Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е

 

№ 291

 

гр. ГОРНА ОРЯХОВИЦА, 09.10.2020 г.

 

В    И  М  Е  Т  О    Н  А    Н  А  Р  О  Д  А

 

ГОРНООРЯХОВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, пети състав в публичното заседание на тринадесети август, през две хиляди и двадесета година в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:ЗЛАТИНА ЛИЧЕВА

 

 

при секретаря Сн. Георгиева, като разгледа докладваното от съдията АНД № 286 по описа за 2020 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

        Жалба с правно основание чл. 59 и сл. ЗАНН.

        Жалбоподателят Я.С., чрез  защитник адв. М.П. ***, обжалва НП № 20-0268-000349/12.03.2020 г. на полицейски инспектор към ОДМВР Велико Търново, РУ МВР Горна Оряховица, с  което  му е наложено наказание Глоба в размер от 200.00 лв. по чл. 175 ал. 1 т. 5 ЗДП, както и лишаване от право да управлява МПС за срок от  шест месеца; по чл. 179 ал. 2 вр. чл. 179 ал. 1 т. 5 ЗДП – Глоба в размер от 200.00 лева.

Моли атакуваното НП  да бъде отменено като незаконосъобразно, като излага, че описаните факти и обстоятелства в АУАН и НП  не отговаряли на обективната действителност,  което не било отчетено от административнонаказващия орган. В хода на провеждане на административнонаказателното производство били допуснати съществени нарушения на процесуалните правила ограничили правото на защита на жалбоподателя. Предвид незнанието му на български език, на С. следвало да бъде осигурен преводач на турски език, който да преведе  на разбираем език съставения АУАН, което се отнасяло и за издаденото НП.

Алтернативно предлага да бъдат намалени размерите на наложените  в т. 2 от атакуваното НП наказания.

        Въззиваемата страна РУ МВР Горна Оряховица  не се представляваше в съдебно заседание и не зае становище по наведените основания в жалбата.

        Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено от фактическа страна следното:

        На 12.03.2020 г. около 07:20 часа лицето Ч.И. управлявал т.а. „Волво ФХ“ с рег. № *** с прикачено към него полуремарке  с рег. № *** по път І-5, км 89 в посока гр. Велико Търново. В същото време, но в обратна посока(гр. Русе) се движел т.а. „Мерцедес Актос“ с рег. № ***,  с прикачено към него полуремарке с рег. № *** - турски образец, собственост на Gok Logistik uls. Taspet Ur. Otomotiv Tic.Vesan. LTD.STI. Водачът на турския товарен автомобил при управлението му, навлязъл в насрещната лента за движение при разминаване, следствие на което със задната част  на прикаченото полуремарке ударил предната лява част на влекача, управляван от Ч.И., след което водачът на турския товарен автомобил продължил движението си в посока гр. Русе без да спре и установи щетите от  предизвиканото от него ПТП. Водачът И. се обадил на ЕЕН 112 и съобщил за реализираното ПТП, следствие на което на място били изпратени св.  Д. и Б.. Съответно двамата полицейски  служители сигнализирали ОДМВР Велико Търново, където били  изпратени снимки на претърпялото ПТП МПС. Управляваният от водача Я.С. товарен автомобил бил установен сред колоната такива  за излизане от Република България на КПП „Дунав – мост“ в гр. Русе от органите на ОДМВР гр. Русе. Водачът Я.С. бил транспортиран до с. Полско Косово, където  бил предаден на св. Б. и Д..

        С водача С. разговарял св. Н.М. – полицейски служител в РУ Горна Оряховица - владеещ турски език, който му обяснил по разбираем начин какво нарушение на правилата за движение по пътищата е извършено, както и че в тази връзка ще му бъде съставен АУАН за извършените нарушения.

Въз основа на снетите обяснения от нарушителя, чрез св. М. и лицето Ч.И., възприетото местопроизшествие, както и автомобила на  последния водач – т.а. „Волво ФХ“ с рег. № *** с прикачено към него полуремарке  с рег. № ***, св. Д. преценил, че  С. е извършил административни нарушения  по чл. 44 ал. 1 ЗДП и чл. 123 ал.1 т. 1 ЗДП.  В тази връзка съставил АУАН серия GA № 189048. Като обстоятелства във връзка с извършените нарушения били описани, че управлявайки МПС - т.а. „Мерцедес Актос“ с рег. № ***,  с прикачено към него полуремарке с рег. № *** турски образец, собственост на Gok Logistik uls. Taspet Ur. Otomotiv Tic.Vesan. LTD.STI по гл. път І-5 в посока гр. Русе, не подсигурил достатъчно странично разстояние, следствие на което навлязъл в лентата за насрещно движение и с лявата част на полуремаркето блъснал насрещно движещия се т.а. „Волво ФХ“ с рег. № *** с прикачено към него полуремарке  с рег. № ***, с което станал причина за ПТП с материални щети. След настъпилото ПТП водачът С. не спрял да установи щетите и да уведоми компетентните за това органи, а продължил движението си  в посока гр. Русе.

Актът  бил предявен на  жалбоподателя за подпис и бил подписан от  него без възражения, като преди това бил преведен устно на турски език от св. М.. Предвид изложеното настоящата инстанция  счита, че С., макар и чужд гражданин, е разбрал в какво се изразява нарушението, за което му е съставен АУАН и се е възползвал пълноценно от възможността да го оспори по съдебен ред посредством ангажиран адвокат       .

        На основание съставеният АУАН, било издадено НП № 20-0268-000349/12.03.2020 г. на Началника на  сектор към ОДМВР Велико Търново, РУ МВР Горна Оряховица, с  което на жалбоподателя, за извършено нарушение по чл. 44 ал.1 ЗДП,  било наложено административно наказание Глоба в размер от 200.00 лв. по чл. 179 ал.2 ЗДП вр. чл. 179 ал. 1 т. 5 ЗДП; за нарушение по чл. 123 ал. 1 т. 1 ЗДП било наложено административно наказание глоба в размер от 200.00 лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от три месеца, на основание чл.175 ал. 1 т. 5 ЗДП.

        Жалбата е допустима, тъй като е подадена в законоустановения срок за обжалване. НП е връчено на 12.03.2020 г., а жалбата е депозирана на 18.03.2020 г.

По същество се явява  неоснователна, поради следните съображения:

Видно от събраните по делото  гласни доказателства- показанията на св.  Д., Б. и М., Протокол за ПТП № 54 от 12.03.2020 г., ведно с АУАН серия  GA № 189048/12.03.2020 г., безспорно се установи в настоящото производство, че жалбоподателят С. е извършил от обективна и субективна страна  нарушенията на чл. 44 ал. 1  и чл. 123 ал. 1 т. 1 ЗДП.

При съставяне на АУАН и НП са спазени правилата на чл. 42 и сл. ЗАНН и чл. 57 ЗАНН, като обстоятелствата във връзка с извършените нарушения са описани в достатъчна степен. От друга страна в хода на настоящото производство се събраха и доказателства с разпита на св. М., че правото на защита на жалбоподателя е било охранено, посредством извършения устен превод в проведеното  административнонаказателно производство както на АУАН, така и на НП от български на турски език. В тази връзка не се установиха допуснати нарушения на процесуалните правила, които да доведат до отмяна на атакуваното НП на това основание.

По делото няма спор, че жалбоподателят е чужд гражданин. Действително нормата на чл.44, ал.1 от ЗАНН предвижда възможността на нарушителя в 3- дневен срок да депозира писмени възражения против акта. Съгласно ал.4 обаче, когато нарушителят няма постоянен адрес в Република България, съставеният акт се предоставя незабавно на наказващият орган. Използването на думата „незабавно” от страна на законодателя предпоставя дерогиране на общите правила, визирани в ал.1 на чл.44 ЗАНН. Нормата няма препратка към ал.3, поради което съдът няма основание да счита, че ал.4 визира възможност за неспазване на срока само по ал.3. Разпоредбатана чл.44, ал.4 на ЗАНН от друга страна важи за всички административни нарушения.

Следва да се октбележи, че в ЗАНН не се предвижда задължително участие на преводач в административнонаказателното производство - във фазата на установяване на нарушението, извършено от лице, което не владее български език. Съгласно чл. 84 от ЗАНН, доколкото в този закон няма особени правила, се прилагат разпоредбите на Наказателно-процесуалния кодекс (НПК). Субсидиарното прилагане на нормите на НПК в частта относно задължението за назначаване на преводач не може да стане на основание чл. 84 от ЗАНН, тъй като неговите разпоредби са приложими за производството по обжалване на наказателните постановления пред съда. В тази връзка неприложима е и нормата на чл. 55, ал.3 от НПК, с която е възприета Директива 2010/64/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 20 октомври 2010 година относно правото на устен и писмен превод в наказателното производство. Директивата не се прилага в случаите, когато законодателството на държава-членка предвижда налагането на санкция за леки нарушения от страна на орган, различен от съд с компетентност по наказателноправни въпроси и когато налагането на такава санкция може да бъде обжалвано пред съд. При установяване на нарушението и съставянето на акта, както българските така и чуждите граждани, които не владеят български език, имат правото да разберат за какво нарушение са обвинени. Именно с това право на невладеещото български език лице следва да се обвърже преценката за наличие на нарушение, свързано с назначаване на преводач. В случая, преценката дали липсата на преводач при предявяване на АУАН представлява съществено процесуално нарушение, не следва да се прави формално и да се основава единствено на този факт, което пък автоматично да обосновава засягане правото на защита на наказаното лице. Засягането на правото на защита следва да се разглежда през призмата на принципа за върховенството на закона, отразен в чл. 6 от ЕКПЧ и предвид чл. 47 и чл. 48 §2 от Хартата на основните права на ЕС, доколкото последната се явява приложима предвид упражняването на правото на свободно движение на чуждия гражданин. При преценката на нарушението, описано в АУАН, поведението на жалбоподателя, сложността на случая, интересите на наказания и развитието на процедурата по налагане на наказанието в цялост, следва да се направи извод постигнат ли е справедлив баланс между обществения интерес и индивидуалния интерес и права на личността. Следва да се има предвид и че правото на лицето да бъде информирано за обвинението срещу него на разбираем за него език е с акцесорен характер - част е от правото му на справедлив процес и правото му на зачитане на правото му на защита, а последното намира проявление и в рамките на съдебния процес пред РС. В Директива 2010/64/ЕС на ЕП и на Съвета от 20.10.2010 година относно правото на устен и писмен превод в наказателното производство и Директива 2012/12/ЕС относно правото на информация в наказателното производство, изрично е предвидено, че при налагане на санкции за леки нарушения, например пътнотранспортни нарушения, установени след пътнотранспортна проверка, изискването за преводач и за осигуряване на информация важи единствено за производството по обжалване пред съд. Разгледани в своята цялост, цитираните директиви установяват безусловно задължение за осигуряване на превод единствено в рамките на наказателното производство. За извършените административни нарушения обаче, такова задължение липсва.

Правилно за извършените и установени нарушения административнонаказващият орган е приложил санкционните разпоредби на чл. 179 ал. 2 вр. чл. 179 ал. 1 т. 5 ЗДП и чл. 175 ал. 1 т. 5 ЗДП - спазен е принципа на законоустановеност на наказанието. Правилно са определени наказанията, наложени на жалбоподателя с атакуваното НП по вид и по размер. Наказанието  по чл. 179 ал. 2 вр. чл. 179 ал. 1 т. 5 ЗДП следва да бъде потвърдено, предвид установената висока степен на обществена опасност на деянието, обусловена от значителния размер на щетите, който е  виден от изготвените фотоснимки(л.36-38) към протокол за ПТП от 12.03.2020 г., създадената опасност за движението следствие на реализираното ПТП между двата товарни автомобила и напускането на произшествието от страна на жалбоподателя. Самият факт, че  е реализирано ПТП между две тежкотоварни превозни средства, следствие нарушаване на правилата за движение по пътищата, аварирането на които може да доведе до продължително нарушаване на движението в натоварения пътния участък, какъвто е гл. път І-5, обуславя на следващо място високата степен на обществена опасност на деянието. Не се установяват по отношение на извършеното нарушение смекчаващи отговорността на дееца обстоятелства.

Размерите на наказанието по  чл. 175 ал. 1 т. 5 ЗДП също са определени законосъобразно предвид установената висока степен на обществена опасност на деянието.Не се установяват смекчаващи отговорността на дееца обстоятелства. Обществената опасност на деянието е висока, тъй като след напускане на местопроизшествието, жалбоподателят С. се е насочил директно към КПП „Дунав – мост“ с намерение да напусне страната и само бързата реакция на органите на МВР Горна Оряховица и колегите им от ОДМВР гр. Русе е попречила това да се  случи, за да се реализира административнонаказателната отговорност спрямо жалбоподателя. Наказанието Глоба е определено в максимален размер, а наказанието лишаване от правоуправление  към средния размер. Настоящата инстанция счита, че административнонаказващият орган е определил наказанията законосъобразно, въпреки че наказанието лишаване от правоуправление в размер от три месеца настоящата инстанция счита за занижено, предвид установената висока степен на обществена опасност на деянието.

Правомощията на  Г.Г.Г. да издаде  атакуваното НП като административнонаказващ орган произтичат от т.3 вр. т.1.3 от Заповед № 8121з-515/14.05.2020 г. на Министъра на вътрешните работи(л.14-15).

        Водим от горното, съдът

 

 

Р    Е     Ш    И   :

 

 

ПОТВЪРЖДАВА  НП № 20-0268-000349/12.03.2020 г. на Полицейски инспектор към ОДМВР Велико Търново, РУ МВР Горна Оряховица, с което на основание чл. 179, ал. 2 вр.ал. 1  т. 5 от ЗДП на Я.С., роден на *** г. в Република Турция, със съдебен адрес ***, адв. М.П., е наложено административно наказание ГЛОБА в размер от 200.00 лв. (двеста) лв. за нарушение по чл. 44 ал. 1 ЗДП; на основание чл. 175 ал. 1 т. 5 ЗДП е наложено административно наказание ГЛОБА в размер от 200.00 лв.(двеста) лв. за нарушение по чл. 123 ал. 1 т.1 ЗДП, както и  ЛИШАВАНЕ от право да управлява МПС за срок от 3(три) месеца, като ЗАКОНОСЪОБРАЗНО.

Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд Велико Търново, в 14 дневен срок от съобщението до страните, че е изготвено и обявено.

 

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: