Решение по дело №10388/2014 на Районен съд - Варна

Р Е Ш Е Н И Е

№ 1072

гр. Варна, 04.03.2015г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

               ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКА КОЛЕГИЯ, XLI – ви състав, в публично заседание проведено на девети февруари през две хиляди и петнадесета година, в състав:

 

                                    РАЙОНЕН СЪДИЯ: С.Т.

 

при секретаря Х.И., като разгледа докладваното от съдията гр.дело № 10388 по описа за 2014г., за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството по делото е образувано по молба от П.И.Ж., с ЕГН ********** и Т.Г.Д., ЕГН ********** и двамата с постоянен адрес гр. ****, срещу В.М. Г., с ЕГН ********** *** и И.Т.Г., с ЕГН ********** *** с правно основание чл.128 СК за определяне на мерки за лични отношения на молителите, имащи качеството баба и дядо по бащина линия на малолетното дете Т.И.Г., с ЕГН **********, с детето както следва: две седмици през лятото, три дни през зимната ваканция, три дни през пролетната ваканция, всяка първа събота и неделя от месеца с преспиване през месеците януари- юни и всяка втора събота и неделя от месеца с преспиване през месеците юли-декември.

Ищците основават исковата си претенция на следните фактически твърдения, заложени в обстоятелствената част на исковата молба: Ответникът И.Г. бил син на молителите и имал сключен брак с ответницата прекратен с влязло в сила решение по гр.д. № 17069/2014г. по описа на ВРС, XIV-ти състав, от който брак ответниците имали едно родено дете – Т.И.Г.. С решението упражняването на родителските права по отношение на детето било предоставено на майката, а на бащата бил определен режим на лични отношения с детето – всяка втора и четвърта събота и неделя от месеца от 10.00 часа в събота до 17.00 часа в неделя с преспиване при бащата, 14 дни през лятната ваканция, когато майката не ползва платен годишен отпуск и 14 дни през пролетната ваканция на детето на всяка нечетна година, както и на всяка четна година от 10.00 часа на 21-ви декември до 17.00 часа до 26-ти декември с преспиване и на всяка нечетна година от 17 часа на 27-ми декември до 18.00 часа на 3-ти януари с преспиване.

Молителите твърдят, че контактите на бащата с детето не се упражняват съобразно предвидения в решението режим, поради изключително влошените отношения между ответниците и поради това, че спрямо ответника с влязло в сила решение на ВОС са наложени мерки по Закона за защита от домашно насилие, една от които била да не приближава ответницата и детето Т.Г. на разстояние по-малко от *** метра за срок от *** месеца. Излагат, че влошаването на отношенията между ответниците довело и до влошаване на отношенията между молителите и ответницата В.Д., като последната ограничила напълно възможностите на молителите да виждат внука си и да поддържат нормален контакт с него.

 

В отговор на исковата молба, депозиран в срока и по реда на чл. 131 от ГПК, ответникът И.Т.Г. моли за уважаване на предявеният иск. Заявява, че не оспорва изложеното в молбата, че основни грижи за детето Т. до есента на ***г. са полагани от молителите, както и че в интерес на детето е да му се осигури възможност за срещи с неговите баба и дядо

В срока по чл.131 от ГПК е депозиран писмен отговор на молбата и от ответницата В.М.Ш., с която оспорва същата като недоказана и неоснователна. Твърди се, че към датата на депозиране на молбата ответника И.Г. живеел заедно с молителите на адреса посочен в молбата в гр.***, обл.***. Посочва, че е издадена заповед за защита срещу ответника, с която му е забранено да приближава да ответницата и до детето на разстояние по-малко от *** метра, като заповедта била нарушавана многократно от ответника И.Г. и срещу него било образувано предварително производство за престъпление по чл.296, ал.1 от НК. 

Ответницата заявява, че не оспорва правото на молителите да виждат внука си и да контактуват с него, но това следвало да стане след ***г., поради действието на съдебната заповед за защита и факта, че ответника И.Г. ***. Поддържа още, че не е в интерес на детето да се определя допълнителен режим на лични отношения с молителите, тъй като това щяло да ограничи личния режим на ответницата с детето, както и на нейните родители, които също били баба и дядо на детето, както и с настоящия съпруг на ответницата, който също имал изградена емоционална връзка с детето.

Моли молбата да бъде отхвърлена като неоснователна, в условията на евентуалност моли да бъде приложена разпоредбата на чл.59, ал.8 от СК.

В открито съдебно заседание ищците лично и чрез проц. представител молят иска да бъде уважен. Определяне на режим на осъществяване на лични контакти между тях и детето Т.И.Г. било необходимо, поради невъзможността такъв да бъде определен, посредством компромис и съгласие на двамата родители.

Ответника И.Г., лично и чрез проц. представител моли предявеният иск да бъде уважен. Твърди, че в интерес на детето е да бъде определен режим на лични контакти с неговите баба и дядо по бащина линия.

Ответницата В.Ш., чрез проц. представител моли исковата претенция да бъде отхвърлена, като неоснователна и недоказана. Твърди, че по делото не доказано да са създавани пречки за осъществяване на лични контакти между детето Т. и ищците. Поддържа, че не е в интерес на детето да се определя режим на осъществявана на лични отношения между него и ищците, тъй като това би довело до ограничаване на времето му за лични контакти с майката – според определения режим на лични контакти на детето с бащата, то било при бащата в *** от почивните дни през годината и едва *** при майката.

Контролиращата страна Дирекция „Социално подпомагане“ гр.Варна не изразява становище по същество на спора.

СЪДЪТ, преценявайки събраните, по делото доказателства, по реда на чл. 12 от ГПК и чл. 235, ал. 2 от ГПК, приема за установено следното от фактическа страна:

Ответниците са родители на детето Т.И.Г. с ЕГН **********, родено на ***г., а ищците са баба и дядо на детето по бащина линия, видно от приетия като доказателство по делото надлежно заверен препис от удостоверение за родствени връзки /л.59/.

С решение №3520/04.07.2014г. по гр.д. № 17069/2013г. по описа на ВРС, е прекратен брака сключен между ответниците, за който е съставен акт за граждански брак №***г. от длъжностно лице по гражданското състояние в Община ***. Със същото решение е определен режим на лични отношения на бащата И.Г. с детето Т.Г.:всяка втора и четвърта събота и неделя от месеца от 10.00 часа в събота до 17.00 часа в неделя с преспиване на детето при бащата, 14 дни през лятната ваканция, когато майката не ползва платен годишен отпуск и 14 дни през пролетната ваканция на детето на всяка нечетна година, както и на всяка четна година от 10.00 часа на 21 декември до 17.00 часа на 26 декември, с преспиване и на всяка нечетна година от 17 часа на 27 декември до 18.00 часа на 03 януари с преспиване. Решението е постановено по реда на чл.330 от ГПК и е влязло в сила с постановяването му /л.15-17/.

По молба за защита на ответницата В.Ш. по в.гр.д. №360/2014г. по описа на Окръжен съд гр.Варна срещу ответника И.Г. били наложени мерки за закрила по Закона за защита от домашно насилие да приближава нея и детето за срок от *** месеца и била издадена Заповед за защита №32/21.03.2014г. от ВРС /л.40-45/.

От представени договор за наем на недвижим имот и съгласие за регистриране на ответника И.Г. за потребител на ел. енергия се установява, че същият живее на адрес в гр.Варна, различен от адреса на ищците, находящ се в гр.*** /л.60-62/.

Като доказателство по делото е приобщен и социално проучване извършено от Дирекция „Социално подпомагане“ гр.*** на ищците /л.76-77/. От същото се установява, че ищците са пенсионери, в добро общо състояние са и живеят в двуетажна къща, находяща се в гр.***, обл.***. ***. Жилището е чисто и подредено, а за детето Т. е предвидена отделна и напълно обзаведена стая.

В хода на производството бе установено, че страните не оспорват детето да е било при ищците за времето от ***г. до ***г., както и на *** и ***г., когато е било заведено в дома им в гр.*** от бащата И.Г.. Не е спорно също така и че детето е живяло до м. август ***г. основно в гр.***, както и когато е било болно или не е посещавало детска градина до тази дата.

Видно от изявленията на страните и отговорите на исковата молба, по делото не се спори, че в периода от ***г. до ***г. ищците не са контактували с детето Т.Г., поради наложена на ответника И.Г. забрана да доближава детето по реда на Закона за защита от домашно насилие.  

Предвид така установеното от фактическа страна, СЪДЪТ формулира следните изводи от правна страна:

Съгласно  чл. 128, ал. 1 от действащия СК, дядото и бабата могат да поискат от районния съд по настоящия адрес на детето да определи мерки за лични отношения с него, ако това е в интерес на детето. При преценката относно определянето на лични отношения между баба и дядо с техен внук се изхожда винаги от интересите на детето. Установяването на правото по чл. 128, ал. 1 СК е продиктувано от обичайните и традиционни отношения в българското семейство, а именно по-възрастните родители да подпомагат своите деца при отглеждането на техните деца, т.е. на внуците. Институтът цели утвърдените родови отношения да не бъдат прекъсвани при развод или при раздяла между родителите на децата, респективно при смърт на единия родител – т. е., да не бъдат прекъсвани в случаите, в които родителските права се упражняват от единия само родител. За да се иска конкретно реализиране на това право със санкцията на съда на първо място претендиращата страна следва да установи факти, които сочат, че е налице отрицателното условие на закона, а именно, че "се пречи на поддържането на лични отношения". В този смисъл съдът не споделя тезата на ответницата В.Ш., че издаването на заповед за защита спрямо бащата И.Г. и близките отношения между него и родителите му е пречка за осъществяване на лични контакти между детето Т.Г. и неговите баба и дядо, ищци в настоящето производство. Наложената мярка за защита – забрана на бащата И.Г. да доближава детето Т. за определен период от време не е следвало да се отрази на възможността ищците да се виждат с детето и да осъществяват контакти със същото. По изложените съображения съдът, намира че през периода, в който спрямо ответника И.Г. е имало наложена мярка за защита – забрана да доближава детето Т.Г. ищците са били възпрепятствани от ответницата В.Ш. да осъществяват контакти с внука си. Поради това съдът приема, че за ищците е налице правен интерес да упражнят регламентираното в закона право съгласно разпоредбата на чл. 128, ал. 1 СК, за установяване на режим на лични отношения с внука си.

За осъществяването на тази правна възможност обаче следва да се установи категорично, че личните отношения са в интерес на детето като конкретно приложение на принципа за всестранна защита на децата. Ето защо е наложителна преценката за ефикасността на режима, който ще се постанови с оглед същият да отговаря в най–пълна степен на интересите на детето.

Съдът намира, че в интерес на детето е да бъде регламентиран режим на лични отношения между него и неговите баба и дядо по бащина линия. Предвид определения разширен режим на лични отношения между детето и бащата и отличните отношения между бащата и родителите му, определеният режим на лични контакти с ищците следва да бъде определен, в по-голямата си част като режим на съвместно упражняване на контакти с детето. Определяне на твърде широк и самостоятелен режим на осъществяване на лични контакти между детето и ищците би довело до ограничаване на времето прекарвано с майка му и нейните родители, което не е в интерес на детето. Съвместното упражняване на правото на контакти с детето Т.Г. с неговите баща и баба и дядо по бащина линия от една страна ще поддържа и укрепи емоционалната връзка съществуваща между тях, а от друга – няма да бъде препятствана възможността майката да общува с детето си в оставащите почивни дни през годината.

Съдът не намира да са налице обстоятелства налагащи предприемане на защитни мерки по чл.59, ал.8 от СК при изпълнение на определения режим на лични контакти. Обстоятелства, които да представляват опасност за интересите на детето и налагащи постановяване на защитни мерки съдът не намира нито във възрастта и здравословното състояние на ищците, нито в населеното място където живеят.

Тъй като производството по определяне на режим на лични отношения по чл. 128 от СК е спорна съдебна администрация на граждански отношения, съдът не е обвързан с конкретно претендирания от ищците режим. Исковата молба за определяне на режим на лични отношения между дядото и бабата от една страна и внука - от друга, с посочен примерен режим, сезира съдът да постанови решение, с което да определи подходящ режим при отчитане интересите на детето, но не обвързва съда с конкретното искане.

С оглед гореизложеното съдът намира, че в интерес на детето Т.И.Г. е определянето на режим на осъществяване на лични контакти с неговите баба и дядо по бащина линия П.И.Ж. и Т.Г.Д., както следва:

Всяка втора седмица от месеца от 18.00 часа в петък до 17.00 часа в неделя, 7 дни през лятната ваканция на детето, когато майката не ползва платен годишен отпуск, 3 дни през пролетната ваканция на детето на всяка нечетна година,  всяка четна година от 10.00 часа на 21-ви декември до 17 часа на 26-ти декември и всяка нечетна година от 17 часа на 26-ти декември до 18.00 часа на 3-ти януари.

Предвид изхода на спора и своевременно направеното от ищците искане за присъждане на сторените по делото съдебно-деловодни разноски, такива следва да им бъдат присъдени. Ищците са представили доказателства за сторени разноски в общ размер на *** лв. и разноски в този размер следва да бъдат възложени в тежест на ответницата В.Ш.. На ответника И.Г. не следва да бъдат възлагани разноски, тъй като призна иска и не е давал повод за предявяването му.

Мотивиран от така изложените съображения, Варненски районен съд

                                 

Р Е Ш И :

 

ОПРЕДЕЛЯ на основание чл.128, ал.1 от СК мерки за лични отношения на П.И.Ж., с ЕГН ********** и Т.Г.Д., ЕГН ********** и двамата с постоянен адрес гр. *** с детето Т.И.Г., с ЕГН **********, както следва:

Всяка втора седмица от месеца от 18.00 часа в петък до 17.00 часа в неделя, 7 дни през лятната ваканция на детето, когато майката не ползва платен годишен отпуск, 3 дни през пролетната ваканция на детето на всяка нечетна година,  всяка четна година от 10.00 часа на 21-ви декември до 17 часа на 26-ти декември и всяка нечетна година от 17 часа на 26-ти декември до 18.00 часа на 3-ти януари.

 

ОСЪЖДА В.М.Ш., с ЕГН ********** *** ДА ЗАПЛАТИ на П.И.Ж., с ЕГН ********** и Т.Г.Д., ЕГН ********** и двамата с постоянен адрес гр. *** сумата от *** /***/ лева, представляваща сторени от ищците съдебно-деловодни разноски, на основание чл.78, ал.1 от ГПК.

 

РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред Варненски окръжен съд, в двуседмичен срок от получаване на съобщението от страните, че е изготвено и обявено.

Препис от настоящето решение да се връчи на страните по делото, заедно със съобщението за постановяването му на основание чл. 7, ал. 2 от ГПК.

 

 

                       РАЙОНЕН СЪДИЯ: