№ 353
гр. Плевен, 14.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН, I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и осми февруари през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Христо Ст. Томов
при участието на секретаря РУМЯНА ИЛК. КОНОВА
като разгледа докладваното от Христо Ст. Томов Гражданско дело №
20214430107011 по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Постъпила е искова молба от *** *** против *** ***. В молбата се
твърди, че на *** между страните е възникнало договорно правоотношение,
по силата на което ответникът се е задължил да приеме за разпространение и
да заплати стойността на доставени му от ищеца билети за моментна
лотарийна игра ***. Твърди се, че на *** между страните е бил съставен и
подписан приемо- предавателен протокол № **********, с който ответникът
е приел от ищеца общо 320 билети за моментна лотарийна игра, подробно
описани в исковата молба. Твърди се, че с получаването на билетите за
ответника е възникнало задължението да заплати на ищеца сумата от 1 100
лв. Твърди се, че ответникът не е погасил своето задължение, поради което
ищецът е подал заявление за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл.
410 от ГПК и е било образувано *** по описа на ***. Твърди се, по това дело
съдът е издал заповед за изпълнение, срещу която длъжникът е депозирал
възражение по чл. 414 от ГПК, което обосновава правния интерес от
предявяването на настоящия иск. В заключение ищецът моли съда да признае
за установено по отношение на ответника вземането за сумата от 1
100, 00 лв., представляваща дължимо плащане за стойността на предадени за
разпространение билети за моментна лотарийна игра *** съгласно приемо-
1
предавателен протокол № **********/ ***, ведно със законната лихва,
считано от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение по чл. 410 от ГПК до окончателното изплащане на сумата.
Претендира присъждане на направените деловодни разноски.
С определение от 14. 12. 2021 год. са приети за разглеждане в
настоящото производство предявените от *** *** насрещни искове с цена
182, 50 лв., представляваща неизплатено комисионно възнаграждение, и цена
1 300, 00 лв., представляваща стойността на изплатени печалби по печеливши
билети за моментна лотарийна игра ***.
С определение от 28. 02. 2022 год. е допуснато изменение на
предявения от *** *** насрещен иск за заплащане на комисионно
възнаграждение, като размерът на същия е увеличен от 182, 50 лв. на 240, 75
лв.
Ответникът ангажира становище, че първоначалната искова молба е
неоснователна.
Ищецът ангажира становище, че насрещната искова молба е
неоснователна.
Съдът, като прецени събраните по делото писмени и гласни
доказателства и съобрази доводите на страните, намира за установено
следното:
По предявения от *** *** установителен иск.
Претенцията на ищеца намира своето правно основание в разпоредбата
на чл. 422 във вр. с чл. 415 ал. 1 от ГПК. Налице е спор между страните
относно дължимостта на вземането по издадена в полза на ищеца заповед за
изпълнение на парично задължение по *** по описа на ***. Предявеният иск е
допустим, тъй като във всички случаи, когато заповедта за изпълнение е
издадена въз основа на предвиден в закона несъдебен акт /несъдебно
изпълнително основание/ и е постъпило възражение от длъжника в
установения двуседмичен срок, респ. заповедта за изпълнение е връчена при
условията на чл. 47 ал. 5 от ГПК, заявителят /кредиторът/ разполага с
възможността да реализира правата си, предявявайки претенцията по чл. 422
от ГПК. Разгледана по същество, исковата молба е основателна.
Безспорно по делото е, че на *** между *** *** и *** *** е бил сключен
2
договор, по силата на който ищецът се е задължил да доставя на ответника
билети за моментна лотарийна игра ***, а ответникът се е задължил да ги
приеме за разпространение и да плати тяхната стойност. Възражението на
ответника, че така сключеният договор е нищожен и не е породил правно
действие, е несъстоятелно. Видно от приложените договор с дата ***,
удостоверение за издаден лиценз за организиране на хазартна игра, издадено
от ***, както и от извлечение от ***, че ищецът е имал сключен договор с
организатора на моментна лотарийна игра *** *** ***, по силата на който е
имал право да разпространява билети за играта, включително и да ги предлага
за разпространение на други търговци /трети лица/. Безспорно е, че до
влизането в сила на Закона за изменение и допълнение на Закона за хазарта,
публикуван в ДВ бр. 14 от 18. 02. 2020 год., в сила от 22. 02.
2020 год., именно *** /преобразувано впоследствие на ***/ е било
дружеството с лиценз да организира моментната лотарийна игра ***. От
горното следва изводът, че процесният договор от *** е валиден и обвързва
страните по облигационното правоотношение.
Както се посочи и по- горе, основното задължение на ответника по
процесния договор е било да плати стойността на доставените му
билети. От приложения по делото приемо- предавателен протокол
№ **********/ *** и от заключението на вещото лице Т.И. се
установява, че ответникът не е погасил задължението си към ищеца за
заплащане на стойността на общо 320 билети за моментна лотарийна игра,
подробно описани в съставения протокол. При тези обстоятелства
предявеният от *** *** положителен установителен иск се явява
основателен в претендирания размер от 1 100, 00 лв. и следва да бъде уважен.
По предявените от *** *** насрещни искове.
Първата от претенциите на ответника намира своето правно основание в
разпоредбата на чл. 7 от сключения между страните договор от ***, съгласно
която за приемането и разпространението на билетите търговецът има право
на комисионно възнаграждение- процент от стойността на доставените му и
респективно платени по реда на договора лотарийни билети в размер на 7, 5
%. Следователно кумулативни условия за възникването на правото на
комисионно възнаграждение са билетите да са доставени, но и заплатени. От
заключението на вещото лице се установява, че незаплатеното комисионно
3
възнаграждение от 7, 5 % върху доставените и заплатени билети / на
стойност 2 110 лв./ е в размер на 158, 25 лв. и в този размер предявеният
осъдителен иск се явява основателен и следва да бъде уважен. Липсата на
издадена фактура за възнаграждението не може да послужи като основание за
отказ за плащане, доколкото правото на ответника като търговец произтича от
самия договор, а фактурата представлява единствено документ за
осчетоводяване на стопанската операция. Недължимо от ищеца е комисионно
възнаграждение върху доставените, но незаплатени от ответника билети на
стойност 1 100 лв., т. е. искът следва да се отхвърли за разликата до 240, 75
лв.
Изцяло неоснователен е предявеният насрещен иск за заплащане на
сумата от 1 300 лв., представляваща стойността на изплатени от ответника
печалби по билети за моментна лотарийна игра ***. Формулировката на чл. 4
от процесния договор от *** дава ясен и еднозначен отговор на въпроса
безусловно ли е задължението на ищеца да заплаща стойността на тези
печалби. Посочено е, че той може да ги заплати, т. е. касае се за една правна
възможност, но не и за задължение. Следователно възстановяването на
стойността на изплатените печалби до 100 лв. предполага наличието на
постигнато между страните съгласие, каквото по отношение на представените
от ответника 166 броя лотарийни билети явно не е било налице. При това
положение искът следва да се отхвърли изцяло.
При този изход на делото и на основание чл. 78 ал. 1 и 3 от ГПК
ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца направените в
заповедното производство деловодни разноски в размер на 25, 00 лв., както и
деловодни разноски по компенсация в настоящото исково производство в
размер на 723, 76 лв.
По изложените съображения Плевенският районен съд
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на ответника ***, ***,
със седалище и адрес на управление ***, *** представлявано от *** и
***, че същият дължи на ищеца ***, ***, със седалище и адрес на управление
***, ***, представлявано от *** и ***, сумата от 1 100, 00 лв.,
представляваща дължимо плащане за стойността на предадени за
4
разпространение билети за моментна лотарийна игра *** съгласно приемо-
предавателен протокол № **********/ ***, ведно със
законната лихва, считано от 16. 09. 2021 год. до изплащане на вземането.
ОСЪЖДА ***, ***, със седалище и адрес на управление ***, ***,
представлявано от *** и ***, да заплати на ***, ***, със седалище
и адрес на управление ***, *** представлявано от *** и ***, сумата от 158,
25 лв., представляваща неизплатено комисионно възнаграждение съгласно
чл. 7 от сключения между страните договор *** от ***, като за разликата до
240, 75 лв. ОТХВЪРЛЯ предявения насрещен иск като неоснователен.
ОТХВЪРЛЯ като неоснователен предявения от ***, ***,
със седалище и адрес на управление ***, *** представлявано от *** и ***,
против ***, ***, със седалище и адрес на управление ***, ***,
представлявано от *** и ***, насрещен иск за заплащане на сумата от 1 300
лв., представляваща стойността на изплатени печалби по 166 печеливши
билети за моментна лотарийна игра ***.
ОСЪЖДА ***, ***, със седалище и адрес на управление ***, ***
представлявано от *** и ***, да заплати на ***, ***, със
седалище и адрес на управление ***, ***, представлявано от *** и ***,
сумата от 25, 00 лв., представляваща направени деловодни разноски в
заповедното производство, и сумата от 723, 76 лв., представляваща
деловодни разноски по компенсация в исковото производство.
Решението подлежи на обжалване пред Плевенския окръжен съд в
14- дневен срок от връчването му.
Съдия при Районен съд – Плевен: _______________________
5