто е настоящият случай.
С оглед гореизложеното, съдът приема, че искът е установен по основание.
По отношение на размера от представения по делото анекс от 29.12.2023 г. се
установи, че последното договорено между страните трудово възнаграждение е в размер от
933 лева. В същия размер е и последно отразеното в информационния масив на НАП
трудово възнаграждение. По тези съображения и предвид липсата на ангажирани от
ответника доказателства за друг размер на възнаграждението на ищеца за процесния период,
съдът приема, че дължимото за месец май на 2024 г. е трудово възнаграждение на ищеца в
размер от 933 лева.
С оглед установяване на всички предпоставки от фактическия състав на предявения
иск, в тежест на ответника е да установи направеното с отговора на исковата молба
правоизключващо възражение за погасяване на вземането на ищеца, чрез извършено
плащане. За установяване на това възражение, въпреки указаната тежест на доказване,
ответникът не е ангажирал доказателства, поради което и същото е неоснователно.
По отношение на направеното възражение с отговора на исковата молба, че следва да
бъде присъдено нетно, а не брутно трудово възнаграждение, съдът приема следното: Без
значение е дали присъденото от съда възнаграждение ще е в нетен или брутен размер, стига
в съдебния акт да е посочено изрично дали се присъжда нетно или брутно трудово
възнаграждение – така в Решение № 154/24.06.2015 г. по гр. д. № 6134/2014 г. на III г. о. на
ВКС, според което „съдът може да присъди брутното трудово възнаграждение или /нетно/
остатъка от чистата сума за получаване след приспадане на дължимия данък и обществени
осигуровки, като в решението следва да е ясно дали се присъжда брутното трудово
възнаграждение или се присъжда остатъкът след приспадане от брутното трудово
възнаграждение на дължимия данък върху общия доход и осигурителните вноски. В първия
случай съдебният изпълнител при събиране на дължимото трудово възнаграждение е
длъжен да отдели суми за изплащане на тези задължения.“. Този извод се споделя от
настоящия състав, тъй като по силата на залегналия в данъчното и осигурително
законодателство принцип на финансовия автоматизъм, винаги платецът на дохода – в случая
работодателят, удържа и внася дължимия от работника Данък върху дохода на физическите
лица и задълженията за осигурителни вноски. Тоест, независимо дали възнаграждението е
присъдено като нетно или като брутно, съдебният акт ще бъде изпълнен от работодателя,
респ. в хода на изпълнителен процес, когато работодателят заплати на работника дължимото
му се нетно трудово възнаграждение, чийто размер е остатъкът от брутно трудово
възнаграждение, след приспадане на задълженията за данъци и осигуровки, които се дължат
в полза на Републиканския бюджет и се удържат от работодателя или в случай на
образувано изпълнително производство - от съдебния изпълнител. Това означава, че в
случай на присъждане на брутно трудово възнаграждение – какъвто е настоящият,
задълженият работодател трябва да заплати съответна част от него на Републиканския
бюджет, а остатъка – на работника.
Изложеното по - горе, налага извода за основателност на претенцията, която следва
да бъде уважена изцяло, респ. в полза на ищеца следва да бъде присъдена сумата от 933
3
лева, представляваща брутно трудово възнаграждение по сключен между страните страните
трудов договор от 23.11.2017 г. и анекси към него от 01.01.2023 г. и 29.12.2023 г., за
м.05.2024 г.
Горната сума следва да бъде присъдена, ведно със законна лихва от депозиране на
исковата молба в съда – 28.06.2024 г., до окончателното изплащане на задължението.
Претендираното от ищеца вземане попада в хипотезата на чл. 242 ал. 1, вр. чл. 243
ал. 1 изр. 2 от ГПК, поради което следва да бъде служебно допуснато предварително
изпълнение на решението.
С оглед изхода на делото, своевременно направеното искане и на основание чл. 78,
ал. 1 от ГПК в полза на ищеца се полагат съдебно – деловодни разноски, за които са
представени доказателства, съразмерно на уважената част от претенцията. По делото са
представени доказателства за заплатено адвокатско възнаграждение в размер на 500 лева.
Предвид това, ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца сумата от 500 лева,
представляваща направени по делото съдебно – деловодни разноски за заплатено
възнаграждение за един адвокат.
Предвид обстоятелството, че ищецът е освободен от заплащане на държавна такса и
разноски по делото, на основание чл. 78 ал. 6 от ГПК ответникът следва да заплати,
съразмерно на уважената част от претенцията по сметка на РС - Бургас дължимата държавна
такса за разглеждането на иска в размер от 50 лева.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА „Таг сървисис“ ЕООД, ЕИК **** със седалище и адрес на управление гр.
Б**, ул. ** да заплати на И. Д. Д., ЕГН **********, с адрес гр. Б**, ж.к. ** сумата от 933
лева /деветстотин тридесет и три лева/, представляваща брутно трудово възнаграждение по
сключен между страните трудов договор от 23.11.2017 г. и анекси към него от 01.01.2023 г. и
29.12.2023 г., за м.05.2024 г.., ведно със законна лихва от депозиране на исковата молба в
съда – 28.06.2024 г., до окончателното изплащане на задължението, на основание чл. 128 т.
2 от КТ.
ПОСТАНОВЯВА предварително изпълнение на решението, в частта на присъденото
трудово възнаграждение, на основание чл. 242 ал. 1 от КТ.
ОСЪЖДА „Таг сървисис“ ЕООД, ЕИК ***** със седалище и адрес на управление
гр. Б**, ул. ** да заплати на И. Д. Д., ЕГН **********, с адрес гр. Б**, ж.к. ** сумата от
500 лева /петстотин лева/, представляваща юрисконсултско възнаграждение, на основание
чл. 78 ал. 1 от ГПК.
ОСЪЖДА „Таг сървисис“ ЕООД, ЕИК **** със седалище и адрес на управление гр.
Б**, ул. ** да заплати по сметка на РС – Бургас сумата от 50 лева /петдесет лева/, на
основание чл. 78 ал. 6 от ГПК.
Присъдените в полза на ищеца суми могат да бъдат преведени по банков път на
банкова сметка IBAN: *****.
Решението подлежи на обжалване пред Бургаския окръжен съд в двуседмичен срок
от съобщаването му.
Съдия при Районен съд – Бургас: _______________________
4
5