Р Е Ш
Е Н И Е
№ 185 24.10.2013г. град Стара Загора
В И М
Е Т О Н А
Н А Р
О Д А
Старозагорският административен съд, ІІІ състав, в публично съдебно
заседание на двадесет и пети септември през две хиляди и тринадесета година, в
състав:
СЪДИЯ: ГАЛИНА ДИНКОВА
при секретар А.А.
и с участието на прокурора Ваня Меранзова
като разгледа докладваното от съдия
Г.ДИНКОВА административно дело № 53 по описа за 2013 г., за да се произнесе
съобрази следното:
Производството
е по реда на чл.203 и сл. от Административно-процесуалния кодекс /АПК/.
Образувано
е по искова молба на А.И.Т. с ЕГН **********, с която е предявен иск с правно
основание чл.1, ал.1 от ЗОДОВ срещу Главна дирекция “Изпълнение на наказанията”
гр.София за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди в размер на
10000лв., претърпени в резултат на незаконосъобразни действия на служители от
надзорно-охранителния състав на Затвора гр.Стара Загора. Ищецът твърди че на
16.12.2012г. от 9.00 до 9.30 часа и на 23.12.2012г. от 14.00 до 14.30 часа по
време на провеждани от него телефонни разговори с приятелката му, служители от
Затвора в гр.Стара Загора са се намесили неправомерно в разговора като са
отправяли непристойни думи по негов адрес. Според ищеца с това си поведение
служителите от администрацията на Затвора гр.Стара Загора са нарушили правото
му да осъществява контакт по телефона с близките си и са превишили служебните си правомощия, което
релевира незаконосъобразни действия на длъжностни лица на държавата, в резултат
на които твърди, че са му причинени неимуществени вреди. Претърпените вреди,
обезщетение за които се претендира, се изразяват в уронване авторитета на ищеца
и “разваляне на семейството му”.
Ищецът
се представлява в съдебното производство от адв. М., негов особен представител,
назначен по предоставена от съда правна помощ. Процесуалният представител счита
се, че са доказани елементите от състава на отговорността по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ и се следва обезщетение за
претърпените неимуществени вреди вследствие твърдяните незаконосъобразни действия
на служители на ответника.
Ответникът
– Главна дирекция “Изпълнение на наказанията” /ГД”ИН”/ гр.София, чрез
процесуалния си представител по делото, оспорва изцяло предявения иск. По
съществото на спора се поддържа, че от събраните по делото доказателства не е
установено по несъмнен начин наличието на кумулативно изискуемите се по чл.1,
ал.1 от ЗОДОВ елементи от правопораждащия фактически състав за ангажиране
отговорността на държавата за причинени на Т. вреди в резултат на
незаконосъобразни действия на служители на Затвора – гр. Стара Загора в
т.ч действително претърпени вреди и причинно – следствената им връзка с
незаконосъобразна административна дейност. Направено е искане за отхвърляне на
исковата претенция като недоказана и неоснователна.
Окръжна
прокуратура - Стара Загора, конституирана като страна по делото на основание
чл.10, ал.1 от ЗОДОВ, чрез участващия по делото прокурор, дава заключение за
неоснователност и недоказаност на предявения иск.
Съдът,
като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност
и взе предвид доводите и становищата на страните, намира за установена следната
фактическа обстановка:
По делото не се спори, а се установява и от приложеното писмо с № 0578/
15.04.2013г, че ищецът А.Т. *** на 03.07.2012г. за изтърпяване на наказание по
присъда по НОХД №407/2009г. на РС-Свиленград в размер на 6 месеца лишаване от
свобода и наказание по НОХД №838/ 2012г.
на СпНС – София в размер на 1 година и 2 месеца лишаване от свобода за
извършено престъпление по чл.321, ал.2 от НК, и на процесните дати –
16.12.2012г. и 23.12.2012г. е пребивавал в Затвора в гр.Стара Загора. По делото
е представена Заповед от 16.10.2007г., издадена от Главния директор на ГД”ИН гр.София,
от която е видно, че в местата за лишаване от свобода е въведена единна система
за организация и контрол при провеждане на телефонни разговори от осъдените и
задържаните по реда на НПК. В същата тази заповед са регламентирани редът и
начинът на достъп на лишените от свобода до телефон и изисквания при провеждане
на телефонните разговори. От ответника по делото са представени и разпечатка от
система “Contel”, ведно с одобрен списък
на десет телефонни абоната, с които лишеният от свобода Т. е заявил, че желае
да има връзка. Сред лицата за контакти е и Маринела Димова с направено
отбелязване за “тип контакт” – съпруга. Съгласно разпечатката от системата “Contel” на процесните дати 16.12.2012г и 23.12.2012г., през
сочените в исковата молба времеви интервали, ищецът е разговарял с посочен от
него номер, отразен в разпечатката като тип контакт – “съпруга”.
По
делото са събрани гласни доказателствени средства, чрез разпит в качеството на
свидетели на лицата: Сашко Владимиров Костадинав /служител в затвора гр.Стара
Загора, който е отговарял за техническата поддръжка на телефонната система “Contel”/, С.Д.А. и М.Г.Г. /надзиратели в Затвора гр.Стара
Загора, които са осъществявали надзорно-охранителна дейност в ІХ група на затвора
гр.Стара Загора на датите 16 и 23 декември 2012г. от 09.00ч. до 21.00ч./. От показанията на първия свидетел се
установява, че техническите възможности на въведената в Затвора гр.Стара Загора
система позволяват водените от лишените от свобода телефонни разговори да бъдат
проследявани в реално време от служител на затвора, като при използване на
нецензурни думи, заплахи и разговор на чужд език, служителят следва да отправи
предупреждение за преустановяване на това, а при неизпълнение – е длъжен да
прекъсне разговора. Свидетелят сочи, че не съществува техническа възможност провежданите разговори да бъдат
записвани.
Съгласно показанията на другите двама
свидетели, които свидетелстват за едни и същи обстоятелства, достъпът до телефон на лишените от свобода в
ІХ група при Затвора гр.Стара Загора, в която ищецът е изтърпявал наказанието
си, е бил свободен и през времето от ставане от сън до вечерна проверка всеки
затворник е можел неограничен брой пъти да ползва телефона. Свидетелите сочат,
че местоположението на телефона в ІХ група е било такова, че e позволявало до лицето, провеждащо телефонен разговор,
да стоят и други лишени от свобода. Съгласно показанията на свидетелите в
кабинката на надзирателя в ІХ група
имало телефон, от който можело да се слушат провежданите от лишените от свобода
телефонни разговори, като задължение на надзирателя било, ако чуе разговор на
чужд език, обиди или заплахи, да се намеси в разговора за да предупреди и
съотв. да прекъсне разговора. Свидетелят А. заявява, че той лично се е намесвал
единствено в разговор, който не е бил воден на български език. И двамата
свидетели не помнят да са се намесвали в телефонни разговори, водени от ищеца.
Въз
основа на така установената фактическа обстановка съдът прави следните правни
изводи:
Предявеният иск е процесуално допустим.
Същият е подаден от лице което твърди, че е претърпяло неимуществени вреди в
резултат на незаконосъобразна административна дейност на служители от затвора
гр.Стара Загора, срещу Главна дирекция “Изпълнение на наказанията” гр.София –
юридическо лице по см. на чл.12, ал.2 и ал.3 от Закона за изпълнение на
наказанията и задържането под стража, с което юридическо лице длъжностните лица
/служители в Затвора гр.Стара Загора/, от чийто незаконосъобразни действия се твърди
че са причинени вредите, се намира в служебни правоотношения – т.е исковата
молба е подадена от лице с правен интерес и срещу пасивно легитимирания
ответник, по аргумент от чл.205 от АПК във вр. с чл.1, ал.2 от ЗОДОВ и
разрешението, дадено в ТР №3 от 22.04.2004г. по тълк. гр. д. № 3/ 2004г. на
ОСГК на ВКС.
Разгледан по същество, предявеният иск
е неоснователен, по следните съображения:
Съгласно разпоредбата на чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ, държавата отговаря за вреди причинени на граждани или юридически лица от
незаконосъобразни актове, действия или бездействия на нейни органи и длъжностни
лица при или по повод изпълнение на административна дейност. Следователно
отговорността на държавата възниква при наличието на няколко предпоставки, а
именно: 1. Незаконосъобразен акт, действие или бездействие на орган или
длъжностно лице на държавата; 2. Незаконосъобразният административен акт, респ.
действие или бездействие да е при или по повод изпълнение на административна
дейност; 3. Реално претърпяна вреда /имуществена и/или неимуществена/ и 4.
Причинна връзка между постановения незаконосъобразен акт, действие или
бездействие и настъпилия вредоносен резултат. Тези нормативно регламентирани
предпоставки трябва да са налице кумулативно - липсата на който и да е от елементите
от правопораждащия фактически състав за
възникване правото на обезщетение за претърпени вреди, възпрепятства
възможността да се реализира отговорността на държавата по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ по предвидения специален ред, в исково производство по чл.203 и сл. от АПК, като доказателствената тежест за установяването им се носи от ищеца,
търсещ присъждане на обезщетение за понесените вреди.
В разглеждания случай вредите се
претендират от твърдяни незаконосъобразни действия на служители на ответника. На
първо място следва да се разреши въпросът сочените действия представляват ли
административна дейност и извършени ли са при или по повод осъществяване на
такава. Съгласно чл. 12, ал. 1 от ЗИНЗС ответникът Главна дирекция “Изпълнение
на наказанията” е създаден към министъра на правосъдието, който съгласно чл.
19, ал. 2, т. 4 от Закона за администрацията е централен орган на
изпълнителната власт. Дейността по изпълнение на наказанията представлява
административна по своето естество дейност – осъществяване правомощия на
държавното управление, на изпълнителната власт. Правомощията на служителите на
Главна дирекция “Изпълнение на наказанията”, включително правомощията на
служителите в затвора в гр. Стара Загора, който съгласно чл. 12, ал. 3 от ЗИНЗС
е нейна териториална служба, са властнически спрямо изтърпяващите наказание
“лишаване от свобода”, а отношенията са на власт и подчинение, на субординация,
в рамките на които се осъществяват функции на държавното управление – по
изпълнение на наказанията. Следователно посочените конкретни действия на
служители на ответника, осъществени при упражняване на изпълнителни правомощия,
представляват административна дейност.
Правото на телефонна връзка на лишените от свобода
е регламентирано в чл. 86, ал. 1, т. 5 от Закона за изпълнение на наказанията и
задържането под стража /Обн., ДВ, бр. 25 от 3.04.2009 г., в сила от
1.06.2009 г./. Съгласно посочената разпоредба, лишените от свобода имат право на
телефонна връзка по ред и начин, определени от главния директор на Главна дирекция
„Изпълнение на наказанията". От
изслушаните свидетелски показания се установява, че в ІХ група на Затвора
гр.Стара Загора, където ищецът е изтърпявал наказанието си, е имало телефон,
който е бил на разположение на затворниците от ставането им от сън до вечерна
проверка, като всеки лишен е имал право на неограничен брой обаждания през този
интервал, стига да разполага с необходимите суми за това по издадената му карта
“Contel”. В тази връзка и при липса на твърдения за
противното, съдът приема, че в случая е било осигурено правото на ищеца да
провежда телефонни разговори за своя сметка с посочените от него и одобрени от
Началника на Затвора гр. Стара Загора лица за контакти. Спорните между страните обстоятелства касаят
осъществявани ли са от служители от
надзорно-охранителния състав на Затвора гр.Стара Загора незаконосъобразни
действия, представляващи неправомерна
намеса в провеждани между Т. и неговата приятелка телефонни разговори на
посочените в исковата молба дати и време.
Разпоредбата
на чл.79, ал.5 от ППЗИНЗС регламентира възможността провежданите от лишените от
свобода телефонни разговори да бъдат контролирани, с изключение на резговорите,
провеждани с техните защитници и повереница/ал.6/, като в ал.7 от същата
разпоредба изрично е установено, че телефонният
разговор може да бъде прекъснат, ако не се спазва редът за провеждането му.
Твърдените от ищеца
действия, разгледани през призмата на цитираната нормативна уредба и
установените със заповед от 16.10.2007г на Главния директор на ГД”ИН” правила
за организация и контрол при провеждане на телефонни разговори от лишените от
свобода, категорично не могат да се възприемат като правомерно и съотв. дължимо
от администрацията на затвора гр.Стара Загора поведение. От друга страна поради
самия характер на действието – отправяне на обиди по адрес на ищеца пред
неговата приятелка, то следва да се интерпретира като унижаващо
човешкото достойнство и в нарушение на чл. 3, ал.2, т.3 от ЗИНЗС.
Следващият спорен въпрос е действително
извършени ли са действията, за които по-горе се прие, че са незаконосъобразни.
Ищецът е страната, която следва да установи по пътя на пълното главно доказване
този релевантен факт - осъществяване на
незаконосъобразното действие, за което му бяха дадени и съответните указания в направения
от съда доклад по чл.146 от ГПК. Ищецът не прояви активност и не установи с
допустими доказателствени средства твърденията си. Въз основа на събраните по делото
доказателства не може да се приеме за установено извършването на твърдяните
незаконосъобразни действия – намеса в провеждани от ищеца телефонни разговори с
отправяне на обиди по негов адрес от страна на служители на Затвора гр.Стара
Загора. Поради липса на доказателства
за извършване на сочените от ищеца незаконосъобразни действия, този факт е
останал недоказан в процеса. При това положение следва да се приеме, че не е и
осъществен. Следователно липсва първата предпоставка за уважаване на иска –
извършване на незаконосъобразни действия от длъжностни лица на ответника. За пълнота на настоящите мотиви следва да се
посочи, че не са доказани и претърпяните неимуществени вреди.
Действително отговорността по чл.1,
ал.1 от ЗОДОВ е обективна – държавата отговаря за вредите, причинени от нейните
органи или длъжностни лица при изпълнение на административната дейност, без
значение дали са причинени виновно от тях. Но за ангажиране отговорността на
държавата е необходимо да бъде установено настъпването на вреди, които вреди се
явяват пряк и непосредствен резултат от незаконосъобразни административни
актове, действия или бездействия – т.е да се докаже наличието на неблагоприятно
засягане на имуществените права и/или защитени от правото нематериални блага и
неимуществени интереси на увреденото лице, което засягане следва закономерно от
твърдяната незаконосъобразна административна дейност, по силата на безусловно
необходимата причинно – следствена връзка, която съществува между тях. Ищецът е
този, който в процеса следва да докаже както настъпването на вредите и тяхното
основание, така и причинната връзка между тях и незаконосъобразни актове,
действия или бездействия на административния орган или длъжностни лица. В
конкретния случай Т. не ангажира абсолютно никакви доказателства с които да
бъде установено по несъмнен начин, че действително е претърпял претендираните
вреди, още по-малко че същите са в пряка и непосредствена причинна връзка с
незаконосъобразна административна дейност на длъжностни лица от Затвора – гр.
Стара Загора, за да бъде обоснован извод за възникнало по отношение на него
право на парично обезщетение по чл.1, ал.1 от ЗОДОВ.
С оглед на гореизложеното съдът намира
че не е доказано по безспорен начин наличието на нито един от елементите от
правопораждащия фактически състав за отговорността на държавата по чл.1, ал.1
от ЗОДОВ за претърпени от ищеца неимуществени вреди, намиращи се в
причинно-следствена връзка с незаконосъобразна административна дейност на
длъжностни лица от Затвора – гр. Стара Загора, поради което предявения иск
срещу Главна Дирекция „Изпълнение на наказанията” – гр. София се явява
недоказан и неоснователен и като такъв следва да бъде отхвърлен.
Водим от горните мотиви Старозагорският
административен съд
Р
Е Ш И
:
ОТХВЪРЛЯ предявения от
А.И.Т. с ЕГН ********** иск с правно основание чл.1, ал.1 от ЗОДОВ срещу Главна
Дирекция „Изпълнение на наказанията”, гр. София, бул. „Ген. Н. Столетов” № 21,
за заплащане на обезщетение в размер на 10000 /десет хиляди/ лева, за
претърпени неимуществени вреди вследствие на незаконосъобразни действия на
длъжностни лица от Затвора – гр. Стара Загора, извършени на 16.12.2012г от
09.00ч. до 09.30ч и на 23.12.2012г от 14.00 до 14.30ч., изразяващи се в
неправомерна намеса в провеждани от ищеца телефонни разговори, като
неоснователен.
Решението подлежи на обжалване с
касационна жалба пред Върховния административен съд в 14 дневен срок от
съобщаването му на страните.
СЪДИЯ: