РЕШЕНИЕ
№2095/19.11.2019г.
Година 2019 Град Варна
В ИМЕТО НА НАРОДА
Варненският районен съд
двадесет и трети състав
На
двадесет и осми октомври Година две хиляди и
деветнадесета
В публично заседание в следния състав:
Съдия Д. Михайлова
Секретар Пламен Пламенов
като разгледа докладваното от съдията
НАХД
№ 3934
по описа на съда за 2019г.,
за да се произнесе взе предвид
следното:
Производството е образувано на основание чл.59 и сл. от ЗАНН въз основа
на жалба предявена от „А.7.” ЕООД, представлявано от Й.Й.В., против Наказателно Постановление № 456154- F 500167 / 08.08.2019г.
на Началника на Отдел „Оперативни
дейности“-Варна при ЦУ на на НАП , с което на „ А.7.”
ЕООД е наложена "Имуществена санкция" в размер на 700 лева на основание чл.185 ал.2 вр. ал.1 от ЗДДС .
В жалбата реално не се оспорва установената от данъчните служители
разлика между фактическата и касова наличност, а се навеждат доводи за това, че
нарушението е описано непълно и неясно, че наказващият орган не е изпълнил
задължението си по чл.52 ал.4 от ЗАНН, че не е приложил разпоредбата на чл.28
от ЗАНН и др. Поради тези и други
съображения се иска отмяна на постановлението.
В съдебно заседание, въззивната страна, редовно призована , представлява се от надлежно упълномощен
процесуален представител, който поддържа жалбата на посочените в нея
основания.По същество адв.В.Д. отново пледира, че случаят следва да бъде приет
за маловажен , тъй като е с по-ниска степен на обществена опасност, нарушението
е извършено за първи път и от него не са произлезли вреди за Държавата.
Въззиваемата страна, чрез процесуалният си
представител, оспорва жалбата и моли съда да потвърди обжалваното наказателно
постановление, като правилно и законосъобразно.
След преценка на доводите на
въззивника и становището на въззиваемата страна, с оглед събраните
доказателства по делото, съдът прие за установено от фактическа страна следното:
На 05.07.2019г., в 20,00 часа, служители на ТД-НАП , една от които св. Д.В., в изпълнение на служебните си задължения
извършили проверка в бистро „Рандеву“, намиращо
се в гр.Варна, на ул.“Иван Аксаков“ № 47 и стопанисван от „ А.7.” ЕООД . Данъчните служители обявили започването на проверката, като
следвало да се направи засичане на касовата и фактическа наличност на пари в
обекта. Бил направен опис на наличните парични средства, които били в размер на
140,90лв. В изведения дневен финансов отчет обаче била отразена сумата от
204,65 лв.По този начин била установена разликата между разчетената касова и
фактическа наличност , която данъчните служители изчислили, че е в размер на -
63,75лв. Сервитьорката, направила описа, посочила, че причината за това е, че
оборотът на сервитьорката от първата смяна не бил изведен от фискалното
устройство. Всички констатации били описани в протокол № 0028178, към който
били приложени и иззетите писмени доказателства.При приключване на проверката
възражения не били вписани.
Тъй като установената разлика между
касовата и фактическата наличност не била отразена по съответния начин и ред,
на 16.07.2019г. против „ Азалия 78” ООД
представлявано от въз. Василева, бил
съставен акт за установяване на административно нарушение F 500167. В него било
описано установеното нарушение, което
било квалифицирано като такова по чл.33
ал.1 и ал.2 от Наредба № Н 18
/13.12.2006г. на Министъра на финансите вр. чл.118 ал.4 т.1 от ЗДДС.Актът бил
предявен на въз.Василева, която
посочила, че има възражения, но не ги конкретизирала.В срока по чл.44 ал.1 от ЗАНН не били депозирани възражения.
