№ ________
Варна, ______________
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Варненският административен съд, І-ви касационен състав, в публичното заседание на тринадесети януари две хиляди двадесет и втора
година в състав:
|
ПРЕДСЕДАТЕЛ: |
ЕЛЕНА ЯНАКИЕВА |
|
||
|
ЧЛЕНОВЕ: |
ИВЕТА ПЕКОВА |
|
||
|
при секретаря |
Елена Воденичарова |
и с
участието |
||
|
на прокурора |
Силвиян Иванов |
изслуша докладваното |
||
|
от съдията |
Искрена Димитрова |
|
||
|
адм. дело № 2611/2021г. |
||||
Производството
е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, вр.
чл.63 от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/.
Образувано е по
касационна жалба на Дирекция „Инспекция по труда“ /ДИТ/ - Варна, чрез юрк. Д.
О., против Решение № 733/21.10.2021г. на ВРС,
ХХVІІІ-ми състав, постановено по НАХД № 2975/2021г. по описа на същия съд, с
което е отменено НП № 03-013348/23.12.2020г. на директора на ДИТ-Варна, с което
за нарушение на чл.61, ал.1 от КТ и на основание чл.416, ал.5, вр.чл.414, ал.3
от КТ, на „ТРАВАБУЛ“ ЕООД, ЕИК: ********* е наложена имуществена санкция в
размер на 2500лв.
Касаторът твърди неправилност на обжалваното
решение по съображения за допуснати процесуални нарушения и неправилно
приложение на материалния закон - касационни основания по чл.348, ал.1, т.1 и т.2
от НПК. Конкретно твърди, че при постановяване на решението ВРС не е ценил
доказателствата в съвкупност, с оглед тяхната логичност и последователност, а е
взел предвид изцяло твърденията в жалбата. Всички събрани по време на
проверката писмени доказателства водят до извод за наличието на елементи на
възникнало и съществуващо трудово правоотношение, без да е сключен писмен
трудов договор. Относно датата на нарушението сочи, че няма как лицето да е
било командировано без да е възникнало трудово правоотношение, поради което
именно началната дата на командироване е датата на извършване на нарушението.
Представеният граждански договор е изготвен за целите на оспорване на
констатациите на проверяващите и не кореспондира с действителността, като
самият „възложител“ посочва в разходния ордер [като основание за плащането] „заплата“. По изложените съображения
моли за отмяна на обжалваното решение и за постановяване на друго, с което да
се потвърди наказателното постановление.
Ответникът „ТРАВАБУЛ“
ЕООД, оспорва касационната жалба по съображения, изложени в писмено възражение
вх.№ 47551/29.11.2021г. Конкретно сочи, че от събраните по делото доказателства
не се установява по несъмнен и категоричен начин наличието на трудово
правоотношение между дружеството и Х. Д. Н. . Намира за правилни и обосновани
изводите на ВРС за наличие на допуснати в хода на административнонаказателното
производство съществени процесуални нарушения, като ВРС правилно е приел, че в
НП липсва описание на съставомерните признаци на нарушението и на относимите
към тях факти, т.к. в случая не става ясно кога Х. Н. реално
е постъпил на работа и кога всъщност е следвало да бъде сключен трудов договор
с него. В съдебно заседание ответникът се представлява от адв. Р. М., която моли
обжалваното решение да бъде оставено в сила. Претендира разноски за
касационната инстанция.
Представителят на Окръжна
прокуратура - Варна дава заключение за неоснователност на касационната жалба.
Намира обжалваното решение за правилно и законосъобразно, и моли да бъде
оставено в сила.
Касационната жалба е
подадена от надлежна страна, в законоустановения срок поради което е ДОПУСТИМА.
Разгледана по същество,
жалбата е НЕОСНОВАТЕЛНА.
Въз основа на събраните
писмени и гласни доказателства ВРС е установил от фактическа страна, че в
Дирекция „Инспекция по труда“ - Варна била получена заявка от Социалния
инспекторат - Белгия за проверка във връзка с командировани там лица, сред
които и Х. Н. - командирован в [Кралство] Белгия за извършване на транспорт на
стоки и товари. Било установено, че „Травабул“ ЕООД има петима шофьори, от
които един със сключен трудов договор, а останалите четирима, сред които и Н. ,
със сключени договори по ЗЗД. Според договора от 27.08.2020г. „ТРАВАБУЛ“ ЕООД
възлагал на Н. „да извърши транспорт на
стоки и товари на територията на Белгия“, а възложителят се задължавал да
изплати за извършената работа 4000лв. С РКО от 10.09.2020г. на шофьора са
изплатени 878,00лв. с основание „заплата м.август“, а с РКО от 06.11.2020г. били
изплатени 4850лв. с посочено основание „заплата м.октомври“. Изплатените суми
били включени в справки за изплатени хонорари.
От правна страна ВРС е
приел, че АУАН и НП са издадени от компетентни длъжностни лица и в предвидените
срокове, но при допуснати съществени процесуални нарушения. Конкретно е прието,
че в АУАН и НП нарушението не е описано пълно и точно нито от фактическа, нито
от правна страна, не са описани съставомерните му признаци, нито относимите към
тях факти. В НП не са описани съставомерните признаци на нарушението по чл.61,
ал.1 от КТ, като не е посочено, че дружеството е наказано за това, че преди
постъпване на работа с Н. не е бил
сключен писмен трудов договор. Такива факти не са описани и от фактическа
страна, като единствено е посочено, че на 27.08.2020г. е бил командирован, без
да става ясно кога същият реално е постъпил на работа и кога всъщност е
следвало да бъде сключен трудовия договор, т.е. кога е било извършено
нарушението. В тази връзка е прието и че описанието, че на 27.08.2020г. лицето
е било командировано, дори не може да доведе до категоричен извод, че на тази
дата е било на работа, но дори да е било, това осъществява състав на нарушение
по чл.63, ал.2 от КТ. Прието е и че не става ясно къде е мястото на извършване
на нарушението. Посочено е, че наказанието се налага за нарушение, извършено на
27.08.2020г., на която дата лицето е било командировано, но квалификацията по
чл.61, ал.1 от КТ изисква от фактическа страна да има постъпване на работа и да
има сключен преди това трудов договор, а в случая не става ясно къде е
постъпило лицето на работа, нито къде е следвало да бъде подписан договора. В
заключение ВРС е извел извод, че не става ясно за какво е наказано лицето и как
така за изпълнително деяние е прието „командироване“, след като между лицата не
е имало сключен писмен трудов договор и не би могло да бъде издадена заповед за
командироване по смисъла на чл.5, ал.1 от Наредбата за служебните командировки
и специализации в чужбина. Относно представения граждански договор е прието, че
същият действително не съдържа задължение за извършване на определена конкретна
работа, както и че посочването в РКО на „заплата“, навеждат съмнения за
прикрито трудово правоотношение, но доказателства за това не са ангажирани и
такива факти и обстоятелства не са описани в обстоятелствената част на АУАН и
НП.
Така постановеното
решение като краен резултат е правилно.
Правилно ВРС е приел, че
в хода на административнонаказателното производство са допуснати процесуални
нарушения от категорията на съществените, които налагат отмяна на наказателното
постановление.
От събраните в
административнонаказателното производство и пред ВРС доказателства безспорно се
установява, че на 27.08.2020г. в гр. Варна, между „Травабул“ ЕООД - възложител и Х. Д. Н. - изпълнител, е сключен граждански договор с
предмет: извършване на транспорт на стоки
и товари на територията на Белгия, срещу възнаграждение в размер на
4000лв., платимо след приемане на извършената работа. Видно от приложените по
преписката РКО, на 10.09.2020г. дружеството е изплатило на Н. сума, в размер на 878лв. с посочено основание
„заплата м.август“, на 06.11.2020г. сума, в размер на 4850лв. с посочено
основание „заплата м.октомври“. Видно от приложените по делото „Сметки за
изплатени суми по чл.45, ал.4 от ЗДДФЛ“ от 10.9.2020г. и 06.11.2020г., при
изплащане на сумите са извършени съответните удръжки за данък върху доходите и
задължителни осигурителни вноски. Както гражданският договор, така и разходните
документи са съставени преди датата на проверката, поради което няма съмнение,
че отношенията между „Травабул“ ЕООД и Х. Н.
изначално са оформени като гражданскоправни,
а не като трудови, и неоснователно касаторът твърди, че документите са
съставени за целите на оспорване констатациите от проверката.
Неправилно ВРС е приел,
че не става ясно как е определена датата на извършване на нарушението, както и
откъде е изведен факта на командироване на лицето в Белгия, както и неоснователно
касаторът поддържа, че посочената в НП дата на нарушението била „именно
началната дата на командироване“. Видно от АУАН и НП, за дата на нарушението е
приета датата 27.08.2020г. - на която е подписан гражданския договор,
посоченото място на нарушението - гр. Варна, кореспондира с мястото на
сключване на договора, а фактът, че Н. се е намирал на територията на Кралство Белгия,
безспорно се установява от запитването на белгийските власти, което касае
конкретни, установени на територията на Белгия лица, сред които и Х. Н. .
Независимо от изложеното,
събраните по делото доказателства не обосновават категоричен извод, че
отношенията между страните по договора от 27.08.2020г. са прикрити трудови,
респ., че е осъществен състава на нарушението по чл.61, ал.1 от КТ. Начинът, по
който са оформени клаузите досежно предмета на договора и дължимото възнаграждение
на изпълнителя, предполага интерпретирането им в смисъл на еднократност на
дължимите от страните престации. Действително в РКО е посочено, че се изплаща
„заплата“ за съответен месец, но т.к. при изплащане на сумите са правени
удръжки за ДДФЛ и ЗОВ като за самоосигуряващи се лица, това не е достатъчно за да
се обоснове категоричен извод за наличие на прикрито трудово правоотношение.
Както правилно е приел и ВРС, доказателства за това нито са ангажирани, нито
такива факти са описани в обстоятелствената част на АУАН и НП.
По изложените съображения
обжалваното решение като валидно, допустимо и правилно, следва да се остави в
сила.
Независимо от изхода на
спора и своевременно заявеното искане, в полза на „ТРАВАБУЛ“ ЕООД не следва да
се присъждат разноски за настоящата инстанция, т.к. не са доказани. Претендира
се присъждане на адвокатско възнаграждение в размер на 400лв. съгласно договор
за правна защита и съдействие серия Б № **********, според който
възнаграждението следва да се изплати по посочената в договора банкова сметка. ***,
поради което извършването на разноските не е доказано - вж. в този смисъл Тълкувателно решение на ОСГТК на ВКС от 6 ноември
2013г. по т.д. № 6/2012г.
Водим от горното и на
основание чл.221, ал.2 от АПК, Варненският административен съд, І-ви касационен
състав
РЕШИ:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 733/21.10.2021г. на ВРС, ХХVІІІ-ми
състав, постановено по НАХД № 2975/2021г.
Решението е окончателно.
Председател:
Членове: 1.
2.