РЕШЕНИЕ
№ 19610
гр. София, 31.10.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 61 СЪСТАВ, в публично заседание на
първи октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:МАРИЯ Н. СТОЙКОВА
при участието на секретаря БИЛЯНА ХР. РАДОВЕНСКА
като разгледа докладваното от МАРИЯ Н. СТОЙКОВА Гражданско дело №
20231110141627 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 124, ал. 1, вр. чл. 422, ал. 1, вр. чл. 235 ГПК.
Образувано е по искова молба, подадена от „***“ ЕАД срещу К. К. Д. и Б. М. Д.
(конституирани на основание чл. 227 ГПК на мястото на починалия в хода на процеса
ответник З. К. Д.), с която са предявени положителни установителни искове с правно
основание чл. 422, ал. 1 ГПК, във вр. с чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 149 ЗЕ и чл. 86, ал. 1
ЗЗД за признаване за установено, че ответниците дължат при условията на разделна
отговорност (по 1/2 част всеки от тях) на ищеца сумата от 1204,36 лв. – главница,
представляваща стойност на доставена и незаплатена топлинна енергия за периода от
01.11.2018 г. до 30.04.2020 г., за имот, находящ се в гр. ***, ж.к. „***“, бл. ***, вх. ***, ет.
***, ап. ***, ведно със законната лихва от 21.06.2021 г. до изплащане на вземането, сумата от
109,26 лв., представляваща лихва за забава в размер на законната лихва върху главницата за
незаплатена топлинна енергия за периода от 15.09.2019 г. до 31.05.2021 г., сумата от 39,88 лв.
- главница, представляваща цена на услугата за дялово разпределение за периода от
01.05.2018 г. до 30.04.2020 г., ведно със законната лихва от 21.06.2021 г. до изплащане на
вземането, и сумата от 7,35 лв., представляваща лихва за забава в размер на законната лихва
върху главницата за дялово разпределение за периода от 01.06.2018 г. до 31.05.2021 г., за
които суми на 15.03.2022 г. е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.
410 ГПК по ч.гр.д. № 35421/2021 г. по описа на СРС, 61 състав., при следните квоти:
К. К. Д. – ½ част, а именно: сумата от 602,18 лв. – главница, представляваща стойност
на доставена и незаплатена топлинна енергия за периода от 01.11.2018 г. до 30.04.2020
г., за имот, находящ се в гр. ***, ж.к. „***“, бл. ***, вх. ***, ет. ***, ап. ***, ведно със
законната лихва от 21.06.2021 г. до изплащане на вземането, сумата от 54,63 лв.,
представляваща лихва за забава в размер на законната лихва върху главницата за
незаплатена топлинна енергия за периода от 15.09.2019 г. до 31.05.2021 г., сумата от
19,94 лв. - главница, представляваща цена на услугата за дялово разпределение за
периода от 01.05.2018 г. до 30.04.2020 г., ведно със законната лихва от 21.06.2021 г. до
изплащане на вземането, и сумата от 3,68 лв., представляваща лихва за забава в размер
на законната лихва върху главницата за дялово разпределение за периода от 01.06.2018
г. до 31.05.2021 г.,
1
Б. М. Д. – ½ част, а именно: сумата от 602,18 лв. – главница, представляваща стойност
на доставена и незаплатена топлинна енергия за периода от 01.11.2018 г. до 30.04.2020
г., за имот, находящ се в гр. ***, ж.к. „***“, бл. ***, вх. ***, ет. ***, ап. ***, ведно със
законната лихва от 21.06.2021 г. до изплащане на вземането, сумата от 54,63 лв.,
представляваща лихва за забава в размер на законната лихва върху главницата за
незаплатена топлинна енергия за периода от 15.09.2019 г. до 31.05.2021 г., сумата от
19,94 лв. - главница, представляваща цена на услугата за дялово разпределение за
периода от 01.05.2018 г. до 30.04.2020 г., ведно със законната лихва от 21.06.2021 г. до
изплащане на вземането, и сумата от 3,68 лв., представляваща лихва за забава в размер
на законната лихва върху главницата за дялово разпределение за периода от 01.06.2018
г. до 31.05.2021 г.,
Ищецът твърди, че между него и ответниците е възникнало договорно
правоотношение с предмет – доставка на топлинна енергия /ТЕ/ за битови нужди за
топлоснабден имот: апартамент № ***, находящ се в гр. ***, ж.к. „***“, бл. ***, вх. ***, ет.
***, като ответниците имат качеството на битови клиенти на ТЕ въз основа на договор за
продажба на топлинна енергия при Общи условия, чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ са
обвързали потребителите, без да е необходимо изричното им приемане. Поддържа, че
съгласно тези общи условия е доставил за процесния период на ответниците топлинна
енергия, за имота е извършена услуга дялово разпределение на топлинна енергия, като
купувачите не са престирал насрещно – не са заплатили дължимата цена. Сочи, че поради
неплащане на задълженията за топлинна енергия на падежа съгласно приложимите към
договора общи условия, ответниците са изпаднали в забава, с оглед което и претендира
обезщетение за периода на забавата в размер на законната лихва. Моли за уважаване на
исковете. Претендира разноски.
В срока по чл. 131 ГПК е депозиран отговор на исковата молба от ответниците К. К.
Д. и Б. М. Д.. Ответникът К. К. Д. признава предявените искове. Ответникът Б. М. Д.
оспорва исковете с твърдения, че не е пасивно материалноправно легитимирана да отговаря
по тях. Не оспорва, че от страна на ищцовото дружество е доставено до имота топлинна
енергия в твърдяния обем през процесния период и на претендираната стойност. Моли
исковете да бъдат отхвърлени.
Съдът, като съобрази доводите на страните и обсъди събраните по делото
доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа
и правна страна следното:
По предявените искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД,
вр. чл. 149 ЗЕ в тежест на ищеца по същите е да установи по делото наличието на валидно
облигационно правоотношение по договор за доставка на топлинна енергия за битови
нужди, по силата на което е предоставил на ответника топлинна енергия в твърдяния обем
през процесния период и на претендираната стойност, а за ответника е възникнало
задължението за заплащане на продажната цена, както и че през исковия период в сградата,
в която се намира процесният топлоснабден имот, е извършвана услуга за дялово
разпределение от лице, с което е сключен договор, при което е възникнало насрещно
задължение за заплащане на нейната цена.
По предявените искове с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД тежест на ищеца е да
установи наличието на главен дълг и изпадане на длъжника в забава, както и размера на
обезщетението за забава.
В тежест на ответника (при установяване на посочените обстоятелства) е да установи
по делото погасяване на задълженията си към ищеца.
В случая с оглед направеното от ответника К. К. Д. признание относно наличието на
дълг на посоченото основание, съдът приема, че всички юридически факти от фактическия
състав на процесното вземане са безспорни между ищеца и ответника К. К. Д.. Ето защо и
на основание чл. 153 ГПК съдът приема осъществяването им за доказано.
2
С оглед на горното, следва да се постанови решение, с което предявените срещу
ответника К. К. Д. искове се уважат изцяло, като ответникът бъде осъден да заплати
процесните суми, ведно със законната лихва върху всяка от главниците от датата на
депозиране на заявлението по чл. 410 ГПК – 21.06.2021 г. до окончателното плащане.
Ответникът К. К. Д. е обикновен другар на другия ответник по делото, поради което
направеното от него признание на фактическите обстоятелства обвързват единствено него. С
оглед изложеното и предвид изричното оспорване на ответника Б. М. Д. за наличие на
облигационно правоотношение с ищцовото дружество, съдът дължи произнасяне по
направените възражения.
Съгласно чл. 150, ал. 1 ЗЕ (в сила от 17.07.2012 г.) продажбата на топлинна енергия от
топлопреносното предприятие на потребители на топлинна енергия за битови нужди се
осъществява при публично известни общи условия, предложени от топлопреносното
предприятие и одобрени от ДКЕВР (писмена форма на договора не е предвидена). Тези
общи условия се публикуват най-малко в един централен и в един местен всекидневник в
градовете с битово топлоснабдяване и влизат в сила 30 дни след първото им публикуване,
без да е необходимо изрично писмено приемане от потребителите (чл. 150, ал. 2 от закона).
Съгласно разпоредбата на чл. 153, ал. 1 ЗЕ и § 1, т. 2а ДР на ЗЕ (приложима редакция
след 17.07.2012 г.), потребител, респективно битов клиент на топлинна енергия е физическо
лице - ползвател, притежаващ вещно право на ползване, или собственик на имот, който
ползва електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за
отопление, климатизация и горещо водоснабдяване или природен газ за домакинството си.
Съгласно разпоредбата на чл. 153, ал. 1 ЗЕ (в редакция, действаща за исковия
период) „клиенти на топлинна енергия“ са всички собственици и титуляри на вещно право
на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към
нейно самостоятелно отклонение. Следователно, купувач (страна) по сключения договор за
доставка на топлинна енергия до процесния имот е неговият собственик или лицето, на
което е учредено ограничено вещно право на ползване. Именно то е задължено да заплаща
продажната цена за доставената и потребена топлинна енергия, респ. то е встъпило в
облигационни правоотношения с ищцовото дружество.
В случая между страните не се спори, а и от представения по делото Нотариален акт
за собственост върху жилище, строено на държавно място № 100, том № V, дело № 322/1997
г. се установява, че първоначалният ответник З. К. Д. е придобила правото на собственост
върху процесния недвижим имот: гр. ***, ж.к. „***“, бл. ***, вх. ***, ет. ***, ап. ***.
От удостоверение за наследници, изх. № 12541/08.08.2023 г., издадено от ***, район
„***“, се установява, че З. К. Д. е починала на 04.08.2023 г., и е оставила за наследници по
закон К. К. Д. (роднина от 3-та степен по съребрена линия) и Б. М. Д. (роднина по
сватовство от втора степен). Съгласно чл. 8, ал. 4 от ЗН когато починалият не е оставил
възходящи от втора и по-горна степен, братя и сестри или техни низходящи, наследяват
роднините по съребрена линия до шеста степен включително. По-близкият по степен и
низходящият на по-близък по степен изключват по-далечния по степен. Следователно, след
смъртта на З. К.а Д., на основание чл. 8, ал. 4 ЗН правото на собственост върху процесния
имот е преминало в патримонума на К. К. Д.. Ответницата Б. М. Д. не е придобила по пътя
на наследственото правоприемство ид.ч. от процесния топлоснабден недвижим имот и няма
качеството клиент/потребител на доставяната до имота топлинна енергия. Ето защо не е
налице основание за ангажиране на нейната отговорност, защото не е нито собственик, нито
ползвател на топлинна енергия. Поради това предявените срещу нея искове за цена на
доставената топлинна услуга и лихви за забава се явяват неоснователни и като такива
подлежат на отхвърляне
По разноските:
Предвид изхода на спора и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК в полза на ищеца се
дължат разноски съразмерно на уважената част от исковете. Съобразно дадените в
3
Тълкувателно решение № 4/2013 г. на ВКС, ОСГТК, т. 12, настоящият състав следва да се
произнесе и по разпределението на отговорността за разноските както в исковото
производство, така и в заповедното производство. В заповедното производство ищецът е
направил разноски в общ размер на 77,22 лв., от които 27,22 лв. – заплатена държавна такса
и 50 лв. – юрисконсултско възнаграждение. За исковото производство са представени
доказателства за сторени разноски в общ размер на 127,22 лв., от които 27,22 лв. – заплатена
държавна такса, и 100 лв. – юрисконсултско възнаграждение (определено от съда на
основание чл. 78, ал. 8 ГПК). Съобразно уважената част, предмет на исковото производство,
на основание чл. 78, ал. 1 ГПК ищецът „***“ ЕАД има право на разноски в размер на 38,61
лв. за заповедното производство и 63,61 лв. за исковото производство.
На основание чл. 78, ал. 3 ГПК в полза на ответника Б. М. Д. не следва да се
присъждат разноски, съразмерно с отхвърлената част от исковете, с оглед липсата на
изрично искане в този смисъл, а и на доказателства за извършването на такива
Така мотивиран, Софийски районен съд,
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявените по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК от
„***“ ЕАД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр. ***, ул. „***, срещу К. К. Д.,
ЕГН **********, с адрес: гр. ***, ж.к. „***“, бл. ***, вх. ***, ет. ***, ап. ***, искове с
правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 149 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, че К. К. Д. дължи
на „***“ ЕАД, сумите, както следва: сумата от 602,18 лв. – главница, представляваща
стойност на доставена и незаплатена топлинна енергия за периода от 01.11.2018 г. до
30.04.2020 г., за имот, находящ се в гр. ***, ж.к. „***“, бл. ***, вх. ***, ет. ***, ап. ***, ведно
със законната лихва от 21.06.2021 г. до изплащане на вземането, сумата от 54,63 лв.,
представляваща лихва за забава в размер на законната лихва върху главницата за незаплатена
топлинна енергия за периода от 15.09.2019 г. до 31.05.2021 г., сумата от 19,94 лв. - главница,
представляваща цена на услугата за дялово разпределение за периода от 01.05.2018 г. до
30.04.2020 г., ведно със законната лихва от 21.06.2021 г. до изплащане на вземането, и сумата
от 3,68 лв., представляваща лихва за забава в размер на законната лихва върху главницата за
дялово разпределение за периода от 01.06.2018 г. до 31.05.2021 г., за които суми е издадена
заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 35421/2021 г. по
описа на СРС, 148 състав.
ОТХВЪРЛЯ предявените по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК от „***“ ЕАД, ЕИК ***, със
седалище и адрес на управление: гр. ***, ул. „***, срещу Б. М. Д., ЕГН **********, с адрес:
гр. ***, ж.к. „***“, бл. ***, вх. ***, ет. ***,, ап. ***, искове с правно основание чл. 79, ал. 1,
пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 149 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, че Б. М. Д. дължи на „***“ ЕАД, сумите, както
следва: сумата от 602,18 лв. – главница, представляваща стойност на доставена и
незаплатена топлинна енергия за периода от 01.11.2018 г. до 30.04.2020 г., за имот, находящ
се в гр. ***, ж.к. „***“, бл. ***, вх. ***, ет. ***, ап. ***, ведно със законната лихва от
21.06.2021 г. до изплащане на вземането, сумата от 54,63 лв., представляваща лихва за забава
в размер на законната лихва върху главницата за незаплатена топлинна енергия за периода от
15.09.2019 г. до 31.05.2021 г., сумата от 19,94 лв. - главница, представляваща цена на
услугата за дялово разпределение за периода от 01.05.2018 г. до 30.04.2020 г., ведно със
законната лихва от 21.06.2021 г. до изплащане на вземането, и сумата от 3,68 лв.,
представляваща лихва за забава в размер на законната лихва върху главницата за дялово
разпределение за периода от 01.06.2018 г. до 31.05.2021 г., за които суми е издадена заповед
за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 35421/2021 г. по описа на
СРС, 148 състав.
ОСЪЖДА К. К. Д., ЕГН **********, с адрес: гр. ***, ж.к. „***“, бл. ***, вх. ***, ет.
***,, ап. ***, да заплати на „***“ ЕАД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр.
****, ул. „***“ № ***, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 38,61 лв., представляваща
разноски в производството по ч.гр.д. № 35421/2021 г. по описа на СРС, 148 състав, и сумата
4
от 63,61 лв., представляваща разноски в исковото производство.
Решението е постановено при участието на трето лице - помагач на страната на
ищеца – „***“ ООД.
Решението може да бъде обжалвано пред Софийски градски съд в двуседмичен срок
от връчване на препис на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5