№ 3947
гр. Варна, 21.10.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и първи октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Ирена Н. Петкова
Членове:Наталия П. Неделчева
мл.с. Симона Р. Донева
като разгледа докладваното от Наталия П. Неделчева Въззивно частно
гражданско дело № 20223100502048 по описа за 2022 година
за да се произнесе, съобрази следното:
Производството е образувано по частна жалба на Д. Д. П.,чрез
адв. А. срещу Определение №260696/19.08.2022г., постановено по гр.д.
№4032/2019г. по описа на ВРС, с което молбата му за отмяна на допуснато
обезпечение е била оставена без разглеждане. Според жалбоподателя,
определението е неправилно, незаконосъобразно и необосновано, поради
което моли да бъде отменено. Счита, че неправилно първ. Съд се е позовал на
разясненията в ТР 6/2013г., които според него са неотносими в случая, тъй
като касае недвижими имоти, а не движими вещи. Излага, че той е придобил
владението върху процесния влекач след сключване на предварителен
договор и заплащане на продажната цена. Пречка за изповядване на сделката
по нотариален ред е наложения запор върху товарния влекач, който е
придобит чрез публична продан от Станислав Калчев. Според жалбоподателя,
за да откаже разглеждането на жалбата, съдът е съобразил също така
възражението, подадено от ищеца М. Х., но е пропуснал да обсъди факта, че
самият ищец се е снабдил с изпълнителен лист съобразно влязлото в сила
решение, и въз основа на него е образувал изп. Дело пред ЧСИ Ст. Данова,
като е получил полагащата му се част от продажната цена на процесния
влекач. Не е възразил срещу извършената публична продан и
постановлението за възлагане е влязло в законна сила. Предвид изложеното,
счита, че са налице предпоставките по чл. 402, ал.2 ГПК и вече не съществува
причината, поради която е допуснато обезпечението. Извършената публична
продан и получената част от продажната цена от ищеца Х. сочат, че за него
вече не е налице обезпечителна нужда, поради което моли обжалваното
определение да бъде отменено, като бъде разпоредено на ВРС да продължи
съдопроизводствените действия.
Чрез депозирания писмен отговор, М. Х. излага становище, че
депозираната жалба следва да се отхвърли като неоснователна, тъй като
обжалваното определение е правилно и законосъобразно. Излага се, че
жалбоподателят не притежава процесуална легитимация да сезира съда с
искане по чл. 402 ГПК, поради което молбата му правилно е оставена без
1
разглеждане. От друга страна, се твърди, че към настоящия момент
обезпечителната нужда и интерес не са отпаднали, като същевременно не са
спазени и процесуалните изисквания и предпоставки за осъществяване на
публичната продан. В заключение се моли жалбата да бъде оставена без
уважение, като на въззиваемия бъде присъдено адв. възнаграждение по реда
на чл 38, ал.1, т. 2 ЗА.
След запознаване с писмените доказателства по делото и като съобрази
приложимия закон, настоящият състав на Варненския окръжен съд съобрази
следното:
Пред ВРС по гр. дело №4032/2019г. по описа на ВРС е постъпила
молба от Д. Д. П. за отмяна на допуснатото по делото обезпечение на
предявените от М. И. Х. срещу „Априори експорт“ ЕООД в условията на
обективно кумулативно съединяване осъдителни искови претенции с правно
основание чл. 200, ал. 1 КТ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, чрез налагане на обезпечителна
мярка запор върху собствени на ответника движими вещи по отношение на
Влекач - тип Седлови влекач, марка (модел) Скания Р 124 /Scania R 124/, с
рег. № В 66 68 КС. Молителят е изложил, че с влязло в законна сила
постановление за възлагане от 23.02.2021г. на ЧСИ Станимира Данова
горепосоченият влекач, върху който е наложен запор като обезпечителна
мярка, съгласно допуснатото по настоящото дело обезпечение, е бил
възложен на Станислав Каменов Калчев. Молителят твърди, че бил сключил
предварителен договор за покупко-продажба на МПС, съгласно който платил
на Станислав Каменов Калчев продажната цена в размер на 8000 лв., но
поради наложения запор от ЧСИ Людмил Станев, в изпълнение на
обезпечителната заповед, не може да се извърши нотариалното прехвърляне
на собствеността. По изложените съображения моли за отмяна на наложеното
обезпечение върху това МПС.
В срока по чл. 402, ал. 1, изр. 3 ГПК е постъпило възражение от
ищеца М. И. Х., чрез което изразява становище, че към настоящия момент
обезпечителния интерес и нужда не са отпаднали и същевременно не са
спазени процесуалните изисквания и предпоставки за осъществяване на
публичната продан, тъй като счита същата за непротивопоставима спрямо
него, а така също и последващите предварителни договори и сделки по
отношение на процесното МПС.
С обжалваното определение, първоинстанционният съд е оставил без
разглеждане подадената молба вх. № 267267/20.07.2022 г., уточнена с молба с
2
вх. № 267707/09.08.2022 г., на Д. Д. П. за отмяна на допуснатото обезпечение
с Определение №3996/26.03.2019г., постановено по гр. дело №40322019г. по
описа на ВРС на предявените от М. И. Х. срещу „Априори експорт“ ЕООД в
условията на обективно кумулативно съединяване осъдителни искови
претенции с правно основание чл. 200, ал. 1 КТ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, в частта, в
която е наложена обезпечителна мярка запор върху собствения на ответника
Влекач - тип Седлови влекач, марка (модел) Скания Р 124 /Scania R 124/, с
рег. № В 66 68 КС, на основание чл. 402, ал. 1 ГПК. За да се произнесе в този
смисъл, първ. съд е съобразил, че молителят Д. Д. П. не е страна по делото,
нито твърди да е собственик на вещта, върху която е наложен запор като
обезпечителна мярка с постановеното по делото Определение №
3996/26.03.2019г., в който случай би бил легитимиран да иска отмяна на
обезпечението.
За да се поизнесе, настоящият състав съдът съобрази следното:
Производството по гр. дело № 4032/2019г. по описа на ВРС е
образувано по предявени от М. И. Х. срещу „Априори експорт“ ЕООД
кумулативно обективно съединени искове с правно основание чл. 200, ал. 1
КТ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
С определение №3996/26.03.2019г., съдът е допуснал обезпечение на
предявените искове, като е наложил запор върху собствените на ответното
дружество три броя влекачи с описани марка и модел, и върху 2 бр. полу-
ремаркета до достигане на общия размер на вземанията за главница и лихви
от 40 933.33 лева.
С влязло в сила решение, ответното дружество „Априори Експорт“ ЕООД
е осъдено да заплати на ищеца Х. сумата от 20 000лв. на осн. чл. 20 КТ,,
ведно със законната лихва, както и лихва за забава в размер на 461.12 лв. на
осн. чл. 86 ЗЗД, като за горниците исковете са отхвърлени като
неоснователни.
Видно от извършеното отбелязване, на 15.07.2022г., ищецът чрез своя
пълномощник е получил изпълнителен лист №5507/15.07.2022г. за сумата от
20000лв. и 461.12 лв.
На 20.07.2022г. жалбоподателят Д. П. е депозирал пред ВРС молба за
отмяна на обезпечителната мярка „запор“ по отношение на влекач седлови
марка Скания Р124 с рег. № В66 68 КС, като е изложил, че с влязло в сила
3
постановление за възлагане от 23.02.2012г. този влекач е бил възложен на
Станислав Калев.
В изпълнение на указанията на съда, молителят е посочил, че правният
му интерес произтича от наличието на сключен предварителен договор със
Станислав Калчев за покупко-продажбата на посочения влекач.
За да се произнесе, настоящият състав съобрази следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 402, ал.1 ГПК, отмяна на обезпечението се
постановява по молба на заинтересованата страна, като препис от молбата се
връчва на лицето, по чието искане е наложено обезпечението за да може да
подаде възражения.
Следователно, на първо място следва да се установи дали молителя в
настоящото производство има качество на заинтересована страна доколкото
той не е нито ищец, нито ответник в исковото производство, а също така не е
взискател, нито длъжник в изпълнителното производство.
Разясненията, съдържащи се в т. 6 на Тълкувателно решение № 6 от
14.03.2014 г. на ВКС по т. д. № 6/2013 г., ОСГТК са релевантни в настоящия
случай доколкото там се развиват съображения, че тъй като страните по
исковия, обезпечителния и изпълнителния процес не винаги съвпадат, то е
възможно при допускане на обезпечение, наложената обезпечителна мярка
да засегне правната сфера на друго лице. Приема се, че легитимирани да
обжалват определението на съда по обезпечение на иска са ищецът /при отказ
да се допусне обезпечение или при допускането му при различни от исканите
условия/, ответникът и всяко лице, чиято правна сфера е накърнена от
допуснатата обезпечителна мярка. Като се излагат съображения, че
препращането към разпоредбите, намиращи се в Глава 39 ГПК "Защита срещу
изпълнението" (чл. 435, ал. 4 ГПК и чл. 440 ГПК), сочи за идентичност на
способите за защита на третите лица в изпълнителния и обезпечителния
процес. Когато третото лице, в чието владение са намира вещта в деня на
запора, възбраната или предаването, може да обжалва действията на съдебния
изпълнител за насочване на изпълнението върху тези вещи (чл. 435, ал. 4
ГПК) или разполага с иск, за да установи правата си върху предмета на
обезпечителната мярка, то това трето лице е легитимирано да обжалва и
определението, с което е допусната тези обезпечителна мярка, засягаща
правната му сфера.
4
По отношение на настоящия молител следва да се отбележи, че той не
претендира да е собственик на запорирания влекач, т.е запорът да е наложен
върху собствената му вещ, нито твърди да е владял същия към момента на
запора или насочване на изпълнението.
Напротив, според изложените от самия него твърдения, той е страна по
предварителен договор за покупко-продажбата на влекача, сключен с лице, на
което влекачът е бил възложен при извършената публична продан.
Предвид изложеното, настоящият състав намира, че той не е
легитимиран да иска отмяна на обезпечителната мярка, тъй като не е
собственик на вещта, която е запорирана към настоящия момент, нито е бил
такъв към момента на запорирането . Предварителният договор не
прехвърля правото на собственост. Въпреки извършеното отбелязване, той не
може да се счете за окончателен, тъй като не отговаря на изискванията за
форма, предвидена в чл. 144, ал.2 ЗДвП за прехвърлянето на МПС, а именно
писмена с нотариално заверени подписи. Правен интерес и легитимация да
иска отмяната е собственикът на превозното средство, а не бъдещият купувач.
По изложените съображения, настоящият състав намира, че частната
жалба е неоснователна, и като такава следва да се остави без уважение, а първ
определение – да се потвърди като правилно и законосъобразно.
Водим от горното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА определение Определение №260696/19.08.2022г.,
постановено по гр.д.№4032/2019г. по описа на ВРС.
Определението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5