№ 7757
гр. София, 07.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 141 СЪСТАВ, в публично заседание на
седми юни през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:СИЛВИЯ СТ.
ХАЗЪРБАСАНОВА
при участието на секретаря ДЕСИСЛАВА АЛ. ЛАЗАРОВА
като разгледа докладваното от СИЛВИЯ СТ. ХАЗЪРБАСАНОВА
Гражданско дело № 20211110152390 по описа за 2021 година
Производството е образувано по искова молба на ... против ..., с която e предявен
осъдителен иск за заплащане на застрахователно обезщетение в размер на 2 445,25 лв.,
ведно със законната лихва върху сумата от датата на исковата молба до окончателното й
изплащане, с правно основание чл.411 от КЗ, обективно кумулативно съединен с иск по
чл.86 ЗЗД за сумата от 474,79 лв. представляваща мораторна лихва за забава върху
главницата за периода от 10.10.2019 г. до 07.09.2021 г.
В исковата молба ищецът ... твърди, че на 21.11.2018 г. около 09:30 ч. на път II - 86 е
реализирано ПТП между застрахованото при ищеца МПС л.а. „Дачия Сандеро” с рег.№ ... и
л.а. „Мерцедес 814” с рег.№ .... От приложения по делото констативен протокол за ПТП
било видно, че виновен за настъпване на ПТП бил водачът л.а. „Мерцедес 814” с рег.№ ...,
който при наличие на знак Б-2 не пропуска движещият се с предимство л.а. „Дачия
Сандеро” с рег.№ ..., който от сблъсъка се завъртя и удря друг изчакващ на кръстовището
автомобил. Вследствие на процесното ПТП са причинени вреди на л.а. „Дачия Сандеро” с
рег.№ ..., за който към момента на процесното ПТП има сключена имуществена застраховка
при ищеца, който твърди, че е изплатил застрахователно обезщетение в размер на 18 040,00
лв. и ликвидационни разноски в размер на 15 лв., които ответникът изплатил частично.
Ищецът твърди, че гражданската отговорност на другия участник в процесното ПТП е била
застрахована при ответника. Поради това ищецът претендира заплащане на дължимото
обезщетение, доколкото за причинените вреди отговоря другият участник в процесното
ПТП (и съответно застрахователят по гражданската му отговорност), която е в размер на 2
445,25 лв., с включени 15 лева ликвидационни разходи, заедно със законната лихва върху
застрахователното обезщетение от датата на предявяване на иска - 08.09.2021 г. до
окончателното й изплащане, както и мораторна лихва за забава в размер на 474,79 лв.
Претендира разноски.
В срока по чл.131 от ГПК е постъпил отговор на исковата молба. Ответното
дружество ... чрез своя процесуален представител, оспорва предявените искове по основание
и по размер. Твърди, че изплатеното обезщетение в размер на 15 594,75 лв. съответства на
75 % от действителна стойност на автомобила. Счита, че дължимата сума изцяло е заплатена
1
извънсъдебно. Моли за отхвърляне на иска и претендира разноски.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства по реда на чл.235, ал.2
вр. чл.12 от ГПК прие за установено от фактическа и правна страна следното:
Основателността на предявения осъдителен иск по чл. 411 КЗ се обуславя от
установяване на правопораждащ фактически състав, който включва следните елементи: 1/
наличие на валиден и действащ към сочената дата на ПТП договор за имуществено
застраховане, сключен между ищеца като застраховател и собственика на увредения
автомобил; 2/ настъпване на описаното в исковата молба ПТП, съставляващо покрит
съгласно договора застрахователен риск; 3/ заплащане на застрахователно обезщетение от
ищеца в полза на застрахования в изпълнение на сключения между тях договор; 4/
отговорност на предизвикалия ПТП водач по чл. 45, ал. 1 ЗЗД, възникнала при
осъществяване изискуемите елементи на непозволеното увреждане – деяние,
противоправност, настъпили в причинна връзка с деянието вреди в претендирания размер и
вина, която по арг. от чл. 45, ал. 2 ЗЗД се предполага; 5/ сключен договор за задължителна
застраховка "Гражданска отговорност", със застрахователно покритие към датата на ПТП,
по силата на който ответникът се е задължил да застрахова гражданската отговорност за
вреди на виновния водач.