Въз основа на съставеният акт било
издадено и атакуваното наказателно постановление, в което
административно-наказващият орган изцяло е възприел описаната в него фактическа
обстановка, както и правната
квалификация на нарушението- на чл.33 ал.1 от Наредба № Н 18 / 2006г. на
Министъра на финансите вр. чл.118 ал.4 т.1 от ЗДДС. За него,
на основание чл.185 ал.2 вр. ал.1 от ЗДДС наложил на „ А.7.”
ЕООД наказание “Имуществена санкция” в размер на 700 лв. .
В хода на съдебното следствие като свидетел бе разпитана Д.В. -актосъставител, чиито показания съдът
кредитира изцяло като дадени обективно, безпристрастно и пълно.От тях стана
ясно, че данъчните служители са установили отрицателна разлика в касовата и
фактическа наличност, т.е. наличните парични средства са били по-малко от
показанията на фискалното устройство.По искане на адв.Д. до разпит бе допусната
и св.К.Х., която потвърди, че се е разсеяла и при приключване на смяната си не
е извела съответната парична сума.Съдът кредитира показанията на свидетелката
като логични и последователни.
Гореописаната фактическа обстановка
се установява от събраните по делото доказателства по административно
наказателната преписка, приобщени в хода на съдебното производство , от събраните в хода на съдебното следствие
гласни и писмени доказателства, които са последователни, взаимно обвързани и
безпротиворечиви и анализирани в съвкупност не налагат различни изводи.
При така установената по делото
фактическа обстановка и въз основа на императивно вмененото му задължение за
цялостна проверка на издаденото наказателно постановление относно
законосъобразността му, обосноваността му и справедливостта на наложеното
административно наказание ,съдът прави следните правни изводи:
Въззивната
жалба е депозирана в законния срок и от легитимен субект, поради което е процесуално допустима.
Наказателното постановление № 456 154- F 500 167 / 08.08.2019г. е издадено от компетентен орган- от Началника на Отдел „Оперативни
дейности“-Варна в ЦУ на НАП, съгласно заповед № ЗЦУ – ОПР-17 /17.05.2018г. на
Изпълнителния директор на НАП. Вмененото във вина нарушение е индивидуализирано
в степен, позволяваща да се разбере
какво е обвинението и срещу какво да се организира защитата.
Постановлението съдържа пълно описание на нарушението, датата , мястото и обстоятелствата при
неговото извършване, както и доказателствата, които го потвърждават Не са
допуснати съществени процесуални нарушения при постановяване на постановлението
и по никакъв начин не е накърнено
правото на защита на нарушителя, което е
упражнено с подаването на жалба до въззивната инстанция. Посочени са нарушените
материално правни норми, като наказанието за нарушението е индивидуализирано. При
предявяване на акта е било посочено, че има възражения, но те не са били
конкретизирани.С оглед на това за наказващият орган не са били налице спорни
обстоятелства, нуждаещи се от разследване.Поради това съдът намира, че в хода
на производството не са допуснати нарушения на процесуалните правила, които да
са ограничили по какъвто и да е начин правото на защита на нарушителя.
Въз основа на акта за нарушение е
издадено обжалваното наказателно постановление, като
административно-наказващият орган е възприел изцяло описаните в него
обстоятелства.Административно-наказващият орган е квалифицирал нарушението като
такова по чл.33 ал.1 от Наредба № Н-18 /2006 г. на Министъра на финансите вр.
чл.118 ал.1 т.4 от ЗДДС. Съгласно тази норма извън случаите на продажби /
сторно операции, всяка промяна в касовата наличност / начална сума, въвеждане и
извеждане на пари във и извън касата/ на фискалното устройство се регистрира
във фискалното устройство чрез операциите „ служебно въведени“ или „ служебно
изведени“ суми.
В настоящият казус от събраните по
делото доказателства- протокол за
извършена проверка , опис на парични
средства, дневен финансов отчет, както и от показанията на св. В. и св.Х. , се установява че в обекта е била установена разлика между
фактическата и касовата наличност в размер на 63,75 лв., като отчетената касова
наличност е била по-голяма от фактическата.Тази сума не е била
отразена по предвидения в наредбата ред- регистриране във фискалното
устройство, което на свой ред, видно от показанията на св. В. и самите
отразявания върху дневния финансов отчет, е притежавало съответните функции за
служебно въвеждане и извеждане.Това обстоятелство не се и оспорва.Поради
това съдът намира , че описаното в
постановлението нарушение безспорно е било допуснато.
Правилно наказващият орган е
приложил и санкционната норма, тъй като именно в чл.185 ал.2 от ЗДДС е
предвидена санкция за лице, което
извърши или допусне извършването на нарушение на нормативен акт по прилагането
на чл.118 от ЗДДС, което не е довело до неотразяване на приходи, както е в
случая.
Съобразно събраните по делото
доказателства обаче, съдът намира че
административно-наказващият орган е следвало да приложи разпоредбата на
чл.28 от ЗАНН, което не е било сторено. Съгласно ТР № 1 от 12.12.2007г. на НК на ВКС преценката за „маловажност на
случая” подлежи на съдебен контрол. В обхвата на съдебният контрол се включва и
проверка относно законосъобразността на преценката по чл.28 от ЗАНН. Съдът не
може да бъде обвързан от решението на административния орган и не може да бъде
възпрепятстван в правомощията си да проучи в пълнота фактите, релевантни за спора,
с който е сезиран. Съдът изследва и решава всички въпроси, както по фактите,
така и по правото, от които зависи изходът на делото.
За да се установи дали случая е маловажен или не, следва да се обсъди
степента на обществена опасност на извършеното нарушение, като негово обективно
качество, за да се установи дали е
социално необходимо и оправдано да се прибегне до прилагане на административно
наказателната отговорност.В конкретния случай, видно от съдържанието на
постановлението, е че нарушението е извършено за първи път, т.е. налице е
инцидентен случай.От друга страна неотчетена сума е в минимален размер.На
следващо място самото обстоятелство, че не фактическата, а отчетената чрез
фискалното устройство касова наличност е по-голяма, т.е. отчетени са продажби ,
за които не са получени парични средства, безспорно води до извод, че
допуснатото нарушение е с по-ниска степен на обществена опасност от останалите
от този вид и че с него не е бил нарушен грубо и в съществена степен
предвиденият в закона ред за деклариране
и отчитане на доходи. С оглед на това, съдът намира че нарушението е с явно незначителна обществена
опасност и засяга в малка степен установения ред за държавно управление.В този
смисъл са и решения по к.а.д. № 38/2017г. и по к.а.н.д № 3504/2017г. на
Административен съд-Варна. Поради
това съдът намира, че следва да се
приложи разпоредбата на чл.28 от ЗАНН и да се приеме, че случаят е маловажен.
Наказващият орган от своя страна в постановлението не е изложил мотиви защо
приема, че случаят не е такъв и без обсъждане на всички обстоятелства,
установени в хода на проверката е издал наказателно постановление.
С оглед на изложеното до тук съдът намира, че атакуваното постановление
е неправилно и незаконосъобразно и следва да бъде отменено.
Водим
от горното и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН, съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ Наказателно Постановление № 456154- F 500167 / 08.08.2019г.
на Началника на Отдел „Оперативни дейности“-Варна
при ЦУ на на НАП , с което на „ А.7.” ЕООД е
наложена "Имуществена санкция" в размер на 700 лева на основание чл.185 ал.2 вр. ал.1 от ЗДДС .
Решението подлежи на касационно обжалване с касационна жалба в 14-дневен
срок от получаване на съобщението, че мотивите към решението са изготвени пред
Административен Съд –Варна по реда на
АПК.
След влизане в сила на съдебното решение, административно-наказателната
преписка да се върне на наказващия орган по компетентност.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: