Р Е Ш Е Н И Е
№ 2298 07.12.2018г. гр.
Бургас
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Бургаският
административен съд двадесети
състав, в публично заседание на дванадесети ноември две
хиляди и осемнадесета година, в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ХР. ХРИСТОВ
при секретаря Ирина Ламбова, като разгледа докладваното от съдия Хр.
Христов административно дело № 1714 по
описа за 2017 година, за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е по реда на чл.156 и сл. от ДОПК.
Административното дело е образувано по
жалба от „СТЕФАНИТ“ ЕООД, с ЕИК128590351, с адрес: гр.Ямбол, ул.„Кара Кольо“ №
16 против Ревизионен акт № Р-02000*********-091-001/17.03.2017г.
издаден от Р.К.Т.- началник сектор „Ревизии“, дирекция „Контрол“ в ТД на НАП
Бургас, възложил ревизията и Г.В.В.на длъжност главен инспектор по приходите
при ТД на НАП Бургас - ръководител на ревизията, потвърден с Решение №
133/07.06.2017г. на началник отдел „Обжалване“ в дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна
практика“ Бургас, изпълняващ
правомощията на директор на дирекция „ОДОП“
Бургас при Централно управление на Национална агенция за приходите.
Жалбоподателят иска отмяна на
ревизионния акт като незаконосъобразен и излага доводи в подкрепа на твърдението си. Претендира присъждане на
направените по делото разноски.
В съдебно заседание жалбоподателят
„СТЕФАНИТ“ ЕООД, чрез процесуалния си
представител адвокат Г.Н., поддържа жалбата и претенцията за присъждане на
направените по делото разноски за внесена държавна такса и възнаграждения на
вещите лица. Представя по делото писмени бележки, в които излага допълнителни
съображения за неозаконосъобразността на оспорения акт.
Ответникът по оспорването –
Директор на дирекция „ОДОП” гр. Бургас при ЦУ на НАП, чрез процесуалния си
представител главен юрисконсулт М. оспорва жалбата като неоснователна.
Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение в размер на 5 721.00
лева. Представя по делото писмена защита с допълнителни съображения за
законосъобразността на оспорения ревизионен акт
Съдът, като взе предвид и прецени събраните по делото
доказателства, в
тяхната съвкупност и поотделно, ведно
с доводите и изразените становища от страните, прие за установено следното:
Административното производство по
издаване на оспорения ревизионен акт е започнало със Заповед за възлагане на
ревизия № Р-02000216005541-020-001/10.08.2016г., изменяна със Заповед за изменение
на заповед за възлагане на ревизия № Р-02000216005541-020-002/19.10.2016г. и
Заповед за изменение на заповед за възлагане на ревизия №
Р-02000216005541-020-003/17.11.2016г.
Ревизията
е извършена по отношение на „СТЕФАНИТ“
ЕООД, с ЕИК *********, с адрес:
гр.Ямбол, ул.„Кара Кольо“ № 16, с управител Р.И.Г. и е с
обхват задължения по ЗКПО за данъчните периоди от 01.01.2014г. до 31.12.2014г., от 01.01.2013г. до
31.12.2013г. и от 01.01.2012г. до 31.12.2012г., както за задължения по ЗДДС за данъчен период от 01.05.2012г. до 30.06.2015г. През посочените периоди, дейността,
извършваната от дружеството е търговия на едро със захарни изделия в собствен
склад, находящ се в гр. Ямбол, ул. Васил Левски“ № 1.
За установяване на необходимите
факти и обстоятелства административният орган е предприел действия по реда на
чл.37, ал.3, чл.53 и чл.56, ал.1 от ДОПК като е изискал съответни документи и
обяснения от ревизираното дружество. На основание чл.40 от ДОПК са изготвени
протоколи за обезпечаване на доказателства. При извършване на ревизията на
основание чл.124, ал.1 от ДОПК било изготвено Уведомление №
Р-02000216005541-113-001/17.01.2017г. Същото било връчено на „СТЕФАНИТ“ ЕООД по електронната поща на
17.01.2017г. с което дружеството било информирано, че предвид установяване на
обстоятелства по чл.122, ал.1, т.4 от ДОПК, данъчната основа за задълженията му
по ЗКПО и ЗДДС за ревизираните периоди ще бъде определена по реда на чл.122 от ДОПК.
След извършване на съответните
действия в рамките на проведената ревизия, въз основа на установените факти и
обстоятелства е съставен Ревизионен доклад № Р-02000216005541-092-001/06.02.2017г.
/л.58-83 от делото/, който е връчен на задълженото лице „СТЕФАНИТ“ ЕООД по електронен път на 20.02.2017г.
На основание констатациите на
Ревизионния доклад е издаден оспореният Ревизионен акт № Р-02000*********-091-001/17.03.2017г. /л.41-46 от делото/, който бил
връчен лично на дружеството по електронен път на 20.03.2017г.
С издадения РА по отношение на
дружеството жалбоподател са установени задължения за довнасяне за корпоративен
данък по ЗКПО за следните ревизирани периоди както следва: 01.01.2012г.-31.12.2012г. главница 1 137.32 лв. и лихва 310.85 лв.; 01.01.2013г.-31.12.2013г. главница 1 581.34 лв. и лихва 475.94 лв.;
01.01.2014г.-31.12.2014г. главница 1 324.99 лв. и лихва 291.19 лв.
За довнасяне на данък върху добавената стойност по ЗДДС били установени следните
задължения за съответните ревизирани периоди, както следва:
01.05.2012г.-31.05.2012г. главница 10 957.08 лв. и лихва 5 312.69 лв.; 01.06.2012г.-30.06.2012г. главница 6 030.02 лв. и лихва 2 868.05 лв.;
01.07.2012г.-31.07.2012г. главница 5 972.04 лв. и лихва 2 788.22 лв.;
01.08.2012г.-31.08.2012г. главница 4 475.58 лв. и лихва 2 050.41
лв.; 01.09.2012г.-30.09.2012г. главница 7 733.19
лв. и лихва 3 477.35 лв.; 01.10.2012г.-31.10.2012г. главница 9 672.01 лв. и лихва 4 264.56 лв.;
01.11.2012г.-30.11.2012г. главница 7 508.96
лв. и лихва 3 247.26 лв.; 01.12.2012г.-31.12.2012г. главница 6 791.69 лв. и лихва 2 878.00
лв.; 01.01.2013г.-31.01.2013г. главница 8 996.57
лв. и лихва 3 734.63 лв.; 01.02.2013г.-28.02.2013г. главница 7 707.98 лв. и лихва 3 139.59 лв.;
01.03.2013г.-31.03.2013г. главница 7 203.60
лв. и лихва 2 871.93 лв.; 01.04.2013г.-30.04.2013г. главница 7 001.81 лв. и лихва 2 732.96 лв.; 01.05.2013г.-31.05.2013г.
главница 11 008.51 лв. и лихва
4 201.78 лв.; 01.06.2013г.-30.06.2013г. главница 6 380.82 лв. и лихва 2 382.16
лв.; 01.07.2013г.-31.07.2013г. главница 6 847.47
лв. и лихва 2 497.30 лв.; 01.08.2013г.-31.08.2013г.
главница 1 963.09 лв. и лихва 699.01 лв.; 01.09.2013г.-30.09.2013г.
главница 5 561.13 лв. и лихва 1 933.76 лв.; 01.10.2013г.-31.10.2013г.
главница 9 225.13 лв. и лихва 3 128.25 лв.; 01.11.2013г.-30.11.2013г.
главница 4 079.38 лв. и лихва 1 349.26 лв.; 01.12.2013г.-31.12.2013г.
главница 6 253.92 лв. и лихва 2 014.54 лв.; 01.01.2014г.-31.01.2014г.
главница 1 783.08 лв. и лихва 558.99 лв.; 01.02.2014г.-28.02.2014г.
главница 6 881.68 лв. и лихва 2 103.76 лв.; 01.03.2014г.-31.03.2014г.
главница 3 363.52 лв. и лихва 999.22 лв.; 01.04.2014г.-30.04.2014г.
главница 4 969.77 лв. и лихва 1 434.91 лв.; 01.05.2014г.-31.05.2014г.
главница 5 100.67 лв. и лихва 1 428.70 лв.; 01.06.2014г.-30.06.2014г.
главница 7 348.95 лв. и лихва 1 997.06 лв.; 01.07.2014г.-31.07.2014г.
главница 8 119.35 лв. и лихва 2 136.29 лв.; 01.08.2014г.-31.08.2014г.
главница 5 098.66 лв. и лихва 1 297.48 лв.; 01.09.2014г.-30.09.2014г.
главница 6 900.96 лв. и лихва 1 698.44 лв.; 01.10.2014г.-31.10.2014г.
главница 8 075.79 лв. и лихва 1 917.83 лв.; 01.11.2014г.-30.11.2014г.
главница 4 412.55 лв. и лихва 1 011.02 лв.; 01.12.2014г.-31.12.2014г.
главница 6 776.15 лв. и лихва 1 494.08 лв.; 01.01.2015г.-31.01.2015г.
главница 1 855.54 лв. и лихва 393.13 лв.; 01.02.2015г.-28.02.2015г.
главница 5 228.49 лв. и лихва 1 067.06 лв.; 01.03.2015г.-31.03.2015г.
главница 1 757.22 лв. и лихва 343.47 лв.; 01.04.2015г.-30.04.2015г.
главница 4 781.08 лв. и лихва 894.64 лв.; 01.05.2015г.-31.05.2015г. главница 5 190.04 лв. и лихва 926.42 лв.; 01.06.2015г.-30.06.2015г.
главница 4 860.31 лв. и
лихва 827.00 лв.
Недоволен
от така издадени Ревизионен акт жалбоподателят го е оспорил по административен
ред пред директора на Дирекция „ОДОП“ гр.Бургас.
С Решение №
133/07.06.2017г. началникът на отдел „Обжалване“ в дирекция „ОДОП” Бургас Мария
Йотова, изпълняващ правомощията на директорът на дирекция „ОДОП“ Бургас при ЦУ
на НАП, съгласно заповед № ЗЦУ 892/22.07.2016г. на изпълнителния директор на
НАП е потвърдил обжалвания
Ревизионен акт № Р-02000*********-091-001/17.03.2017г. издаден от Р.К.Т.-
началник сектор „Ревизии“, дирекция „Контрол“ в ТД на НАП Бургас, възложил
ревизията и Г.В.В.на длъжност главен инспектор по приходите при ТД на НАП
Бургас - ръководител на ревизията. Решението било връчено по електронен път на „СТЕФАНИТ“ ЕООД на 14.06.2017г.
С жалба вх.№
04-С-Ж-99#4/27.07.2017г. подадена чрез решаващия орган до Административен съд –
Бургас, жалбоподателят е оспорил потвърденият от директора на дирекция
„Обжалване и управление на изпълнението“ Бургас ревизионен акт, на основание на
която е образувано настоящото административно дело.
За да постанови оспорения
административен акт органът по приходите е приел за установено следното:
От
съдържанието на РД, който на основание чл.120, ал.2 от ДОПК е неразделна част
от атакувания РА се установява, че на 02.07.2015г. в обекта на ревизираното
лице, в присъствието на представляващия дружеството, е извършена оперативна проверка от органи по приходите.
Съставен е протокол сер. АА № 0079133/02.07.2015г., приобщен като доказателство
за целите на процесното ревизионно производство с Протокол № 0624047 от
18.11.2016г. При проверката е установено, че в обекта има регистрирано едно фискално устройство с дистанционна
връзка с НАП, модел „DАTECS“ с ИН на ФУ DT441314 и ФП № 02441314. Дружеството е
дистрибутор на „Победа“ АД Бургас и извършва разнос със собствен транспорт.
Органите по приходите са проверили намиращите се в обекта две компютърни
конфигурации. На едната от тях, наречена сървър, е локализирана база данни на
програмния продукт „Микроинвест Склад Про” на „Микроинвест“ ООД, гр.София.
При
проверката е копирана информацията от компютърната програма „Микроинвест Склад
Про” на технически носител /СD/, даващ възможност за възпроизвеждането ѝ,
като са взети необходимите технически мерки за запазване на автентичността на
копираната информация, съгласно изискванията на чл.40, ал.1 от ДОПК. Същите са
подробно описани в съставения за целта протокол за предприети действия за
обезпечаване на доказателства сер. АА № 0008779/02.07.2015г. Един брой оптичен носител е предоставен на
проверяваното дружество.
Копираната
информация е предадена на специалист в отдел „Информационни системи” при ТД на
НАП Бургас, който след като е разархивирал копираната информация, е прехвърлил
същата във файлове /таблици/ с формат „accdb“ и е предал файловете на
органите по приходите.
Ревизиращият
екип е разгледал получените файлове, като за целта е ползвано описание на
основните таблици от базата данни на ползвания от дружеството програмен продукт
„Микроинвест Склад Про”, предоставено от производителя
на програмата „Микроинвест” ООД. Съгласно описанието, посочената
програма е гъвкава система за
управление на стоковите наличности и парични потоци, като продукта принципно се
използва за отчитане на продажбите и движението на стоките и съдържа 30
таблици.
Установено е, че копираната информация съдържа четири бази
данни, а именно: „Радост“, „Радост партиди“, „Наско“ и „Наско партиди“. От
представените документи и писмени обяснения от ревизираното лице, във връзка с
връчено ИПДПОЗЛ от 22.03.2016г., приобщено с протокол № 0624049/21.11.2016г.,
относно издаваните документи от програмата, се установява, че база „Радост
партиди“ е идентична по съдържание и продължение на база „Радост“ и се използва
за разпечатване на стокови разписки, при експедиране на стока, пред
финансиращата банка, с цел запазване на договорените лихвени проценти, предвид
това, че дружеството подлежи на периодичен
мониторинг относно достигане на заложените от него обороти, представени
при подписване на договора за овърдрафт и за обучение на новопостъпили
служители. База „Наско“ се използва за печатане на фактури за продажби към
клиенти, а база „Наско партиди“ не се използва. Пояснено е, че дружеството
разполага с 1 брой ЕКАФП, който няма автоматизирана връзка с никоя от базите и
при извършена продажба в брой сумата се маркира ръчно. Ползваният софтуерен
продукт позволява директна редакция на вече отразени в него операции, както по
посока на продажби, така и по посока на доставки, от които възможности
дружеството съгласно дадените писмени обяснения се е възползвало. Допълнено е,
че през м. 04.2015г. е имало проблем с твърдия диск, което е довело до
възстановяване на данни, но не в действителния им вид, като в тази връзка е
приложено писмо, изх. № 12/30.03.2016г., подписано от управителя на „Комтех Ай
Ти“ ЕООД – доставчик на продукта „Микроинвест Склад Про“. Относно връчено ИПДПОЗЛ от 26.08.2016г. е допълнено,
че между ПП „Микроинвест Склад Про“ и счетоводния продукт, който е „Бизнес
навигатор“, няма директна връзка и автоматизация на процеса. Всички документи,
свързани с дейността на дружеството /покупки и продажби/ се представят на
хартиен носител в счетоводството на дружеството и се осчетоводяват със
счетоводен продукт „Бизнес навигатор“. Пояснено е, че фактурите за продажба
само се разпечатват от ПП „Микроинвест Склад Про“, без това да води до някакво
автоматично изписване на стоката, като се осчетоводяват със счетоводната програма.
Ревизиращият екип е извършил съпоставка между издадените
фактури от база „Наско“ и издадените стокови разписки от база „Радост партиди“,
при което е установил, че между тях
има несъответствие. Този извод се
потвърждава от факта, че в база „Радост партиди“, таблица „Operations“ за м.
06.2012г. са отразени стоковите разписки
за контрагенти „Явор 46 комерс“ ООД и ЕТ „Величка Стефанова“, но само на първия
клиент са издадени фактури, които са включени в дневника за продажби /РД стр.
8-13/.
Органът по приходите е извършил анализ на получените данни
от база „Радост партиди“, като е обсъдил два от получените файлове /таблици/, а
именно: „Operations“, и „Cash Book“. Първата таблица съдържа информация за
операциите, като всеки ред от таблицата представлява един ред от една операция.
Таблицата е основна, като съхранява
транзакциите на приложението. Всички транзакции се записват аналогично, като в
зависимост от техния вид се определят свойствата им /приход, разход или
неутрална/. Установено е, че са извършени операции
/доставки и продажби/ за периода
25.04.2012г. – 02.07.2015г. В
таблицата са включени полета: пореден номер, период /дата,
месец, година/, код на операцията, където доставка е с код „1“, а продажба с
код „2“, номер на стоката, количество на продадената стока, покупна цена на
продадената стока, продажна цена на продадената стока. В новосъздадената таблица „Operation Radost
Partidi_Sel“ в поле /колона/ „PriceОut“ се съдържат данни за единична продажна
цена на съответния артикул с включен ДДС и данни за количеството, продадени
артикули в поле /колона/ „Qtty“. Създадено е ново поле /колона/, стойностите на
което са получени като произведение на данните в полета „PriceОut“ и „Qtty“ и
представляват продажната стойност на всяка извършена продажба. Данните са обобщени по месеци, като е направена извадка
само по код „2“ – продажби.
Таблицата
„Cash Book“ съдържа информация за операциите в касовата книга и представлява
хронологичен дневник на операциите за
периода 25.04.2012г.-02.07.2015г. по дни и часове. Съгласно съдържанието и
функциите на всяко едно поле, кодът на операцията доставка е „1“ със знак на
операцията „-1“, а кодът на операцията продажба е „8“ със знак на операцията
„+1“. Данните са обобщени по месеци, като е направена извадка само по код „8“ –
продажби.
В хода на ревизията, с ИПДПОЗЛ от 17.11.2016г. от „Стефанит“ ЕООД
е изискана справка за издадените фактури с данни – №/дата, стойност, ДДС и обща
стойност, които са платени в брой.
След представяне на изисканата справка, органът по приходите
произволно е избрал 8 фактури от целия ревизиран период, които са платени в
брой и отразени в подадените дневници за продажби на дружеството.
Същевременно, от база „Радост
партиди“, по номер на операцията на стоковите
разписки, ревизиращият екип е проследил
тяхното отразяване в таблиците „Operations“ и „Cash Book“. Предвид това, че по включените в таблица „Operations“
стокови разписки са извършени плащания, т.е. отчитат
се реално осъществени продажби, е обоснован извода,
че в ПП „Микроинвест Склад Про“ се отразяват извършените от дружеството
продажби.
В тази връзка, на база на данните, съдържащи се в тези два
файла, ревизиращият екип е извел обобщени данни за реализираните обороти в
стопанисвания склад за периода от м. 05.2012г. до м. 06.2015г., вкл. в размер на 5 102 517.35лв.
Същите са съпоставени с отчетените от ревизираното дружество продажби –
3 699 004.69лв., при което е установено, че има неотчетени обороти за
посочения период, общо в размер на 1 403 513.68 лв. с ДДС.
Констатирано е, че тази сума не е отразена във фискалното устройство и не е
отчетена в счетоводството на дружеството.
Предвид
установеното при ревизията, органът по приходите е преминал към облагане по
особения ред на чл.122 от ДОПК, поради установяване
на обстоятелствата на чл.122, ал.1, т.2 от ДОПК – наличие на неотчетени
продажби.
В тази
връзка, на проверяваното лице е връчено Уведомление на основание чл.124, ал.1
от ДОПК № Р-02000216005541-113-001/17.01.2017г., с което му е указано, че
основата за облагане с ДДС за периода от 01.05.2012г. – 30.06.2015г. и
корпоративен данък за периода 01.01.2012 г. – 31.12.2014 г. ще се определи по
реда на чл.122 от ДОПК и му е дадена възможност да предостави доказателства и
да вземе становище.
В
определения му 14-дневен срок, ревизираното лице е представило за всяка година
от периода 2012г. – 2014г. декларация по чл.124, ал.3 от ДОПК и писмено е
заявило, че не е съгласно с констатацията на органа по приходите, че са налице
данни за укрити приходи. Отново е изложен аргумента, че дружеството е имало
проблем с твърдия диск на компютъра, което е довело до непълно възстановяване
на данните, видно от представеното писмо
от „Комтех Ай Ти“ ЕООД. Посочва се, че снетата
информация не отразява реалния стокооборот, предвид дадените обяснения в
ревизионното производство относно използването на програмния продукт.
Органът по
приходите не е кредитирал дадените обяснения предвид това, че към тях няма
представени документи и справки, които да ги обосновават.
При
определянето на данъчната основа, ревизиращият екип е взел предвид относимите
обстоятелства по чл.122, ал.2 от ДОПК, а именно т.1, т.2, т.3, т.4, т.6, т.8 и
т.15, които са описани в РД. Предвид изложеното са определени
задължения по ЗКПО и ЗДДС.
Дължимият
корпоративен данък за 2012г., 2013г. и 2014г. в общ размер на 4 043.65лв.
е изчислен като данъчната ставка по чл.20 от ЗКПО е приложена към определената
по години данъчната основа, която е разликата между продажната цена и отчетната
стойност на стоките. Последната е
получена, като е ползвана декларираната от дружеството търговска надценка от
4%. На основание чл.9 от ЗКПО, чл.1 от ЗЛДТДПДВ и чл.175 от ДОПК, върху
допълнително установения за внасяне корпоративен данък са определени и лихви за
просрочие в общ размер на 1 077.98лв.
Проверяващият
орган, за да определи характера на доставките по ЗДДС се е съобразил с вида на
извършваната от лицето дейност, взел е предвид и липсата на декларирани
освободени доставки или доставки, свързани с контрагенти извън страната, с
оглед на което правилно е приел, че всички недекларирани доставки са с място на
изпълнение на територията на страната и по своята същност са облагаеми,
съгласно разпоредбата на чл.12 от ЗДДС.
За неотчетените приходи за данъчните периоди от м.05.2012г. до
м.06.2015г., за които е възникнало данъчно събитие, съгласно разпоредбата на
чл.25, ал.2 от ЗДДС, органът по приходите, на основание чл.86, ал.2 от ЗДДС,
във връзка с чл.53, ал.2 от ППЗДДС е начислил допълнително дължим данък върху
разликата по периоди между данните по програмния продукт и декларираното в
дневниците за продажби, в общ размер на 233 873.79лв., ведно с
определената на основание чл.175, ал.1 от ДОПК лихва за просрочие в общ размер
на 80 101.21лв.
В рамките на съдебното производство по делото са възложени основна и допълнителна съдебно-технически експертизи, заключенията на които бяха
изготвени от инж. С.Б.Т.. Беше възложена също така една основна и една
допълнителна съдебно-счетоводни
експертизи,
заключенията на които бяха изготвени от С.В.А..
В
заключението на изготвената по делото съдебно-счетоводната експертиза се цитира констатацията в ревизионния
доклад, че дружеството е организирало и водило текущо, счетоводно отчитане в
съответствие с изискванията на ЗСч., НСС и утвърден от ръководството
индивидуален сметкоплан. Констатирано е също,
че индивидуалният сметкоплан е съставен като е съобразен с примерния НСм. и са
въведени допълнителни счетоводни сметки с цел да се даде по-пълна информация и
улесни отчитането на дейността на предприятието. Направен
е изводът, че действително, липсата на количествено аналитично
отчитане препятства прилагането на методите за оценяване на продадените стоки, но вещото лице счита, че това не е основание да се приеме,
че счетоводството на лицето не позволява да се определи основата му за облагане
с данъци като при
наличието на първични счетоводни документи - фактури за покупки, каквито в случая съществуват е
възможно да се установи доставната стойност на стоките и процентът надценка. В заключението е посочено още, че използваният
от дружеството-жалбоподател
програмен продукт за обработка на счетоводни данни е „Бизнес навигатор", като в склада на дружеството се използва програмен продукт
„Микроинвест Про", но между
двете програми няма връзка и няма пренос на данни от едната към другата. Както с основната така и с допълнителната експертиза не е даден
еднозначен отговор дали предприятието е имало въобще
материална обезпеченост и наличности, които да съответстват на твърдяните като
неотчетени продажби за съответния период.
От заключението на съдебно-техническата експертиза се установява, че броят
и структурата на таблиците в база - данни „RadostPartidi.accdb" отговаря
на описанието на база-данни на ПП Microinvest Склад Pro". Файл „Nasko.accdb" съдържа
30 таблици.
Броят и структурата на таблиците в база - данни „Nasko.accdb" отговаря
на описанието на база - данни на ПП „Microinvest Склад Pro". Файл „NaskoPartidi.accdb" съдържа
30 таблици.
Броят и структурата на таблиците в база - данни „NaskoPartidi.accdb" отговаря
на описанието на база - данни на ПП Microinvest Склад
Pro". Посочено е, че за
да се получи достъп до горепосочените бази - данни е необходимо да се използва
парола за достъп. В таблица Users са дефинирани потребителите.
Срещу всеки потребител е дадена паролата му за достъп в системата в криптиран
вид.
Вещото лице
посочва, че след преглед на структурата и съдържанието на
таблиците съставящи база - данни на ПП „Microinvest Склад Pro" се
установява, че данни за извършените
продажби се съхраняват в таблица „Operations", като всеки
ред от таблицата представя един ред от една операция. Данните за извършените продажби се обобщават от таблици „Operations" (полета
„Qtty"
и „PriceOut")
и „Payment"
(поле „Qtty"). В табличен вид са посочени
данните за извършените продажби в периода 01.05.2012г. – 30.06.2015г.
Посочено
е, че между отделните бази - данни
няма вътрешни връзки, разбирай релации. Никоя таблица от дадена база - данни не
чете или не записва в таблица намираща се в друга база - данни.
В допълнителното заключение вещото лице Т. е посочил, че
най - ранната дата, която е записана в база - данни „Radost.accdb" е 29.3.2010г. База-данни „Radost.accdb" е създадена на 29.3.2010г. Най - ранната дата, която е записана в база - данни „RadostPartidi.accdb" е 25.4.2012г. База-данни „RadostPartidi.accdb"
е създадена на 25.4.2012г. Най - ранната
дата, която е записана в база - данни
„Nasko.accdb"
е 29.3.2010г. База - данни „Nasko.accdb" е създадена на 29.3.2010г. Най - ранната дата, която е записана в база - данни „NaskoPartidi.accdb" е 25.4.2012г. База-данни „NaskoPartidi.accdb"
е създадена на 25.4.2012г.
При така установената фактическа обстановка, съдът
прави следните правни изводи:
Жалбата
е процесуално допустима. Подадена е от легитимирано лице, в установения по
чл.156, ал.1 от ДОПК срок. Отговаря на изискванията на чл.149, във връзка с
чл.145 от ДОПК.
Разгледана по същество същата се
преценя като неоснователна поради
следните съображения:
Предмет на оспорване пред Административен съд Бургас е Ревизионен акт № Р-02000*********-091-001/17.03.2017г. издаден от Р.К.Т.-
началник сектор „Ревизии“, дирекция „Контрол“ в ТД на НАП Бургас, възложил
ревизията и Г.В.В.на длъжност главен инспектор по приходите при ТД на НАП
Бургас - ръководител на ревизията, потвърден с Решение № 133/07.06.2017г. на
началник отдел „Обжалване“ в дирекция „ОДОП“ Бургас, изпълняващ правомощията на
директор на дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ Бургас при
Централно управление на Национална агенция за приходите, с който на
жалбоподателя са определени допълнителни задължения за корпоративен данък по ЗКПО за за 2012г., 2013г. и 2014г. в общ размер
на 4 043.65лв. главница и лихва за
просрочие в общ размер на 1 077.98лв., както и за данък върху добавената стойност по ЗДДС за
периодите от м.05.2012г. до м.06.2015г. в общ
размер на 233 873.79лв. главница, ведно с
определената на основание чл.175, ал.1 от ДОПК лихва за просрочие в общ размер
на 80 101.21лв.
Въз основа на
приложените към административната преписка доказателства и предвид разпоредбата
на чл.160, ал.2 от ДОПК, съдът намира, че ревизионният акт е издаден от
компетентен орган по приходите, на основание чл.119, ал.2 от ДОПК, след
възложена ревизия, съгласно чл.112 и чл.113 от ДОПК, в предвидената от закона
форма, съгласно чл.113 от ДОПК, и съдържа всеки един от реквизитите, посочени в
чл.120 от ДОПК.
В ревизионния акт
са посочени фактическите и правните основания за неговото издаване.
Ревизиращият орган е извършил анализ на всички събрани доказателства, относими
към облагането на жалбоподателя с данък върху добавената стойност за спорните
периоди. Изложил е подробни мотиви в обстоятелствената част на ревизионния
доклад, който е неразделна част от ревизионния акт. Спазени са
законоустановените срокове за съставяне на ревизионния доклад и на ревизионния
акт. На
проверяваното дружесгво е връчено Уведомление на основание чл.124,
ал.1 от ДОПК № Р-02000216005541-113-001/17.01.2017г., с което му е указано, че основата за
облагане с корпоративен данък и ДДС за ревизирания период ще се определи по
реда на чл.122 от ДОПК и му е дадена възможност да предостави доказателства и
вземе становище. В определения
му 14-дневен срок ревизираното лице е представило за всяка година от периода
2012г. – 2014г. декларация по чл.124, ал.3 от ДОПК и писмено е заявило, че не е
съгласно с констатацията на органа по приходите, че са налице данни за укрити
приходи.
С оглед изложеното,
съдът счита, че не са допуснати съществени нарушения на
административнопроизводствените правила при издаване на ревизионния акт, водещи
до отмяната му на това основание.
Съдът намира, че ревизионният акт
е издаден в съответствие с материалните разпоредби на закона предвид следното:
Жалбоподателят оспорва като необоснован извода на органа
по приходите, че определянето на данъчната основа за ревизираните периоди
следва да бъде осъществено по реда на чл.122, ал.2 от ДОПК, тъй като не са били
налице твърдените от него обстоятелства по смисъла на чл.122, ал.1, т.2 от ДОПК,
която визира наличие на данни за укрити приходи или доходи.
В жалбата и писмените бележки на процесуалния
представител на жалбоподателя се твърди, че продажбите в търговския обект –
склада на дружеството, се извършват чрез издаване на фискални бонове и на
фактури с приложени към тях фискални бонове. Сочи се, че дружеството е ползвало
за счетоводни цели счетоводна програма „Бизнес Навигатор” и допълнителен ПП
„Микроинвест Склад Про”, който обаче не е бил свързан с ЕКАФП и не се е използвал
за счетоводни цели, т.е. с него не отразявано реалното движение на стоки, както
в посока на продажби, така и по посока на покупки. Жалбоподателят дава обяснение,
че база „Радост партиди”, която е идентична и продължение на база „Радост” от
ПП „Микроинвест Склад Про” се е използвала за печатане на стокови разписки при
експедиране на стоката и за допълнителна обработка на данни, които са
необходими да бъдат представени пред банката кредитор – „Райфайзенбанк” АД, за
да бъде „доказано” достигането на определени обороти, с оглед тегления от
дружеството кредит. Друга причина, която се сочи като основание за ползване на
програмния продукт е необходимостта от обучение на нови служители, поради
голямото текучество, които е трябвало да се научат да издават стокови разписки,
да попълват необходимите реквизити, да ги запаметяват и да работят с
програмата.
Предвид изложеното жалбоподателят твърди, че в базата
данни на изпълзваният от него ПП „Микроинвест Склад Про” се съдържа
недостоверна информация, поради което счита, че органът по приходите неправилно
е приложил нормата на чл.122, ал.2 от ДОПК само на основата на сбора на
несъществуващи „продажби”, съдържащи се в базата данни на програмния продукт,
без да обсъди относимите към специфичния вид дейност обстоятелства.
Същевременно жалбоподателят не твърди, че в базата данни
на ПП „Микроинвест Склад Про” има само фиктивни операции, а заявява, че в
по-голямата си част те са напълно реални сделки, но не дава обяснение как се е осъществявало
разграничаването на „фиктивните” от „действителните” покупки и продажби, в т.ч.
„истинските” от „неистинските” стокови разписки за осъществените търговски
операции.
Съгласно нормата на чл.122, ал.1 от ДОПК, органът по
приходите може да приложи установения от съответния закон размер на данъка към
определена от него по реда на ал.2 основа, когато е налице едно от обстоятелствата
посочени в т.1 - 8. В настоящото производство, от извършените процесуални
действия, надлежно обективирани в приложени по ревизионната преписка протоколи,
органът по приходите правилно и обосновано е приел наличието на предпоставките, визирани в
чл.122, ал.1, т. 2 и т.4 от ДОПК, а именно наличието на данни за укрити приходи
или доходи и обстоятелството, че воденото от дружеството счетоводство не дава
възможност за установяване основата за данъчно облагане. От установената по
делото фактическа обстановка следва изводът, че
органът по приходите правилно и обосновано е приел наличието на укрити и
недекларирани по съответния ред доходи от страна на ревизираното дружество предвид информацията съдържаща
се в базата данни на ПП „Микроинвест Склад Про” за извършени, но недекларирани
по съответния ред търговски операции и по-конкретно съставените стокови
разписки за извършени продажби с контрагенти „ЯВОР 46 КОМЕРС”ООД и ЕТ„ВЕЛИЧКА
СТЕФАНОВА”, за които не са издадени фактури /л.61-64 от РД/.
Презумпцията за вярност на констатациите на
ревизионния акт е установена в разпоредбата на чл.124, ал.2 от ДОПК, съгласно
която в производството по обжалването на ревизионния акт, при извършена ревизия
по реда на чл.122, фактическите констатации в него се смятат за верни до
доказване на противното, когато наличието на основанията по чл.122, ал.1 е подкрепено
със събраните доказателства, както е в настоящия случай. От
дружеството-жалбоподател не са ангажирани доказателства, които да опровергаят
приетата за установена фактическа обстановка и изведените въз основа на нея
изводи от страна на ревизиращия орган. Настоящият съдебен състав намира за необосновани и
недоказани твърденията на жалбоподателя, че ползваният от него ПП „Микроинвест
Склад Про” съдържа недостоверна информация. От една страна дружеството не
отрича, че в базата данни на процесния програмен продукт се съдържа информация
за реално осъществени търговски операции, а от друга твърденията му, че същият
се използва за „доказване” на по-високи обороти пред банката кредитор и за
обучаване на нови служители поради голямото им текучество са необосновани и
недоказани. В ревизионното производство и по делото не бяха представени от
жалбоподателя, с оглед разпределението на доказателствената тежест съобразно
чл.124, ал.2 от ДОПК, никакви доказателства, че дружеството е предоставяло на
„Райфайзенбанк” АД обобщена информация за съдържащи се в базата данни на ПП „Микроинвест
Склад Про” относно осъществените от него търговски операции. Не са представени
от дружеството никакви писмени доказателства /протоколи за проверка, справки и
др./ относно твърденията му, че представители на банката-кредитор са извършвали
периодични посещения в склада на дружеството да извършват справки относно
размера на реализираните от дружеството търговски сделки и обороти. Отделно от това от
представените в ревизионното производство
два анекса към договор за овърдрафт и общите условия към него /стр.167-179 от
делото/, не се установява да има вменено задължение на дружеството
кретидополучател да поддържа търговски обороти в конкретно посочен размер,
което да бъде предмет на периодични проверки от страна на банката кредитор,
неизпълнението на което би довело до неблагоприятни последици за дружеството
кредитополучател. Съществува единствено задължение за кредитополучателя да
предоставя официално заверените в съответствие с предвидения в закона ред
годишни финансови отчети за дейността на дужеството, което е нещо съвсем
различно от твърдяното от жалбоподателя и не поражда необходимостта от
поддържане на „фиктивни” документи за „доказване” на по-високи обороти от
търговската дейност. Също така от събраните по делото доказателства
категорично не се установи наличието на голямо текучество на служителите в
дружеството – жалбоподател, което да обоснове необходимостта от обучение им,
още по-малко всеки един месец от ревизирания период от няколко години. Имало е
налице текучество единствено в летния период, но не и целогодишно и не за всяка
календарна година на ревизирания период. Отделно от това дори и да се налагало
такова обучение, необяснимо и нелогично е същото да се извършва по описания от
дружеството начин – т.е. по време на обучението да се издават едновременно
„действителни” и „фиктивни” стокови разписки за извършени търговски операции,
тъй като това обективно би създало хаос в работата и отчитането на дейността на
склада, което очевидно не би било полезно както за процеса на обучение на
новоназчначените служители, така и в интерес на самото дружество.
Неоснователно е и твърдението на жалбоподателя, че след като органът по
приходите е преминал към облагане по реда на чл.122 от ДОПК, същият не е
обсъдил относимите към специфичния вид на дейност обстоятелства, съгласно
чл.122, ал.2 от ДОПК. В ревизионния доклад, който е неразделна част от
обжалвания ревизионен акт се съдържа коментар и анализ на относимите
обстоятелства за определяне на данъчната основа за облагане по чл.122, ал.2 от ДОПК, като конкретните обстоятелства за това са изложени подробно на стр.66-75 и стр.77-80 от ревизионния доклад.
С оглед изложеното при определяне задълженията на ревизираното дружество по
ЗКПО и ЗДДС ревизиращият орган правилно е изчислил
основата за облагане с корпоративен данък като е използвал съдржащите се в базата данни на
ползвания от дружеството ПП „Микроинвест Склад Про” относно осъществените от него
търговски операции.
От изложеното следва, че жалбата
срещу оспорения ревизионен акт е
неоснователна и
следва да бъде оставена без уважение.
При този изход на делото и с
оглед
заявеното от процесуалния представител на ответника искане за присъждане на
юрисконсултско възнаграждение и на основание чл.161, ал.1 от ДОПК, във
връзка с чл.8, ал.1, т.4 от Нaредба
№1 от 09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, на
ответника следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение в размер на 5 721.00
лева,
съобразно материалния интерес.
Водим от горното и на основание
чл.160 от ДОПК, Бургаският административен съд, двадесети състав
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ жалбата на „СТЕФАНИТ“ ЕООД, с ЕИК128590351, с
адрес: гр.Ямбол, ул.„Кара Кольо“ № 16 против Ревизионен акт № Р-02000*********-091-001/17.03.2017г. издаден от Р.К.Т.-
началник сектор „Ревизии“, дирекция „Контрол“ в ТД на НАП Бургас, възложил
ревизията и Г.В.В.на длъжност главен инспектор по приходите при ТД на НАП
Бургас - ръководител на ревизията, потвърден с Решение № 133/07.06.2017г. на
началник отдел „Обжалване“ в дирекция „ОДОП“ Бургас, изпълняващ правомощията на
директор на дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ Бургас при
Централно управление на Национална агенция за приходите.
ОСЪЖДА „СТЕФАНИТ“
ЕООД, с ЕИК128590351, със седалище и адрес на управление: гр.Ямбол, ул.„Кара Кольо“ № 16 да заплати на Дирекция „Обжалване и данъчно –
осигурителна практика“ гр.Бургас при Централно управление на Националната
агенция за приходите направените по делото разноски за
юрисконсултско възнаграждение в размер на 5 721.00 лева /пет хиляди седемстотин
двадесет и един лева/.
Решението подлежи на касационно
обжалване пред ВАС на РБ в 14- дневен срок от съобщаването му на страните.
СЪДИЯ: