Р Е Ш Е Н И Е № 2614
21.06.2019 г., гр. Пловдив
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИ РАЙОНЕН
СЪД, XIІ-ти гр. състав, в открито
съдебно заседание на шестнадесети април две хиляди и деветнадесета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ВЛАДИМИР РУМЕНОВ
при секретаря Катя Грудева, като разгледа докладваното от съдията гр. д.
№ 12075/ 2018 г. по описа на същия съд, за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството е по реда на чл. 235 от ГПК – решение по исков спор .
Делото е образувано по искова молба на БНП
Париба Пърсънъл Файненс ЕАД, ЕИК ********* адрес: гр.
София 1715, район “Младост”, ж.к. Младост 4, Бизнес Парк София сг.14, представлявано от Д. Д, депозирана против ответника по делото Г.М.Н., ЕГН **********,***.
Ищецът твърди, че между
страните е налице договор за потребителски заем с номер .., по силата на който дружеството - ищец отпуснало на
ответника паричен кредит в размер на 5000 лева общо. Последният от своя страна се задължил да
изплати кредита, ведно с лихвата, на 60 месечни вноски, всяка от 136.71 лв., при 10.67 % годишен лихвен процент
и 11.69 % годишен процент на разходите. Първите 10 вноски били погасени,
след което Н. преустановила плащането
на вноските по кредита, при което и съобразно
уговореното в договора, цялата сума станала предсрочно изискуема.
Кредиторът изпратил покана за доброволно изпълнение, въпреки което плащане не постъпило. Ищецът се снабдил със заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК, против която ответникът възразил в срок.Затова се иска от съда да установи
съществуването на вземането на кредитора със сила на пресъдено
нещо по смисъла на чл. 422 от ГПК, при следните размери – 4858.86 лева –
остатък от главницата по договора, 1024.64 лева остатък за плащане от
възнаграждението на кредитора, и 832. 02 лева обезщетение за забава , начислено
за периода от 05.08.2016г. до 11.04.2018г . Евентуално , ако тези искове бъдат
отхвърлени , то на същото основание и за същите суми се иска и ответника да
бъде осъден да ги заплати на ищеца. Претендира се и присъждане на съдебните разноски по частното дело и по иска .
Исковете са оспорени в срока по чл. 131 от ГПК. Възразява
се най- напред против допустимостта им ,
тъй като липсвал интерес от предявяване на осъдителен иск, а и нямало идентичност на описаното в
заповедта за плащане вземане и това , предмет на установяване. Възразява се и
против основателността – нямало договор, или пък ако имало , то същия бил
недействителен, вкл. нищожен поради липса на съгласие, противоречие с добрите
нрави и противоречие с императивни законови норми ( в частност тези , въведени
като позитивно право в Закона за защита на потребителите). Размера на исканията
също е спорен – действителната стойност на претендираната
законна лихва за забава била по – ниска. Кредитът не бил обявен за предсрочно
изискуем, а размера на договореното кредиторово
възнаграждение – прекомерен. Моли се исковете да бъдат отхвърлени, а на защитавалия ответника безплатно адвокат
– хонорар за защитата на основанието по чл. 38 ал.2 от Закона за адвокатурата.
Установителни искове с правно основание чл. 422, вр. чл. 79
ЗЗД и във вр. с чл.
86 от ЗЗД касателно обезщетението за забава, съединени с осъдителни такива между същите страни и на същото
основание.
Сроковете по чл. 414 от
ГПК и чл. 422 от същия кодекс са спазени: установителните искове са допустими. Не съставлява пречка да се упражни
правото на иск факта, че в заповедта за плащане като източник на задължението
на ответника се сочи единствено договора за кредит , но не и този за
застраховка , тъй като , на първо място, задължението на Н. да плати
застрахователната премия е закрепено само в договора за кредит като част от
главницата по същия, и второ, договора
за застраховка е посочен в заявлението за издаване на заповед за плащане. Съдът
не споделя и виждането на процесуалния представител на ответника за
недопустимост на евентуалния осъдителен иск на договорно основание , след като
заповедта за плащане не е обезсилена. Няма пречка да се иска осъждане на
ответника при евентуалност - в случай, че главния установителен иск бъде
отхвърлен поради ненастъпила предсрочна изискуемост на вземането. В тази
хипотеза ,наличието на твърдение за неудовлетворено притезание
е достатъчно да се приеме, че съдът е валидно сезиран. Ако притезанието
не съществува, то ще се отхвърли и евентуално предявения иск. Към датата на
подаването на исковата молба в съда , няма данни заповедта за изпълнение, издадена
по частното дело № 6317 по описа на ПРС за 2018г . , да е обезсилена.
По същество :
По делото има копие от договор
(л. 14) , според който , ищеца отпуска на
ответника кредит в общ размер от общо 6680 лева, като на свой
реда последната се задължава да го върне на общо 60 броя равни месечни вноски
от по 136.71 лева , или 8202.60 лева.
Кредитът е изцяло усвоен. От сумата по главницата, 1680 лева са платени
за застраховка „Защита на плащанията „ , като връщането им на кредитора по
договора за кредит е разсрочено и формира част от месечната погасителна вноска, по 28
лева за 60 месеца, а остатъкът за плащане от 1400 лева е част от
претенцията за връщане на главницата. Друга
част от заемната сума, 1184.08 лева , е послужила за пълно погасяване на
предходно задължение между същите страни по договор ... Трета част от 50 лева е
удържана от кредитора при усвояване на кредита като такса „ангажимент „ В самия
договор фигурира клауза с характер на разписка , според която , с полагането на
подпис върху договора, кредитополучателя удостоверява , че е получило сумата
на кредита по посочената от него в
договора банкова сметка, ***, доказано и е изпълнение от страна на кредитора. Подписите под договора не са оспорени от страните. Договорът е реален, съществуването му е предпоставено от реалното предаване на заемната сума на
заемателя , и след като това е направено, съдът приема, че между страните има
облигационно правоотношение като източник на задължение на ответника да върне
главницата и възнаградителната лихва.
Съдът приема, че по договора са платени
10 броя вноски от по 136.71 лева, а на датата на падеж на вноска № 11,
длъжникът е изпаднал в забава. Платеното до този момент се отнася за погасяване
на вноските съобразно тяхната
поредност. Що се касае до предсрочната
изискуемост на цялото вземане на ищеца, тя , съобразно уговореното , настъпва
автоматично, без да е нужно да е обявявана на длъжника. Разпоредбата на чл. 60
ал. 2 от Закона за кредитните институции е неприложима по отношение на
небанковите финансови институции , доколкото същите не разполагат с
привилегията по чл. 417 от ГПК да бъде допуснато незабавно изпълнение на
вземанията им възоснова частен документ. Тоест, от
датата след падежа на вноска № 12
(втората просрочена вноска), 06.08.2016г,
кредитът е изцяло предсрочно изискуем, включително главницата ,
печалбата на кредитора ( възнаградителната лихва) , и
върху сумата на последните две се
начислява и обезщетение за забавата.
Договорът е за потребителски
кредит, съответно следва да се подчинява на правилата на Закона за
потребителския кредит, в частност , да отговаря на изискванията на чл. 10, ал.
1, чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12 и 20 и ал. 2 и чл. 12, ал. 1, т. 7 – 9 от него.
Тази изисквания са спазени , съдът не намери основание да се прогласи договора
за недействителен. В договора фигурира посочване на приложимия за целия период
лихвен процент, както и на дневния такъв, има подписан от ответника като част
от самия договор погасителен план, върху всяка страница на представените общи
условия има подпис на длъжника. В тази връзка , съдът не споделя и друго
възражение на ответната страна, това за
нищожност на целия договор поради липса на погасителен план или
посочване на приложим лихвен процент. Обратно на твърденията на ответника ,
погасителния план съдържа отделни посочвания на размера на главницата, а оттам
– и на лихвите , за всяка от вноските поотделно. Тук следва да се каже , че договорът, макар и
озаглавен „......за отпускане на револвиращ потребителски
кредит , издаване и използване на кредитна карта „ , няма характер на такъв револвиращ кредит, тъй като размера и датите на падеж на
всяка вноска са изначално определени, не зависят от размера на използваната
част от кредита , а същият е изцяло усвоен еднократно при сключване на
договора. Нещо , длъжникът е платил такса „ангажимент „ , срещу която
кредиторът се е задължил да фиксира ( да не променя ) лихвения процент за целия
срок на договора , при което непосочването на различните за отделни периоди
лихвени проценти е лишено от смисъл и неприложимо по договора.
Размера на договореното възнаграждение на
кредитора е 1024.64 лева , който , съотнесен към общия размер на отпусната
главница , 6680 лева , и продължителния срок на ползване на заемните средства ,
не може да доведе до извод за прекомерността му .
Предвид възражението на ответника против размера на претендираната
законна лихва за забава и факта , че
съдът приема друга начална дата на пълната изискуемост, размера на законната
лихва беше изчислен служебно да е 828.70 лева, до който размер е основателен
иска за обезщетение за забавата. Над този размер той следва да бъде
отхвърлен.
Тъй като съдът е разгледал по същество установителните искове и ги е
уважил, евентуално съединените осъдителни такива не могат да бъдат разглеждани
– не се сбъдна условието , при което са предявени .
Разноските по делото се присъждат
в тежест на ответника, като възнаграждението но представителя на ищцовото дружество ( юрисконсулт )
се определя да е 150 лева , на основание чл. 78 ал. 8 от ГПК .
Воден от изложеното и на основание чл.
235 от ГПК, съдът
Р Е Ш И:
Признава за установено в отношенията
между страните, че Г.М.Н., ЕГН **********,***,
дължи на БНП Париба
Пърсънъл Файненс ЕАД, ЕИК ********* адрес: гр. София 1715, район “Младост”, ж.к. Младост 4, Бизнес Парк София
сг.14, представлявано от
Д. Д., плащане на следните суми ,
за които е издадена заповед № 3644/ 24.04.2018г. по частното дело 6317/18 , ПРС
, и които касаят реално изпълнение на паричното задължение по договор ..., както следва: 4858.86 лева,
ведно със законната лихва от датата на подаването на заявлението – 20.04.2018г
до окончателното изплащане на вземането, 1024.64 лева остатък за плащане от
възнаграждението на кредитора, и 828.70 лева обезщетение за забава , начислено
за периода от 05.08.2016г. до 11.04.2018г ., като ОТХВЪРЛЯ ИСКА по чл. 86 от ЗЗД над размер от 828.70 лева за
разликата до пълния претендиран размер от 832. 02
лева ,като неоснователен.
Осъжда Г.М.Н., ЕГН **********,***
да заплати на БНП Париба Пърсънъл Файненс ЕАД, ЕИК ********* адрес: гр. София 1715, район “Младост”, ж.к. Младост 4, Бизнес Парк София
сг.14, представлявано от Д. Д., сумата от 494.35 лева по
двете производства.
Решението подлежи на обжалване пред ПОС с въззивна жалба в двуседмичен срок от връчването му.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:п
ВЯРНО С ОРИГИНАЛА!
МП