Р Е
Ш Е Н
И Е № 98
гр.Кюстендил,
15.05.2023г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Кюстендилският административен съд, в открито
съдебно заседание на единадесети май две хиляди двадесет и трета година, в
състав:
Административен
съдия: НИКОЛЕТА КАРАМФИЛОВА
и секретар Лидия
Стоилова, като разгледа докладваното от съдия Карамфилова адм.д.№374/2022г.
по описа на КАС, за да се произнесе взе предвид:
В.А.З. ***, съдебен адрес *** чрез
пълномощника му адвокат Д.М. *** оспорва заповед за прилагане на принудителна
административна мярка №22-1910-000022/11.11.2022г. на началник група в ОДМВР
Кюстендил, сектор ПП Кюстендил, с която му е наложена принудителна
административна мярка по чл.171, т.2а, б.“а“ от ЗДвП – прекратяване на
регистрацията на ППС за срок от 6 месеца. Развиват се съображения за
незаконосъобразност, поради нарушения на процесуалните правила и
материалния закон. Претендират се разноски.
Ответникът чрез процесуалният
си представител излага съображения за неоснователност на жалбата и правилност
на оспорената ЗППАМ. Претендира се юрисконсултско възнаграждение.
Кюстендилският административен
съд след като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната
съвкупност, приема за установено следното:
До издаването на оспорената
заповед се е стигнало след като на жалбоподателя е съставен АУАН
№169760/09.11.2022г. за това, че на 23.10.2022г. около 17.00 ч. е управлявал
собствения си лек автомобил Ауди А6 с рег.№КН0015КА, след като е лишен от право
да управлява МПС по административен ред /срав. НП
№21-5310-001158/09.09.2021г./.
Като
доказателства по делото са приети 2 бр. справки, съдържащи снимков материал на
лицата В.А.З.
и Е.А.З. с оглед установяване приликата между жалбоподателя и неговия брат.
Приобщено
е и НП
№21-5310-001158/09.09.2021г., от което е видно, че на жалбоподателя е наложено
административно наказание „глоба“ в размер на 2000 лв. и административно
наказание „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 24 месеца за
нарушение на 174, ал.3 от ЗДвП, като същото е влязло в сила на 21.12.2021г.
/вж. справка за нарушител/.
Събрани са
гласни доказателства. Свидетелите К. и Е. *** свидетелстват, че на 23.10.2022
г. при изпълнение на служебните си задължения забелязали паркиран на
кръстовището на ул.Цар Освободител и ул.Христо Ботев лек автомобил Ауди А6, за
който знаели, че се управлява от В.З. – лице с отнето СУМПС. Решили да
концентрират движението си в района, за да видят кой ще управлява автомобила,
защото понякога се управлявал и от други лица. Не след дълго видели автомобила
в движение и при включването в движението по ул.Цар Освободител се
позиционирали зад него, при което установили, че водач от В.З.. При уширението
при паметника на Ильо войвода му подали звуков и светлинен сигнал, но водача не
се подчинил, ускорил и продължил движението към магазин Фантастико. После завил
по ул.С. и спрял през дома му. Служителите не са губили контакт с автомобила.
Свидетелите са категорични, че от шофьорското място на автомобила е слязъл В.З..
В този момент те са спирали със служебния автомобил. Водачът влязъл у дома и
повече не излязъл. Появил се брат му Е.З., който пред полицейските служители
заявил, че не е управлявал МПС-то, но не пожелал да напише обяснение. Свидетелите
извикали за съдействие други служители на ОДМВР – Кюстендил, които пристигнали
на място. Св.Й. посочва, че след пристигането си на място пред дома на
жалбоподателя е разговарял с Е.З., който лично му заявил че не е управлявал
автомобила. След това влязъл в къщи за лична карта и повече не се появил.
Разпитан
като свидетел е Е.З. – брат на жалбоподателя. Същият заявява, че на въпросния
ден той е управлявал лекия автомобил, не е разбрал за отправения му сигнал за
спиране, не е забелязал полицейските служители. Пред дома му категорично е
заявил на полицаите, че той е управлявал, а не брат му. В.З. също излязъл и
заявил, че не е карал автомобила.
В снетите
показания на св.Г. и св.М. – съседи на жалбоподателя, се сочи, че на въпросния
ден са видели Е.З. да пристига с колата и да се прибира, след което са
пристигнали полицаи. Не знаят причината за полицейското присъствие.
С оглед така установената
фактическа обстановка по делото съдът намира жалбата за допустима, като
подадена срещу акт, подлежащ на оспорване по съдебен ред, в срок, от
процесуално легитимен субект и пред компетентен да я разгледа съд.
След служебна проверка
законосъобразността на оспорения административен акт на основанията по чл.146
от АПК и оплакванията в жалбата, както и по реда на чл.168 от АПК, съдът намира
следното от правна и фактическа страна:
Оспорената ЗППАМ №22-1910-000022/11.11.2022г.
на началник група в ОДМВР Кюстендил, сектор ПП Кюстендил представлява мотивиран
административен акт, съдържащ изложение на фактически обстоятелства, които
правилно са отнесени към хипотезата на чл.171, т.2а, б.“а“ от ЗДвП, в
предписаната от закона форма. Волята на административния орган е ясна и
безпротиворечива, като недвусмислено е посочено МПС-то, което се управлява от
жалбоподателя, къде и при какви обстоятелства, поради което съдът счита, че
съдържанието на ЗППАМ е съобразено с изискванията на чл.59, ал.2 от АПК. Същата
е издадена от компетентен орган с оглед анализ на разпоредбата на чл.172, ал.1
от ЗДвП във вр.с представената заповед №277з-1046/30.06.2017г.
С оглед преценка
законосъобразността на акта във връзка с останалите основания по чл.146 от АПК
съдът приема, че и материалния закон, като правно основание, е приложен
правилно. Преценката на писмените доказателства по делото поотделно и в
съвкупност показва наличие на
предпоставките на чл.171, т.2а, б.“а“ от ЗДвП – управление на МПС от
водач, който е лишен от право да управлява МПС по административен ред. От
справка за нарушител и НП №21-5310-001158/09.09.2021г., влязло в сила на
21.12.2021г., се установява безспорно, че В.З. е лишен от право да управлява
МПС по административен ред. Разпоредбата на чл.150а, ал.1 от ЗДвП определя, че
за да управлява МПС, водачът трябва да притежава свидетелство за управление,
валидно за категорията, към която спада управляваното от него моторно превозно
средство, да не е лишен от право да управлява МПС по съдебен или
административен ред, както и свидетелството му за управление да е в срок на
валидност, да не е временно отнето по реда на чл.171, т.1 или 4 или по реда на
чл.69а от НПК и да не е обявено за невалидно, тъй като е изгубено, откраднато
или повредено. Анализът на доказателствения материал по делото след съвкупна
преценка води до извода, че на 23.10.2022г. около 17.00ч. жалбоподателят е
управлявал лек автомобил Ауди А6 с рег.№КН0015КА, след лишаването му от това
право по административен ред. В този смисъл съдът приема, че с поведението си е
нарушил нормата на чл.150а, ал.1 от ЗДвП, поради което и законосъобразно е
издадена процесната заповед. Предназначението
на ПАМ е да осуети възможността на дееца да извърши други подобни нарушения,
като тези мерки не съставляват вид административно наказание. Релевантният за
приложението на чл.171, т.2а, б.“а“ от ЗДвП юридически факт е фактът на
допуснато административно нарушение, което е установено и подведено под
приложимата материалноправна норма за ангажиране на административната/наказателната
отговорност на жалбоподателя. За да наложи ПАМ, за компетентния орган е
достатъчен съставеният надлежно АУАН с констатирано от компетентните лица
нарушение, което при условията на обвързана компетентност го задължава да
наложи посочените мерки /установено е управление на МПС от лице, което е лишено
от това право по административен ред/.
Не се
възприемат за основателни релевираните възражения, свързани със субекта на
нарушението, а именно че автомобила е управляван от Е.З.. Съдът кредитира
показанията на контролните органи, които са възприели пряко и непосредствено по
време на движение на автомобила, че водач на същия е жалбоподателя и са го
последвали до дома му, където е спрял МПС-то и е слязъл от шофьорското място.
Свидетелските показания на Е.З. и съседите не се възприемат от съда за
достоверни, а като такива, които целят оневиняване на оспорващия с цел
ненастъпване на неблагоприятните за него последици от ПАМ.
Гореизложеното мотивира съда
да отхвърли жалбата като неоснователна, доколкото ЗППАМ се явява
законосъобразна, постановена при отсъствие на основанията по чл.146 от АПК.
Разноски се присъждат на ответната страна за
процесуално представителство в размер на 100 лв. юрисконсултско възнаграждение.
Воден от горното и на
основание чл.172, ал.2 от АПК, съдът
Р Е
Ш И:
ОТХВЪРЛЯ
жалбата на В.А.З.
*** срещу заповед за прилагане на принудителна административна мярка
№22-1910-000022/11.11.2022г. на началник група в ОДМВР Кюстендил, сектор ПП Кюстендил,
с която му е наложена принудителна административна мярка по чл.171, т.2а, б.“а“
от ЗДвП – прекратяване на регистрацията на ППС за срок от 6 месеца.
ОСЪЖДА В.А.З. *** да заплати на ОДМВР – Кюстендил, ул.“Цар
Освободител“ №12 юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лв. /сто/.
Решението е
окончателно.
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪДИЯ: