№ 170
гр. Пловдив, 30.01.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, X НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и осми ноември през две хиляди двадесет и
втора година в следния състав:
Председател:Светослав Н. Узунов
при участието на секретаря Марина П. Малинова
като разгледа докладваното от Светослав Н. Узунов Административно
наказателно дело № 20225330204063 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 58д и сл. от ЗАНН.
Обжалвано е Наказателно постановление № 635067- F640272/
12.05.2022г., издадено от *** на Дирекция „Обслужване“ в ТД на НАП-
Пловдив, с което на „Роза Бау" ЕООД, ЕИК *** е наложена имуществена
санкция в размер на 500лв. за нарушение на чл. 125, ал.5, вр. чл. 125, ал.3
ЗДДС.
С жалбата се излагат съображения за незаконосъобразност и
неправилност на обжалваното наказателно постановление и се моли за
неговата отмяна.
Въззиваемата страна взема становище за неоснователност на жалбата.
Претендира разноски.
Жалбата е подадена в законоустановения 14-дневен срок (НП е връчено
на 23.06.2022г., а жалбата е подадена на 04.07.2022г.), от процесуално
легитимирана страна, против акт, подлежащ на обжалване по съдебен ред,
поради, което се явява процесуално допустима и подлежи на разглеждане по
същество.
Съдът като се запозна с приложените по делото доказателства, обсъди
1
доводите на страните и служебно провери правилността на атакуваното
постановление, намери, че са налице основания за неговата отмяна по
следните съображения:
От фактическа страна се установява, че при извършена служебна
проверка в ТД на НАП-Пловдив на 15.10.2021г. се установило, че от страна
на жалбоподателя не е бил спазен установеният от закона срок за подаване на
отчетни регистри по смисъла на чл. 125 от ЗДДС в ТД на НАП-Пловдив за
данъчен период 01.09.2021г. – 30.09.2021г. до 14.10.2021г. Същите не били
подадени и към момента на съставяне на АУАН – 13.01.2022г.
Гореизложената фактическа обстановка не е спорна между страните, а и
се установява от събраните по делото доказателства – показанията на
разпитаната свидетелка С., които съдът кредитира като последователни и
логични, както и от представените писмени доказателства.
От писмо с вх. № 62689/02.08.2022 г. от директора на ТД на НАП –
Пловдив (лист 6 от делото) се изяснява, че против жалбоподателя „Роза Бау“
ЕООД има издадено Наказателно постановление № 635065-
F640270/12.05.2022 г., с което му е наложена имуществена санкция за
неподаване в срок на справка-декларация по чл. 125 от ЗДДС в ТД на НАП –
Пловдив за данъчен период 01.09.2021 г. - 30.09.2021 г. При извършена
служебна проверка от съда се констатира, че същото е предмет на
произнасяне по АНД № 4062/2022г. по описа на РС-Пловдив, по което няма
постановен окончателен и влязъл в сила съдебен акт.
При така описаната фактическа обстановка, съдът намира от правна
страна следното:
При санкциониране на дееца за извършеното нарушение на чл. 125, ал.5
ЗДвП, е допуснато нарушение на материалния закон.
Съгласно чл. 125, ал.1 ЗДДС, за всеки данъчен период регистрираното
по чл. 96, 97, 97а, 99 и чл. 100, ал. 1 и 2 лице подава справка-декларация,
съставена въз основа на отчетните регистри по чл. 124.
Съгласно чл. 125, ал.3 ЗДДС заедно със справка-декларацията по ал. 1,
регистрираното лице подава и отчетните регистри по чл. 124 за съответния
данъчен период.
Съгласно чл. 125, ал.5 ЗДДС „Декларациите по ал. 1 и 2 и отчетните
регистри по ал. 3 се подават до 14-о число включително на месеца, следващ
2
данъчния период, за който се отнасят“.
Нарушението по чл. 125, ал.5 ЗДДС е на формално извършване, като
съставомерната форма на изпълнителното деяние се състои в бездействие да
се изпълни задължението да се подадат в указания в закона срок посочените в
правната норма данъчни документи.
Редакцията на нормата на чл. 179, ал.1 ЗДДС поставя въпроса, ако за
един и същ данъчен период данъчно задълженото лице не подаде повече от
един от изброените данъчни документи, дали то върши няколко отделни
нарушения, или едно единно нарушение, при налично усложнение от
фактическа страна, състоящо се в едновременно осъществяване на повече от
една от алтернативно предвидените форми на изпълнителното деяние.
По аргумент от мотивите на Тълкувателно решение № 13 от 20.12.2021
г. по тълк. д. № 1/2021 г. на Върховен административен съд, Тълкувателно
решение № 6 от 22.06.2017 г. по тълк. д. № 6/2016 г. на Върховен
административен съд, Тълкувателно решение № 14 от 21.12.2021 г. по тълк.
д. № 3/2021 г. на Върховен административен съд, изводът дали деецът е
извършил едно или няколко самостоятелни административни нарушения по
смисъла на чл. 18 ЗАНН следва да се направи на база съвкупна и комплексна
преценка дали в конкретния случай деецът е извършил едно или няколко
самостоятелни действия и/или бездействия като проявна форма на
изпълнителното деяние, както и дали установените противоправни
действия/бездействия са относими към неизпълнение на самостоятелни
правни задължения, имащи отделен и обособен характер и предмет.
В процесния случай задълженията за подаване на справка декларация и
отчетни регистри за един и същи данъчен период нямат самостоятелен и
обособен характер, доколкото са функционално предназначени към
постигане на една и съща цел-надлежно отчитане пред приходната
администрация на данните, относими към законосъобразно формиране на
данъчния резултат за съответния едномесечен данъчен период /ДДС за
внасяне или ДДС за възстановяване/.
Нещо повече, с аргумент от чл. 125, ал. 3 от ЗДДС, задълженията за
подаване на справки декларации и на отчетни регистри се изпълняват заедно
и едновременно, по един и същи начин – по електронен път при условията
и реда на ДОПК- чл. 125, ал.7 ЗДДС.
3
Поради това и субектите имат задължение за своевременно деклариране
на релевантни за данъчното облагане данни, като по императивен път е
установена формата на деклариране и способът за това, като това задължение
не може да бъде изпълнено частично чисто технически, доколкото
електронната среда, чрез която се изпълнява задължението по чл. 125, ал.7
ЗДДС, не допуска отделно подаване и приемане на справка декларация без
отчетни регистри и на отчетни регистри без справка декларация, също с
аргумент от чл. 125, ал. 3 от ЗДДС.
От гореизложеното следва, че изпълнението на законовото задължение
за подаване на справка декларация и на отчетни регистри се осъществява чрез
едно действие, респективно неизпълнението на това задължение представлява
единно деяние под формата на едно противоправно бездействие. Поради това
и липсата на надлежно подаване на отчетни регистри без справка-декларация
или на справка-декларация без отчетни регистри в законоустановения срок
представлява едно противоправно бездействие, в нарушение на една
материално правна норма-чл. 125, ал.5 ЗДДС и води до един и същ
противоправен резултат- недеклариране на данък, по реда и в срока,
установен от закона. Именно за това нарушение, под формата на бездействие
в санкционната норма на чл. 179, ал.1 ЗДДС е предвидена санкция от 500 до
10 000 лв. за юридическите лица.
Очертаният фактически състав обосновава изводът, че нарушението
може да бъде в няколко алтернативни форми на изпълнително деяние -
недеклариране на данъка въобще или декларирането му извън
законоустановения срок, но при всички случаи се върши едно единно
нарушение, за което следва на основание чл. 18 ЗАНН да се наложи една
единна санкция.
Именно горното правило се явява нарушено в процесния случай,
доколкото от събраните в хода на процеса доказателства от настоящия състав
се установява, че е било издадено НП № 635065-F640270/12.05.2022г.
(предмет на разглеждане по АНД № 4062/2022г. по описа на РС-Пловдив), с
които същият субект е наказан за неподаване на отчетни регистри за същия
данъчен период 01.09.2021г.-30.09.2021г. Обстоятелството че са издадени
АУАН и НП и за неподаването справка-декларация за този период се
установява и от свидетелските показания на разпитаната в хода на
4
производството св. С.. Същата изрично изяснява, че е установила, че
дружеството не е подало и справка-декларация, и отчетни регистри, както и
че е съставила два АУАН-а за това.
С оглед всичко гореизложено следва да се приеме, че в нарушение на
материалния закон, административно наказателната отговорност на наказания
субект е незаконосъобразно ангажирана, като за едно и също нарушение,
макар и в две алтернативни форми на изпълнителното деяние, са му наложени
две отделни санкции, в два отделни наказателни процеса.
В случая се касае за нарушение на материалния закон и по-конкретно
на императивната норма на чл. 18 ЗАНН, според която за едно нарушение се
налага едно наказание. Гореизложеното влече извод за незаконосъобразност и
на двете наказателни постановления, доколкото е налице нарушение при
описанието на деянието, независимо от поредността на издаването и
евентуално на съдебните произнасяния по тях. Изрично следва да се
отбележи, че в случая порока в дейността на наказващия орган не касае
нарушаване на принципа non bis in idem, а касае грешното и непълно
описание на изпълнителното деяние и в този смисъл е изцяло ирелевантно кое
НП е издадено първо и дали някое от тях е влязло в сила.
В гореизложения смисъл изрично е и най-актуалната практика на
касационната инстанция: Решение № 36 от 09.01.2023 г. по к. адм. н. д. №
2972 / 2022 г. на XIX състав на Административен съд – Пловдив; Решение №
2449 от 20.12.2022 г. по к. адм. н. д. № 2857 / 2022 г. на XXIII състав на
Административен съд – Пловдив; Решение № 2442 от 19.12.2022г. по к. адм.
н. д. № 2169 / 2022 г. на XXVI състав на Административен съд – Пловдив;
Решение № 2501 от 22.12.2022 г. по к. адм. н. д. № 2791 / 2022 г. на XX състав
на Административен съд – Пловдив; Решение № 2470 от 20.12.2022 г. на
АдмС - Пловдив по к. а. н. д. № 2263/2022 г.; Решение № 2379 от 14.12.2022 г.
на АдмС - Пловдив по к. а. н. д. № 2797/2022 г.; Решение № 2123 от
11.11.2021 г. по к. адм. н. д. № 2112 / 2021 г. на XXVI състав на
Административен съд – Пловдив, Решение № 1855 от 15.10.2021 г. по к. адм.
н. д. № 1419 / 2021 г. на XIX състав на Административен съд - Пловдив,
Решение № 1283 от 23.06.2021 г. по к. адм. н. д. № 465 / 2021 г. на XIX състав
на Административен съд - Пловдив, Решение № 1396 от 07.07.2021 г. по к.
адм. н. д. № 1175 / 2021 г. на XXVI състав на Административен съд -
5
Пловдив, Решение № 1918 от 21.10.2021 г. по к. адм. н. д. № 1643 / 2021 г. на
XIX състав на Административен съд – Пловдив и др. В този смисъл е и
практиката на съдилища от други съдебни райони: Решение № 147 от
20.12.2021 г. по к. адм. н. д. № 128 / 2021 г. на Административен съд -
Кърджали, Решение от 21.06.2021 г. по к. адм. н. д. № 10139 / 2021 г. на
Административен съд - Велико Търново, Решение № 87 от 11.03.2020 г. по к.
адм. н. д. № 59 / 2020 г. на Административен съд – Добрич и др.
В този смисъл е и практиката на касационната инстанция по дела със
сходен предмет със същите страни – така и Решение № 2408/16.12.2022г. по
к. адм. н. д. № 2863/2022г. на Административен съд-Пловдив.
Отделно от това, в случая е налице и съществено нарушение на
процесуалния закон при съставянето на АУАН, но не по изложените в
жалбата съображения. Противно на посоченото в жалбата, К.Б. е разполагал с
представителна власт да получава АУАН от името на дружеството видно от
т.6 от приложеното към преписката пълномощно.
Същевременно е налично нарушение на чл. 40, ал.2 ЗАНН - АУАН е
съставен в отсъствие на нарушителя, без да са били налице предпоставките за
това. Съгласно чл. 40, ал.2 ЗАНН актосъставителят може да състави АУАН в
отсъствие на нарушителя при една от две алтернативно предвидени хипотези:
1. нарушителят да е редовно призован и да не се яви за съставяне на акта; 2.
нарушителят да не е намерен за връчване на поканата за съставяне на АУАН,
въпреки добросъвестно положените усилия за намирането му от контролните
органи. Във всички случаи съставянето на АУАН, без надлежен опит за
осигуряване личното присъствие на нарушителя още при съставянето му
съставлява съществено процесуално нарушение и безусловно основание за
отмяна на НП.
Това е така, доколкото липсата на покана или ненадлежно връчената
покана за съставяне на АУАН ограничава правото на дееца да участва в най-
ранния етап на административно наказателното производство. Това
нарушение не се санира с факта, че по-късно АУАН е надлежно връчен на
нарушителя, доколкото личното присъствие при съставяне на АУАН и
връчването на същия са гаранции за различни интереси на нарушителя.
Връчването на АУАН е гаранция, че нарушителят ще бъда запознат с
повдигнатото му обвинение и ще може да направи своите възражения срещу
6
него и да организира зашитата си. Личното присъствие е гаранция за
законосъобразността при съставяне на АУАН. Чрез личното си присъствие
нарушителят може да се увери, че АУАН действително е съставен на мястото
и във времето, посочени в него, от лицето, което се твърди да го е издало и в
присъствието на лицата посочени като свидетели. Съставянето на АУАН е
първият формален акт, с който се поставя началото на административно
наказателния процес и нарушенията при неговото съставяне опорочават
процеса до степен да обуславят отмяната на наказателното постановление,
независимо, че последващите действия са извършени надлежно. Личното
присъствие при съставяне на АУАН е важна гаранция и че той действително е
съставен на датата, която се сочи в него и че не е антидатиран, което пък е от
значение за преценката за спазване на сроковете по чл. 34 ЗАНН.
В процесния случай не е налице редовно призоваване на лицето за
съставянето на АУАН, поради което липсва първата предпоставка за
пристъпване към съставяне на АУАН в отсъствието на представител на
дружеството.
Налице е покана, която е била изпратена за съставяне на АУАН до
дружеството, но същата не е била надлежно връчена по правилата на чл. 180
от НПК, намиращи субсидиарно приложение в процеса по ЗАНН на
основание чл. 84 от ЗАНН. За едната покана по пощата е отбелязано, че е
изпратена чрез пощенски оператор и е върната като непотърсена.
Същевременно съгласно трайната съдебна практика връщането на пощенска
пратка като непотърсена в процеса по ЗАНН не може да се приравни нито на
надлежно лично връчване по чл. 58, ал.1 ЗАНН, вр. чл. 180 НПК, нито
установява по несъмнен начин факта, че адресатът е напуснал посочения от
него адрес, за да намерят приложение правилата за връчване по силата на
уредените в закона фикции.
За другата покана е отбелязано, че е изпратена на електронната поща на
дружеството жалбоподател, но не е връчена – видно от представената имейл
кореспонденция писмото е изпратено до лице, което не обслужва фирмата от
месеци. Същевременно, предвид трайната и постоянна практика,
електронното връчване по ДОПК изобщо е неприложимо в процеса по ЗАНН.
Съставените впоследствие протоколи от 28.02.2022г. и 31.03.2022г.
касаят опитите да бъде връчен АУАН след съставянето му, поради което са
7
без значение при преценката дали е била изпълнена процедурата по чл. 40, ал.
2 от ЗАНН.
Предвид горното се налага извод и за нередовност на връчването на
поканата за съставяне на АУАН, което от своя страна влече извод, че АУАН е
съставен, без да са налице предпоставките по чл. 40, ал.2 ЗАНН, което се
явява безусловно основание за отмяна на НП на процесуално основание – в
този смисъл се явява и цитираното вече Решение № 2408/16.12.2022г. по к.
адм. н. д. № 2863/2022г. на Административен съд-Пловдив по казус между
същите страни.
Поради всичко гореизложено, процесното наказателно постановление
се явява незаконосъобразно и като такова следва да бъде отменено.
Разноски не са били претендирани от жалбоподателя, нито има
доказателства такива да са били извършени в хода на процеса, поради което и
разноски не следва да се присъждат.
Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 1 ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 635067- F640272/
12.05.2022г., издадено от *** на Дирекция „Обслужване“ в ТД на НАП-
Пловдив, с което на „Роза Бау" ЕООД, ЕИК *** е наложена имуществена
санкция в размер на 500лв. за нарушение на чл. 125, ал.5, вр. чл. 125, ал.3
ЗДДС.
Решението подлежи на обжалване пред Пловдивски Административен
съд в 14-дневен срок от получаване на съобщението до страните за
постановяването му.
Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________
8