Решение по дело №3461/2009 на Софийски градски съд

 

Р Е Ш Е Н И Е

гр. С., 27.07.2012 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

            Софийски градски съд, І-во Гражданско отделение, 2-ри състав, в публично заседание на двадесет и втори юни през две хиляди и дванадесета година в състав:

 

                                                            Съдия: Евгени Г.

 

при секретаря Ю. Асенова разгледа докладваното от  съдия Г. гр. д. № 3 461 по описа за 2009 г. и

 

Р Е Ш И:

 

            [1] ОСЪЖДА „Н.Б. на Б.А. З.”, с адрес: гр.С., ул. „Г. И.”, № 2, да заплати следните суми:

1. на  Г.А.И.,***, ж. к. „Р.”, бл. **, вх. „*”, ет.*, ап. *:

- 80 000,00 лева на основание чл. 226, ал. 1, връзка с чл. 223, връзка с чл. 282, ал. 3, връзка с чл. 284, ал. 2 от Кодекса за застраховане (КЗ) обезщетение за неимуществени вреди от смъртта на нейния син И.В.М. плюс законната лихва от 06.04.2008г. до окончателното изплащане;

-  60,00 лева разноски по делото и 1 780,00 лева адвокатско възнаграждение на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК разноски по делото;

2. на СГС –  3 200,00 лева на основание 78, ал. 6 от ГПК

           

[2] ОТХВЪРЛЯ иска по чл. 226, ал. 1, връзка с чл. 223, връзка с чл. 282, ал. 3, връзка с чл. 284, ал. 2 от КЗ на Г.А.И. срещу „Н.Б. на Б.А. З.” за разликата над 80 000,00 лева до пълния предявен размер.

 

[3] ОСЪЖДА Г.И. да заплати на „Н.Б. на Б.А. З.” 4 864,66 лева на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК разноски по делото.

 

[4] Решението може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред САС в двуседмичен срок от уведомлението.

 

[5] Ако ответникът обжалва решението, с въззивната си жалба той следва да представи доказателство, удостоверяващо внасянето на 1 600,00 лева държавна такса по сметка на САС. При неизпълнение съдът ще върне въззивната жалба.

 

 

 

МОТИВИ НА СЪДА ЗА ПОСТАНОВЯВАНЕ НА РЕШЕНИЕТО

Производството е исково, пред първа инстанция. Делото е търговско.

 

  I. ОБСТОЯТЕЛСТВА, ТВЪРДЕНИ ОТ СТРАНИТЕ, И ИСКАНИЯ НА СТРАНИТЕ КЪМ СЪДА

 

  1. На ищеца

           

            [6] Г.И. заявява в исковата молба от 14.04.2009 г., че на 06.04.2008 г. синът ú И.М. е починал вследствие на пътно-транспортно произшествие (ПТП). Това ПТП е било предизвикано изцяло по вина на С.З., който е управлявал товарен автомобил „Д.”, с рег. № ******. С.З. не е спазил правилата за движение по пътищата, като е навлязъл в насрещната лента за движение и е ударил лекия автомобил „Р.”, управляван от починалия И.М..

 

            [7] Вследствие на смъртта на сина си Г.И. е преживяла изключителни болки и страдания, тъй като той бил най-свидната и скъпа рожба, която имала. До края на живота си тя ще изпитва ежедневна болка и страдание по изгубения син.

 

[8] Г.И. твърди, че С.З. е имал сключена задължителна застраховка гражданска отговорност „зелена карта” със застраховател от Х.Л.- застрахователна компания  „A.” по застрахователна полица № 4533508І/73660009, валидна от 13.02.2008г. до 18.04.2008г. Ответникът „Н.Б. на Б.А. З.” (БЮРОТО) като представител на чуждестранните З. на територията на Б. извършва плащания за застрахователни събития в Б.. Затова Г.И. моли съда да осъди БЮРОТО да ú заплати 200 000,00 лева обезщетение за неимуществени вреди (вж. исковата молба, л. 1-2).

 

2. На ответника

 

[9] Ответникът БЮРОТО е оспорил предявените искове. Според БЮРОТО виновен за настъпването на ПТП е бил не С.З., а И.М., който е навлязъл в лентата за насрещно движение. БЮРОТО също заявява, че дори да е бил виновен С.З., гражданската отговорност на С.З. е била застрахована при застраховател от Л., а не от Г., както първоначално е твърдял ищецът. БЮРОТО твърди, че вредите за ищцата са в по-нисък размер от търсения. Затова БЮРОТО моли съда да отхвърли предявения иск (вж. писмения отговор, л. 22-28).

           

            II. ОБСТОЯТЕЛСТВА, КОИТО СЪДЪТ УСТАНОВЯВА, СЛЕД КАТО СЕ ЗАПОЗНА С ФАКТИЧЕСКИТЕ ТВЪРДЕНИЯ НА СТРАНИТЕ И СЪБРАНИТЕ ПО ДЕЛОТО ДОКАЗАТЕЛСТВЕНИ СРЕДСТВА

 

1.      Обстоятелства, които съдът приема за установени

 

[10] На 06.04.2008г. около 14:00 часа И.М. е управлявал лек автомобил марка „Р.-19” модел „Ш.” с ДК № ******* по пътя „Пернишко шосе” с посока от гр.  П. към гр. С.. Времето е било дъждовно, видимостта леко ограничена, а пътят е бил хлъзгав и мокър (вж. показанията на свидетелите А., л. 158-160, показанията на свидетеля К., л. 223-224, показанията на свидетеля Ц., л. 224-225). Лекият автомобил се е движил с невисока скорост, но неустановяема (вж. показанията на свидетелите К. и Ц., че колоната се е движила бавно поради лошото време и заклюението на тройната експертиза, че скоростта на движение на лекия автомобил не може да бъде установена, л. 282).

 

[11]  В другата посока на движение, от С. към П., се е движил товарният автомобил „Д.”, управляван от С.З. (вж. показанията на свидетелите К. и Ц.). По време на движението си товарният автомобил „Д.” е навлязъл в лявата лента на насрещното движение, в която се е движил автомобилът, управляван от И.М. (вж. заключението на тройната експертиза, л. 283-286, както и на единичната експертиза, л. 217. Вж. и показанията на свидетеля К. и Ц.).  Малко след бензиностанция „Л.”, И.М. е възприел това като опасност и се е опитал да спре, от което автомобилът „Р.-19” се е поднесъл, завъртял се е и се е ударил със страничната си дясна част в товарния автомобил (вж. заключенията на двете експертизи).  В този участък от пътя не е имало ограничение на скоростта на движение (вж. писмото, л. 95) 

 

[12] Не се спори, че И.М.  е починал на място от удара. Гражданската отговорност на С.З. е била застрахована в застрахователна компания  „A.” от Х.Л., със застрахователна полица № 4533508І/73660009, валидна от 19.02.2008 г. до 18.04.2008 г. (вж. л. 61, 62, 96). Не се спори, че тази застрахователна компания не е назначила представител за уреждане на претенции в Б..

 

[13] Не се спори, че Г.А.И. е майка и наследник на починалия И.М. (вж. и удостоверението за наследници, л. 5). Към 06.04.2008 г. И.М. е бил на 19 години (вж. пак там). Г.И. е понесла тежко смъртта му. Преди това те са живеели заедно, тя му е помагала. Сега тя се чувста зле и се консултира с психолози (вж. показанията на свидетеля Еремиев, л. 158).

 

[14]  Г.И. е била представлявана по делото от адвокат Н. безплатно. Тя е заплатила 150,00 лева възнаграждение за вещо лице (вж. л. 114). БЮРОТО е заплатило **0,00 лева възнаграждения за вещи лица (вж. л. 119 и 240), 257,76 лева за преводи на документи (вж. л. 125, 172, 234, 322, 324, 325, 326) и 7 200,00 лева на адвокат (вж. л. 321) или общо разноските му са за 8 107,76 лева.

 

2.                  Обстоятелства, относно които страните са спорили, или, за които съдът е събрал противоречива информация

 

[15] Основният спор по делото е как е настъпило ПТП и дали И. М. го е съпричинил. Съдът установява от показанията на свидетелите и заключенията на вещите лица, че ПТП е настъпило по начина, описан в пар. 10-11 от настоящото решение.

 

[16]  В постановлението на СГП за прекратяване на наказателното производство е възприето, че ПТП е било причинено от И.М.. В подкрепа на това обаче няма събрани никакви доказателства. Единствено вещото лице М. в първоначалното си заключение е заявил, че И.М. е управлявал автомобила със скорост от 90 км/ч. Впоследствие при участието си в тройната експертиза вещото лице М. е приело, че скоростта на лекия автомобил не може да бъде определена точно.

 

[17]  Макар постановлението на СГП да е официален документ, относно ПТП той съдържа само изводи, а не възпроизвежда лични възприятия. Затова в тази си част той не е официален документ и съдът не е длъжен да възприеме изводите в него. Съдът преценява доказателствената стойност на тези изводи с оглед на всички събрани доказателства по делото. Тя е минимална, защото от събраните от съда доказателства се установява друго. Съдът не вярва и на едичнината експертиза в частта ú относно скоростта на движение на лекия автомобил, тъй като вещото лице М. по-късно е променил заключението си в тази му част. Затова съдът приема, че ПТП е било реализирано по начина, описан в пар. 10-11 от настоящото решение.

 

[18] БЮРОТО е оспорило показанията на свидетеля Ц.. БЮРОТО е заявило, че в други негови показания, дадени по същия случай, свидетелят Ц. е твърдял, че управляваният от него автомобил е „О. А.” , а в настоящето дело е посочил „О. В.”, както и повода на пътуването му бил различен. Действително това е така. Съдът приема обаче, че разликата в модела автомобил и повода за пътуването не са съществена част от свидетелските показания. Показанията на свидетеля Ц., в частта им относно настъпването на ПТП, дадени пред настоящия състав и другия състав на СГС не са противоречиви. Нещо повече информацията, която съдът извлича от тях, е много близка до тази, която съдът извлича от останалите събрани доказателствени средства. Затова съдът вярва на показанията на свидетеля Ц..

 

III. ПРИЛОЖИМО КЪМ СПОРА ПРАВО, СЪОТНАСЯНЕ НА УСТАНОВЕНИТЕ ФАКТИ КЪМ ПРИЛОЖИМОТО ПРАВО И РЕШЕНИЕ ПО ДЕЛОТО

           

[19]  Г.И. е предявила иск с правно основание чл. 226 от КЗ, връзка с чл. 223, връзка с чл. 282, ал. 3, връзка с чл. 284, ал. 2, т. 1 от КЗ  за обезщетяване на неимуществени вреди от смъртта на сина ú И.М.. Искът е частично основателен.

 

1. По иска по чл. 226, ал. 1 вр. чл. 223, ал. 1, изр. 1, връзка с чл. 282, ал. 3, връзка с чл. 284, ал. 2, т. 1 от КЗ за обезщетение за неимуществени вреди

 

  [20] Съгласно чл. 223, ал. 1, изр. 1 от КЗ с договора за застраховка „Гражданска отговорност” застрахователят се задължава да покрие в границите на определената в договора застрахователна сума отговорността на застрахования за причинените от него на трети лица неимуществени вреди. Увреденият, спрямо когото застрахованият е отговорен, може да предяви пряк иск срещу застрахователя (вж. чл. 226, ал. 1 от КЗ). Възходящият на починалия вследствие на застрахователно събитие има право на обезщетение за неимуществени вреди (вж. т. III.2. от ППВС 4/1961 г.). Когато застрахователят по застраховка „гражданска отговорност” е установен в държава членка, различна от Република Б., и този застраховател не е назначил представител за уреждане на претенции в Република Б., БЮРОТО изплаща обезщетение (вж. чл. 284, ал. 2, т. 2 и ал. 1, както и чл. 282, ал. 3 от КЗ).

 

[21] Следователно предпоставките за уважаване на настоящия иск са: 1. ищецът да е възходящ на трето лице, участвало в застрахователно събитие, покрито от застраховка ГО; 2. това застрахователно събитие да е причинило смъртта на третото лице; 3. ГО на виновния причинител на застрахователното събитие да е била застрахована при застраховател, установен в държава членка, различна от Република Б., и този застраховател не е назначил представител за уреждане на претенции в Република Б.; 4. вследствие на смъртта на третото лице ищецът да е претърпял неимуществени вреди; 5. ответникът да не е изплатил на ищеца обезщетение за тези вреди.

               

[22] Съдът установи, че:

1. Г.И. е майка на И.М., който е участвал в процесното ПТП;

2. ПТП е причинило смърттта на И.М.;

3. виновен за настъпването на ПТП е бил С.З., а неговата гражданска отговорност е била застрахована при застраховател, установен в държава членка, различна от Република Б., и този застраховател не е назначил представител за уреждане на претенции в Република Б.. Г.И. е преживяла тежко смъртта на сина си, тя се чувства зле, посещавала психолог. БЮРОТО не ú е заплатило обезщетение.

 

[23]  Налице са предпоставките за уважаването на иска. БЮРОТО е възразило, че ПТП е било причинено от И.М. или поне съпричинено от него. Съдът не установи това. Затова това възражение на БЮРОТО е неоснователно.

 

[24]  БЮРОТО е заявило, че ГО на С.З. е била застрахована не в гръцка, а в Люксембурска компания и номерът на полицата е друг от твърдения. Това е без правно значение. Правно значимо е, че съдът установи, че ГО на С.З. е била застрахована в чужда компания без представител в страната. Затова доводът на БЮРОТО е неоснователен.

 

 [25]  Съгласно чл. 52 от ЗЗД, обезщетенията за неимуществени вреди се определят от съда по справедливост. Справедливостта обаче, не е абстрактно понятие. То е свързано с преценката на конкретни обективно съществуващи обстоятелства, които съдът следва да отчете при определяне размера на обезщетението. Такива обективни обстоятелства при причиняването на смърт са: 1. възрастта на увредения; 2. общественото му положение; 3. отношенията между пострадалия и близкия, който търси обезщетение за неимуществени вреди (вж. т. II от ППВС 4/1968 г., както и решение на ВКС 149-2011-III по гр. д. 574/2010 г. (това решение е постановено по реда на чл. 290 от ГПК).

 

[26]  Това са критериите, от които съдът следва да се води при определянето на обезщетението за неимуществени вреди. За да определи обезщетението обаче, прилагайки тези критерии, съдът  следва да изясни към кой момент следва да приложи критериите, т. е. към кой момент следва да определи размера на обезщетението за неимуществени вреди.

 

[27]  Първоначално съдебната практика (вж. решение на ВС 271-1992-III Н.О.)  и доктрината (вж. Голева, Поля. Деликтно право. Фенея, С. 2007, с. 172 цитира и решение на ВС 271-1992-III Н.О.) са приемали, че това е моментът на постановяване на съдебното решение. Впоследствие обаче, от 2009 г. насам съдебната практика вече приема, че моментът на определянето на обезщетението е датата на увреждането, а размерът му не следва да се влияе от последващи промени в икономическата обстановка (вж. решение на ВКС 95-2009-I Т. О. по т. д. 355/2009 г. Решението е постановено по реда на чл. 290 от ГПК. Затова то е задължително за по-нискостепенните съдилища. Касационното обжалване е било допуснато поради противоречивата практика на съдилищата относно момента, към който следва да се определя обезщетението за неимуществени вреди). Ето защо съдът приема, че следва да определи обезщетението за неимуществени вреди към датата на смъртта на И.М. - 06.04.2008 г.

 

[28]  При определянето на обезщетението към датата на увреждането съдът следва отчита още два фактора. Първият фактор са конкретните икономически условия и нивата на застрахователно покритие към момента на смъртта на И.М. (вж. решение на ВКС 83-2009-II Т.О. по т. т. 795/2008 г. Решението е постановено по реда на чл. 290 от ГПК. Затова то е задължително за по-нискостепенните съдилища. Касационното обжалване е било допуснато по въпроса, доколко съдът при определяне на обезщетенията за неимуществени вреди следва да съобрази и нормативно определените лимити на застрахователните компании по застраховка ГО. Вж. и решение 1-2012-II Т.О. по т. д. 299/2011 г., в което ВКС отново с решение, постановено по реда на чл. 290 от ГПК, се е произнесъл по този въпрос).

 

[29]  Вторият фактор е практиката на по-високостепенни съдилища за присъждане на обезщетения за неимуществени вреди по близки случаи, постановявана в период, близък до момента на увреждането по настоящото дело. Макар настоящият съд да не е обвързан от тези размери, голямото му отдалечаване от тях, без да има големи различия в установените обстоятелства, би създало впечатление за необоснованост на решението на съда и за правна несигурност, а оттам и недоверие към съдебната система. Затова съдът отчита и този фактор.

 

[30]  Съдът установи, че към 06.04.2008 г. И.М. е бил само на 19 г. Той е бил в много близки отношения с майка си ищцата Г.И. (нещо, което е нормално за възрастта на И.М.). Живеели са заедно. След смъртта на И.М., Г.И. се е чувствала зле, тя е посещавала и сега посещава психолог.

[31]  Минималните размери на застрахователните суми по застраховка ГО за неимуществени вреди при смърт на едно лице са: до 01.01.2010 г. 700 000,00 лева, с след 01.10.2010 г. до 01.01.2012 г. 1 000 000,00 лева (вж. § 27 от ПЗР на КЗ). Сега те вече са 2 000 000,00 лева (вж. чл. 266 от КЗ). Обезщетенията за неимуществени вреди на родител от смъртта на негово пълнолетно дете, които съдилищата са присъждали в периода около една година преди и след 06.04.2008 г., и, за които съдът откри съдебна практика, публикувана в правно информационната програма Сиела, са от 70 000,00 лева до 80 000,00 лева[1]. Затова съдът, като има предвид специфичните обстоятелства по настоящия случай, описани в пар. 30, приема 80 000,00 лева за справедлив размер на обезщетението за неимуществени вреди, които Г.И. е претърпяла от смъртта на И.М.. Ето защо съдът осъжда БЮРОТО да заплати 80 000,00 лева на Г.И. обезщетение за неимуществени вреди, които тя е претърпяла от смъртта на сина си И.М..

 

3. По разноските

 

[32] Ищцата търси и разноски. Тя е направила такива за 150,00 лева, но е била представляван и безплатно от адвокат.

 

[33] Съгласно чл. 78, ал. 1 от ГПК, ищецът има право на разноски съобразно уважената част от иска. Съдът уважава иска за 80 000,00 лева при предявен размер от 200 000,00 лева. Затова съдът осъжда ответника да заплати на ищеца 60,00 лева разноски по делото.

 

[34] Ищецът е получил безплатна адвокатска помощ. Съгласно чл. 38, ал. 2 Закона за адвокатурата, при предоставена безплатна адвокатска помощ съдът определя възнаграждението в размер не по-нисък от минимално определения. Този минимален размер, предвид цената на иска, е 4 450,00 лева. Съдът го намаля пропорционално на уважената част от исковете на 1 780,00 лева. На основание чл. 78, ал. 6 от ГПК съдът осъжда БЮРОТО да заплати 3 200,00 лева държавна такса.

 

[35]  Ответникът също търси разноски. Той е направил такива за 8 107,76 лева.

 

[36]  Съгласно чл. 78, ал. 3 от ГПК, ответникът има право на разноски съобразно отхвърлената аст от иска. Съдът отхвърля иска за 120 000,00 лева при предявен размер от 200 000,00 лева. Затова съдът осъжда Г.И. да заплати на БЮРОТО 4 864,66 лева.

 

Съдия: