№ 1033
гр. София, 01.03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-А СЪСТАВ, в публично
заседание на шести февруари през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:Стела Кацарова
Членове:Галина Ташева
Георги Ст. Чехларов
при участието на секретаря Цветелина П. Добрева Кочовски
като разгледа докладваното от Стела Кацарова Въззивно гражданско дело №
20221100511315 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
С решение от 30.05.2022 г., гр.д. 71569/2021 г., СРС, 167 с-в осъжда Б. Р.
Б. да заплати на К. Г. С. сумата в размер на 2 400 лева, представляваща
обезщетение за вредите, причинени през време на ползването в периода от
12.09.2017 г. до 30.08.2020 г. на отдаден под наем недвижим имот,
представляващ Апартамент № 23, находящ се в гр. София, кв. „Редута“, ул.
„****, изразяващи се в разкъсване на кожена холна гарнитура с две канапета
– двуместно и триместно; счупени 2 бр. легла с матраци; скъсано двуместно
канапе – разтегателно; счупени 3 бр. интериорни врати, ведно със законната
лихва от 18.01.2021 г. до окончателното изплащане и сумата от 576 лева –
разноски.
Срещу решението постъпва въззивна жалба от ответника по иска Б. Р.
Б.. Счита, че не се доказва с категоричност състоянието на наемния имот,
ведно с обзавеждането, по време на възникване на правоотношението и при
прекратяването. Кредитирани са показанията на заинтересован свидетел,
воден от ищеца, с когото са във фактическо съжителство. Не са съобразени
1
показанията на водените от ответника свидетели, според които при
предаването, мебелите са били стари и използвани, като по споразумение на
страните някои вещи са заменени с нови и остават в полза на наемодателя
при освобождаването на имота. В тази връзка, двете легла с отделни единични
матраци са заменени със спалня, пералня и бойлер, без това да е отразено в
протокола за предаване на имота. Свидетелите на насрещните страни
потвърждават именно тези обстоятелства. Протоколът като частен
свидетелстващ документ не се ползва с материална доказателствена сила.
Иска се отмяна на решението и постановяване на друго, с което да се
отхвърли искът.
Въззиваемият – ищецът К. Г. С. оспорва жалбата.
Софийският градски съд, ІV-А с-в, след съвещание и като обсъди по
реда на чл.269 ГПК наведените в жалбата оплаквания, приема за установено
от фактическа и правна страна следното:
Въззивната жалба е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК от надлежна
страна и е допустима, а разгледана по същество е неоснователна.
Изцяло обжалваното решение е валидно, допустимо и правилно.
Съобразно чл. 272 ГПК, когато въззивният съд потвърди
първоинстанционното решение, мотивира своето решение, като може да
препрати и към мотивите на първоинстанционния съд. В случая, при
обсъждане само на оплакванията по въззивната жалба с оглед чл. 269, изр. 2
ГПК, настоящият съдебен състав намира, че крайните изводи на двете
инстанции съвпадат. Възприема фактическите и правни констатации в
обжалваното решение, срещу които се възразява в жалбата. В настоящото
производство не са представени нови доказателства. Решението следва да се
потвърди и по съображения, основани на препращане към мотивите на
първоинстанционния съд в частта им, оспорена в жалбата.
В отговор на оплакванията по жалбата, въззивният съд приема
следното:
Предявен е иск с правно основание чл. 233, ал. 1, изр. 2 ЗЗД.
По силата на договор за наем от 12.09.2017 г., ищецът К. Г. С.
предоставя на ответника Б. Р. Б. временното и възмездно ползване на
апартамент № 23, находящ се в гр. София, кв. „Редута“, ул. „****.
2
Спорно е състоянието на наемната вещ по време на нейното предаване в
държане на наемателя и към момента на връщането й след прекратяване на
правоотношението.
Не се спори, че при предаване на жилището няма съставен протокол с
описание на неговото състояние. Безспорно е и от съвпадащите показания на
всички свидетели се потвърждава, че ответникът при възникване на
правоотношението и предаване на апартамента, наемателят знае или е имал
възможност за узнае за неговото състояние. В този случай, даже и вещта да е
обременена с недостатъци, счита се постигнато мълчаливо съгласие за
приемането й заедно с тях, като обикновени неудобства, които изключват
отговорността на наемодателя. Затова следва да се приеме, че наемодателят
изпълнява задължението си по чл. 230, ал. 1 ЗЗД да предаде имота в
състояние, съответно на обичайното ползване и на предназначението, за което
е нает, като по делото няма несъмнени данни да е уговорено друго. Не е
оборена презумпцията на чл. 233, ал. 1, изр. последно ЗЗД за приемане на
имота в добро състояние.
В подкрепа са показанията на свид. М.Б., която живее на съпружески
начала с ищеца и на свид. П.А., приятел на ищеца, извършил ремонт
непосредствено преди отдаването под наем. Двамата въз основа на
непосредствените си и продължителни впечатления от имота по еднакъв
начин установяват, че преди предаването на наемателя, свид. А. извършва
ремонт, включително боядисване. Запознат е с обзавеждането, което е ново,
модерно луксозно и направено по поръчка. Холната гарнитура, състояща се
от две канапета – двуместно и триместно е покрита с естествена кожа в
светъл бежов цвят, а в спалнята има две легла с матраци. Впоследствие при
освобождаване на имота от наемателя, в присъствие на страните по делото,
същите двама свидетели и майката на ищеца, констатират, че холната
гарнитура е с разкъсана кожа, леглата в спалнята са счупени, липсват двата
им матрака и 3 броя интериорни врати са с дупки и пробити.
Показанията в частта за състоянието на жилището при връщане на
държането изцяло кореспондират с двустранно подписания приемо-
предавателния протокол от 30.08.2020 г. Същият обективира откриването в
наетия апартамент на следните поражения: скъсана холова гарнитура -
кожена с две канапета – двуместно и триместно; счупени 2 легла с матраци;
3
скъсано двуместно канапе – разтегателно; счупени 3 броя врати с каси –
интериорни, за които нанесените щети наемателят се задължава да заплати
сумата 2 400 лв. в срок от 60 дни. Протоколът като частен свидетелстващ
документ, в който е инкорпорирано извънсъдебно признание на подписалия
го ответник за неизгодни спрямо него факти, се ползва с обвързваща го
доказателствена сила.
При преценката по чл. 172 ГПК, съдът отчита заинтересоваността на
свид. Бакърджиева от благоприятния изход на спора в полза на ищеца.
Нейните показания, обаче напълно съвпадат с тези на незаинтересования
свид. А. и се подкрепят чрез писмения протокол от 30.08.2020 г. Показанията
на тази група свидетели не са опровергани или разколебани от други преки
писмени или гласни доказателствени средства, поради което съдът ги
кредитира.
Не следва да се възприемат противоречащите им показания на свид.
Д.М.-С. и свид. Н. Б., съответно майка и брат на ответника. Същите
изясняват, че обстановката в жилището още от начало не е добра, диваните са
амортизирани, износени и протрити, ответникът се оплаква от лошото
състояние на леглата в спалнята, което налага да ги замени с нова спалня и
луксозен матрак, останали след напускането му.
При преценка на тези показания, съдът съобразява по реда на чл. 172
ГПК, че втората група свидетели са заинтересовани в полза на ответника,
като техен най-близък роднина. Отделно, установеното от тях не се подкрепя
с каквито и да било други доказателствени средства. Наред с всичко, не се
установява да са запознати с реалното и цялостно състоянието на жилището
по време или непосредствено след предаването му в държане на наемателя,
нито в кой точно по-късен момент през вече започналото ползване от
наемателя. Показанията в частта, за неудобствата, които леглата са създавали
за ответника, изцяло са опосредени от неговата лична преценка в тази насока,
а не от техни преки впечатления. Същевременно по никакъв начин не става
ясно, в какво точно са се състояли тези „неудобства“ според твърденията на
ответника. Обстоятелството, че ответникът впоследствие предпочита спалня,
вместо двете легла, не го освобождава от задължението да пази заварените
вещи на наемателя, след като не се доказва постигане на твърдяната уговорка
за замяна на спалното обзавеждане. Даже и холната мебел да е била
4
първоначално износена, което не се доказва, щом като не се твърди, нито се
доказва, да е била с раздрана кожа, каквато е констатирана при връщане на
държането, очевидно са нанесени и тези процесни вреди.
Предвид неизпълнение от страна на ответника на основното му
договорно задължение да пази и съхранява наетото имущество с грижата на
добър стопанин, при условията на чл. 233, ал. 1, изр. 2 ЗЗД дължи
обезщетение за вредите, причинени през време на ползването. Искът със
същата правна квалификация е изцяло основателен за сумата 2 400 лв.,
определена от съда по реда на чл. 161 ГПК, при съобразяване на двустранно
уговорената й стойност в приемо-предавателния протокол от 30.08.2020 г.
Крайните изводи на двете съдебни инстанции съвпадат.
Първоинстанционното решение на основание чл. 271, ал. 1, изр. 1, предл. 1
ГПК следва да се потвърди.
Пред настоящата инстанция въззиваемият реализира разноски за 660 лв.
– платено в брой възнаграждение за един адвокат, които се дължат.
По изложените съображения, Софийският градски съд, ІV-А с-в
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение от 30.05.2022 г., гр.д. 71569/2021 г., СРС,
167 с-в.
ОСЪЖДА Б. Р. Б., ЕГН **********, с адрес: гр. София, ж.к. **** да
заплати на К. Г. С., ЕГН **********, с адрес: гр. Кърджали, бул. **** сумата
660.лв. – разноски за въззивна инстанция.
Решението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
5
2._______________________
6