РЕШЕНИЕ
№126/8.10.2019г.
гр.
Девня
В ИМЕТО НА
НАРОДА
ДЕВНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, ЧЕТВЪРТИ СЪСТАВ в публично заседание на втори октомври през две
хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДАНИЕЛА ВЪЛЕВА
при протоколист Искра
Василева, като разгледа докладваното АНД
№ 90/2019 г., за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.
59 и следващите от ЗАНН и е образувано по жалба на В.В.С., ЕГН: ********** ***
срещу Наказателно постановление № 18-0253-001221, издадено на 23.01.2019 г. от
Началника на РУ МВР – Девня, с което на въззивника за нарушение по чл. 140 ал.
1 от Закона за движение по пътищата /ЗДвП/, на основание чл. 175 ал. 3 пр. 1 от ЗДвП са наложени административни наказания „глоба” в размер на 200 лева и
„лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 6 месеца; за нарушение по чл.
150а ал. 1 от ЗДвП на основание чл. 185 от ЗДвП е наложено административно
наказание „глоба“ в размер на 20 лева; за нарушение по чл. 137а ал. 1 от ЗДвП
на основание чл. 183 ал. 4 т. 7 пр. 1 от ЗДвП е наложено административно
наказание „глоба“ в размер на 50 лева; за нарушение на чл. 100 ал. 1 т. 1 от ЗДвП на основание чл. 183 ал. 1 т. 1 пр. 2 от ЗДвП е наложено наказание „глоба“
в размер на 10 лева и за нарушение по чл. 100 ал. 1 т.2 от ЗДвП на основание
чл. 183 ал. 1 т. 1 пр. 3 от ЗДвП е наложено наказание „глоба“ в размер на 10
лева.
Въззивникът обжалва
наказателното постановление, като моли за неговата отмяна. Твърди, че в хода на
административно – наказателната производство са допуснати съществени нарушения
на процесуалните правила, свързани с описанието на нарушенията. Излага, че АНО
не е изпълнил задължението си по чл. 52 ал. 4 от ЗДвП, като не е извършил
проверка на заявените от него обстоятелства. Счита, че при определяне на
санкциите АНО н е евзел предвид разпоредбата на чл. 27 ал. 2 от ЗДвП. На тези
основания моли за цялостна отмяна на обжалвания административен акт. В първото
по делото с.з. участва чрез надлежно упълномощен процесуален представител –
адвокат. В следващите с.з., въззивникът редовно призован не взема участие.
Въззиваемата страна – РУ - Девня, редовно призована, не
се представлява и не ангажира становище по жалбата.
Контролиращата страна – ДРП, редовно
призована, не изпраща представител и становище по жалбата.
Съдът,
след преценка на събраните по делото гласни и писмени доказателства, приема за
установено от фактическа страна следното:
На 10.10.2018 г. в около 09, 10
часа, на кръстовището на бул. „*** и ул. „***“ в гр. Девня свидетелите Е.Н.Х. и
Н.И.Н. – полицейски служители при РУ МВР – Девня спрели за проверка л. а.
„Мерцедес С 320“ с рег. № В 40 78 РР, управляван от въззивника В.В.С.. В хода
на проверката те извършили служебна справка в АИС на КАТ – Варна, при което
установили, че управлявания от въззивника автомобил е с прекратена на
13.07.2018 г. регистрация. Също така по време н адвижение въззивника не е
ползвал обезопасителен колан. Представил СУМПС с изтекъл срок н авалидност и не
представил на проверяващите контролния талон към СУМПС и талон за регистрация
на МПС, което управлява.
За констатираните нарушения свид.
Х. съставил АУАН на въззивника за допуснати от него пет нарушения по ЗДвП, който
той подписал без възражения.
В законоустановения срок възражения срещу
акта пред административно–наказващия орган не постъпили. Възприемайки изцяло
фактическите констатации, описани в акта и правната квалификация на
нарушенията, наказващият орган издал атакуваното пред настоящата съдебна инстанция
наказателно постановление на 23.01.2019 г.
В хода на съдебното производство съдът
изиска и бяха представени и приобщени писмени справки от КАТ – Варна,
удостоверяващи, че на 13.07.2018 г. служебно е била прекратена регистрацията на
автомобила, поради непререгистриране от новия собственик /въззивника/ след
неговото придобиване с договор рег. № 6507 скл. на 08.05.2015 г.
Горната фактическа
обстановка съдът
приема за установена въз основа на показанията на
разпитания по делото свидетел - очевидец на допуснатите нарушения – свид. Н.Н.,
които напълно подкрепят отразени в АУАН фактически обстоятелства. Установена
фактология се подкрепя и от наличните по делото писмени доказателства. АУАН е
бил подписан от въззивника без каквито и да било възражения, като такива не е
депозирал и пред АНО. Наличните по делото негови обяснения на първо място нямат доказателствена стойност по смисъла на НПК и
не установяват различни от гореописаните факти досежно прекратяването на
регистрацията на автомобила и останалите допуснати нарушения.
При така
установената по делото фактическа обстановка, въз основа на императивно
вмененото му задължение за цялостна проверка на издаденото наказателно
постановление по отношение законосъобразността, обосноваността и правилността
му, съдът прави следните правни изводи:
Относно допустимостта на жалбата:
Жалбата е подадена от надлежна страна в
законоустановения срок и е приета от съда за разглеждане.
Относно компетентността на административно
наказващия орган:
Наказателното постановление е
издадено от компетентен орган по смисъла на чл. 189 ал. 12 от ЗДвП, упълномощен
с това правомощие по силата на Заповед рег. №8121з-515/14.05.2018 г. на
Министъра
на ВР /т. 2.9/.
Относно процесуалната законосъобразност на
обжалвания административен акт:
Служебната проверка на въззивния
съд констатира, че обжалваното наказателно постановление и акта за установяване
на административно нарушение, въз основа на който е издадено не страдат от
процесуални нарушения, даващи основание за отмяната му. В АУАН и НП фигурират
всички нужни реквизити, които гарантират правото на защита на нарушителя и
възможността да разбере за какво нарушение се ангажира административно –
наказателната му отговорност. Спазена
е процедурата за издаването им, регламентирана в ЗАНН.
Нарушенията са описани достатъчно ясно и дават възможност в пълна степен нарушителя
да разбере за какви именно нарушения се ангажират административно –
наказателната му отговорност, за да може да организира защитата си по правилен
начин. Акта
му е бил връчен своевременно, като той го е подписал без възражения.
Относно материално - правната законосъобразност и обоснованост на
обжалваното наказателно постановление:
В настоящия случай
извършеното от жалбоподателя административно нарушение е категорично доказано.
Предвид това и в съответствие с фактическите констатации в АУАН, чиято
презумптивна доказателствена сила по чл. 189 ал.2 от ЗДвП не е оборена от въззивника
в производството пред съда, следва да се приеме, че действителните факти по
спора са такива, каквито са установени от контролните органите в хода на
административнонаказателното производство.
Съгласно
разпоредбата на чл. 140 ал. 1 изр. 1 от ЗДвП по пътищата, отворени за
обществено ползване, се допускат само моторни превозни средства и ремаркета,
които са регистрирани и са с табели с регистрационен номер, поставени на
определените за това места. Не е спорно между страните, че управляваното от
въззивника МПС не е било регистрирано по установения ред, като самия въззивник
в обясненията си не отрича това, като сочи и причините възпрепятствали
пререгистрирането му в КАТ след неговото придобиване, които са ирелевантни
досежно допуснатото нарушение на чл. 140 ал. 1 от ЗДвП. Съгласно нормата на чл.
143 ал. 15 от ЗДвП служебно, с отбелязване в автоматизираната информационна
система, се прекратява регистрацията на регистрирано пътно превозно средство на
собственик, който в двумесечен срок от придобиването не изпълни задължението си
да регистрира превозното средство. В настоящия случай въззивникът не е изпълнил
задължението си да пререгистрира автомобила в установения от закона срок,
поради което регистрацията му е била прекратена. Законът не изисква уведомяване
на собственика на МПС за прекратяването на регистрацията, нито някакъв нарочен
акт, който да му се връчва. Знаейки, че трябва да пререгистрира придобитото от
него МПС в двумесечен срок въззивникът не е сторил това, като причините за това
са ирелевантни. Бидейки длъжен да познава закона той е бил наясно, че при липса
на пререгистрация в определен от закона срок – 2 месеца, регистрацията на МПС
ще бъде служебно прекратена и от този момент нататък той няма право да
управлява МПС. Тъй като е сторил това на 10.10.2018 г. въззивникът е нарушил
разпоредбата на чл. 140 ал. 1 от ЗДвП, поради което и правилно е бил
санкциониран с наказанията, предвидени в нормата на чл. 175 ал. 3 пр. 1 от ЗДвП
за това нарушение.
В санкционната
разпоредба на чл.
175 ал. 3 пр. 1 от ЗДвП е предвидена санкцията за водач на МПС, който
управлява МПС, което не е регистрирано по надлежния ред. Предвидените санкции
са лишаване от право да управлява моторно превозно средство за срок от 6 до 12
месеца и с глоба от 200 до 500 лева. В настоящия случай според съда, налагайки
санкциите в минимален размер, АНО е проявил крайна снизходителност към
нарушител с регистрирани 14 на брой влезли в сила наказателни постановления и 4
фиша. При това претенцията на защитника на въззивника за несъобразяване с
нормата на чл. 27 от ЗАНН се явява абсолютно неоснователна.
Видно от приобщената
по делото справка за нарушител/водач е, че СУМПС на въззивника е със срок на
валидност до 10.09.2018 г. Управлявайки МПС със СУМПС с изтекъл срок водача
безспорно е нарушил повелята на чл. 150а ал. 1 от ЗДвП, тъй като към тази дата
свидетелството за управление на въззивника не удостоверява по надлежен начин
наличието на правоспособност за управление на МПС. Съдебната практика е
категорична, че управлението на МПС със свидетелство за управление с изтекъл
срок на валидност е равнозначно на липса на удостоверение за правоспособност за
съответната категория МПС.
Останалите нарушения
описани в АУАН се доказват от показанията на свид. Н., които съдът изцяло
кредитира. Наложените санкции са правилно определени съобразно съответните
санкционни разпоредби. Същите санкциите са в определен от законодателя размер,
поради което въпросът за тяхната справедливост не следва да се поставя.
Гореизложените обстоятелства
мотивират съда да приеме, че обжалваното наказателно постановление е правилно и
законосъобразно, а претенцията на въззивника за неговата отмяна е
неоснователна.
Водим от гореизложеното и на
основание чл.
63 ал. 1 от ЗАНН, съдът
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 18-0253-001221,
издадено на 23.01.2019 г. от Началника на РУ МВР – Девня, с което на В.В.С.,
ЕГН: ********** *** за нарушение по чл. 140 ал. 1 от ЗДвП на основание чл. 175
ал. 3 пр. 1 от ЗДвП са наложени административни наказания „глоба” в размер на
200 лева и „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 6 месеца; за
нарушение по чл. 150а ал. 1 от ЗДвП на основание чл. 185 от ЗДвП е наложено
административно наказание „глоба“ в размер на 20 лева; за нарушение по чл. 137а
ал. 1 от ЗДвП на основание чл. 183 ал. 4 т. 7 пр. 1 от ЗДвП е наложено
административно наказание „глоба“ в размер на 50 лева; за нарушение на чл. 100
ал. 1 т. 1 от ЗДвП на основание чл. 183 ал. 1 т. 1 пр. 2 от ЗДвП е наложено
наказание „глоба“ в размер на 10 лева и за нарушение по чл. 100 ал. 1 т.2 от ЗДвП на основание чл. 183 ал. 1 т. 1 пр. 3 от ЗДвП е наложено наказание „глоба“
в размер на 10 лева.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред ВАС в 14 дневен
срок от съобщаването
на страните, че е изготвено.
РАЙОНЕН СЪДИЯ :