№ 552
гр. Варна, 12.05.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 1 СЪСТАВ, в публично заседание на
тринадесети март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:И. Димова
при участието на секретаря Петя В. Г.
като разгледа докладваното от И. Димова Административно наказателно дело
№ 20243110204113 по описа за 2024 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Настоящото производство е образувано на основание чл.58д и сл. от
ЗАНН.
Подадена е жалба от П. К. Д. от гр.Варна срещу Наказателно
постановление № 17/27.08.2024г. на кмета на Община Аврен, с което на
лицето било наложено административно наказание “глоба” в размер на 500
лева, на основание чл.53, ал.1 от ЗАНН и чл.2, ал.1, т.5 от раздел II на
Наредбата за обществения ред в Община Аврен.
Жалбоподателят счита наказателното постановление за
незаконосъобразно, несправедливо, както и за постановено в нарушение на
процесуалните правила. Заявява, че не е собственик на имота, във връзка с
който е санкциониран и не ползва същия, поради което намира, че
административнонаказателната отговорност неправилно е насочена към него.
Оспорва фактическите констатации на наказващия орган и отрича да е
извършил действия, довели до нарушаване целостта на улицата, с която
граничи имотът. Позовава се на изключително лошото съС.ие на процесната
улица, която е без настилка и е обрасла с растителност, в резултат на което от
стичащите се води естествено са се образували канавки. Твърди, че
поставянето на тръби, които да отводняват имота, е било наложително, тъй
като по него са се оттичали и води от съседни имоти поради липса на
съответна канализация. Изразява становище за прекомерна тежест на
наложената му санкция. Привежда доводи за маловажност на случая и моли
съда да постанови решение, с което да отмени изцяло наказателното
1
постановление или да намали размера на наложеното му наказание.
В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, не се явява
лично. Представлява се от адв. И. Н. от ВАК, която поддържа жалбата на
изложените в нея основания. Позовава се на заключението на назначената в
хода на съдебното следствие съдебно-техническа експертиза и счита, че не е
доказано наличието на административно нарушение. Представя писмени
бележки в подкрепа на позицията си и претендира присъждане на разноски.
Представител на въззиваемата страна счита жалбата за неоснователна
и моли за нейното отхвърляне. Намира, че въпреки липсата на съответна
инфраструктура процесният терен има качеството „улица“, както и че от
заключението на СТЕ се установява отвеждането на отпадни води на публична
общинска собственост и изграждането на тръби напречно на пътя. Изтъква, че
административнонаказателната отговорност е лична и правилно е насочена
към жалбоподателя, като оспорва твърдението за липса на алтернатива за
отвеждането на отпадните води. Представя писмени бележки, в които излага
допълнителни аргументи, като възразява срещу доводите на насрещната
страна и претендира присъждане на разноски за юрисконсултско
възнаграждение. Прави възражение за прекомерност на претенцията на
жалбоподателя за разноски.
Жалбата е подадена от легитимирана страна– наказаното физическо
лице, в преклузивния 14-дневен срок по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН, срещу акт,
подлежащ на съдебен контрол и пред надлежния съд – по местоизвършване на
претендираното нарушение, поради което е процесуално допустима.
Разгледана по същество, същата е основателна, по следните съображения:
Въз основа всички събрани по делото доказателства, съдът установи от
фактическа страна следното: Жалбоподателят и съпругата му притежавали
поземлен имот-дворно място с изградена в него жилищна сграда,
представляващо УПИ VII-213, кв.21 по действащия РП на с.Близнаци,
общ.Аврен, съответстващ на ПИ 04426.503.220 по КК за посоченото населено
място. През 1997г. двамата прехвърлили чрез дарение собствеността върху
имота на своите деца-Р. Д.а и К. Д., като запазили правото на безвъзмездно
ползване и обитаване върху дарения имот до края на живота си.
На запад имотът граничел с проектна улица с наименование
„Карамфил“, представляваща ПИ 04426.503.218 по КК на селото. Въпреки че
теренът бил предвиден за улица, такава на практика не била приложена, като
не били изградени пътни платна, тротоари и улични съоръжения -
канализация и отводнителни решетки за отвеждане на повърхностните
дъждовни води. Поради това и поради значителния наклон на терена
повърхностните води се стичали по него гравитачно и формирали вади. В
резултат от оттичането на повърхностните води по вадите в посока запад от
територията на проектната улица се образувало и дере.
Теренът на ползвания от жалбоподателя имот също бил стръмен, като
поради липса на отводнителни шахти и на улицата от северната страна,
2
повърхностните води от съседни имоти се отвеждали през процесното дворно
място чрез тръби към терена, определен за улица „Карамфил“, а оттам по вада
се оттичали към дерето. На границата на имота имало изградено помещение
за баня, ползвано като склад, от което излизала тръба с дължина 20 см.,
предназначена да отвежда водата от постройката към терена, определен за
улица, след което по вада водата се оттичала към дерето. Тръба за отвеждане
на вода имало изградена и от намираща се в дворното място масивна
стопанска сграда, насочена към терена, отреден за улица, в посока към дерето.
Било оформено бетоново корито, по което първоначално водата преминавала
след излизането си от сградата, след което преминавала по вада и се вливала в
дерето. Общо от ползвания от жалбоподателя имот излизали три плитки вади,
които отвеждали повърхностните води към формиралото се дере.
Собственикът на имота-Р. Д.а подала сигнали и запитвания до Община
Аврен относно съС.ието на улица „Карамфил“. В отговор на това на
14.08.2024г. от свидетелите И. Б. и К. Р.- служители в Община Аврен била
извършена проверка за съС.ието на проектната улица, при която било
установено наличието на тръби и вади, насочващи стичащите се води към
дерето. Същите разговаряли с жалбоподателя, който ги уведомил, че лично е
оформил вадите, за да отводнява имота.
Проверяващите счели, че по този начин жалбоподателят е нарушил
целостта на улицата на три отделни места чрез прокопаване и прокарване на
тръби. Преценили, че е налице и изхвърляне на отходни води на улицата от
изградена баня, както и че на улицата е изградено легло от бетон и камък, по
които се изтича вода на улицата. Във връзка с тези констатации на същата дата
на жалбоподателя бил съставен акт за установяване на административно
нарушение за нарушение на чл.2, ал.1, т.5 и чл.9, т.1 от Наредбата за
обществения ред в Община Аврен. Актът бил съставен в присъствието на
жалбоподателя, бил предявен и подписан от него с възражения. Писмени
такива били депозирани и в срока по чл.44 ал.1 от ЗАНН, но били счетени за
неоснователни от наказващия орган.
Въз основа на съставения акт на 27.08.2024г. било издадено и
атакуваното наказателно постановление, с което на П. Д. била наложена глоба
в размер на 500,00 лв. за извършено нарушение на чл.2, ал.1, т.5 от раздел II на
Наредба за обществения ред в Община Аврен.
Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа
на събраните по делото доказателства- от разпита на свидетелите И. В. Б., К. Р.
Р., от приобщените по реда на чл.283 от НПК писмени доказателства, от
приложените в качеството на веществени доказателства фотоснимки, а също и
от заключението на назначената в хода на съдебното следствие съдебно-
техническа експертиза, приета от съда и неоспорена от страните.
Показанията на разпитаните свидетели следва да бъдат кредитирани
като последователни, безпротиворечиви и логични, като липсват основания за
съмнение в тяхната достоверност. Свидетелите не са се намирали в някакви
3
особени отношения с жалбоподателя и не извличат ползи от твърденията си,
при което за съда не съществува причина да не кредитира техните изявления.
Двамата лично са възприели следите от извършената от жалбоподателя
дейност, както и изявлението му, че сам е оформил процесните вади.
Показанията на свидетелите, отчетени в съвкупност с останалите събрани по
делото доказателства и при съобразяване на заключението на СТЕ, позволяват
изложената по-горе фактическа обстановка да бъде счетена за установена по
несъмнен начин, още повече, че не са налични доказателства в различна
насока.
При така установената фактическа обстановка съдът приема от
правна страна следното: В настоящото производство съдът следва да
извърши проверка на законността на оспореното пред него наказателно
постановление, като следва да прецени правилно ли са приложени
процесуалният и материалният закон, с оглед описаните в НП факти и
обстоятелства, както и съответстват ли те на приложената от
административнонаказващия орган санкционна норма.
При извършената цялостна служебна проверка с оглед задължението
си по чл.314, ал.1 НПК съдът установи, че при издаването на обжалваното
наказателно постановление са допуснати съществени процесуални нарушения
на нормите на ЗАНН, водещи до неговата отмяна. Действително, съставеният
АУАН и обжалваното НП съдържат законоустановените в чл. 42 и чл. 57 от
ЗАНН реквизити. Същите са издадени в предвидените за това срокове, като
при връчването им не са допуснати съществени нарушения на процесуалните
правила. Актът е съставен от компетентен орган, видно от приложеното копие
на Заповед № 566/22.05.2024г. на кмета на Община Аврен. Наказателното
постановление е издадено лично от кмета на общината и следователно-от
орган, притежаващ необходимата компетентност, по силата на чл.30, ал.3 от
Наредбата за обществения ред в Община Аврен.
Независимо от изложеното съдът констатира, че описанието на
нарушението не е достатъчно пълно и ясно и не позволява на
санкционираното лице да разбере извършването на какво нарушение му е
вменено. Както в акта, така и в издаденото въз основа него НП са изложени
твърдения, че е установено нарушение на целостта на улицата. Липсва обаче
описание, а и твърдение това увреждане да е резултат от дейността на дадено
физическо лице и конкретно- на жалбоподателя. Съдът констатира също така,
че актът е съставен за две отделни нарушения на Наредбата- чл.2, ал.1, т.5 и
чл.9, т.1, но в НП като нарушена е посочена само първата разпоредба. В
същото време обстоятелствената част на НП е идентична с тази в съставения
акт. При това положение не става ясно кои обстоятелства са квалифицирани от
актосъставителя като нарушение на чл.2, ал.1, т.5 и кои- на чл.9, т.1 от
Наредбата, както и за кое точно поведение наказващият орган е избрал да
санкционира жалбоподателя. Неяснотата за кое от описаните в акта
4
нарушения на Наредбата е наложена санкция е довела до несъмнено
накърняване правото на защита на жалбоподателя, предвид обстоятелството,
че по силата на чл.18 от ЗАНН за всяко административно нарушение се налага
отделно административно наказание.
Макар и допуснатата неяснота на административнонаказателното
обвинение да обуславя отмяната на издаденото наказателно постановление,
съдът следва да се произнесе и по въпроса за наличието или липсата на
обективираното в наказателното постановление административно нарушение.
В тази връзка по приложението на материалния закон съдът установи
следното:
Разпоредбата на чл.2, ал.1, т.5 от раздел II на Наредбата за
обществения ред в Община Аврен (за нарушението на която е издадено
наказателното постановление) забранява разкопаването, прокопаването и
извършването на ремонтна дейност на улици, тротоари, градински и паркови
настилки и други площи - общинска собственост без необходимата
сигнализация, както и без предварително уведомяване и съгласуване от
Община Аврен и издаване на необходимото разрешение за това. От
описанието на нарушението става ясно, че в случая се твърди основно
прокопаване, посредством което е нарушена целостта на улица „Карамфил“ в
с.Близнаци, общ.Аврен.
Спорът между страните се свежда основно до въпроса представлява
ли действително улица процесният терен. Според разпоредбата на § 1, т.1 от
Закона за пътищата "път" е ивицата от земната повърхност, която е специално
пригодена за движение на превозни средства и пешеходци и отговаря на
определени технически изисквания. От своя страна нормата на §6, т.1 от
ЗДвП приравнява към пътищата и улиците. Общоприето е понятието „улица“
да се разбира като обществен път в населено място или друга застроена
територия. Предвид цитираните разпоредби на ЗП и ЗДвП, за да има
качеството „улица“ даден терен, същият следва не само да е отреден за тази
цел, но и да отговаря на съответните технически изисквания. Основните
изисквания, на които следва да отговарят улиците, се съдържат в Закона за
устройство на територията и в Наредба № РД-02-20-2/20.12.2017г. за
планиране и проектиране на комуникационно-транспортната система на
урбанизираните територии. Така прил.13 на Наредбата въвежда определени
технически изисквания към улиците като минимални радиуси на
5
хоризонтални и вертикални криви, максимален надлъжен наклон (%),
минимална видимост за спиране и др. От своя страна чл.35, ал.1 от Наредбата
установява изискване всяка улица в населено място задължително да има
обособено пространство за пешеходно движение (тротоар). Нормативно са
установени изисквания за пътната настилка на улиците, пътните съоръжения и
т.н. В разглеждания случай теренът, отреден за улица, не е имал никаква
настилка, не са били изградени тротоари, а от заключението на СТЕ е видно,
че същият е с надлъжен наклон, по-голям от допустимия максимален наклон
за терен за използването му от превозни средства. Вещото лице е категорично,
че улицата не е приложена на място, тъй като няма изградени пътни платна,
тротоари и съоръжения на улица-канализация и отводнителни решетки за
отвеждане на повърхностните дъждовни води. При това положение съдът
приема, че макар и процесният терен по регулация да е предвиден за улица,
такава на практика не е изградена и трасето към момента на извършване на
нарушението няма това качество поради несъответствието му с техническите
изисквания. При така установеното следва да се счете, че жалбоподателят не е
извършил вмененото му нарушение, тъй като не е извършил прокопаване на
терен, който представлява улица по смисъла на относимата нормативна
уредба. След като поведението на жалбоподателя не може да се третира като
нарушение на чл.2, ал.1, т.5 от Наредбата, наказателното постановление
подлежи на отмяна и поради недоказаност на обективираното в него
административно нарушение. Доколкото наказващият орган е приел, че
нарушението се изразява в увреждане именно на улица, не следва да се
обсъждат останалите хипотези, визирани в цитираната норма, поради липса на
съответно административнонаказателно обвинение.
