Р Е
Ш
Е
Н
И
Е № 314
гр. ВРАЦА, 31.10.2018 г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Врачанският окръжен съд ,гражданско отделение ,в публично заседание на 10 октомври две хиляди и осемнадесета година, в състав:
Председател:Рената Г.Мишонова-Хальова
Членове:Мария Аджемова
Иван
Никифорски-мл.с.
с участието на хрокурор Николай Лалов от ВрОП и секретар
Виолета Вълкова, като разгледа докладваното от съдия Мишонова-Хальова , въз. гр. дело N` 383 по описа за 2018 год.,за
да се произнесе взе предвид:
Адв. М.М. от ВАК, в качеството на
пълномощник на М.Б.М. ***, е подала въззивна жалба против решение №
155/16.05.2018 г по гр.д.№ 162/18 г по описа на БРСъд.
В жалбата се навеждат доводи ,че обжалваното решение е неправилно като
постановено в нарушение на материалния закон, при съществено нарушение на съдопроизводствените правила,
което го прави и необосновано, тъй като е
в противоречие със събраните в хода на делото доказателства.
Твърди се още ,че неправилно първоинстанционният съдия не е взел предвид фактите от делото ,че според португалското законодателство
припознаването можело да стане с устна декларация в присъствието на двамата
родители, но без преводач или свидетели и архивиране на документи, при
положение ,че жалбоподателят не е разбирал португалски език, какъвто е
настоящия случай. Затова следвало да
намерят приложение на разпоредбите на чл.83 ал.4 и 5 вр. с чл.48 ал.1 от КМЧП,
които определяли като приложими
правилата на СК в РБългария.
Освен това БРсъд не бил отчел
обясненията на майката на детето,
които били в полза на жалбоподателя, а именно ,че припознаването в гр. Алмада ,Португалия не е извършено в
служба "Гражданско състояние", където жалбоподателят да е отишъл
съзнателно, а в болнично заведение устно, без преводач от португалски на бъл.
език.
Според пълномощника на жалбоподателя, не следва да се търси нищожност на
припознаването по чл. 67 от СК, а унищожаемост и възможност за поправка на акта
за раждане ,поради неправилно вписване на М.М. като баща на дете в процесния акт.
Моли се за отмяна решението на първоинстанционния съд и постановяване друго
,с което се допусне поправка на акт за раждане № 99/28.06.2013 г на Община Б.Слатина,
като вместо вписания за баща М.Б.М. се чете- "баща неизвестен"
С жалбата не са представени нови
писмени доказателства.
Ответника Община Б. Слатина, контролиращата страна- РП и заинтересованите страни не са
ангажирали писмен отговор на въззивната
жалба, не правят и нови доказателствени
искания.
Съд. състав приема ,че въззивната жалба е
процесуално допустима, тъй като е
подадена в законния срок , от страна с право на обжалване срещу акт издаден
в охранително производство , който подлежи на обжалване. разгледана по
същество въззивната жалба е н е
о с н о в а т е л н а.
Жалбоподателят- ищец е предявил молба до БРСъд да се признае за установено по отношение на Община Б.Слатина, че М.Р.М., ЕГН **********,
роден на ***г., е с баща „неизвестен“, а вписаните данни за баща М.Б.М., ЕГН **********,
в Акт за раждане № 0099, издаден на 28.06.2013г. от длъжностно лице по
гражданско състояние при Община Бяла
Слатина, са неверни. Моли да се допусне
да бъде извършена поправка в Акт за раждане № 0099, издаден на 28.06.2013г. от
Община Бяла Слатина, като вместо вписаният като баща М.Б.М., ЕГН **********,
роден на ***г., да се чете баща „неизвестен“, поради липса на брак с майката,
неизвършено припознаване, алтернативно поради нищожност на припознаването
извършено спрямо детето М.Р.М. с ЕГН **********, поради заобикаляне на закона
/чл.26, ал.1, вр. чл.44 от ЗЗД/ и поради липса на съгласие /чл.26, ал.1, вр.
чл.44 от ЗЗД/.
По делото са конституирани като
заинтересовани страни майката на детето Р.м.Я.,
дирекция "Социално подпомагане"Б.Слатина и Прокуратурата н РБ като контролираща страна.С
БРСъдт е приел ,че това е охранително производство с правно основание чл. 547
вр. с чл.542 ал.1 от ГПК
В молбата М.Б.М. навежда доводи,
че от няколко години живее и работи в Германия, като на 27.11.2017г. се прибрал
в дома си за периода на платения му отпуск и с изненада установил, че срещу
него е заведено дело пред РС Бяла Слатина, приключило с влязло в сила решение
за издръжка на малолетно дете, въз основа на което е издаден изпълнителен лист
и образувано изпълнително дело. След справка установил, че е издадено на
28.06.2013г. удостоверение за раждане от длъжностно лице по гражданско
състояние към Община Бяла Слатина, въз основа на Акт за раждане с № 0099 от 28.06.2013г., в което удостоверение
фигурира като баща на детето М.Р.М., ЕГН **********, роден на ***г в гр.Алмада,
Република Португалия. Майката на детето е Р.М.Я.,***.
Актът за раждане е издаден въз основа на Заявление с вх.№ 1920 от майката
от 24.06.2013г. и предоставено в превод и оригинал удостоверение за раждане №
10464/2011 г., издаден от Служба „Гражданско състояние“ - Алмада, с апостил
съгласно Хагска конвенция от 05.10.1961г., удостоверяващ точността в превода на
български език от Посолството в Лисабон, както и незаверено копие на личната му
карта, която той не е и предоставял. Молителят твърди, че познава майката на
детето. Със същата са израснали в едно село – с.Долни Луковит. През 2011г. за
около 5-6 месеца е пребивавал в Португалия, където живял на един адрес със
семейството й в гр.Алмада, общ.Прагал. Работил при баща й без трудов договор,
който има фирма и два камиона там. Молителят знаел, че е бременна, поддържали
нормални приятелски отношения, поради факта, че живеели ведно домакинство.
Между тях имало отношения на доверие до момента, в който го изгонили – месец
след раждането на детето. Молителят отрича да е баща на детето, а и майката
никога не е намеквала или открито да е твърдяла пред него, че е баща на детето
й. Никога, пред никой държавен или общински орган на Р Португалия не е
декларирал или заявявал писмено каквото и да било. Не се е явявал лично пред
длъжностно лице по гражданско състояние в гр.Алмада или където и да е в
Португалия. Твърди, че не чете, не говори и не разбира португалски език, не е
подписвал никакви документи на този език.
Сочи, че не е припознавал това дете и в България, нито лично пред
длъжностно лице по гражданско състояние, нито е декларирал това пред нотариус.
Не е бил в брачни отношения с майката Р.Я., поради което не може да се
презюмира, че той е баща на детето й.
Община Бяла Слатина е изпратила
писмо до БРсъд с вх. № 1206/15.02.18г. , с което уведомява, че при съставяне на
акта за раждане на детето е спазена разпоредбата на действащия към момента на
съставяне на акта чл. 72, ал.3 ЗГР,а след извършена проверка в регистрите по гражданското
състояние на общината и националните регистри по гражданското състояние ,не са
открити данни за сключван гражданки брак между М.Б.М. и майката на детето Р.М.Я..
В акта за раждане № 0099/28.06.2013г съставен в Община Б.Слатина на детето М.Р.М.,
ЕГН **********, роден на ***г. в Португалия няма отразено извършено
припознаване от бащата.
Р.М.Я., с вх. № 1202/15.01.18г. е представила
писмен отговор, като заявява, че оспорва изцяло иска като недопустим, тъй като Община Б.Слатина е
изпълнила изцяло предвидената в закон процедура по съставяне на акт за раждане
на детето й М., а ищецът ако желае да оспори своето бащинство,
респ. съставения акт за раждане в Португалия.
Дирекция "СП"-Б.Слатина
не е ангажирала становище по подадената
от ищеца молба.
РП-Б.Слатина поддържа становище ,че молбата
на ищеца е неоснователна и следва да се отхвърли, докато представителя на ВОП
пред въззивния съд счита въззивната
жалба за основателна, тъй като съгласно КМЧП и чл.67 от СК може да се иска
унищожаване на припознаването в процесния акт за раждане поради грешка.
От събраните по делото
доказателства , съд. състав от фактическа страна приема следното:
С молбата е приложен заверен превод от португалски език на
препис от удостоверение за раждане № 10464/2011 г., издаден от Служба по
гражданско състояние в гр. Алмада, област Прагал, Република Португалия, от което се установява, че на 07.10.2011г. в
15:05 часа е родено детето М.Р.М..
Като майка е посочена Р.М.Я. и с постоянен адрес:*** ***, а като баща – М.Б.М. *** ***.Като заявители са посочени: бащата и майката. В
раздел „Забележки“ от заверения превод от португалски език на препис от
удостоверение за раждане е записано, че заявлението е направено пред
длъжностното лице. Дата на регистрацията: 10.10.2011г.
Приложено е копие от заявление до Община Б.Слатина за
пресъставяне на документ по граж. състояние от Р.М.Я. от 24.06.2013 г,португалския
акт за раждане на детето М., с превод на
апостил и копия от личните карти на майката ,детето и молителя.Въз основа на
този документи е издаден акт за раждане на детето в Република България под № 0099/28.06.2013 г. и му е дадено ЕГН **********. В издаденото удостоверение за
раждане са посочени идентични данни с тези в акта за раждане, издаден в
Република Португалия, относно имената на детето, датата на раждане, пола и
имената на родителите.
Пред БРСъд е прието като доказателство писмо на МВнР
Дирекция »Консулски отношения» изх.№ КО-23-00-3/10.04.2018г. от което се установява, че във връзка с
постъпила молба от М.Б.М. за установяване на обстоятелствата, при които е
вписан като баща на детето М.Р.М. в акт за раждане, издаден от службата по „Гражданско състояние“ в Алмада, Португалия,
посолството на Република България в Лисабон уведомява, че след извършена
обстойна проверка от служителите в архива на посолството е била намерена
следната информация и документация свързана с детето М.Р.М.:
1.Заявление за издаване на временен паспорт на детето М.Р.М. № 1300192 от
23.04.2013г., подписано от М.Я.Х..
2.Фотокопие от лична карта на М.Я.Х..
3.Пълномощно от М.Б.М., заверено в Посолството на Република България в Рим,
с което упълномощава М.Я.Х. да го представлява пред Община Бяла Слатина за
регистриране и получаване на
удостоверение за раждане и ЕГН на сина му М.Р.М., роден на ***г. в Алмада,
Португалия, да го представлява пред преводач за превод и легализация на
удостоверение за раждане, да го представлява пред консулството в гр.Лисабон,
Португалия за издаване, подаване на заявление за временен паспорт на сина му М.Р.М.,
роден на ***г. и за получаване на на временния паспорт без негово
присъствие./Забележка: изписването на имената е съгласно ръкописния текст на
пълномощното/.
4.Пълномощно от Р.М.Я. за М.Я.Х., заверено от български нотариус в
гр.Варна, с рег.№116 на НК.
5.Молба от М.Я.Х. до Консулска служба при Посолството на Р.България в
Португалия.
6.Удостоверение за раждане № 10464/2011 г. на Служба „Гражданско състояние“
- Алмада – на португалски език, заверено
с апостил и преведено на български език в Посолството на Р.България в Лисабон.
7.Фотокопие на издаден временен паспорт от Посолството на Р.България на
детето М.Р.М., родено на ***г.
След направено писмено запитване за получаване на допълнителна информация
по случая до службата по „Гражданско състояние“ в Алмада, посолството информира следното:
1.Установяването на бащинство става съгласно чл.1796 на португалския
Граждански кодекс.
2.Съгласно гореспоменатия законов норматив, регистрацията на раждането е
била извършена с устна декларация, в присъствието на двамата родители, които са
декларирали съдържащите се в него елементи.
3.След извършена проверка в Интегрираната система за регистри и гражданска
идентификация, единственият процес, открит на името на М.Б.М. е била тази
регистрация на раждане. Личният документ, намерен при извършване на проверката,
е лична карта, издадена на 29.11.2007г. от българските власти с данни **********.
4.Тъй като не е било необходимо, при тази процедура не са архивирани
никакви документи.
При гореизложената фактическа обстановка се налагат следните правни изводи:
1. В чл.4 от Наредба
№ РД-02-20-9 от 21 май 2012 г за функциониране на единната
система за гражданска регистрация/ДВ бр.43 от 8.06.2012 г с изменения до ДВ
бр.32/13.04.2018 г/ изрично е посочено,че събития по гражданското състояние
/ раждане ,брак, смърт и др./настъпили в
чужбина за лица, които към момента на събитието са български граждани, се
регистрират въз основа на препис или извлечение
от съставения от чуждестранен местен орган или от български дипломатически или
консулски представител, акт за гражданско състояние. Акта за гражданско
състояние се съставя в административния център на Общината.
В чл.7 ал.2 от същата Наредба са изредени
изискуемите документи, които се представят в Общината , която съставя
съответния акт за гражданско състояние.От представената преписка пред Община
Б.Слатина се установява ,че молителката Р.М.Я.
е спазила разпоредбите на цитираната Наредба, представила е изискуемите
документи на португалски език, преведени и заверени с апостил, след което
Общината е издала български акт за раждане на детето М., в който молителят е вписан за баща ,както
е бил вписан за такъв в португалския акт за раждане.
2. Безспорно е установено по
делото, че както в акта за раждане на детето, съставен в Португалия така и в акта за раждане издаден от Община Б. Слатина, като баща на
детето е вписан М.Б.М., т.е. произходът
на детето от неговия баща е установен.За да се оспори като неистински един акт
за раждане, досежно данните които съдържа за родител на детето, следва
предварително по исков ред, чрез предвидените за това искови производства,
произходът на детето от бащата да е бил оспорен и оборен.
3. Актовете за гражданското
състояние се ползват с материална доказателствена сила /чл.34 ал.2 от ЗГР/, ако
са съставени по установения в приложимия закон ред,а в случая липсват твърдения
за обратното, тъй като Община Б.Слатина е спазила предвидена законова процедура
в цитираната Наредба № РД-02-20-9 от 21 май 2012 г за функциониране на единната
система за гражданска регистрация.
4. В настоящия казус се касае за охранително
производство по молба на М. до БРСъд по реда на чл. 547 вр. с чл. 542 от ГПК с искане да се поправи грешка в документ
съставен по надлежния ред от Община Б.Слатина , в случая акт за раждане, в който е вписан за баща. Но
чл. 547 от ГПК изрично посочва,че този текст е приложим, ако закон не предвижда
друг ред за поправянето на грешки в акта за раждане. По българското право има специален закон- Семейния кодекс, който е предвидил
реда за оспорване на припознаване/чл.66 и чл.67 СК/ и оспорване
бащинство.Само в исково производство по българското право може да се оспори
припознаване на дете, а не по реда на чл. 547 вр.чл.542 от ГПК т.е.
достоверността на данните, отразени в акта за раждане са извън предмета на
доказване в настоящото производство. В тази връзка следва да се отчете
обстоятелството, че съгласно относимата и приложима в случая норма на чл.71 от СК, оборването на наличния произход от
баща в процесния акт за раждането може да стане само по исков ред по реда на СК,а не по реда на чл. 547 от ГПК.
5. Неоснователни са твърденията
на проц. представител на жалбоподателя,че чл.45 от КМЧП изключва приложението
на чл. 83 ал.4 от същия кодекс и на
осн.чл.46 съдът е свободен в преценката си да прилага българското право.
Настоящият казус е охранително
производство , а не исково
производство за оспорване от М. на
припознаването на детето М., поради
вписването му за баща в ппроцесния акт
за раждане. Изрично СК е уредил хипотезите на оспорване на припознаване по
българското право, а чл. 447 от ГПК е неприложим за поправка грешки в акт за раждане при изричното препращане " ако закон не предвижда друг ред за
поправянето" т.е. другия ред е СК.КМЧП ще намери приложение при бъдещо
исково производство за оспорване на припознаване на детето М. в Португалия , с оглед приложимото право.
6. Приложените от МВнР писмени доказателства- от жалбоподателя като пълномощно, молба,
заявление за издаване паспорт на детето М.,в които М. е вписал, че то е негово дете, са ирелевантни в настоящето производство и не следва да се
коментират.
При съвпадение крайния извод но
първошинстанционния съд с този на въззивния състав, решението на БРСъд следва
да бъде потвърдено.
При гореизоженото съд. състав
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА
решение № 155/16.05.2018 г по гр.д.№ 162/18 г по описа на БРСъд.
Решението подлежи на обжалване с касац. жалба в едномесечен срок от съобщението до страните
до ВКС.
Председател
:
Членове:1/ 2/