Всяко от посочените релевантни обстоятелства, формиращи основанието на исковата
претенция, в процесния случай е безспорно между страните. В отговора на исковата молба
се въвеждат оспорвания само относно размера на предявения иск. Съобразявайки това съдът
приема, че на сочените от ищеца дата и място е настъпило ПТП, предизвикано от виновно
противоправно поведение на водача на лек автомобил „Мерцедес 814” с рег.№ ..., който при
наличие на знак Б-2 не пропуска движещият се с предимство лек автомобил „Дачия
Сандеро” с рег.№ ..., който от сблъсъка се завъртя и удря друг изчакващ на кръстовището
автомобил, чиято гражданска отговорност е била застрахована при ответника по действаща
към момента на ПТП застрахователна полица, както и че в резултат от това са били
причинени щети на лек автомобил „Дачия Сандеро” с рег.№ ..., застрахован при ищеца за
този риск по валидна имуществена застраховка. Не се спори също, че с Плащане 2/2020 г. за
уреждане на задължения по регресни претенции, с платежно нареждане от 07.02.2020 г.,
ответникът е заплатил на ищеца застрахователно обезщетение 15 594,75 лв., с включени 15
лв. ликвидационни разноски
Установява се, че по образуваната преписка по щета № 0300-18-777-507974 ищецът е
платил на собственика на увредения автомобил застрахователно обезщетение в размер от
18040 лв. на 28.08.2019 г. Видно от материалите по ликвидационната преписка, посоченото
обезщетение ищецът е определил като е приел наличието на тотална щета на автомобила и е
одобрил плащането му след представяне от страна на застрахования на удостоверение от
Отдел "Пътна полиция" при СДВР за прекратяване регистрацията на МПС. Не е спорно и
това, че след изпълнение на задълженията си по застрахователния договор ищецът е
предявил регресна претенция срещу ответника за сумата от 18055,00 лв., формирана от
платеното застрахователно обезщетение и ликвидационни разноски в размер от 15 лв.,
получена на 09.09.2019 г. Безспорно е, че ответникът е извършил частично погашение по
претенцията – до размера от 15 594,75 лв., което плащане съставлява и извънсъдебно
признание от негова страна на възникването на предявеното вземане, но само в погасения
размер.
Спорен между страните е въпросът дали пълният претендиран от ищеца размер на
вземането му съответства на размера на подлежащите на репариране вреди, за които
ответникът отговаря по регреса.
Съобразно правилата на чл. 411 КЗ застрахователят по имуществена застраховка
встъпва в правата на застрахования срещу причинителя на вредата или неговия
застраховател по застраховка "Гражданска отговорност" до размера на платеното
2
обезщетение и обичайните разноски, направени за неговото определяне. Следователно
обемът на регресната отговорност е обусловен от размера на застрахователното
обезщетение, платено от правоимащия застраховател, което съгласно чл. 386, ал. 2 КЗ е
съизмеримо със стойността на действително претърпените вреди, причинени от третото
лице на застрахования, определена към датата на настъпване на застрахователното събитие.
Това обезщетение следва да покрие действителната /при пълна загуба/ или
възстановителната /при частична увреда/ стойност на увреденото имущество – обект на
застраховане, т. е. стойността, срещу която вместо него може да се купи друго еквивалентно
по вид и качество, респ. стойността, необходима за възстановяване на имуществото във вида
му преди увреждането, като и в двата случая дължимата за обезвреда сума трябва да е в
пределите на определената застрахователна сума.
За определяне размера на спорното вземане по делото е прието заключение на
съдебна автотехническа експертиза, което съдът цени като компетентно и обосновано
изготвено. От експертното заключение се установява, че всички увреждания по процесния
автомобил, отразени в съставения от експерти на ищеца опис на щети, са причинени именно
в резултат от реализираното ПТП при съобразяване механизма на настъпването му, за който
страните не спорят. Съгласно констатациите на вещото лице действителната стойност на
автомобила към датата на ПТП възлиза на 19 670 лв. Стойността на ремонтните дейности за
възстановяването на автомобила по средни пазарни цени, изчислена също към датата на
ПТП, е 18 251,21 лв. При тези данни на експертизата съдът съобразява, че стойността на
разходите за необходимия ремонт съставлява 92,79% (т. е. надхвърля законоустановената
граница от 70%) от действителната стойност на автомобила, поради което приема, че
увреждането съставлява тотална щета по смисъла на чл. 390, ал. 2 КЗ. Затова дължимото
обезщетение за вредите следва да се определи при условия на тотална щета, като същото е
съизмеримо с действителната стойност на застрахованата вещ, намалена със стойността на
запазените части, които не подлежат на обезвреда, защото с тях не се намалява имуществото
на правоимащия, а остават като актив, от който може да бъде реализиран и паричен приход
при продажбата им. От дължимото обезщетение следва да се приспадне стойността на
увредените части, която е около 20 % от действителната стойност на автомобила или в
случая възлизат на сумата от 19 670 - 3934 лв., т.е. на 15 736 лв. До размера на тази сума
следва да бъде ангажирана отговорността на застрахователя по застраховка "ГО" на прекия
причинител, при предявената срещу него регресна претенция, тъй като тази сума
представлява действителната стойност на вредата от процесното ПТП изчислена по
правилата на чл. 390, ал. 2 КЗ. Към нея следва да се прибавят ликвидационни разноски в
размер на 15 лева и общо дължимата сума по регресната претенция е 15 751 лева. От нея
следва да се приспадне сумата от 15 594,75 лева, погасена преди завеждане на делото, като
за остатъка от 156,25 лева следва да бъде уважен предявеният регресен иск с правно
основание чл. 411 КЗ. Освен стойността на тези части при определяне на обезщетението
следва да бъдат приспаднати и платените по имуществената застраховка обезщетения по
предходни щети, образувани по време на действието й, с които съобразно предвиденото в
Общите условия се намалява отговорността на застрахователя спрямо застрахования при
тотална щета. В настоящия случай не се твърди да са налице такива плащания.
Следователно дължимото обезщетение, определено на база действителната стойност на
застрахования автомобил към датата на ПТП след приспадане на запазените части в размер
от 3934 лв., възлиза на 15 736 лв. Няма спор в съдебната практика, че в случаите на тотална
щета по смисъла на чл. 390, ал. 2 КЗ, при определяне размера на обезщетението от
действителната стойност на увреденото МПС следва да се приспадне стойността на
запазените части, тъй като обратното би довело до неоснователно обогатяване. Така
изчислената сума не надвишава размера на платеното от ищеца застрахователно
обезщетение, който определя обема на регресното му право, поради което съизмерява
отговорността на ответника по регреса.
3
Съгласно чл. 411 КЗ регресното вземане включва и обичайните разноски за
определяне на застрахователното обезщетение, за които страните не спорят, че при
ликвидация на щета като процесната възлизат на сумата от 15 лв.
Въз основа на изложеното съдът приема, че възникналото в полза на ищеца вземане е
в размер от 15 751 лева. Установи се, че ответникът е погасил същото до размера от 15
594,75 лева, с оглед на което непогасеният остатък е 156,25 лв. При този извод предявеният
иск е частично основателен и следва да се уважи за сумата от 156,25 лв., а за разликата до
пълния претендиран размер от 2445,25 лв. искът подлежи на отхвърляне. Като последица от
частичното уважаване на иска в полза на ищеца следва да се присъди и законна лихва върху
главницата от считано от датата на подаване на исковата молба до окончателното плащане.
С исковата молба се претендира и присъждане на обезщетение за забава с начален
момент 10.10.2019 г. Задължението на делинквента (на застрахователя на неговата
гражданска отговорност) към застрахователя по имуществената застраховка е задължение
без срок за изпълнение, към което, с оглед регресния характер на вземането, не може да се
приложи разпоредбата на чл. 84, ал. 3 ЗЗД. В случая от данните по делото се установява, че
ищецът е поканил ответника да му заплати процесната сума с регресна претенция, получена
от ответника на 09.09.2019 г. С оглед предвидения в чл. 412, ал. 3 от КЗ 30-дневен срок за
доброволно плащане, от 10.10.2019 г. ответникът е изпаднал в забава и дължи лихва.
Размерът на последната за исковия период от 10.10.2019 г. до 07.09.2021 г. съдът определи с
помощта на специализиран изчислителен модул, и възлиза на 30,34 лв. За разликата до
пълния предявен размер от 474,79 лв. искът следва да се отхвърли.
При този изход на спора по делото, право на разноски имат и двете страни,
съобразно уважената, респективно – отхвърлена част от исковете. Съобразно представения
списък по чл. 80 ГПК, ответникът следва да бъде осъден да заплати сумата от 58,72 лева
разноски, а ответникът има право на разноски в размер на 93,61 лева.
Мотивиран от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА ..., ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул.
„... да заплати на ..., ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул.
...9, на основание чл.411 от КЗ вр. чл. 45 ЗЗД сумата от 156,25 лв., представляващ регресно
вземане на ищеца, възникнало с плащането на застрахователно обезщетение по договор за
имуществено застраховане на лек автомобил „Дачия Сандеро” с рег.№ ... за вреди,
настъпили в резултат на пътно-транспортно произшествие на 21.11.2018 г. около 09:30 ч. на
път II - 86, ведно със законната лихва върху посочената сума от 08.09.2021 г. до
окончателното й изплащане, като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата до пълния предявен размер
от 2445,25 лева, както и на основание чл.86 ЗЗД сумата от 30,34 лв. мораторна лихва за
забава върху главницата за периода от 10.10.2019 г. до 07.09.2021 г., като ОТХВЪРЛЯ иска
за разликата до пълния предявен размер от 474,79 лева.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, ..., ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление: гр. София, бул. „Черни връх“ № 51Д да заплати на „..., ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр. София, бул. ...9, сумата от 58,72 лева разноски по
делото.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, „..., ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление: гр. София, бул. ...9 да заплати на ..., ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление: гр. София, бул. „Черни връх“ № 51Д, сумата от 93,61 лева разноски по
делото за юрисконсултско възнаграждение.
Решението може да бъде обжалвано пред Софийски градски съд в двуседмичен срок
4
от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5