№ 819
гр. София, 22.12.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 3-ТИ ТЪРГОВСКИ, в публично
заседание на девети декември през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Теодора Кръстева
Членове:Светлин Михайлов
Величка Борилова
при участието на секретаря Ирена М. Дянкова
като разгледа докладваното от Светлин Михайлов Въззивно търговско дело
№ 20211001000843 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл.258 от ГПК.
Образувано е по повод постъпил въззивна жалба от „Амрита дивелъпмънтс“
ЕООД и „Н. и партньори“ ЕООД, с която обжалват решение № 260 966 от 15.06.2021 г.,
постановено по т.д. № 2 162/20 г. по описа на Софийски градски съд, Търговско отделение,
16 състав, с което съдът е обявил на основание чл. 135, ал. 1 ЗЗД, за относително
недействителен по отношение на "А. строй" ЕООД, сключения между „Амрита
дивелъпмънтс" ЕООД и „Н. и партньори" ЕООД, договор за продажба на недвижим имот,
оформен в нотариален акт № 142, том I, per. № 3 573, дело № 135/20 г. на нотариус К. Б. №
*** на НК, с предмет възмездно разпореждане с права на собственост върху недвижими
имоти, изградени в поземлен имот с идентификатор 68134.901.151 и представляващи СПА
ЦЕНТЪР с идентификатор 68134.901.151.140, ТЪРГОВСКИ ОБЕКТ, с идентификатор
68134.901.151.1.27 и 32/1854 идеални части от общия подземен гараж, с разпределено
ползване на място за паркиране № 29 и е осъдил „Амрита дивелъпмънтс" ЕООД и „Н. и
партньори" ЕООД да заплатят на "А. строй" ЕООД, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, сумата
10 560.52 лева - разноски за производството.
В жалбата се твърди, че при постановяване на решението съдът неправилно е
приложил материалния закон, както и допуснал съществени нарушения на процесуалните
правила. Твърди, че освен цитираните от първоинстанционния съд предпоставки за
уважаване на конститувния иск с правно основание чл.135 от ЗЗД, практиката е
1
категорична, че увреждащо действие е само това, което осуетява или затруднява
осъществяването на правото на кредитора., а при възмездните сделки ще е налице
увреждане само при нееквивалентност на престациите. Твърди, че такива доказателства не
са събрани по делото, а обратното по делото са събрани доказателства, че дружеството
длъжник разполага с достатъчно имущество за да удовлетвори вземането на кредитора, а
получената сума е била достатъчна да покрие задълженията. Твърди, че сумата е била
преведена 70 дни по-късно, но кредиторът е бездействал и не е поискал запориране на
сумите. Твърди, че на следващо място в патримониума на дружеството са налични вземания
към трети лица, достатъчни по размер да покрият задължението. Твърди, че изводите на
съда не следва да бъдат споделени, тъй като дружеството не е извършило нарочно
отчуждаване на имоти, а е изпълнило едно свое задължение. Твърди, че по този начин
сделката не е резултирала в намаляване на платежоспособността и не е довела до
застрашаване правата на кредитора, а напротив ефективно е довела до погасяване на част от
задълженията на дружеството длъжник. По отношение на твърдените процесуални
нарушения излага доводи свързани с неоснователния отказ на първоинстанционния съд да
допусне и събере относими към спора доказателства. Ето защо моли съда да постави
решение, с което да отмени атакуваното като незаконосъобразно и вместо него постанови
ново, с което да отхвърли предявеният иск, като претендира и разноски за двете инстанции.
Въззиваемата страна „А. строй” ЕООД оспорва подадената жалба. Твърди, че
същата е неоснователна, а изложените в нея доводи за незаконосъобразност на
постановеното решение са неоснователни. Твърди, че за един кредитор не е без значение
какво имущество притежава длъжника, с оглед кредиторовия интерес за удовлетворяване,
както и че твърденията за наличие на суми по банковата сметка, получени в резултат на
извършената сделка са неоснователни, тъй като банката е извършила нетиране на
получената сума. Моли съда да постанови решение, с което да потвърди атакуваното като
правилно и законосъобразно. Претендира разноски като представя списък.
Съдът след като се съобрази с доводите на страните и обсъди събраните по
делото писмени доказателства, съобразно разпоредбата на чл.235 от ГПК, приема за
установено от фактическа и правна страна следното:
От фактическа страна:
Не се спори, а се установява и от доказателствата по делото, че с атакуваното
решение № 260 966 от 15.06.2021 г., постановено по т.д. № 2 162/20 г. по описа на Софийски
градски съд, Търговско отделение, 16 състав, съдът е обявил на основание чл. 135, ал. 1 ЗЗД,
за относително недействителен по отношение на "А. строй" ЕООД, сключения между
„Амрита дивелъпмънтс" ЕООД и „Н. и партньори" ЕООД, договор за продажба на
недвижим имот, оформен в нотариален акт № 142, том I, per. № 3 573, дело № 135/20 г. на
нотариус К. Б. № *** на НК, с предмет възмездно разпореждане с права на собственост
върху недвижими имоти, изградени в поземлен имот с идентификатор 68134.901.151 и
представляващи СПА ЦЕНТЪР с идентификатор 68134.901.151.140, ТЪРГОВСКИ ОБЕКТ, с
идентификатор 68134.901.151.1.27 и 32/1854 идеални части от общия подземен гараж, с
разпределено ползване на място за паркиране № 29 и е осъдил „Амрита дивелъпмънтс"
ЕООД и „Н. и партньори" ЕООД да заплатят на "А. строй" ЕООД, на основание чл. 78, ал. 1
ГПК, сумата 10 560.52 лева - разноски за производството.
Не се спори, а се установява и от доказателствата по делото, че в полза на „А.
строй“ ЕООД е издаден изпълнителен лист, въз основа на арбитражно решение, с което
„Амрита дивелъпмънтс" ЕООД е осъдено да му заплати сумата 42 784.91 лева по договор за
строителни работи от 30.05.2008 г., заедно със законната лихва от 25.05.2016 г. и разноските
2
в производството.
Не се спори, а се установява и от доказателствата по делото, че на 29.07.2020 г.
длъжникът „Амрита дивелъпмънтс" ЕООД се разпоредил в полза на „Н. и партньори"
ЕООД, чрез договор за продажба, оформен в нотариален акт № 142, том I, per. № 3 573, дело
№ 135/20 г. на нотариус К. Б. № *** на НК, с права на собственост върху СПА ЦЕНТЪР,
ТЪРГОВСКИ ОБЕКТ И 32/1854 идеални части от общ подземен гараж, срещу насрещна
престация на сума в размер на 295 000 евро, с част от която е извършено прихващане с
насрещни вземания на купувача.
Не се спори, а се установява и по реда на чл. 23, ал. 6, вр. чл. 34, ал. 2 ЗТР, че
ответникът „Амрита дивелъпмънтс" ЕООД е дружество, капиталът на което се притежава
еднолично от Р. Н. Р., който е и негов управител към сключване на оспорвания договор за
продажба, като същото физическо лице притежава капитала и управлява „Н. и партньори"
ЕООД много преди сключване на продажбата.
От заключението на назначената и изслушана пред настоящата инстанция
съдебно-счетоводна експертиза се установява, че сумата от 28 805 евро, с левова
равностойност 56 337.67 лв. е постъпила по банковата сметка на „Амрита дивелъпмънтс"
ЕООД, като същата е платена от „Н. и партньори" ЕООД, с вписано основание „частично
плащане по фактура 511 29 07 2020. Със същата сума в счетоводството са осчетоводени
увеличение на паричните средства по разплащателната сметка и е намалено вземането на
„Н. и партньори" ЕООД. В заключение3то си вещото лице твърди, че в счетоводството на
„Н. и партньори" ЕООД общия размер на осчетоводените вземания към „Амрита
дивелъпмънтс" ЕООД в размер на 523 435.29 лв., а в счетоводството на „Амрита
дивелъпмънтс" ЕООД са осчетоводени задължения към „Н. и партньори" ЕООД в размер на
275 435.29 лв. Дружеството „Амрита дивелъпмънтс" ЕООД към датата на извършване на
процесната сделка е имало задължения към трети лица, подробно описани в заключението, а
с постъпилата сума се е разпоредила „ОББ“ АД, като един от кредиторите на дружеството.
В допълнителното си заключение вещото лице е отразило, че между „Амрита
дивелъпмънтс" ЕООД и „ОББ“ АД е сключен договор за кредит, които е обезпечен с
договор за финансово обезпечение чрез залог върху вземанията на банката, както и че
сумата от 28 805 евро е постъпила на 12.10.20 г. по сметка на дружеството, като поради
неизпълнение на финансово задължение, на основание договора за финансово обезпечение
банката е погасила задължения на дружеството по договора за кредит.
От правна страна:
При така установената фактическа обстановка съдът направи следните правни
изводи:
Жалбата е неоснователна.
Видно от обстоятелствената част и петитума на исковата молба са предявени
обективно съединени, при условията на кумулативното обективно съединяване с правно
основание чл. 135, ал. 1 от ЗЗД - за обявяване за относително недействителен по отношение
на "А. строй" ЕООД, сключения между „Амрита дивелъпмънтс" ЕООД и „Н. и партньори"
ЕООД, договор за продажба на недвижим имот, оформен в нотариален акт № 142, том I, per.
№ 3 573, дело № 135/20 г. на нотариус К. Б. № *** на НК, с предмет възмездно
разпореждане с права на собственост върху недвижими имоти, подробно описани в исковата
молба.
С атакуваното решение № 260 966 от 15.06.2021 г., постановено по т.д. № 2
162/20 г. по описа на Софийски градски съд, Търговско отделение, 16 състав, съдът е обявил
на основание чл. 135, ал. 1 ЗЗД, за относително недействителен по отношение на "А. строй"
ЕООД, сключения между „Амрита дивелъпмънтс" ЕООД и „Н. и партньори" ЕООД, договор
за продажба на недвижим имот, оформен в нотариален акт № 142, том I, per. № 3 573, дело
№ 135/20 г. на нотариус К. Б. № *** на НК, с предмет възмездно разпореждане с права на
3
собственост върху недвижими имоти, изградени в поземлен имот с идентификатор
68134.901.151 и представляващи СПА ЦЕНТЪР с идентификатор 68134.901.151.140,
ТЪРГОВСКИ ОБЕКТ, с идентификатор 68134.901.151.1.27 и 32/1854 идеални части от
общия подземен гараж, с разпределено ползване на място за паркиране № 29 и е осъдил
„Амрита дивелъпмънтс" ЕООД и „Н. и партньори" ЕООД да заплатят на "А. строй" ЕООД,
на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, сумата 10 560.52 лева - разноски за производството.
Релевираните в жалбата доводи за незаконосъобразност свързани с
твърденията, че не са налице предпоставките на чл.135, ал.1 от ЗЗД, тъй като по делото е
безспорно установено наличието на имущество достатъчно да покрие задълженията към
кредитора ищец, не е налице увреждащо действие, а е налице бездействие от страна на
кредитора, който е имал възможността да запорира получената в резултат на продажбата
сума и да се удовлетвори. Така наведените доводи за незаконосъобразност на атакуваното
решение, съдът в настоящия си състав намира за неоснователни по следните съображения:
За да защити кредитора от бездействията на длъжника или от неговите активни
действия, водещи до намаляване на неговото имущество законодателят е уредил в чл.135 от
ЗЗД правото в полза на всеки кредитор да иска да бъдат обявени за недействителни спрямо
него действията, с които длъжникът го уврежда. Правото на кредитора да обяви за
недействителни спрямо него увреждащи го актове на длъжника възниква екс леге, при
наличието на фактическия състав, на установените от законодателя елементи – да е налице
вземане, да е налице извършване на действие, което уврежда кредитора, субективното
намерение на длъжника да увреди кредитора. Павловият иск се предявява срещу длъжника и
лицето, което е придобило права от него. Вземането, което кредитора има към длъжника
следва да е действително такова, т.е. такова което да не е прекратено или погасено по
давност. То трябва да е възникнало преди извършването на действието, чието обявяване за
недействително се иска. Тежестта на доказване на това задължение е върху кредитора.
Въведеното с въззивната жалба твърдение, че не е налице увреждащо действие
с извършената сделка, както и че същата е извършена по действителни цени и сумата,
представляваща част от цената по договора за продажба е постъпила по сметка на длъжника,
както и че е налице бездействие на кредитора, които не е предприел необходимите действия
за запориране на получените суми, съдът в настоящия си състав намира за неоснователни по
следните съображения:
Трайната и безпротиворечива практика на Върховния касационен съд,
обективирана в решение № 639/06.10.2010 г., постановено по гр. д. № 754/09 г. По описа на
ВКС, ІV гр. о. приема, че увреждащо кредитора действие е всеки правен и фактически акт, с
който се засягат права, които биха осуетили или затруднили осъществяването на правата на
кредитора спрямо длъжника. Увреждане е налице, когато длъжникът се лишава от свое
имущество, намалява го или по какъвто и да е начин затруднява удовлетворението на
кредитора. Тази практика е доразвита с решение № 45/01.06.2011 г., постановено по гр. д. №
450/10 г. по описа на ВКС, ІІІ гр. о. в което е прието, че прехвърлителната сделка е
увреждащ кредитора акт на длъжника, тъй като намалява длъжниковото имущество,
служещо за общо обезпечение на кредитора.
Спорът пред настоящата инстанция, представляващ единствено въведено
твърдение за незаконосъобразност на атакуваното решение е, доколкото увреждане е налице
4
при осъществена прехвърлителна сделка с вещ, собственост на длъжника, имуществото на
длъжника се намалява, но ако сделката е възмездна, срещу отчуждената вещ длъжникът
получава насрещна престация - най-често цена. Независимо от това, от момента на
извършване на отчуждителната сделка с вещта до осъществяване на принудително
изпълнение от кредитора, в длъжниковото имущество могат да настъпят промени, в
резултат на които получената сума от продажбата да не е налице и следователно да не може
да служи за удовлетворение на кредитора. В този смисъл, в правната доктрина е застъпено
становището, че затруднение за удовлетворението на кредитора е налице и при продажба на
имот по действителната му цена. Този извод се налага с оглед характера и предназначението
на Павловия иск.
Предназначението на Павловия иск е кредиторът да се удовлетвори от
имуществото, предмет на разпоредителното действие. Относителната недействителност е
само спрямо кредитора, упражнил правото по чл. 135 ЗЗД, и доколкото съществува
качеството му на неудовлетворен кредитор. При отпадане на интереса на кредитора, а
интересът ще отпадне при погасяване на вземането му, отпада и предназначението на
отменителния иск. Независимо от обявената относителна недействителност, длъжникът
може да изпълни доброволно задължението си. Ако вземането бъде погасено или отречено
със сила на пресъдено нещо, кредиторът не би могъл да осъществи принудително
изпълнение по отношение на имуществото, предмет на разпоредителната сделка. В
производството по принудително изпълнение кредиторът следва да разполага с
изпълнителен титул и въз основа на него да предприеме изпълнителни действия срещу
имуществото на третото лице, които осъществява по силата на съдебното решение за
уважаване на иска по чл. 135 ЗЗД. Ако кредиторът не разполага с изпълнителен титул за
вземането си, той не може да предприеме принудително изпълнение само въз основа
съдебното решение по иска по чл. 135 ЗЗД. В този случай, последиците от обявената
относителна недействителност отпадат. Упражняването на правото по чл. 135 ЗЗД е вид
обезпечение за кредитора, което той може да получи, както и след като разполага с
изпълнителен титул, така и преди да се е снабдил с него. Възражението, че длъжникът
разполага и с друго имущество, извън разпореденото, или че получената насрещна
престация е равностойна на цената на недвижимия имот не е основание да се приеме, че не е
налице увреждане. Противното би означавало при недобросъвестност на длъжника - същият
не плаща свой дълг, да му се предостави възможност за избор срещу кое от притежаваните
имущества да се насочи принудително изпълнение. Съществуването на друго имущество
предполага разполагането с инструмент за изпълнение на дълга, който не е използван от
длъжника, поради което и кредиторът не следва да е задължен да установява цялостното
финансово състояние на длъжника или разликата между продажната и действителната цена
и само, когато длъжникът не разполага с друго имущество или същото е недостатъчно, да
упражни правото си по чл. 135 ЗЗД. Обявената относителна недействителност възстановява
в отношенията между кредитора и длъжника имущественото състояние на длъжника по
времето на възникване на задължението, когато имуществото, предмет на разпореждането, е
притежавано от длъжника и по правилото на чл. 133 ЗЗД е служело за общо удовлетворение
5
на кредитора. С оглед на това Върховния касационен съд обективира извод, че евентуалната
разлика между действителната пазарна цена на отчуждения имот и продажната цена,
уговорена между страните, не от значение за преценката за наличието или липсата на
увреждане на кредитора. В този см. решение № 149 от 12.11.2013 г., постановено по т.д. №
422/12 г., по описа на Т.К., І Т.О. на ВКС.
По отношение на другата част от въведеното възражение, свързана с
твърдението, че длъжникът разполага с достатъчно имущество, извън това, предмет на
оспорената сделка съществува безпротиворечива практика, обективирана в решение № 407
от 29.12.2014 г., постановено по гр. д. № 2 301/14 г. По описа на ВКС, ІV г.о., решение №
639 от 06.10.2010 г. на ВКС, ІV решение № 328 от 23.04.2010 г. по гр. д. 879/10 г.по описа на
ВКС, ІІІ г.о., решение № 407 от 29.12.2014 г. на ВКС, ІV г.о., решение № 639 от 06.10.2010
г. по гр. д. 754/09 г. на ІV г.о. и др., в която съставите на ВКС приемат, че всяко
отчуждаване на длъжниково имущество намалява възможността за удовлетворяване на
кредитора, като иска по чл. 135 ЗЗД е основателен в случаите, при които длъжникът се
лишава от свое имущество или извършва други правни действия, затрудняващи
удовлетворяването на кредитора. Прието е още, че длъжникът не разполага с възражение, че
притежава друго имущество, извън разпореденото, тъй като той не разполага с правната
възможност за избор срещу кое от притежаваните от него имущества кредиторът ще насочи
своето принудително изпълнение. Така при недобросъвестност на длъжника, кредиторът ще
има правната възможност да насочи своето принудително изпълнение и срещу имота
предмет на иска по чл. 135 ЗЗД. С тези решения, а и с редица други, тъй като в тази насока
практиката на ВКС е еднозначна е прието, че съобразно разпоредбата на чл. 133 ГПК за
обезпечение вземането на кредитора служи цялото длъжниково имущество, поради което
право на кредитора е да избере начина, по който да се удовлетвори от това имущество - дали
с обезпеченото в негова полза или с друго такова. С посоченото решение № 639/10 г.
съставът на ВКС, ІV г.о. изрично е приел, че знанието на длъжника за увреждане е
установено винаги когато същият знае, че има кредитор, като увреждащо действие е всяко и
всеки правен и фактически акт, с който се засягат правата на кредитора. Тази задължителна
практика, която настоящият състав споделя, налага извод, че винаги отчуждаването на
длъжниково имущество води до обективно намаляване възможностите на кредитора да се
удовлетвори, че независимо от това дали кредиторът е наложил обезпечителни мерки върху
разпореденото имущество или върху друго такова, осъществената сделка с длъжниковото
имущество е увреждаща, поради това, че за удовлетворяване на дълга служи цялото
длъжниково имущество и длъжника не разполага с правна възможност да посочва, от коя
движимост или недвижимост следва да се удовлетвори кредитора, а това че кредитора по
иска по чл. 135 ЗЗД не е наложил обезпечителна мярка върху получената цена при
разпореждане с имущество, предмет на атакуваната сделка, съобразно вече изложеното е без
правно значение за наличие на знание за увреждане у ответниците по Павловия иск. В този
см. решение № 50 от 12.05.2017 г., постановено по т.д. № 731/16 г. по описа на Т.К., І Т.О.
на ВКС. С оглед на така изложената константна практика на съдилищата, обективирана в
6
цитираните решения на Върховен касационен съд, съдът в настоящия си състав намира, че
въведените доводи за незаконосъобразност на атакуваното решение са неоснователни.
По изложените съображения съдът в настоящия си състав намира, че
атакуваното решение е правилно и законосъобразно на твърдените от въззивника основания,
поради което същото следва да се потвърди.
С оглед изхода на спора на въззиваемата страна се дължат разноски в размер
на 7 000 лв., заплатено адвокатско възнаграждение и сумата от 100 лв., представляваща
разноски пред настоящата инстанция.
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 260 966 от 15.06.2021 г., постановено по т.д. № 2 162/20 г. по
описа на Софийски градски съд, Търговско отделение, 16 състав, като правилно и
законосъобразно.
ОСЪЖДА „Амрита дивелъпмънтс" ЕООД, ЕИК *********, със седалище гр.
София и „Н. и партньори" ЕООД, ЕИК *********, със седалище гр. София да заплатят на
"А. строй" ЕООД, ЕИК *********, със седалище гр. Благоевград сумата от 7 000 (седем
хиляди) лв., заплатено адвокатско възнаграждение и сумата от 100 (сто) лв., представляваща
разноски, на основание чл.78 от ГПК.
Решението подлежи на касационно обжалване в едномесечен срок от
съобщението за изготвянето му до страните, при условията на чл.280 от ГПК пред
Върховния касационен съд.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7