РЕШЕНИЕ
№
гр.Ловеч, 13.11.2020 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - ЛОВЕЧ, ІІІ-ти административен състав, в публично заседание на тринадесети ноември през две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЙОНИТА ЦАНКОВА
при секретаря ДЕСИСЛАВА МИНЧЕВА като разгледа докладваното
от съдия ЦАНКОВА Адм.д № 479 / 2020 год.
и на основание данните по делото и закона, за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството е по чл. 111 от Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража /ЗИНЗС/, във връзка с гл. Десета, раздел І от АПК.
Със Заповед № Л-1187 от 02.11.2020 г. на Началника на Затвора Ловеч, на основание чл. 101, т. 7 от и чл. 102, ал. 1 и ал. 2 от ЗИНЗС жалбоподателят л.св. С.Б.Б., ЕГН: **********, с адрес: ***, е наказан с дисциплинарно наказание „изолиране в наказателна килия за срок от 14 денонощия”.
Недоволен от заповедта е останал жалбоподателят л.св. С.Б.Б., ЕГН: **********, който в срока по чл. 111, ал. 1 от ЗИНЗС, е подал жалба срещу заповедта. В жалбата се сочи, че наложеното дисциплинарно наказание е незаконосъобразно, че е непропорционално на извършеното нарушение, както и че в преписката, по повод на която е издадена обжалваната заповед, са изложени неверни твърдения. Оспорва се, че иззетите слушалки са забранена вещ. Сочи се липсата на мотиви на заповедта, както и липса на конкретно описание на нарушението. В заключение се моли съда да отмени Заповед Л-1187 от 02.11.2020 г. на Началника на Затвора Ловеч.
С определение от з.с.з. на
12.11.2020 г. съдът е констатирал, че с
изменението на чл. 111 от ЗИНЗС /ДВ бр. 13/2017 г., в сила от 07.02.2017 г./
заповед, от типа на процесната, с която е наложено
дисциплинарно наказание „изолиране в наказателна килия” подлежи на оспорване
пред настоящия съд, като съгласно чл. 111, ал. 3 от ЗИНЗС съдът разглежда
делото незабавно и е приел, че жалбата е подадена в преклузивния
срок по чл. 111, ал. 1 от ЗИНЗС, считано от обявяването на заповедта на лишения
от свобода - 03.11.2020 г. и завеждането на жалбата в администрацията на
ответника на 06.11.2020 г., като настоящото дело е образувано на 12.11.2020 г.
Със същото определение съдът е констатирал, че видно от писмо вх. № 4224/12.11.2020 г. на Началника на Затвора –
Ловеч, изпратеното е копие от административна преписка, която е непълна, като
липсват доказателства дали има подадена жалба пред административния орган и на
коя дата, както и копие от същата, както и изрична справка за отмяна на заповедта
по чл. 111, ал. 2 от ЗИНЗС, ведно с копие на издаден акт за отмяна на същата..
Отделно липсват и доказателства дали фактически наложеното дисциплинарно
наказание „изолиране в наказателна килия за срок от 14 денонощия” е
изтърпяно и през кой период. Поради това
са изискани от ответника – Началника на Затвора – Ловеч - незабавно /но
не по-късно от съдебното заседание/ сочените допълнителни доказателства, както
и други указани от съда със същото определение писмени доказателства.
Със същото определение делото е насрочено незабавно, като е указано на
жалбоподателя, че може да заяви, че не желае да се яви или явяването му е
невъзможно по здравословни причини, както и че може да упълномощи защитник –
чл. 111, ал. 3 от ЗИНЗС.
Със същото определение са конституирани страните, указана е
доказателствената тежест и е насрочено делото.
С писмо вх. № 4241/13.11.2020 г. на ответника изрично се сочи, че: Заповед № Л-1187 от 02.11.2020 г. на Началника на Затвора Ловеч не е отменена, че към 13.11.2020 г. не е започнало изтърпяването на наложеното наказание, като обжалваната заповед не е приведена в изпълнение. Към писмото на ответника са приложени и останалите изискани с изрично определение на съда от з.с.з. на 12.11.2020 г. писмени доказателства.
В съдебно заседание жалбоподателят Б. се явява лично, като поддържа жалбата. Допълнително сочи, че са нарушени разпоредбите на чл. 34 и чл. 35 от АПК.
Ответникът Началник на Затвора – Ловеч, редовно призован, не се явява и представлява. В писмо вх. № 4224/12.11.2020 г. ответникът ангажира писмено становище за неоснователност на жалбата и законосъобразност на обжалваната заповед.
Съдът след като прецени доказателствата по делото, доводите на страните и след служебната проверка по чл. 168 от АПК на законосъобразността на административния акт, намира за установено следното:
Жалбата е подадена в законоустановения срок от надлежна страна, поради което е допустима и следва да бъде разгледана.
Жалбата е неоснователна.
При цялостната проверка на законосъобразността на процесния ИАА, на основание чл. 146 и чл. 168 от АПК, съдът намира същият за законосъобразен.
Видно от Заповед № ЧР-05-223/24.11.2016 г. на Министъра на правосъдието и от акт за встъпване в длъжност от 28.11.2016 г, издателят на оспорената в настоящото производство Заповед № Л-1187 от 02.11.2020 г. на Началника на Затвора Ловеч – ст. комисар Р.Г.- е компетентно лице по смисъла на чл. 104, ал. 1 от ЗИНЗС. Липсва отменително основание по чл. 146, т. 1 от АПК.
Относно спазването на установената форма, съдът намира, че заповедта отговаря на реквизитите на чл. 59, ал. 2, във вр. с чл. 146, т. 2 от АПК, като изложените в заповедта правни и фактически основания са достатъчно ясни и непротиворечиви, като съответстват и на фактическите основания, съдържащи се в дисциплинарната преписка. В допълнение съгласно константната практика на административните съдилища мотивите на заповедта могат да се съдържат и в административната преписка, поради което съдът намира, че фактически основания за издаването на настоящата заповед се съдържат както в първоначалната административна преписка вх. № 4224/12.11.2020 г., така и в допълнително изисканата служебно от съда и представена административна преписка вх. № 4241/13.11.2020 г. Липсва отменително основание по чл. 146, т. 2 от АПК.
Съгласно нормата на чл. 102, ал. 2 от ЗИНЗС - Дисциплинарните наказания по чл. 101, т. 7 и 8 могат да се налагат само при извършено дисциплинарно нарушение по чл. 100, ал. 2, т. 4, 6, 7 или 8, както и при системни нарушения по чл. 100, ал. 2, т. 1, 2, 3 или 5.
Изложените в заповедта фактически основания са посочени в заповедта като:
„На 20.10.2020 г. в 6.20 ч. в килия № 311 на 3-та затворническа група е извършено претърсване и личен обиск на лишените от свобода. В леглото на л. св. С.Б.Б. - 3 гр. са открити слушалки за мобилен телефон с функция „Handsfree“. Извършена е и проверка на личния телевизор на л. св. Б.. Поради възникнали съмнения за наличие на укрити вещи в него, на л. св. Б. е разпоредено да слезе заедно с телевизора на пост № 7, за да се извърши необходимата проверка чрез отваряне на телевизора. В момента на отварянето на телевизора се вижда укрит мобилен телефон, който л. св. Б. бързо взема и отказва да се подчини и да го предаде. Това налага употреба на физическа сила от страна на НОС, изразяваща се в захват на ръцете, при което неразрешената за ползване вещ - мобилен телефон марка „BLADE III“, с IMEI код: 866643013054572, с батерия и без СИМ-карта, е иззета с протокол.
С действията си л. св. С.Б. е нарушил разпоредбите на чл. 96, т.т. 3, 4 и чл. 97, т. т. 1, 3 от ЗИНЗС и е изпълнил състава на чл. 100, ал. 1, ал. 2, т.т. 2, 5 от ЗИНЗС, като не е спазил установените правила, отказал е да изпълни разпореждане на длъжностно лице и е притежавал неразрешени за ползване вещи - слушалки за мобилен телефон и мобилен телефон.
Преди да му се наложи наказанието л.св. С.Б. е изслушан от дисциплинарно наказващия орган на 30.10.2020 г. Не признава вината си.”
Видно от приложените административни преписки - вх. № 4224/12.11.2019 г. и вх. № 4241/13.11.2020 г., със заповеди на началника на Затвора Ловеч и на началника на ЗО „Атлант” на жалбоподателя са налагани предходни дисциплинарни наказания, както следва: лишаване от хранителна пратка за срок до три месеца, извънредно дежурство по поддържане на чистотата и хигиената за срок до 7 дни, извънредно дежурство по поддържане на чистотата и хигиената за срок до 7 дни, „изолиране в наказателна килия за срок от 14 денонощия”, извънредно дежурство по поддържане на чистотата и хигиената за срок до 7 дни, извънредно дежурство по поддържане на чистотата и хигиената за срок до 7 дни, извънредно дежурство по поддържане на чистотата и хигиената за срок до 7 дни, извънредно дежурство по поддържане на чистотата и хигиената за срок до 7 дни, извънредно дежурство по поддържане на чистотата и хигиената за срок до 7 дни, „изолиране в наказателна килия за срок от 14 денонощия”, извънредно дежурство по поддържане на чистотата и хигиената за срок до 7 дни, извънредно дежурство по поддържане на чистотата и хигиената за срок до 7 дни, лишаване от хранителна пратка за срок до три месеца и др.
Следва да се посочи, че в съдебно
заседание жалбоподателят не оспорва, че иззетата вещ - мобилен телефон марка „BLADE III“, с IMEI код: 866643013054572, с батерия и без
СИМ-карта, е негова, както и че мобилният телефон е открит в личния му
телевизор. В съдебно заседание жалбоподателят сам посочи, че към момента на
обиска е бил в килия с още двама лишени от свобода – л.св. К.А.В.и л.св. Г.З.В.,
като жалбоподателят изрично посочи, че телевизорът, в който е бил скрит процесният мобилен телефон, е негов личен, а не на
останалите двама лишени от свобода. Жалбоподателят Б. посочи, че сам е пренесъл
телевизора до пост № 7, сам го о отворил и сам е подал на служителите на
затвора находящия се в телевизора мобилен телефон, който е бил иззет.
В допълнение в съдебно заседание съдът предяви на жалбоподателя Б.
всички писмени доказателства, представени с двете административни преписки на
ответника вх. № 4224/12.11.2020 г. и вх. № 4241/13.11.2020 г., като
жалбоподателят не оспори нито едно от съдържащите се в същите преписки писмени
доказателства по реда на чл. 193 от ГПК.
Отделно жалбоподателят Б. потвърди, че подписите под писмени обяснения на л. 12 и л. 13 от делото, както и под протокол за иззети вещи при личен обиск и претърсване на л. 11 от делото са негови.
Видно от всички писмени доказателства, които са неоспорени от жалбоподателя, а от друга страна са непротиворечиви по между си и ясни, установява се изложената в обстоятелствената част на заповедта и посочена по-горе фактическа обстановка.
Следва да се посочи, че
останалите двама лишени от свобода - л.св. К.А.В.и л.св. Г.З.В., които са очевидци на обиска и които са били
в същата килия заедно с жалбоподателя Б. изрично са посочили в писмени
обяснения на л.
Горното се установява и от приложените докладни записки на л.
Ето защо, видно от всички писмени доказателства, които като подробни, ясни и непротиворечиви по между си, съдът кредитира, доказано е извършването на сочените в обжалваната заповед дисциплинарни нарушения.
Поради това съдът приема, че се установяват съставите на сочените в обжалваната заповед дисциплинарни нарушения по чл. 100, ал. 2, т. 2 и т. 5 и т. 7 от ЗИНЗС.
Съдът намира, че видно от всички посочени по-горе писмени доказателства се доказа описаната в обстоятелствената част на обжалваната заповед фактическа обстановка. Същото се доказа и от обяснението на жалбоподателя в съдебно заседание.
Следва да се посочи, че становището на жалбоподателя относно иззетите слушалки и какъв тип и вид са същите, не е определящо при преценка законосъобразността на обжалваната заповед. Жалбоподателят не спори, че иззетият мобилен телефон марка „BLADE III“, с IMEI код: 866643013054572, е негова собственост, както и че притежаването на същия е забранено. Същото е видно и от Заповед ЛС-04-642/28.11.2018 г. на Министъра на правосъдието, с който е утвърден Списък на разрешените лични вещи, предмети и хранителни продукти, които могат да получават, ползват и държат при себе си или на определените за целта места лишените от свобода и задържаните под стража по реда на НПК, настанени в затворите, поправителните домове, затворническите общежития и арестите в затворите.
Отделно видно от разпечатка от Информационната система на ИСИН, в която са посочени останалите наложени до момента дисциплинарни наказания на жалбоподателя Б., установява се системност на нарушенията.
Ето защо съдът приема за доказано, видно от всички писмени доказателства, както и от признанието на жалбоподателя Б. в съдебно заседание, наличието на системност по смисъла на чл. 100, ал. 2, т. 2 и т. 5 от ЗИНЗС.
Установи се от писмо
вх. № 4241/13.11.2020 г. на ответника, че обжалваната заповед не е
отменена, че не е започнало изтърпяването на наложеното с обжалваната в
настоящото производство заповед дисциплинарно наказание.
При издавеното на заповедта не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила - чл. 146, т. 3 от АПК. Следва да се отбележи, че не всички нарушения на административно производствените правила, а само съществените такива водят до отмяна на административния акт.
Жалбоподателят в съдебно заседание твърди, че са нарушени разпоредбите на чл. 34 и чл. 35 от АПК, поради което съдът възобнови съдебното дирене и предяви на жалбоподателя всички писмени доказателства, находящи се в двете административни преписки.
Жалбоподателят не оспори нито едно от доказателствата, като потвърди, че той е подписал както протокола за личен обиск на л. 11 от делото, така и писмените обяснения на л. 12 и л. 13 от делото.
Ето защо съдът намира, че при издаването на заповедта е спазено изискването на чл. 105 от ЗИНЗС, като няма спор, че са спазени и разпоредбите на чл. 106 от ЗИНЗС.
Липсва и отменително основание по чл. 146, т. 3 от АПК.
Съдът намира, че обжалваната заповед е съобразена с материалноправните разпоредби – липсва и отменително основание по чл. 146, т. 4 от АПК, като обжалваната заповед съответства и на целта на закона – видно е, че жалбоподателят Б. е наказван.
На основание гореизложеното и чл. 111 от Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража /ЗИНЗС/, във вр. с чл. 172, ал. 2 от АПК Ловешкият административен съд
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА Заповед № Л-1187 от 02.11.2020 г. на Началника на Затвора Ловеч, с която на основание чл. 101, т. 7 от и чл. 102, ал. 1 и ал. 2 от ЗИНЗС жалбоподателят л.св. С.Б.Б., ЕГН: **********, с адрес: ***, е наказан с дисциплинарно наказание „изолиране в наказателна килия за срок от 14 денонощия”.
Решението е окончателно.
АДМ. СЪДИЯ: