Номер 5030.09.2020 г.Град Габрово
В ИМЕТО НА НАРОДА
Окръжен съд – Габрово
На 30.09.2020 година в публично заседание в следния състав:
Председател:Павел Неделчев
Членове:Полина Пенкова
Благовеста Костова
Секретар:Веселина Й. Венкова
Прокурор:Людмила Христова Рачева (РП-Габрово)
като разгледа докладваното от Павел Неделчев Частно наказателно дело №
20204200200098 по описа за 2020 година
Производството е по реда на чл. 16 от Закона за признаване, изпълнение и
изпращане на решения за конфискация или отнемане и решения за налагане на
финансови санкции (ЗПИИРКОРНФС).
Образувано е по постъпило в Окръжен съд – Габрово Удостоверение по чл. 4
от Рамково решение 2006/783/ПВР на Съвета относно прилагането на принципа за
взаимно признаване на решения за конфискация, издадено въз основа на решение с
референтен номер 326b Ls 141/07 от 27.05.2008 г. на Районен съд – Хамбург, влязло в
сила на 04.06.2008 г., с което спрямо българския гражданин В. Л. П. е постановено
отнемане в полза на държавата на равностойността на придобитото от престъпленията
в размер на 18 000 евро. В Удостоверението се прави искане за признаване и
изпълнение на решението по отношение на остатъка от несъбраната сума в размер на
8 274, 88 евро.
Представителят на Окръжна прокуратура – Габрово счита, че независимо от
изтичане на давността за събиране на вземането по приложимото в случая българско
законодателство – по НК и по чл. 172 от ДОПК, решението на германския съд следва
да се признае и приеме за изпълнение. Като аргумент в подкрепа на становището си
прокурорът изтъква обстоятелството, че в издаващата държава е започнало
изпълнение, както и че засегнатото лице е получило покана за изпълнение от
германските власти след установяването си в България преди около две години.
1
Засегнатото лице В.П., редовно призован, се явява лично в съдебно заседание.
Заявява, че е запознат с решението на германския съд. Потвърждава, че през времето,
докато е живял в Германия, е изплатил част от дължимата сума. Изразява готовност да
продължи да плаща и да изпълни изцяло задължението си.
Компетентен да се произнесе по признаването и изпълнението на решението е
Окръжен съд - Габрово, в района на който засегнатото лице има местоживеене.
Съдът, като взе под внимание събраните по делото доказателства и ги обсъди
поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено следното:
Засегнатото лице В. Л. П. е български гражданин, роден на *** в гр. Габрово, с
постоянен в гр. Габрово и настоящ адрес във ФРГ. Според посоченото от германските
власти в Удостоверението, което се потвърждава от засегнатото лице, от около две
години лицето живее отново в България.
С решение с референтен номер 326b Ls 141/07 на Районен съд – Хамбург,
постановено на 27.05.2008 г., влязло в сила на 04.06.2008 г., засегнатото лице В.П. е
осъден за престъпления по параграфи 29, ал. 1 и 3; 29а, ал. 1 и 2 от германския Закон за
наркотичните вещества (BtMG) за 30 случая на незаконна търговия с наркотични
вещества, извършени в съучастие с трима съизвършители, като придобил кокаин, за да
го продаде с печалба, с прилагане на професионален подход, както и един случай на
търговия с наркотични вещества в немалко количество. На П. е наложено общо
наказание от една година и шест месеца лишаване от свобода, изпълнението на което
било отложено, а след изтичане на изпитателния срок на 25.07.2011 г., същото е било
опростено. Със същото решение, като допълнително последствие от наложеното
наказание, по реда на параграфи 73 и 73а от германския Наказателен кодекс (StGB) е
било постановено отнемане в полза на държавата на равностойността на придобитото
от престъпленията (наречено в Удостоверението „конфискация“) в размер на 18 000
евро. Част от сумата – 9 725,12 евро, е събрана. Искането за признаване и изпълнение
на решението е за остатъка от 8 274,88 евро.
Съдът счита, че в случая е налице влязъл в сила в държава-членка на ЕС акт на
съдебен орган за налагане на конфискация, изразяваща се в отнемане в полза на
държавата на равностойността на придобитото от престъпленията, квалифицирани по
параграфи 29, ал. 1 и 3; 29а, ал. 1 и 2 от германския Закон за наркотичните вещества
(BtMG). Актът за налагане на паричната санкция попада в приложното поле на чл. 3,
ал. 1, т. 1 от ЗПИИРКОРНФС.
Удостоверението по чл. 4 от Рамковото решение 2006/783/ПВР на Съвета е
2
представено по делото в образец с превод на български език, издадено от
компетентния орган на издаващата държава. Спазени са изискванията за форма,
съдържание и превод, съгласно чл. 4 и чл. 5 от ЗПИИРКОРНФС.
Решението е за деяния, които попадат в приложното поле на чл. 14, ал. 2, т. 5 от
ЗПИИРКОРНФС.
Доколкото по Рамковото решение 2006/783/ПВР на Съвета е регламентирано
признаването и изпълнението на решение на съд по наказателно дело, по което е
наложена конфискация като наказание или мярка по отнемане на имущество, свързано
с конкретно престъпление, проверката за двойна наказуемост налага законодателството
на изпълняващата държава също да предвижда конфискация за престъплението. В
случая престъплението, за което е признато за виновно и осъдено засегнатото лице има
аналог в българския Наказателен кодекс – чл. 354а, ал. 1 от НК, като в чл. 354а, ал. 6 от
НК е предвидено, че предметът и средствата на престъплението се отнемат в полза на
държавата. Наред с това, съгласно чл. 53, ал. 2, б. „б“ от българския НК, който по
конкретния казус и видно от Удостоверението съответства на правните последици по
германското законодателства, пряката и непряката облага, придобити чрез
престъплението, ако не подлежат на връщане или възстановяване, се отнемат в полза
на държавата, а когато облагата липсва или е отчуждена, присъжда се нейната
равностойност.
Настоящият съдебен състав намира, че е налице основанието по чл. 19, ал. 1, т.
3 от ЗПИИРКОРНФС за постановяване на отказ за признаване и изпълнение на
решението на германския съд, тъй като изпълнението на решението е с изтекла давност
по българското законодателство и решението се отнася за деяние, подсъдно на
българския съд. Както се посочи по-горе, престъплението, за което засегнатото лице е
осъдено във ФРГ, съответства на престъплението по чл. 354а, ал. 1, изр. 1 от
българския НК, поради което е и подсъдно на българския съд по силата на чл. 37, ал. 1
от НПК. На следващо място, решението е постановено на 27.05.2008 г. и е влязло в
сила на 04.06.2008 г. В случая конфискацията по решението на германския съд не е
наложено като вид наказание „конфискация“, за което е относима давността по чл. 82,
ал. 1, т. 5 и ал. 4 от НК (три години абсолютна давност), а като мярка за отнемане,
аналогична на предвидената по чл. 53, ал. 2, б. „б“ от българския НК, чиято давност не
е уредена в НК. Поради това следва да се съобрази давността за погасяване на
публични вземания по чл. 171, ал. 2 от ДОПК, която е 10-годишна и започва да тече от
01 януари на годината, следваща годината, през която е следвало да се плати
публичното задължение. В конкретния случай абсолютната давност е изтекла в края на
2018 г., което дава основание на съда да откаже да признае и допусне изпълнението на
решението на германския съд.
3
Съдът отчита, че абсолютната давност по ДОПК се прилага служебно. Поради
това не споделя становището на прокурора, че след като изпълнението вече е
започнало, то следва да продължи независимо от изтичане на давността, защото това
означава да се допусне третиране на настоящия случай по начин, който е в
противоречие с нормативните правила.
По изложените съображения и на основание чл. 16, ал. 7, т. 2 от
ЗПИИРКОРНФС, съдът
РЕШИ:
ОТКАЗВА ПРИЗНАВАНЕ И ИЗПЪЛНЕНИЕ на решение с референтен
номер 326b Ls 141/07 от 27.05.2008 г. на Районен съд – Хамбург, влязло в сила на
04.06.2008 г., с което спрямо българския гражданин В. Л. П. , ЕГН **********, с
постоянен адрес в гр. Габрово, ул. „***“ № **, **, е постановено отнемане в полза на
държавата на равностойността на придобитото от престъпленията в размер на
18.000,00 евро, в частта за несъбраната и неплатена сума в размер на 8.274,88 евро,
поради изтичане на абсолютната 10-годишна давност по чл. 107, ал. 2 от българския
Данъчно-осигурителен процесуален кодекс, и ПРЕКРАТЯВА производството по ЧНД
№ 98/2020 г. по описа на Окръжен съд - Габрово.
Да се уведоми, на основание чл. 24, ал. 1, т. 2 от ЗПИИРКОРНФС,
компетентният орган на издаващата държава, който отговаря за изпълнение на
решението – Прокуратура – Хамбург, Федерална република Германия, като копие от
уведомлението да се изпрати и на Министерство на правосъдието на Република
България.
Решението подлежи на обжалване пред Апелативен съд – Велико Търново в 7-
дневен срок от днес.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4