Р Е Ш Е Н И Е
№……/……...04.2020г., гр. Варна
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ВАРНЕНСКИ
ОКРЪЖЕН СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ
в открито съдебно заседание, проведено на единадесети март през две хиляди и двадесета
година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДАНИЕЛА
ПИСАРОВА
ЧЛЕНОВЕ: СВЕТЛАНА
КИРЯКОВА
ЦВЕТЕЛИНА ХЕКИМОВА
при
секретар Мая Петрова,
като
разгледа докладваното от съдията
Хекимова
въззивно
търговско дело № 2108 по описа за 2019г.,
за да се
произнесе взе предвид следното:
Образувано е по въззивна жалба вх.
№80334/31.10.2018г.
от „ДЖЕНЕРАЛИ ЗАСТРАХОВАНЕ" АД
срещу решение №4091/09.10.2019г. по гр.д. №18298/2018г. на ВРС, 43 състав, с
което e осъден жалбоподателя ДА ЗАПЛАТИ на Я.Д.Д., ЕГН **********,
с адрес: ***, сумата от 1013,02 (хиляда и тринадесет лева и 02 ст.) лева,
представляваща неизплатено обезщетение за имуществени вреди изразяващи се в
увреждане на врата на багажник; облицовка на задна броня; спойлер преден ляв
(кора); облицовка на предна броня; лайсна на предна броня - дясна; калник
преден - десен и калник заден - десен, причинени в резултат на застрахователни
събития, настъпили на 05.12.2015 г, 06.12.2015 г. и 08.12.2015 г. в гр. Варна и
съставляващи покрит риск по застраховка „Каско" по полица
№121315000008/03.01.2015 г. по отношение на, лек автомобил "***", с
рег.№ ***, рама U5YPC813DCL127627, на основание чл. 208, ал. 1 КЗ (отм.).
В жалбата
се твърди, че решението е неправилно като постановено в нарушение на
материалния и процесуалния закон, и необосновано. Твърди се, че съдът е
формирал неправилен извод в противоречие с общите условия към сключения между
страните застрахователен договор. Сочи се също неправилност на извода на съда
относно материалноправната легитимация на ищеца с оглед наличието на данни по
делото за прехвърляне на вземането чрез цесия, като същевременно е налице
обратна цесия, за която ответното дружество не е надлежно уведомено. В жалбата не
са направени доказателствени искания.
Отправената към съда
молба е да бъде отменено решението и отхвърлен предявения иск, като се присъдят
и направените разноски.
В срока по чл. 263 ГПК,
въззиваемата страна Я.Д.Д., ЕГН **********, с адрес: *** не е депозирала писмен отговор.
За да се произнесе по спора, Варненски
Окръжен съд съобрази следното:
Предявен e пред първоинстанционния съд от Я.Д.Д., ЕГН **********, с адрес: *** срещу „ДЖЕНЕРАЛИ ЗАСТРАХОВАНЕ" АД, с ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Княз Александър
Дондуков" № 68 иск с правно основание чл. 208, ал. 1 КЗ (отм.) за
заплащане на сумата от 1121 лева, представляваща обезщетение за причинени
имуществени вреди, изразяващо се в увреждане на: врата на багажник; облицовка
на задна броня; спойлер преден ляв (кора); облицовка на предна броня; лайсна на
предна броня - дясна; калник преден - десен и калник заден -десен, причинени в
резултат на застрахователни събития, настъпили на 05, 06 и 08.12.2015 г. в гр.
Варна и съставляващи покрит риск по застраховка „Каско" по полица
№121315000008/03.01.2015 г. по отношение на, лек автомобил "***", с
рег.№ ***, рама U5YPC813DCL127627.
Твърди се в исковата молба, че ищецът
е собственик на лек автомобил "***", с рег.№ ***, рама
U5YPC813DCL127627, застрахован при ответника по застрахователна полица №
121315000008 със застрахователно покритие „Пълно каско" със срок на
действие от 05.01.2015г. до 04.01.2016г. Твърди се, че на 05.12.2015г.
автомобилът бил паркиран и впоследствие е открит от Е. В. с нанесени материални
щети в задната част от неизвестно МПС, което е напуснало местопроизшествието.
Увредени били вратата на багажника и задната броня. Събитието било констатирано
на неохраняем паркинг на бул.”Хр.Смирненски”. На 06.12.2015г. при извършване на
маневра за паркиране напред не преценил разстоянието и ударил саксия за цветя,
при което била увредена предната броня и спойлера под бронята. На 08.12.2015г.
автомобилът е бил паркиран и в последствие открит от Е. В. с нанесени
материални щети в дясната част от неизвестно МПС, което е напуснало
местопроизшествието. Събитието било констатирано на неохраняем паркинг на ул. „Кестен”
14. Увредените детайли били калник преден десен, вежда предна дясна и заден
десен калник.
Твърди се, че на 08.12.2015г. ищецът
уведомил застрахователя за настъпилите щети, за което била заведена щета № 260680/08.12.2015г.
Застрахователят отказал да заплати обезщетение с аргумент, че застрахованият не
бил изпълнил задълженията си съгласно т. 57 и т. 57.4 от ОУ по застраховка
„Каско" на МПС, а именно, че не бил уведомил застрахователя в петдневен
срок за „всяко съществено изменение в ползването на МПС...". Повредите
били отстранени в автосервиз „Роуд асистънс", като била заплатена сума в
общ размер на 1121 лв.
Отправената към съда молба е за
уважаване на предявения иск поради изложените аргументи и присъждане на
сторените по делото разноски.
В срока по чл. 131 от ГПК ответното
дружество „ДЖЕНЕРАЛИ ЗАСТРАХОВАНЕ" АД, с ЕИК ********* е депозирало писмен
отговор, с който изразява становище за неоснователност на предявения иск. Не се
спори относно наличието на валидно застрахователно правоотношение по доброволна
имуществена застраховка "Каско Фамилия" на МПС, учредено с полица №
121315000008 от 03.01.2015 г., сключена между ищеца и ответното дружество, като
застраховател, предоставящо покритие „Пълно Каско“ по смисъла на Общите условия
(ОУ) към застраховката, за периода от 05.01.2015г. до 04.01.2016г. за л.а. „***"
с ДК№ ***.
Оспорват наличието на предпоставки,
необходими за ангажиране отговорността на застрахователното дружество, като
застраховател по застраховка „Каско" на процесния лек автомобил. Твърдят,
че отказите за изплащане на застрахователно обезщетение на основание ОУ са
правилни и съобразени с разпоредбите на закона и сключения между страните
застрахователен договор, неотменна част от който са общите условия. Заявяват,
че застрахователят не дължи изплащане на застрахователно обезщетение по
процесната застраховка „Каско Фамилия" на МПС, поради наличието на общо
изключение от риска, уговорено между страните при сключване на застраховката в
т. 9 във вр. с т. 9.5 от ОУ към нея, а именно: „Застрахователят не изплаща
обезщетение за щети и когато МПС е
предоставено на друго лице с упълномощаване за ползване, за които правни
действия Застрахователят не е писмено уведомен в петдневен срок от извършването
им."
Твърдят, че в срока на действие на
застрахователния договор /на 29.10.2015г./ застрахованото МПС е било
предоставено с упълномощаване за ползване на Е. Р. В., като упълномощаването е
извършено в писмена форма с нотариална заверка на подписа. Излагат, че за това
правно действие „Дженерали Застраховане" АД не е било уведомено писмено в
петдневен срок от извършването му, а е научило едва при предявяване на
претенция за изплащане на застрахователно обезщетение - 08.12.2015г.
Излагат, че съгласно т. 9 във вр. с т.
9.5 от ОУ към застраховката събитието представлява общо изключение от риска,
т.е. съгласно изричната договорка на страните, такова събитие /нанесени щети на
МПС, предоставено за ползване на друго лице с упълномощаване, извършено в писмена
форма с нотариална заверка на подписите, без застрахователят да е писмено
уведомен в срок за тези правни действия/ не се покрива от застраховката, поради
което последното не е застрахователно и за същото не се дължи обезщетение.
Оспорват настъпването на твърдяния от
ищеца механизъм на настъпване на вредите. Оспорват причинната връзка между
описаните събития и вредите. Считат предявения от ищеца размер на вредите за
прекомерно завишен. Правят възражение за изтекла давност.
Съдът, след съвкупна преценка на събраните по делото
доказателства и като съобрази
предметните предели на въззивното производство, очертани в жалбата и отговора,
приема за установено от фактическа и правна страна следното:
На основание
чл. 146, ал. 1, т. 3 и 4 ГПК са приети за безспорни и ненуждаещи се от
доказване в отношенията между страните следните обстоятелства: наличието на валидно застрахователно
правоотношение по доброволна имуществена застраховка "Каско Фамилия"
на МПС, учредено с полица № 121315000008 от 03.01.2015г., сключена между ищеца
и ответното дружество, като застраховател, предоставящо покритие „Пълно Каско“
по смисъла на Общите условия (ОУ) към застраховката, за периода от 05.01.2015г.
до 04.01.2016г. за л.а. „***" с ДК№ ***. Не е спорно между страните, че дължимите съобразно договора
застрахователни премии са заплатени.
От
представените по делото опис на претенция №260680/08.12.2015г. и искане за
оценка на вреди се установява, че на 08.02.2015г. застрахователят е уведомен за
настъпило застрахователно събитие, извършен е оглед на автомобила и е съставен
опис, в който като увредени детайли са посочени врата на багажник; облицовка на
задна броня; спойлер преден ляв (кора); облицовка на предна броня; лайсна на
предна броня - дясна; калник преден - десен и калник заден - десен, по което е
образувана преписка по щета при застрахователя. Видно от писмо от 24.02.2016г.
от застрахователя е отказано изплащане на обезщетение, въз основа на аргумент
за неизпълнение задълженията на
застрахования по т. 58 от общите условия.
Представени са по делото също и
нотариално заверено пълномощно от Я.Д.Д. в полза на Е. Р. В. за управление на лек
автомобил, покана за доброволно плащане, представляваща уведомление по чл.99 от ЗЗД относно прехвърляне на вземането за застрахователно обезщетение в полза на Е.
Р. В., както и договор за прехвърляне на вземане от 17.08.2018г. с предмет
застрахователно обезщетение от Е. Р. В. в полза на Я.Д.Д..
По делото е
назначена и изслушана съдебно-автотехническа експертиза, която съдът кредитира
като обективна и компетентно извършена. В заключението си вещото лице С. М.
установява, че уврежданията може да са в причинна връзка с описаната в исковата
молба фактическа обстановка и могат да бъдат причинени от съприкосновение с
друго МПС, както и че общата стойност, необходима за възстановяване на
увредения автомобил от ПТП по пазарни цени с резервни части от алтернативни
доставчици в сервизи притежаващи сертификат ISO 9001 – 2008 е в размер на
сумата от 1153,38 лева, а по пазарни цени в сервизи, непритежаващи такъв
сертификат, е в размер на сумата от 872,66 лева.
Въззивната жалба
е подадена в срока по чл. 259, ал. 2 от ГПК, от надлежно легитимирана страна,
срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е процесуално допустима и
следва да бъде разгледана по същество.
Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд
се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в
обжалваната му част, като по останалите въпроси той е ограничен от посоченото в
жалбата. В рамките на тази проверка настоящият състав намира предявения иск с
правно основание чл.208, ал.1 КЗ /отм./ за процесуално
допустим, поради което и дължи произнасяне по същество на спора.
Основателността на предявения иск с
правно основание чл.208, ал.1 КЗ /отм./ се предпоставя от доказване наличието на
застрахователно правоотношение между ищцовото дружество и ответника, настъпване
на застрахователно събитие, за което се претендира обезщетение, вида и
характера на вредите и размера на дължимото обезщетение. В настоящия случай при
липса на спор относно останалите елементи от правопораждащия фактически състав
спорен е въпросът дали е налице основание за застрахователя да откаже плащане на
застрахователно обезщетение.
Основанията за отказ от плащане на
застрахователно обезщетение са регламентирани в чл.189, ал.4, чл.190, ал.2,
чл.206, ал.3, чл.207, ал.2, чл.211 от КЗ /отм/, като относимото към настоящата
хипотеза основание, на което се е позовал застрахователя, е уредено в т.2 на
чл.211, а именно при неизпълнение на задължение по застрахователния договор от
страна на застрахования, което е значително с оглед интереса на застрахователя,
било е предвидено в закон или в застрахователния договор и е довело до възникване
на застрахователното събитие. Твърди се в отговора и се поддържа във въззивната
жалба наличието на изключени рискове съобразно предвиденото в т.8.8 от общите
условия, която предвижда, че не се покриват щети, когато се в резултат на
умишлени действия или груба небрежност на застрахования или свързано с него
лице,.
По
приложението на чл. 211 КЗ
е формирана задължителна практика на ВКС по реда на чл. 290 ГПК,
част от която е обективирана в решение № 49/29.07.2013 г. по т. д. № 840/2012
г. на ВКС, I т. о., и решение № 102/02.10.2012 г. по т. д. № 615/2011 г. на
ВКС, I т. о. Според възприетото от задължителната практика разрешение, в
хипотезата на чл. 211, т. 2 КЗ правно релевантно за отказа да се плати обезщетение е само това
задължение на застрахования, което е значително с оглед интереса на
застрахователя. Прилагането на чл. 211, т. 2 КЗ е обусловено от установяването на пряка причинно - следствена
връзка между неизпълнението на конкретно задължение, визирано в общите условия
към застраховката като значително с оглед интереса на застрахователя, и
настъпването на застрахователното събитие, респ. възможността да бъдат
предотвратени вредите от същото. Само
неизпълнението на задължение, което по своето естество би могло да обуслови
като закономерна своя последица настъпването на застрахователното събитие,
респ. увеличаване на размера или разширяване обхвата на вредите или се явява
препятстващо доказването им следва да може да се поставя в основата на подобен
отказ за плащане на застрахователното обезщетение.
Само по себе си упълномощаването от
собственика му на трето лице да ползва, управлява, съхранява същото МПС, не
може да обоснове отказ за плащане, доколкото всеки от посочените факти не би
могъл да се субсумира под легалната дефиниция за "застрахователен
риск", дадена в § 1, т. 2 от ДР на КЗ, т.е. - по аргумент за по-силното основание,
между неуведомяването на озастрахователното дружество от собственика за извършеното упълномощаване и
настъпването на щета за застрахованото имущество не съществува възможна
причинност. Следователно прилагането на нормата на чл. 211, т. 2 КЗ е винаги обусловено от доказване на пряка
причинно-следствена връзка между неизпълнението на конкретно задължение на
застрахования, обявено за "значително" с оглед интереса на
застрахователя по условията на договора за застраховка, от една страна, и
настъпването на вредоносното събитие - от друга.
В поставеното по реда на чл. 290 ГПК решение
№ 15/12.04.2012 г. на II-ро т. о. на ВКС по т. д. № 454/2011 г. е посочено, че
условието за значителност "следва да се преценява във всеки конкретен
случай" - с оглед това да не се допуска посредством договорни клаузи,
формално основани на текста на чл. 211, т. 2 КЗ, да се уговарят правни последици в ущърб на интереса на
застрахования, когато не може да се констатира накърняване на легитимния
интерес на съответния застраховател. Точно в този смисъл е последвалата
законодателна промяна, обективирана в последната новела на чл. 186 КЗ
/ал. 7/.
Въз основа на изложеното следва да се
приеме, че в случая не е налице предвидения в застрахователния договор изключен
риск поради липсата на значително неизпълнение на договорно задължение,
намиращо се в пряка причинна връзка с настъпване на застрахователното събитие.
На следващо място е релевирано в
отговора и поддържано във въззивната жалба възражение за липса на
материалноправна легитимация на ищеца поради извършена цесия, чрез която същият
се е разпоредил с вземането си в полза на упълномощеното от него за управление
и ползване на автомобила лице. Възражението се преценява от съда като неоснователно
с оглед на представените в хода на първоинстанционното производство
доказателства за извършена последваща обратна цесия, неоспорена относно нейната
автентичност. Липсата на доказателства за редовно уведомяване на ответното дружество
за обратната цесия не оборва извода,
че цесията е произвела действие за длъжника, доколкото не се твърди да е
извършено плащане на прехвърлените суми на предишния кредитор.
Релевирано
е в отговора и поддържано във въззивната жалба възражение за липса на
причинно-следствена връзка между уврежданията, за които се претендира
обезщетение, и твърдяния механизъм за настъпване. Видно от заключението,
прието от съда и неоспорено от страните,
вещото лице е установило причинно-следствена връзка относно уврежданията по
автомобила с изключение на драскотините по десния калник, които според вещото
лице са причинени от твърд предмет като ключ или отвертка. Размерът на реалната
стойност на вредата следва да се определи по пазарни цени, съобразно нормата на
чл. 405, ал. 1 КЗ във връзка с чл. 400 КЗ, като последната изрично урежда, че
когато между страните по застрахователен договор не е уговорено друго,
обезщетението се дължи по действителната /при пълна увреда/ или възстановителна
/при частична увреда/ стойност на
увреденото имущество. За действителна се смята стойността, срещу която
вместо него може да се купи друго със същото качество, т.е. по пазарната му
стойност, а възстановителна е стойността, необходима за възстановяване на
имуществото в същия вид, в това число всички присъщи разходи за доставка,
строителство, монтаж и други, без прилагане на обезценка.
В
случай, че бъдат представени доказателства за извършен в специализиран сервиз
ремонт за поправяне на увреденото имущество, се дължи обезщетение в размер на
направените за ремонта средства при условие, че същите не надхвърлят
уговорената застрахователна сума и съответстват на реалната възстановителна
стойност. При липсата на доказателства за реален разход се възприема правилото
за определяне на размера съобразно заключението на вещото лице.
Принципът на пълна обезвреда изисква
обезщетението да е в размер на разходите, които са необходими за възстановяване
на увреденото имущество в състояние преди увреждането, като отговорността е
лимитирана от застрахователната сума. При установяване на предпоставките за
ангажиране отговорността на застрахователя се дължи обезщетение в размер на
действителната стойност на увреденото имущество, включващо всички разходи,
необходими за ремонт на увредените части, вкл. нови части и труд. От заключението
на вещото лице по САТЕ, прието от първоинстанционния съд и неоспорено от
страните се установява, че разходите за ремонт на автомобила възлиза средно на
1013,02 лв.
Неоснователно е възражението за
изтекла погасителна давност с оглед разпоредбата на приложимата спрямо
настоящия случай разпоредба на чл.197 от КЗ /отм./, съгласно която правата по застрахователния договор се погасяват с
тригодишна давност, считано от датата на настъпване на застрахователното
събитие, а при застраховки "Живот" и "Злополука" и при
застраховки "Гражданска отговорност" по т. 10 - 13 на раздел II,
буква "А" от приложение № 1 - с петгодишна давност от датата на
настъпване на събитието. В случая се касае за имуществена застраховка „Каско“,
при която давността е тригодишна, като
същата не е изтекла към момента на предявяване на настоящата претенция на
03.12.2018г. от датата на настъпване на процесните ПТП, последното от които
настъпило на 08.12.2015г.
Въз
основа на горното настоящият състав намира за основателна претенцията в размер
на обезщетение за действителните вреди в размер на 1013,02 лв.
Съобразно
изложените мотиви и предвид съвпадане на изводите на въззивния съд с тези на
първоинстанционния, съдът намира, че обжалваното решение следва да се потвърди
изцяло.
С оглед изхода от спора
пред въззивния съд, разноски за въззивното производство се следват само на
въззиваемата страна в размер на 300 лв. адвокатско възнаграждение съобразно
отправеното от проц.представител искане с правно основание чл.38 от ЗАдв. и
представен договор за правна защита.
Мотивиран от
гореизложеното и на осн.чл.272 от ГПК, съдът
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА решение № 4091,
постановено на 09.10.2019г. по гр.д. № 18298/2018г., по
описа на Районен съд – Варна, 43 състав,.
ОСЪЖДА „ДЖЕНЕРАЛИ ЗАСТРАХОВАНЕ" АД, с ЕИК *********, със седалище гр.
София ДА ЗАПЛАТИ на Р.Д.Д., ЕГН **********,
със служ. адрес: ***, сумата от 300 лева
(триста лева), представляващи адв.
възнаграждение, на основание чл. 38 от ЗАдв. във вр. с чл.78, ал.1 от ГПК.
Решението е окончателно и не подлежи
на обжалване, на основание чл.280, ал.2 от ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: