Р Е Ш
Е Н И Е
София, 14.06.2024 г.
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ
СЪД, I-ВО ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, 3-ТИ състав, в открито заседание на двадесети
май през две хиляди двадесет и четвърта година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОГДАНА ЖЕЛЯВСКА
при секретаря Ели Гигова, като разгледа докладваното от съдия Желявска гр.д. № 652/2020 г., за да
се произнесе, взе пред вид:
Предявени са искове от МИНИСТЕРСТВО НА ОТБРАНАТА, София, ул. „Дякон Игнатий“ № 3 против „Д.М. С.Г.“ ООД, ЕИК *******, София,
ул. *******, с правно основание чл. 79, чл. 92 ЗЗД и чл.
86 ЗЗД, за заплащане на следните суми: - сумата 63 756,51 лв., получена като недължимо възнаграждение по
Договор за охрана № ВИ - 54 - 2/19.04.2017 г. за 4 броя охранители за периода
17.05.2017 г. до 31.03.2019 г., - сумата
6 696,50 лв., представляваща остатъка
от неустойка за неизпълнение на Договора, в размер 14 225, 50 лв., след
приспадане на усвоената от възложителя гаранция за изпълнение от 7 529 лв.; - сумата 2 054,88
лв., представляваща мораторна лихва считано от изтичането на
15 - дневния срок за доброволно плащане от получаването на покана, peг. № 07 - 04 - 16/19.09.2019 г. - 05.10.2019 г. до предявяване
на иска, ведно със законната лихва върху главниците,
считано от завеждане на делото до окончателното изплащане.
Претендират
се сторените разноски по списък.
В исковата молба се твърди, че на 19.04.2017 г. между
Министерство на отбраната и „Д.М. С.Г.“ ООД е сключен Договор за охрана №
ВИ-54-2/19.04.2017 г., съгласно чл. 1 от който възложителят възлага, а ззпълнителят приема да организира и осъществява на свой
собствен риск денонощна невъоръжена охрана със свои 19 броя служители,
разпределени както следва: 10 бр. охранители за освободен войскови имот /ОВИ/
1463, намиращ се в гр. Сливен, местност „Дебелата кория“, общ. Сливен, обл. Сливен; 4,5 бр. охранители за освободен войскови имот:
ОВИ 1452, намиращ се в гр. Сливен, бул. „Бургаско шосе“, общ. Сливен, обл. Сливен, 4,5 бр. охранители за освободен войскови имот:
ОВИ 2212 - пункт „Карандила“, намиращ се в гр.
Сливен, бул. „Бургаско шосе“, общ. Сливен, обл.
Сливен.
Срещу предоставянето на услугата по чл. 1 от договора,
ищецът се задължил да заплаща на ответника месечно възнаграждение в размер 10
456, 46 лв. без включен ДДС, възлизащи на 12 547, 75 лв. с включен ДДС.
В процеса на изпълнение на договора, цената на предоставяната услуга за
имот ОВИ 1463 е била изменяна,
вследствие промяна на МРЗ за един охранител за съответната година, като поради
това са изготвени и подписани Допълнително споразумение № ВИ - 54 -
33/02.07.2018 г. и Допълнително споразумение № ВИ - 54 - 9/08.03.2019 г.
Съгласно Допълнително споразумение № ВИ - 54 - 33/02.07.2018 г., за ОВР 1463,
възложителят заплаща на изпълнителя месечна цена за охрана – 6 503, 40 лв. без
ДДС /7 804, 08 лв. с ДДС/. Съгласно Допълнително споразумение № ВИ - 54 -
9/08.03.2019 г., за ОВР 1463, възложителят заплаща на изпълнителя месечна цена
за охрана 7 099, 50 лв. без ДДС, или - 8 519, 40 лв. с ДДС.
По отношение на охраната на обект ОВИ 1463, са извършени
проверки от органите на МВР - Сливен, съответно на 18.01.2019 г. и 25.01.2019
г. Видно от приложените към исковата молба Констативни протоколи, от
извършените проверки е установено, че на 18.01.2019 г., при проверката е
присъствал само един охранител - К.Р.К., а на проверката на 25.01.2019 г.
отново само един охранител - Н.И.Р..
На 25.03.2019 г. с писмо, peг.
№ 22-20-36/25.03.2019 г. (изх. № ВП-1659/20.03.2019 г. директорът на служба
„Военна полиция“ уведомява директора на Главна дирекция „Инфраструктура на
отбраната“, че в Регионална служба "Военна полиция" - Сливен е
извършена проверка, вх. № 2898/04.12.2018 г. във връзка с изпълнението на
Договор за охрана № ВИ - 54 - 2/19.04.2017 г. в ОВИ 1463, местност „Дебелата
кория“ гр. Сливен, при която е установено, че, в нарушение на поетото по
договора задължение да охранява обекта с 10 броя охранители, изпълнителят
охранява обекта с 6 броя охранители. Посочено е също, че, пред вид установените
данни за престъпление от общ характер от лица извън чл. 396 НПК, материалите от
проверката са изпратени във Военноокръжна прокуратура
- Сливен с мнение за препращане на Районна прокуратура по компетентност.
В резултат на извършената проверка е установено частично
неизпълнение на задълженията по Договора от страна на „Д.М. С.Г.“ ООД, като
вместо с 10 бр. охранители, съобразно чл. 1 от Договора, изпълнителят е охранявал
ОВР 1463 - „Дебелата кория“ с 6 бр. охранители, а в тетрадките са сдаване и
приемане на дежурствата са вписвани всичките 10 бр. охранители.
В хода на извършената прокурорска проверка е установено
още, че въпреки, че реално охранителите на обекта били само шестима, в
тетрадките за сдаване и приемане на дежурствата били вписвани имената и на
останалите четирима служители. Подписите, полагани до имената на последните са
били неистински. Въз основа на посочените документи, които по същество
съдържали неверни обстоятелства, през периода от м. юни 2017 г. до м. март 2019
г. изпълнителят „Д.М. С.Г.“ ЕООД ежемесечно получавал без правно основание
заплащане за предоставена охрана от десет служители, вместо за реално изпълнена
такава от шестима.
Във връзка с констатираното неизпълнение и на основание
чл. 21, ал. 3 от Договора, МО е усвоило гаранцията за добро изпълнение в размер
на 7 529 лв., чрез искане за плащане, peг. №
07-04-16/15.05.2019 г. до „ОББ“ АД относно Банкова гаранция за изпълнение на
Договор, Реф. № BG17-0257/31.03.2017 г., издадена в
полза на Министерство на отбраната по нареждане на фирма „Д.М. С.Г.“ ООД.
С писмо, рeг. №
22-20-36/03.06.2019 г., Главна дирекция „Инфраструктура на отбраната“ приложено
изпраща на управителя на „Д.М. С.Г.“ ООД Справка за изплатените фактури по
договора с „Д.М. С.Г.“ ООД за периода от май 2017 г. до 31.03.2019 г., съгласно
която недължимо платеното на дружеството за 4 броя охранители за посочения
период се равнява на 64 039,47 лв. с ДДС., както и неустойка в размер на 6
604,95 лв., съобразно чл. 21, ал. 1 и 2 от Договора.
С оглед горното и след приспадане на усвоената от МО
гаранция за добро изпълнение на Договора, с писмо, peг.
№ 22-20-36/03.06.2019 г., ГлДИО е поканило
охранителното дружество в 7 - дневен срок от получаване на писмото да преведе
по банковата сметка на МО, сумата 56 510,47 лв. Видно от документ за получаване
по факс, същото е получено от охранителното дружество на 03.06.2019 г. в 11:33
ч.
Съгласно писмо, peг. № ДФ-181
от 20.06.2019 г. на Дирекция „Финанси“ - МО, по единната сметка на Министерство
на отбраната не е постъпвала сума в размер на 56 510,47 лв.
С оглед преизчисляване на дължимата от охранителното
дружество неустойка, на 19.09.2019 г., МО изпраща на управителя на охранително
дружество „Д.М. С.Г.“ ООД Покана за доброволно изпълнение, peг.
№ 07-04-16/19.09.2019 г., с която дружеството е поканено в 15 -дневен срок от
получаване на същата да преведе по банковата сметка на МО сумата 70 735,97 лв.
Неустойката е изчислена, съобразно разпоредбата на чл. 21, ал. 2 от Договора и,
видно от приложена към поканата Справка за изплатените фактури по сключен
Договор № ВИ-54-2/19.04.2017 г. с „Д.М. С.Г.“ ООД за охрана в периода от
17.05.2017 г. до 31.03.2019 г. район Пловдив, тя се изчислява в размер 0,5 % от
уговорената в чл. 8, ал. 2 от Договора месечна цена за охрана на съответния
имот без начисляване на ДДС на ден, но не повече от 10% от тази месечна цена.
До момента ищецът твърди, че цитираните суми не са заплатени от „Д.М. С.Г.“
ООД.
В тази връзка е предявил настоящите претенции, които поддържат изцяло.
Представил е и са изискали прилагането на писмени доказателства. Поискал е назначаване
на експертизи и допускане на свидетели.
По същество моли съда да уважи иска изцяло с разноски по списък. Възразил е
срещу размера на разноските на противната страна.
Ответникът „Д.М. С.Г.“ ООД оспорва изцяло така
предявения иск както по основание, така и по размер.
Не оспорва факта, че между страните е сключен Договор за
охрана № ВИ - 54 - 2/19.04.2017 г., по силата на който ответното дружество е
поело задължението да осъществява денонощна невъоръжена охрана със свои 19 броя
служители, разпределени както следва: 10 бр. охранители за освободен войскови
имот /ОВИ/ 1463, намиращ се в гр. Сливен, местност „Дебелата кория", общ.
Сливен, обл. Сливен; 4,5 бр. охранители за освободен
войскови имот: ОВИ 1452, намиращ се в гр. Сливен, бул. „Бургаско шосе",
общ. Сливен, обл. Сливен, 4,5 бр. охранители за
освободен войскови имот: ОВИ 2212 - пункт „Карандила",
намиращ се в гр. Сливен, бул. „Бургаско шосе", общ. Сливен, обл. Сливен.
Твърди, че на територията на охраняваните обекти не са
допуснати нито неправомерно проникване/ползване, нито каквито и да било
посегателства върху предаденото за охрана имущество, какъвто именно е предмета
и същността на договора за охрана.
Заявява, че качеството на предоставяната услуга,
дефинирана в чл. 3 от договора не зависи по никакъв начин от фиксирания брой
охранители посочен в чл. 1, а още по-малко може да се твърди, че, при
безспорната липса на каквито и да е посегателства върху обекта на охрана, е
налице некачествено изпълнение. Предоставената услуга е приемана по определения
за това ред и ответникът твърди, че с основание е получавал договореното
възнаграждение за качествената услуга която е предоставял.
Противопоставя се за усвояването от страна на ищеца, на
основание чл. 21, ал. 3 от договора, на гаранцията за добро изпълнение в размер
7 529 лв.
Заявява, че това дали негови служители са водили точно и
правилно отчетността на обекта за охрана, дали изготвените графици евентуално
съдържат неточности, непълноти или грешки, по никакъв начин не води до извод за
реално неизпълнение на задълженията за охрана.
Моли да бъдат допуснати и приложени по делото писмени
доказателства. Поискал е гласни доказателства.
В хода по същество моли съда да отхвърли изцяло
предявените искове. Претендира разноски по списък.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства,
намира за установено от фактическа и правна страна следното:
По делото не се
спори, а и се доказа от събраните доказателства, че на 19.04.2017 г. между
Министерство на отбраната и „Д.М. С.Г.“ ООД е сключен Договор за охрана №
ВИ-54-2/19.04.2017 г., съгласно чл. 1 от който ищецът е възложил, а ответникът,
в качеството си на изпълнител е приел да организира и осъществява на свой
собствен риск денонощна невъоръжена охрана със свои 19 бр. служители,
разпределени както следва: 10 бр. охранители за освободен войскови имот /ОВИ/
1463, намиращ се в гр. Сливен, местност „Дебелата кория“, общ. Сливен, обл. Сливен; 4,5 бр. охранители за освободен войскови имот:
ОВИ 1452, намиращ се в гр. Сливен, бул. „Бургаско шосе“, общ. Сливен, обл. Сливен, 4,5 бр. охранители за освободен войскови имот:
ОВИ 2212 - пункт „Карандила“, намиращ се в гр.
Сливен, бул. „Бургаско шосе“, общ. Сливен, обл.
Сливен.
Съгласно договора, срещу предоставянето на услугата по
чл. 1 от договора, ищецът - възложител е следвало да заплаща на ответника - изпълнител месечно възнаграждение в размер
10 456, 46 лв. без включен ДДС /12 547, 75 лв. с включен ДДС/.
С допълнителни споразумения, съответно: Допълнително
споразумение № ВИ - 54 - 33/02.07.2018 г. и Допълнително споразумение № ВИ - 54
- 9/08.03.2019 г., страните са променили цената на предоставяната услуга за имот ОВИ 1463 поради промяна на МРЗ за един охранител за
съответната година, като за 2018 г. месечната цена за охрана е станала 6 503,
40 лв. без ДДС /7 804, 08 лв. с ДДС/, а за 2019 г. - 7 099, 50 лв. без ДДС, или
- 8 519, 40 лв. с ДДС.
По делото е назначено, изслушано и прието заключение на съдебно – графологична експертиза.
Вещото лице, след като прегледа тетрадките за приемане и предаване на
дежурствата, водени от „ДМ С.Г.“, ООД, следваше да даде заключение дали
подписите в местата за „приел“ и „предал“ в двете тетрадки за лицата Й.Т.Й., Д.К.Д.,
К.Р.К. и Н.И. Р.а периода 01.06.2017 г. – 11.03.2019 г. са положени от тези
лица. Експертизата, след извършеното изследване, със съответния сравнителен
материал, даде заключение, че подписите – обекти на експертизата за „приел“ и
„предал“ от името на Н.И.Р. за датите 03,04,07,08,11,12.06,2017
г. в тетрадка за дежурство № 1 са
изпълнени от това лице. Според заключението, подписите – обекти на
експертизата за „приел“ и „предал“ за периода 01.06.2017 г. – 11.03.2019 г.,
изпълнени от името на Й.Т.Й., Д.К.Д., К.Р.К.
и Н.И.Р. /за последния без посочените по – горе дати:
03,04,07,08,11,12.06,2017 г./, не са
положени от тези лица.
По искане на страните по делото бяха разпитани четирима
свидетели – по двама, посочени от всеки от тях, съответно: за ищеца – свидетелите Д.К.Д. и Н.И.Р., а за ответника – С. Т.Д.и Й.А.С., всички служители на ответното
дружество „Д.М. С.Г.“ ООД,
Свидетелите Д.К.Д. и Н.И.Р., заявиха в съдебно заседание, че за процесния период от месец май/юни
2017 г. до месец март 2019 г. заедно със своите колеги Й.Т.Й. и К.Р.К., не са
охранявали процесния ОВИ 1463, местност „Дебелата Кория“, общ. Сливен, тъй като са работили като охрана
на други обекти. В показанията си те заявиха, че не са посещавали обекта. Св. Д.
е работил като охрана на обект „Държавна агенция за електронно управление
Сливен 3, а св. Р. – на обект „Областна дирекция по безопасност на храните - Сливен. Те заявиха също, че
са били разпитвани за това обстоятелство от Военна полиция, Сливен и потвърдиха
дадените от тях обяснения в полицията, съответно на л. 48 и л. 37 от настоящото
дело.
Свидетелите С. Т.Д.и Й.А.С. заявиха, че не са били вписвани в тетрадките за дежурства за обекта, .Според
показанията им, преди пет – шест години са давали нощни дежурства за
дружеството – ответник, включително и на процесния имот в м. Дебелата кория,
ОВИ 1463. Не са били на постоянно дежурство, само при нужда им се обаждали,
били с патрулна кола, пазели по периферията на пост 2. Не влизали в двора. Тези
свидетели не знаят за какво е била извършваната проверка от Военна полиция и
казаха, че не са били разпитвани по тази проверка
В хода на проверката по
образуваната пр.пр. № 260/10.12.2018 г. на Военноокръжна прокуратура, Сливен, било установено, че в
месечните графици за охрана на обект ОВР 1463 - „Дебелата Кория“ фигурират 10
охранители, но охраната е била осъществявана от следните 6 лица, които били
разпределени на смени по двама и охранявали обекта на 24 -часови дежурства, а
именно Р.М.А., Д.В.Н., З.С.П.Х.К.К., Д.И.У.и Ж.Д.Й.. Останалите четирима
охранители били вписвани фиктивно в месечните графици за охрана на този обект и
в списъка за охранителите, но реално не охранявали други обекти - Държавна
агенция за електронно управление Сливен 3“ и „Областна дирекция по безопасност
на храните – Сливен, но техните имена също били вписвани в тетрадките за сдаване и приемане на дежурствата. Подписите полагани до
имената на последните били неистински, за което свидетелстват снетите им писмени
обяснения, извършените проверки и изготвените Констативни протоколи на органите
на Военната и Националната полиция, приложени по преписката.
Други релевантни по делото доказателства страните не са представили.
Изложеното се доказва от приетите от съда и неспорени
от страните писмени, гласни доказателства и експертизи.
При така установеното от
фактическа страна, съдът намира от правна страна следното:
По настоящото дело са предяви две отделни претенции.
Предявеният иск
има своето правно основание в чл. 79, ал. 1 ЗЗД.
Съгласно разпоредбата на чл. 79, ал.
1 ЗЗД, ако длъжникът не изпълни точно задължението си, кредиторът има право да
иска изпълнението заедно с обезщетение за забава или да иска обезщетение за
неизпълнение. За да може да бъде уважена исковата претенция следва: а/
претендиращият да е изправна страна по договора, б/ да е доказано
неизпълнението на другата страна; в) да е установен размерът на дължимата сума.
В настоящото дело са предявени няколко обективно съединени претенции – за неустойка
по чл. 92 ЗЗД, за присъждане на обезщетение за претърпени имуществени вреди и
за мораторна лихва върху съответната главница за посочения исков период.
Според чл. 92 ЗЗД, неустойката обезпечава
изпълнението на задължението и служи като обезщетение за вредите от
неизпълнение, без да е нужно те да се доказват, като кредиторът може да иска
обезщетение и за по – големи вреди. Претенцията за неустойка по принцип се
базира на договорно основание – затова следва да се иска присъждане на сума,
основана на неустойка, която страните са уговорили в сключения между тях
договор, с цел да обезпечат изпълнението по него.
Нормата на чл. 79, ал. 1 ЗЗД разпорежда, че изправната
страна по договора може да иска от неизправната обезщетение за вредите, които
са й причинени от неизпълнението.
Съдът намира за безспорно доказано наличието на сключен между страните Договор за охрана, съгласно който ищецът
е възложил на ответното дружество, като изпълнител организирането и осъществяването на свой риск денонощна
невъоръжена охрана със свои 10 бр. охранители за освободен войскови имот ОВИ
1463, намиращ се в гр. Сливен,
местност „Дебелата Кория“, общ. Сливен, обл. Сливену при
месечна цена, определена, съобразно чл. 10 от договора.
По делото се
доказа от събраните в хода на производството доказателства, че през процесния
период май/юни 2017' г. до март 2019 г. /01.06.2017 г. до 11.03.2019 г./, изпълнителят
е охранявал с шестима охранители., в нарушение на нормите на чл. 16, т. 2 и чл.
16, т. 17 и т. 18 от Договора за охрана.
Съгласно чл. 16,
т. 2 и т. 17 от договора, изпълнителят се е задължаил
да организира и осъществява 24 - часова денонощна физическа невъоръжена охрана
на имота 7 дни в седмицата, включително и през празнични и почивни дни,
осъществяваща се по утвърден месечен график за работа на охранителите, в
съответствие с трудовото законодателство, като ответникът – изпълнител се е
следвало да осигури необходимия брой служители и охранители, пряко ангажирани с
изпълнението на поръчката и преминали съответното първоначално обучение по чл.
28 от ЗЧОД или притежаващи професионална квалификация „охранител“.
Според чл. 16, т.
18 от договора, броят на охранителите за всеки имот не е следвало да се променя,
независимо от обективни и субективни причини - болнични, отпуски или напускане
на служители.
В съответствие с
разпоредбата на чл. 17 от договора, ответникът е следвало да осигури воденето
на коректен график за работата на охранителите и дневник за приемане и
предаване на дежурствата. Доказано бе, обаче, че във водената документация във
връзка с извършваната охрана се съдържат неистински подписи на четирима от
описаните охранители, а не се установи те да са извършвали охрана на обекта
през процесния период.
С оглед изложеното съдът намира, че по делото
безспорно се доказа неизпълнение от страна на „Д.М. С.Г.“ ООД, на задълженията
му, описани в посочените по – горе разпоредби на сключения между страните
Договор за охрана. Пред вид обстоятелството, че ищецът Министерство на
отбраната е изправна страна по договора, то на него, в съответствие с нормата
на чл. 21, ал. 1 от същия, му се дължи обезщетение, тъй като /съгласно ал. 1/ има
право да заплати частично или да не заплати стойността на услугата за
съответния период на неточно или пълно неизпълнение. Пред вид договореното в
чл. 8, ал. 1 от договора възнаграждение месечно за един охранител, чието
заплащане, в съответствие с чл. 9 от договора, се извършва пропорционално на
месечното възнаграждение само за времето през което реално се е осъществявала
охраната на имота, съдът намира претендираното от ищеца обезщетение за неизпълнение
на договорените задължения от ответника, равняващо се на стойността на недължимо платеното възнаграждение за четиримата служители
на ответника за периода май/юни 2017 г. - 11.03.2019 г., за основателно.
Дължимото обезщетение, на основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 21, чл.
16 и 17 от Договора изчислено в съответствие с посочените по – горе разпоредби
при база 550, 34 лв. без ДДС за охранител за месец, възлиза на 63 756, 51 лв.
Досежно претенцията за неустойка:
Съгласно чл. 21,
ал. 2 от Договора, при констатирано неизпълнение, изпълнителят дължи на
възложителя за всеки ден неточно изпълнение неустойка в размер 0,5 % от
уговореното в чл. 8, ал. 2 от Договора възнаграждение, но не повече от 10 % от
стойността. Както бе посочено по – горе, неустойката обезпечава изпълнението на задължението и
служи като обезщетение за вредите от неизпълнение, без да е нужно те да се
доказват. В настоящия случай страните са договорили неустойка в цитирания
размер, която съдът изчислява на 6 696, 50 лв. и която също ответникът дължи на ищеца, във връзка с
неизпълнение на задълженията му по договора.
Претенцията за
присъждане на мораторна лихва върху
главницата, на основание чл. 86 ЗЗД
съдът намира също за основателна и счита, че такава се дължи за периода от
05.10.2019 г. /получаване от ответната страна на изпратената от ищеца покана, рег.
№ 07-04-16/19.09.2019 г./ до предявяване на иска и е в размер 2 054. 88 лв.
Върху присъдената
с настоящото решение главница от 63 756, 51 лв. се дължи и законна лихва, считано от завеждане на
делото до окончателното изплащане. Върху присъдените неустойка и мораторна
лихва законна лихва не се присъжда, тъй като такава не се дължи.
По тези съображения съдът счита, че предявените искове са изцяло доказани по
своето основание и размер и следва да се уважат изцяло, като ответникът бъдат
осъден да заплати на ищеца разноски така, както са направени, съобразно
приложения списък, съответно: д.т. 291, 96 лв., 1 800 лв. за в.л., 100 лв.
депозит за свидетели и ю.к. възнаграждение в размер 650 лв.
Водим от горното,
съдът
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА „Д.М. С.Г.“ ООД, ЕИК *******,
София, ул. *******, да заплати на МИНИСТЕРСТВО НА
ОТБРАНАТА, София, ул. „Дякон Игнатий“ № 3, на
основание чл. 79, чл. 92 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД следните суми: - сумата
63 756,51 лв., получена като недължимо
възнаграждение по Договор за охрана № ВИ - 54 - 2/19.04.2017 г. за 4 броя
охранители за периода 17.05.2017 г. - 31.03.2019 г., на основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр.
чл. 21, ал.1 от Договора, ведно със
законната лихва, считано от 17.01.2020 г. до окончателното изплащане; - сумата 6 696,50 лв., - договорна
неустойка, на основание чл. 92 ЗЗД, вр.
чл. 21, ал. 2 от Договора за охрана и сумата 2 054,88 лв. - мораторна лихва за периода от 05.10.2019 г. до 17.01.2020 г., на основание чл. 86 ЗЗД. и сторените разноски, както следва: д.т. 291, 96 лв., 1 800 лв. за в.л., 100 лв. депозит за
свидетели и ю.к. възнаграждение в размер 650 лв.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване
пред САС в 14-дневен срок от връчването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: