Решение по дело №5618/2017 на Софийски градски съд

Номер на акта: 260299
Дата: 1 октомври 2020 г. (в сила от 12 май 2022 г.)
Съдия: Росен Бориславов Димитров
Дело: 20171100105618
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 9 май 2017 г.

Съдържание на акта Свали акта

                                  Р Е Ш Е Н И Е

 

                              гр. София, 01.10.2020 г.

 

                       В    И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГРАЖДАНСКА КОЛЕГИЯ, І ГО, 13-ти с-в, в публичното заседание на тридесети септември през две хиляди и двадесета година, в състав:

     

         Председател: Росен Димитров

 

при секретаря Вяра Баева като разгледа докладваното от съдия Димитров гр. дело № 5618 по описа за 2017 год., за да се произнесе, взе предвид:

 

Предявен е иск с правно основание чл. 914 във връзка с чл. 932 от Гражданския кодекс на Република Гърция, вр. чл. 10, т. 1, чл. 6 и чл. 7 от Президентски указ 237/1986 от Д.К.А., ЕГН **********, чрез адв. С.Н. против P.I.CO. LTD (П.И.К.Л.) - клон в Гърция за заплащане на обезщетение за търпени неимуществени вреди в резултат на ПТП, настъпило в гр. Драма, Република Гърция на 16.05.2015 г. в размер на сумата от 30 000 лв., ведно със законна лихва върху главницата от датата на увреждането до окончателното й изплащане и разноските по делото.

В исковата молба се излага, че 16.05.2015 г., около 20.00 ч. в гр. Драма, Република Гърция е настъпило ПТП между л.а. „Сеат“, модел „Леон“ с peг. № *****който се е движил по ул. „Вергина” с посока на движение към ул. „Хрисоверги” и в близост до кръстовището с ул. „1-ви юли”, поради пресичане на кръстовището на червен светофар реализира ПТП с л.а. „Опел”, модел „Астра” с peг. № *******, собственост и управляван от ищеца Д.А., при което същият е пострадал.

Сочи се, че на ищеца е била оказана спешна медицинска помощ в Министерство на здравеопазването и социалната солидарност, 4-ти здравен район Македония - Тракия, Многопрофилна болница - гр. Драма, където след направена компютърна томография на слепоочната кост му е поставена диагноза: „Оторагия в лявото ухо”.

Твърди се, че вина за настъпване на ПТП има водачът на л.а. „Сеат“, „Леон“, рeг. № *******В.К.Л., роден на ***г., който е нарушил правилата за движение като не е спрял на червен светофар.

Подържа се, че за посоченото МПС - л.а. „Сеат“, модел „Леон“ с peг. № *******е била налице издадена застраховка „Гражданска отговорност” от P.I.CO LTD., чиито представител за уреждане на претенции в Република България е ”ДЗИ - Общо застраховане” АД.

В тази връзка, ищецът моли съда да постанови съдебно решение, с което да осъди ответника P.I.CO LTD., в качеството му на застраховател по застраховка „ГО” на виновния водач да му заплати сумата от 30 000.00 лева - обезщетение за неимуществени вреди ведно със законна лихва от 16.05.2015 г. до окончателното й изплащане и разноските по делото.

ответникът P.I.CO LTD. клон в Република Гърция е депозирал писмен отговор на исковата молба, чрез адв. Д.Д., в който оспорва предявения иск като недопустим поради липса на обща и специална компетентност на СГС.

Оспорва иска по основание и размер. Оспорва изцяло отговорността на водача К.В. за произшествието и за причинените вреди като се твърди, че изключителна отговорност за настъпването им носи ищецът. В тази връзка се сочи, че при разглеждане на наказателното дело в Република Гърция, гръцкият водач е признат за невиновен за настъпилото произшествие, което е видно от представения препис от обвинението с направено записване „невинен“ и Решение № 1890 от 21.11.2016 г. на Първоинстанционнен съд - гр. Драма, Наказателно отделение. Допълнително се сочи, че липсват данни ищецът да е бил с поставен предпазен колан, което също е било причина за претърпените увреждания. В условията на евентуалност, прави възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от ищеца поради това, че е бил без поставен обезопасителен колан.

Евентуално се оспорват и претърпените вреди и техният обем, а също така и причинната им връзка с ПТП, както и техния размер, съгласно приложимия закон, а евентуално и съгласно българското законодателство. Оспорва се и претенцията за лихви.

Доказателствата са гласни и писмени.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

От представените по делото в официални преводи на Протокол за оглед на пътнотранспортно произшествие, с приложени снимки към него, Скица и Констативен протокол за пътен инцидент, съставени на 16.05.2015 г., в 20:05ч. в гр. Драма се установява, че на 16.05.2015 г., в 20:00 ч. в гр. Драма, на кръстовище ул. „1-ви юли” с ул. „Вергина” е настъпило ПТП, а именно – странично-челен удар на движещи се превозни средства, занасяне на превозно средство А, загуба на контрол и излизане извън пътното платно, удар в ограда на имот и преобръщане в частна собственост.

Видно от протоколите, участващи в инцидента МПС са две: А. лек автомобил *******, син цвят, собственост на Д.К.А., застрахователна агенция „BULING”, валидност на застрахователната полица от 05.02.2015-05-02-2016 и Б. лек автомобил *****цвят черен, собственост на К.Л.В., застрахователна компания „PRIME INSURANCE“, валидност на застрахователната полица от 01.03.2015 г. до 01.09.2016 г., при което са пострадали водачът Д.А. и Р.Л.А.. Съгласно отразеното в протоколите, първият автомобил - лек автомобил ******* се е движил по ул. 1-ви юли в посока от Кавала към Драма, а вторият автомобил *******се е движил по ул. Вергинас в посока към центъра на града към ул. Хрисоверги.

Видно от представения Акт от 21.11.2016 г. / в превод от гръцки език/ на Прокуратура към Районен съд гр. Драма на водачът В.К.Л.е повдигнато обвивение за това, че в гр. Драма, на 16.05.2015 г. поради небрежност и липса на внимание, дължащи се на обстоятелства, които е можел да разбере, не е предвидил зловредния резултат от действието си и е нанесъл телесна повреда и наранявания на Д.К.А. и по-конкретно, управлявайки лек автомобил с рег. № *******по ул. Вергина в посока към ул. Хрисоверги и в близост до кръстовището с ул. „1-ви юли” не е шофирал с постоянно внимание и е направил маневра, за да пресече кръстовището на червен светофар, в резултат от което е ударил л.а. с рег. № Е 4362 НС, управляван от пострадалия, който е получил оторагия (кръвоизлив от ухото) в ляво – в нарушение на разпоредбите на чл. 1, 12, 14, 16, 17, 18, 19, 26, ал. 1б, 28, 51, 53, 79, 314, ал. 1а, 315, ал. 1 НК.

По делото са приложени с превод на български език протоколи във връзка с изпълнение на съдебна поръчка, възложена от настоящия съд по реда на Регламент /ЕО/ № 1206/2001 г. с извършен разпит по делегация в Република Гърция по реда на Регламент /ЕО/ № 1206/2001 г. на двама свидетели, както и решения на полицейския съд № 1890/2016 г. и документи, свързани с установяване на ПТП, предмет на настоящото производство.

Във връзка с възложена от настоящия съдебен състав съдебна поръчка по реда на Регламент /ЕО/ № 1206/2001 г. от 28 май 2001 г. на Съвета от Първоинстанционен съд – Драма, Република Гърция са изпратени и приложени по делото Протоколи с номер 25/2019 и 26/2019 от разпит по делегация на свидетелите К.В. и Венедиктос Зервопулос от Едноличния първоинстанционен съд в гр. Драма от 21.05.2019 г., Решение № 1890/2016 на Едноличния полицейски съд Драма и документ с изх. № 2514/46-У/13-08-2015 на Пътна полиция Драма.

Видно от Протокола за разпит номер 25/2019 г. на Едноличния първоинстанционен съд Драма от 21.05.2019 г. на свидетеля К.Л.В., същият посочва, че е участвал в пътния инцидент в гр. Драма на 16.05.2015 г. като водач на л.а. „Сеат”, с гръцка регистрация РТМ 6745 като се е движел по ул. Вергинас, в посока от гр. Драма към Микрохори, в лявата лента от пътя, който е с две ленти на движение. Скоростта му е била нулева, защото е спрял, тъй като светофарът е бил „червен”. Мястото, където е настъпило ПТП е било с две ленти на движение във всяка посока, но само там където е бил спрял, тъй като на 20 м. от светофара, пътят е с една лента. Било е достатъчно светло и трафикът е бил умерен. Имало е пътен знак „СТОП” и светофар, пред който е спрял. Видимост към другото МПС е нямало, тъй като на ъгъла в ляво от него е имало къща с много зеленина пред нея, поради което, както и поради високата скорост, с която се е движел другият автомобил, не е успял да го види. Лекият автомобил „Опел” се е  движел по ул. „1-ви юли” в посока от Кавала към Драма като скоростта му е била поне 80 км/ч.

Свидетелства, че е спрял преди кръстовището, поради това, че светофарът пред него е бил „червен”, както и че е нямало други автомобили пред него, респ. че е бил първият по ред от спрелите коли на червения светофар. Веднага след като светофарът в неговата посока е светнал зелено е тръгнал с ниска скорост в същата посока, след като е проверил движението по ул. „1-ви юли”. След като е изминал 2-3 м. по кръстовището, изведнъж е видял българския автомобил да минава пред него „на косъм” и да му издрасква фронталната част на предната броня. Веднага след като е минал пред него, той се е изплашил и спрял.

Видно от Протокола за разпит на Едноличния първоинстанционен съд Драма от 21.05.2019 г. на свидетеля В.Г.З., същият посочва, че е бил очевидец на пътния инцидент в гр. Драма на 16.05.2015 г. Управлявал е мотор с peг. № NMN 973 и се е движел по ул „1-ви юли” в посока от Кавала към Драма, в дясната лента, със скорост 70 км/ч. Било е достатъчно светло, настилката е била суха. Имало е една лента на движение във всяка посока, а движението не е било интензивно. Пред него на 150 м. светофарът е бил „червен” и не помни да е имало други знаци. Свидетелства, че когато е бил на 150 м. от светофара го е  изпреварил българският автомобил, който се е движел в същата лента с него и в същата посока. Скоростта му е била поне 90 км./ч. в момента на изпреварването. Когато го е изпреварил се е намирал на около 50 м. пред него и на 80 - 100 м. от светофара, който е светнал „червено”. Въпреки това българският автомобил не е намалил скорост, даже я е увеличил и е навлязъл в кръстовището на „червено”, със скорост 90-100 км/ч. Смята, че светофарът е светнал „червено” 2-3 сек. преди българският автомобил да стигне кръстовището. Свидетелства, че когато той е видял червения светофар е спрял. Гръцкият автомобил се е движел по ул. Вергинас в посока от Драма към Микрохори, бил е спрял и е тръгнал, когато неговият светофар е светнал „зелено”. Инцидентът е станал на мястото, където се кръстосват двата пътя, по които са се движели въпросните автомобили. Гръцкият автомобил се е ударил с предната дясна част в задната дясна част на българския автомобил. Според свидетеля е логично, гръцкият автомобил да не е могъл да забележи българския, тъй като последният е навлязъл с много голяма скорост в неговото движение.

От представеното Писмо, с изх. № 2514/46-У/13-08-2015 на Полицейска дирекция Драма, Отдел Пътна полиция се установява, че документите по преписката, касаеща пътен инцидент, случил се на 16-05-20155 г. в 20:00 ч. на кръстовището на ул. „1-ви юли“ с ул. „Вергина“ между л.а. с рег. № ******* и л.а. с рег. № *******са внесени в Районната прокуратурата в Драма с приложен Костативен протокол за пътен инцидент от 26.05.2015 г.

Няма спор по делото, а посоченото обстоятелство се установява и от представения Акт на Районна прокуратура Драма, Република Гърция /л. 164/, че по повод на внесената преписка е било образувано обвинение срещу К.Л.В. за телесна повреда по невнимание по чл. 26, пар. 1б, 28, 314, пар. 1а, 315, пар. от НК.

От представения по делото Протокол и Решение № 1890 от 21.11.2016г. на Едноличен полицейски съд Драма е видно, че обвиняемият К.Л.В. е признат за невинен за това, че: в гр. Драма, на 16.05.2015, по небрежност, т.е. поради непроявено внимание, което е трябвало и е можел да прояви, не предвижда наказуемите последствия от своето действие и причинява повреда на здравето на Д.К.А.. По-конкретно, управлявайки л.а. РМТ 6745 се е движил по ул. Вергинас в посока към ул. Хрисоверги и когато стига на пресечката с ул. „1-ви юли”, не управлява благоразумно и с постоянно внимание, прави опит да премине кръстовището, нарушавайки червения светофар, който е имал в посоката си на движение, в резултат на което се сблъсква л.а. с peг. № *******, управляван от пострадалия, причинявайки му кръвотечение от лявото ухо.

Видно от Решение № 1890 от 21.11.2016г. на Едноличен наказателен съд в Драма е обявена присъдата, че подсъдимият К.Л.В. е признат за невинен по обвинителен акт за телесна повреда причинена по небрежност (чл. 26, пар. 1в, 28, 314 пар. 1а, 315 пар. 1 НК).

По делото е представено Удостоверение от 17.01.2018 г. от Първоинстанционен съд – гр. Драма, видно от което в книгата за жалби, съхранявана в Първоинстанционен съд – гр. Драма срещу Решение № 1890/21.11.2016 г. на Едноличния наказателен съд няма подадена жалба.

Представено е и Уверение от 09.10.2019 г., издадено от Районен съд гр. Драма, че в книгите за обжалвания, съхранявани в Раонен съд – гр. Драма срещу Решение № 1890/21.11.2016г. на Едночленен Първоинстанционен съд гр. Драма към предхождащия ден на издаването му няма подадена жалба.

По делото във връзка с направена съдебна поръчка за предоставяне на информация, касаеща установяване съдържанието на гръцкото право по реда на Европейската конвенция за обмен на правна информация между държави, съставена в Лондон от 17.06.1968 г. е постъпило Писмо от Министерство на правосъдието от 12.06.2019 г., към което е приложено Писмо с изх. № 232 от 21.05.2019 г. от Гръцкия институт за национално и МЧП, съдържащо юридическа информация на гръцки език относно релевантното гръцко законодателство по въпросите за обезщетение за неимуществени вреди по застраховка „Гражданска отговорност“, в случай на причинени телесни увреждания, при ПТП, нарушение и регулиране на движението по пътищата съгласно гръцкото право, в сила към 16.05.2015 г., както и постъпил на 27.08.2019 г. превод на приложенията към това писмо.

Във връзка с изпълнената съдебна поръчка по Регламент /ЕО/ № 1206/2001 г., към която е приложена оправдателната присъда на гръцкия съд е представена и допълнителна информация относно съдържанието на гръцкото право - Извлечение от НК на Република Гърция от интернет страницата на Министерството на правосъдието, с превод на български език.

Няма спор между страните, а това се установява и от представената застрахователна полица № 31944000634 /л. 86/, че за л.а. „Сеат“, модел „Леон“, рег. № *****собственост и управляван от К.Л.В. е налице застраховка „Гражданска отговорност” валидна от 01.03.2015 г. до 01.09.2015 г. от Застрахователна компания P.I.CO. LTD, чийто кореспондент в България е „ДЗИ – Общо застраховане“ АД.

Видно от представената Молба с вх. № 94-Г-264/17.10.2016 г., ищецът Д.К.А. е предявил претенция пред „ДЗИ – Общо застраховане“ АД като кореспондент на P.I.CO. LTD за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди в размер на 15 000 лв.

По делото е приета съдебно медицинска експертиза, от заключението на която се установява, че непосредсвено след процесното ПТП, ищецът е имал оторагия в ляво ухо /кръвотечение от ухото/, което обичайно настъпва след травма на слепоочната кост. В експертизата е посочено, че по делото не е приложена друга медицинска документация за извършени прегледи и изследвания от специалисти по УНГ, както и за провеждано лечение. Съгласно експертното заключение, теоретично е възможно вследствие на ЧМТ да настъпи кръвоточение от ухото, което е в следствие на перфорация на тъпанчевата мембрана, но на базата на оскъдно приложената медицинска документация не би могло да се даде категоричен извод дали е имало такава. След проведен преглед на ищеца е установено лекостепенно намаление на слуха на лявото ухо, като липсват обективни данни за претърпяната оторагия – промени по тъпанчевата мембрана. Според експертното заключение, установеното намаление на слуха около 2 г. и 6 мес. след претърпяното ПТП и не може да бъде обсъждано като пряко настъпило вследствие на него. Заключението на експерта е, че може да се приеме, че настъпилата оторагия е вследствие на претърпяното ПТП, както и че ако ищецът е ползвал предпазен колан може да не се е бил увредил.

Заключението от медицинската експертиза е оспорено от ищцовата страна, поради което по делото е допусната повторна съдебно-медицинска експертиза. Видно от заключението на допуснатата повторна медицинска експертиза, съгласно наличните данни, ищецът е получил централен отоневрологичен синдром, двустранен слухов неврит и тинитус синдром, за което се прилага копие от отоневрологично изследване на ищеца, от което става видно какъв е характера и степента на уврежданията. Съгласно експертното заключение е налице причинно-следствена връзка на уврежданията на ищеца с процесното ПТП. Видно от експертизата от 16.05.2015 г. до днес, ищецът търпи страдания, болки, дискомфорт от увредената слухово-вестибуларна система като оплакванията на ищеца продължават. По делото не са приложени документи за проведено лечение на ищеца. Експертното заключение е, че прогнозата за здравословното състояние на ищеца е неблагоприятна. За наблюдение и терапия остават двустранният слухов неврит, тинитус синдрома и централния отоневрологичен синдром.

В съдебно заседание от вещото лице е уточнено, че нистагъм е реакция на зрително вестибуларната система - движение на очите в определена посока и след провокация. Налице е нарушение на слуха на двете уши, по-изразено за лявото ухо, замаяност, световъртеж, нестабилност. Съгласно експертното мнение преди катастрофата пациентът е нямал оплаквания, но от момента на ПТП до изследването му присъстват тези оплаквания и продължават да се задълбочават. В момента ищецът има шумов синдром, шум в ушите, което говори, че има увреждане на вътрешното ухо.

В съдебно заседание заключението от повторната медицинска експертиза е оспорено от ответната страна досежно експертния извод, че е налице причинно-следствена връзка между уврежданията на ищеца и сегашното му здравословно състояние, както и досежно извода относно наличието на нови данни за такива увреждания, които не е имало до този момент.

По делото е допуснат и един свидетел на ищеца, за установяване на обстоятелства относно механизма на ПТП. От разпита на свидетеля И.А. – братовчед на ищеца се установява, че същият е присъствал на процесното ПТП и води също дело в съда срещу ответното дружество. Возел се е като пътник в л.а. „Опел Астра“, който е управлявал ищецът. Сочи, че катастрофата е станала, когато са се прибирали от гр. Кавала за гр. Гоце Делчев, като на влизане в гр. Драма, на първия светофар ищецът е карал по пътя си. На излизане от светофара, от дясната страна са чули удар и когато са ударили колата им, тя е започнала да се върти и се е обърнала на таван. Свидетелят посочва, че той се возил отпред. Светлината на светофара е била зелена. Сочи, че ищецът е навлязъл в кръстовището на зелена светлина, а този, който го е ударил е навлязъл на червено и ги е ударил, когато са излизали от кръстовището. Движели са се с 50 км. в час. Били са ударени от дясната страна на резервоара, в задната част на колата. Свидетелят посочва, че са били с колани, той е помогнал на всички и ги е изкарал от колата, ищецът също е бил с колан, той го е откопчал от колана, за да го изкара. Сочи, че не е вярно, че когато е разпитван пред гръцкия съд е казал, че светофарът в жълто е минавал в червено. Категоричен е, че колата, в която се е возил е навлязла в кръстовището, когато сигналът на светофара е бил зелен. На въпрос на съда дали в лентата за насрещно движение е имало кола срещу тях, отговорът на свидетеля е, че не е имало.

По делото е прието първоначално и преработено заключение от авто-техническа експертиза, от заключението на която се установява, че според показанията на всички разпитани свидетели се установява следният механизъм на ПТП – л.а. „Опел Астра“ с peг. № ******* се е движил по ул. „1-ви юли“ и се удря с л.а. „Сеат“ модел „Леон“ с peг. № *******на ул. „Вергина“, в резултат на което настъпват имуществени вреди на двата автомобила и са пострадали лицата Д.К.А. и Р.Л.А.. Водачът на л.а. „Сеат“, модел „Леон се е движил по ул. „Вергинас“ по посока от гр. Драма към Микрохори, а водачът на л.а. „Опел Астра“, с peг. № ******* се е движил по ул. „1-ви юли“ в посока от Кавала към Драма. Поради несъобразената скорост и на двамата водачи настъпва сблъсък при който л. а. „Опел Астра“ губи управление и като неуправляем се завъртва около оста си и напълно неконтролируем се качва на тротоара и сблъска малка стена, след което се обръща и спира върху частен имот. Съгласно заключението, л.а. „Сеат“, модел „Леон“ се е движил в момента на удара с около 15-20 км./ч., а л.а. „Опел Астра“ се е движил в момента на първия си удар с около 80 км/ч., а по време на втория удар, където е блъснал стената се е движил с около 60-70 км./ч.

Експертното мнение е, че водачът на л. а. „Сеат, модел „Леон“ е имал възможност да предотврати ПТП-то, ако е подходил с чувство за отговорност за своята сигурност без да разчита на другите учасници в движението. Съгласно заключението причината за настъпването на ПТП-то е не само несъобразената скорост от негова страна, не е само несъобразената скорост и на другия водач, а е само вследствие на неефикасното му обучение и самообучение по безопасно кормуване, поради което водачът на л.а. „Сеат“ не е имал възможност да предотврати ПТП-то в последния момент, тъй като и другият водач също е управлявал над предела на възможностите на автомобила си и над предела на реакциите си. Съгласно експертното заключение, водачът на л. а. „Опел Астра“ е имал възможност да предотврати ПТП-то, ако се е движил със скорост допустима от закона и не е разчитал на другите учасници. Видно от експертизата, водачът на л.а. „Сеат“ е имал възможност да възприеме от малко разстояние другия автомобил, не повече от 10 м., тъй като от лявата му страна е имало висока ограда със зеленина, която му е ограничила видимоста. След като вече е навлязъл в кръстовището е имал доста по-голямо разстояние, но само теоретична възможност да възприеме идващият от лявата му страна автомобил, но поради малкото време за реакция не е успял да предприеме адекватно действие.

Водачът на л.а. „Опел Астра“, с peг. № ******* е имал възможност да възприеме от по-голямо разстояние другия автомобил от около 20 м. След като е навлязъл в кръстовището движейки се по средната лента на движение имал доста по-голямо разстояние за възприемане, но поради значително по-високата му скорост на движение, след възприемането не е имал достатъчно време за адекватна реакция и ефективно действие. Съгласно експертното заключение л.а. „Опел Астра“ е бил оборудван с предпазни колани и механизмът дава възможност за известна свобода на движение, но при рязко движение, механизмът блокира с цел да предпази пътника. В процесното ПТП автомобилът се обърнал на лявата си част, като е легнал върху шофьорската врата. Водачът на автомобила е бил с предпазен колан, което го е спасило от смърт или от по-тежка травма.

В съдебно заседание заключението от авто-техническата експертиза е оспорено от двете страни, поради което по делото е допусната повторна авто-техническа експертиза. От заключението на същата се установява следният механизъм на ПТП - на 16.05.2015 г., около 20:00 ч. в гр.Драма, по ул. „1-ви юли” в посока от гр. Кавала към гр. Драма, в лявата зона на пътната лента предназначена за посоката му се е движел л.а. „Опел Астра“, с peг. № *******, управляван от Д.А.. Приближавайки кръстовището с ул. „Вергина“ скоростта му е била от порядъка на 79 км./ч. В същия момент на ул. „Вергина“ е спрял л.а. „Сеат Леон“, с peг. № *****управляван от К.В., изчаквайки на червен сигнал на светофара, за да продължи в посока към ул. „Хрисоверги“. Водачът на л.а. „Сеат“ е потеглил, като в момента на навлизане в кръстовището, л.а. „Опел“ се е намирал на 10 м. преди мястото на удара и водачът Д.А. е нямал техническа възможност да осъществи спиране. Ударът е челен с предна дясна зона на л.а. „Сеат“ в задна дясна зона на л.а. „Опел”. Преди произшествието л.а. “Сеат“ е спрял, а скоростта му в момента на удара е била от порядъка на 20 км./ч. Скоростта на л.а. „Опел“ преди и в момента на удара е около 79 км/ч.

Относно възможностите за водача на л.а. „Сеат Леон“, с peг. № *******да извърши адекватни и навременни действия за предотвратяване на ПТП и причината за настъпване на ПТП-то, експертът сочи, че свидетелските показания за сигналите на светофара за двете направления са различни.

Видно от експертизата, при хипотеза потегляне и навлизане в кръстовището при зелен сигнал за посоката на л.а. „Сеат“, водачът му не е могъл да предположи, че отляво приближава автомобил, който ще навлезе при червен сигнал на светофара. В този случай, той не е могъл да предотврати удара и причина за произшествието са субективните действия на водача на л.а. „Опел“, който е навлязъл при червен сигнал. При хипотеза потегляне и навлизане в кръстовището при червен сигнал за посоката на л.а. „Сеат“, водачът му е могъл да предотврати произшествието като не потегля, а изчака зеления сигнал. В този случай, причина за произшествието са субективните действия на водача на л.а. „Сеат“, който е навлязъл при червен сигнал.

Относно възможностите на вдача на л.а. „Опел Астра“, с peг. № ******* да извърши адекватни и навременни действия за предотвратяване на ПТП и каква е причината за настъпването му, експертът сочи две хипотези. При хипотеза потегляне и навлизане в кръстовището при зелен сигнал за посоката на л.а. „Сеат“, водачът на л.а. “Опел“, движейки се със скорост 79 км./ч. непосредствено преди ПТП от момента, в който л.а. “Сеат“ е потеглил, не е имал техническа възможност да спре преди кръстовището (без да навлезе в него), а при движение с разрешената в населено място скорост 50 км./ч., водачът на л.а. “Опел“, е имал техническа възможност да спре преди кръстовището. В този случай причина за произшествието са субективните действия на водача на л.а. „Опел“, който е навлязъл при червен сигнал.

При хипотеза потегляне и навлизане в кръстовището при червен сигнал за посоката на л.а. „Сеат“, водачът на л.а „Опел“, движейки се със скорост 79 км./ч. непосредствено преди ПТП от момента, в който л.а. “Сеат“ е навлязъл в кръстовището, не е имал техническа възможност да спре преди мястото на удара. Изводът е в сила и при движение с разрешената в населено място скорост 50 км./ч. В този случай причина за произшествието са субективните действия на водача на л.а. „Сеат“, който е навлязъл при червен сигнал.

При спрял автомобил в зоната на светофара, водачът на л.а. „Сеат”, в момента на потеглянето си, не е имал техническа възможност да възприеме приближаващия и намиращ се на 59 м. преди мястото на удара л.а. „Опел“. В момента на навлизането си в кръстовището водачът на л.а. „Сеат” е имал видимост над 100 м. в посоката на приближаваищя л.а. „Опел“. В този момент л.а. „Опел“ е бил на 10 м. преди мястото на удара.

Водачът на л.а. „Опел Астра“ с peг. № ******* е могъл да възприеме л.а. “Сеат“, когато л.а. „Опел“ е на 16 м. преди мястото на удара. При хипотеза потегляне и навлизане в кръстовището при зелен сигнал за посоката на л.а. „Сеат“, водачът му не е могъл да предположи, че отляво приближава автомобил, който ще навлезе при червен сигнал на светофара и не е могъл да предотврати удара. При хипотеза потегляне и навлизане в кръстовището при червен сигнал за посоката на л.а. „Сеат“, водачът му е могъл да предотврати произшествието като не потегля, а изчака зеленият сигнал.

Относно възможностите на л.а. „Опел Астра“ да предотврати удара и с какви технически действия, експертизата дава следното заключение:

При хипотеза потегляне и навлизане в кръстовището при зелен сигнал за посоката на л.а. „Сеат“, водачът на л.а. “Опел“ при движение с разрешената в населено място скорост 50 км./ч. е имал техническа възможност да спре преди кръстовището, с което и да предотврати удара.

При хипотеза потегляне и навлизане в кръстовището при червен сигнал за посоката на л.а. „Сеат“, водачът на л.а. “Опел“ не е имал техническа възможност да спре преди мястото на удара.

Видно от експертизата процесният автомобил е бил оборудван фабрично с предпазни колани за всички места - за водача и за пътниците.

Предпазният колан е ефективен при челен удар на автомобила или при удар близък до челния (под малък ъгъл спрямо надлъжната ос на автомобила), какъвто е удара в бетонната стена. При удар отляво, какъвто е конкреният случай при преобръщането на автомобила на лявата си страна коланът не е ефективен и не предпазва от удар на тялото и главата в елементи от интериора на автомобила отляво на водача - средната лява колонка и стъклото на предната лява врата.

От разпита на разпитаната свидетелка по делото К.Г.А.– съпруга на ищеца по делото се установява, че на следващия ден, сутринта след ПТП, което е станало на 16.05.2015 г. са го докарали в болницата в гр. Гоце Делчев. Свидетелката посочва, че ухото на ищеца е било със спукано тъпанче и в болницата са го прочистили. След това са ходили още 2-3 пъти на лекар, за да го чистят и около месец и половина са ходили да му слагат капки в ушите. Сочи, че ищецът не може да чува с това ухо и го е боляла главата от лявата страна изцяло, за което е пиел лекарства и е слагал капки. Изпитвал е болки, бил е син и не е можел да лежи. Лекувал се е около месец и половина. Понастоящем е по-добре, но не може изобщо да чува с едното ухо и понякога, когато е студено все още го боли.

При така установеното от фактическа страна, съдът намира от правна страна следното:

Настоящият състав намира, че е международно компетентен да разгледа предявените искове на основание чл. 13, § 2 във вр. чл. 11, §1, б. „б.“ от Регламент (ЕС) № 1215/2012г. на Европейския парламент и на Съвета от 12 декември 2012г. относно компетентността, признаването и изпълнението на съдебни решения по граждански и търговски дела в сила от 10 януари 2015 г.

Съобразно Решение на съда (втори състав) от 13 декември 2007 година по дело № C-463/06, препратката, предвидена в член 11, параграф 2 /аналогични от новия регламент чл. 13, параграф 2/ от Регламент (ЕО) № 44/2001 на Съвета от 22 декември 2000 година относно компетентността, признаването и изпълнението на съдебни решения по граждански и търговски дела към член 9, параграф 1, буква б) /аналогичен на чл. 11, параграф 1, б. „б.“/ от него трябва да се тълкува в смисъл, че пострадалото лице може да предяви иск направо срещу застрахователя пред съда по своето местожителство в държава-членка, когато такъв пряк иск е възможен и застрахователят е с адрес на управление на територията на държава-членка.

Като взе предвид, че в случая страните, че страните не спорят, че договорът, с който е застрахована гражданската отговорност на водача К.В. (гръцки гражданин) е сключен с гръцки застраховател (ответното дружество) и същият има действие на територията на РГърция, където е настъпило процесното ПТП, съдът прима, че в случая приложимото материално право по делото е това на Република Гърция.

В тази връзка и по реда на Европейската конвенция за обмен на правна информация между държавите, обнародвана в ДВ, бр. 43/31.05.1991 г. по делото е събрано съдържанието на нормите от националното право на Република Гърция, с оглед на което съдът намира, че предявените искове за заплащане на обезщетение за претърпени неимуществени вреди следва да се квалифицират по чл. 914 във връзка с чл. 932 от Гражданския кодекс на Република Гърция, вр. чл. 10, т. 1, чл. 7 от Президентски указ 237/1986.

От проведените процедури по установяване на чуждото право е видно, че застрахователят покрива гражданската отговорност на собственика, ползвателя и всеки шофьор, като застрахователното покрие включва отговорността срещу трети лица за настъпили физически увреди – чл. 6 от Президентски указ № 237/1986 г. В същият указ се съдържа и разпоредба съответстваща на чл. 226 КЗ (отм.), според която пострадалото лице има право на собствена претенция срещу застрахователя. Настоящият състав приема, че не е налице нарушение на правата на страните, като в определението за насрочване е посочил, че предявеният иск има своята правна квалификация в чл. 226 КЗ (отм.), доколкото предпоставките за възникването на гражданската отговорност са идентични и в българското и в гръцкото право, а разпределението на доказателствената тежест между страните е направено в съответствие именно с тези предпоставки.

В конкретния случай относимите нормативни актове са: Президентски указ № 237/1986 г., уреждащ въпросите във връзка със застрахователното покритие в рамките на задължителната застраховка „Гражданска отговорност“, както и момента, от който застрахователят дължи лихви, при неизпълнение на задължението си да се произнесе в определения срок, нормативният акт, уреждащ отговорността при непозволеното увреждане, общата деликтна отговорност е Гръцкия граждански кодекс, а нормативният акт за правилата за движение по пътищата е Закон 2696/1999.

Гражданската отговорност при пътно-транспортни произшествия като отговорност за деликт се урежда по избор на ищеца или от разпоредбите на специален закон ГПN/1911 г. „относно регулирането на автомобилите“, с допълнително прилагане на общите разпоредби на Гражданския кодекс, или изключително и само от общите разпоредби относно деликт на Гражданския кодекс. Разпоредбите на закон ГПN/1911 г. уреждат гражданската отговорност от щета на трети лица или вещи, нанесени с автомобил. Тази отговорност е обективна.

С оглед фактическите твърдения, изложени в исковата молба, съдът приема, че ищецът не претендира вреди нанесени от автомобил, а претендира вреди от виновно човешко поведение, поради което са приложими нормите на гръцкия Граждански кодекс, както и нормата на чл. 10 от Президентски указ № 237/1986 г., предвиждаща, че пострадалото лице има съгласно застрахователния договор и до сумата в него собствена претенция срещу застрахователя, която претенция съобразно т. 2 придобива давност след изтичането на пет години от деня на произшествието. С петгодишен срок се погасява и общата деликтна отговорност - чл. 937 ГК, която започва да тече от момента, в който пострадалото лице е узнало за щетата.

Следователно предявеният иск е с правно основание чл. 914 от ГК и свързаната с него норма на чл. 932. Съгласно чл. 914 от Гръцкия граждански кодекс (ГГК), който навреди другиго противоправно и виновно е длъжен да го компенсира. В чл. 932 от ГГК е регламентирано обезщетяването на неимуществени вреди, претърпени от увреждане на здравето, които се присъждат по преценка на съда в разумен размер.

Предпоставките за деликтната отговорност са: човешко поведение, незаконно поведение, виновно поведение, настъпване на щета, причинно-следствена връзка между незаконното поведение и настъпилата щета. Виновността се състои от две степени - измама и небрежност, която може да е лека или тежка, като степента на вината не се отразява върху определянето на обезщетението, освен когато законова разпоредба изрично го предвижда.

С оглед на нормативната уредба, настоящият съдебен състав намира, че предявеният иск е неоснователен и недоказан поради следните съображения:

На първо място по делото не се установи, че е налице виновно и противоправно поведение от страна на водача на лекия автомобил „Сеат“, „Леон“, рeг. № *******В.К.Л..

В тази връзка от представеното Решение № 1890 от 21.11.2016 г. на Първоинстанционен съд - гр. Драма, Наказателно отделение, получено по делото и посредством съдебна поръчка по реда на Регламент (ЕО) № 1206/2001 се установи, че при разглеждане на наказателното дело в Република Гърция, гръцкият водач К.В. е обявен за невинен за това, че по небрежност, т.е. поради непроявено внимание, което е трябвало и е можел да прояви, не предвижда наказуемите последствия от своето действие и причинява повреда на здравето на ищеца, по-конкретно е обявен за невинен за това, че управлявайки собствения си лек автомобил *****се е движил по ул. Вергинас в посока ул. Хрисоверги и когато стига на пресечката с ул. „1-ви юли“, не управлява благоразумно и с постоянно внимание, прави опит да премине кръстовището, нарушавайки червения светофар, който е имал в посоката си на движение, в резултат на което се сблъсква с лекия автомобил с peг. номер *******, управляван от ищеца Д.А., причинявайки му кръвотечение от лявото ухо.

В мотивите на решението на наказателния съд е посочено, че от целия доказателствен материал и по-конкретно от показанията на свидетелите се е доказало, че в гр. Драма, на 16.05.2015, обвиняемият К.В., управлявайки собствения си лек автомобил с рег. № РТМ-6745 по ул. Вергина, в посока към ул. Хрисоверги, стигайки на пресечката на предишната улица с ул. „1-ви юли“, спира автомобила поради червения светофар. След като светофарът светва зелено, тръгва по пътя си, обаче движението му е пресечено от лекия автомобил с рег. № Е4362КС, управляван от Д.К.А., който минава на червено, поради което поради липса на вина от страна на гръцкия водач за причиняването на инцидента, гръцкият съд постановява оправдателна присъда.

От представеното Удостоверение от 17.01.2018 г. от Първоинстанционен съд - гр. Драма /в превод от гръцки език/ се установи, че в книгата за жалби, съхранявана в Първоинстанционен съд – гр. Драма няма подадена жалба срещу Решение № 1890/21.11.2016 г. на Едноличния наказателен съд, Драма.

Посоченият факт се потвърждава и от представеното Уверение от 09.10.2019 г., издадено от Районен съд гр. Драма, че в книгите за обжалвания, съхранявани в Раонен съд – гр. Драма срещу Решение № 1890/21.11.2016г. на Едночленен Първоинстанционен съд гр. Драма към деня, предхождащ датата на издаване на уверението няма подадена жалба.

Следователно, съдът намира, че от представените Удостоверение от 17.01.2018 г. от Първоинстанционен съд - гр. Драма, Уверение от 09.10.2019г., издадено от Районен съд гр. Драма, както и от приложената по делото допълнителна информация относно съдържанието на гръцкия Наказателно-процесуален кодекс, събрана по реда на Регламент /ЕО/ № 1206/2001г., към която е приложена и оправдателната присъда на гръцкия съд се установява, че присъдата е влязла в сила, тъй като не е била протестирана/обжалвана от прокурора в законоустановения срок, а пострадалите лица в случая нямат право на жалба - чл. 486 от гръцкия НПК.

В тази връзка, по делото се установи, че гръцкият водач К.В. е признат за невиновен за настъпилото произшествие с влязъл в сила съдебен акт, който има задължителна сила за гражданския съд на основание чл. 300 ГПК относно това извършено ли е деянието, неговата противоправност и виновността на дееца. Оправдателната присъда, издадена от съд на държава членка, не подлежи на признаване по нарочен ред в България, тъй като от една страна не подлежи на изпълнение, а от друга страна и по аргумент от Рамково решение 2008/675/ПВР на Съвета на ЕС и Решение на СЕС от 21 септември 2017 г., Бешков, С-171/16, според което национална процедура за признаване на присъда, постановена в друга държава членка от компетентните съдилища, като тази, предвидена в чл. 463-466 от НПК противоречи на разпоредбите на Рамково решение 2008/675/ ПВР на Съвета от 24 юли 2008; както и на международните договори, по които Република България е страна, съгласно които постановеното окончателно решение или присъда е пречка за наказателно преследване за същото деяние у нас.

В конкретния случай водачът К.В. е оправдан за същото деяние, което е предмет на исковата молба, като с присъдата е постановено, че той е невиновен за преминаване на червен светофар, при което да е причинил по непредпазливост телесно нараняване или увреждане на здравето на ищеца – Д.А. - кръвотечение от лявото ухо - чл. 314, ал. 1а (т.е. предл. първо) от гръцкия НК.

Правната материя относно признаването и изпълнението на чуждестранните присъди е регулирана от Европейската конвенция за международно признаване на присъди, която е ратифицирана от Република България със закон от 28.01.2004 г./обн., ДВ, бр. 11 от 2004 г., в сила от 1.07.2004 г./. Правилното прилагане на принципа за равностойност е от съществено значение за ЕС, поради което е прието и Рамково решение 2008/675/ПВР на Съвета от 24 юли 2008 г. за вземане предвид на присъдите, постановени в държавите-членки на ЕС в хода на новообразувани наказателни производства /обн. L ОВ, стр. 220 от 15.08.2008 г./. Рамковото решение е транспонирано от българската държава чрез правилото на чл. 8, ал. 2 от НК, според което влязла в сила присъда, постановена в друга държава-членка на ЕС, за деяние, което съставлява престъпление по българския НК се взема предвид във всяко наказателно производство, което се провежда срещу същото лице в Р. България. Това означава, че присъда, постановена от друга държава членка, поражда същите правни последици като присъда, постановена от националния съд, независимо дали последиците се разглеждат от националното законодателство. Относно приложението на чл. 8, ал. 2 от НК съществува противоречива практика на българските наказателни съдилища.

В международните актове се прави разлика между признаването и изпълнението на присъда, постановена от чуждестранен съд и вземане предвид на последиците от такава присъда. Регулацията за признаването и изпълнението на европейски съдебни решения по наказателни дела се съдържа в част втора на ЕКМПП, а за държавите членки на ЕС се прилага Рамковото решение 2008/909/ПВР, като и в двата акта е предвидена дълга и сложна процедура. Зачитането на международните последици на предишни присъди е уредно в друга част от Конвенцията, а за държавите членки на ЕС се прилага друго Рамково решение 2008/675/ПВР, без специална процедура. Различните режими се базират на принципа, че изпълнението на наказанието е елемент от съдържанието на присъдата, а предишното осъждане е вторична нейна правна последица, която се взема предвид при всяко новообразувано наказателно производство. В този смисъл е съдържанието на разпоредбите на чл. 4, ал. 2 от НК и чл. 463 от НК. От това съдържание става ясно, че целта на признаването на чуждестранната присъда в процедурата по чл. 463 и сл. от НПК е нейното изпълнение, а не вземането й предвид, което е вторична нейна правна последица. Тази процедура е необходима само когато трябва да се изпълни чуждестранна присъда, но не и когато следва да се вземат предвид другите нейни правни последици, предвидени в националното законодателство. Противоречието в българската съдебна практика следва да се счита за окончателно преодоляно с постановяване на решението на Съда на ЕС от 21 септември 2017 г. по дело С-171/16. Според т. 2 на това решение Рамково решение 2008/675 трябва да се тълкува в смисъл, че не допуска вземането предвид в държава членка на предишна присъда, постановена от съд на друга държава членка, да бъде обусловено от предварителното провеждане на национална процедура по признаване на тази присъда от компетентните съдилища на първата държава членка, каквато е процедурата, предвидена в чл. 463-466 от НПК. /в този см. /Решение № 84 от 20.06.2019 г. по гр.д. № 2359/2018 г. на ВКС, ІІІ  Г.О./.

В конкретния случай, с постановяването на оправдателната присъда, с която гръцкият водач К.В. е обявен за невинен за това, че по небрежност е причинил процесното ПТП се обуславят гражданскоправните последици от постановената присъда на наказателния съд за посоченото деяние. Тези последици не са елемент от присъдата, а са вторични, затова по изложените по-горе съображения следва да се зачетат директно от гражданските съдилища в производството по съответните закони.

Съгласно чл. 621, ал. 1 ГПК съдебното решение или друг акт се зачита от органа, пред който се предявява, въз основа на препис, заверен от постановилия го съд и придружаващото го удостоверение, когато акт на Европейския съюз изисква това.

Следователно, настоящият състав намира, че въз основа на сочената норма и по силата на чл. 300 ГПК следва да се приеме и зачете влязлото в сила Решение № 1890/21.11.2016г. на Едночленен Първоинстанционен съд гр. Драма, Република Гърция, с което е прието, че водачът на процесното МПС - К.В. е невинен за това, че по небрежност, управлявайки собствения си л. а. *****движейки се по ул. Вергинас към ул. Хрисоверги, стигайки на пресечката с ул. „1-ви юли“ не управлява благоразумно и с постоянно внимание, като прави опит да премине кръстовището, нарушавайки червения светофар, който е имал в посоката си на движение, в резултат на което се сблъсква с л.а. с peг. № *******, управляван от Д.А., причинявайки му кръвотечение от лявото ухо. Следователно не се установи по делото, че от страна на водача на л.а. „Сеат Леон“ е налице нарушение на правилата за движение по пътищата, което от своя страна да е причинило процесното непозволено увреждане.

В тази връзка следва да се приеме, че не е налице извършено противоправно деяние по вина на водача К.В., респ. не се установи, че процесното ПТП е реализирано вследствие на виновно и противоправно поведение на застрахования при ответното дружество водач на лекия автомобил „Сеат“, модел „Леон”, с рег. № *******., като отсъствието на този елемент от фактическия състав на деликта е достатъчно основание за отхвърляне на предявения иск като неоснователен. На следващо място не е установено също така и че именно от противоправното поведение на този водач са причинени процесните вреди на ищеца, т.е. не е установена и причинно - следствената връзка между твърдяното противоправно поведение и причинените неимуществени вреди на ищеца, поради което не е налице и този елемент от фактическия състав на непозволеното увреждане.

Предвид изложеното, както и предвид функционалната обусловеност на отговорността на ответника от настъпило застрахователно събитие вследствие на виновно и противоправно поведение на застраховано лице - собственик или ползвател лек автомобил - предмет на сключена с него застраховка по риск „Гражданска отговорност” и възникнали вреди за ищеца, които да са пряка и непосредствена причина от това поведение, съдът намира, че поради липсата на елементите от фактическия състав на непозволеното увреждане, които съгласно гръцкото материално право са идентични с предпоставките на деликтната отговорност по нашето, а именно - човешко поведение, незаконно поведение, виновно поведение, настъпване на щета, причинно-следствена връзка между незаконното поведение и настъпилата щета и следва да са кумулативни, предявеният иск се явява неоснователен на това основание и следва да се отхвърли.

С оглед изхода на спора и на основание чл. 78, ал. 3 ГПК ищецът следва да заплати на ответника направените разноски по делото в размер на 4665,43 лв., съобразно представен списък с разноски по чл. 80 ГПК.

Водим от горното, съдът        

 

Р   Е   Ш   И   :

 

ОТХВЪРЛЯ предявения от Д.К.А., ЕГН **********, чрез адв. С.Н., със съдебен адрес:*** против P.I.CO. LTD (П.И.К.Л.) - клон в Република Гърция, чрез адв.  Д.Д., със съдебен адрес:*** иск с правно основание чл. 914 във връзка с чл. 932 от Гражданския кодекс на Република Гърция, вр. чл. 10, т. 1, чл. 6 и чл. 7 от Президентски указ 237/1986 за заплащане на обезщетение за претърпени неимуществени вреди в резултат на ПТП, настъпило в гр. Драма, Република Гърция на 16.05.2015 г. в размер на сумата от 30 000 лв., ведно със законна лихва върху главницата от датата на увреждането до окончателното й изплащане като НЕОСНОВАТЕЛЕН.

ОСЪЖДА Д.К.А., ЕГН ********** да заплати на P.I.CO. LTD (П.И.К.Л.) на основание чл. 78, ал. 3 ГПК сумата от 4665,43 лева – разноски по делото.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване в двуседмичен срок от съобщаването му на страните пред САС.                                                               

 

 

 

                                               ПРЕДСЕДАТЕЛ: