№ 85
гр. Сливен, 14.04.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – СЛИВЕН, ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседание на тринадесети април през две хиляди
двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Надежда Н. Янакиева
Членове:Мартин Цв. Сандулов
Стефка Т. Михайлова Маринова
при участието на секретаря Ивайла Т. Куманова Г.а
като разгледа докладваното от Мартин Цв. Сандулов Въззивно гражданско
дело № 20222200500129 по описа за 2022 година
Производството е въззивно и се движи по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
Обжалвано е решение № 489/29. 09. 2021г. постановено по гр. дело № 20212230101383 по
описа на Районен съд Сливен за 2021г., с което са осъдени на основание чл. 45 от ЗЗД и чл.
53 ЗЗД М. Д. СЛ. ЕГН ********** от *** и ЕМ. Н. Г. ЕГН ********** от *** да заплатят
солидарно на Д. Г. Г. ЕГН ********** от *** сумата от общо 10 000 лв./десет хиляди лева/,
представляваща обезщетение за претърпените неимуществени вреди - болки и страдания, в
резултат на причинено непозволено увреждане на ищеца на 12.05.2017 г. в гр. Сливен от
ответниците, който чрез нанасяне на удари в областта на лицето и корема, му причинили
лека телесна повреда по смисъла на чл. 130, ал. 1 във вр. с ал. 2 от НК, изразяваща се
„временно разстройство на здравето неопасно за живота”, като ответниците били признати
за виновни с Присъда № 86 от 14.07.2020 г. по НЧХД № 1578/2019 по описа на РС-Сливен,
която присъда е била изменена в частта относно изпълнение на наказанието с Решение №
3/26.02.2021 г. по ВНЧХД № 543/2020 г. на СлОС.
Против това решение е подадена въззивна жалба от двамата ответници. Твърди се, че
постановеното решение е незаконосъобразно, като постановено в нарушение на
материалния закон и при допуснати съществени процесуални нарушения. Съдът е
постановил решението си при нередовна искова молба, което е въведено като довод в
отговора на исковата молба. Не са конкретизирани както „допълнителните“ болки,
страдания, дискомфорт, емоционален стрес, наред с описаните в обстоятелствената част,
1
нито „други“-те, за които се претендира обезщетение, а последното е било необходимо не
само за редовността на исковата молба, но и за узнаване на фактите срещу които да се
защитават. Навсякъде в исковата молба се посочва, че причинените на ищеца повреди са по
„чл.130, ал.1, във връзка с ал.2 от НК“, каквато квалификация в един наказателен процес би
била недопустима, тъй като би представлявала съществено процесуално нарушение.
Присъденото обезщетение в пълния претендирай размер е неприемливо, то не е житейски
оправдано, нито е съобразено с нормалната съдебна практика. Такова едно обезщетение
обикновено се присъжда за тежки телесни повреди и в редки случаи за причинени средни
телесни повреди. С диспозитива на решението е посочено, че обезщетението се присъжда
само за претърпени болки и страдания. Преди това обаче съдът е приел, че обезщетението
следва да обхване и негативните последици върху социалния живот на ищеца и
професионалното му развитие, т.е. за това, че ищецът не може да се задържи повече от три
дни на работа и не е успял и досега продължава да не се явява на изпити за кандидатстване в
университет, даже не можел да се подпише в Бюрото по труда, когато е регистриран като
безработен. Това от една страна означава, че присъденото обезщетение е силно
преувеличено, като проличава както обвинителния уклон на съда, така и безпристрастността
му, в резултат на което и присъданото обезщетение, което съвпада с размера на
претендираното, няма нищо общо с принципа на справедливостта и целите, които законът
придава на обезщетението за обезвреда. В обобщение се иска да бъде отменено решението
В срока по чл.263 от ГПК е подаден писмен отговор на въззивната жалба, в който се твърди,
че тя е неоснователна. Наведените доводи за нередовност на исковата молба не се споделят.
Съдът е изложил подробни мотиви. Видно било, че въззиваемият е претърпял тежка
интервенция, довела до трайни белези по лицето. Останалите белези са незаличими.
Поставени са импланти, които не са отстраними. Причинен е значителен стрес. Излагат се
подробни съображения, относно правилността, обосноваността и справедливостта на
определеното от районния съд обезщетение за причинените неимуществени вреди и в
обобщение се иска да се потвърди решението като се претендират и разноски.
В жалбата и отговора не са направени нови доказателствени или процесуални искания.
В с.з. въззивниците, редовно призовани, не се явяват. За двамата се явява представител по
пълномощие, който поддържа жалбата.
В с.з. въззиваемият не се явява. За него се явява представител по пълномощие, който
оспорва основателността на подадената жалба.
Въззивният съд намира въззивната жалба за допустима, отговаряща на изискванията на чл.
260 и чл. 261 от ГПК, същата е подадена в срок, от процесуално легитимиран субект, имащ
интерес от обжалването, чрез постановилия атакувания акт съд.
При извършване на служебна проверка по реда на чл. 269 от ГПК настоящата инстанция
констатира, че обжалваното съдебно решение е валидно, и с оглед обхвата на обжалването
– и допустимо.
При извършване на въззивния контрол за законосъобразност и правилност върху
2
първоинстанционното решение, в рамките, поставени от въззивната жалба, настоящата
инстанция, след преценка на събраните пред РС доказателства и тези пред настоящата
инстанция, намира, че обжалваното решение е правилно, поради което следва да бъде
потвърдено.
Този състав счита, че формираната от първоинстанционния съд фактическа обстановка,
така както е изложена в мотивите на решението, е пълна, правилна и кореспондираща с
доказателствения материал, и с оглед разпоредбата на чл. 272 от ГПК, ПРЕПРАЩА своята
към нея.
Съгласно чл. 300 от ГПК влязлата в сила присъда е задължителна за гражданския съд,
разглеждащ гражданските последици от деянието относно това, дали е извършено деянието,
неговата противоправност и виновността на дееца. В този смисъл е и разпоредбата на чл.
413, ал.2 от НПК.
С оглед въведения с въззивната жалба предмет на обжалване, за въззивния съд остава
задължението да съобрази критерия по чл. 52 от ЗЗД, а именно, че размерът на
обезщетението за претърпени неимуществени вреди се определя от съда по справедливост.
Принципът на обезщетяването по справедливост, по чл. 52 от ЗЗД, изисква да се извърши
преценка на комплекс от редица конкретно съществуващи обстоятелства, които трябва да се
имат предвид от съда при определяне на размера на обезщетението. Последното трябва е
съразмерно с вредите и да отговаря както на конкретните данни по делото, така и на
обществените представи за справедливост. То трябва да удовлетворява изискването за
справедливост и при съпоставянето му с други случаи по аналогични казуси, но с различни
по степен на тежестта им вреди, така че доколкото е възможно за по-тежките случаи да се
присъди по-високо обезщетение, а за по-леките - по-ниско.
В случая е безспорно, че пострадалия, видно от изготвената по делото съдебно-медицинска
експертиза, в резултат на нанесения му побой, е получил контузия на главата с установена
при първоначалните прегледи лицева асиметрия поради травматичен отток и кръвонасядане
в лявата половина на челото непосредствено над очницата ръб с изразена спонтанна и
палпаторна болезненост и било установено с изследвания счупване на предната стена на
фронталния синус в ляво наложило извършване на оперативна интервенция - открито
репониране на костните фрагменти и тяхната фиксация с метална пластина и винтове. Било
налице лекостепенно сътресение на мозъка протекло без изпадане на ищеца в безсъзнателно
състояние. Уврежданията имали травматична генеза дължали се на удар от тъп предмет и
отговаряли на такива причинени от силен удар в травмираната област с коляно на крака.
Пострадалият получил черепно-мозъчна травма, съставляваща временно разстройство на
здравето неопасно за живота. Били извършени две операции по поставяне и изваждане на
пластинка Мондеал. Били налице данни за късна проява на симптомите на лекостепенното
сътресение на мозъка като главоболие, световъртеж, гадене, отпадналост, емоционални
нарушения. Първата оперативна интервенция на ищеца била извършена 12.05.2017 г., след
това на 15.05.2017 г. бил изписан за домашно лечение, на 07.09.2017 г. бил претърпял
повторна операция и бил изписан на 11.09.2017 г. за продължаване на възстановителните
3
процеси в домашна обстановка. Последиците от мозъчното сътресение били отзвучавали
напълно в рамките на 20-25, 30 дни при нормален ход на оздравителните процеси и
стриктно спазване на предписания хигиенно-диетичен режим.
От изготвената по делото съдебно-психиатрична експертиза се установява, че пострадалият
проявил симптоми на разстройство в адаптацията след преживения инцидент, като не може
да се твърди пряка връзка между преживяната травма и сегашното състояние и поведение на
ищеца, тъй като тежестта на травмата не предполага такъв дълготраен ефект и той е свързан
по-скоро с личностните му особености. Разпитано в съдебно заседание вещото лице заявява,
че в повечето случаи симптомите на разстройство в адаптацията продължават шест месеца,
но в по-тежките случаи могат да продължат и до две години. Ищецът бил по-незрял и бил
приемал нещата доста себеотносно и не му били добри механизмите за справяне с
различните ситуации и събитието би могло да оказва влияние върху него с оглед на
личностната му характеристика.
Правилно и законосъобразно съдът се е съобразил с вида и характера на нанесените телесни
повреди, с тяхната тежест, интензитет, продължителност на лечението и така по
справедливост е определил обезщетението, което е адекватно на причинените наранявания.
В този смисъл са неоснователни наведените във въззивната жалба доводи, че
обезщетяването на причинените телесни повреди е в занижен размер. Различните леки
телесни повреди се отличават по интензитета си, по продължителността на лечението и по
необходимите медицински интервенции, извършвани за тяхното преодоляване. Поради това
не може да се приеме, и съдебната практика категорично не приема, обезщетяването на
леките телесни повреди да бъде подведено под един константен размер. Това във всички
случаи противоречи на принципа залегнал в разпоредбата на чл.51 от ЗЗД.
В обобщение, настоящият състав намира определеното обезщетение за справедливо, а
подадената въззивна жалба за неоснователна.
Щом правните изводи на двете инстанции съвпадат, въззивният съд счита, че липсват
отменителни основания и въззивната жалба следва да бъде оставена без уважение.
Атакуваното решение следва да бъде потвърдено. Районният съд е провел надлежно и пълно
събиране на допустими и относими доказателства, въз основа на които е формирал
обективни фактически констатации и правилно ги е привел към съответстващата им правна
норма, като по този начин е достигнал до законосъобразни правни изводи.
Въззиваемата страна е претендирала разноски и такива следва да бъдат присъдени в размер
на сумата от 800 лева представляваща заплатено адвокатско възнаграждение за тази
инстанция.
Ръководен от гореизложеното съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 489/29. 09. 2021г. постановено по гр. дело № 20212230101383
4
по описа на Районен съд Сливен за 2021г.
ОСЪЖДА М. Д. СЛ. ЕГН ********** от *** и ЕМ. Н. Г. ЕГН ********** от *** да
заплатят солидарно на Д. Г. Г. ЕГН ********** от *** сумата от 800 /осемстотин/лева
представляваща заплатено адвокатско възнаграждение за тази инстанция.
Решението подлежи на обжалване пред ВКС на РБ в едномесечен срок от връчването.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5