Отделно от изложеното съдът намира за необходимо да изтъкне, че
дори и да се приеме, че процесният терен представлява улица и че жалб.Д. е
извършил нарушение на чл.2, ал.1, т.5 от Наредбата за обществения ред в
Община Аврен, то биха били налице безспорни основания за приложението на
чл.28 от ЗАНН. Предвид липсата на изградена пътна настилка и други пътни
съоръжения и предвид невъзможността теренът да бъде използван безопасно
за движение на превозни средства, (според вещото лице улицата съществува
само „на хартия“), прокопаването на плитки вади в повърхността на терена на
практика не може да се приеме за реално увреждане на улица, още повече, че
по въпросния терен вследствие на оттичането на повърхностните води са се
6
образували и естествени вади, а и дере. При това съС.ие на терена действията
на жалбоподателя не могат да бъдат счетени за дотолкова общественоопасни,
че да бъдат третирани като административно нарушение, тъй като се
отличават със значително по-малка тежест от обичайните нарушения от този
вид. Поведението на Д. също така е било обусловено от липсата на друга
възможност за отводняване на имота, през който са се стичали повърхностни
води и от съседни терени, поради липса на съответна инфраструктура. Поради
това, дори и да се приеме, че деянието на жалбоподателя осъществява състав
на административно нарушение, то същото би било маловажно по смисъла на
чл.28 от ЗАНН. Изложените съображения са посочени само за изчерпателност,
тъй като според настоящия състав жалбоподателят не е осъществил
вмененото му административно нарушение, тъй като прокопаният от него
терен не представлява улица по смисъла на относимата нормативна уредба.
Поради това Д. не следва да бъде предупреждаван по реда на цитираната
норма, че при ново нарушение ще му бъде наложено административно
наказание.
Предвид всичко изложено искането за отмяна на наказателното
постановление се явява основателно и същото следва да бъде отменено като
незаконосъобразно.
С оглед изхода на делото и предвид представения от пълномощника на
жалбоподателя договор за правна защита и съдействие, на основание чл. 63д,
ал. 1 от ЗАНН, вр. чл. 143, ал.4 от АПК, вр. чл. 144 от АПК вр.чл. 78, ал.1 от
ГПК на П. Д. следва да се присъдят направените по делото разноски. Същите
се изразяват в заплатено адвокатско възнаграждение в размер на 600 лв. за
процесуално представителство и следва да бъдат присъдени изцяло, тъй като
съдът намира посочения размер за съответен на фактическата и правна
сложност на случая и на положените от адвоката процесуални усилия.
По отношение направените в съдебно заседание разноски за
назначената съдебно-техническа експертиза, съдът намира, че същите следва
да бъдат възложени на наказващия орган. Действително, според указанията,
дадени с Тълкувателно решение №3/1985г. на ОСНК, ако наказателното
постановление бъде отменено, разноските остават за сметка на държавата.
Тълкувателното решение обаче е постановено по време на различна
организация на държавния бюджет и преди влизането в сила на АПК, а според
чл.143, ал.1 от посочения кодекс когато съдът отмени обжалвания
7
административен акт или отказа да бъде издаден административен акт,
държавните такси, разноските по производството се възстановяват от бюджета
на органа, издал отменения акт или отказ. Понастоящем Висшият съдебен
съвет е първостепенен разпоредител с бюджетни кредити с бюджета на
съдебната власт, а органите на съдебната власт са второстепенни
разпоредители. Поради това съдът намира, че Тълкувателното решение е
загубило сила в цитираната част и наказващият орган следва да възстанови на
ВРС направените в хода на съдебното производство разноски за
възнаграждение на вещо лице в размер на 1260,00 лева. В тази насока е и
актуалната практика на съдилищата-Решение № 238 от 11.07.2023 г. на РС -
Шумен по а. н. д. № 283/2023 г., Решение № 830 от 6.12.2023 г. на РС - Русе по
а. н. д. № 1030/2023 г. и др.
Водим от горното и на основание чл.63 ал.1 от ЗАНН съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ изцяло Наказателно постановление № 17/27.08.2024г. на
кмета на Община Аврен, с което на П. К. Д., ЕГН:**********, на основание
чл.53 от ЗАНН и чл.2, ал.1, т.5 от раздел II на Наредба за обществения ред в
Община Аврен, е наложено административно наказание “глоба” в размер на
500.00 лева, като незаконосъобразно.
ОСЪЖДА Община Аврен да заплати на П. К. Д., ЕГН:**********,
сумата от 600 /шестстотин/ лева, представляваща заплатено адвокатско
възнаграждение.
ОСЪЖДА Община Аврен да заплати по сметка на РС-Варна сумата от
1260,00 (хиляда двеста и шестдесет) лева, представляваща разноски за
възнаграждение на вещо лице.
Решението подлежи на касационно обжалване в 14-дневен срок от
получаване на съобщението за изготвянето му пред Административен съд –
Варна.
След влизане в сила на съдебното решение, АНП да се върне на
наказващия орган по компетентност.
8
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
9