Присъда по дело №17/2015 на Районен съд - Велико Търново

М О Т И В И към НОХД  № 17/2015 год. по описа на ВТРС

ОБВИНЕНИЕТО срещу подсъдимия И.С.Т.,***.Търново, е по чл. 129, ал. 2, предл. 6, алт. 1, във вр.  с ал. 1 от НК, затова, че на 22.08.2014 г., в гр. В.Търново, на кръстовището на ул. Н.Габровски с ул. Йоновка, чрез блъскане и нанасяне на удари с тротоарна плоча в областта на главата, причинил на И.К.И., от гр. В.Търново, средна телесна повреда, изразяваща се в проникващо в черепната кухина нараняване от отлепване от костта на разкъсно-контузни рани, с подлежащо счупване костите на черепния свод и разкъсно-контузна рана със счупване на подлежащите лицеви кости.

Предявен е граждански иск срещу подсъдимия от пострадалия И.К.И., за сумата в размер на 40.60 лева, представляваща обезщетение за причинени в резултат на престъплението имуществени  вреди, ведно с лихва и разноски.

Представителят на ВТРП подържа повдигнатото обвинение, като моли съда за налагане на наказание „пробация” в максималния предвиден размер, определено при условията на чл.58 А, ал. 4 от НК, с оглед проведеното по делото съкратено съдебно следствие.  По отношение на гражданския иск счита, че същият е основателен и доказан.

Процесуалният представител на пострадалия поддържа предявения граждански иск и моли съда да го уважи, ведно със законните последици от това. 

Подсъдимият се признава за виновен и прави пълни самопризнания по обстоятелствата, изложени в обвинителния акт по реда на чл. 371, т. 2 от НПК.

Защитникът му също не оспорва фактическата обстановка и пледира за налагане на наказание при условията посочени от представителя на държавното обвинение. Счита обаче, че гражданският иск е неоснователен и недоказан и като такъв следва да бъде отхвърлен.

            Съдът, след като прецени направените самопризнания на подсъдимия и установи, че същите кореспондират с останалия доказателствен материал, прие за установени обстоятелствата изложени в обвинителния акт, а именно:

            Подсъдимият И.С.Т. с прозвище „Еди” е роден на *** г. в гр. В.Търново. Понастоящем живее в с. Леденик, не е женен, не работи, осъждан е, има незавършено начално образование.

Същият е осъждан, като с влязло в сила на 27.09.2012 год. Определение № 255/27.09.2012 г. за одобряване на споразумение по НОХД № 1053/2012 г. по описа на Районен съд гр.Велико Търново, за извършено на 04.04.2012 г. деяние по чл. 133, вр. чл.  129, ал. 2, пр. 3 от НК, е осъден на наказание глоба в размер на 150 лева. С влязла в сила на 29.05.2014 г. присъда по НОХД № 840/2014 г. по описа на Районен съд гр. В.Търново, за извършено в периода от 21.02.2014 г. до 02.03.2014 г. престъпление по чл. 195, ал.1, т.3, пр. 1, т. 4, пр. 2, вр. чл. 194, ал. 1, вр. чл. 26, ал. 1 от НК, е осъден на една година и шест месеца лишаване от свобода, чието изпълнение на основание чл. 66, ал. 1 от НК е отложено за срок от три години и шест месеца. Същият контактува с лица от криминалния контингент. Според обществеността на с. Леденик, когато злоупотреби с алкохол, ставал агресивен и неконтролируем. Т. се познавал и с пострадалия И.К.И. /И. Г./- многократно осъждан за извършени престъпления и страдащ от синдром на зависимост от седативни медикаменти и алкохол.

На 22.08.2014 г., около 17.00 ч., подсъдимият Т. и пострадалият И. ***, в близост до кръстовището с ул. Никола Габровски, срещу парк Никола Габровски, в гр. Велико Търново. Т. бил гол до кръста, а на врата си носел блуза на райета с къс ръкав. Т. бил употребил алкохол, а И. бил под въздействие на лекарства. Подновили пореден спор - Т. твърдял, че И. не му бил върнал карта от продаден телефон, а И., че Т. както обичайно настойчиво просел от него цигара и два лева, а той сутринта вече му дал цигара. Скандалът прераснал в караница и двамата започнали да си викат и да се блъскат взаимно. От блъскането И. залитнал и при падането счупил един клон от дърво в тревната площ. Твърди при приземяването на пътеката до блока да е залитнал, паднал наляво и да си е ударил главата. Станал и се насочил към Т., който също вече бил на циментовата пътека, непосредствено до блок № 48 на ул. Никола Габровски. Замахнал с клона, но не го ударил. Хвърлил клона и двамата отново започнали да се блъскат, вкопчили се един в друг. И. надделявал, но Т. успял да се отскубне и избягал нагоре, като се качил на тротоара на ул. Йоновка. Развикали се преминаващи граждани, но И. подгонил подсъдимия. Последният застанал прав на тротоара и се обърнал към него. И. връхлетял и го блъснал с две ръце в гърдите, като Т. паднал назад, чак към пътеката до блока. И. отново се нахвърлил върху него, сборичкали се, но след няколко минути Т. отново успял да се изправи и отдръпне. Взел една плоча, която била измежду наредените в края на пътеката и с нея ударил И. в главата. Т. нанесъл още два удара с плочата по главата на И.. Последният паднал на земята. От раните му бликнала кръв. Тогава Т. хвърлил плочата и избягал покрай „военния блок”, посока центъра. Очевидец на действията на двамата мъже станала св. Ц.Е.Й., която наблюдавала от терасата на жилището си на третия етаж. Тя силно се изплашила от скандалния побой на оживено място без съобразяване с този факт от двамата мъже и от „кървавата дупка” в главата на И., за когото решила, че е убит. Затова веднага сигнализирала на тел. 112. Пострадалият успял да се изправи, но от главата му течала много кръв. Пристигналите по сигнала полицаи, включително св. А.К.А., го намерили прав, като се движел в кръг с нестабилна походка. Антонов забелязал рана в областта на слепоочието и такава над окото, от която течала кръв върху дрехите му. Обяснил, че бил пребит от лице от с. Леденик, което полицаите трябвало да познават.

Полицаите незабавно уведомили екип на спешна помощ, който откарал И. за лечение в МОБАЛ „Д-р Стефан Черкезов” АД - гр. ***. При лечението в НХО в периода до 29.08.2014 г. била установена разкъсно-контузна рана в темпоралната област вляво, от КТ на главния мозък на 22.08.2014 г. се установила фрактура на лява темпорална кост, зигоматичната кост вляво, фрактура на задната стена на левия максиларен синус, фрактура на горен орбитален ръб вляво и втора такава под долния клепач. Течно еквивалентно съдържимо в ляв максиларен синус. Мозъчният паренхим без травматични паренхимни лезии. В условията на спешност била извършена реимплантация на скалпа.

Докато полицейският екип запазвал местопроизшествието и установявал очевидци на случилото се – след около 40 - 50 минути, Т. се върнал на местопроизшествието. Идвал откъм „военния блок”. Носел бутилка бира в ръка и имал кръв по лицето. Бил употребил алкохол и се олюлявал. Поискал огън от полицаите. На въпроса им за съпричастността му към нараняването на И., отговорил че изобщо не го бил виждал. До момента бил в парка с Т.-Е., с когото се били сбили. Все още бил гол до кръста. Блузата му била намерена на едно дърво в района на произшествието при извършения след това оглед на местопроизшествие. Същият бил задържан и отведен в РУ - *** от друг полицейски екип. Извършено било освидетелстване на И.С.Т., при което са установени по гърба на китките, пръстите и страничната част на дясната китка на ръцете му засъхнали пръски с червеникаво-кафяв цвят. Установени били охлузване с елипсовидна форма с размери 10/5 мм по долната страна на лявата длан, по дължината на малкия пръст, на границата с гривнената става; разкъсно-контузна рана с дължина 15 мм и ширина 1,5 мм на гърба на десния показалец; охлузване с бледорозов цвят с дължина 25 мм и ширина 1-1,5 мм от дясната странична част на врата.

Изведената фактическа обстановка се установява от показанията на свидетелите - очевидци Й. и  Г.З.Т., като жената подробно наблюдавала действията на двете лица от момента на отправянето на И. с отчупения клон към Т. до момента на бягството на последния след нанасянето на три удара с плоча от тротоара по главата на И. и падането на последния. Т. потвърждава самоличността на пострадалия и подсъдимия, които познавал, силните викове, караницата, блъскането между двамата, докато били на тротоара на ул. Йоновка, падането „долу до блока” и наблюдаването на „размятането” на ръце и крака, когато след това се озовали на по-ниско от нивото му на видимост, бягството на Т. покрай „блока на военните”, пристигането на полицейския екип; И. с окървавеното лице, когото качили на пристигналата линейка.  Същият споделил, че при пристигането на полицаите насядалите по пейките хора вече били напуснали мястото. Св. А. потвърждава за травмите по главата на пострадалия и течащата от тях кръв, че същите били причинени от лице, което описал и посочил откъде е, от което направили извод, че това лице е подсъдимият Т.; връщането на последния след 40 - 50 минути на местопроизшествието с кръв по лицето и бира в ръка. Авторството на деянието се потвърждава от повърхностните травми на Т., опръскването на ръцете му със засъхнала червено-кафява течност. Същото не се разколебава от обясненията му, които следва да се ценят единствено като средство за лична защита. Първоначално пред полицаите той отричал изобщо да е виждал пострадалия същия ден, а травмите и кръвта по себе се обяснявал с бой с Т.-Е. в парка. В обясненията си като обвиняем вече твърди, че е срещнал И., но той го наругал „на майка” и го ударил с пръчката от дървото по гърба и дясната скула, като на същата имал белег. Такъв, обаче, не е установен при освидетелстването му, като логично стои и въпроса как е стоял същият, за да го удари И. последователно по гърба и по лицето. Признава, че само го бил „бутнал” с две ръце в гърдите, блъснал го и той паднал назад на тротоара, „горе до пешеходната пътека”. Твърди, че И. е станал, а той избягал, за да не го удари. Не бил видял на И. да му тече кръв, нямал кръв по лицето си. Тези факти категорично се опровергават от показанията на Й. и Т., както и от показанията на полицейския служител А.. Също от травматичните увреждания на И., който има множество сериозни наранявания, които по местоположението си не отговарят нито на сочения от Т. механизъм - падане назад на тротоара, нито на единствен удар на тротоара при падането на последния - разкъсно-контузната рана на лицето, счупване на подлежащата темпорална кост и лицеви кости /зигоматичната кост, горния орбитален ръб и задната стена на левия максиларен синус/. Не кореспондират и с находките при извършения оглед, при който на пътеката до блока са намерени парчета от плочата, с която са нанасяни ударите. Фактът, че едва след два часа полицаите го намерили в парка да пият с Т—Е-, се опровергава от показанията на полицейския служител, както и от тези на Й.. Също и от показанията на св. Е. В. А. /Т. – Е./. Последният свидетел твърди, че бил с Т. по-рано същия ден, когато с „Г.” се скарали за някакъв телефон, но той си тръгнал. А. се прибрал да спи, защото бил пиян и оставил Т. сам в парка. Повече него ден не го видял, същият изчезнал. По-късно разбрал, че заминал за гр. Севлиево. На следващия ден разбрал от клошарите в парка, че Т. и И. се били сбили. Отрича изобщо някога да се е бил с Т..

По делото е назначена съдебномедицинска експертиза на И., вещото лице по която дава заключение, че същият е получил открито счупване на костите на черепния свод - разкъсно-контузна рана на главата под формата на скалп /деколман/, разкъсно-контузна рана на лицето, счупване на подлежащата темпорална кост и лицеви кости, излив на кръв в синуса на горна челюст, мозъчно сътресение, протекло със зашеметяване и липса на спомен за станалото. Получените травматични увреждания са в резултат от удари с или върху твърд тъп предмет и е възможно да са получени по начин, описан в делото от пострадалия и свидетелите - падане и удар на главата в твърд терен и последващи удари с тротоарна плочка. Получените травми са причинили на И., както следва - отлепените от костта разкъсно-контузни рани с подлежащо счупване на костите на черепния свод са причинили проникващо в черепната кухина нараняване; останалите травматични увреждания и мозъчното сътресение са довели до временно разстройство на здравето, неопасно за живота, със срок на лечение и възстановяване от около 25 дни. Приемайки заключението на вещото лице като компетентно и кореспондиращо с останалите събрани доказателства, представителят на държавното обвинение е намерил, че на И. е причинена средна телесна повреда по смисъла на чл. 129, ал. 2, пр. 6, алт. 1, вр. ал. 1 от НК - проникващо в черепната кухина нараняване от отлепване от костта на разкъсно-контузни рани, с подлежащо счупване костите на черепния свод и разкъсно-контузна рана със счупване на подлежащите лицеви кости.

От заключението на вещото лице по изготвената съдебно­психиатрична експертиза на И.С.Т. е видно, че същият не страда от психично заболяване и не се води на диспансерен отчет. Преди и по време на деянието е бил в състояние на обикновено алкохолно опиване средна степен. Последователността и целенасочеността на действията на Т. изключват краткотрайното или продължително разстройство на съзнанието. Т. е могъл да разбира свойството и значението на извършеното и е могъл да ръководи постъпките си в конкретната ситуация. Т. е могъл правилно да възприема фактите, които имат значение за делото и да дава обяснения за тях по време на разследването. Няма клинични и поведенчески основания да се приеме, че деянието е извършено в състояние на физиологичен афект. Поради изложеното Т. е признат за годен субект на престъпление и е привлечен като обвиняем.

Вещото лице по назначената на И.К.И. психиатрична експертиза дава заключение, че същият страда от синдром на зависимост към седативни средства. Психическото му състояние е позволявало правилно да възприема факти и обстоятелства от заобикалящата го действителност и в последствие правилно да ги възпроизвежда в показанията си. Психическото му състояние позволява пълноценно да участва в провеждането на наказателното производство.

С оглед на установената по делото фактическа обстановка се налагат следните правни изводи:

С деянието си подсъдимият И.С.Т. е осъществил от обективна и субективна страна, умишлено при форма на вината пряк умисъл, престъпния състав на чл. 129, ал. 2, пр. 6, алт. 1, вр. ал. 1 от НК.

От обективна страна е безспорно установено по делото, че подсъдимият Т., блъскайки и нанасяйки удари с тротоарна плоча в областта на главата, е причинил на пострадалия И. средна телесна повреда, изразяваща се в проникващо в черепната кухина нараняване от отлепване от костта на разкъсно-контузни рани, с подлежащо счупване костите на черепния свод и разкъсно-контузна рана със счупване на подлежащите лицеви кости. Местоположението на травмите изключва причиняването им както от единствен удар, така и само от падането им върху циментова повърхност. Касае се за наслагване на удари в една и съща и съседни области на главата. Всички тези травматични увреждания са причинени единствено от Т., тъй като наоколо е нямало други лица, съпричастни към побоя.

От субективна страна деянието е извършено виновно, при форма на вината пряк умисъл. Подсъдимият е съзнавал общественоопасния характер на деянието си, предвиждал е неговите общественоопасни последици и е искал настъпването им, нанасяйки удари с тротоарна плоча в областта на главата на пострадалия, и то със сила, довела до счупване на черепните кости и отлепване на кожата.

Като мотив за извършване на престъплението съдът отчита възникналия между подсъдимия и пострадалия словесен спор, прераснал във физически сблъсък помежду им, в който последният преобладаващо е надделявал.

            За извършеното престъпление НК предвижда наказание „лишаване от свобода” до 6 години. Според направените пълни самопризнания по обстоятелствата изложени в обвинителния акт по реда на чл. 371, т. 2 от НПК и проведеното съкратено съдебно следствие, с оглед последиците по чл. 373, ал .2 от НПК, съдът определи наказание на подсъдимия Т. при условията на чл. 58 а, ал. 4 от НК, тъй като в случая е безспорно, че разпоредбата на чл. 55 от НК се явява по-благоприятна за него. Налице са многобройни смекчаващи наказателната отговорност обстоятелства – младата възраст на подсъдимия, характерна с лекомислие и емоционално-волева неустойчивост, добросъвестното му процесуално поведение, изразяващо се в направените самопризнания и изразено критично отношение към извършеното, изключително тежкото му материално и социално положение, и не на последно по важност място – мотивът за извършване на престъплението. Така отчетени тази обстоятелства, мотивираха съда да определи наказанието му при условията на чл. 55, ал. 1, т. 2, б. „б”, пр. 1 от НК, заменяйки предвиденото за престъплението наказание „лишаване от свобода” без специален минимум с „пробация”, налагайки му такова, изразяващо се в “Задължителна  регистрация по настоящ адрес“ за срок от три години с периодичност три пъти  седмично,  “Задължителни периодични срещи с пробационен служител” за срок от три години и  „Безвъзмезден труд в полза на обществото” в размер на по 200 часа годишно за срок от  три последователни години. Според съда, така определеното наказание, ще е в състояние да изпълни както целите на специалната, така и на генералната превенция.

            Относно предявения граждански иск. По делото безспорно се установи юридическия състав пораждащ гражданската отговорност при деликт - факта на извършеното от подсъдимия престъпление, причинната връзка между деянието и настъпилите имуществени вреди, в случая изразяващи се в заплащане от страна на пострадалия на потребителска такса за болничен престои. Ето защо, съдът уважи гражданската претенция, като осъди подсъдимия да заплати на пострадалия сумата от 40.60 лева, представляваща обезщетение за причинени в резултат на престъплението имуществени вреди, ведно със законната лихва върху тези сума, считано от датата на предявяване на иска до окончателното изплащане, както и напарваните по делото разноски в размер на 200 лева – заплатено адвокатско възнаграждение.

С присъдата е указано и как да се подходи с приобщените по делото веществени доказателства. 

Присъдиха се ДТ върху размера на уважения граждански иск и направените по делото разноски, които подсъдимият да заплати в полза на републиканския бюджет по сметка на ВТРС.

По тези съображения съдът постанови присъдата си.        

РАЙОНЕН СЪДИЯ: