Р
Е Ш Е Н И Е
№
260014
гр.
Елена, 09.12.2020 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Еленският районен съд в
публичното заседание на двадесет и четвърти юни две хиляди и двадесета година в
състав:
Председател: Пейо Приходков
при секретаря Светлана
Пашова, като разгледа докладваното от съдията НАХД № 59 по описа за
С НП № 965/23.03.2020 г.
на Председателя на Държавна агенция „Държавен резерв и военновременни запаси“ –
София за извършено нарушение по чл. 31, ал. 1, предл. 3 във вр. с чл. **, ал. 3
от ЗДРВВЗ на осн. чл. 83 от ЗАНН и чл. 31, ал. 1, предл. 3 във вр. с чл. **,
ал. 3 от ЗДРВВЗ е наложено административно наказание – имуществена санкция в
размер на 7000.00 лв. на „А.П.“ ООД, ЕИК *********, гр. Велико Търново (с
предишна фирма/наименование „Б.Б.С. ****“ ООД гр. Велико Търново),
представлявано от управителя С.И.Д..
Постъпила е жалба от „А.П.“ ООД гр. Велико Търново (с предишна
фирма/наименование „Б.Б.С. ****“ ООД гр. Велико Търново), представлявано от
управителя С.И.Д., против НП. В същата се твърди, че последното е неправилно и
незаконосъобразно, и че в нарушение на материалния закон и при съществени
процесуални нарушения е наложена имуществената санкция, за което излага
съображения. Жалбоподателят „А.П.“ ООД гр. Велико Търново, представлявано от
управителя С.И.Д., моли съда да отмени НП № 965/23.03.2020 г.
на Председателя на Държавна агенция „Държавен резерв и военновременни запаси“ –
София.
В съдебно заседание жалбоподателят „А.П.“
ООД гр. Велико Търново се представлява от адв. Д.М.П. от АК – Габрово.
Последната поддържа подадената жалба. Представя писмени бележки, в които излага
съображения.
В съдебно заседание ответник-жалба Държавна
агенция „Държавен резерв и военновременни запаси“ – София се представлява от главен
юрисконсулт В.В.Д.. Същата оспорва подадената жалба, като намира същата за
неоснователна. Моли съда да потвърди издаденото НП. Представя писмена защита, в
която излага съображения.
В съдебно заседание Районна прокуратура
– Велико Търново не се представлява и не взема становище.
Районният съд, като провери изцяло НП
и по повод направените в жалбата оплаквания, взе предвид становището на
страните и обсъди и прецени събраните по делото доказателства, прие за
установено следното:
Жалбата е допустима, т.к е подадена (чрез
куриерска фирма „Еконт експрес“ ЕООД на 09.04.2020 г. и е получена в ТД
„Държавен резерв“ – Велико Търново на 10.04.2020 г., видно от писмо изх. №
5721/21.05.2020 г., служебен бон от 09.04.2020 г., обратна разписка от 10.04.2020
г. и информация за пратки на „Еконт експрес“ ЕООД, и е входирана в Държавна
агенция „Държавен резерв и военновременни запаси“ – София, ТД „Държавен резерв“
– Велико Търново под № 1369/10.04.2020 г.) в 7-дневния срок, визиран в чл. 59
от ЗАНН. Същата, разгледа по същество, е неоснователна.
От извършените справки в Търговския
регистър от **.04.2020 г. се констатира, че жалбоподателят „А.П.“ ООД, ЕИК *********,
гр. Велико Търново е вписан в Търговския регистър и се представлява от
управителя С.И.Д.. През периода от 23.08.2017 г. до 25.02.2020 г.
наименованието на фирмата е било „Б.Б.С. ****“, а през периода от 20.11.2008 г.
до 22.08.2017 г. наименованието на фирмата е било „Б.С.С.Х.“.
Жалбоподателят „А.П.“ ООД гр. Велико
Търново (с предишни наименования на фирмата „Б.Б.С. ****“ и „Б.С.С.Х.“)
съгласно договор за съхранение на ВВЗ № 3340/01.10.2008 г. и приложение № 1 към
него, и анекс от 12.04.2016 г. към договор за съхранение на ВВЗ №
3340/01.10.2008 г. и приложение № 1 към него е съхранител на държавни резерви и
военновременни запаси по смисъла на § 1, т. 1 от НУРОДДРВВЗ.
Със заповед № РД-10-400/12.12.20** г.
на Директора на ТД „Държавен резерв“ – Велико Търново била създадена оперативна
комисия в състав: Й.В.Б. – гл. експерт в сектор „КРЗ“, отдел „УСБКРЗ“ при ТД
„Държавен резерв“ – Велико Търново, председател, и Е.Г.Й. – мл. експерт в
сектор „КРЗ“, отдел „УСБКРЗ“ при ТД „Държавен резерв“ – Велико Търново, член,
която на 13.12.20** г. да извърши проверка на държавните резерви и
военновременните запаси, съхранявани от „А.П.“ ООД гр. Велико Търново (тогава с
наименование на фирмата „Б.Б.С. ****“) – млекопреработвателно предприятие гр.
Елена. Посочената заповед била връчена на 13.12.20** г. на С.И.Д. – управител
на проверяваното ЮЛ.
Въз основа на заповед №
РД-10-400/12.12.20** г. на Директора на ТД „Държавен резерв“ – Велико Търново свидетелите
Й.В.Б. и Е.Г.Й., двамата служители на Териториална дирекция „Държавен резерв“ –
Велико Търново при Държавна агенция „Държавен резерв и военновременни запаси“ –
София, на 13.12.20** г. в гр. Елена извършили проверка за изпълнението на
Закона за държавните резерви и военновременни запаси и Наредбата за условията и
реда за организиране на дейностите по държавните резерви и военновременните
запаси на жалбоподателя „А.П.“ ООД гр. Велико Търново (тогава с наименование на
фирмата „Б.Б.С. ****“), представлявано от управителя С.И.Д., в качеството му на
съхранител. Обект на контрол бил млекопреработвателното предприятие на
проверяването ЮЛ, находящо се в гр. Елена, ул. „Т.М.“ № **, където същото
следвало да съхранява материали и стоки за държавен резерв и военновременен
запас, както следва: 60.000 тона краве сирене – държавен резерв, и 64.000 тона
кашкавал „Витоша“ – военновременен запас. На част от проверката присъствал С.И.Д.
– управител на „Б.Б.С. ****“ ООД гр. Велико Търново (понастоящем с наименование
на фирмата „А.П.“). При проверката присъствали и лицата Я.И.Я.– управител на „Б.С.С.Е.“
ООД гр. Велико Търново и С.Д.С. – началник склад и МОЛ в „Б.Б.С. ****“ ООД гр.
Велико Търново (понастоящем с наименование на фирмата „А.П.“). Проверяващите
констатирали, че няма количествени отклонения на проверяваното сирене от краве
мляко за държавен резерв, т.к. на отчет се водели
В определения от контролните органи
срок не постъпило писмено уведомление за изпълнението на предписанията, дадени
с констативен протокол № 40-07-4433/13.12.20** г., от страна на съхранителя „Б.Б.С.
****“ ООД гр. Велико Търново (понастоящем с наименование на фирмата „А.П.“),
т.к. последното не изпълнило същите.
Със заповед № РД-10-16/**.01.2020 г.
на Директора на ТД „Държавен резерв“ – Велико Търново била създадена оперативна
комисия в състав: К.С.И. – гл. експерт в сектор „КРЗ“, отдел „УСБКРЗ“ при ТД
„Държавен резерв“ – Велико Търново, председател, и С.С.С. – началник сектор „КРЗ“,
отдел „УСБКРЗ“ при ТД „Държавен резерв“ – Велико Търново, член, която на 28.01.2020
г. да извърши проверка на държавните резерви и военновременните запаси,
съхранявани от „А.П.“ ООД гр. Велико Търново (тогава с наименование на фирмата
„Б.Б.С. ****“) – млекопреработвателно предприятие гр. Елена. Посочената заповед
била връчена на 28.01.2020 г. на С.И.Д. – управител на проверяваното ЮЛ.
Въз основа на заповед № РД-10-16/**.01.2020
г. на Директора на ТД „Държавен резерв“ – Велико Търново свидетелите К.С.И. и С.С.С.,
двамата служители на Териториална дирекция „Държавен резерв“ – Велико Търново
при Държавна агенция „Държавен резерв и военновременни запаси“ – София, на 28.01.2020
г. в гр. Елена извършили проверка за изпълнението на Закона за държавните
резерви и военновременни запаси и Наредбата за условията и реда за организиране
на дейностите по държавните резерви и военновременните запаси на жалбоподателя „А.П.“
ООД гр. Велико Търново (тогава с наименование на фирмата „Б.Б.С. ****“),
представлявано от управителя С.И.Д., в качеството му на съхранител. Обект на
контрол бил млекопреработвателното предприятие на проверяването ЮЛ, находящо се
в гр. Елена, ул. „Т.М.“ № **, където същото следвало да съхранява материали и
стоки за държавен резерв и военновременен запас, както следва: 60.000 тона
краве сирене – държавен резерв, и 64.000 тона кашкавал „Витоша“ –
военновременен запас. На част от проверката присъствал С.И.Д. – управител на „Б.Б.С.
****“ ООД гр. Велико Търново (понастоящем с наименование на фирмата „А.П.“).
При проверката присъствали и лицата Я.И.Я.– управител на „Б.С.С.Е.“ ООД гр.
Велико Търново и С.Д.С. – началник склад и МОЛ в „Б.Б.С. ****“ ООД гр. Велико
Търново (понастоящем с наименование на фирмата „А.П.“). Проверяващите
констатирали, че няма количествени отклонения на проверяваното сирене от краве
мляко за държавен резерв, т.к. на отчет се водели
С оглед констатираното нарушение,
касаещо неизпълнение на предписания, дадени с констативен протокол №
40-07-4433/13.12.20** г., свидетелят К.С.И.
– гл. експерт в сектор „КРЗ“, отдел „УСБКРЗ“ към ТД „Държавен резерв“ – Велико
Търново при Държавна агенция „Държавен резерв и военновременни запаси“ – София,
в присъствието на свидетелите С.С.С. и В.Г.С., съставил АУАН № 3/10.02.2020 г.
на жалбоподателя „А.П.“ ООД гр. Велико Търново (тогава с наименование на
фирмата „Б.Б.С. ****“), представлявано от управителя С.И.Д., в отсъствие на
последния, предвид неявяването му след изпратена и получена на 03.02. и 04.02.2020
г. покана. В същия било вписано, че при извършена проверка на 28.01.2020 г. в
гр. Елена, ул. „Т.М.“ № **, в млекопреработвателно предприятие, е констатирано,
че жалбоподателят, съхранител на държавни резерви и военновременни запаси по
см. на § 1, т. 1 от НУРОДДРВВЗ и съгл. договор за съхранение на ВВЗ № 3340/01.10.2008
г., не е изпълнил даденото задължително предписание в констативен протокол №
40-07-4433/13.12.20** г. със срок за изпълнение до 13.01.2020 г., с което е
извършил нарушение на чл. 31, ал. 1, предл. 3 във вр. с чл. **, ал. 3 от
ЗДРВВЗ. Предписанието било да се възстанови липсващото количество кашкавал ВВЗ
в размер на
Жалбоподателят подал срещу АУАН
възражение вх. № 597/18.02.2020 г. на ТД „Държавен резерв“ – Велико Търново, в
което е изложил съображения. Актосъставителят К.С.И.
е изготвил становище рег. № 597/20.02.2020 г., от което е видно, че счита
възражението за неоснователно. Със становище рег. № 965/11.03.2020 г. К.К. –
гл. директор на ГД „ДРВВЗ“, е предложил на жалбоподателя да бъде наложена
санкция в размер на 7000.00 лв.
Въз основа на АУАН било съставено НП №
965/23.03.2020 г. от Председателя на Държавна агенция „Държавен резерв и
военновременни запаси“ – София. В същото по идентичен начин, както в АУАН било
описано извършеното нарушение. Като нарушена била посочена разпоредбата на чл.
31, ал. 1, предл. 3 във вр. с чл. **, ал. 3 от ЗДРВВЗ. На жалбоподателя за
извършеното нарушение по чл. 31, ал. 1, предл. 3 във вр. с чл. **, ал. 3 от
ЗДРВВЗ било наложено административно наказание на осн. чл. 83 от ЗАНН и чл. 31,
ал. 1, предл. 3 във вр. с чл. **, ал. 3 от ЗДРВВЗ – имуществена санкция в
размер на 7000.00 лв. НП е връчено на жалбоподателя на 02.04.2020 г., видно от
приложеното по делото известие за доставяне с баркод ИД
PS 1000 03ZLVV V.
От Заповед № РД-10-255/30.07.20** г. на
Председателя на Държавна агенция „Държавен резерв и военновременни запаси“ –
София и разпоредбата на чл. 32, ал. 2 от ЗДРВВЗ се установява компетентността
на актосъставителя да съставя АУАН и на административнонаказващият орган да
изготвя НП.
По делото са разпитани в качеството на
свидетели следните лица: актосъставителят К.С.И., свидетелите по АУАН С.С.С. и В.Г.С.,
както и свидетелите Й.В.Б. и Е.Г.Й.
Съдът кредитира изцяло показанията на свидетелите
К.С.И., С.С.С., В.Г.С., Й.В.Б. и Е.Г.Й., като обективни и правдиви. Показанията
на същите се подкрепят от събраните по делото доказателства и кореспондират на
установената по делото фактическа обстановка. Освен това посочените свидетели
не са заинтересовани от изхода на делото.
При така установената фактическа
обстановка, от правна страна съдът достигна до следните изводи:
Видно от разпоредбата на чл. **, ал. 3
от ЗДРВВЗ, при упражняване на контролната дейност инспекторите или
упълномощените от председателя на агенцията длъжностни лица могат да издават
предписания, които имат задължителен характер за търговците и организациите
съхранители. Съгласно разпоредбата на чл. чл. 31, ал. 1, предл. 3 от ЗДРВВЗ,
която е приложена като съставомерна от административнонаказващия орган, „който
… не спази задължителните предписания на инспекторите и упълномощените
длъжностни лица на агенция, са наказва с глоба от 500 до 10 000 лв. или с имуществена
санкция за юридически лица и еднолични търговци в размер от 1000 до 500 000 лв.“
За да е формално законосъобразно НП, вменяващо санкционни последици
(имуществена санкция), следва в него да е посочен субектът, извършил
нарушението, конкретно осъщественото от него съставомерно деяние, нарушената
разпоредба, както и санкционната норма, въз основа на която е наложено
административното наказание.
По делото се установи, че
жалбоподателят „А.П.“ ООД гр. Велико Търново (тогава с наименование на фирмата
„Б.Б.С. ****“) съгласно договор за съхранение на ВВЗ № 3340/01.10.2008 г. и
приложение № 1 към него, и анекс от 12.04.2016 г. към договор за съхранение на
ВВЗ № 3340/01.10.2008 г. и приложение № 1 към него е съхранител на държавни
резерви и военновременни запаси по смисъла на § 1, т. 1 от НУРОДДРВВЗ. Това
качество продължава да съществува по отношение на ЮЛ до преместването и
реализацията на материалите. Посоченият извод следва от нормите на чл. **, ал.
4 и чл. 24, ал. 4 от ЗДРВВЗ, и чл. 23, ал. 2 от НУРОДДРВВЗ.
Съдът приема, че по делото безспорно
се установи, че жалбоподателят е осъществил състава на административно
нарушение по чл. 31, ал. 1, предл. 3 във вр. с чл. **, ал. 3 от ЗДРВВЗ. На 14.01.2020
г. (денят следващ изтичането на срока за изпълнение на даденото задължително
предписание) в гр. Елена „Б.Б.С. ****“ ООД гр. Велико Търново (понастоящем с
наименование на фирмата „А.П.“), съхранител на държавни резерви и
военновременни запаси по см. на § 1, т. 1 от НУРОДДРВВЗ и съгл. договор за
съхранение на ВВЗ № 3340/01.10.2008 г., в млекопреработвателното предприятие,
находящо се в гр. Елена, ул. „Т.М.“ № **, не е спазил задължителни предписания,
дадени с Констативен протокол № 40-07-4433/13.12.20** г. на органите на ДА
„ДРВВЗ“ – София, а именно в срок до 13.01.2020 г. да възстанови липсващото количество
кашкавал за ВВЗ в размер на
Съдът намира, че при издаването на
АУАН и на НП не са допуснати съществени процесуални нарушения, които да
нарушават правото на защита на жалбоподателя и да водят до отмяна на НП. НП се
явява законосъобразно от процесуалноправна страна. Същото е издадено от
компетентен орган, в рамките на правомощията му, спазени са формата и реда при
издаването му и съдържа изискуемите от разпоредбата на чл. 57 от ЗАНН
реквизити. Не са допуснати нарушения в административнонаказателната процедура,
отразената в акта за нарушение фактическа обстановка е намерила съответен израз
в издаденото постановление, което като цяло определя неговата законосъобразност
от формална страна. Актосъставителят и административнонаказващият орган ясно и
точно са посочили извършеното нарушение от жалбоподателя както в АУАН, така и в
НП, т.е. налице е пълно описание на нарушението и законните разпоредби, които
са нарушени.
Съдът счита за неоснователни
възраженията на жалбоподателя, че са нарушени материалният закон и
процесуалните правила. От събраните по делото доказателства безспорно се
установява, че при съставяне на АУАН и издаване на НП е спазена стриктно
процедурата, разписана в кодификационния закон. Същите съдържат всички
реквизити, визирани в чл. 42, съотв. чл. 57 от ЗАНН. Няма допуснато нарушение
на материалния закон. Както в АУАН, така и в НП правилно е посочена нарушената
разпоредба – чл. 31, ал. 1, предл. 3 във вр. с чл. **, ал. 3 от ЗДРВВЗ.
Обосновано, правилно и законосъобразно в НП е посочена и разпоредбата на чл. 31,
ал. 1, предл. 3 от ЗДРВВЗ, въз основа на която е наложена имуществената
санкция.
Настоящата инстанция намира за
неоснователни възраженията на жалбоподателя, че не е съхранител по смисъла на
ЗДРВВЗ, поради което не е адм.-наказателно отговорно лице по см. чл. 24 от ЗАНН
и като такова не може да му се вмени административно нарушение по см. на чл. 6
от ЗАНН. Доказателствата по делото категорично опровергават посочените
възражения. Отново следва да се подчертае, че жалбоподателят „А.П.“ ООД гр.
Велико Търново (тогава с наименование на фирмата „Б.Б.С. ****“) съгласно договор
за съхранение на ВВЗ № 3340/01.10.2008 г. и приложение № 1 към него, и анекс от
12.04.2016 г. към договор за съхранение на ВВЗ № 3340/01.10.2008 г. и
приложение № 1 към него е съхранител на държавни резерви и военновременни
запаси по смисъла на § 1, т. 1 от НУРОДДРВВЗ. Това качество продължава да
съществува по отношение на ЮЛ до преместването и реализацията на материалите.
Посоченият извод следва от нормите на чл. **, ал. 4 и чл. 24, ал. 4 от ЗДРВВЗ,
и чл. 23, ал. 2 от НУРОДДРВВЗ.
Настоящата инстанция намира за
неоснователни възраженията на жалбоподателя, че отразеното в КП № 40-07-315/28.01.2020
г. е невярно и не отговаря на действителността. Напротив, от събраните по
делото доказателства безспорно се установи, че „А.П.“ ООД гр. Велико Търново
(тогава с наименование на фирмата „Б.Б.С. ****“) не е спазило (не е изпълнило)
задължително предписание, дадено му с Констативен протокол №
40-07-4433/13.12.20** г. на органите на ДА „ДРВВЗ“ – София. Освен това самият
констативен протокол е официален документ и се ползва с материална
доказателства сила. КП № 40-07-315/28.01.2020 г. е подписан от законния
представител на жалбоподателя. В него е отразил възражения. Но същите не
опровергават установеното при извършената на 28.01.2020 г. проверка, за която е
изготвен констативния протокол. Следователно, недоказано е възражението на
жалбоподателя. Последният не само че не е изпълнил задължителното предписание,
дадено му с Констативен протокол № 40-07-4433/13.12.20** г. на органите на ДА
„ДРВВЗ“ – София, да възстанови липса на
Настоящата инстанция приема за неоснователни
основната група възражения на жалбоподателя, че към процесния период той не може
да бъде субект на санкционираното деяние, тъй като с писмо изх. № 08/09.11.2017
г., адресирано до председателя на Държавна агенция „Държавен резерв и
военновременни запаси“ – София, е прекратил Договор за съхранение на ВВЗ №
3340/01.10.2008 г., при което към релевантния момент не е бил „съхранител“ по
смисъла на § 1, т. 1 от ДР на НУРОДДРВВЗ.
Съдът намира, че прекратяването на
въпросния договор от „Б.Б.С. ****“ ООД към релевантните дати не е категорично
доказано по делото. Обратно, част от представените от страните пред настоящата
инстанция документи, сочат на противоположен извод. Същите представляват
достатъчно надеждни индикации за продължаващото и към 13.12.20** г., респ. към
28.01.2020 г. съществуване на договорни правоотношения между жалбоподателя и Държавна
агенция „Държавен резерв и военновременни запаси“ – София, на база на които „Б.Б.С.
****“ ООД е съхранявало и процесните военновременни запаси. Тези изводи изцяло
се потвърждават и от представените от жалбоподателя документи – кореспонденция
между него и Държавна агенция „Държавен резерв и военновременни запаси“ –
София, които доказват, че дружеството е съхранявало стоки, представляващи ВВЗ,
идентични като вид и количество на тези по Договор за съхранение на ВВЗ №
3340/01.10.2008 г. Този извод не се променя от обстоятелство, че собствеността
на складовите помещения, в които са съхранявани ДР и процесните ВВЗ е
прехвърлена върху трето лице. Съгласно представения нотариален акт, въпросното
прехвърляне е извършено на 07.04.2017 г., т.е. далеч преди отправянето на
предизвестието за прекратяване и очевидно не е съставлявало съществена пречка
пред „Б.Б.С. ****“ ООД да изпълнява задълженията си по сключения с Държавна
агенция „Държавен резерв и военновременни запаси“ – София договор.
Следва да се подчертае, че в съдебната
практика константно е застъпено становището, че правоотношенията във връзка със
съхранението на военновременни запаси се уреждат на плоскостта на договора за
влог /чл. 250 и сл. от Закона за задълженията и договорите/, но с оглед
наличието на специална нормативна уредба, това приложение е субсидиарно и касае
само въпроси, които не са уредени от специалния закон. Управлението на
военновременните запаси е дейността по тяхното планиране, създаване,
съхраняване, опазване, обновяване, поддържане, освобождаване, ползване,
отчитане, финансиране и контролиране и се регламентира със ЗДРВВЗ, като по
силата на законовата делегация е издадена НУРОДДРВВЗ. Съгласно чл. **, ал. 1 и
чл. 24, ал. 1 от ЗДРВВЗ, съответно чл. 20 и чл. 21 от НУРОДДРВВЗ,
освобождаването на държавни резерви и военновременните запаси се извършва с
решение на Министерския съвет или на упълномощен от него орган и с последваща
заповед на председателя на Държавна агенция „Държавен резерв и военновременни
запаси“ – София. Легалната дефиниция на понятието „освобождаване на държавни
резерви и военно временни запаси“ се съдържа в § 1, т. 4 от ДР на ЗДРВВЗ и
съгласно нея, това е действие по промяна на статута на съответните стоки и
материали с акт на МС. Съгласно чл. **, ал. 4 и чл. 24, ал. 4 от ЗДРВВЗ,
търговците, на които са предоставени за съхранение държавни резерви и
военновременните запаси, до освобождаването им носят отговорност за целостта и
състоянието им. Специалните норми на ЗДРВВЗ и НУРОДДРВВЗ не предвиждат изрично
възможност за прекратяване едностранно от съхранителя на договори, сключени по
реда на чл. 17 и чл. 22 от ЗДРВВЗ /в приложимите им редакции/. Действително,
Договор за съхранение ВВЗ № 3340/01.10.2008 г. предвижда, че за неуредени със
същия въпроси се прилагат разпоредбите на ЗДРВВЗ и действащото българско
законодателство, а в чл. 23, т. 2 от договора е предвидена възможност за
едностранното му прекратяване с предизвестие от съхранителя. Отправеното от „Б.Б.С.
****“ ООД предизвестие за прекратяване на договори с изх. № 08/09.11.2017 г.
има своето договорно и нормативно основание, но както се обсъди по-горе,
доказателствата по делото сочат, че въпросните договорни отношения в
действителност не са били прекратени. Но дори да се приеме обратното, възникналото
по силата на закона задължение на дружеството да съхранява предоставените му
държавни резерви и военновременни запаси, не е преустановено. Към релевантния
момент липсват актовете на посочените в закона органи на държавно управление, с
които да бъде прекратен режимът на блокиране на стоките и материалите,
установен по силата на ЗДРВВЗ. Ето защо и при надлежно прекратени договорни
правоотношения, с оглед на специалната нормативна уредба, за съхранителя не е
приложима възможността по чл. 255, ал. 2 от ЗЗД, а същият продължава да е
задължен да съхранява приетите ВВЗ до изричното им освобождаване. Последното е
само за пълнота, доколкото настоящият състав не намира за доказана липсата на
договорно основание по чл. 22 от ЗДРВВЗ към 14.01.2020 г. за съхранение от жалбоподателя
на намиращите се при него ВВЗ. Констатираното с АУАН № 3/10.02.2020 г. деяние е
безспорно доказано и съдържа от обективна страна признаците на нарушение по чл.
31, ал. 1, предл. 3 във вр. с чл. **, ал. 3 от ЗДРВВЗ, изразяващо се в неспазване
(неизпълнение) на задължително предписание на органите на ДА „ДРВВЗ“ – София за
възстановяне на липса на материали ВВЗ от съхранителя. Налице е нарушение на
цитираното задължително правило за поведение, като безспорно жалбоподателят е
осъществил от обективна страна състава на деяние, представляващо
административно нарушение по смисъла на чл. 31, ал. 1, предл. 3 във вр. с чл. **,
ал. 3 от ЗДРВВЗ.
По делото е установено по категоричен
начин обстоятелството, че към дата 13.01.2020 г. от „Б.Б.С. ****“ ООД
(понастоящем с наименование на фирмата „А.П.“) не са били изпълнени дадените му
с КП № 40-07-4433/13.12.20** г. задължителни предписания. Налице е съставомерно
противоправно поведение, изразяващо се в бездействие, за каквото е наказан жалбоподателят,
преди това валидно задължен да действа, чрез издаването на задължителни
предписания от длъжностни лица при ДА „ДРВВЗ“ – София. В тази връзка
неоснователни са твърденията на санкционираното лице, че съставилите КП
длъжностни лица не са притежавали правомощия да издават задължителни
предписания, тъй като такива не са посочени в Заповед № РД-10-255/30.07.20** г.
на председателя на ДА „ДРВВЗ“ – София и Заповед № РД-10-16/**.01.2020 г. на
Директора на ТД „Държавен резерв“ – Велико Търново. Въпросните правомощия на
контролните органи на ДА „ДРВВЗ“ – София са изрично установени с нормата на чл.
**, ал. 3 от ЗДРВВЗ, същите произтичат пряко по силата на закона и за
възникването или упражняването им не е необходимо наслагването на волята на друг
орган на държавно управление. Констатираното с АУАН № 3/10.02.2020 г. деяние
съдържа от обективна страна признаците на нарушение по чл. 31, ал. 1, предл. 3
от ЗДРВЗ и е основание за реализирането на административнонаказателната
отговорност, установена в същата разпоредба.
Изводите на наказващия орган за
високата обществена опасност на деянието, засягащо важни държавни и обществени
интереси, се споделят от настоящия състав. Касае се за административни
задължения, имащи пряко отношение към гарантиране на националната сигурност, като
неизпълнението им затруднява постигането на въпросната цел. Поради това самият
законодател е определил този вид деяния поначало като такива с висока степен на
обществена опасност, видно от размерите на определените за тях санкции.
Процесното нарушение е типично за вида си и не разкриват по-ниска степен на
опасност за установения ред на държавно управление в сравнение с други
нарушения от същия вид. Санкционната норма на чл. 31, ал. 1, предл. 3 от ЗДРВВЗ
гласи, че за деяния от вида на установеното, на нарушителя се налага
имуществена санкция в размер от 1000 до 500000 лева. Определеният в
наказателното постановление размер на административното наказание е близък до
предвидения от закона минимум за нарушения от този вид и съобразно изложеното
по-горе, се явява адекватна санкционна мярка, съобразена с обществената
опасност на деянието и смекчаващите обстоятелства, изразяващи се в липса на
други нарушения по ЗДРВВЗ.
Съдът счита, че извършеното нарушение
не представлява маловажен случай по смисъла на разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН.
Нормата на чл. 28 от ЗАНН изключва
съставомерността на деянията, представляващи „маловажен случай“, когато липсват
или са налице незначителни вредни последици или с оглед други смекчаващи вината
обстоятелства конкретното нарушение разкрива по-ниска степен на обществена
опасност в сравнение с обикновените случаи на нарушения от същия вид. Безспорно
в хода на производството по налагане на административно наказание за
извършеното от жалбоподателя административно нарушение, както и в хода на
съдебното производство не са представени доказателства, които да налагат извод
за по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с общите случаи на деяния
от същия вид. Т.е. в настоящия случай не са доказани предвидените в закона
предпоставки, при които конкретното нарушение следва да се квалифицира като
маловажен случай и деецът да не се наказва. Тежестта на нарушението и големият
размер на невъзстановената липса от
В този смисъл са Решение № 142/08.09.2020
г. по КНАХД № 10146/2020 г. и Решение № 268/21.12.2020 г., двете по описа на
Административен съд – Велико Търново.
Предвид изложеното по-горе съдът
счита, че НП следва да бъде потвърдено, като правило, обосновано и
законосъобразно. Жалбата следва да се остави без уважение. Същата се явява
неоснователна.
Страните не са направи искания за
разноски по делото, поради което съдът не дължи произнасяне в тази насока.
Воден от изложените съображения, Районният
съд
Р Е
Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА НП № 965/23.03.2020 г.,
издадено от Председателя на Държавна агенция „Държавен резерв и военновременни
запаси“ – София, с което за извършено нарушение по чл. 31, ал. 1, предл. 3 във
вр. с чл. **, ал. 3 от ЗДРВВЗ на осн. чл. 83 от ЗАНН и чл. 31, ал. 1, предл. 3
във вр. с чл. **, ал. 3 от ЗДРВВЗ е наложено административно наказание –
имуществена санкция в размер на 7000.00 лв. (седем хиляди лева) на „А.П.“ ООД (с
предишно наименование на фирмата „Б.Б.С. ****“), ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление гр. Велико Търново, ул. „В.Л.“ № **, вх. В, ет. 2,
представлявано от управителя С.И.Д., като ЗАКОНОСЪОБРАЗНО и ОБОСНОВАНО.
Решението подлежи на касационно
обжалване пред Административен съд – Велико Търново в 14-дневен срок от
съобщаването му страните.
Районен съдия: