П Р
О Т О
К О Л
гр. София, 30.07.2018
г.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Наказателно отделение, 22-ри състав в
публично съдебно заседание на тридесети юли две хиляди и двадесета година, в
следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
НИКОЛАЙ МЛАДЕНОВ
|
Секретар |
СВЕТОСЛАВА МАТЕЕВА |
|
Прокурор |
ВАЛЕНТИН КИРИЛОВ |
сложи за разглеждане докладваното от съдия МЛАДЕНОВ ЧНД № 2122
по описа за 2020 г.
Производството е по чл. 437 и сл. от НПК. Постъпила е лична молба от осъденото лице З., с която прави искане за условно-предсрочно освобождаване /УПО/ от
остатъка на наложеното му наказание
„лишаване от свобода“.
В залата е установена видео връзка
със СЦЗ.
На поименното повикване в 13.33 часа, се явиха:
ОСЪДЕНОТО А.С.З. – установена видео връзка със СЦЗ се явява. За него се
явява адв. К..
ЗА
НАЧАЛНИКА НА ЗАТВОРА ГР.СОФИЯ – по установена видео връзка от СЦЗ се явява М.М.– инспектор ІV степен „Режимна дейност“.
По
факс е постъпила актуална справка за изтърпяното наказание до момента,
пълномощно за инсп. М. да представлява СЦЗ и Доклад за пробационен надзор от
инспектор- пробация Николова.
СТРАНИТЕ
/поотделно/: Да се даде ход на делото. Няма искания за отводи.
СЪДЪТ
счита, че няма процесуални пречки за даване ход на делото, поради което
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА
ХОД НА ДЕЛОТО.
КОНСТАТИРА,
че делото е ДОКЛАДВАНО с прочитане молбата от осъденото лице в предишно съдебно
заседание.
СТРАНИТЕ
/поотделно/: Запознати сме с Пробационния доклад, да се приеме,както и
актуалната справка.
СЪДЪТ
О П Р Е Д Е Л И:
ПРИЕМА
и ПРИЛАГА към делото представения
пробационен доклад, актуална справка за статута за изтърпяване на наказанието
на осъденото лице към момента.
СТРАНИТЕ /по отделно/: Нямаме други искания за
събиране на доказателства.
С оглед горното и като счита делото за изяснено от
правна и фактическа страна
СЪДЪТ
О П Р Е Д Е Л И:
ПРОЧИТА И ПРИЕМА приложените към молбата на
осъдения изготвени за целта на настоящото производство справки, доклад, становища протоколи и документи от
затворническото досие /прочетоха се/.
ПРИКЛЮЧВА СЪБИРАНЕТО НА ДОКАЗАТЕЛСТВА.
ДАВА ХОД ПО СЪЩЕСТВО.
АДВ.К.:
Поддържам молбата. През месец октомври 2018 г. моя подзащитен беше подал
молба за УПО и с оглед изразеното становище и доклада по делото, че не са
достигнати целите на чл. 36 от НК оттеглихме молбата. От представения сега
доклад се вижда, че от тогава до сега той е показал само положителни промени в
поведението си и превъзпитание. Налице са доказателства за факти, които
установяват поправяне, превъзпитание и желание за правомерен начин на живот. Три
пъти е награждаван. Работодателят е доволен от неговата работа. Няма дисциплинарни
нарушения. Положителна е оценката за отношението му към администрацията на
затвора. Определян е, като мотивиран да не извършва престъпления. Режима му е
променен от „строг“ в „общ“. Оценката на риска от рецидив се констатира в ниски
стойност. В същото време моля да обърнете внимание и да сравните Доклада от м.
октомври 2018 г. с този от сега и ще констатирате, че половината неща са
възпроизведени едно към едно и то до такава степен, че сега се твърди, че
изтърпява 3 години лишаване от свобода по НОХД №1280/13 г. на СГС и че му предстои излежаване
от 1 година и 8 месеца, а видно от днес представената справка остатъка е 3
месеца и 24 дни. Може ли да се приеме за обективно крайното заключение, след
като са такива данните.
В доклада е заявено че съществува среден риск за
вреди към обществото предвид характера на престъплението. Подобна обоснованост
е незаконосъобразна, не само на основание чл.70, ал.1 от НК, но и по ТР №32/90 г.
на Общото събрание на НК, в което се казва че преценката по чл. 70, ал.1 от НК
е поведението на осъдения в затвора и не се включва характер на престъплението.
Тази оценка е и в становището и в сегашния доклад, а тя не отговаря на закона и
практиката на съда.
Моля да обърнете внимание на доклада от днес
съпоставен с този от 2018 г., че независимо че са преписани буквално голяма
част от съдържанието, независимо от различните хора, които са ги изготвяли, липсва
мотивация на крайното заключение, което е бланкетно.
Съдът не допусна подзащитният ми да даде обяснение,
но на мен ми заяви, че нито една от програмите не са реализирани с него. Освен
това, че работи и е награждавам, и
работодателя е доволен, никакви други програми не са извършвани с него. Което
означава, че положителната оценка е резултат от собствено мотивиране, от лична
преценка на поведението и тази оценка че е силно мотивиран да не извършва престъпления
говори за социализиран човек, със средно образование, учил английски език. Това
което е преосъзнал е реално. В този смисъл прави впечатление, без да е казано в
доклада, в края се твърди че формално демонстрира поправяне.
Ще моля да приемете, че са налице доказателства,
които по категоричен начин показват поправянето и превъзпитаването му.
Постановление № 7 от 1987 г., че хората които за първи път излежават присъда,
УПО е също форма на въздействие, оказване на доверие, разграничаване от тези
които многократно лежат в затвор и това е хуманен подход за въздействие. Той е
излежал много време, санкциите не са малки, млад е и считам, че има основание това
доверие да се легитимира към него с оглед всички данни.
По отношение на доклада считам, че е писан набързо,
има несъответствия, пише че не е награждаван, че работи от скоро, а той работи от
1 година и 10 месеца. В доклада се предлага на най-леката пробационна мярка, а
той е готов и на по-тежка мярка. Той е стресиран, има проблеми със
здравословното си състояние, за което има доказателства за асма и др. С оглед
горното моля да уважите молбата на моя подзащитен.
ИНСП.МАШЕВ: Считам,
че молбата е не основателна и е налице
само първата предпоставка за УПО. По отношение на втората предпоставка за
поправяне на лицето към момента има такива данни, но не са в цялост. Риска от
рецидив е нисък, но за 2 години е
намалял само с 2 точки. Има проблеми зони, с които следва да се продължи,
прогресивната система е започнала да се изпълнява, но не е завършила. Риск към обществото
е към средни стойност, не е наказван, но ограниченията са задължение на всички граждани и това не е
бонус. Полага труд, но това намалява присъдата. Целите не са изпълнени и моля
да не уважавате молбата на осъденото лице
ПРОКУРОР: Моля съда да отхвърли молбата, като не
основателна видно от представените от СЦЗ сведения, според които към момента е
видно, че осъденият не се е поправи, което пък е задължително изискване за да
може да бъде постановено УПО.
ОСЪДЕН /последна дума/: Моля да бъда освободен. През тези 3 години се
измъчих достатъчно, взех си изводи да не се повтаря това. Намерил съм си работа
и ще работя веднага след като изляза на свобода. Майка ми не е добре и ще й
помагам. С мен не са провеждани никакви социални дейност, ходя на работа,
връщам се , къпя се и си лягам. Никой не ме вика да разговаря с мен, да се
прави нещо с мен. Вече почти 3 години се измъчих от обществото, с което съм
заобиколен, аз не съм такъв човек. Не съм извършил престъпление към човечеството.
Тези хора ме съсипват. Не знам колко време ще издържа още. Моля да ме пуснете и
с пробация да докажа, че няма да се върна в тази институция.
СЪДЪТ СЕ ОТТЕГЛЯ НА СЪВЕЩАНИЕ.
СЪДЪТ СЛЕД СЪВЕЩАНИЕ, след
като изслуша становищата на страните и се запозна със събраните по делото
доказателства, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Производството
е по реда на чл. 439, вр.чл. 437, вр. чл. 70 НК, като е образувано по молба на
осъденото лице с искане за условно
предсрочно освобождаване от изтърпяване
на остатъка от наложеното му наказание „Лишаване от свобода“.
Към днешна
дата, видно от справката на началника на СЦЗ фактически изтърпял 1 години, 1
месец и 6 дни, от работа 3 месеца, всичко – 1 година, 4 месеца и 6 дни. Остатък
– 3 месеца и 24 дни.
Няма спор, че
първата предпоставка е налице и осъденият е изтърпял ½ от наложеното му
наказание. Дискусионно се явява обстоятелство дали е дал доказателства за
поправянето си. В тази посока по делото са налице от една страна два броя
епикризи от 1993 г – когато е бил на 11 г., следващата е от 1997 г. – 15
години, от същата възраст е и медицинското
направление, от които е видно, че осъденото лице е имал здравословни
проблеми в младежка възраст, които към момента съдът не може да коментира с
оглед тяхната неактуалност.
Приложен е и
доклад от инсп Д.от 3.6.20 г., препланиран план на присъдата и становище от
и.д. началник на ЗО Кремиковци – А. и Пробационен доклад, приложен по искане на
съда.
От данните в доклада л.8-10 по НЧД № 2122/20 г.
е видно, че осъдения успява трудно да релаксира натрупаното напрежение. Въпреки
това показва зачитане на режимните изисквания, има добри взаимоотношения с
лишените от свобода. Защитата твърди за получени награди, които са посочени
лаконично в доказателствата по делото и няма данни за дисциплинарни нарушения. Режима
е променен от „строг“ на „общ“. Не е изпълнена до край прогресивната система.
При оценка на риска от рецидив има незначително снижение от 38 до 36. В ЗО
Кремиковци е бил поставен на лекарствен режим поради емоционални проблеми.
Макар да не се прави връзка с повишената му тревожност, съдът счита, че има
такава. Няма непосредствен риск и е нисък от сериозни вреди към служителите на
затворническата администрация и към себе си, а среден риск към обществото
предвид характера на престъпление се сочи в доклада. На база на това и че са налични проблеми зони
е преценено, че целите не са постигнати и да се продължи към изтърпяване изцяло
на наказанието. Има препланиран план на присъдата. От становището на и.д. ЗО
Кремиковци се сочи, че формално
предпоставки за УПО са налице по повод изтеклия период от време от наложеното
наказание. Проблемни зони се явяват емоционалните проблеми и уменията за
мислене. Счита се, че мотивацията за
промяна е формална и декларативно дадена.
Пробационния доклад по делото, сочи че доколкото нивата на .риска са средни,
а прогресивната система не е изпълнена до край, следва да продължи корекционната
дейност и не са налице предпоставки за УПО, алтернативно в рамките изпитателен
срок да де постанови пробационна мярка - Задължителна регистрация на настоящ
адрес.
Осъденото
лице, както днес, така и преди заявява, че спазва изискванията, попаднал в
среда с извършители на по-тежки престъпления, от това за което той е осъден и
желание да започна работа, ако бъде УПО.
СЪДЪТ по
отношение на втората предпоставка, дали е дал доказателства за поправянето си,
доколкото остатъка от наказанието е 3 месеца и 24 дни счита, че от съдържанието
на доклада по-лекото занижаване на риска от рецидив може да се обясни от
обстоятелства, които да се оттадат на неговото психично и емоционално състояние.
На фона на
липса на дисциплинарни нарушения и 3 награждавания съдът счита, че наличието на проблеми зони и това което се
сочи като минус, в поведението му в СЦЗ на практика не се дължи на липса на
желание от страна на З., а на проблеми с неговото емоционално и психично състояние.
В доклада също се сочи, че е бил на лекарствена терапия. Съдът счита, че
средния риск към обществото, предвид риска от рецидив, твърде недостатъчно е да бъде детерминиран само от характера на
престъплението. В същност поведението на
осъдения в местата за лишаване от свобода, участието в корекционната дейност и
това доколко той влага позитивно отношение в тази дейност е водещото и то би
трябвало да бъде предмет на преценка за да се прецени дали следния риск към
обществото, както сочи доклада, е резултат на негативно или формално желание за
позитивна промяна.
Като счита,
че до голяма степен доклада, по начина по който е аргументиран средния риск към
обществото не отразя реално положените усилия на лицето да докаже, че се е
поправил в рамките на корекционната дейност съдът счита, че към момента предвид
ниския остатък, липса на данни за дисциплинарни наказания и други негови действия,
които да са в разрез с режимните изисквания, счита че към момента проблемните
зони и среден риск от рецидив не е достатъчна степен обосновано от
затворническата администрация и че молбата на осъденият се явява основателна.
Предвид така
депозирания доклад съдът счита, че следва да се постанови УПО, тъй като осъдения З. е дал доказателства за
поправянето си, като в рамите на изпитателния срок следва да се постанови
приложение на пробационна мярка,
съгласно пробационния доклад, а именно -
Задължителна регистрация по настоящ адрес
при периодичност не по-малко два пъти седмично в рамките на изпитателния срок.
С оглед горното и на основание чл.
440, ал.1 от НПК
СЪДЪТ
О П Р Е Д Е Л И:
ПОСТАНОВЯВА
условно-предсрочно освобождаване по отношение на осъденото лице А.С.З. ЕГН **********, от
остатъка от наказанието лишаване от свобода 1 година и 8 месеца , наложено по НЧД №
9587/18 г. на СРС в размер на 3 /три/
месеца и 24 /двадесет и четири/ дни, тъй като са налице законовите предпоставки
на чл. 70, ал. 1 от НК.
ОПРЕДЕЛЯ ИЗПИТАТЕЛЕН СРОК на основание чл.70, ал.6 от НПК в рамките на не изтърпяната част от наказанието, а именно 3 /три/ месеца и 24 /двадесет и четири/ дни.
ПОСТАНОВЯВА
в рамките на изпитателния срок на
основание чл. 70, ал.6, изр. 2 от НК пробационна мярка по чл. 42а, ал.2
т.1 от НК - Задължителна регистрация на настоящ адрес при периодичност не
по-малка от два пъти седмично.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване и протестиране
по гл.22 от НПК в 7-дневен срок пред САС.
Протоколът е изготвен в съдебно
заседание, което приключи в 14.30 часа.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
СЕКРЕТАР: