МОТИВИ по НОХД 3594/2017г. по описа на Софийски градски
съд - Наказателна колегия, 2 състав
Софийска градска прокуратура е
внесла обвинителен акт срещу Г.С.Р. за това, че на 31.12.2016 г. в гр. Приморско предал другиму (на С.В.В.) огнестрелни
оръжия (ловна карабина „VERNEY CARRON“ калибър 8х57 GRS с оптика № Х63Е316 и
ловна пушка „СИЛМА“, 12 калибър с № 134283), без да има за това надлежно
разрешение, съгласно чл. 86, ал. 4,
вр. ал.1, т. 2 от Закона за оръжията, боеприпасите, взривните вещества и
пиротехническите изделия: „Директорът на ГДНП на
МВР или оправомощено от него длъжностно лице, или началникът на РУ на МВР по
местонахождение на обектите за съхранение в 14-дневен срок от датата на
подаване на документацията отразява промяната в издаденото разрешение за
придобиване, съхранение и/или носене и
употреба;
ал. 1 – Лицето, получило разрешение за придобиване,
съхранение и/или носене и употреба на огнестрелни оръжия и боеприпаси за тях,
уведомява ГДНП на МВР, съответно РУ на МВР, при:
т. 2. Промяна на адреса на обектите за съхранение на
огнестрелни оръжия и боеприпаси за тях“ - престъпление по чл. 339, ал. 1, предл. 3 НК
Г.Р. е обвинен и за това, че за времето от около 09.30
часа до около 14.00 ч на 29.01.2017 г. в
товарен автомобил УАЗ, модел 396206, с рег. № *******, собственост на С.В.В.,
паркиран в местността „Петрова поляна“ между с.
Писменово, община Приморско, обл. Бургас и с. Фазаново,
община Царево, обл. Бургас, като държал огнестрелно оръжие, както
следва: ловна карабина „VERNEY CARRON“ калибър 8х57
GRS с оптика № Х63Е316 и ловна
пушка „СИЛМА“, 12 калибър с № 134283 не
е взел необходимите мерки за сигурност, предвидени в чл. 59,
ал. 1 от Закона за оръжията, боеприпасите, взривните вещества и пиротехническите
изделия: „Лицата, получили разрешение за придобиване, съхранение, носене и
употреба на огнестрелни оръжия и боеприпаси за тях… са длъжни да ги опазват от
кражби, изгубване и достъп на други лица и да предприемат мерки за недопускане
на злополуки или наранявания при употребата им“ - престъпление
по чл. 338, ал. 1 НК.
Софийска градска прокуратура е
обвинила и С.В.В. за това, че за
времето от 31.12.2016 г. до около 08.30 ч на 29.01.2017 г. в гр. Приморско държал
огнестрелни оръжия (ловна карабина VERNEY CARRON“ калибър 8х57 GRS с оптика №
Х63Е316 и ловна пушка „СИЛМА“, 12 калибър с № 134283 – двете собственост на Г.С.Р.),
без да има за това надлежно разрешение, съгласно чл. 43, ал.
1, т. 1 вр. чл. 41, ал. 1 от Правилник за прилагане на
Закона за контрол над взривните вещества, огнестрелните оръжия и боеприпасите
(отм.), вр. § 20 от Преходни и заключителни разпоредби на Закона за
оръжията, боеприпасите, взривните вещества и пиротехническите изделия вр. чл. 79, ал. 1, вр.
чл. 76, ал. 1 от Закона за оръжията, боеприпасите, взривните вещества и
пиротехническите изделия и чл. 83, ал. 5, вр. ал. 1 вр.
чл. 80, ал. 1 от Закона за
оръжията, боеприпасите, взривните вещества и пиротехническите изделия:
чл. 43, ал. 1
от ПП на ЗКВВООБ - „Разрешения
за съхраняване на огнестрелни оръжия и боеприпаси (приложение № 4) се издават
на получилите разрешение за придобиване от директора на ГДОП или упълномощено от него длъжностно лице
или от началника на РУ:
т. 1. За физическите лица – по постоянния им адрес;“
чл. 41, ал. 1 от ПП на ЗКВВООБ
– „Разрешения за придобиване на огнестрелни
оръжия и боеприпаси за самоотбрана (приложение № 1) се издават на физически
лица от директора на ГДОП или упълномощено от него длъжностно лице или от
началника на РУ по постоянния им адрес“
§ 20 от ПЗР на ЗОБВВПИ – „Подзаконовите нормативни актове за прилагането на
отменения Закон за контрол над взривните вещества, огнестрелните оръжия и
боеприпасите се прилагат, доколкото не противоречат на този закон“
чл. 79, ал. 1 от ЗОБВВПИ – „За получаване на разрешение за съхранение лицето,
получило разрешение за придобиване на огнестрелни оръжия и боеприпаси за тях,
подава до директора на ГДНП на МВР, съответно до началника на РУ на МВР по
местонахождението на обекта за съхранение или по постоянен адрес – за
физическите лица, заявление по образец“
чл. 76, ал. 1 от ЗОБВВПИ – „За получаване на разрешение за придобиване на
огнестрелни оръжия и боеприпаси за тях български граждани подават заявление по
образец до директора на ГДНП на МВР, съответно до началника на РУ на МВР по
постоянен адрес, съответно по адрес на съхранение“
чл. 83, ал. 5 от ЗОБВВПИ – „Директорът на ГДНП на МВР или оправомощено от него
длъжностно лице, съответно началникът на РУ на МВР, издава разрешение за съответната
дейност или мотивирано отказва издаването му в едномесечен срок от подаване на
заявлението“
ал. 1 – „При постъпване на
документите по чл. 76, ал. 3 – 7, чл. 77, 78, 79, 80,
81 и 81а ГДНП на МВР, съответно РУ на МВР, оценява пълнотата и съответствието
на подадените документи с изискванията за издаване на разрешение и извършва при
необходимост проверка на място на обектите за съхранение“
чл. 80, ал. 1 от ЗОБВВПИ – „Физически и юридически лица, регистрирани като
търговци на територията на държава - членка
и лица, създадени със закон или с акт на Министерския съвет, които
кандидатстват за получаване на разрешение за съхранение на огнестрелни оръжия и
боеприпаси за тях, трябва да разполагат със:
1. складове – собствени или наети, които
отговарят на изискванията за физическа защита на строежите съгласно Закона за
устройство на територията – за складове за огнестрелни оръжия и на техническите
правила и норми за проектиране на строежи, предназначени за производство и
съхранение на взривни вещества, боеприпаси и пиротехнически изделия и на
изискванията за физическа защита на строежите, съгласно Закона за устройство на
територията – за складове за боеприпаси;
2. ръководител на
склада;
3. служители,
които осъществяват контрол за спазване на правилата за безопасност на труда при
работа с взривни вещества, оръжия, боеприпаси и пиротехнически изделия – за
складове за боеприпаси;
4. специалисти,
които водят отчетност на движението на изделията“ - престъпление по чл. 339, ал. 1,
предл. 2 НК.
По отношение на С.В. е налице и още едно обвинение – за това, че за времето от около 11.00
ч. до около 14.00
ч. на 29.01.2017 г. между местностите
„Петрова поляна“ и „Кукерова поляна“ в землището на с. Писменово, общ. Приморско и с. Фазаново, общ. Царево, в съучастие помежду си
с П.А.А. и И.С.Т., всички като съизвършители, с цел да набави за себе си имотна
облага (да получи част от месото), укрил (разфасовал и прибрал в брезентовата
си раница) чужда движима вещ (месо от Дива свиня (Sus scrofa L.) от мъжки пол
на възраст около 7 години), на обща стойност 1820,88
лв. (хиляда осемстотин и двадесет лева и 88 ст.), за
която знаел, че е придобита от другиго (В.И.Д.) чрез престъпление (по чл. 237,
ал. 1 НК) - престъпление по чл. 215,
ал. 1 вр. чл. 20, ал. 2 вр. ал.
1 НК
Съдът е сезиран и с предявено с обвинителния
акт обвинение срещу В.И.Д. за това, че на
29.01.2017 г. в местността „Кукерова поляна“ на около
километър разстояние от „Петрова поляна“ между с. Писменово, общ. Приморско,
област Бургас и с. Фазаново, община Царево, област Бургас, в територията на
ловностопанския район на сдружение на ловците и рибарите „Лебед“ (СЛР „Лебед“) – гр. Бургас, представлявано от Н.В.К., с огнестрелно оръжие – гладкоцевна двустволна пушка
марка „ТОЗ“, модел „34-ЕР“, 12-и калибър, фабрично произведена в Русия с №
ХЕ34115 и № 9234115, без надлежно разрешение по чл. 57, ал.
1 от Закона за лова и опазване на дивеча (ЗЛОД) – „За провеждане на лов се
издава писмено разрешително при условия и по ред, определени в Правилника за прилагането
на закона, след заплащане на такса за издаването му по тарифа, одобрена от
Министерския съвет“, вр. чл. 85а,
ал. 1 от Правилника за прилагане на ЗЛОД –
„Разрешително за индивидуален лов на едър дивеч в ловностопанските райони на
ловните сдружения се издава от специалиста по ловно стопанство след писмено
искане от председателя на ловната дружина и утвърден план за ползване на този
вид дивеч“, е убил чрез прострелване едър дивеч, съгласно Приложение № 1 към
чл. 5, ал. 2, т. 1 и ал.
5 от ЗЛОД – 1 бр. дива
свиня (Sus scrofa L.) от мъжки пол на възраст около 7 (седем) години и тегло
210 (двеста и десет) килограма, със стойност на дивечовото месо 305.11 (триста
и пет лева и 11 ст.) лева; цена за трофея на дивеча 1515.77 (хиляда петстотин и
петнадесет лева и 77 ст.) лева; 500 (петстотин) лева обезщетение съгласно чл. 2
от Наредба за размера на обезщетенията за щетите, нанесени на дивеча (обн., ДВ,
бр. 2 от 5.01.2001 г., в сила от 5.01.2001 г., изм. бр. 4 от 16.01.2004 г.) - престъпление
по чл. 237, ал. 1, пр. 1 НК
Софийска градска прокуратура е
обвинила и И.С.Т. за това, че за
времето от около 09.30 часа до около 14.00 часа
на 29.01.2017 г. в товарен автомобил УАЗ, модел
„396206“, с рег. № *******, собственост на С.В.В.,
паркиран в местността „Петрова поляна“ между с. Писменово, община Приморско,
област Бургас и с. Фазаново, община Царево, област Бургас, като държал
огнестрелно оръжие – ловна пушка модел „ТОЗ-34ER“ 12-ти калибър с № У9323496 не е взел необходимите мерки за
сигурност, предвидени в чл. 59, ал. 1 от Закона за
оръжията, боеприпасите, взривните вещества и пиротехническите изделия: „Лицата,
получили разрешение за придобиване, съхранение, носене и употреба на огнестрелни
оръжия и боеприпаси за тях… са длъжни да ги опазват от кражби, изгубване и
достъп на други лица и да предприемат мерки за недопускане на злополуки или
наранявания при употребата им“ - престъпление по чл. 338, ал. 1 НК, както и за това, че за времето от около
11.00 часа до около 14.00 часа на 29.01.2017г.
между местностите „Петрова поляна“ и „Кукерова поляна“ в землището на с.
Писменово, община Приморско и с. Фазаново, община Царево в съучастие помежду си
с П.А.А. и С.В.В., всички като съизвършители, с цел да набави за себе си имотна
облага (да получи част от месото), укрил (разфасовал и прибрал в брезентовата
си раница) чужда движима вещ (месо на Дива свиня Sus scrofa L.) от мъжки пол на
възраст около 7 години), на обща стойност 1820,88 лв. (хиляда
осемстотин и двадесет лева и 88 ст.), за която знаел, че е придобита от другиго
(В.И.Д.) чрез престъпление (по чл. 237, ал. 1 НК) - престъпление
по чл. 215, ал. 1 вр. чл. 20, ал. 2 вр.
ал. 1 НК.
Настоящият състав е сезиран и с
обвинение срещу П.А.А. за това, че за
времето от около 11.00 часа до около 14.00 часа на 29.01.2017г. между местностите „Петрова
поляна“ и „Кукерова поляна“ в землището на с. Писменово, община Приморско и с.
Фазаново, община Царево, в съучастие помежду си с И.С.Т. и С.В.В., всички като
съизвършители, с цел да набави за себе си имотна облага (да получи част от
месото), укрил (разфасовал и прибрал в брезентовата си раница) чужда движима
вещ (месо на Дива свиня Sus scrofa L.) от мъжки пол на възраст около 7 години),
на обща стойност 1820,88 лв. (хиляда осемстотин и
двадесет лева и 88 ст.), за която знаел, че е придобита от другиго (В.И.Д.)
чрез престъпление (по чл. 237, ал. 1 НК) - престъпление
по ч. 215, ал. 1 вр. чл. 20, ал. 2 вр. ал.
1 НК.
В хода на съдебните прения представителят на
прокуратурата изразява убеждението си, че в хода на съдебното следствие са
потвърдени по категоричен начин повдигнатите обвинения на подсъдимите като не
са били разколебани и събраните в досъдебната фаза на процеса доказателства в
тази насока. Своето изложение прокурорът структурира не персонално, а по вида
на предявените обвинения. По отношение обвиненията спрямо Г.Р. и С.В. за
извършени престъпления по чл. 339, ал.1 НК прокурорът излага налична в писмени
доказателствени източници информация – трафични данни за провеждани между Р. и В.
и В. и дъщерята на Р. телефонни разговори, издаване разрешително за ловуване на
дива свиня на конкретни данни, отразяване в справка за закупуване на автомобил
УАЗ от страна на В., за да обоснове въз основа на посочени от самия прокурор
като косвени източници на доказателствена информация, предаване от страна на Р.
на В. на своите огнестрелни оръжия и респективно държането им от страна на В.,
което било установено и при претъсване и
изземване на автомобила. Наличната доказателствена съвкупност за
прокурора е напълно достатъчна да обоснове осъдителен по своя характер акт като
пледира на подс. Г.Р. да бъде наложено наказание лишаване от свобода за срок от
две години и шест месеца, чието изпълнение бъде отложено за изпитателен срок от
четири години, а на подс. С.В. – наказание лишаване от совбода за срок от две
години, изтърпяването на което бъде отложено за изпитателен срок от четири
години.
По
отношение обвиненията спрямо Г.Р. и И.Т. за извършени престъпления по чл. 338,
ал.1 НК прокурорът анализира действията на свидетелите по делото, обективираното
в протоколи за оглед на местопроизшествие, за претърсване и изземване,
заключение на балистична експертиза, поведение на Г.Р. и комуникация между него
и подс. В., за да обоснове тезата си, че автомобилът, в който са били поставени
и впоследствие установени оръжията на Р. и Т., е бил отключен и се е намирал на
общодостъпно място, поради което и не може да бъде прието, че обществената
опасност на осъщественото от двамата подсъдими е пренебрежима, за да бъде
приложена разпоредбата на чл.9, ал.2 НК. Моли по отношение на Р. /предвид
качеството му на магистрат/ да бъде наложено наказание лишаване от свобода за
срок от една година и шест месеца, чието изпълнение бъде отложено за
изпитателен срок от четири години, а по отношение на Т. – лишаване от свобода
за срок от една година съответно с тригодишен изпитателен срок.
Прокурорът
базира позицията си за доказаност на обвинението по чл. 237, ал.1 НК спрямо В.Д.
на заключенията на балистичните експертизи, установяващи, че дивата свиня е
била простреляна с боеприпас с куршум Е, произведен от завод „Арсенал“, че
гилзата от такъв куршум е намерена в близост до простреляното животно и че е
изстреляна от оръжието, притежавано и носено от подс. Д.. Като косвено
доказателство по делото прокурорът сочи намирането в раницата, носена от подс. Д.,
на главата на убитото животно, която, според ловния ритуал, се полагала на
лицето, простреляло животното. Прокурорът предлага на съда да приложи спрямо подс. Д. разпоредбата на чл.78а НК и освободи същия от наказателна отговорност с налагане на административно наказание
глоба в размер на 2500 лева като го лиши от право да ловува за срок от две
години и отнеме оръжието му на основание чл. 53, ал.1, б.“а“ НК.
Представителят
на държавното обвинение заявява позицията си, че обвинението за извършено
престъпление по чл. 215, ал.1 вр. чл.20, ал.2 НК по отношение на С.В., И.Т. и П.А.
е доказано по категоричен начин. В тази насока посочва, че те са имали
разрешение за лов на бекас, а не на дива свиня, че те са съзнавали факта на
незаконен лов, в който участват, че са пирсъствали на отстрелването на
животното и впоследствие на неговото разфасоване, проявили са желание за
бягство, а и подс. В. е изтрил от мобилния си телефонен апарат снимка на
простреляното диво прасе и се обадил на кмета на селото, за да изгради пред
него защитна версия за намиране на месото. Според прокурора това определя и
съответна санкция за подсъдимите като за С.В. тя следва да бъде наказание лишаване
от свобода, което да бъде отмерено на една година с тригодишен изпитателен
срок, за И.Т. – лишаване от свобода за срок от шест месеца, а на П.А. – да бъде
освободен от наказателна отговорност с налагане на административно наказание
глоба в размер на 2000 лева.
Защитникът
на подс. Г.Р. изразява позиция, цитирайки решения на Върховен Касационен съд и
перифразирайки ги, че по отношение обвинението по чл.339 НК спрямо неговия
подзащитен е приложима разпоредбата на чл. 9, ал.2 НК. Освен това, коментирайки
показанията на св. К., заявява, че една от инкриминираните пушки е била във
владение на Р. почти месец след визираната от държавното обвинение дата на
извършване на това деяние – 31.12.2016г. и тези показания противопоставя на останалите,
посочени от прокурора, като косвени за вината на подзащатния му. Защитата се
спира на показанията на св. В. като свидетел, но заявява, че те не притежават
доказателствена стойност в този процес. Касателно обвинението за извършено
престъпление по чл.338 НК – защитата съзира фактическо несъответствие между
обвинението по чл. 339 НК и това по чл. 338 НК по отношение датата, поддържана
от прокурора като времеизвършване на деянията – според адв. Д. невъзможно е
едни и същи вещи да бъдат на две различни места едновременно по едно и също
време. Коментирайки показания на разпитани по делото свидетели, както и
обясненията на подс. Р., защитникът обосновава тезата си, че автомобил УАЗ е
бил заключен /противно на твърденията на прокуратурата/ и че той е бил заключен
от неговия подзащитен в деня на лова, когато с намиращ се у него резервен ключ
е отключил автомобил „УАЗ“, оставил е пушките и го е заключил. Счита, че Г.Р. е
взел всички необходими мерки за опазване на оръжието като го е заключил в
автомобил, намирал се е наблизо до него, а и не е възникнала никаква опасност
да настъпят вредни последици. В заключение моли съда за приложи закона и да
оправдае подс. Г.Р. и по двете повдигнати му обвинения.
Адвокат
П. като защитник на подс. С.В. при изложението си относно първото от двете
предявени на неговия подзащитен обвинения – това по чл.339, ал.1 НК, се
солидаризира с изложеното от своя колега – адв. Д., отново декларирайки позицията,
че не са налице доказателства подзащитният му на 31.12.2016г. да е приел и до
29.01.2017г. в град Приморско да е държал собствените на подс. Р. два броя
огнестрелни оръжия. Доказателствена подкрепа за тези твъдения на прокуратурата
не била налице още в досъдебната фаза на процеса, а са събрани такива
доказателства в обратна насока и те се съдържали в обясненията на подсъдимите и
в показанията на св. М.К.. Поради това и смята, че единственият законосъобразен
извод е, че неговият подзащитен не е осъществил деянието по чл.339 НК и следва
да бъде признат за невинен и оправдан по това обвинение. По отношение
обвинението за извършено престъпление по чл.215, ал.1 НК защитникът поддържа
тезата, че не е осъществен този престъпен състав, тъй като вещното укривателство
може да има за предмет само вещи, а след като по „основното“ престъпление –
това по чл. 237 НК не се придобиват и присвоят вещи, то е невъзможно по
отношение на него да се осъществи вещно укривателство. Въпреки неналичие на подобно
обвинение спрямо С.В., защитникът му се спира и на обвинението на Д. – за
извършено престъпление по чл. 237 НК, тъй като то било свързано с обвинението
на неговия подзащитен. Адв. П. излага твърдения, че по делото не е установено с
категоричност от кое огнестрелно оръжие е изстрелян проектилът, с който е убито
дивото животно. В подкрепа на тези свои твърдения защитата акцентира вниманието
върху няколко обстоятелства - при изслушване заключението на балистичната експертиза
експертът е коригирал заключението си, че двата броя проектили, които са изследвани,
са били части от изследвана гилза №1 – само въз основа на надписа върху гилзата
те са направили извод за вида на куршума, с който е била снарядена, а при
възпроизвеждане на изстрел не може да бъде безспорно установено с какъв
боеприпас е била снарядена гилзата, защото ловните патрони могат многократно да
бъдат снарядявани. В подкрепа на тази теза адв. П. посочва и обясненията на
подс. Д. за притежаване от него на машина за снарядяване. Посочва, че експерт К.
при изслушване на заключението на балистична експертиза е заявил, че двата броя
проектили, намерени в убитото животно е възможно да бъдат изстреляни от
различни оръжия и тези два броя проектили не подлежат на идентификационно
изследване за установяване от кое оръжие са изстреляни. Моли неговият
подзащитен С.В. да бъде признат за невинен да е извършил престъпленията по
чл.339, ал.1 НК и по чл. 215, ал.1 вр. чл.20, ал.2 НК и бъде оправдан по тези
обвинения.
Упълномощеният
защитник на подс. В.Д. в допълнение към частта от пледоарията на адв. П.,
касаеща и Д., декларирайки своя собствен опит като ловец, заявява, че няма
ловен обичай главата на убито животно да бъде взета от този, който го е
прострелял. Защитникът акцентира на възприети от него процесуални нарушения при
назначаване и изготвяне заключението на балистичната експертиза по делото,
изразяващи се в липса на персонализиране на вещите лица, които да изготвят експертизата,
а посочване от следователя единствено на органа, който да извърши изследването.
Твърди, че разследващият орган, в нарушение на чл. 146 НПК, не е изискал друг
образец за сравнително изследване, идентичен с намерената гилза на
местопроизшестивето, както и експертите са нарушили разпоредбата на чл.152 НПК,
тъй като в хода на съдебното следствие те не са могли да отговорят въз основа
на какви способи са достигнали до своите изводи.
Подсъдимите
И.Т. и П.А. се представляват от адв. П. и той основава пледоарията си на
заявеното от адв. Д. по отношение деянието, квалифицирано като престъплението
по чл.338, ал.1 НК, заявявайки, че подс. И.Т. е взел всички необходими мерки, за
да запази своето оръжие - оставено разглобено в калъф, намиращо се в метален
сандък или каса под седалка в автомобила, който е бил и заключен. По отношение
обвиненията спрямо Т. и А. за деяния, субсумирани под нормата на чл. 215, ал.1
вр. чл.20, ал.2 защитникът черпи аргументите си от изложеното от адв. П.,
обобщавайки, че месо от дивеч не може да бъде предмет на престъпление по
чл.215, ал.1 НК. Моли подзащитните му да бъдат признати за невиновни.
Подсъдимите
поддържат изцяло заявеното от своите защитници. При дадената им възможност за
последна дума единодушно молят да бъдат оправдани.
Съдът, след като прецени събраните по делото
доказателства и взе предвид становищата на страните, установи следното от
фактическа страна:
Подсъдимият Г.С.Р. е роден
на *** г. в гр. К., живущ
***, български гражданин, с висше юридическо образование, неосъждан, женен,
прокурор, ЕГН **********.
Подсъдимият С.В.В. е роден
на *** ***, български гражданин, със средно образование, неосъждан, женен,
управител на търговско дружество, ЕГН **********.
Подсъдимият В.И.Д. е роден
на *** ***, български гражданин, със средно образование, неосъждан, женен,
водопроводчик към ВиК – район П., с
ЕГН **********.
Подсъдимият И.С.Т. е роден
на *** ***, български гражданин, със средно образование, неосъждан, вдовец,
пенсионер, ЕГН **********.
Подсъдимият П.А.А. е роден
на *** ***, български гражданин, със средно образование, неосъждан, женен, ел. монтьор, ЕГН **********.
Подсъдимите С.В., В.Д., И.Т. и П.А. членували в
ловно-рибарска дружина с. Писменово, която била част от Сдружение на ловците и
риболовците „Лебед“ гр. Бургас, представлявано от св. Н.К.. Председател на
ловно-рибарската дружина с. Писменово бил подс. С.В.. В това си качество той
осигурявал разрешителните за ловуване – било то за групов лов или за
индивидуален лов като ежемесечно В. отчитал на св. К. неизразходваните разрешения
за лов и получавал от свидетеля разрешения за групов лов, издавани на подс. В.
като председател на дружинката. Така св. К. издал на подс. В. разрешение за групов
лов на дива свиня в ловностопанския район на село Писменово, който бил част от
района на сдружение „Лебед“ - съответно разрешително № 056570 за 31.12.2016г.,
№ 056501 за 01.01.2017г., № 056502 за 07.01.2017г. и № 056503 за 08.01.2017г. за
групов лов на дива свиня. Тези разрешителни св. К. предоставил на подс. В..
Ловът на дива свиня бил разрешен от 01.10.2016г. /или първата събота на месец
октомври/ до втората неделя на месец януари 2017г. – 08.01.2017 г. На датите,
визирани в разрешението за групов лов на дива свиня /31.12.2016г.,
01.01.2017г., 07.01.2017г. и 08.01.2017г./ не могло да се осъществи ловуването
от ловната дружинка на с. Писменово. На 29.01.2017г. в дома на подс. В. се
събрали част от членовете на председателстваната от него ловна дружинка –
подсъдимите В.Д., И.Т. и П.А., на които В. раздал индивидуални разрешения за
лов на бекас за тази дата. Подсъдимият Г.Р. бил член на ловно-рибарска дружина в
с. Подвис, но се познавал с подс. В. и ловувал заедно с него и други членове на
ловно-рибарска дружина от с. Писменово.
Подсъдимите Р., В., Д., Т. и А. притежавали
разрешения за съхранение, носене и употреба на огнестрелно оръжие, които били
съответно:
-
Разрешение №201501129184 от 08.07.2015г., издадено от 5 РУ- ОДМВР Бургас, касаещо
ловна карабина „Верней Карон“ калибър 8х57 № Х63Е316, ловна пушка „Силма“ 12
калибър № 134283 и ловна пушка „Блазер/R-93“ калибър 12 № 134283, издадено на подс. Г.Р..
-
Разрешение № 20140071613 от 01.08.2012г., издадено от РУ Приморско – ОДМВР
Бургас, издадено на подс. С.В. и касаещо ловна пушка „Германика“ калибър 12 №
544559, ловна пушка „Тула“ калибър 16 № Ш8656 и ловна пушка „Фаусти“ кал. 12 с
№ 25253.
-
Разрешение № 20140086880 от 25.04.2012г. било издадено на подс. В.Д. *** и
касаело ловна пушка „ТОЗ“ калибър 12 с № ХЕ34115.
-
Разрешение № 20170314809 за съхранение, носене и употреба на ловна пушка
„ТОЗ“ калибър 12 с № УЕ23496 и ловна пушка „Тула“ калибър №16 с № В 3367 било
издадено на подс. И.Т. ***.
-
Разрешение № 46 от 24.01.2013г. било издадено на подс. П.А. от 8 РУ-СДВР за
ловна пушка „ИЖ-27 ЕМ“ калибър 12 с № *********.
Подсъдимите притежавали и оръжията, за които им
били издадени разрешителни за тяхното съхранение, носене и употреба.
На 29.01.2017г. след като сутринта се събрали в
дома на подс. В. *** подсъдимите В., Д., Т. и А. отпътували към местността „Петрова
поляна“, намираща се между селата Писменово, община Приморско и Фазаново,
община Царево със собствения и управляван от подс. С.В. автомобил УАЗ модел
396206 с ДКН *******, придобит от него на 01.04.2013г. Пристигайки в
местността, подсъдимият паркирал лекия автомобил в близост до пътя, всички
пътуващи взели своите оръжия и раници и слезли от автомобила. Подсъдимият И.Т.
установил, че не е взел боеприпаси за оръжието си - ловна пушка „ТОЗ“ калибър
12 № УЕ23496, поради което разглобеното оръжие в зелен брезентов калъф било
оставено в багажното отделение на товарния автомобил под задна седалка,
оформена като пейка в лявата част на автомобила. Подсъдимият В. заключил автомобила,
в който се намирали и оръжията на подс. Г.Р. - ловна карабина „Верней Карон“
калибър 8х57 с № Х63Е316 и ловна пушка „Силма“ 12 калибър с № 134283. Ловна
карабина „Верней Карон“ калибър 8х57 с № Х63Е316 била оставена в кожен калъф на
лява седалка в задната част на автомобил УАЗ с един патрондаш с 21 броя патрони
кал. 12, а ловна пушка „Силма“ 12 калибър № 134283 била поставена в зелен на
цвят брезентов калъф с шарки и се намирала в багажното отделение на автомобила
под дясната седалка, оформена като ракла и използвана за сядане на пътуващи в
товарния автомобил. След напускане на автомобила около 09.30 часа четиримата
подсъдими В., Д., Т. и А. *** придвижването им било затруднено от натрупалата се
снежна покривка. Подсъдимият С.В. носел със себе си ловното си оръжие - пушка
„Германика“ калибър 12 № 544559, подс. В.Д. - пушка „ТОЗ“ калибър 12 № ХЕ34115, подс. П.А. -
ловна пушка „ИЖ-27 ЕМ“ калибър 12 с № *********, снарядени със съответните
патрони, а подс. И.Т. бил само с раница без ловното си оръжие, което оставил в
товарния автомобил. Достигайки до местността „Кукерова поляна“, подсъдимите
забелязали дива свиня /Sus
skrofa L./ от мъжки
пол – глиган на около 7-годишна възраст с тегло 210.00 килограма на стойност 1820.88
лева. Подсъдимият В.Д. стрелял по едрия дивеч и го умъртвил с куршум, попаднал
в областта на трето ляво ребро. След прострелването на глигана, месото било
разделено на части и прибрано в раниците, носени от подсъдимите В., Т., Д. и А.
като в раницата на Д. освен част от месото той поставил и главата на животното.
След като месото било разпределено, отделената кожа останала на мястото на
разфасоването и четиримата подсъдими поели обратно към паркирания автомобил.
През това време свидетелите С.М., Д.В., Г.Р., Р.Д.
и С.М. – служители в „Охрана на горите“ към ЮИДП – Сливен провеждали обход на
района на община Приморско, придвижвайки се с два автомобила по пътя към с.
Писменово. Движейки се, те забелязали между селата Писменово и Фазаново следи
от автомобил и видели паркирания товарен автомобил УАЗ с ДКН *******. Те спрели
и приближили автомобила, възприемайки, че същият е заключен, както и наличието
на кожен калъф за ловно оръжие, поставен върху седалка в задната част на автомобила
и оставени множество стъпки в снега в посока гористата местност. Свидетелите
тръгнали, следвайки стъпките и достигнали до място в землището, където те се
разделяли като вляво стъпките в снега били многобройни, а вдясно – единични.
Свидетелите се разделили - В., М. и Р. тръгнали в посоката, в която водели
множеството човешки стъпки, а Д. и М. останали в близост до мястото, където се
разделяли те. Другите трима техни колеги, водени от св. Д.В., вървели около
300-400 метра, когато забелязали подсъдимите В., Д., Т. и А.. Пред тях
подсъдимите споделили, че са извършили „една беля“, след което им била
извършена проверка, при която свидетелите установили, че подсъдимите
притежавали разрешителни за индивидуален лов на бекас, а при проверка в
раниците им били установени части от топло дивечово месо от глиган. Св. Р.Д.
получил обаждане от своите колеги, проверили подсъдимите, че се връщат обратно
към автомобилите заедно. По време на обратния път служителите на ЮИДП възприели
и подс. Г.Р., който се намирал в посоката, където водели единичните човешки
стъпки, който вървял в гората, държейки дървена пръчка и казал, че се разхожда.
Самият той пристигнал на мястото, където се намирал УАЗ след като останалите
четирима подсъдими вече тръгнали към Кукерова поляна и той самият тръгнал към местността, но не по
техните стъпки. Петимата подсъдими заедно със служителите на ЮИДП се придвижили
до УАЗ като на национален телефон 112 били уведомени полицейски служители от
РУ-Приморско за извършен бракониерски лов. След пристигане на полицейски
служители бил извършен оглед на местопроизшествие и в местност в югоизточна
посока от село Писменово до дърво с маркировка № 54 на различни разстояния били
намерени гилзи, а на 45 метра от тях били намерени копита и кости на дива
свиня, на два метра от които било установено зацапване с кръв в снега, а на 20
метра южно от зацапването била намерена куп кожа със зурла, частично зарита в
снега. Същият ден в 16.30 часа при товарния автомобил УАЗ от служителите на
ЮИДП били съставени актове за установяване на административно нарушение на
подсъдимите Д., В., Т. и А. съответно за това, че подс. Д. ловувал като се
движил с извадено и сглобено ловно оръжие извън населено място, пренасяйки
дивечово месо от дива свиня без да притежава писмено разрешително за групов лов
на дива свиня, на подс. А. и подс. В. – с посочване на същите нарушения по ЗЛОД,
а на подс. В. за пренасяне на 19 кг. дивечово месо от дива свиня без писмено
разрешително за лов на дива свиня. Въз основа на тези актове били издадени
наказателни постановления, атакувани от нарушителите, по които били образувани
НАХД в Районен съд – Царево, а впоследствие били прекратени на основание чл.33,
ал.2 ЗАНН.
Така описаната фактология съдът възприе въз основа
на следните, събрани в хода на наказателното производство доказателства и
доказателствени средства: показанията на свидетелите С.М., Р. Д., Г.Р., Д.В., С.М.,
З.Я., Н.К., С.О., Н.И., И.П., Т.Т., Д.А., В.Д., М.К. и приобщените по реда на
чл. 281, ал.4 вр. ал.1 НПК депозирани от част от свидетелите показания в хода
на досъдебното производство, от показанията на св. Д.Д., депозирани в
досъдебната фаза на процеса и приобщени по реда на чл.281, ал.4 вр. ал.1, т.1 и
т.2 НПК /т.1, л.117-120/, частично от обясненията на подсъдимите; способите за
доказване – заключения на технически експертизи /т.2, л.70 и л. 95 от
материалите по досъдебното производство/, балистични експертизи /т.2, л.3 и л.55
от материалите по досъдебното производство/, ветеринарно – медицинска
експертиза /т.2, л.38 от материалите по делото/, химическа експертиза /т.2, л.52
от материалите по делото/, съдебно-оценителна експертиза /т.2, л.112/, от писмените
доказателства и доказателствени средства – справка за собственост на моторно
превозно средство, списък на членове на ловни дружини в с. Писменово и с.
Подвис, членски картони на подсъдимите по делото, списък на ползвани
разрешителни за ловуване, писмо от СДЛР „Лебед“ /т.30, л.30/, справки от
мобилни оператори, протоколи за доброволно предаване /папка 1, л.15-34/,
протокол за претърсване и изземване
/папка 1, л.37/ с приложен фотоалбум, протокол за оглед на местопроизшествие
/папка 1, л.48/ с приложен фотоалбум, документи от КОС по отношение на всеки
един от подсъдимите, писмо от НИК, фотокопия на АУАН, наказателни постановления
и съдебни протоколи по НАХД 383/2017г, НАХД 384/2017г., НАХД 382/2017г. и НАХД
381/2017г. по описа на Районен съд – Царево, справки за съдимост на подсъдимите
и приобщените по делото веществени доказателства.
Изнесената от свидетелите С.М.,
Р.Д., Г.Р., Д.В. и С.М. информация хвърля светлина върху времето и мястото на
пристигането им, възприятията им относно наличие на товарен автомобил УАЗ със
съответния регистрационен номер, наличие на стъпки около автомобила и липса на
други лица освен подсъдимите в околността, за извършената от тях проверка и установеното
пренасяне на топло дивечово месо от глиган в раниците на В., Д., А. и Т.,
липсата на разрешително за четирима от подсъдимите за отстрелване на дива
свиня, забраната за групов лов на дива свиня на тази дата, представените от
подсъдимите индивидуални разрешения за отстрелване на пернат дивеч /бекас/ и
самоличността на петте установени лица в местностите Петрова поляна и Кукерова
поляна. Между показанията на тези свидетели – служители на „Охрана на горите“
при ЮИДП – Сливен не са налице съществени разминавания и те са единни по
отношение основните факти, касаещи очертания от прокурора предмет на доказване
по делото. Техните изявления са еднопосочни и взаимнодопълващи се и съдебният
състав им се доверява напълно. Необходимостта от прочитане на част от
показанията им, депозирани в досъдебната фаза на процеса, бе продиктувана от
детайлизиране на няколко обстоятелства - отстоянието между установения УАЗ и
мястото на разделяне на човешките стъпки, мястото на установяване впоследствие
на останките от дива свиня в гористата местност и дълбочината на снежната
покривка тогава в района, като използването на тази процесуална техника внесе
конкретика в изследваните факти, но не доведе до дискредитиране на техните
показания. Не доведе до подобно дискредитиране и несъответствието относно един
от спорните въпроси между прокуратурата и защитата по делото – заключен или не
е бил товарният автомобил с налични в него ловни оръжия. В хода на съдебното
следствие свидетелите едностранчиво заявиха, че при възприемане на автомобила
УАЗ и приближаване до него, са установили, че той е бил заключен. По този повод
бяха приобщени показанията на св. Г.Р., който в досъдебната фаза на процеса е
заявил, че той и неговите колеги не са се опитвали да проникнат в автомобила,
уточнявайки впоследствие пред съда, че той самият не се опитал да проникне. Всъщност
освен него, останалите коментирани до момента свидетели, не изнасят в
досъдебното производство информация за това, че автомобилът е бил отключен,
докато категорично пред съда заявяват, че той е бил със заключени врати и са
възприели наличието на кожен калъф в товарното помещение и други вещи, типично използвани
от ловци, през прозорците на автомобила. Това съответства и на последващите им
показания, че при завръщането им при УАЗ подс. С.В. го е отключил. Изявленията
на служителите на Югоизточно държавно предприятие /ЮИДП/, които са констатирали
и осъщественото от подсъдимите, преценени в своята същина, са вътрешно и
взаимно непротиворечиви по отношение на това, че автомобилът е бил заключен към
момента на тяхната проверка и съдът не намира основания да ги приеме като
изхождащи от заинтересовани от изхода на делото лица, още повече, че
депозираната в този смисъл информация е в ущърб на обвинението. Показанията им
относно вида на възприетите от тях през прозорците на автомобила вещи
съответстват и на обективираното в протокола за претърсване и изземване,
съставен при спазване на процесуалните изисквания и одобрен от компетентен към
момента на извършване на действието съд. Именно при това действие се установява
наличие на три ловни оръжия и боеприпаси в патрондаш в товарния отсек на
автомобила, както и тяхното точно местоположение - ловна пушка „ТОЗ“ калибър 12 №
УЕ23496, собственост на подс. И.Т., в разглобено състояние, намираща се в зелен
брезентов калъф в багажното отделение на товарния автомобил под задна седалка,
оформена като пейка в лявата част на автомобила, а собствени на подс. Г.Р.
оръжия - ловна карабина „Верней Карон“ калибър 8х57 с № Х63Е316 и ловна пушка
„Силма“ 12 калибър с № 134283 като съответно ловна карабина „Верней Карон“
калибър 8х57 с № Х63Е316 била намерена в кожен калъф на лява седалка в задната
част на автомобил УАЗ с един патрондаш с 21 броя патрони кал. 12, а ловна пушка
„Силма“ 12 калибър № 134283 била поставена в зелен на цвят брезентов калъф с
шарки и се установила в багажното отделение на автомобила под дясната седалка,
оформена като ракла и използвана за сядане на пътуващи в товарния автомобил.
Освен описание на точното местоположение на огнестрелните оръжия и боеприпаси,
в разглеждания протокол е обективирано извъпроцесуално обяснения на подс. В. за
принадлежността на оръжията – „Намерените при огледа ловни пушки са намерени в
калъфи разглобени празни-едната пушка е на И.Т. другите 2 са на Г.Р.“. Извън
разглежданите до момента изяснени от показанията на свидетелите – служители ЮИДП
– Сливен обстоятелства, от тях съдът възприема и местоположението на
подсъдимите В., А., Т. и Д. при взаимната им среща и спрямо товарния автомобил
УАЗ и впоследствие установените останки от дивеч. Яснота за тези факти носят и
показанията на свидетелите Д.В. и С.М. като последният е детайлен за това, че
четиримата подсъдими са се намирали на около 30-50 метра след намерената
впоследствие кожа, копита от животно и зацапване с кръв в снега и на около 400
метра от проверилите ги служители. Именно пред тях подсъдимите са заявили, че са
„направили беля“ и са отстреляли глиган. Както вече бе отбелязано,
последователността, вътрешната и взаимна непротиворечивост на показанията на
обсъжданите до момента свидетели и съответствието им с други доказателствени
източници, ги определя като такива, на които съдът да се довери.
Допълнителна светлина
върху случилото се извън тази от информацията, изнесена от коментираните до
момента свидетели, не хвърлят свидетелите З.Я. и Н.А. – горски стражари,
изпратени на местопроизшествието след получения сигнал за бракониерство.
Техните показания са тъждествени с останалите гласни доказателствени източници,
както и с показанията на полицейските служители от РУ-Приморско – С. О., Н.И. и
И.П. за възприето отключване вратите на УАЗ от страна на подс. С.В., за да бъде
дадена възможност за извършване претърсване на автомобила, както и за
изявленията на намиращи се там подсъдими чии са установените ловни оръжия в УАЗ
– на подс. Г.Р. и на подс. И.Т.. Всъщност това съответства както на
депозираното от служителите на ЮИДП, така и на отразеното в протокола за претърсване
и изземване извънпроцесуално обяснение на подс. В.. Поради еднопосочността на
тези показания и съотносимостта им с останалите носители на доказателствена
информация съдебният състав няма да фокусира детайлно своето внимание върху
тях, още повече, че по разглежданите до момента факти никоя от страните по
делото не спори.
Изложеното от св. Н.К. е
проекция на длъжността, която заема – ръководител и специалист по ловно и рибно
стопанство в сдружение с нестопанска цел – Сдружение на ловци и риболовци „Лебед“-
гр. Бургас. Изявленията му касаят функциите, които изпълнява във връзка със
заеманата от него длъжност, както и начина на издаване на разрешителни за
индивидуален и групов лов, времето, когато е разрешено отстрелване на дива свиня при групово ловуване
и начина на отчитане и лицето, което ги отчита /подс. В./ на изразходвани или
неизползвани разрешения за лов. Тези показания съответстват и на приложените
множество писмени доказателства относно битността на подсъдимите като ловци и
на издаваните от Сдружението документи за лов.
Изложената от св. Т. *** –
информация е свързана с детайлизиране на посочени в обвинителния акт
обстоятелства, тяхната проверка и проверка и на обясненията на подс. В.. Този
свидетел заявява, че подс. В. му се обадил около 15.00 часа на 29.01.2017г., за
да го уведоми, че са намерили месо от дива свиня и желаят да го предадат на
горското стопанство или старчески дом. Тази информация свидетелят е възприел от
подсъдимия при телефонен разговор, който в темпорален аспект съответства на
отразено в справка от трафични данни за проведен разговор между В. и Т. на
описаната дата в 14.52 часа. Обаждането, обаче, от страна на подсъдимия към
свидетеля следхожда спирането за проверка на членовете на ловната дружинка и
установяване на разфасовано месо от дивеч, чийто лов е забранен, в техните
раници /изявления за времето на проверката и съответните констатации се
съдържат в показанията на свидетелите – служители при ЮИДП – Сливен/ и времево
те са в предходен обаждането момент. От тази хронология за съда се изяснява не
само фактът на налично от страна на подс. В. обаждане към св. Т. в 14.52 часа,
съдържанието на проведения между тях разговор, но и мотивът на В. за обаждането
– отклоняване на евентуално последващо ангажиране на негова административна или
наказателна отговорност по повод участие в лов, при който е отстреляна дива
свиня, извън ловния сезон и търсене пост фактум на обяснение за намерените в
негова и на останалите подсъдими раници на прясно дивечово месо. На обективните
данни за времето на проведения телефонен разговор противостоят изявленията на
прверяващите ги за времето на установяване на ловците и последващата им
проверка и при това съпоставяне съдът възприема именно изложената по-горе теза за
причината за обаждането на В., още повече, че пред специалитситте от „Охрана на
горите“ подсъдимите са заявили, че именно те са отстреляли диво прасе.
Неспомагащо за изясняване
на предмета на доказване по делото е изнесеното от св. Д.Д. за възприети от
негова страна слухове в град Приморско за отстрел на дива свиня от мъжки пол и публикувани
в интернет пространството снимки на убитото животно, в резултат на което е
изпратил текстово съобщение на подс. В., знаейки, че по това време подсъдимите
са ловували в района, където е отстрелян глиганът.
Мястото на убиването на
дивеча и респективно неговото разфасоване се установява както от показанията на
служителите на ЮИДП-гр. Сливен, така и от обективираното в протокол за оглед на
местопроизшествие и заявеното от поемните лица, присъствали на това
процесуално-следствено действие – свидетелите Д.А. и В.Д., чиито изявления
относно възприятията им съответстват на отразеното както в протокола за оглед
на местопроизшествие, така и в протокола за претърсване и изземване. От
огледния протокол се установява не само наличие на копита, кост и кожа със
зурла от дива свиня, но и намерени в близост шест броя гилзи, изследвани
впоследствие от експерти – балистици. Както вече бе посочено, мястото на
намиране на останките от дивата свиня е в близост до мястото, където св. Д.В. е
забелязал подсъдимите, отдалечавайки се оттам, а намирането в близост до
копитата и кожата на прасето гилзи свидетелства, че там то е и простреляно.
Информацията, съдържима в
показанията на св. М.К., е подкрепяща обясненията на подс. Р., че седмица преди
обсъжданата до момента дата ловното оръжие „Верней Карон“ се е намирало у Р., а
не у В., както твърди прокурорът в
обвинителния акт. Тези твърдения не са опровергани от други доказателствени
източници, поради което и съдът не намира основание да ги приеме като
недостоверни.
И петимата подсъдими се
възползваха от правото си да дадат обяснения по делото, което реализираха след
изчерпване събирането на доказателства в провежданото съдебно следствие пред
този съдебен състав.
Съдът кредитира в голямата
им част обясненията на подсъдимия Г.Р., тъй като те не се опровергават от други
доказателствени източници и съответстват и на възприетото и възпроизведено от
свидетели по делото. От обясненията на Р. се установява причината да не
пристигне в местността Петрова поляна заедно с останалите подсъдими по делото,
а впоследствие - след ангажимент със свой познат Е.Й. ***, който го е оставил в
местността до паркирания УАЗ. Не съответства на носената от писмен
доказателствен източник – справка от КАТ – информация, че товарен автомобил УАЗ
е с последна промяна в регистрацията на 01.04.2013г., изявлението на Р., че е
притежавал в джоб на яке резервен ключ от автомобила, с помощта на който е
оставил носените от него оръжия. Тезата на Р., че отивайки на делова среща с Й.
*** е носил двете си ловни оръжия и впоследствие е отключил УАЗ, оставяйки
ловно оръжие „Силма“ в ракла под седалка в товарно помещение, а „Верней Карон“-
върху седалка, не съответства на останалите
му действия по отиване в местността „Петрова поляна“, за да ловува и на
твърденията на подс. В., афиширани при претърсване и изземване на автомобила,
че двете пушки са на подс. Р. – знание, което В. не би могъл да притежава, ако
ловните оръжия не са се намирали в автомобила преди той да бъде заключен от
самия В., а са били оставени впоследствие от Р. в отсъствие на собственика и
управляващ товарния автомобил. Наред с това съдът не възприема като достоверно
твърдението на Р., че притежава резервен ключ от автомобила, тъй като той е
продаден от неговия зет на подс. В. – на тези изявления противостои обстоятелството,
че автомобилът е преминал във владение на В. почти шест години преди резеврен
ключ от неговите врати да се намира у тъст на продавача. Поради това и в тази
част – за отключване от страна на Р. на автомобила на 29.01.2017г. около обяд и
ранния следобяд непосредствено преди намиране на оръжията му, съдът не
кредитира обясненията на този подсъдим. Подобно е отношението на съда и към
обясненията на останалите четирима подсъдими, които са напълно еднопосочни и
поради това ще бъдат разгледани съвместно. В преимуществената си част за
времето на събирането им в дома на подс. В., за получаване на разрешителни за
индивидуален лов на пернат дивеч, за пристигане в местността Петрова поляна, за
оставяне от страна на подс. И.Т. на оръжието си в товарното отделение на
автомобил УАЗ и последвалата проверка от служители на ЮИДП – гр. Сливен,
намирането на оръжията и съставените за това актове за установяване на
административни нарушения, съдебният състав им се доверява – те са
последователни и съответстват на останалите коментирани до момента
доказателствени източници. Всъщност основният факт, по който страните по делото
спорят и по отношение на който съдът не дава вяра на обясненията на тези
четирима подсъдими е дали дивата свиня е била отстреляна от подс. В.Д. и
впоследствие месото й е разпределено между него, В., Т. и А. или те са намерили
вече убитото от другиго животно. Изявленията им за второто не издържат
проверката за достоверност, тъй като са налице показания на непредубедени
свидетели, заявяващи възприети от тях изявления от подсъдимите, че са убили
дива свиня от мъжки пол, наличие единствено на техните следи в снега към
местопроизшествието, на тръгване от което са спрени от служители на „Охрана на
горите“, неналичие на други лица – ловджии в района към момента на лова, установено
прясно месо в раниците им, свидетелстващо за непосредствено преди това
разфасоване, както и съответствие на намерена на местопроизшествието гилза с патрон,
с който са нанесени пораженията, довели до смъртта на глигана, изстрелян от
оръжието на подс. Д..
При формиране на своите фактически изводи по
делото, съдебният състав се съобрази и с установеното посредством извършените в
хода на производството експертизи.
Никоя от страните по делото не спори относно
специалните знания и умения на експертите, изготвили ветеринарно-медицинската,
химическата, техническите и съдебно-оценителната експертизи по делото, чиито
заключения като обективно и компетентно изготвени съдебният състав възприема
изцяло.
За да изготви своето заключение на ветеринарно-
медицинската експертиза, вещото лице е изследвало месо, разпределено в три броя
чували. Използвайки своите специални знания, експертът дава заключение, че
използваният от него материал принадлежи на едно-единствено животно – дива
свиня /sus skofa/, мъжки екземпляр, на възраст
около 7 години и тегло около 210 килограма. При изследването експертът е установил,
че животното е предварително разфасовано с отделени и запазени предимно масивна
мускулатура от трупа и крайниците. Наред с това се установяват входящи и
изходящи отверстия както по кожата, така и по мускулатурата на глигана като
входните рани са били получени отдясно и съответно изходните - отляво. Самите
отвори /респ. нараняванията/ са установени като позиционирани в областта на
ребрената стена, непосредствено зад плешката, и в бедрената област отдясно с
намерени заседнали проектили в областта на трето ляво ребро от неговата
вътрешна страна и отляво непосредствено между кожата и ребрената мускулатура.
Относно стойността на трофея и месото отговор дава вещото лице по
съдебно-оценителната експертиза, отмервайки цената на трофея на 1515.77 лева и
на месото – на 305.11 лева.
Заключенията на техническите експертизи осветляват
наличната информация в доброволно предадените от подсъдимите техни мобилни
телефонни апарати, допълващи и информацията от мобилните оператори за
провеждана комуникация между подсъдимите Р. и В. и В. и св. Т., както и налично
кратко текстово съобщение от св. Д. към подс. В., получено на 29.01.2017г. в
20:01:20 часа: „Вече сте пунати в грамофона.ком със снимки на 3 пушки и четири
раници и глава с големи зъби“ и налична снимка в мобилния телефон на подс. В.
на част от мъртво диво прасе в областта на главата, възстановена чрез специален
софтуер и направена на 29.01.2017г. в 11:17:23 часа.
При изследваните натривки от лява и дясна ръка на
четирима от подсъдимите по делото – В., Т., Д. и А., вещото лице не регистрира
наличие на капсулни микрочастици, уточнявайки при своето изслушване, че причина
за неустановяването им може да се корени в изтекъл времеви период от момента, в
който се предполага, че е произведен изстрелът до вземането на материал за
изследване и ако той е по-дълъг от три часа, то тогава вероятността за
установяване на такива капсулни микрочастици е минимална. Значение за
установяване наличието им има и вида на оръжието, с което се произвеждат изстрелите – при гладкоцевна
пушка /каквато гладкоцевна двустволна пушка марка „ТОЗ“ модел „34-ЕР“, 12
калибър е ползвана от подс. Д./, практически не се отлагат частици, тъй като
цевта на оръжието е дълга и няма реверсивен газов поток, получаващ се при
изхвърляне на гилзата, за да се очаква и отлагане на капсулни микрочастици по
ръцете на стрелеца.
Относими
към обвиненията за престъпления по чл. 339, ал.1,пр.3 НК, чл.338, ал.1 НК и чл.
237, ал.1 НК, предявени и поддържани спрямо Г.Р., С.В. и И.Т. са заключенията
на изготвените и изслушани в съдебно заседание балистични експертизи. Същите
съдът възприема като добросъвестно изготвени и базирани на специалните знания
на експертите в тази област. Съдът не споделя като коректни доводите на адв. Р.
са наличие на процесуални нарушения при назначаване и изготвяне на
експертизите, изразяващи в посочване на учреждението, където те да бъдат
изготвени, а не конкретно визиране на вещите лица, невземане на сравнителни
образци от подсъдимите и непосочване въз основа на какви способи експертите са
стигнали до своите изводи. В разпоредбата на чл. 145 НПК са посочени
реквизититена акта на разследващия орган, с който се назначав експертиза и сред
тях са налични индивдуализиращи данни за експертите, но процесуалният закон
дава и алтернативна възможност възлагащият да посочи само наименованието на
учреждението, в което работи експертът като в прерогативите на ръководителят на
съответната институция е да определи съответните вещи лица – специалисти в
конкретната област. При изготвяне на своите заключения балистиците са имали
всички необходими материали за сравнително изследване, описвайки и
изследванията, които са извършвали, за да бъдат предявявани претенции към тях
за изискване на такъв материал от подзащитния на адв. Р., като при изслушване
на заключенията им в съдебната фаза на процеса, вещите лица устно разясниха начина,
по който са стигнали до своите окончателни изводи.
От заключението на балистична експертиза /т.2, л.3-12
от материалите по досъдебното производство/ се изяснява вида на изследваните
шест броя пушки, предадени или доброволно от подсъдимите или приобщени чрез
протокол за претърсване и изземване. Така двуцевна нарезна карабина марка „Verney Carron“ калибър 8х57Rс фабричен номер Х 63 Е 316 и монтиран оптичен прицел „ZEISS Viktory“ и гладкоцевна двустволна пушка марка „Silma“ 12-ти калибър с фабричен номер 134283 /собственост на
подс. Г.Р./ представляват стандартни огнестрелни оръжия, които са технически
изправни и са годни да произведат изстрел. Подобно е заключението и по
отношение на гладкоцевна двустволна пушка марка „ТОЗ“ модел „34-ЕР“, 12 калибър
с фабрични номера УЕ23496 и У9323496 /собственост на подс. И.Т./. Собствени и
ползвани от останалите трима подсъдими по делото – С.В. /гладкоцевна полуавтоматична
пушка марка „Germaniсa“ 12 калибър с №544559/, П.А. /гладкоцевна двустволна пушка марка „ИЖ“
модел “27 ЕМ-1С“ 12 калибър с № *********R/ и В.Д. /гладкоцевна двустволна пушка марка „ТОЗ“ модел „34 ЕР“, 12
калибър с № ХЕ34115 и № 9234115/ също представляват стандартни огнестрелни
оръжия, годни да произвеждат изстрели. Вещите лица са изследвали също и намерените
и иззети на местопроизшествието гилзи, по отношение на които достигат до
заключението, че представляват части от стандартни ловни боеприпаси - ловни
патрони 12-ти калибър, които са били снарядени – четири от тях с куршум, а една
– със сачми с диаметър 8.6 мм, съответстваща на номерация по БДС 13/0. При
извършените множество изследвания и
изпитания обосновано експертите са достигнали до извода, че от описаните
по-горе оръжия /изключая двуцевна нарезна карабина марка „Verney Carron“ поради липса на налични у вещите лица боеприпаси
за нея/ не може да бъде произведен случаен изстрел, а четири от гилзите са
отстреляни от цевта на полуавтоматична
пушка марка „Germaniсa“ 12 калибър с №544559, две от тях – тази, представляваща част от стандартен
ловен боеприпас, снаряден със сачми – от горна цев на гладкоцевна двустволна
пушка марка „ТОЗ“ модел „34 ЕР“, 12-ти калибър с № ХЕ34115 и № 9234115, а
другата гилза – от долна цев на гладкоцевна двустволна пушка марка „ТОЗ“ модел
„34 ЕР“, 12 калибър с № ХЕ34115 и № 9234115 /ползвана от подс. В.Д./.
Съществено значение за преценката на съда касателно предявеното спрямо подс. В.Д.
обвинение за извършено престъпление по чл.237, ал.1 НК е мнението на
експертите, обективирано в заключение на балистична експертиза /т.2, л. 55-61/,
при което те са изследвали намерените от вещото лице по ветеринарно
–медицинската експертиза в трупа на убитото животно два проектила, описани като
„проектил от бронз, цилиндрична форма и улей, преминаващ околовръст“ и
съответно - сив на цвят мек ковък метал, описан като „заседнала сачма /малка
люспа/“. И след уточненията, направени в хода на изслушването на експертизата
по реда на чл. 282, ал.1 НПК, вещите лица са категорични в позицията си, в
което и този състав няма основания да се съмнява, че първият проектил е бил част
от куршума на стандартен ловен боеприпас – ловен патрон – „куршум“ тип „Е“ с
експанзивно действие, а вторият /т.нар. малка люспа/ - част от средната част на
върха на стандартен ловен боеприпас – ловен патрон „куршум“ тип „Е“ с
експанзивно действие, а двата проектила са били едно цяло от стандартно
снаряден ловен боеприпас модел „куршум-Е“. В същото време изследвана от експертите и коментирана по-горе гилза /условно
обозначена като номер 1/ също е част от стандартен боеприпас – ловен патрон
марка „Арсенал“, заводски снаряден ловен патрон – „куршум“ тип „Е“ с
експанзивно действие, 12 калибър като установените в тялото на дивата свиня
проектили са били част от куршума на описаната гилза №1, която от своя страна е
била отстреляна с долна цев на гладкоцевна двустволна пушка марка „ТОЗ“ модел
„34 ЕР“, 12 калибър с № ХЕ34115 и № 9234115 /собствена и ползвана от подс. В.Д./.
При извършване на доказателствената преценка по
делото съдът прие за обективни, пълни и компетентни заключенията на изготвените
и приети в хода на съдебното следствие експертизи, подробно изброени по-горе,
които бяха обсъдени и съпоставени с останалите материали по делото. Съставът на
съда кредитира заключенията на експертизите като обосновани, изготвени от лица
с нужните специални знания и отговарящи с необходимата прецизност на
поставените въпроси.
Относими към предмета на доказване и имащи
значение за изясняване на фактическата обстановка по делото са и приобщените
писмени доказателства. Съдебният състав третира протоколите за доброволно
предаване като писмени доказателства по делото. Тези протоколи като писмени
доказателства обективират информация за извършване на определен акт – предаване
от едно лице на друго на съответни документи и/или вещи и при наличие на
отразяване на времето, вида на предаваното и на лицата, между които то се
предава, те следва да се третират като част от доказателствената съвкупност, на
която не само не противоречат, а и се подкрепят. В хода на преценката на доказателствените
източници те бяха съпоставени както помежду си, така и със свидетелските
показания и заключенията на експертизите като в резултат на описаната
доказателствена проверка се затвърдиха изводите относно стеклите се събития.
Констатация за съдебното минало на подсъдимите
съдът направи въз основа на наличните по делото, като писмено доказателство,
справки за съдимост. Изводът си, че на подсъдимите е било издавано разрешително
за носене и съхранение на оръжие по ЗОБВВПИ съдът основа на приобщените в тази
връзка писмени документи от ОДМВР – гр. Бургас и 8 РУ-СДВР.
Преценявайки така събрания и
коментиран доказателствен материал, съдебният състав достигна до извода, че не
са събрани доказателства подсъдимите Г.Р. и С.В. на описаното н обвинителния
акт време и място да са осъществили състава на престъпление по чл.339, ал.1,
пр.3 НК /по отношение на Р./ и чл.339, ал.1, пр.2 НК /по отношение на В./.
Г.Р. е обвинен за това, че на 31.12.2016 г. в гр. Приморско предал другиму (на С.В.В.) огнестрелни
оръжия (ловна карабина „Verney Carron“ калибър 8х57 GRS с оптика № Х63Е316 и
ловна пушка „Силма“, 12 калибър с № 134283), без да има за това надлежно
разрешение, съгласно чл. 86, ал. 4,
вр. ал.1, т. 2 от Закона за оръжията, боеприпасите,
взривните вещества и пиротехническите изделия /ЗОБВВПИ/. Прокурорът поддържа по този начин предявеното обвинение на Р. и в хода на
съдебните прения пред настоящата инстанция. В събраните в хода на
първостепенното съдебно следствие доказателствени източници и приобщени такива
от досъдебната фаза на процеса по реда на чл.283 НПК не се съдържа нито едно
доказателство дори индициращо, че точно на 31.12.2016г. подсъдимият Р. е предал
на подс.В. своите собствени ловни оръжия, както и че това предаване се е
осъществило в град Приморско, където да е осъществен и соченият престъпен
състав. По делото безспорно е установено, че на 29.01.2017г. в местността
Петрова поляна в землището на с. Писменово, общ. Приморско ловна карабина „Verney Carron“ калибър 8х57
GRS с оптика № Х63Е316 и ловна пушка „Силма“, 12 калибър с № 134283 са се намирали в товарното
помещение на собствения на В. автомобил УАЗ за времето от пристигане на
служители на „Охрана на горите“ към ЮИДП до приключване на извършвано
претърсване и изземване в 20.34 часа на
същата дата. Сам по себе си фактът на установяване на оръжията на Р. в
автомобила на В. не може да доведе до безсъмнителен извод, че подс. Г.Р. ги и е
предал на подс. С.В. ***, а единствено сочи на държане от страна на В. за
времето от заключване на автомобила при пристигане на Петрова поляна около
09.30 часа на 29.01.2917г. до изземването им след извършено претърсване на
управлявания от него автомобил на тези оръжия. Както бе посочено, нито в
обяснеията на подсъдимите /изключая тези на подс. Р., че е оставил при пристигането
си на Петрова поляна оръжията в автомобила, които обяснения съдът изложи
съображения защо не кредитира в тази част/, нито в показания на свидетели по
делото или в писмени доказателства /напр. справка за комуникация между Р. и В.
и тяхно съдържание/ се съдържа обосноваваща тезата на прокурора доказателствена
информация, че на посочената дата и на посоченото място в обвинението Р. е
предал визираните свои огнестрелни оръжия. Поради наличие на пълен
доказателствен дефицит по това обвинение съдебният състав призна за невиновен Г.С.Р.
да е извършил престъпление по чл.339, ал.1, пр.3 НК. При тази позиция за
недоказаност на действия по предаване на оръжията от Р. на В. на сочената в
обвинението дата и място е безпредметно да бъде обсъждана приложимостта на
нормата на чл.86, ал.4 вр. ал.1, т.2 ЗОБВВПИ.
Обвинението на Р., коментирано
по-горе, всъщност е взаимосвързано с това на подс. С.В., спрямо когото
прокуратурата претендира, че за времето от 31.12.206г. до около 08.30 часа на
29.01.2017г. е държал предадените му от подс. Г.Р. огнестрелни оръжия - ловна
карабина „Verney Carron“ калибър 8х57 GRS с оптика № Х63Е316 и ловна пушка
„Силма“, 12 калибър с № 134283, без да има за това надлежно разрешение съгласно чл. 43, ал. 1, т. 1 вр. чл. 41,
ал. 1 от Правилник за прилагане на Закона за контрол
над взривните вещества, огнестрелните оръжия и боеприпасите (отм.), вр.
§ 20 от Преходни и заключителни разпоредби на Закона за оръжията, боеприпасите,
взривните вещества и пиротехническите изделия вр. чл. 79, ал. 1, вр. чл.
76, ал. 1 от Закона за оръжията,
боеприпасите, взривните вещества и пиротехническите изделия и чл. 83, ал. 5, вр. ал.
1 вр. чл. 80,
ал. 1 от Закона за оръжията, боеприпасите, взривните
вещества и пиротехническите изделия. Мотивите, изложени относно
неналичие на каквито и да било доказателства Р. да е предоставил на В.
описаните оръжия са валидни и при коментара на това деяние – не бяха събрани
доказателства подс. В. да е държал оръжия на Р. от 31.12.2016г. до отпътуването
си от град Приморско в 08.30 часа на 29.01.2017г. Оръжията са установени в
автомобила на В. от пристигналите около обяд служители на „Охрана на горите“ и
впоследствие детайлно установени като местоположение в УАЗ при извършеното претърсване и изземване
на 29.01.2017г. за времето от 19.50 до 20.34 часа. Действително, В. е
притежавал знание, че огнестрелните оръжия ловна карабина „Verney Carron“ калибър 8х57 GRS с
оптика № Х63Е316 и ловна пушка „Силма“, 12 калибър с № 134283, собственост на подс. Р., се
намират в неговия автомобил, за което свидетелства и извънпроцесуалното му
обяснение, обективирано в протокола за претърсване и изземване, но умисъла на В.
за държане без разрешение на тези оръжия и фактическото им държане, което
покрива от обективна страна състав на престъплението по чл.339, ал.1 пр.2 НК
обхваща периода в следобедните и вечерни часове на 29.01.2017г. /а не времето от
31.12.2016г. до около 08.30 часа на 29.01.2017г./ и то в местността Петрова
поляна, а не в посоченото в обвинението място – гр. Приморско. При тази
ситуация съдът е в невъзможност да признае подсъдимият В. за виновен, тъй като
би го осъдил по обвинение, по което не се е защитавал в хода на процеса и срещу
факти, които не са възведени от обвинението, още повече, че и прокуратурата не
измени своята позиция, използвайки дадените й от разпоредбата на чл. 287, ал.1 НПК процесуални възможности, ако изобщо бъде възприето, че изменящите
съществено обстоятелствената част на обвинението факти, са възникнали в хода на
провежданото съдебно следствие. При тази ситуация единственият законосъобразен
изход от процеса за подс. С.В. по това обвинение е признаването му за невиновен
и оправдаването му по обвинение за извършено престъпление по чл.339, ал.1, пр.2 НК.
Тъй като по отношение на
подсъдимите И.Т. и Г.Р. са предявени и поддържани идентични по вид обвинения
/отличаващи се единствено по предмета на престъплението/ за тъждествени по вид
престъпления по чл. 338, ал.1 НК, то изложената от съда позиция касае съвместно
и двамата подсъдими.
Подсъдимите Р. и Т. са обвинени
за това, че самостоятелно за
времето от около 09.30 часа до около 14.00 ч на
29.01.2017 г. в товарен автомобил УАЗ, модел 396206, с
рег. № *******, собственост на С.В.В., паркиран в местността „Петрова поляна“ между с. Писменово, община Приморско, обл. Бургас и с. Фазаново, община Царево, обл. Бургас, като
държали огнестрелно оръжие, както следва: ловна карабина „VERNEY CARRON“ калибър 8х57
GRS с оптика № Х63Е316 и ловна
пушка „СИЛМА“, 12 калибър с № 134283 /Г.Р./ и ловна
пушка модел „ТОЗ-34ER“ 12-ти калибър с № У9323496 /И.Т./ не са взели необходимите мерки за сигурност, предвидени в чл. 59, ал. 1 от Закона за оръжията, боеприпасите, взривните
вещества и пиротехническите изделия: „Лицата, получили разрешение за
придобиване, съхранение, носене и употреба на огнестрелни оръжия и боеприпаси
за тях… са длъжни да ги опазват от кражби, изгубване и достъп на други лица и
да предприемат мерки за недопускане на злополуки или наранявания при употребата
им“ - престъпление по чл. 338, ал. 1 НК.
За да бъде доказано по несъмнен начин повдигнатото
обвинение по чл.338, ал.1 НК следва да бъде установено наличието на три предпоставки:
първо - подсъдимият да е държал огнестрелно оръжие и боеприпаси по смисъла на
ЗОБВВПИ, второ - да е имал надлежно разрешение за това и трето - да не е взел
необходимите мерки за сигурност, предвидени в чл.59, ал.1 ЗОБВВПИ.
Съгласно нормата на чл.4, ал.2 ЗОБВВПИ
огнестрелното оръжие е преносимо цевно оръжие, което произвежда, проектирано е
да произведе или може да бъде видоизменено, така че да произведе изстрел с
куршум или снаряд чрез действието на взривно вещество. Безспорно установено по
делото е, включително посредством специални познания на вещите лица и
обективираното в писмените доказателства по делото, че държаните от двамата подсъдими
оръжия - ловна карабина
„VERNEY CARRON“ калибър 8х57 GRS с оптика № Х63Е316 и ловна пушка „СИЛМА“, 12 калибър с № 134283 и ловна пушка модел „ТОЗ-34ER“ 12-ти калибър с № У9323496, са
огнестрелни такива. Също така, категорично бе установено, че подсъдимите
Г.Р. и И.Т. са притежавали изискуемото по закон разрешение за оръжие. Основният
въпрос е дали те са взели необходимите мерки за сигурност по отношение на
описаните оръжия и боеприпаси. На подсъдимите им е вменено нарушение на чл. 59. ал.1 от ЗОБВВПИ: „Лицата, получили разрешение за придобиване, съхранение, носене и употреба
на огнестрелни оръжия и боеприпаси за тях и разрешение за придобиване и/или
съхранение на взривни вещества и пиротехнически изделия, са длъжни да ги
опазват от кражби, изгубване и достъп на други лица и да предприемат мерки за
недопускане на злополуки или наранявания при употребата им“. Дължимите необходими мерки за сигурност, които трябва да предприеме едно
лице се извеждат както от закона, така и от опита на съответното лице. В
ЗОБВВПИ не са визирани конкретни, лимитативно определени правила, които трябва
да съблюдава лицето, притежаващо разрешение за носене и съхранение на оръжие, а
тези правила следва да изхождат от собствения опит на лицето и житейската
логика за вида на тези мерки за сигурност.
В конкретния
случай е установено, че оръжията са били оставени в зелен брезентов калъф в
багажното отделение на товарния автомобил под задна седалка, оформена като
пейка в лявата част на автомобила – по отношение на ловна пушка „ТОЗ“ калибър
12 № УЕ23496 и то в разглобено състояние, а ловна карабина „Верней Карон“
калибър 8х57 с № Х63Е316 била оставена в кожен калъф на лява седалка в задната
част на автомобил УАЗ и ловна пушка „Силма“ 12 калибър № 134283 била поставена
в зелен на цвят брезентов калъф с шарки и се намирала в багажното отделение на
автомобила под дясната седалка, оформена като ракла и използвана за сядане на
пътуващи в товарния автомобил. Подсъдимият И.Т. е притежавал съзнание за поставяне
на своето оръжие в товарния автомобил и неговото оставяне там, тъй като той
самият го е поставил в това състояние в зелен брезентов калъф, в разглобено
съсотяние на място, обособено като сандък, затворен с капак. Едно от оръжията
на подсъдимия Р. също се е намирало в идентично затворено място в брезентов
калъф /ловна пушка “Силма“/, а ловната карабина „Верней Карон“ е била в кожен
калъф в товарното помещение като и самите служители от „Охрана на горите“ през
прозорците на автомобила са възприели единствено наличие на кожен калъф, в който,
поради материята му, не могли да установят дали е празен или в него има оръжие.
Докато у подс. И.Т. е налице съзнание за оставяне на оръжието си в товарния
автомобил, то за подс. Г.Р. не е налице безспорност на доказателствата за
налично у него съзнание, че е държал оръжията си без да вземе необлходимите
мерки за сигурност по повод тяхното държане. Както бе коментирано, съдът не
възприема като достоверни обясненията му, че пристигайки на Петрова поляна,
докаран от Е. Й., Р. е отключил и оставил оръжията си в УАЗ, поради което и не
е несъмнено доказано, че той е знаел за наличието на ловната му карабина и
ловна пушка в товарния автомобил. Но дори хипотетично да бъде възприето такова
знание у Р., каквото за Т. безпротиворечиво е налице, то са взети всички мерки
за сигурност с цел опазване на оръжието от кражби, изгубване или достъп на
други лица, каквито са сочените задължения в чл. 59, ал.1 ЗОБВВПИ. Съхранение на оръжия в задната част на товарен автомобил, две от
които на място, което не е видимо – сандъци, оформени като пейки за пътуващи,
със затворени капаци, поставени в калъфи, при заключени врати на автомобила в
местност, отделечена от населени места и непосещавана от множество хора и при
метереологични условия – ниски темпелатури и дълбока снежна покривка, затрудняваща
движение на случайни лица, сочат на предприети от задължените за това лица, на
дължимите от закона и техния опит мерки за сигурност за опазване на оръжията.
Поради това и съдът прецени, че в конкретния случай не е налице бездействие от
подс. Т. или подс. Р. /дори хипотетично да бъде прието, че е притежавал знание
за наличие на оръжията си в автомобила/, невземайки необходимите мерки за
сигурност по повод държане на огнестрелните оръжия, за да бъдат опазени от
изгубване, кражби или достъп на трети лица. Тези аргументи мотивираха съда да признае двамата подсъдими
за невиновни и да ги оправдае по обвиненията за извършени престъпления по
чл.338, ал.1 НК.
Въз основа на наличната по делото доказателствена маса съдът прецени, че от
обективна страна подсъдимият В.Д. е осъществил състава на престъпление по чл.
237, ал.1 НК - за това, че на
29.01.2017 г. в местността „Кукерова поляна“ на около
километър разстояние от „Петрова поляна“ между с. Писменово, общ. Приморско,
област Бургас и с. Фазаново, община Царево, област Бургас, в територията на
ловностопанския район на сдружение на ловците и рибарите „Лебед“ (СЛР „Лебед“) – гр. Бургас, представлявано от Н.В.К., с огнестрелно оръжие – гладкоцевна двустволна пушка
марка „ТОЗ“, модел „34-ЕР“, 12-и калибър, фабрично произведена в Русия с №
ХЕ34115 и № 9234115, без надлежно разрешение по чл. 57, ал.
1 от Закона за лова и опазване на дивеча (ЗЛОД) – „За
провеждане на лов се издава писмено разрешително при условия и по ред,
определени в Правилника за прилагането на закона, след заплащане на такса за
издаването му по тарифа, одобрена от Министерския съвет“, вр. чл. 85а, ал. 1 от
Правилника за прилагане на ЗЛОД – „Разрешително за индивидуален лов на едър
дивеч в ловностопанските райони на ловните сдружения се издава от специалиста по
ловно стопанство след писмено искане от председателя на ловната дружина и
утвърден план за ползване на този вид дивеч“, е убил чрез прострелване едър
дивеч, съгласно Приложение № 1 към чл. 5, ал. 2, т. 1 и ал. 5 от ЗЛОД – 1 бр. дива свиня (Sus scrofa L.) от мъжки пол на възраст
около 7 (седем) години и тегло 210 (двеста и десет) килограма, със стойност на
дивечовото месо 305.11 (триста и пет лева и 11 ст.) лева; цена за трофея на
дивеча 1515.77 (хиляда петстотин и петнадесет лева и 77 ст.) лева; 500 (петстотин)
лева обезщетение съгласно чл. 2 от Наредба за размера на обезщетенията за
щетите, нанесени на дивеча (обн., ДВ, бр. 2 от 5.01.2001 г., в сила от
5.01.2001 г., изм. бр. 4 от 16.01.2004 г.).
Доказателства относно
авторството на подсъдимия Д. в осъществяване на деянието са носената информация
от свидетелските показания на служители в „Охрана на горите“ и полицейските
служители, както и обективираното в издаден АУАН, че подсъдимият Д. по време на
инкриминираното деяние е носил и използвал гладкоцевна двустволна пушка марка „ТОЗ“, модел
„34-ЕР“, 12-и калибър, фабрично произведена в Русия с № ХЕ34115 и № 9234115. От заключението на ветеринарно
– медицинската експертиза се изяснява, че дива свиня от мъжки пол на възраст
около 7 години и тегло около 210.00 кг е била простреляна в областта на
ребрената стена, непосредствено зад плешката и бедрената област отдясно, в
резултат на което е настъпила и почти мигновена нейна смърт. При изследването на
тялото й са намерени и заседнали проектили, при чието сравнение от балистици
/коментирано в настоящите мотиви/ се установява, че двата проектила са били
едно цяло от стандартно снаряден ловен боеприпас модел „куршум-Е“, а намерена
на местопроизшестивето гилза е била част от стандартен боеприпас – ловен патрон
марка „Арсенал“, заводски снаряден ловен патрон – „куршум“ тип „Е“ с
експанзивно действие, 12 калибър. Наред с това установените в тялото на дивата
свиня проектили са били част от куршума на описаната гилза, която от своя
страна е била отстреляна с долна цев на гладкоцевна двустволна пушка марка
„ТОЗ“ модел „34 ЕР“, 12 калибър с № ХЕ34115 и № 9234115 -собствена и ползвана
от подс. В.Д.. Подсъдимият Д. не е притежавал изискуемото разрешение за
индивидуален лов на едър дивеч /съгласно чл.85а, ал.1 ППЗЛОД/, с каквото
разрешение единствено по това време на календарната година може да се ловува
дива свиня, тъй като груповият лов на този вид едър дивеч е бил забранен.
От
субективна страна деянието е осъществено от подсъдимия при форма на вина пряк
умисъл – съзнавал е общественоопасния характер на извършеното и е предвиждал
настъпването на неговите общественоопасни последици – убил е чрез прострелване
едър дивеч без Д. да притежава разрешение за това.
За престъплението по чл.237, ал.1 НК се предвижда
наказание „лишаване от свобода“ до една година или глоба от сто до триста лева,
както и с лишаване от право по чл.37, ал.1, т.7 НК.
Тези санкции предполагат приложимост на разпоредбата на чл.78а НК, тъй като
в конкретния случай са налице и другите изискуеми формални предпоставки спрямо
подс. В.Д. – той не е осъждан за престъпление от общ характер и не е
освобождаван от наказателна отговорност. При тази констатация за освобождаване
на подс. Д. от наказателна отговорност, съдът следва да съобрази размера на
наложената по административен ред санкция, който законът е рамкирал от 1000 до
5000 лева. Съдебният състав възприема позицията, че спрямо подсъдимия следва да
бъде определен минималния размер за тази глоба, тъй като прецени позитивните
характеристики за Д. и липса на данни за друго негово укоримо поведение преди
или след деянието. Поради това и съдът прецени, че адекватният размер на
глобата спрямо личността на извършителя и тежестта на извършеното следва да
бъде 1000.00 /хиляда/ лева.
Подсъдимите С.В., И.Т. и П.А. са
обвинени и за това, че за
времето от около 11.00 ч. до
около 14.00 ч. на
29.01.2017 г. между местностите „Петрова поляна“ и „Кукерова поляна“ в
землището на с. Писменово, общ. Приморско и с. Фазаново, общ.
Царево, в съучастие помежду си като съизвършители, с цел да набавят за себе си имотна облага (да получат част от месото), укрили
(разфасовали и прибрали
в брезентовите си раници)
чужда движима вещ (месо от Дива свиня (Sus scrofa L.) от мъжки пол на възраст
около 7 години), на обща стойност 1820,88 лв. (хиляда осемстотин и двадесет лева и 88 ст.), за която знаели, че е придобита от другиго (В.И.Д.) чрез престъпление
(по чл. 237, ал. 1 НК) - престъпление по чл. 215, ал. 1 вр. чл.
20, ал. 2 вр. ал. 1 НК.
За да осъществи
състав на престъпление по чл.215, ал.1 НК деецът не следва да е взел участие в
предходното престъпление, чрез което е придобита вещта – предмет на вещното
укривателство. В конкретния случай подсъдимите В., Т. и А. не са обвинени за
участие в убиването на дива ссвиня без съотвеното разрешително, за каквото
посегателство е обвинен и признат за виновен от настоящия състав подс. В.Д.. В
този смисъл е изпълнено изискването тримата подсъдими да не са взели участие в
престъплението по чл.237, ал.1 НК /в противен случай коректното обвинение
спрямо тях би било такова по чл.237, ал.1 вр. чл.20, ал.2 НК/. Всъщност ключов
въпрос, на който следва да бъде даден отговор е, дали е налице предмет на
престъпление по чл. 215, ал.1 НК, който да е способен да ангажира наказателната
отговорност на В., А. и Т.. Вещното укривателство /съгласно и решение
148/17.05.2001 г.по наказателно дело 80/2001г. на ВКС І НО/ има за предмет само
вещи, а това са стоки или стокова продукция. Предмети, които са били в
естествено състояние /незаконно изсечен дървен материал, незаконен улов на риба
или дивеч/ не могат да бъдат предмет на вещно укривателство, защото те не
съществуват самостоятелно и към момента на осъществяване на основното
престъпление. В Тълкувателно решение 95/01.12.1959г. по НД 88/1959г. на ОСНК на
ВС се коментира, че незаконо изсечен дървен материал не може да бъде предмет на
престъпно присвояване. В същото решение 148/17.05.2001г. се посочва, че
след като гората в нейния естествен вид
/респ. отсечените дървета/ не могат да бъдат предмет на престъпни присвоявания,
то това касае и дивечът в гората, убит или уловен в нарушение на чл.237 НК.
Настоящият съд напълно споделя позицията, афиширана в цитираното решение, че
ако законодателят би имал идея да криминализира укривателство на дивеч, той би
го отразил в разпоредбата на чл.237 НК, както това е сторено в тази на чл. 235,
ал.2 НК, касаещи дървета от горския фонд. Поради това и преценявайки, че не е
налице годен предмет на престъпно посегателство по чл.215, ал.1 НК в конкретния
случай, тъй като месото от убито без разрешително диво прасе не може да бъде
предмет на вещно укривателство, извършено от останалите, участвали в лова, лица
извън прострелялия прасето, съдът призна за невиновни подсъдимите В., А. и Т.
поради несъставомерност на престъплението по чл.215, ал.1 вр. чл.20, ал.2 НК,
за което са им предявени обвинения.
На
основание чл.237, ал.3 НК един
брой Дива свиня (Sus scrofa L.) от мъжки пол на
възраст около 7 (седем) години и тегло 210 (двеста и десет) килограма бе отнета в полза на
държавата.
С оглед изхода на делото и на основание чл.189, ал.3 от НПК подсъдимият В.И.Д. беше
осъден
да заплати в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на Софийски градски
съд направените по делото разноски в размер на 55.00 лв. и 596.47 лв. в полза на Държавата,
както и държавна такса в размер на 10 лв. за служебно
издаване на изпълнителни листи, а останалите, направени по делото разноски, на основание чл.190,
ал.1 НПК, в размер на 2605.88 лева бяха
оставени за сметка на Държавата.
Така мотивиран съдът постанови присъдата си.
СЪДИЯ: