Решение по дело №66/2025 на Административен съд - Добрич

Производството е по чл. 27, ал.1 от ЗУСЕФСУ във вр. с чл.145 и сл. от АПК.

Образувано е по жалба на „Тео Стил 74“ ООД, със седалище и адрес на управление гр.Добрич, ул. „25-ти септември“ № 49, представлявано от Т. П. Т., подадена чрез адв.Е. В. срещу Решение № РД-02-16-72/16.02.2024 г., издадено от Р. Р. - главен директор на Главна дирекция „Европейски фондове за конкурентоспособност“ и ръководител на управляващия орган (УО) на оперативна програма „Иновации и конкурентоспособност“ 2014 – 2020, с което на жалбоподателя е определена финансова корекция в размер на 33 900 лв., представляващи 25 % върху поисканите за възстановяване разходи в общ размер на 135 600 лв., предоставени по Административен договор № BG16RFOP002-6.002-0898-C01 по Оперативна програма „Иновации и конкурентоспособност“ 2014 – 2020.

Жалбоподателят счита, че решението за налагане на финансова корекция е незаконосъобразно поради нарушение на материалноправните разпоредби. Оспорва констатациите на административния орган относно нарушаване на принципа на добро управление в частта му за икономичност по чл. 33 от Регламент 2018/1046. Излага твърдения, че в изпълнение на одобрения проект дружеството е приложило опростена процедура по представяне на две съпоставими оферти, т.к. са с един и същ предмет и при едни и същи технически показатели. Възразява срещу констатациите, че стойността на едната оферта превишава максималната референтна стойност от 271 200 без ДДС. Заявява, че двете оферти са преминали последващ контрол, извършен от административния орган чрез комисия, при който не са установени нарушения, което обуславя и предоставянето на безвъзмездна финансова помощ в размер на 135 600 лева. Жалбоподателят не е съгласен, че в Условията за кандидатстване липсва определение за „съпоставимост“ на офертите; счита, че процесните две оферти са съпоставими, т.к. са сравними – отнасят се за едни и същи показатели, изготвени са в един и същ период; оспорва, че в условията и разясненията за кандидатите няма поставено изискване представяните от кандидатите оферти да не са с цени, превишаващи максималните референтни стойности; противопоставя се на становището на ответника, че едната оферта е невалидна, като превишаваща максималните референтни стойности; изтъква обстоятелството, че в случай на превишаване на максималните референтни стойности и по двете оферти, тогава кандидатът би получил 50 % от стойността на закупуваните активи, каквито са предварително определените условия на сключения административен договор. Относно констатациите за свързаност на дружествата, предоставили офертите, изразява позиция, че бенефициентът по договор за БФП няма задължение да извършва проучване на наличието на евентуална свързаност между своите евентуални доставчици.

При тези аргументи моли обжалваното решение да бъде отменено; Претендира сторените разноски за адвокатско възнаграждение.

Ответникът - главен директор на Главни дирекция „Европейски фондове за конкурентоспособност“ и ръководител на управляващия орган (УО) на оперативна програма „Иновации и конкурентоспособност“ 2014 – 2020 изразява становище за неоснователност на жалбата и моли тя да бъде отхвърлена.

Административен съд-Добрич след преценка на събраните по делото доказателства, като взе предвид направените възражения и доводи на страните, при спазване на разпоредбата на чл. 168 от АПК, определяща обхвата на съдебната проверка, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Жалбата е допустима. Подадена е в изискуемия срок, от лице с правен интерес от обжалването, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.

Разгледана по същество жалбата е основателна по следните съображения:

„Тео Стил 74“ ООД, е страна по Договор за предоставяне на БФП № BG16RFOP002-6.002-0898-C01 по Оперативна програма „Иновации и конкурентоспособност“ (ОПИК) 2014 – 2020.

По силата на административния договор бенефициентът получава БФП в максимален размер до стойността, посочена в т. 1 „Бюджет“ от Приложение № 1 от Процедура за подбор на проекти BG16RFOP002-6.002 "Възстановяване на МСП чрез подобряване на енергийната ефективност". Проектното предложение на жалбоподателя е „Доставка и монтаж на системи за хибридна вентилация – система за хибридна вентилация от 16 вентилатора и система за хибридна вентилация от 2 вентилатора“. В Приложение 18.2. към Условията за кандидатстване по процедура BG16RFOP002-6.002 „Възстановяване на МСП чрез подобряване на енергийната ефективност“ са изброени допустимите за закупуване активи и референтните им цени, като прагът за хибридна вентилация е общо 20 лв./m3/h. По делото е събран като писмено доказателство Формуляр за кандидатстване в Приложение 18.2 „Заявени активи съобразно Списъка на допустимите категории активи“ от оспорващия. Съгласно т. 1. от Условията за изпълнение на проекти по ОПИК - Процедура на подбор на проекти BG16RFOP002-6.002 „Възстановяване на МСП чрез подобряване на енергийната ефективност“ в случаите, когато предвидената стойност за процедура за избор на изпълнител с предмет „доставки или услуги“, в т.ч. съфинансирането от страна на бенефициента/кандидата за БФП, без ДДС е по-ниска от 273 812 лв., се изисква към първичните платежни документи да се приложат поне 2 (две) съпоставими оферти, каталози, разпечатки от официални интернет страници на производители/доставчици или комбинация от посочените, съдържащи цена, характеристика/функционалност/описание, които не противоречат на заложените в административния договор за безвъзмездна финансова помощ. Поставено е условие бенефициентите/кандидатите за БФП да прилагат и обосновка в свободен текст за направения избор на база на събраните оферти, каталози, разпечатки от официални интернет страници.

Съобразно горепосочените правила при кандидатстването по оперативната програма жалбоподателят представя две оферти за доставка: Оферта № 27/12.10.2022 г. от „Айриус България“ ЕООД, с цена на системите за вентилация от 271 200 лева и ДДС - 20 % от 54 240 лева и Оферта № 128/12.10.2022 г. от „Еко Галакси БГ“ ЕООД с цена на системите за вентилация от 278 984 лева и ДДС- 20 % от 55 796, 80 лева.

От представения Протокол за оценяване на оферти, приложен към жалбата, е видно, че след сравняване на ценовите предложения жалбоподателят е избрал Оферта № 27/12.10.2022 г. от „Айриус България“ ЕООД гр.Хасково, която е с по-ниската цена от 271 200 лева и ДДС - 20 % от 54 240 лева.

По делото е представено писмо на началника на Регионален сектор Варна към Министерството на иновациите и растежа до „Тео Стил 74“ ООД, изпратено чрез ИСУН, в уверение, че управляващият орган на ОПИК е одобрил представения пакет от документи и определения за изпълнител, „Айриус България“ ЕООД.

С нарочно Уведомително писмо с рег. № 26-Б-531/12.04.2023 г. УО е уведомил дружеството-жалбоподател, че верифицира обща сума на допустимите разходи по финалния отчет в размер на 271 200 лева, от които БФП в размер на 132 600 лв. – БФП под режим „de minimis“ и 135 600 лв. – собствено финансиране.

Изложената фактическа обстановка не се спори от страните, както и че двете представени от жалбоподателя оферти съответстват на минималните технически критерии и предлагат доставка и монтаж в рамките на периода на изпълнение на проекта.

На 19.01.2024 г. е подаден Сигнал за нередност № 91-Е-45, че получените две оферти по проекта не могат да се приемат за независими и съпоставими, т.к. са на свързани лица. Релевирано е извършено нарушение на чл. 3.8.1 от АДПБФП, на чл. 1.2 от Общите условия и на т. 1 от Условията за изпълнение на проекти.

На „Тео Стил 74“ ЕООД е изпратено Уведомително писмо с рег. № 91-Е-450-2/23.01.2024 г. относно предстояща финансова корекция. Писмото е подробно мотивирано с обстоятелството, че втората подадена оферта, тази на „Еко Галакси БГ“ ЕООД е над максимално допустимата стойност по Приложение 18.1 от УО и затова проектът не отговаря на изискванията при избор на изпълнител за доставка и монтаж да има две съпоставими оферти. Управителите на дружествата, изготвили офертите, т.е. на „Айриус България“ ЕООД и на „Еко Галакси БГ“ ЕООД според УО притежават по 50 % дялово участие в трето дружество, „Нютон Фуудс“ ООД, което налага извода относно свързаност по см. на § 1, ал. 2 от ТЗ и между дружествата може да се уговарят условия, различни от обичайните. С това е прието, че нарушен принципът по чл. 4, § 8 от Регламент № 1303/2013 г. за добро финансово управление в частта за икономичност. По тези съображения е прието съществуването на основанието по чл. 70, ал. 1, т. 3 от ЗУСЕФСУ за определяне на ФК.

Размерът на корекцията от 25 % върху поисканите за възстановяване разходи е обоснован с обстоятелството, че бенефициентът е избрал офертата с по-ниска цена, която е под определения праг, с което не засяга всички аспекти на принципа на доброто финансово управление.

На 16.02.2024 г. е издадено оспореното решение за определяне на ФК, с което на основание чл. 70, ал. 1, т. 3 от ЗУСЕФСУ е определена ФК от 25 % от отпуснатата БФП или сумата от 33 900 лв.

Съгласно разпоредбата на § 70 от ЗИД на ЗУСЕСИФ до приключването на програмите за програмен период 2014 - 2020 г., съфинансирани от Европейските структурни и инвестиционни фондове (ЕСИФ), разпоредбите на ЗУСЕСИФ, отменени или изменени с този закон, запазват своето действие по отношение на управлението на средствата от ЕСИФ, както и по отношение на изпълнението и контрола на тези програми. Текстът на § 71, ал. 1 предвижда в срок до 6 месеца от влизането в сила на ЗИД на ЗУСЕСИФ Министерският съвет и министърът на финансите да приемат или приведат в съответствие с него нормативните актове по прилагането на ЗУСЕФСУ. Според нормата на ал. 2 от с.з. приетите от Министерския съвет и от министъра на финансите нормативни актове до влизането в сила на този закон запазват своето действие по отношение на програмния период 2014 - 2020 г., като съгласно § 71, ал. 3 - нормативните актове по ал. 2 ще се прилагат до приемането на актовете по ал. 1 и за програмен период 2021 - 2027 г., доколкото не противоречат на този закон. Видно от изложеното по отношение процесния спор са приложими разпоредбите на закона, действали преди влизането в сила на ЗИД на ЗУСЕСИФ (ДВ, бр. 51 от 2022 г.), доколкото същия се отнася до законосъобразността на административен акт издаден по оперативна програма от програмен период 2014-2020 г. и до управлението на средствата от ЕСИФ.

Оспореното решението е издадено от компетентен орган.

Съгласно чл. 9, ал. 1 и, ал. 5 от ЗУСЕСИФ органи за управление и контрол на средствата от ЕСИФ са УО, сертифициращите органи и одитните органи. Част от дейностите, възложени на УО включват извършване на финансови корекции. Ръководител на УО е ръководителят на администрацията или организацията, в чиято структура се намира УО или определено от него лице. С представената по делото Заповед № РД-14-419/11.10.2023 г. и Заповед № РД-14-443/16.10.2023 г. министърът на иновациите и растежа е делегирал правомощия в полза на Р. Р. - главен директор на ГД „Европейски фондове за конкурентоспособност“, издател на оспореното решение.

Възражението, че представеният в преписката административен договор не е подписан от РУО, е неоснователно. Договорът е съставен като електронен документ и е представен под формата на такъв на диск, приложен по делото, а жалбоподателят има достъп до него чрез ИСУН, където се подписва с електронни подписи. Всички представени доказателства установяват, че след подписване на договора е започнало неговото изпълнение, вкл. и предоставянето на жалбоподателя на БФП.

Решението е издадена при съответствие с административнопроизводствените правила; спазена е процедурата по чл. 73, ал.2 и ал. 3 от ЗУСЕФСУ - преди издаване на решението дружеството-бенефициент е уведомено от органа за откриването на производството, дадена му е възможност да представи писмени възражения и доказателства. В изпратеното на жалбоподателя уведомително писмо са изложени всички фактически обстоятелства по преписката, обективирани в решението за налагане на ФК. Правото на защита е реализирано в административното производство с депозиране на писменото възражение на жалбоподателя, което е обсъдено в мотивите на оспореното решение.

Решението е издадена в законоустановена писмена форма и съдържа подробни мотиви.

При анализ на оспорения акт съдът намира, че той е постановен при неправилно приложение на материалния закон.

Законовата регламентация за контрол върху разходването на средства по административните договори за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ със средства от ЕСИФ, включва механизъм за проверка за нарушаване на принципите по чл. 4, параграф 8, чл. 7 и чл. 8 Регламент 1303/2013, респ.- чл. 70, ал. 1, т. 3 от ЗУСЕСИФ. Съгласно разпоредбата на чл. 70, ал. 1, т. 3 от ЗУСЕФСУ, посочена като правно основание за определянето на ФК, финансова подкрепа със средства от ЕФСУ може да бъде отменена изцяло или частично чрез извършване на финансова корекция на основания за нарушаване на принципите за добро финансово управление в съответствие с изискванията на чл. 33, чл. 36, параграф 1 и чл. 61 от Регламент (ЕС) 2018/1046, които се изразяват в добро финансово управление, в съответствие с принципите на икономичност, ефикасност и ефективност.

Според чл. 33, § 1 Регламент (ЕС) 2018/1046 бюджетните кредити се използват в съответствие с принципа на добро финансово управление и следователно се изпълняват, като се спазват следните принципи: а) принципа на икономичност, според който ресурсите, използвани от съответната институция на Съюза за осъществяване на нейните дейности, се предоставят своевременно, в подходящо количество и качество и на най-добрата цена; б) принципа на ефикасност, който е свързан с най-доброто съотношение между използваните ресурси, предприетите дейности и постигането на целите; в) принципа на ефективност, който е свързан със степента, в която се постигат поставените цели посредством предприетите дейности.

В случая административният орган обосновава извод за нарушение на принципа на икономичност с факта, че офертата, която не съответствала на заложеното в Приложение 18.2 от административния договор, с цена над максимално допустимия праг, не е следвало да бъде разглеждана от бенефициера като валидна и съпоставима и да участва в избора на една измежду две съпоставими оферти.

Принципът на икономичност изисква публичният финансов ресурс да се използва за осъществяване на одобрените дейности по проекта, като се предоставя своевременно, в подходящо количество и качество и на най-добрата цена.

Между страните не е спорно, че една от представените две оферти е над максималния праг, определен от органа в Приложение 18.2. Административният орган обаче не обосновава извод за неикономично разходване на средствата. Напротив, в мотивите на решението в частта за определяне на процентния показател на ФК, административният орган се съгласява, че жалбоподателят е разходвал средствата икономично, след като е избрал офертата с по-ниска цена. В мотивите на решението е прието, че ползвателят на помощта е възложил доставките в рамките на определената максимална допустима стойност. Посочено е, че надвишаващата праговете втора оферта не е избрана, понеже жалбоподателят предпочел офертата, която отговаря на заложения разход за съответната доставка по проекта. Всички тези констатации в административното производство водят до извод, че принципът на икономичност е спазен.

Относно установената свързаност на двете дружества - доставчици по офертите, не са представени доказателства в тази насока. Твърди се свързаност на доставчиците по смисъла на § 1, ал. 2 от ДР на Търговския закон, който определя като свързани лицата, които участват пряко или косвено в управлението, контрола или капитала на друго лице или лица. В случая дори и да се приеме, че действително управителите на дружествата, издатели на двете оферти, притежават по 50 % от капитала на третото дружество, то тази свързаност не е пряка.

По изложените съображения съдът приема, че оспореното решение е незаконосъобразно, като постановено в противоречие с материалноправни разпоредби и като последица следва да бъде отменено.

С оглед изхода на делото и предявеното от процесуалния представител на жалбоподателя искане за присъждане на разноски, ответникът следва да бъде осъден да заплати на "Тео Стил 74“ ООД разноските за държавна такса от 271,20 лева, и разноските за адвокатско възнаграждение в двете инстанции.

Процесуалният представител на ответника прави възражение за прекомерност на заплатеното адвокатско възнаграждение, което съдът намира за основателно предвид ниската правна и фактическа сложност на делото, поради което следва да уважи претенция за заплащане на разноски за заплатен адвокатски хонорар до размер от 5 000 лева.

Мотивиран така и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, Административен съд – Добрич, втори състав

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ Решение № РД-02-16-72/16.02.2024 г., издадено от Р. Р. - главен директор на Главна дирекция „Европейски фондове за конкурентоспособност“ и ръководител на управляващия орган (УО) на оперативна програма „Иновации и конкурентоспособност“ 2014 – 2020, с което на жалбоподателя е определена финансова корекция в размер на 33 900 лева, представляващи 25 % върху поисканите за възстановяване разходи в общ размер на 135 600 лв., предоставени по Административен договор № BG16RFOP002-6.002-0898-C01 по Оперативна програма „Иновации и конкурентоспособност“ 2014 – 2020.

ОСЪЖДА Министерството на иновациите и растежа да заплати на „Тео Стил 74“ ООД, със седалище и адрес на управление гр.Добрич, ул. „25-ти септември“ № 49, представлявано от Т. П. Т., СУМАТА от 5 271,20 лева (пет хиляди двеста седемдесет и един лев и двадесет ст.), представляваща разноски по делото за държавна такса и адвокатско възнаграждение.

РЕШЕНИЕТО може да се обжалва с касационна жалба в 14 - дневен срок от съобщаването му на страните пред Върховен административен съд на Република България.

Съдия: