Р Е Ш Е Н И Е №

гр. Червен бряг, 04.12.2017 год.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

ЧЕРВЕНОБРЕЖКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, четвърти граждански състав, в публичното заседание на   десети ноември през две хиляди и седемнадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВИОЛЕТА НИКОЛОВА

при секретаря Марияна Тодорова, като разгледа докладваното от съдия В.Николова гр. дело №675/2017 г. и на основание данните по делото и закона, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е образувано по искова молба от Н.Й.Н. с ЕГН **********, адрес ***, против Г.Х.Х. с ЕГН **********, адрес ***. Посочва се в исковата молба, че ищецът е наследник на Неделчо Х. Неделчев, на когото били възстановени земи в землището на гр. Червен бряг по преписка №504/1992г. на ПК Червен бряг със заявител Й.Н. Х.. Твърди се, че след смъртта на последния на 3.09.2002г. ответникът Г.Х.Х. е открил документация от Н.Й.Н. за възстановените имоти на Н. Х. Н., която била изпратена от ПК Червен бряг. Твърди се, че ответникът подал молба да бъде конституиран като заявител пред Общинска служба „Земеделие“ и е подписвал документи във връзка с възстановяването наследствените земи, без да уведомява останалите наследници на Н.Х. Н.за предприетите действия. Посочва се, че през 1992г. Г.Х.Х. съставил протокол №10 от 24.08.1992г. и  подписал решение №10Б от 29.08.2002г. за размера на обезщетението с компенсационни бонове на земи , съсобственост с ищеца които съществували в стари реални граници в землището на гр. Червен бряг. Твърди се, че в резултат на незаконосъобразни действия на ответника а именно подписал е решение №10Б от 2002г.  на ОбС Земеделие , „поощрявал“ лица ангажирани с приватизацията на общинска фирма *** със суми в размер на 2000 лв. през 2002г., не е уведомил останалите наследници на Н. Х. Неделчев в резултат на което в хода на различни административни и граждански дела за установяване на незаконосъобразните действия на ответника и прогласяване на нищожност на индивидуални административни актове по преписка №504/1992г. извършил редица разходи под формата на адвокатски възнаграждения общо на стойност 5520 лв. и  транспортни разходи по дела гледани в РС Плевен, РС Луковит, РС Ловеч, РС Тетевен, РС Павликени, РС Свищов, АС Плевен, АС Ловеч, АС Велико Търново на стойност 1205.40 лв. или  имуществени вреди, за които се претендира обезщетение общо в размер на 6725.40 лв. 

В законоустановения срок е постъпил отговор от Г.Х.Х. чрез пълномощник адв. Ц.Ц. ***. В отговора ответникът изразява становище за недопустимост и за неоснователност  на предявения иск и моли съда да постанови решение, с което да го отхвърли като неоснователен. Претендират се направените съдебно деловодни разноски.

                 В съдебно заседание ищецът, редовно призован, се явява лично. Поддържа иска и моли съда да го уважи като основателен и доказан.

                Ответникът, редовно призован се явява лично и с пълномощник адв.Ц.Ц. ***. Страната и процесуалният й представител молят съда да отхвърли предявения иск като неоснователен и недоказан.

От  представените и приети като доказателства  по делото  и неоспорени от страните документи, които съдът обсъди в тяхната цялост  и поотделно, намира за установено от фактическа страна следното:

Безспорно по делото е и е служебно известно на състава на съда от други граждански дела, че Н.Й.Н. е наследник на Н. Х. Н..

                Спорно по делото е какви разходи е направил ищецът по граждански и административни дела, по кои от тях, в какъв размер и на какво основание, какви имуществени вреди е претърпял от деянието на ответника, в какво се изразява противоправността на деянието, налице ли е причинна връзка между деянието и настъпилите последици, в какво се изразяват последните.

С оглед наведените фактически твърдения в исковата молба и отправените искания съдът приема, че е сезиран  с  иск с правно основание чл.45, ал.1  от Закона за задълженията и договорите/ ЗЗД/.

                За установяване на спорните по делото доказателства са приобщени писмени доказателства.

Видно от заверено копие на решение №133/30.10.2013г. /л.9-11 от делото/  по гр.д.№312/2013г. по описа на РС Тетевен, производството с правно основание чл. 14 ал.3 от ЗСПЗЗ е образувано по молба /жалба/ на Н.Й.Н., С. Й. С. и С. Н. И..  Със същото решение е прогласена нищожност на протокол №363/12.04.2001г. на ПК Червен бряг обл. Плевен, понастоящем ОбС “Земеделие“ - гр. Кнежа, офис Червен бряг/  и протокол №189/14.03.2001г. на ПК Червен бряг, обл. Плевен, понастоящем ОбС „Земеделие” - гр. Кнежа, офис Червен бряг, с които на основание пар.28 от ПЗР на ППЗСПЗ на наследници на Н.. *** не е позволено възстановяване на собствеността за имот в м.Водол, в м. Деловете, и обезщетяване с акции от ТЕРРА по преписка №504/92г. Със съдебното решение е осъдена ОбС „Земеделие”  гр. Кнежа да заплати на Н. Й.Н., с.й.с. и С. Н. И. разноските по делото в размер на 750 лв. С решение по гр.д.№14/2014г. на Административен съд Ловеч решението на РС Тетевен е оставено в сила.

                Видно от заверено копие на решение №192/30.12.2014г. по гр.д.№234/2014г.  на РС-Тетевен /на л.12-14 от делото/, жалбоподателите  по делото са Н.Й.Н., с.й.с. и с.Н.И..  С решението се прогласява нищожност на протокол №10 от 24.08.92г. на ПК Червен бряг по преписка с вх.№504/28.07.92г. със заявител Й.Н. Х. във варианта, в който мотивите на протоколното решение за отказ за признаване и възстановяване на описани земеделски земи е посочен протокол №189/14.03.2001г. на ПК.  С решението е осъдена ОбС „Земеделие” да заплати на тримата жалбоподатели общо сумата от 1050 лв. разноски по делото. С решение от 17.-09.2015г. по гр.д.№290/2015г. Адм.съд Плевен оставя в сила решението на РС Тетевен.

Видно от заверено копие на решение №147/20.12013г. по гр.д№394/2013г. на РС Тетевен жалбоподателите са: Н.Й.Н., с.й.с. и с.Н.И..  С решението се прогласява нищожност на протокол №10 от 24.08.92г. във вариант в който мотивите на протоколното решение е отразено следното: „намират се в землище на село Девенци и там трябва да се заявят за възстановяване , 10 дка в пар.4 – Брав дол и Ежов врък, 12.200 дка. в м. деловете и водол – застроено“.  С определение от 29.07.2014г. по гр.д.№120/2014г. Адм. съд Ловеч потвърждава решението на РС Тетевен.

Видно от заверено копие на решение №115/27.09.2013г. по гр.д.№255/2013г. на РС Тетевен е прогласена  нищожност на протокол №10 от 24.08.92г. по преписка №504/02г. със заявител Й.Н. Х.  във вариант, в който мотивите на протоколното решение за отказ за признаване и възстановяване на описани земеделски земи не е посочено писмо на кмет на Община и протокол №189/14.03.2001г. на ПК. Със същото решение ОбС „Земеделие” Кнежа е осъдена да заплати на тримата жалбоподатели сумата от 1050 лв. разноски по делото. С решение от 31.01.2014г. по гр.д№324/2013г. Адм.съд Ловеч е оставил в сила решението на РС Тетевен.

Видно от заверено копие на решение №1/28.06.2016г. по адм.дело №301/2016г., по описа на РС Луковит, производството е образувано по жалба на Н.Й.Н., с.й.с. и с.Н.И..  С решението е обявено за нищожно решение №10-ОБ от 5.08.2002г. на ПК Червен бряг, с което на наследниците на Н. Х. Н. е определено право на обезщетение за признато, но невъзстановено право на собственост върху земеделски земи /12.200 дка, четвърта категория,/ чрез обезщетяване със земя и/или поименни компенсаторни бонове за 12.200 дка, четвърта категория.  С решението ОбС Земеделие Червен бряг е осъдена да заплати в полза на Н.Й.Н., С. С.и С. И.деловодни разноски в размер на 300 лв.         С решение от 27.01.2017г. по КАД №292/2016г. на Адм.съд Ловеч решение №1/28.06.2016г. по адм.дело №301/2015г. на РС Луковит е потвърдено, както и ОбСЗемеделие Червен бряг е осъдена да заплати разноски във въззивното производство в размер на 300 лв. 

Видно от заверено копие на решение №217/5.12.2012г. на РС Павликени по гр.д.№788/2011г./л.23-25 от делото/ допълнено с решение №716/8.02.2013г. ,  производството е образувано по жалба на Н.Й.Н., с.й.с. и с.Н.И., прогласена е нищожност на решение №10/24.08.1992г. на ПК Червен бряг и е осъдена ОбС „Земеделие” да заплати направени разноски по делото в размер на 750 лв.

                Видно от заверено копие на решение №52/8.05.2013г. по гр.д.№95/2013г. жалбоподателите Н.Й.Н., с.й.с. и с.Н.И.., а ответник ОбСЗемеделие Червен бряг, която е осъдена да заплати сумата от 1200 лв. деловодни разноски за адвокатско възнаграждение на адв. Г.С. /л.28 от делото/.

                Установява се от заверено копие на преписка №504/92г. /на л. 95-223 от делото/, че молбата за възстановяване на земята на наследниците на Н. Х. Н. била подадена на 28.07.1992г. от  Й.Н. Х., като наследник на Н. Х. Н.. С решение №10 от 24.08.1992г. на ПК Червен бряг, издадено по заявление вх.№504/28.07.1992г. на наследниците на Н.Х. Н. е признато и определено за възстановяване с план за земеразделяне правото на собственост върху земеделски земи, подробно посочени по вид, категория, площ и местност в 24 точки от решението, като общата им площ е 88.900 дка. Със същото решение на наследниците на Н. Х. Н. е отказано възстановяване с план за земеразделяне правото на собственост върху тринадесет броя земеделски земи и гори, подробно описани по вид, категория, площ и местност, като за две ниви с обща площ от 12.200 дка, изходящи се в м. „Водол“ и м. „Деловете“, в мотивите на решението, като основание за реално възстановяването им е посочено  застрояването им.  Впоследствие  по силата на с.р. №159/10.04.1997г. на РС-Червен бряг, решение на ПК № 16/25.01.2000г. / л. 172,  л. 110 и др./  и молба от 03.09.2002г. била подадена от Г.Х.Х. / л. 103 от преписка № 504/92г. на ОС „ Земеделие” –Червен бряг, обхвата на преписката  бил разширен в преписка №504 Б от 2002г. Името на заявителя през 2002г. било сменено с това на Г.Х.Х., който получил и Решение № 10-0Б/05.08.2002г.

При така установеното от фактическа страна съдът намира, че се налагат следните правни изводи:

Предявен е иск с правна квалификация чл.45 от Закона за задълженията и договорите. Съгласно тази разпоредба „всеки е длъжен да поправи вредите, които виновно е причинил другиму“.

 В съдебната практика се приема, че за успешното провеждане на иск по чл.45 ЗЗД е необходимо при условията на пряко и пълно доказване да се установи наличие на няколко предпоставки, а именно, че вредите са резултат от поведението на ответника, че деянието на ответника  не съответства на императивна правна норма  или най-общо е противоправно, психичното отношение на деликвента към извършеното поведение и последиците от него – коя от проявните форми на вината е налице – умисъл, небрежност или съзнавана непредпазливост; причинената вреда и нейния размер и  причинна връзка между поведението и вредата. В производството доказателствената тежест се разпределя съобразно общата разпоредба на чл. 154, ал. 1 от ГПК, като всяка страна е длъжна да установи фактите, на които основава своите искания или възражения. Ищецът дължи доказване на кумулативното наличие на обстоятелствата, обосноваващи в своята съвкупност основателността на исковата претенция. В  тежест на ответника  е да докаже  наведените от него твърдения в отговора по чл.131 ГПК

В конкретния случай по делото не се събраха доказателства  в подкрепа на твърденията на ищеца в исковата молба, че ответникаът е извършил противоправно деяние,  че са причинени вреди от поведението му / пряка и непосредствена последица от деянието/и че е налице причинна връзка между вредите и деяние на ответника.

Въпросът, който се поражда, е дали разноските  по приключили или висящи дела могат да са вреда. Макар че вредата няма легална дефиниция в нашето право, тя се определя единодушно в теорията като неблагоприятна правна последица от деянието, която се изразява в намаляване на имуществото на едно лице (damnum emergens) или в невъзможността то да се увеличи и да се получи печалба (lucrum cessans), ако увеличението със сигурност би настъпило, ако неправомерното деяние не беше извършено. В теорията и правораздавателната практика е безспорно, че претърпяната загуба е винаги имуществена вреда, изразяваща се в намаляване имуществото на кредитора в резултат на неизпълнението. Размерът й се определя от разликата между имуществото след неизпълнението и имущественото състояние на изправния кредитор при точно изпълнение на задължението. Поради това вредата – претърпяна загуба, винаги е реална.

Ето защо кредиторът е този, който следва да докаже настъпването на реална вреда, намаляване на имуществото му и пряката причинна връзка между него и неизпълнението на задължението на длъжника, както и обстоятелството, че ако задължението бе изпълнено, вредата нямаше да настъпи. Пропуснатата полза е това увеличаване на имуществото на кредитора, което при обикновени условия би настъпило, ако длъжникът беше изпълнил правилно задължението си, т.е. пропуснатата полза е тази, която при обикновения ход на нещата или според обстоятелствата на конкретния случай би могла с вероятност да се очаква. Кредиторът, който твърди, че е пропуснал да реализира една полза, трябва да установи каква би била обстановката, ако вредоносното действие не беше настъпило, както и че би предприел или вече е предприел необходимите действия за реализиране на тази полза. Освен това законът – чл. 83 от Закона за задълженията и договорите ЗЗД), държи сметка и за поведението на кредитора, ако неговото поведение е каузално спрямо вредата т.е. ако без неговото поведение вредата не би настъпила или не би настъпила в този размер.

В конкретния случай се претендират имуществени вреди в размер на 6725,40 лв., проявени под формата на разноски за адвокатско възнаграждение, транспортни разходи  и др.

В конкретния случай от представените като писмени доказателства многобройни съдебни решения съдът установява, ищец, молител или жалбоподател по тях са били в различни конфигурации Н.Й.Н., с.й.с. и С. Н. И., които са инициирали производствата.  Видно от писмените доказателства по делото, по посочените от ищеца граждански и административни дела, съответният състав на съда се е произнесъл по направените в хода им разноски. Нещо повече установи се, че направените деловодни разноски по отделните производства са били присъждани в тежест на насрещната страна / Общинска служба „Земеделие” – Кнежа или Червен бряг т.е. е налице обезщетяване на Н.Н. за сторените разходи по тях, поради което не се приема за доказано, че на същия е причинена вреда.

Нещо повече, не се установи по делата каквото и да е участие на ответника – Г.Х.Х. респ. злоупотреба с права от негова страна по посочените производства.

На следващо място,  ищецът не представи каквито и да е доказателства за противоправно поведение на ответника.

Установи се, че молбата за възстановяване на земята на наследниците на Н. Х. Н. била подадена  на 28.07.1992г. от  Й. Н. Х., като наследник на Н. Х. Н.. С решение №10 от 24.08.1992г. на ПК Червен бряг, издадено по заявление вх.№504/28.07.1992г. на наследниците на Н. Х. Н. е признато и определено за възстановяване с план за земеразделяне правото на собственост върху земеделски земи, подробно посочени по вид, категория, площ и местност в 24 точки от решението, като общата им площ е 88.900 дка. Със същото решение на наследниците на Неделчо Х. Неделчев е отказано възстановяване с план за земеразделяне правото на собственост върху тринадесет броя земеделски земи и гори, подробно описани по вид, категория, площ и местност, като за две ниви с обща площ от 12.200 дка, находящи се в м. „Водол“ и м. „Деловете“, в мотивите на решението, като основание за реално възстановяването им е посочено  застрояването им.

 Впоследствие  по силата на с.р. №159/10.04.1997г. на РС-Червен бряг, решение на ПК № 16/25.01.2000г. / л. 172,  л. 110 и др./  и молба от 03.09.2002г. била подадена от Г.Х.Х. / л. 103 от преписка № 504/92г. на ОС „ Земеделие” –Червен бряг, обхвата на преписката  бил разширен в преписка №504 Б от 2002г. Името на заявителя през 2002г. било сменено с това на Г.Х.Х., който получил и Решение № 10-0Б/05.08.2002г. Последният факт се признава и от Х. в последното съдебно заседание.

Гореизложеното води до извода за недоказаност наличието на протовоправност на поведението на Х..

При липса на доказани  противоправно  деяние и вреда за ищеца, безпредметно остава и изследването  на причинната връзка, а  също така и на субективната страна и размера на претендираното обезщетение,  тъй като същите се явяват  неоснователни.

Гореизложеното в своята съвкупност води до извода, че предявения иск по чл.45 ЗЗД  за сумата от 6725,40 лв. обезщетение за причинени от ответника имуществени вреди е неоснователен и недоказан, и като такъв следва да бъде отхвърлен.

При този изход на делото,  на основание чл.78, ал.3 ГПК ответника има право на направените от него съдебно-деловодни разноски в размер на 960 лв. за адвокатско възнаграждение. Следва ищецът да заплати и държавна такса върху отхвърления иск в размер на 269 лв.

На основание гореизложеното,  Районен съд -Червен бряг

РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ   като неоснователен и недоказан иска с правно основание чл.45, ал.1 ЗЗД   на Н.Й.Н. с ЕГН **********, адрес ***, против Г.Х.Х. с ЕГН **********, адрес ***  за сумата от  6725,40 лв.  /шест хиляди седемстотин двадесет и пет лева и четиридесет стотинки/ лв., представляваща обезщетение за причинени имуществени вреди от непозволено увреждане.

ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.3 ГПК Н.Й.Н. с ЕГН **********, адрес *** да заплати на  Г.Х.Х. с ЕГН **********, адрес ***  сумата от 960 /деветстотин и шестдесет лева/ лв. деловодни разноски за адвокатско възнаграждение.

 ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.3 ГПК Н.Й.Н. с ЕГН **********, адрес: *** да заплати по сметка на РС-Червен бряг държавна такса в размер на 269  лв. / двеста шестдесет и девет / върху отхвърления иск по чл.45 ЗЗД.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване в двуседмичен срок пред Окръжен съд – гр.Плевен.

 

 

                                                                                           Районен съдия:

                                                                                        /Виолета Николова/