Определение по дело №325/2019 на Софийски окръжен съд

                                        О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

                                          

                                        гр. София, 17. 06. 2019 г.

 

СОФИЙСКИ  ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на седемнадесети юни през две хиляди и дедветнадесета година в състав:

 

                                          ПРЕДСЕДАТЕЛ:  ЕВГЕНИЯ ГЕНЕВА

                                                    ЧЛЕНОВЕ:  ДОРА МИХАЙЛОВА

                                                                            РОСИНА ДОНЧЕВА

 

като разгледа докладваното от съдията Михайлова гр. д. № 325 по описа за две хиляди и деветнадесета година, и за да се произнесе, взе предвид следното.

 

Производството е по реда на чл. 435 и сл. ГПК.

Съдът е сезиран с жалби, подадени от М.Д.С., Е.М.С., Н. М. С., регистриран като едноличен търговец с фирма „Н. – Н. С.“, и „М.М.С.0.“ ЕООД, ЕИК: ………, срещу действията на частен съдебен изпълнител, изразяващи се във въвод във владение на недвижим имот, извършен на 12.02.2019 г. по изпълнително дело № 20199260400070 по описа на ЧСИ В. Ц., рег. № 926, с район на действие Софийски окръжен съд.

Иска се отмяна на атакуваното действие.

Взискателят по изпълнението изразява становище за недопустимост на жалбите.

Съдебният изпълнител е представил мотиви по обжалваното действие, като намира жалбите за неснователни.

Съдът, след като взе предвид изложените в частните жалби съображения, мотивите на съдебния  изпълнител, както и съдържащите се в изпълнителното дело писмени доказателства, прие следното.

Частните жалби са недопустими и следва да бъдат оставени без разглеждане по следните съображения.

Нормата на чл. 435, ал. 2 ГПК регламентира изчерпателно действията на съдебния изпълнител, които могат да бъдат обжалвани от длъжника - постановлението за глоба, насочването на изпълнението върху имущество, което смята за несеквестируемо, отнемането на движима вещ или отстраняването му от имот поради това, че не е уведомен надлежно за изпълнението, отказа на съдебния изпълнител да извърши нова оценка по реда на чл. 468, ал. 4 ГПК и чл. 485 ГПК, определянето на трето лице за пазач, ако не са спазени изискванията на чл. 470 ГПК, както и в случаите по чл. 486, ал. 2 ГПК, отказа на съдебния изпълнител да спре, да прекрати или да приключи принудителното изпълнение, както и разноските по изпълнението.

В случая и М.Д.С., и Е.М.С., и Н. М. С., регистриран като едноличен търговец с фирма „Н. – Н. С.“, имат качеството на длъжници по изпълнението.

М.Д.С. и Е.М.С. са ипотекарни длъжници (видно от нотариален акт № 179/2007 г.) и като такива те са обвързани от субективните предели на издадения срещу длъжника Н. М. С. изпълнителен лист по ч. гр. д. № 1011/2012 г по описа на РС – гр. Самоков съобразно разпоредбата на чл. 429, ал. 3 ГПК. По тази причина те имат идентично на длъжника в изпълнителното производство процесуално качество, съответно права и задължения (в този смисъл са и задължителните разяснения на т. 2 Тълкувателно решение № 4 от 11.03.2019 г. на ВКС по тълк. д. № 4/2017 г., ОСГТК). С право на жалба срещу въвода във владение длъжникът не разполага. Следва да се посочи още, че Н. М. С., срещу когото е издаден изпълнителният лист по ч. гр. д. № 1011/2012 г по описа на РС – гр. Самоков, и ЕТ „Н.– Н. С.“, не са различни правни субекти.

Съгласно чл. 435, ал. 5 ГПК въвод във владение на недвижим имот може да се обжалва само от трето лице, което е било във владение на имота преди предявяване на иска, решението по което се изпълнява.

Според мотивите на т. 1 от Тълкувателно решение № 3 от 10.07.2017 г. на ВКС по тълк. дело № 3/2015 г., ОСГТК, правото да обжалва въвода по реда на чл. 435, ал. 5 ГПК е предоставено само на онова трето лице, което е било във владение на имота преди предявяването на иска, решението, по който се изпълнява. За да бъде уважена жалбата, е достатъчно да се установи само факта на владението и на придобиването му преди предявяването на иска, без да бъдат изследвани евентуалните права на третото лице върху имота. В случая въводът е обжалван и от „М.М.С.0.“ ЕООД с твърдение, че е установил владение върху имота преди 5 години (през 2014 г.).

Това твърдение, редом с факта, че към датата на издаване на заповедта за изпълнение и изпълнителния лист по ч. гр. д. № 1011/2012 г. по описа на РС – гр. Самоков „М.М.С.0.“ ЕООД не е съществувало като правен субект, лишава дружеството-жалбоподател от качеството „трето лице“ по смисъла на чл. 435, ал. 5 ГПК и обуславя недопустимост на жалбата.

 Воден от горното, съдът

 

                                      О П Р Е Д Е Л И :

 

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ жалбите, подадени от М.Д.С., Е.М.С., Н. М. С., регистриран като едноличен търговец с фирма „Н. – Н. С.“, и „М.М.С.0.“ ЕООД, ЕИК: ………, срещу действията на частен съдебен изпълнител, изразяващи се във въвод във владение на недвижим имот, извършен на 12.02.2019 г. по изпълнително дело № 20199260400070 по описа на ЧСИ В. Ц., рег. № 926, с район на действие Софийски окръжен съд, И ПРЕКРАТЯВА производството по гр. д. № 325/2019 г. по описа на Софийски окръжен съд.

Определението подлежи на обжалване пред Софийски апелативен съд в 1– седмичен срок от съобщаването му на страните с препис.

                                                       

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                            ЧЛЕНОВЕ: