Р Е Ш Е Н И Е
№
гр.Русе, 21.01.2020 г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
РУСЕНСКИЯТ
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, в открито заседание на петнадесети януари през
две хиляди и двадесета година, в състав:
Председател: ВИЛИАНА ВЪРБАНОВА
Членове: ДИМИТРИНКА
КУПРИНДЖИЙСКА
ИВАЙЛО ЙОСИФОВ
при
секретаря Мария Станчева и с участието на прокурора Валентина Личева, като
разгледа докладваното от съдия Йосифов к.а.н.д.
№ 357 по описа на съда за 2019 г.,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е касационно по чл.63, ал.1, изр.2 от ЗАНН във вр. чл.208 и сл. от глава XII от АПК.
Образувано е по касационна жалба на Х.Й.
(F. Y.), турски гражданин, роден на *** г., чрез процесуалния му представител,
против решение № 725/25.10.2019 г., постановено по АНД № 1603/2019 г.
по описа на РРС, с което е потвърдено наказателно постановление № 38-0000969/26.07.2019
г. на началника на ОО „Автомобилна администрация“ – Русе. С наказателното постановление,
на основание чл.93в, ал.11 от ЗАвПр, за нарушение по чл.12, § 2, б.“б“ т.(ii) от Приложение „Контролен уред“ към Европейската
спогодба за работата на екипажите на превозните средства, извършващи
международни автомобилни превози (AETR) във вр. с чл.78, ал.1, т.2 от ЗАвПр, на
касатора е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 1500 лева. Като
касационни основания се сочат допуснати съществени нарушения на процесуалните
правила и нарушение на материалния закон. Твърди се, че неправилно въззивната инстанция
е приела за доказано, че нарушението попада в компетентността на българските
власти, както и че в случая намира приложение Европейската спогодба (AETR).
Поддържа, че неправилно районният съд е приел също, че в извънсъдебната фаза на
производството не са допуснати съществени нарушения на чл.42, т.3 и чл.57,
ал.1, т.5 от ЗАНН, изразяващи се в непосочване на мястото на извършване на
нарушението в акта за установено административно нарушение (АУАН) и
наказателното постановление, което водело до невъзможност да се определи и кои
са местно компетентните контролни органи. Поддържа, че не въззивната инстанция
не констатирала и допуснатите нарушения по чл.42, т.5 и чл.57, ал.1, т.6 от ЗАНН, които се изразявали в неточното посочване на нарушените законни разпоредби
в АУАН и НП. По посочените съображения
се иска отмяната на обжалваното решение и решаване на делото по същество чрез
отмяната на наказателното постановление.
Ответникът по касационната жалба – ОО
„Автомобилна администрация“ – Русе не е депозирал писмен отговор. В съдебно
заседание не изпраща представител.
Представителят на Окръжна прокуратура
– Русе дава заключение за неоснователност на жалбата и оставяне в сила решението
на РРС.
Съдът, като взе предвид изложените в
жалбата оплаквания, становищата на страните и събраните по делото
доказателства, след касационна проверка на обжалваното решение по чл.218, ал.2
от АПК, приема за установено следното:
Касационната жалба е процесуално допустима
– подадена е в срок, от надлежна страна, срещу невлязъл в сила съдебен акт,
поради което подлежи на разглеждане. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.
Касационната инстанция споделя изложените от
районния съд съображения по тълкуването и приложението на закона. Обосновано
въззивната инстанция е приела, че касаторът, като водач на товарен автомобил, е
извършвал международен превоз на товари от Холандия (Нидерландия) за Турция през
територията на Република България с превозно средство, регистрирано в Турция,
която макар да не е страна – членка на ЕС, е такава по Европейската спогодба (AETR).
Текстът на чл.2, § 3, б.“а“ от Регламент (ЕО) №
561/2006 изрично предвижда, че за международни транспортни операции, извършвани
отчасти извън Общността, Швейцария и страните, които са договарящи се страни по
Споразумението за Европейското икономическо пространство, вместо посочения
регламент се прилага AETR за превозните средства, регистрирани в Общността или
в страни, които са договарящи се страни по AETR, за цялото пътуване. Следователно в случая приложение намира именно
посочената Европейска спогодба, към изискванията на която препраща и посочената
в наказателното постановление разпоредба на чл.78, ал.1, т.2 от ЗАвПр.
Неоснователни са възраженията на касатора,
аргументирани с нормата на чл.4 от ЗАНН, според които българските контролни
органи не разполагали с компетентност да установяват извършеното нарушение и да
налагат административно наказание за него, тъй като той бил чужд гражданин и не
било доказано, че нарушението е извършено на територията на Република България.
В Протокола за присъединяването към Европейската спогодба (AETR) е предвидено
следното: “Договарящите страни считат, че е желателно всяка договаряща страна
да вземе необходимите мерки, чрез които да бъде в състояние да преследва
нарушенията на разпоредбите на тази спогодба, не само когато те са извършени на
нейна територия, но и когато са извършени на територията на друга държава, по
време на международен превоз, извършван от пътно превозно средство, което тя е
регистрирала“. Следователно между цитирания протокол и чл.4 от ЗАНН съществува известно
противоречие, но само в частта по отношение на нарушенията, извършени в
чужбина, като Европейската спогодба (AETR) обвързва санкционната компетентност
на органите от съответната страна-членка с мястото на регистрация на ППС, с
което е извършено нарушението, докато чл.4 от ЗАНН – с гражданството на
нарушителя. Няма противоречие по въпроса за компетентността на контролните
органи, основана на местоизвършването на нарушението на територията на
съответната страна-членка.
В конкретния случай се касае до нарушение,
извършено чрез бездействие – чрез невъвеждане на необходимите данни в картата
на водача за периода, през който той е нямал възможност да използва монтирания
на превозното средство дигитален тахограф, поради това, че се намира извън
превозното средство. Бездействието не се ограничава до периода, за който е
следвало да бъдат въведени данните – от 12:30 часа до 15:15 часа и от 18:20
часа до 19:55 часа на 15.07.2019 г., а продължава и на територията на Република
България като липсата на въведени данни за посочения период е установена при
извършена проверка на територията на страната – в гр.Русе, по бул.“България“ №
123, чрез разпечатка от картата на водача, която разпечатка е изготвена на
същата дата – 26.07.2019 г. Следователно процесното нарушение, извършено чрез
бездействие, макар и започнало в чужбина, е продължило и на територията на
страната, където е било констатирано и където, в съответствие с чл.4 от ЗАНН и Протокола
за присъединяването към Европейската спогодба (AETR), за извършването му на касатора
е наложена санкция от местно компетентния административнонаказващ орган –
чл.48, ал.1 от ЗАНН.
Доколкото се касае за нарушение, извършено чрез
бездействие то, съобразно константната практика на ВКС, според която
административните нарушения, осъществени чрез бездействие, се считат извършени
там, където е било дължимо съответното правнорелевантно действие, правилно в
АУАН и в НП мястото на извършване на нарушението е описано чрез посочване на
маршрута, по който е бил извършван международния обществен превоз на товари, по
време на който е следвало да бъдат въвеждани данните – от Холандия
(Нидерландия) за Турция.
Както в АУАН, така и в НП са посочени нарушените
законови разпоредби. Обстоятелството, че абревиатурата AETR (от френски: Accord Européen sur les
Transports Routiers), която всъщност
обозначава Европейската спогодба, е посочена в наказателното постановление след
нормата на чл.78, ал.1, т.2 от ЗАвПр, която пък предшества посочения като
нарушен текст на чл.12, § 2, б.“б“ т.(ii) от Приложение „Контролен уред“, не
води до извод, че това задължение не е изпълнено или че е изпълнено по начин
наказаното лице да не може да разбере по кой законов текст е квалифицирано
вмененото му нарушение.
По изложените съображения следва да се приеме, че
районният съд не е допуснал процесуални нарушения и нарушения на материалния
закон и е постановил едно правилно решение, което следва да бъде оставено в
сила.
Така
мотивиран и на осн. чл.221, ал.2, пр.1 от АПК, съдът
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ
В СИЛА решение № 725/25.10.2019 г., постановено по АНД № 1603
по описа за 2019 г. на Районен съд - Русе.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: