Р Е Ш
Е Н И Е
№ 611 / 04.10.2019 година, гр. Хасково
В ИМЕТО НА НАРОДА
Хасковският районен съд Първи граждански състав
На шестнадесети септември през две хиляди и деветнадесета
година
В публичното заседание в следния състав:
Председател : Мария Ангелова
Членове :
Съдебни заседатели:
Секретар Елена Стефанова
Прокурор
Като разгледа докладваното от съдия Мария Ангелова
Гражданско дело номер 226 по описа за 2019 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявен е иск с правно основание чл. 422 ал.1, вр.
чл.415 ал.1 т.1 от ГПК, вр. чл.79 ал.1 и чл.92 от ЗЗД, от „А1 България“ ЕАД с
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление в гр. София, район Илинден,
ул. „Кукуш“ № 1, представлявано заедно от изпълнителните директори А.В.Д.и М.М.;
против “Скай – Фейс Логистик” ЕООД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление в гр. Хасково, ул. ”Васил Левски” № 47 вх.Б ет.2 ап.16,
представлявано от управителя Ц.Г.Г..
Ищецът твърди, че против ответника депозирал заявление по
чл. 410 от ГПК, по което било образувано ч.гр.дело № 2687/2018 г. на ХРС и
издадена била заповед за изпълнение за следните суми: 682,28 лв. месечни такси
за използване на услуги за периода 12.01.2017 г. – 12.09.2017 г. по договор
М4871029 от 15.02.2016 г. и договор М5273444 от 15.08.2016 г.; ведно със
законната лихва за забава от датата на подаване на заявлението до окончателното
изплащане; както и 1 260,89 лв. неустойка за неизпълнение по същите договори и
деловодни разноски от 38,86 лв. за държавна такса и 300 лв. за адвокатско
възнаграждение. Между страните по делото бил сключен договор за използване на мобилни
услуги М4871029 от 15.02.2016 г. за ползване на услугата „Факс линия“ за
посочен номер с месечна абонаментна такса от 3,90 лв. без ДДС и за друг посочен
номер с месечна абонаментна такса от 6,58 лв. без ДДС, със срок от 2 години,
изтичащ на 15.02.2018 г. С приложение № 1/28.03.2016 г. към договора, абонатът
активирал мобилна телефонна услуга и за друг посочен номер за срок от две
години с тарифен план Мтел бизнес смарт S и месечна абонаментна такса от 12,49
лв. без ДДС, както и за още един посочен номер за срок от две години с тарифен
план Мтел бизнес модул мини и месечна абонаментна такса от 3 лв. без ДДС. И
двете приложения били с клауза за тарифно обвързване, според която до изтичане
на приложенията абонатът няма право да прекратяван договора или да преминава
към тарифни планове с по-ниски абонаментни такси. Действието на приложението
било до 28.03.2018 г. С приложение № 1/27.09.2016 г. към договор М4871029,
ответникът активирал допълнително и мобилна услуга за нов посочен номер за срок
от две години с тарифен план Мтел М клас XS и месечна абонаментна такса от 7
лв. без ДДС, с действие на приложението до 27.09.2018 г. На 28.12.2016 г.
ответникът сключил още приложение за посочен номер за срок от две години с
абонаментен план Мтел М клас 2XL с месечна абонаментна вноска от 30 лв. без
ДДС, и приложение за друг посочен номер за срок от две години с абонаментен
план Мтел М клас L с месечна абонаментна вноска от 19 лв. без ДДС, като към
този номер били включени допълнителен пакет за национални разговори за месечна
такса от 1 лв. без ДДС и допълнителен пакет за мобилен интернет отново за 1 лв.
без ДДС месечно. Действието на приложенията било до 28.12.2018 г.
По този договор абонатът изпълнявал задълженията си за
плащане на използваните фактури до април 2017 г., след което спрял да плаща.
Издадени и дължими били следните фактури на обща стойност 618,40 лв.:
- №
*********/12.05.2017г. с падеж на 01.06.2017г. на стойност 125,28 лв.;
- №
*********/ 12.06.2017 г. с падеж на 02.07.2017 г. на стойност 225,88 лв.;
- №
*********/ 12.07.2017 г. с падеж на 01.08.2017 г. на стойност 92,16 лв.;
- №
*********/ 11.08.2017 г. с падеж на 31.08.2017 г. на стойност 74,36 лв.;
- №
*********/ 12.09.2017 г. с падеж на 02.10.2017 г. на стойност 74,36 лв.; и
- №
*********/ 12.10.2017 г. с падеж на 01.11.2017 г. на стойност 26,36 лв.
Между страните по делото бил сключен и договор за
използване на мобилни услуги М5273444 от 15.08.2016 г. за активиране на
услугата мобилен интернет за посочен номер с мобилен план Мтел Сърф S и месечна
абонаментна такса от 9,90 лв., със срок от 2 години, изтичащ на 10.08.2018 г.
До края на 2016 г. ответникът заплащал ползваните по договора услуги, на от
2017 г. спрял да плаща, като към момента дължал сумата от 63,88 лв. по следните
фактури:
- №
*********/ 12.01.2017 г. с падеж на 01.02.2017 г. на стойност 9,90 лв.;
- №
*********/ 13.02.2017 г. с падеж на 05.03.2017 г. на стойност 9,90 лв.;
- №
*********/ 13.03.2017 г. с падеж на 02.04.2017 г. на стойност 9,90 лв.;
- №
*********/ 11.04.2017 г. с падеж на 01.05.2017 г. на стойност 9,90 лв.;
- №
*********/ 12.05.2017 г. с падеж на 01.06.2017 г. на стойност 9,90 лв.;
- №
*********/ 12.06.2017 г. с падеж на 02.07.2017 г. на стойност 9,90 лв.;
- №
*********/ 12.07.2017 г. с падеж на 01.08.2017 г. на стойност 4,48 лв.
Тъй като абонатът не заплатил използваните от него
мобилни услуги по посочените фактури, което представлявало виновно нарушение на
задълженията му по договорите, ищецът прекратил договор М5273444 от 15.08.2016
г., считано от 23.07.2017 г. и договор М4871029 от 15.02.2016 г., считано от
20.10.2017 г., като начислил неустойка за всяка от предоставените услуги в
размер на всички стандартни месечни такси без отстъпки до края на срока на
всяко от приложенията. За задължението за неустойка издадени и дължими били
следните фактури на обща стойност от 1 260,89 лв.:
- №
*********/ 20.10.2017 г. за посочен телефонен номер на стойност 77 лв.,
включваща 11 месечни такси по 7 лв.;
- №
*********/ 20.10.2017 г. за посочен телефонен номер на стойност 142,45 лв.,
включваща 5 месечни такси по 12,49 лв. и неустойка от 80 лв. за тарифно
обвързване;
- №
*********/ 20.10.2017 г. за посочен телефонен номер на стойност 266 лв.,
включваща 14 месечни такси по 19 лв.;
- №
*********/ 20.10.2017 г. за посочен телефонен номер на стойност 11,70 лв.,
включваща 3 месечни такси по 3,90 лв.;
- №
*********/ 20.10.2017 г. за посочен телефонен номер на стойност 420 лв.,
включваща 14 месечни такси по 30 лв.;
- №
*********/ 20.10.2017 г. за посочен телефонен номер на стойност 19,74 лв.,
включваща 3 месечни такси по 6,58 лв.;
- №
*********/ 20.10.2017 г. за посочен телефонен номер на стойност 225 лв.,
включваща фиксирана неустойка от 200 лв. и неустойка от 25 лв. за тарифно
обвързване;
- №
*********/ 23.07.2017 г. за посочен телефонен номер на стойност 99 лв.,
включваща 12 месечни такси по 8,25 лв.
Изложените обстоятелства били тези, от които произтичало
вземането по издадената заповед за изпълнение по ч.гр.дело. Длъжникът подал
възражение по чл.414 от ГПК, предвид на което за ищеца се пораждал правният
интерес от предявяване на настоящия иск. Ето защо, ищецът иска, съдът да
постанови решение, с което да приеме за установено, че ответникът му дължи
сумата от общо 1 943,17 лв., включваща както следва:
- 618,40 лв.
месечни абонаментни такси за периода 12.05.2017 г. – 12.10.2017 г. по договор
М4871029 от 15.02.2016 г.;
- 63,88 лв.
месечни абонаментни такси за периода 12.01.2017 г. – 12.07.2017 г. по договор
М5273444 от 15.08.2016 г.;
- 1 168,89
лв. неустойка за неизпълнение на първия договор;
- 99 лв. неустойка
за неизпълнение на втория договор;
ведно със законната лихва върху всяка от четирите суми от
датата на подаване на заявлението до окончателното изплащане; като му присъди
направените по делото разноски. Ищецът не изпраща свой представител в открито
съдебно заседание. В допълнително депозирани по делото писмени становища
поддържа иска си и иска уважаването му изцяло, като основателен и доказан. Навежда
и допълнителни доводи, които съдът ще обсъди по-долу в настоящите мотиви.
Ответникът представя отговор на исковата молба по чл.131
от ГПК в законоустановения едномесечен срок, като счита иска за допустим, но за
неоснователен. Ищецът не бил представил сочените от него два договора, а в
исковата си молба се позовавал и на други облигационни правоотношения помежду
им – осем приложения № 1 и издадени множество фактури. Наличието на фактури
само по себе си не можело да обоснове извод за тяхната дължимост, т.к.
фактурата не била източник на задълженията по нея, а само ги обективирала. Тя
била частен документ и не притежавала
обвързваща съда доказателствена сила за удостоверените в нея вземания. В тежест
на ищеца било да докаже основанието на обективираното във фактурата вземане.
Претенцията за неустойка била нищожна, като противоречаща на добрите нрави,
според критериите по ТР № 1/15.06.2010 г. по т.д. № 1/ 2009 г. на ОСТК на ВКС –
уговорена извън присъщите й обезпечителна, обезщетителна и санкционна функция.
Претендираният размер на неустойката надхвърлял два пъти размера на търсената
главница. Уговорката на страните относно неустойката противоречала на добрите
нрави, на основание чл.26 ал.1 пр.3 от ЗЗД, т.к. съществено нарушавала принципа
за справедливост и излизала извън обезпечителните и обезщетителни функции,
които законодателят й определял. Това противоречие било налице още при
сключването на договора, при което не било налице валидно неустоечно
съглашение, според чл.26 ал.1, вр. ал.4 от ЗЗД. В тази си част договорът изобщо
не породил правно действие, като нищожността на тази клауза била пречка за
възникване на задължение по нея. Същата клауза била нищожна и на още едно
основание – като неравноправна и неиндивидуално уговорена, според чл.146 ал.1,
вр. чл.143 т.5 от ЗЗП, вр. чл.26 ал.1 от ЗЗД, които разпоредби били приложими и
за настоящия случай. Предвид изложеното, ответникът иска, съдът да отхвърли предявения
иск, като неоснователен и недоказан, като му присъди направените по делото
разноски, в т.ч. за заповедното производство. Това искане се поддържа в открито
съдебно заседание от пълномощник на ответника.
Съдът, като прецени събраните по
делото доказателства, поотделно и в съвкупност, приема за установено от
фактическа страна следното:
Като писмено доказателство по делото
се представи и прие договор № *********/ 15.02.2016 г. /л.134/, сключен между
ищцовото дружество, като оператор, и ответника, като абонат. Предмет на
договора е предоставянето и ползването на електронни съобщителни услуги чрез
електронни съобщителни мрежи на оператора, при условията на договора и ОУ за
взаимоотношенията между дружеството и потребителите на съответната услуга или
мрежа /т.3.1/. Договорът урежда условията, валидни за всички услуги, ползвани
от абоната, като всяка избрана от него услуга или пакет от услуги, в т.ч. срок
за ползване, ценови и други условия, се описват в приложения, представляващи
неразделна част от договора /т.3.2./, със съответно приложими ОУ /т.3.3./.
Влизането в сила, срокът и условията на договора, както и дължимите от абоната
неустойки или обезщетения се посочват в съответно приложение /т.6.1./. Операторът
има право едностранно да прекрати договора, според условията на съответното
приложение и в случаите, посочени в приложимите ОУ /т.6.3./. Договорът е в
сила, докато е налице действащо приложение или друго споразумение за ползване
на услуги, подписано към него /т.6.2./. С подписване на договора, абонатът е
декларирал, че е запознат и е съгласен с приложимите ОУ и с действащия
ценоразпис на оператора, относим към ползваните услуги /т.5.5./. Договорът
съдържа имена и подписи на представителя на ищцовото дружество, както и подпис
на представител на ответника. Със същите клаузи е и представеният по делото
втори договор между същите страни, а именно - договор № *********/10.08.2016 г.
/л.137/, с изключение на клаузата по т.6.3.
По делото се представиха множество приложения
№ 1, всички към договор № *********, а именно:
1.
В приложение №
1 от 15.02.2016 г. за избор на тарифен план и условия за ползване на услугата
„Факс линия”, за срок от една или две години /л.6/, са цитирани конкретните
данни за предоставената SIM карта, фиксиран и мобилен телефонен номер,
предоставения тарифен план, при срок от 2 години с месечна абонаментна такса от
3,90 лв. без ДДС. За услугите по приложението, предоставяни чрез фиксирана
електронна съобщителна мрежа, приложими са ОУ за взаимоотношенията между
ищцовото дружество и крайните потребители на фиксираната гласова телефонна
услуга, а за услугите, предоставяни чрез мобилна електронна съобщителна мрежа -
ОУ за взаимоотношенията между ищцовото дружество и абонатите и потребителите на
обществените му мобилни наземни мрежи по стандарти GSM, UMTS и LTE /т.5.4./. По
отношение на описаните в приложението услуги, договорът влиза в сила след
изтичане на 7 дни от подписването на приложението, освен ако абонатът не
пожелае писмено незабавното му влизане в сила /т.7.1.1./. Срокът на ползване на
услугите по това приложение е 24 месеца, считано от датата на активирането им
при отложено действие или датата на подписване на приложението при незабавно
действие /т.7.2.1. б. „а“ и „б“/, или изрично посочен – до 15.02.2018 г. Преди
изтичане на този срок, абонатът няма право да спира временно достъпа до мрежата
или да прекратява договора по отношение на посочените в приложението услуги,
освен след заплащане на дължимата неустойка /т.7.2.2./. В случай, че в рамките
на последния месечен таксуващ период от срока на ползване, абонатът не уведоми
писмено оператора, че желае договорът да бъде прекратен по отношение на
услугите с изтичане на този срок, или че желае да продължи ползването им за нов
срок при определени условия, ползването на услугите по приложението продължава
за неопределен срок при същите условия и може да бъде прекратено по всяко време
с едномесечно предизвестие от всяка страна без неустойки /т.7.2.3/. В случай,
че абонатът наруши задълженията си по приложението, договора или ОУ, в т.ч. ако
по негово искане или вина договорът бъде прекратен в рамките на определения
срок за ползване, операторът има право да прекрати договора и/или да получи
неустойка в размер на всички стандартни месечни абонаментни такси /без
отстъпки/, дължими от датата на прекратяване до изтичане на определения срок за
ползване /т.7.3.1/. Ответникът е декларирал желание и съгласие за незабавното
влизане в сила на приложението от датата на подписването му.
2.
В приложение №
1 от 28.03.2016 г. за активиране и условия за ползване на телефони планове за
мобилна телефонна услуга- национални разговори, срок от 2 години /л.11/, са
цитирани конкретните данни за предоставената SIM карта, телефонен номер и
предоставения тарифен план - Мтел бизнес смарт S EC_2г_Nov_2015_ТО, с месечна абонаментна такса от 12,49 лв. без ДДС. Това
приложение съдържа клаузи, аналогични с гореописаните по т.1, в т.ч. за срока на ползване на услугата от 24 месеца до 28.03.2018
г.
3.
В друго приложение
№ 1 от 28.03.2016 г. за активиране и условия за ползване на тарифни планове за
мобилна телефонна услуга- национални разговори, срок от две години /л.18/, са
цитирани конкретните данни за предоставената SIM карта, телефонен номер и
предоставения тарифен план – ТО Мтел бизнес модул мини 3 лв._2г, с месечна абонаментна такса от 3 лв. без ДДС. Това приложение съдържа
клаузи, идентични с гореописаните по т.2, в т.ч. за срока на ползване на услугата.
4. В приложение
№ 1 от 10.08.2016 г. за активиране и условия за ползване на ценови пакети за
пренос на данни Мтел мобилен интернет, за срок от 1 или 2 години /л.25/, са
цитирани конкретните данни за предоставената SIM карта, телефонен номер и
предоставения ценови пакет за пренос на данни – Мтел моб интернет Сърф S 4G 2 г. май 2016, с месечна абонаментна такса от 9,90 лв. Това
приложение съдържа клаузи, аналогични с гореописаните по т.1, в т.ч. за срока на ползване на услугата от 24 месеца до 17.08.2018
г.
5. В приложение
№ 1 от 27.09.2016 г. за активиране и условия за ползване на тарифни планове за мобилна телефонна услуга тарифни
планове Мтел М Клас, срок – 24 месеца /л.30/, са цитирани конкретните данни за
предоставената SIM карта, телефонен номер и предоставения тарифен план – Мтел М
клас XS_SOHO/VSE_7 лв_100_24 м, с месечна абонаментна такса от 7 лв. без ДДС. Това
приложение съдържа клаузи, аналогични с гореописаните по т.1, в т.ч. за срока на ползване на услугата от 24 месеца до 27.09.2018
г.
6. В приложение
№ 1 от 28.12.2016 г. за активиране и условия за ползване на тарифни планове за
мобилна телефонна услуга тарифни планове Мтел М Клас, срок – 24 месеца /л.36/,
са цитирани конкретните данни за предоставената SIM карта, телефонен номер и
предоставения тарифен план – Мтел М клас 2XL_SOHO/ VSE_30 лв_неогр_привличане_40% MAT_24 м, със стандартна месечна абонаментна такса от 30 лв.
без ДДС и промоционална месечна абонаментна такса след отстъпка от 18 лв. без
ДДС, валидна в рамките на 24 месеца, след което се прилага стандартната. Това
приложение съдържа клаузи, аналогични с гореописаните по т.1, в т.ч. за срока на ползване на услугата от 24 месеца до 28.12.2018
г.
7. Във второ приложение
№ 1 от 28.12.2016 г. за активиране и условия за ползване на тарифни планове за
мобилна телефонна услуга тарифни планове Мтел М Клас, срок – 24 месеца /л.41/,
са цитирани конкретните данни за предоставената SIM карта, телефонен номер и
предоставения тарифен план – Мтел М клас L_SOHO/VSE_19 лв_800_привличане_42,11% MAT_24 м, със стандартна месечна абонаментна такса от 19 лв.
без ДДС и промоционална месечна абонаментна такса след отстъпка от 11 лв. без
ДДС, валидна в рамките на 24 месеца, след което се прилага стандартната. Това
приложение съдържа клаузи, аналогични с гореописаните по т.1, в т.ч. за срока на ползване на услугата от 24 месеца до 28.12.2018
г.
8. В допълнително
приложение към приложение № 1 от 28.12.2016 г. за активиране и условия за
ползване на допълнителен пакет за мобилен интернет на максимална скорост към
тарифни планове Мтел М Клас /л.46/ са цитирани конкретните данни за
предоставената SIM карта, телефонен номер и предоставения тарифен план, към
който се активира допълнителен пакет – Мтел М клас L_SOHO/VSE_19 лв_800_привличане_42,11% MAT_24 м, с месечна абонаментна такса от 1 лв. без ДДС. Това
приложение съдържа клаузи, аналогични с гореописаните по т.1, в т.ч. за срока на ползване на услугата от 24 месеца до 28.12.2018
г.
9. В друго допълнително
приложение към приложение № 1 към договор от 28.12.2016 г. за активиране и
условия за ползване на допълнителен пакет за национални разговори към тарифни
планове Мтел М Клас /л.49/ са цитирани конкретните данни за предоставената SIM
карта, телефонен номер и предоставения тарифен план, към който се активира
допълнителен пакет – Мтел М клас
L_SOHO/VSE_19 лв_800_привличане_42,11% MAT_24 м, с месечна абонаментна такса от 1 лв. без ДДС. Това
приложение съдържа клаузи, аналогични с гореописаните по т.1, в т.ч. за срока на ползване на услугата от 24 месеца до 28.12.2018
г.
10. В приложение
№ 1 от 19.01.2017 г. за активиране и условия за ползване на тарифни планове за мобилна телефонна услуга тарифни
планове Мтел М Клас, срок – 24 месеца /л.52/, са цитирани конкретните данни за
предоставената SIM карта, телефонен номер и предоставения тарифен план – Мтел М
клас 2ХL_SOHO/VSE_30 лв_неогр_привличане_40% MAT_24 м, със стандартна месечна абонаментна такса от 30 лв.
без ДДС и промоционална месечна абонаментна такса след отстъпка от 18 лв. без
ДДС, валидна в рамките на 24 месеца, след което се прилага стандартната. Това
приложение съдържа клаузи, аналогични с гореописаните по т.1, в т.ч. за срока
на ползване на услугата от 24 месеца до 19.01.2019 г.
Като писмено доказателство по делото
ищецът представи и се приеха Общи условия за взаимоотношенията между „А1
България” ЕАД и абонатите и потребителите на обществените мобилни наземни мрежи
на „А1 България” ЕАД по стандарти GSM, UMTS и LTE.
Като писмени доказателства по делото
ищецът представи и се приеха фактури, всяка със съответно приложение А към нея,
всички на името на ответника и за потребителски номер М4871029, касаещи 7 броя
телефонни номера, а именно:
- фактура
№ **********/12.05.2017 г., с падеж 01.06.2017 г., за отчетен период 09.04.2017
г.–08.05.2017 г., за ползване на далекосъобщителни услуги и месечни такси,
всичко общо в размер на 125,28 лв.; със задължения за предишни периоди от
406,24 лв.;
- фактура № **********/12.06.2017
г., с падеж 02.07.2017 г., за отчетен период 09.05.2017 г.–08.06.2017 г., за
ползване на далекосъобщителни услуги и месечни такси, всичко общо в размер на
225,88 лв.; със задължения за предишни периоди от 125,28 лв.;
- фактура № **********/12.07.2017 г., с падеж 01.08.2017
г., за отчетен период 09.06.2017 г.–08.07.2017 г., за ползване на
далекосъобщителни услуги и месечни такси, всичко общо в размер на 92,16 лв.;
със задължения за предишни периоди от 351,16 лв.;
- фактура № **********/11.08.2017 г., с падеж 31.08.2017
г., за отчетен период 09.07.2017 г.–08.08.2017 г., за ползване на
далекосъобщителни услуги и месечни такси, всичко общо в размер на 74,36 лв.;
със задължения за предишни периоди от 443,32 лв.;
- фактура № **********/12.09.2017 г., с падеж 02.10.2017
г., за отчетен период 09.08.2017 г.–08.09.2017 г., за ползване на
далекосъобщителни услуги и месечни такси, всичко общо в размер на 74,36 лв.;
със задължения за предишни периоди от 517,68 лв.;
- фактура № **********/12.10.2017 г., с падеж 01.11.2017
г., за отчетен период 09.09.2017 г.–08.10.2017 г., за ползване на
далекосъобщителни услуги и месечни такси, всичко общо в размер на 74,36 лв.;
със задължения за предишни периоди от 592,04 лв.
Като писмени доказателства по делото
ищецът представи и се приеха и фактури, всяка със съответно приложение А към
нея, всички на името на ответника и за потребителски номер М5273444, касаещи 1
брой телефонен номер, а именно:
- фактура № **********/12.01.2017 г., с падеж 01.02.2017
г., за отчетен период 09.12.2016 г.–08.01.2017 г., за месечни такси в размер на
9,90 лв.; без задължения за предишни периоди;
- фактура № **********/13.02.2017 г., с падеж 05.03.2017
г., за отчетен период 09.01.2017 г.–08.02.2017 г., за месечни такси в размер на
9,90 лв.; със задължения за предишни периоди от 9,90 лв.;
- фактура № **********/13.03.2017
г., с падеж 02.04.2017 г., за отчетен период 09.02.2017 г.–08.03.2017 г., за
месечни такси в размер на 9,90 лв.; със задължения за предишни периоди от 19,80
лв.;
- фактура № **********/11.04.2017
г., с падеж 01.05.2017 г., за отчетен период 09.03.2017 г.–08.04.2017 г., за
месечни такси в размер на 9,90 лв.; със задължения за предишни периоди от 29,70
лв.;
- фактура № **********/12.05.2017
г., с падеж 01.06.2017 г., за отчетен период 09.04.2017 г.–08.05.2017 г., за
месечни такси в размер на 9,90 лв.; със задължения за предишни периоди от 39,60
лв.;
- фактура № **********/12.06.2017
г., с падеж 02.07.2017 г., за отчетен период 09.05.2017 г.–08.06.2017 г., за
месечни такси в размер на 9,90 лв.; със задължения за предишни периоди от 49,50
лв.;
- фактура № **********/12.07.2017
г., с падеж 01.08.2017 г., за отчетен период 09.06.2017 г.–08.07.2017 г., за
месечни такси в размер на 9,90 лв.; със задължения за предишни периоди от 59,40
лв.
Представиха се още и следните
документи, всички издадени на 20.10.2017 г. от ищцовото дружество на името на
ответника за начислени неустойки, с падеж на същата дата, а именно:
- сметка № ********** за 11,70 лв.;
- сметка № ********** за 266 лв.;
- сметка № ********** за 420 лв.;
- сметка № ********** за 80 лв. и за
62,45 лв., всичко общо 142,45 лв.;
- сметка № ********** за 25 лв. и за
200 лв., всичко общо за 225 лв.;
- сметка № ********** за 77 лв.;
- сметка № ********** за 19,74 лв.;
- сметка № ********** за 99 лв.
За процесното си вземане против ответника, ищецът в настоящото производство
е подал заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК с
вх.рег. № 21081/ 13.11.2018 г., изпратено по куриер на 12.11.2018 г., въз
основа на което е образувано ч.гр.дело № 2687/2018 г. на ХРС. По това дело е
издадена заповед № 1212 за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК от
14.11.2018 г., по силата на която е разпоредено, длъжникът – ответник в
настоящото производство да заплати на кредитора – ищецът в настоящото
производство сумите, както следва: 682,28 лв. за главница, представляваща
незаплатени месечни такси за използване на услуги за периода 12.01.2017 г. –
12.09.2017 г., от която 63,88 лв. по договор за мобилни услуги М5273444 от
15.08.2016 г. и 618,40 лв. по договор за мобилни услуги М4871029 от 15.02.2016
г., и 1 260,89 лв. неустойка за неизпълнение по същите договори, от която 99
лв. по договор за мобилни услуги М5273444 от 15.08.2016 г. и 1 161,89 лв. по
договор за мобилни услуги М4871029 от 15.02.2016 г., и законната лихва върху
сумите от 12.11.2018 г. до изплащане на вземането, както и сумата от 38,86 лв.
за платена държавна такса и 300 за адвокатско възнаграждение - разноски по
делото. В заявлението си до съда заявителят е основал вземането си именно на
посочените в заповедта два договора. Против издадената заповед за изпълнение в
законоустановения за това срок е постъпило възражение от длъжника по чл.414 от ГПК, че не дължи изпълнение на вземането по нея, с искане да му се присъдят
деловодни разноски по приложен списък. На 03.01.2019 г. на заявителя е било
указано, да предяви иск за установяване на вземането си, което той е сторил в
срок с настоящата искова молба с вх.рег. № 1932/29.01.2019 г.
По искане на ищеца, по делото се назначиха и изслушаха съдебно- техническа
и съдебно-счетоводна експертизи, чиито заключения съдът приема като компетентно
и безпристрастно дадени и които ще коментира в съответните им относими части
по-долу в настоящите мотиви.
При така установената фактическа обстановка, съдът достига до следните
правни изводи по основателността на предявения иск:
Преди всичко, съдът счита предявения иск за допустим, като подаден в законоустановения
за това в чл.422 ал.1, вр. чл.415 ал.1 т.1 от ГПК, срок и от надлежна активно
легитимирана за това страна. Разгледан по същество, същият се явява изцяло неоснователен
и недоказан. С предявяване на настоящия специален установителен иск се цели да
се установи със сила на пресъдено нещо наличието на вземането, за което именно
е била издадена заповедта за изпълнение, т.к. подаденото срещу нея възражение
пречи за влизането й в сила. В тази връзка, на изследване в настоящото
производство подлежи преди всичко въпросът, дали е налице идентичност между
заповедното и исковото производства – и от субективна и от обективна страна, в
т.ч. и що се отнася до техния предмет. В заявлението за издаване на заповед за изпълнение заявителят
задължително следва да опише, от какво произтича вземането му, предвид чл.410 ал.2,
вр. чл.127 ал. 1
и 3 от ГПК. Съдът задължително следи за наличие на достатъчно описание на
вземането, като целта е, длъжникът да може да
формира виждане, кое вземане се претендира, за
да може да прецени оспорва ли го или не. Вземането трябва да
бъде индивидуализирано по начин, който да позволява и извършването
на проверка, целяща да установи, дали заявителят по заповедното производство
предявява иск за същото вземане. В настоящия случай, в заявлението си до съда
заявителят е основал вземането си на сключени с длъжника
договори за мобилни услуги М5273444 от 15.08.2016 г. и М4871029 от 15.02.2016
г., с незаплатени месечни такси за използване на услуги по тях за периода
12.01.2017 г. – 12.09.2017 г., както и неустойка за неизпълнение по същите два
договора, за които суми били издадени подробно описани фактури. Въз основа на
тези му фактически твърдения, респ. въз основа на така цитираните само два договора,
е и издадената от съда заповед по чл.410 от ГПК. В исковата си молба ищецът
първоначално също сочи, че предявява иска
си, въз основа на същите два договора, макар и за различен период - 12.01.2017
г. – 12.10.2017 г., а за едната неустойка и
в различен по-висок размер. Той навежда обаче и допълнителни доводи, в т.ч. и
взаимно противоречащи си, както и изцяло нови фактически твърдения, в т.ч. след
множеството указания на съда по реда на чл.146 ал.2 от ГПК, а именно че тези
два договора били всъщност системни договори, които се генерирали автоматично в
системата му при подписването им. Всъщност страните подписали рамков договор с
№ *********, по който се генерирали процесните два договора. Имало обаче два
рамкови договора с посочения номер, единият от дата 15.02.2016 г. и по него се
генерирал договор М4871029 от същата дата, а вторият – от дата 10.08.2016 г. и
по него се генерирал договор М5273444, но от дата 15.08.2016 г. И двата
договора били прекратени автоматично от ищеца – първият на 20.10.2017 г., а
вторият на 23.07.2017 г., поради забава в плащанията на абоната, за което
прекратяване всъщност били начислени търсените неустойки - едната в търсен
по-висок размер, в сравнение с този по заповедното производство. Същевременно,
и по двата рамкови договора били сключвани между страните множество
допълнителни приложения, всяко от които предвиждало възможност за начисляване
на такава неустойка. Изложената ищцова позиция се различава съществено от тази
му като заявител в заповедното производство. В този смисъл,
процесуалното поведение на ищеца не е последователно от момента на депозиране
на заявлението по чл.410 от ГПК и до даване ход на устните състезания в
настоящото производство. Това е достатъчно основание за отхвърлянето на
предявения иск изцяло, като неоснователен. Същевременно съдът се съобразява със
задължителната съдебна практика, че въвеждането на друго основание, от което
произтича вземането, различно от това, въз основа на което е издадена заповедта
за изпълнение, не води до недопустимост на исковия процес /решение № 281/ 06.01.2016
г. по дело № 1589/2015 г. на ВКС, ГК, III г.о., вр. т.11.б. от ТР №
4/18.06.2014 г. на ВКС по т.д. № 4/ 2013 г. на ОСГТК/. В този смисъл,
произнасянето следва да е по същество. Предмет на делото по установителния иск
е съществуването на вземането по заповедта за изпълнение. Вземането на
кредитора съответства на задължението, което длъжникът трябва да изпълни,
посочено в заповедта съгласно чл.412 т.6 ГПК. Що се отнася до неговото
основание, посочването му е необходимо съдържание на исковата молба съгласно
чл. 127 ал.1 т.4 ГПК, като в производството по реда на чл.422 ГПК не намират
приложение правилата за изменение на иска по чл.214 ГПК - за изменение на
основанието чрез заменяне или добавяне на друго основание, от което произтича
вземането по издадената заповед за изпълнение, както и за увеличение на размера
на иска. Ищецът в настоящото производство не проведе пълно и главно доказване
на соченото от него обстоятелство, че съществува вземането по издадената
заповед за изпълнение, и това е следващо основание за отхвърляне на предявения
иск изцяло.
Преди всичко, ищецът не доказа съществуването на сочените от него договори М5273444
от 15.08.2016 г. и М4871029 от 15.02.2016 г. По делото се представиха договори №
*********/ 10.08.2016 г. и № *********/ 15.02.2016 г., по отношение на които
ищецът изпада в собствено противоречие – от една страна твърди, че между
страните по делото налице бил един договор с посочения номер с характеристиката
на рамков такъв, а от друга страна – че под този номер налице били всъщност два
рамкови договора. Назначената съдебно – техническа експертиза сочи, че в
софтуерната система на ищеца са налице два договора - М5273444, сключен на
15.08.2016 г. в 13,06 ч., и М4871029, сключен на 15.02.2016 г. в 14 ч. Липсват
основания за съда да приеме, че тези договори са идентични с горецитираните два
рамкови, при различие в номерата и датите им, при наличие на множество други
договорни отношения между страните по сключените от тях приложения, както и при
наличие и на изрично оспорване в тази насока от ответната страна. Както се посочи, именно въз основа на посочените
два договора, ищецът основава претенцията си в заповедното производство и в
исковата си молба и въз основа на тях твърди, че са издадени процесните
фактури. Същевременно, по делото се представиха писмени доказателства за
съществуването и на множество други /общо десет на брой/ облигационни отношения
между страните, респ. по сключените помежду им приложения, имащи
характеристиките на самостоятелни писмени договори помежду им. Този извод
кореспондира и с обстоятелството, че ищецът е начислил именно 10 броя неустойки
за предсрочното прекратяване на точно 10 броя договора с ответника. Съдът
приема още, че не се събраха достатъчно доказателства, че на ответника са били
издадени процесните фактури, касаещи именно множеството договори помежду им или
единствено двата им рамкови договора, вкл. и след изричните указания на съда по
чл.146 ал.2 от ГПК и след заключенията на двете експертизи. В тази
връзка, само по себе си наличието на фактури, дори и удостоверяващи
претендираните суми, не може да обоснове извод за тяхната дължимост. Това е
така, тъй като фактурата не е източник на задълженията на получателя по нея, а
само ги обективира. Фактурата като частен писмен документ не притежава
обвързваща съда доказателствена сила за удостоверените в нея вземания. При наличие
на изрично оспорване от страна на ответника, в тежест на ищеца е да докаже
основанието на обективираното във фактурата вземане, което както се посочи
ищецът в настоящия процес не стори. Този извод не се променя и от заключенията
на двете експертизи, които са изследвали именно същите тези фактури и
софтуерната система на самия ищец.
Ето защо, съдът приема, че ищецът не доказа твърденията си, че между него и
ответника са съществували сочените от него договорни отношения – по договори М5273444 от 15.08.2016 г. и
М4871029 от 15.02.2016 г., представляващи всъщност системни договори, генерирани
автоматично в системата му при подписването на рамкови договори №
*********/10.08.2016 г. и № *********/15.02.2016 г.; въз основа именно на който
били издадени процесните фактури за задължения на ответника. Това, отделно от
гореизложеното, е още едно основание за отхвърляне на иска за главницата
изцяло, като неоснователен и недоказан.
Изцяло недоказана по основание и размер остана и претенцията относно
неустойката, независимо от обстоятелството, че акцесорният иск следва съдбата
на главния. Както се посочи, твърденията относно нея, заявени в настоящото
производство се различават от тези в заповедното. В заповедното неустойката е
търсена за неизпълнение по договори М5273444 от 15.08.2016 г. и М4871029 от
15.02.2016 г., което навежда на извод, че е търсена неустойка, обезпечаваща
изпълнението по договорите, респ. две неустойки за забава. В настоящото
производство напротив – търси се неустойка като санкция за предсрочното
прекратяване по вина на абоната на същите два договора, прекратени автоматично
от ищеца – първият на 20.10.2017 г., а вторият на 23.07.2017 г., като едната неустойка се претендира в по-висок размер, в сравнение със
заповедното производство. Не се търсят обаче две неустойки за прекратяването на
два договора, а 10 неустойки, начислени с представените по делото сметки,
съответстващи на 10-те приложения към договори, сключени между страните по
делото. Същевременно нито от тези сметки, нито от заключението на съдебно-счетоводната
експертиза става ясно, коя от тези неустойки, кое именно приложение касае. Аналогични на гореизложените за фактурите, са
съображенията на съда относно обвързващата съда доказателствена сила на представените
сметки за удостовереното в тях вземане за неустойки, предвид на което тези
единствено писмени доказателства не могат да обосноват извод за дължимостта на
неустойките по основание и размер.
Независимо от горните съображения, в случай че се приеме,
че претенцията за неустойка се основава действително на сочените от ищеца
договори между страните – съдът намира за нищожни процесните клаузи за
неустойка, като противоречащи на добрите нрави, според критериите по
задължителната съдебна практика - ТР № 1 от 15.06.2010 г. по т. д. № 1/2009 г. на
ОСТК на ВКС, а именно - уговорена извън присъщите й обезпечителна,
обезщетителна и санкционна функции. Преценката за нищожност се извършва в
зависимост от специфичните за всеки конкретен случаи факти и обстоятелства, при
съобразяване на примерно посочени критерии, като естеството и размер на
обезпеченото с неустойката задължение, обезпечение на поетото задължение с
други, различни от неустойката правни способи, вида на самата уговорена
неустойка и на неизпълнението, за което е предвидена, съотношението между
размера на неустойката и очакваните за кредитора вреди от неизпълнението
/решение № 107/ 25.06.2010 г. на ВКС по т. д. № 818/2009 г., II т. о./. Освен
обезпечителна и обезщетителна, по волята на страните, неустойката може да
изпълнява и наказателна функция. В случая обаче страните са уговорили - в
случай, че абонатът наруши задълженията си по приложението, договора или ОУ, в
т.ч. ако по негово искане или вина договорът бъде прекратен в рамките на
определения срок за ползване, операторът да има право да прекрати договора
и/или да получи неустойка в размер на всички стандартни месечни абонаментни
такси /без отстъпки/, дължими от датата на прекратяване до изтичане на
определения срок за ползване. Такава клауза изцяло противоречи на добрите нрави
по смисъла на чл. 26 ал. 1 предл. 3 ЗЗД, тъй като съществено нарушава принципа
на справедливост и излиза извън обезпечителните и обезщетителните функции,
които законодателят определя за неустойката. Това противоречие е налице още при
сключването на договора, при което не е налице валидно неустоечно съглашение,
според чл. 26 ал. 1, вр. ал. 4 от ЗЗД, и в тази си част договорът изобщо не е
породил правно действие, а нищожността на тази клауза е пречка за възникване на
задължение по нея.
Предвид изложените съображения, предявеният иск, като
неоснователен и недоказан следва да се отхвърли изцяло.
Предвид отхвърления изцяло иск и на основание чл.78 ал.3,
вр. чл.80 от ГПК, ищецът следва да бъде осъден да заплати на ответника
направените от него деловодни разноски в общ размер на 450 лв. за адвокатски
възнаграждения, от които 400 лв. за настоящото производство и 50 лв. за
заповедното. При определяне размера на второто, съдът взема предвид, че в Наредба
№ 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения не е уредена
хипотезата на подаване на възражение по чл. 414 от ГПК, но на основание на § 1
от ДР от нея следва размерът да се определи по аналогия. Подаването на
възражение в заповедното производство се извършва в съответна бланка, утвърдена
от министъра на правосъдието, при което за извършените от адвоката действия по
изготвянето му, по аналогия следва да намери приложение разпоредбата на чл. 6
т. 5 от Наредбата, а именно възнаграждения за изготвяне на книжа и молби, чиито
минимален размер е 50 лв. В този именно размер, а не в претендирания от 350
лв., следва да се присъдят разноски за адвокат в полза на длъжника в
заповедното производство и ответник в настоящото, като съдът съобрази и реално
извършената от пълномощника му работа, изразяваща се единствено в подаването на
бланкетно по характер възражение по чл.414 от ГПК, попълнено ръкописно в
изпратената от съда до длъжника бланка за възражение.
Мотивиран така,
съдът
Р
Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ предявения иск от „А1 България“ ЕАД с ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление в гр. София, район Илинден, ул. „Кукуш“ № 1, представлявано
заедно от А.В.Д.и от М.М.; против “Скай – Фейс Логистик” ЕООД, с ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление в гр. Хасково, ул. ”Васил Левски” № 47 вх.Б
ет.2 ап.16, представлявано от управителя Ц.Г.Г.;
да приеме за установено, че ответникът дължи на ищеца сумите както следва:
- 618,40 лв. месечни
абонаментни такси за периода 12.05.2017 г. – 12.10.2017 г. по договор М4871029
от 15.02.2016 г.;
- 63,88 лв. месечни абонаментни
такси за периода 12.01.2017 г. – 12.07.2017 г. по договор М5273444 от
15.08.2016 г.;
- 1 168,89 лв. неустойка за
неизпълнение на първия договор;
- 99 лв. неустойка за
неизпълнение на втория договор;
ведно със законната лихва върху всяка от сумите от датата на подаване на
заявлението до окончателното изплащане;
за които суми е била издадена
заповед № 1212 за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК от 14.11.2018
г. по ч.гр.дело № 2687/2018 г. на Районен съд – Хасково.
ОСЪЖДА „А 1 България“ ЕАД с ЕИК *********
ДА ЗАПЛАТИ на “Скай – Фейс Логистик” ЕООД с ЕИК ********* сумата от 450 лева за деловодни разноски.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен
съд - Хасково в 2-седмичен срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ :/п/ не се чете
Вярно с оригинала!
Секретар: М.Б.