Присъда по дело №1028/2021 на Районен съд - Сливен

М О Т И В И

Тъжителят СТ. Г. Г. е депозирал тъжба до СлРС, с която е предявил
обвинение срещу подсъдимата М. СТ. Д. за извършено от нея престъпление
по чл.182, ал.2 от НК.
В с.з. тъжителят, редовно призован, се явява лично и с процесуален
представител, който поддържа тъжбата. В с.з. при приключване на съдебното
следствие, тъжителят не се явява, представлява се от процесуалния си
представител, който моли съда да признае подсъдимата за виновна.
Претендира и за присъждане на направените разноски.
Подсъдимата, редовно призована, се явява лично и с упълномощен
защитник. Не се признава за виновна по предявеното й обвинение, като дава
подробни по случая, с които твърди, че на посочената дата действително не е
предала детето на тъжителя, тъй като му е предложила да го вземе на 2-3 часа,
но той е отказал. Искал е или да вземе детето с преспиване, както е
определено от съда или изобщо да не го взема. Моли съда да бъде призната за
невиновна и оправдана по повдигнатото й обвинение. Упълномощеният от
нея защитник също пледира за постановяване на оправдателна присъда, като
счита, че подсъдимата не е изпълнила решението по обективни причини –
заболяването на детето.
От събраните и проверени в с.з. писмени и гласни доказателства съдът
прие за установена следната фактическа обстановка :
Подс. Д. е бълг. гражданин, с висше образование, разведена, работи,
неосъждана.
Тъжителят и подсъдимата били съпрузи, като от брака си имали родено
едно дете – С.С. Г.. С решение № 45 от 16.01.2019 г. по гр.д. № 6265/2018 г.
на СлРС, в сила от 03.06.2019 г. бракът между тях бил прекратен, като
упражняването на родителските права спрямо детето С. било предоставено на
майката – подс. Д.. С това решение бил определен и режим на лични контакти
на бащата с детето, а именно – до навършване на три годишна възраст на
детето всяка първа и трета събота и неделя от месеца от 09,00 часа до 12,00
часа, без преспиване при бащата, а след навършване на три годишна възраст
всяка първа и трета събота и неделя от месеца от 09,00 часа до 17,00 часа, с
преспиване при бащата, като същият е следвало да вземе детето от жилището,
в което живее то с майка си и го връща отново там.
Съгласно това решение на 07.08.2021 г., като първа събота от месеца,
тъжителят следвало да вземе детето от дома на подсъдимата. Последният
отишъл пред дома сутринта и тъй като подсъдимата не отговорила, потърсил
съдействие от полицията, като на място пристигнал полицейски екип със
служители Н.К. и Г. С. Г.. При тяхното идване подсъдимата излязла с детето,
но заявила, че няма да го даде, защото е болно и предложила да го види за 2-3
1

часа. Тъжителят е отказал да вземе детето само за няколко часа, като е заявил,
че или ще го вземе с преспиване или въобще няма да го вземе. Полицейските
служители разяснили на подсъдимата, че носи отговорност за това, че не
изпълнява съдебното решение, изготвили докладна записка и приключили
работата си по сигнала.
Горната фактическа обстановка съдът прие за безспорно установена
след задълбочен анализ на събраните по делото писмени и гласни
доказателства, ценени поотделно и в тяхната съвкупност.
Съдът кредитира показанията на разпитаните по делото свидетели Н.К.
и Г. С. Г., тъй като те са единствените очевидци на деянието, в което е
обвинена подсъдимата. От техните показания безспорно се установява, че на
инкриминираната дата подсъдимата не е предала детето на тъжителя, като
заявила, че е болно и не може да му го предаде. Всъщност тези обстоятелства
не се оспорват и от подсъдимата, като същата заявява, че му е предложила
вариант да предаде детето за 2-3 часа, но тъжителят отказал този вариант. По
отношение на това обстоятелство, доколкото полицейските служители не си
спомнят имало ли е предложен такъв вариант за предаването на детето, съдът
прие обясненията на подсъдимата за достоверни. В подкрепа на твърденията
си досежно заболяване на детето ангажира и гласни доказателства, а именно
показанията на нейния баща – С. Д.. Последният твърди в с.з., че през нощта
срещу инкриминираната дата е бил при дъщеря си по нейна молба, тъй като
детето е било болно. Останал е докато детето заспи и си е тръгнал.
Съдът не прие за достоверни нито обясненията на подсъдимата, нито
показанията на баща й в тази им част. Двамата изнасят твърдения колко
сериозно е съС.ието на детето /в което съдът няма основание да се съмнява, с
оглед приложените писмени доказателства и изслушаните показания на
личния и лекуващия лекар/, колко често и то вечер прави пристъпи, колко
често се налага да постъпват в болница и т.н., а в същото време след едно,
според подсъдимата и нейния баща заболяване на детето, което е наложило
той да отиде в дома й, не са потърсили лекарска помощ. Подсъдимата и
детето са посетили лекуващия лекар три дни по-рано – на 04.08.2021 г., явно
по повод заболяване в предходен период, доколкото в амбулаторния лист е
отразено, че хремата е отшумяла и детето не кашля. Т.е. подсъдимата е
посетила лекуващия лекар без сериозни симптоми у детето, изключая обрив
по кожата /който не е от специалността на д-р П., доколкото същата е детски
пулмолог/, но на 07.08.2021 г. не е посетила лекар след като детето е било
толкова зле, че се е наложило да вика баща си за помощ. На тази дата видно
от рецептурната книжка са били отпуснати лекарствата, за които свидетелите
заявиха, че детето приема за установената астма, т.е. майката в този ден е
посетила личния лекар за лекарствата, но не е завела детето, за да бъде
прегледано и лекувано.
В останалата им част тези гласни доказателства – показанията на
бащата и обясненията на подсъдимата, съдът намира за неотносими към
2

предмета на делото. Правно ирелевантно е дали бащата е вярвал или не
относно заболяването на детето, както и дали не е върнал детето при
предходно вземане, след като е имал право да го вземе с приспиване. Без
значение е и как точно бащата изпълнява родителските си задължения – дали
води детето да играе, дали излиза с него, дали го оставя временно при
родителите си. Не се събраха доказателства тъжителят да е застрашил по
някакъв начин живота и здравето му.
На същото основание съдът изключи от доказателствения материал и
показанията на св. Д. Д. - сестра на подсъдимата. В тях се съдържат
единствено общи положения, касаещи здравословното съС.ие на детето по
принцип, както и показания относно „неправилното“ отглеждане от страна на
бащата, който го е завел на батутите да скача и то се е върнало задъхано и по
този начин е застрашил здравето му. По отношение на инкриминираната дата
– 07.08.2021 г. в показанията й не се съдържа конкретна информация,
доколкото /поне не се събраха доказателства в тази насока/ не е присъствала в
този ден на срещата между подсъдимата, тъжителя и полицейските
служители.
Съдът кредитира и показанията на свидетелките П. и И. – лекуващ и
личен лекар на детето С., от които се установява, че действително детето има
установено заболяване астма, че има нужда от непрекъснато лечение, но това
лечение може да се прилага и от бащата. Установява се от показанията на св.
И., че бащата се е интересувал от съС.ието на детето /за разлика от
твърденията на подсъдимата/.
Съдът кредитира и показанията на свидетелките С. и Г., изготвили
социален доклад по работата си с подсъдимата, детето и бащата, от които се
установява каква услуга е била предоставена на семейството, изпълнението от
страна на подсъдимата, както и обстоятелството, че тъжителят по никакъв
начин не е непригоден да изпълнява задълженията си на баща и не застрашава
детето.
Въз основа на така приетото за установено от фактическа страна съдът
направи следните правни изводи :
С деянието си подсъдимата е осъществила от обективна и субективна
страна състава на престъпление по чл. 182, ал.2, тъй като на 07.08.2021 г. в гр.
С. като майка на малолетното дете С.С. Г. не изпълнила съдебно решение №
45/16.01.2019 г. по гр.д. № 6265/2018 г. в частта му относно определения
режим на лични контакти с детето.
Основният факт по делото е дали подсъдимата е изпълнила съдебното
решение № № 45 от 16.01.2019 г. по гр.д. № 6265/2018 г. на СлРС, в сила от
03.06.2019 г., с което решение бил определен и режим на лични контакти на
бащата с детето, а именно – до навършване на три годишна възраст на детето
всяка първа и трета събота и неделя от месеца от 09,00 часа до 12,00 часа, без
преспиване при бащата, а след навършване на три годишна възраст всяка
първа и трета събота и неделя от месеца от 09,00 часа до 17,00 часа, с
3

преспиване при бащата, като същият е следвало да вземе детето от жилището,
в което живее то с майка си и го връща отново там. Това решение не е било
изпълнено, доколкото на посочената дата подсъдимата не е предала детето на
бащата, а това се е явявало първата събота от месеца. Не са били налице и
обективни причини за това, тъй като не се събраха безспорни и категорични
доказателства, че здравословното съС.ие на детето е било влошено или поне
толкова влошено, че да не може да бъде предадено на бащата.
С решението, което е постановено по гражданското дело относно
промяна на режима на лични контакти не е бил определен друг режим, поради
което подсъдимата е била длъжна да изпълнява определения по-рано режим
на лични контакти и да предаде детето на бащата в първата събота на месец
август 2021 г., без уговорка, че следва да й бъде върнато на същия ден след
няколко часа, а с уговорката, че следва да преспи при бащата, както е
постановено от съда.
До завеждането на ново дело и определянето на друг режим или до
завеждане на дело за ограничаване или лишаване от родителски права,
подсъдимата е длъжна да изпълнява постановеното съдебно решение.
Съдът прие, че в настоящия случай не може да приложи разпоредбата
на чл.9, ал.2 от НК, но не на основанията сочени от страните. По делото няма
събрани доказателства за това дали вече подсъдимата е била оправдавана на
основание чл.9, ал.2 от НК, нито дали по отношение на нея са налице други
присъди. Служебно е известно на съда /доколкото е бил докладчик по делото/,
че е налице и влязла в сила присъда за деяние по чл.182, ал.2 от НК за
предходен период, но това не може да се счита за доказано, тъй като по
настоящото дело не са представени доказателства. От предходното дело също
е известно на съда, че по отношение на подсъдимата е бил прилаган чл.9, ал.2
от НК, тъй като по него е бил представен заверен препис от присъдата, но по
настоящото дело не е представен. Знанието на съда за определен факт, който
не е ноторно известен, не е доказателство по делото. Приложени са няколко
частни тъжби, но те в никакъв случай не доказват извършени други деяния,
доколкото няма данни постановени ли са присъди и влезли ли са в сила. Ето
защо съдът би могъл и да приложи чл.9, ал.2 от НК, като се съобрази с
чистото съдебно минало на подсъдимата, загрижеността й за детето и все пак
наличното при него тежко хронично заболяване. Основният мотив на съда, да
не приложи тази разпоредба е, че в противен случай би се стигнало до
следващо неизпълнение, последващо Т. и т.н. Налични са доказателства по
делото, че във връзка със социалната услуга, предоставена на семейството и
резултатите от работата на специалистите, детето е определено като „дете в
риск“, че детето расте и има нужда от двамата си родители и ако се
ограничават срещите с бащата, би се стигнало и дори задълбочило
родителско отчуждение, което не е в интерес на детето. Престъплението по
чл.182, ал.2 от НК се намира в глава четвърта – престъпления против брака,
семейството и младежта, като родов обект на тези престъпления са
нормалните предбрачни, брачни и семейни отношения, както и тези, свързани
4

с нормалното развитие на подрастващите и в частност чл.182, ал.2 от НК
касае именно нормалното развитие на подрастващите и има за цел да бъдат
защитени в максимална степен техните интереси.
Деянието по чл.182, ал.2 от НК подсъдимата е извършила с пряк
умисъл. Същата е съзнавала общественоопасния му характер, предвиждала е
и е искала настъпването на общественоопасните последици.
Съдът не отчете отегчаващи отговорността на подсъдимата
обстоятелства.
Като смекчаващи отговорността обстоятелства, съдът прие чистото
съдебно минало на подсъдимата.
За извършеното от подсъдимия деяние по чл. 182 ал.2 от НК законът
предвижда наказание лишаване от свобода до три години и глоба до 2 000
лева. От деянието не са причинени имуществени вреди, които да са предмет
на настоящото наказателно производство. От свидетелството за съдимост на
подс. Д. е видно, че същата не е осъждана и до настоящия момент не е била
освобождавана от наказателна отговорност по реда на Раздел ІV от Глава 8 от
НК. Не се касае и за множество престъпления. Налице са и всички
предпоставки на чл. 78 А от НК, поради което съдът след като призна
подсъдимата Д. за виновна, я освободи от наказателна отговорност, като й
наложи административно наказание ГЛОБА в размер на 1 000 лева. Съдът
намира наложеното наказание за справедливо и отговарящо на обществената
опасност на деянието и дееца.
По правилата на процеса, съдът осъди подсъдимата да заплати на
тъжителя сумата от 12,00 лева ДТ за образуване на НЧХД и 400,00 лева
заплатено адв. възнаграждение.
Ръководен от изложените съображения съдът постанови присъдата си.

РАЙОНЕН СЪДИЯ :

5

Номер на акта:	111
Дата:	14 септември 2022 г.
Съдия:	Анна Костадинова Димитрова

Дело:	20212230201028
Тип на делото:	Наказателно от частен характер дело
Дата на образуване:	11 август 2021 г.

Присъда по дело №1028/2021 на Районен съд - Сливен

Съдържание на акта

Съдържание на мотивите