Р Е
Ш Е Н И Е №
гр. Враца, 12.07.2019 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВРАЦА, първи граждански състав, в открито съдебно заседание на дванадесети юни през две хиляди и деветнадесета година в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ИНА
ГЕНЖОВА
при секретаря Цветелина Банинска, като разгледа докладваното от съдията гр.дело № 629 по описа за 2019 год. на РС-Враца и за да се произнесе, съобрази следното:
Производството е образувано е по постъпила искова молба от Н.Е.С. ***. Предявени са искове по чл.71, ал.1, т.1 и т.2 Закона за защита от дискриминация за установяване и осъждане на ответника да преустанови нарушението и да се въздържа в бъдеще от по-нататъшни нарушения.
Ищецът е изложил, че на вратите на сградата на Община Враца било залепено съобщение със заповед на Кмета, с която се забранява на столуващите да ползват главния вход и същите са били насочени да използат задния двор за достъп до стола в сутерена на сградата, докато за работещите в сградата не било налице такова ограничение. Посочено е, че диетичният стол се използва от заболели граждани и пенсионери, от граждани и от работещите в Общината. Наведени са доводи, че за да се достигне до задния двор било нужно да се заобиколи цялата сграда на общината, което се равнявало на разстояние от 300 метра, докато разстоянието до стола от главния вход било 15 метра. Също така за достигане до входа било необходимо изкачване на стълбище с височина на човешки ръст, което създавало затруднение за трудно подвижните граждани, особено при дъжд и заледяване. Твърди, че това създавало привилигировано положение за работещите в Общината в сравнение с обикновените граждани. Също така била изградена детска градина за децата на чиновниците с бюджетни средства в сградата на общината.
В срока по чл.131 ГПК не е постъпил отговор от ответника.
В съдебно заседание на 12.06.2019г. ищецът е изложил, че е налице дискриминация спрямо възрастните хора, спрямо тяхното физическо състояние, убеждания, разбирания и образование. Посочил е, че Община Враца и Кмета чрез системни действия са проявили насилие спрямо него, като по техен сигнал е бил извеждан от сградата на Община Враца.
Процесуалният представител на ответника е възразил, че исковата претенция не е доказана. Посочил е, че не е доказано приложеното към исковата молба съобщение да е било поставено на вратата на сградата на Община Враца, нито се е установило кой е неговият автор. Изложил е, че пропускателният режим в сградата е възложен на частна охранителна фирма. Претендира разноски.
По така изложените възражения на ответника ищецът е взел становище, че такова възражение не е направено с отговора на исковата молба, поради което не се е налагало да събира доказателства за това обстоятелство. Счита, че частната охранителна фирма упражнява принуда от името и по възлагане на Общината и общинската администрация. Претендира разноски, тъй като също е положил труд за своята защита. В писмена защита е изложил допълнителни доводи относно дискриминационно отношение от страна на Община Враца, тъй като е създадена детска занималня за служителите в държавната администрация. Отново е изложил, че е налице дискриминация по признаците произход, образование, убеждения, лично и обществено положение, увреждане, възраст, имуществено състояние и други. Твърди, че демонстрираното от служтелите самочувствие представлява пряка дискриминация. Излага, че бил общоизвестен факта за диетичен стол в Сутерена на сградата на Общината, който се ползвал от граждани и общински служители. Сочи, че възлагането на охранителната дейност на фирма по договор, представлява подбуждане към дискриминация и тормоз.
Представен е препис от частен писмен неподписан документ, в който се съдържат две разпореждания: 1/ ползващите диетично хранене следва да минават през входа на паркинга; 2/ ползването на стола от лица, неработещи в административната сграда на Община Враца е след 12,30ч.
Други доказателства по делото не са представени и не са правени искания за събиране на такива.
Съгласно чл. 9 Закон за защита от дискриминация страната, която твърди, че е жертва на дискриминация, следва да докаже фактите, от които може да се направи извод, че е налице дискриминация, а ответната страна трябва да докаже, че правото на равно третиране не е нарушено, т.е. да установи положителния факт, установяващ равно третиране.
От значение при установяването на дискриминация е обективно съществуващия недопустим противоправен резултат при упражняване на дейността, проявен в която и да е от очертаните в ЗЗДискр. форми на нежелано или по-неблагоприятно третиране, независимо дали при осъществяването на тази дейност са спазени съответните нормативни изисквания. ЗЗДискр. цели установяване и санкциониране на всяко поставяне в неравностойно положение според признаците, изброени в чл. 4, ал. 1 ЗЗДискр. или на всякакви други признаци, установени в закон или в международен договор, по който Република България е страна. Това по-неблагоприятно третиране на лице на основата на признаците по чл. 4, ал. 1 ЗЗДискр. следва да се преценява в сравнение с начина по който се третира, било е третирано или би било третирано друго лице при сравними сходни обстоятелства.
С разпоредбата на чл. 9 на ЗЗДискр. е създадена изрична уредба относно доказателствената тежест в съдебното производство за защита срещу дискриминация. Законодателно е възприет принципът на разделяне на доказателствената тежест между ищеца и ответника. Основната доказателствена тежест е възложена на ищеца. Той е длъжен да докаже фактите, въз основа на които може основателно да се предположи, че е жертва на дискриминация. Само в този случай законът възлага доказателствената тежест на ответника да установи обратното, а именно, че правото на равно третиране на ищеца в конкретния случай не е нарушено. Неизпълнението от страна на ищеца на възложената му от закона доказателствена тежест е достатъчно основание за постановяване на отхвърлителен резултат по предявения иск./ Решение № 511 от 27.07.2010 г. на ВКС по гр. д. № 587/2009 г., III г. о., ГК/.
Действително представеният от ищеца препис от документ е неподписан, като не се установява неговия автор. Липсва и отбелязване, същият да е съставен съобразно заповед на Кмета на Община Враца. Не се установи безспорно и че същият е бил поставен на сградата на Община Враца.
Дори да се приеме за установено обстоятелството, че е въведено органичение гражданите да осъществяват достъпа си до стол за хранене, намиращ се в сградата на Община Враца, през входа на паркинга след 12,30ч., то не се установи по-неблагоприятно третиране на ищеца на някое от посочените от него основания. Видно от представеното от него доказателство ограничението е въведено за всички лица, използващи стола. Не е навел доводи за липса на осигуряване на достъп на граждани със затруднено придвиждане, не е установил той да има затруднения в придвиждането, които да му пречат да достигне до стола. Напротив на гражданите е осигурен достъп до стол за хранене, намиращ се в сградата на Община Враца. Пряка дискриминация е налице при по-неблагоприятно третиране на лице на основата на признаците по чл.4, ал.1 ЗЗДискр - пол, раса, народност, етническа принадлежност, човешки геном, гражданство, произход, религия или вяра, образование, убеждения, политическа принадлежност, лично или обществено положение, увреждане, възраст, сексуална ориентация, семейно положение, имуществено състояние или на всякакви други признаци, установени в закон или в международен договор, по който Република България е страна, отколкото се третира, било е третирано или би било третирано друго лице при сравними сходни обстоятелства. Не са изложени доводи и не се установиха факти, от които може да се направи извод за наличие на дискриминация по някой от посочените от ищеца признаци. С оглед това обстоятелство, не е възникнало задължение за ответника да установи, че правото на равно третиране на ищеца в конкретния случай не е нарушено
Наведените доводи, че е налице дискриминационно отношение с оглед обстоятелството, че служителите на Община Враца имат право на достъп до стола през входа, намиращсе в сградата, съдът намира за неоснователни. Същото би представлявало непряка дискриминация, съгласно дефиницията на чл.4, ал.3 ЗЗДискр. Съдът намира, че не се установи да е налице и такава. Служителите по силата на своето служебно положение имат право на достъп до сградата на общината, който за гражданите се осъществява по установения във вътрешните й правила ред. Известно е, че достъпът до сградите на общинската администрация се осъществява по определен ред, като гражданите се допускат до работните места на служителите след предварителна уговорка и с цел осъществяване достъп до услугите, предоставяни от местната администрация, и в Общината е организиран Център за административно обслужване, където достъпът на граждани е свободен. Не е от значение дали режимът за достъп до сградата се осъществява от служители на Общината или по възлагане от частна фирма.
Осигурен е достъп на всички граждани до стол за хранене в сградата на Община Враца, както и до административните услуги, предоставяни от Община Враца. Не се установи наличе на дискриминация въз основа на някой от посочените от ищеца признаци с оглед това, че единият от двата входа за стола е предназначен за граждни, а другият за служители, при условия че достъп не е отказан на никой, поради което съдът намира, че предявените искове са неоснователни и следва да бъдат отхвърлени.
По разноските:
При този изход на спора ищецът следва да бъда осъден да заплати на Община Враца сумата от 100 лева, представляваща юрисконсултско възнаграждение, определено по чл.78, ал.8 ГПК, вр. чл.37, ал.1 ЗПП, вр. чл. 25, ал.1 НЗПП. Същото е в минимално предвидения размер.
Така мотивиран, съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ предявените от Н.Е.С., ЕГН **********, с адрес *** по чл.71, ал.1, т.1 и т.2 Закона за защита от дискриминация срещу Кмета на Община Враца, БУЛСТАТ *********, адрес гр. Враца, ул. „Стефанаки Савов“ №6 за установяване и осъждане на ответника да преустанови нарушението и да се въздържа в бъдеще от по-нататъшни нарушения за осъществена пряка дискриминация по признаците произход, образование, убеждения, лично и обществено положение, увреждане, възраст, имуществено състояние и други за достъп до стол в сградата на Община Враца през вътрешен вход от сградата.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1 във вр.
с ал.8 от Н.Е.С., ЕГН ********** ***, БУЛСТАТ *********, адрес гр. Враца, ул.
„Стефанаки Савов“ №6, сумата от 100 лв.
/сто/, представляваща разноски по делото.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд – Враца в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: