№ 14804
гр. С, 30.07.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 140 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесети март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:И Г
при участието на секретаря С Р
като разгледа докладваното от И Г Гражданско дело № 20231110132797 по
описа за 2023 година
Производството е по реда на Част втора, Дял първи от ГПК.
Ищецът – Р. Д., твърди, че в срока на застрахователно покритие по договор за
имуществено застраховане, сключен с ответника, е настъпило застрахователно
събитие – ПТП, реализирало се на 05.04.2023 г. в гр. С, от което са настъпили
вреди за застрахованото МПС – лек автомобил „Лексус“, модел „LС 500“ с рег.
№ ххх , а именно – увреждания по ляв фар, преден ляв подкалник, решетка на
лява бР.я, декоративна лента на предна дясна бР.я, декоративна ивица на
предна лява бР.я, лява подпора на предна бР.я, чиято стойност възлиза на
сумата от 9 547 лв. Твърди, че уведомил застрахователя за настъпилото
събитие, вследствие на което била образувана щета №10023030108805 при
ответника, по която същият постановил отказ за изплащане на
застрахователно обезщетение, като се позовал на изключен застрахователен
риск по т. 11.6 от Общите си условия. Ищецът твърди, че в случая не е налице
изключен застрахователен риск, като излага, че процесната клауза от Общите
условия на застрахователя е неравноправна, респективно нищожна, поради
което счита, че застрахователят дължи заплащане на застрахователно
обезщетение. Ето защо, предявява посочените по-горе осъдителни искове.
Претендира разноските по производството.
Ответникът – „ЗАД А” АД, оспорва предявените искове с твърдението, че е
налице изключен застрахователен риск по т. 11.6 от Общите условия на
застрахователя. Оспорва да са настъпили вреди за ищеца. Оспорват се
предявените искове и по размер. Оспорва причинно-следствената връзка,
както и ищецът реално да е платил за възстановяване на щетите. Поради
неоснователността на главния иск, счита за неоснователен и иска за забава.
Ето защо, моли искът да бъде отхвърлен, като претендира разноските по
1
производството.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, като взе предвид доводите на страните и
прецени събраните по делото доказателства по реда на чл. 235 от ГПК, приема
за установено следното:
Предявени са обективно кумулативно съединени осъдителни искове с правно
основание чл.405 КЗ за сумата от 9547 лв., претендирано от ищеца
застрахователно обезщетение по сключена имуществена застраховка “Каско”,
ведно със законната лихва от подаване на исковата молба до окончателното
изплащане на задължението, както и иск с правно основание чл.86, ал.1 ЗЗД,
за сума в размер на 129 лв., мораторна лихва върху главницата за периода
02.05.2023г.-13.06.2023г.
Като безспорни и ненуждаещи се от доказване между страните, са отделени
обстоятелствата, че към момента на настъпване на застрахователното събитие
е било налице валидно застрахователно правоотношение по сключена
застраховка “Каско” при ответното дружество, за лек автомобил “Лексус”,
модел “LC 500” с рег.№ ххх.
От представените и приети по делото писмени и гласни доказателства, в т.ч.
от представеното и прието по делото експертно заключение по назначената
съдебно-техническа експертиза, се установява от фактическа и правна
страна следното:
На 05.04.2023г., около 12:05ч., в автосервиз “Т А” ЕООД, в гр. С, на бул. ххх,
л.а. “Хамър” с регистрационна табела “ххх”, управляван от М Д, при маневра
удря паркирания в същото време в автосервиза л.а. “Лексус”, модел “LC 500” с
рег.№ ххх, който лек автомобил, към момента на настъпване на ПТП, е бил
спрян на паркинга на сервиза, изчаквайки да бъде взет след осъществено
сервизно обслужване, като в резултат на ПТП, по л.а. “Лексус”, модел “LC
500” с рег.№ ххх настъпват вредите, описани в изготвения от ответника - опис
по заведена щета.
От съдържанието на представената и приета като писмено доказателство,
застрахователна полица, се установява наличието на валидно застрахователно
правоотношение между страните по настоящото производство, по сключена за
л.а. “Лексус”, модел “LC 500” с рег.№ ххх, имуществена застраховка “Каско”,
застрахователното покритие по същата било уговорено по т.нар. клауза
“Пълно каско”, включваща конкретно посочените застрахователни рискове
/покритие/ по чл.7.4. от ОУ, неразделна част от застрахователната полица.
Съобразно посоченото в т.11.6. от същите, се предвижда изрично изключение
от застрахователното покритие по договора, а именно при настъпило
застрахователно събитие, по време през което застрахованото МПС е било
предоставено в автосервиз или друго трето лице за извършване на ремонт,
профилактика, диагностика или реглаж, оборудване или преоборудване,
измиване, изпиране, пастиране и др. дейности, при тези хипотези
застрахователя изплаща застрахователно обезщетение само за щети,
вследствие на природни бедствия. Това изключение от застрахователното
2
покритие, не се прилага за настъпили събития по клауза “Кражба на МПС” -
т.7.3. от ОУ, в т.ч. и когато същата попада в обхвата на застраховка “Пълно
каско”.
От събраните по делото писмени и гласни доказателства, по безспорен начин
се установи горепосочения механизъм на настъпване на процесното ПТП,
както и обстоятелството, че към момента на настъпването му, пострадалото
МПС, собственост на ищеца се е намирало паркирано на територията на
автосервиз “Т А” ЕООД, в гр. С, на бул. ххх, след извършване на ремонтни
дейности по същото. С оглед на приетото за установено от фактическа страна,
е видно че настъпилото застрахователно събитие действително попада под
изключението от застрахователното покритие по см. на т.11.6 от ОУ, поради
което настоящият съдебен състав приема, че не е налице покрит
застрахователен риск и претендираното застрахователно обезщетение се явява
недължимо.
По възраженията, наведени с исковата молба, че процесната клауза на т.11.6
от ОУ е нищожна, тъй като противоречи на закона и на добрите нрави,
настоящият съдебен състав намира същите за неоснователни. Действително в
разпоредбата на чл.345, ал.5, т.1 вр. ал.1 КЗ, е предвидено, че от съдържанието
на договора следва да е недвусмислено и ясно уговореното застрахователно
покритие - застрахователните рискове, при настъпване на които се дължи
обезщетение от застрахователя, респ. изключенията от същото. В настоящата
хипотеза, в застрахователната полица и в ОУ на застрахователя по посочения
вид имуществена застраховка “Каско” на МПС, са спазени изискванията
относно съдържанието на застрахователното правоотношение, като
уговарянето на изключения от застрахователното покритие е проявление на
съществуващата договорна свобода между страните. С подписването на
застрахователния договор, ищецът е бил запознат с уговорените клаузи, в т.ч.
и с приложимите към този вид застрахователни правоотношения - Общи
условия, при които същите се сключват с неопределен кръг адресати, но
същите представляват неразделна част от всяко индивидуално
застрахователно правоотношение, с подписване на застрахователния договор
и със запознаване с тяхното съдържание. На основание разпоредбата на
чл.298, ал.1 от ТЗ, приложима към настоящата хипотеза, тъй като
застрахователния договор се явява абсолютна търговска сделка, е предвидено,
че общите условия стават задължителни за страната, когато същата е заявила
писмено, че ги приема, каквото е заявление е налице в текста на
застрахователната полица, подписана от ищеца.
Липсата на основание за изплащане на застрахователно обезщетение по
сключената с ответника имуществена застраховка “Каско” за пострадалия в
резултат на ПТП от 05.04.2023г., лек автомобил “Лексус”, модел “LC 500” с
рег.№ ххх, поради това, че настъпилото ПТП, попада сред предвидените и
изрично уговорени между страните, изключения от застрахователното
покритие - т.11.6 от ОУ, не представлява нарушение на правото на ищеца да
получи обезщетение за причинените на собственото му МПС - имуществени
3
вреди, твърдяни в исковата молба, но не на договорно основание, а на
основание извършения деликт, при доказване на предпоставките на чл.45 ЗЗД,
по отношение на делинквента /лицето, управлявало л.а. “Хамър” с
регистрационна табела “ххх” и по вина на което същото е настъпило./
С оглед на гореизложеното, настоящият съдебен състав приема, че
предявената искова претенция по иска с правно основание чл.405 КЗ, е
неоснователна и следва да бъде отхвърлена изцяло.
По основателността на иска с правно основание чл.86, ал.1 ЗЗД, съдът
намира, че с оглед извода за неоснователност на главния иск, то и акцесорният
иск следва да бъде отхвърлен като такъв.
По разноските.
Съобразно изхода от настоящия правен спор, на основание чл.78, ал.3 и ал.8
ГПК, в полза на ответника, следва да бъдат присъдени разноските, сторени в
настоящото производство в общ размер на 200 лв., 100 лв. от които за платен
депозит за вещо лице, както и 100 лв. - юрисконсултско възнаграждение.
По изложените мотиви, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ като неоснователни предявените от Р. Д. с ЕГН **********,
срещу ЗАД „А” АД, ЕИК ххх, със седалище и адрес на управление гр. С, ул.
ххх, обективно кумулативно съединени осъдителни искове с правно
основание чл.405 КЗ за сумата от 9547 лв., претендирано от ищеца
застрахователно обезщетение по сключена имуществена застраховка “Каско”,
ведно със законната лихва от подаване на исковата молба до окончателното
изплащане на задължението, както и иск с правно основание чл.86, ал.1 ЗЗД,
за сума в размер на 129 лв., мораторна лихва върху главницата за периода
02.05.2023г.-13.06.2023г.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.3 и ал.8 от ГПК, Р. Д. с ЕГН **********,
да заплати на ЗАД „А” АД, ЕИК ххх, със седалище и адрес на управление гр.
С, ул. ххх, сумата от 200 лв., за разноски по производство.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4