Р
Е Ш Е Н И Е
№
гр.
Плевен, 24.01.2018 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛЕВЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД,
ІV граждански състав в
открито заседание, на единадесети
януари през две хиляди и осемнадесета година в състав :
РАЙОНЕН
СЪДИЯ : МИЛЕНА ТОМОВА
При
секретаря : С.Ц.
като разгледа
докладваното от съдия Томова гражданско дело № 7582 по описа на съда за 2017г.,
за да се произнесе взе предвид следното :
Производството е по обективно съединени искове с правно
основание чл.422, ал.1, във вр. с чл.415, ал.1 от ГПК, във вр. с чл.79, ал.1 от ЗЗД и чл.86, ал.1 от ЗЗД.
Постъпила е искова молба от *** ***против Х.Н.П. с ЕГН **********,***, с която са предявени обективно съединени искове с правно основание чл.422, ал.1 от ГПК, във вр. с чл.79, ал.1 от ЗЗД и чл.86 от ЗЗД, за следните суми: 2486,04лв. – главница за ползвана и незаплатена топлинна енергия за периода от 01.06.2014г. до 31.05.2017г. и лихва за забава върху главницата в размер на 355,74 лв. за периода от 04.08.2014г. до 04.07.2017г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението по ч.гр.д.№5281/2017г. на *** до окончателното изплащане на сумата.
Твърди се, че ответника, като собственик на топлоснабден имот, находящ се в ***, е клиент на топлинна енергия за битови нужди по смисъла на чл.153, ал.1 от Закона за енергетиката и че за периода от 01.06.2014г. до 31.05.2017г. не е погасил своите задължения към ищцовото дружество за процесния топлоснабден имот – апартамент с ***, като начислената за този период сума за ползвана топлинна енергия възлизала в размер на 2486,04лв. Сочи се, че сумите били изчислявани по изготвяни отчети от фирмата, извършваща дяловото разпределение на топлинна енергия в сградата, в която се намира имота – *** на база реален отчет на уредите за дялово разпределение в съответствие с разпоредбата на чл.61, ал.1 от Наредба №16-334 от 06.04.2007г. за топлоснабдяването. Навеждат се доводи, че съгласно предвиденото в раздел VII от приложимите Общи условия дължимите месечни суми за ТЕ следвало да се заплащат в 30-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят. Поради неплащане на датите на падеж, ответника дължал и лихва за забава, изчислявана в размер на 355,74 лв. за периода от 04.08.2014г. до 04.07.2017г.
Ответникът Х.П. е депозирал писмен отговор в срока по чл.131 от ГПК, с който ангажира на първо място становище за недопустимост на исковете, т.к. не е оспорил издадената заповед за изпълнение по отношение на вземанията за главница за периода от 13.07.2014г. до 13.07.2017г. и съответната лихва върху главницата и в тази част заповедта е влязла в сила. На следващо място навежда доводи, че било налице разминаване между периодите и сумите, търсени в заповедното и исковото производство. Твърди, че топлоподаването до апартамента било спряно през 2007г. и от изложените в исковата молба обстоятелства не ставало ясно дали сумите били начислени за отопление или за топлинна енергия, отдадена от сградна инсталация.
С влязло в законна сила определение от 07.12.2017г. е прекратено производството по делото по отношение на исковите претенции за признатите в заповедното производство вземания - за главници в размер на 2 441,66лв. за периода от 13.07.2014г. до 31.05.2017г. и за лихви върху тях в размер на 342,52лв., поради тяхната недопустимост.
Производството по делото е продължило по отношение исковете за главница в размер на 64лв. за периода от 01.06.2014г. до 12.07.2014г. и лихва върху тази главница за периода от 04.08.2014г. до 04.07.2017г. в размер на 18,94лв.
Съдът, след като се съобрази със становищата на страните и събраните по делото доказателства, прие за установено от фактическа и правна страна следното :
От
приложеното ч.гр.д.№5281/2017г. по описа на *** е видно, че ищеца е претендирал
по реда на чл.410 от ГПК издаване на заповед за изпълнение срещу ответника за
следните суми: 4642,46лв., представляваща стойност на доставена топлинна
енергия за периода от 01.02.2011г. до 31.05.2017г. и 1378,03лв., представляваща
мораторна лихва за периода от 04.04.2011г. до 04.07.2017г. Заповед за
изпълнение за търсените вземания е била издадена на 14.07.2017г. Срещу същата е
постъпило възражение от длъжника Х.П., в което изрично е заявил, че признава
вземанията за периода от 13.07.2014г. до 13.07.2017г. в общ размер на
2 784,18лв. (в това число главница и лихва). Оспорил е вземанията за
главница за период от 01.02.2011г. до 12.07.2014г. в размер на 2 200,80лв.
и лихви в размер на 1 035,51лв. При това, за кредитора е налице правен
интерес от предявяване на установителен иск за процесните в исковото
производство вземания (уточнени с молба от 29.11.2017г.) за сумата от 64лв.,
представляваща главница за периода от 01.06.2014г. до 12.07.2014г. (включен в
рамките на оспорения с възражението общ период от 01.02.2011г. до 12.07.2014г.)
и мораторна лихва върху тази главница за
периода от 04.08.2014г. до 04.07.2017г. в размер на 18,94лв. Искът е предявен в
законоустановения едномесечен срок по чл.415, ал.1 от ГПК, поради което е
допустим.
Между
страните не е налице спор, че ответника Х.Н.П. е собственик на процесния ***.
Безспорно
е, че имота се намира в топлоснабдена сграда. Ответникът изрично е признал част
от вземанията, търсени в заповедното производство, което навежда извод за
признание на факта, че до имота е доставяна топлинна енергия.
От представените препис-извлечение от
сметка по партидата на процесния имот (на л.9 от делото) и справка-извлечение
по пера (на л.40) е видно, че за месец юни 2014г. в процесния имот е доставена
и разходвана топла вода на обща стойност 32лв. Видно е от същата справка, че за
целия месец юли 2014г. е доставена топла вода на стойност 32лв. Процесния в
исковото производство период е за 12 дни от месец юли. Съдът, като съобрази, че
в заповедното производство е признато вземането за периода от 13.07 до
31.07.2014г. за сума от 19,62лв. (при изчисления въз основа на счетоводното
извлечение и съобразяване общия размер признати вземания), приема, че
стойността на доставената топла вода за процесния в исковото производство
период от 01.01.2014г. до 12.07.2014г. се изчислява на 12,38лв. Не се твърди от
ответника тази сума да е била заплатена на топлопреносното предприятие. Видно е
от счетоводното извлечение, че мораторната лихва върху главницата от 32лв. за
месец юни 2014г., дължима от съответната дата на падеж – 04.08.2014г. до
04.07.2017г. е в размер на 9,62лв. Мораторната лихва върху главницата от
12,38лв. за периода от 02.09.2014г. до 04.07.2017г. се изчислява на 3,57лв. при
използване на онлайн калкулатор за законна лихва. Или общо размерът на
мораторната лихва върху посочените по-горе главници възлиза на 13,19лв.
При така
установената фактическа обстановка, съдът намира от правна страна следното:
Предвид установения
по делото факт, че ответника Х.П. е собственик на процесния имот в ***, който
се намира в топлоснабдена сграда, съдът приема, че ответника има качеството на клиент на топлинна енергия
по смисъла на чл.153 от ЗЕ. Съгласно сочената разпоредба, всички собственици и
титуляри на вещно право на ползване в сграда етажна собственост, присъединени
към абонатната станция или към нейно самостоятелно отклонение, са потребители
на топлинна енергия. Правоотношението по продажба на топлинна енергия между
топлопреносното предприятие и потребителя възниква по силата на закона (чл.150
от ЗЕ) при публично известни общи
условия, без да е необходимо изричното им приемане от потребителя. Писмена
форма се предвижда само за допълнителни споразумения, установяващи конкретните
уговорки с абоната, различни от тези в общите условия.
С оглед на
това ответника дължи стойността на консумираната в имота гореща вода през
процесния период от време. Както се прие по-горе, въз основа на приложените
писмени доказателства, стойността на потребената топла вода за периода от
01.06.2014г. до 12.07.2014г. възлиза на 44,38лв.
Установи се също така, че тя не е била заплатена.
Предвид на
това, че главниците не са били заплащани в определения с разпоредбата на чл.31,
ал.1 от ОУ - 30 дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят,
потребителя дължи и обезщетение за забава в размер на законната лихва по правилото
на чл.86, ал.1 от ЗЗД. Установи се от приложеното счетоводно извлечение, че
лихвата за забавено плащане на главниците за консумирана топла вода посочените
по-горе месеци се изчислява в общ размер на 13,19лв. за процесния период от 04.08.2014г.
до 04.07.2017г.
Поради горното, съдът счита, че ответника
дължи на ищеца заплащане на цената на доставената топлинна енергия до процесния
имот през процесния период от 01.06.2014г. до 12.07.2014г., изчислявана в общ
размер на 44,38лв. Дължи и лихва за забавеното й плащане в размер на 13,19лв.
Ответникът не е обосновал
възражението си за недължимост на оспорените вземания нито в заповедното, нито
в исковото производство. Дори да беше релевирано възражение за давност, то би
било неоснователно. В съответствие с нормата на чл. 111, б. "в" ЗЗД,
вземанията за стойност на доставена топлинна енергия се погасяват с изтичането
на тригодишен давностен срок, т.к. се касае за периодични плащания. Тази
давност тече от датата на която съответните месечни вноски са станали
изискуеми. Съгласно чл.31, ал.1 от Общите условия, купувачите са длъжни да
заплащат месечните дължими суми за топлинна енергия в 30-дневен срок след
изтичане на периода, за който се отнасят – т.е. на 30-то число на следващия
месец вземането за предходния става изискуемо. Ищецът е депозирал заявлението
си по чл.410 от ГПК на 13.07.2017г., от когато се счита предявен иска в
съответствие с разпоредбата на чл.422, ал.1 от ГПК. Към тази дата не е изтекъл
тригодишен срок от падежа на задължението за месец юни 2014г. – стойността на
доставената топлинна енергия за този месец е следвало да бъде платена до 30.07.2014г.
и от тогава следва да се брои срока на погасителната давност, който не е
изтекъл към 13.07.2017г. Още повече тези доводи важат за вземането от 01 до
12.07.2014г., падежът на което е настъпил на 30.08.2014г.
Поради изложеното съдът счита, че
следва да се признае за установено вземането на ищеца за следните суми: сумата
от 44,38лв., представляваща главница за
консумирана топлинна енергия за периода от 01.06.2014г. до 12.07.2014г. и 13,19лв.,
представляваща лихва за забава за периода от 04.08.2014г. до 04.07.2017г. Искът
за разликата до пълния претендиран размер главница от 64лв. и пълния
претендиран размер лихва от 18,94лв. следва да се отхвърли като неоснователен и
недоказан.
По въпроса за разноските. С
оглед изхода на спора и на основание чл.78 от ГПК съдът следва да се произнесе
по направените разноски в заповедното и исковото производство, при съобразяване
приетото в т.12 от Тълкувателно решение от 18.06.2014г. по т.д.№4/2013г. на
ОСГТК. В заповедното производство заявителя е сторил разноски за
държавна такса в размер на 120,40лв., а разноските за юрисконсултско
възнаграждение са в размер на 50лв. съобразно правилото на чл.78, ал.8 от ГПК,
изм. ДВ бр.8 от 2017г., във вр. с чл.37, ал.1 от Закона за правната помощ, във
вр. с чл.26 от Наредбата за заплащане на правната помощ или общо разноски в
размер на 170,40лв. Съразмерно заявените в заповедното и установените в исковото
производство вземания, ответника дължи част от тези разноски в размер на
1,70лв. Съразмерно частта от вземанията, за които заповедта за изпълнение е
влязла в сила като неоспорена (в общ размер на 2784,18лв.) и общо
претендираните вземания (6039,43лв.), длъжникът също дължи съответната част от
направените в заповедното производство разноски, която възлиза на 78,38лв. Или
общо за заповедното производство ответника следва да заплати на ищеца разноски
в размер на 80,08лв. За исковото производство ищеца е направил разноски в
размер на 75лв. за държавна такса (минимално дължимата за предявените два
обективно съединени иска) и за юрисконсултско възнаграждение, определено по
правилото на чл.78, ал.8 от ГПК, във вр. с чл.25, ал.1 от НПП в размер на 100лв. или общо 175 лв. Дължими
от тях, съразмерно уважената част от исковете са 120,75лв.
Ответникът е направил в исковото
производство разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 800лв. Ищецът е
релевирал възражение за прекомерност, което следва да се разгледа. Минималното
възнаграждение, дължимо с оглед цената на предявените искове в размера им,
заявен с исковата молба и съобразно който е уговорено и изплатено адвокатско
възнаграждение от ответника, се изчислява на 428,92лв., в съответствие с разпоредбата
на чл.7, ал.2, т.2 от Наредбата за минималните размери на адвокатските
възнаграждения. Съдът счита, че с оглед фактическата и правна сложност на
спора, заплатеното от ответника възнаграждение в размер на 800лв. е прекомерно
и следва на основание чл.78, ал.5 от ГПК да се намали до минимално предвидения
в цитираната по-горе Наредба размер или до 429лв. Съразмерно цената на
исковете, по отношение на които е прекратено производството по делото и
съразмерно отхвърлената част от исковете, ищеца следва да заплати на ответника
разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 420,42лв. В заповедното
производство длъжника е направил при депозиране на възражението разноски за
адвокатско възнаграждение в размер на 600лв. Ищецът е направил възражение за
прекомерност, което съдът намира за основателно, съобразно фактическата и
правна сложност на делото на фаза заповедно производство и счита, че платеното
от длъжника адвокатско възнаграждение при
депозиране на възражението следва да се намали на 442лв., съответно на минималния размер по чл.7, ал.7,
във вр. с чл.7, ал.2, т.2 от Наредба №1/2004г. Изхождайки от този размер, ищеца
дължи на ответника заплащане на част от това възнаграждение, съответно на
частта от вземанията, за които заповедта е оспорена и не е предявен иск и
вземанията, за които иска се отхвърля като неоснователен или 234,26лв.
Воден от горното, съдът
Р Е Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, на основание
чл.422, ал.1 от ГПК, че Х.Н.П. с ЕГН **********,***, ДЪЛЖИ на ***, със седалище и адрес на
управление ***, следните суми: сумата
от 44,38 лв., представляваща стойност на доставена топлинна енергия за
периода от 01.06.2014г. до 12.07.2014г. и сумата
от 13,19 лв., представляваща обезщетение за забава за периода от 04.08.2014г.
до 04.07.2017г., представляващи част от вземането, за което е издадена Заповед
за изпълнение на парично задължение №3505 от 14.07.2017г. по ч.гр.д.№5281/2017г.
по описа на ***, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата
на подаване на заявлението по чл. 410 от ГПК – 13.07.2017г. до окончателното й
изплащане, като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата до пълния претендиран размер
главница от 64лв. и пълния претендиран размер лихва от 18,94лв., като
НЕОСНОВАТЕЛЕН и НЕДОКАЗАН.
ОСЪЖДА, на основание чл.78, ал.1 от ГПК, Х.Н.П. с ЕГН **********,*** ДА
ЗАПЛАТИ на ***, със седалище
и адрес на управление ***, сумата от 120,75лв., представляваща деловодни разноски в исковото производство
и сумата
от 80,08лв., представляваща деловодни разноски в заповедното
производство.
ОСЪЖДА, на основание чл.78, ал.3 и ал.4 от ГПК, ***, със седалище и адрес на управление *** ДА
ЗАПЛАТИ на
Х.Н.П. с ЕГН **********,***, сумата от 420,42лв.,
представляваща деловодни разноски за адвокатско възнаграждение в исковото
производство и сумата
от 234,26лв., представляваща деловодни разноски за адвокатско
възнаграждение в заповедното производство.
решението
подлежи на обжалване пред *** в
двуседмичен срок от връчването му на страните, с въззивна жалба.
районен съдия: