РЕШЕНИЕ
№ 292
гр.
Пловдив, 04, февруари, 2020 год.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИЯТ
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, ХХ състав, в открито заседание на двадесети
януари, две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИЧО
ДИЧЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ЙОРДАН
РУСЕВ
СВЕТЛАНА
МЕТОДИЕВА
при секретаря Таня Костадинова и с
участието на прокурора Костадин Паскалев, като разгледа докладваното от съдия
Св.Методиева касационно административно дело № 3761 по описа на съда за 2019
г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл.63, ал.1 от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/
и глава дванадесета от Административнопроцесуалния
кодекс /АПК/.
Касационният
жалбоподател „Стема - Старосел“ ООД, чрез пълномощника
си адв.И., обжалва Решение № 1949 от 28.10.2019 г.,
постановено по АНД № 3607/2019 г. по описа на Районен съд Пловдив, 20 н.с. С
обжалваното решение е потвърдено Наказателно постановление № 93/10.04.2019 г.,
издадено от С.Д. Директор на Териториална дирекция Тракийска, Агенция Митници,
с което на дружеството-жалбоподател е наложена имуществена санкция от 2000 лева
на основание чл.109 от ЗАДС, отнето е в полза на държавата съоръжението,
използвано за извършване на нарушението – 1 бр. ферментатор
с вместимост 2 куб.м., фабричен № 1903501-02, година на производство 2009,
пореден № 5 на основание чл.124, ал.3 от ЗАДС, във вр.
с чл.109 от ЗАДС и е лишено дружеството от правото да управлява дейност с
акцизни стоки за срок от един месец в обект за винопроизводство на малък
винопроизводител, намиращ се в с.Старосел, общ.Хисаря, обл.Пловдив,
ул.“***“ № 60 на основание чл.124а, ал.1 от ЗАДС.
С
жалбата се твърди неправилност на първоинстанционното
съдебно решение, като се сочи, че същото е постановено в нарушение на
материалния закон, както и при допуснати съществени нарушения на процесуалните
правила. Моли се да се отмени обжалваното решение, както и наказателното
постановление. В съдебно заседание, редовно призован, жалбоподателят не е
изпратил представител.
Ответникът
по касационна жалба Агенция Митници - ТД Тракийска, не е депозирал отговор по
касационната жалба. В писмено становище от процесуалния представител главен
юрисконсулт Б. е направено искане за потвърждаване решението на районния съд
като правилно и постановено в съответствие с материалния закон и при липса на
процесуални нарушения.
Окръжна прокуратура - Пловдив, чрез прокурор
Паскалев, излага становище за неоснователност на жалбата.
Касационният
съд, като извърши преглед на обжалваното съдебно решение, във връзка с
наведените в жалбата касационни основания по чл.348, ал.1 от НПК, както и
съобразно чл.218, ал.2 от АПК, констатира следното:
Касационната
жалба е подадена в предвидения законов срок и от страна по първоинстанционното
съдебно производство, за която решението е неблагоприятно, поради което се
явява допустима. Разгледана по същество, жалбата
е основателна.
Районен
съд - Пловдив, като е взел предвид събраните пред него гласни и писмени
доказателства, е приел за установена отразената в решението му фактическа
обстановка, която е съответна на доказателствата и е ненужно да се повтаря, още
повече и че не е спорна между страните в производството. Първоинстанционният
съд изрично е счел за установено и обстоятелството, че с резолюция на Директора
на ТД Тракийска на основание чл.54 от ЗАНН е било прекратено воденото срещу
дружеството-жалбоподател административно-наказателно производство за нарушение
по чл.91 от ЗАДС, за което е бил съставен акт за установяване на
административно нарушение № 1015 от
18.12.2018 г., както и че веднага след прекратяване на това производство е било
инициирано ново такова, по което бил издаден акт за установяване на
административно нарушение № 25/30.01.2019 г. за нарушение по чл.60, ал.1 от ЗАДС, с което бил осъществен състава на чл.109, ал.1 от ЗАДС. В мотивите към
решението си, в частта им относно правния анализ на установените факти, първоинстанционния съд е посочил, във връзка с преценката
за спазване срока по чл.34 от ЗАНН, че нарушението било извършено в периода
м.юли 2018 г. до месец октомври 2018 г., когато било осъществено производството
на вино извън данъчен склад. Съдът, постановил обжалваното решение, е посочил и
че независимо, че първоначално административно-наказателното производство било
прекратено, то след като административният орган бил констатирал, че няма
нарушение на чл.91 от ЗАДС, не съществувала пречка да бъде проведено ново
административно-наказателно производство за установяване на друго по вид
нарушение, като съставеният втори по ред АУАН бил основан на нови, събрани в
хода на новоосъществена проверка доказателства.
Настоящият
съд, като прецени съдържанието на наличните по делото два акта за установяване
на административно нарушение, както и доказателствения
материал, събран от първоинстанционния съд, намери,
че в конкретния случай при издаване на наказателното постановление, е било
допуснато грубо нарушение на основен принцип в административно - наказателния
процес, което изобщо не е било отчетено от районния съд.
Съставяне на втори по ред АУАН с №
25/30.01.2019 г., след като вече е било налице прекратяване на
административно-наказателното производство по реда на чл. 54 от ЗАНН, в случая категорично
е било незаконосъобразно. Случаите, при които се прекратява
административно-наказателната преписка са изрично посочени в разпоредбата на чл. 54 от ЗАНН и всички те по
своя характер изключват носенето на административно - наказателна отговорност. Впрочем,
видно от разпоредбите на ЗАНН /като пример чл. 36 от ЗАНН/ законът не
прави разлика между административно-наказателно производство и
административно-наказателна преписка, поради което и следва да се счете, че
наказващият орган е извършил прекратяване именно на
административно-наказателното производство по реда на чл. 54 от ЗАНН. Наличието на
различен извод относно правната квалификация на поведението на сочения за
нарушител субект, в случая вместо по чл.91 от ЗАДС, по чл.60, ал.1, вр. с чл.109, ал.1 от ЗАДС, не е валидно основание за
прекратяване на административната преписка по реда на чл.54 от ЗАНН, като в
случай като този е следвало да се издаде наказателно постановление при
условията на чл.53, ал.2 от ЗАНН,
като в наказателното постановление пропускът, установен в издадения първи АУАН,
се отстрани. Независимо от това обаче, както се каза, наказващият орган все пак
е приложил именно разпоредбата на чл.54 от ЗАНН и следователно
се е произнесъл, като е изключил носенето на административно - наказателна
отговорност за конкретното установено
поведение, защото прекратяването на това именно основание, макар резолюцията на
органа да не е надлежно мотивирана, значи, че наказващият орган е извършил
проверка по чл.52, ал.4 от ЗАНН
и е намерил наличието на такива пороци на издадения акт, които не биха могли да
бъдат санирани по реда на чл. 53, ал.2 от ЗАНН,
тоест, в резултат на които да не се установява по безспорен начин извършването
на нарушението, самоличността на нарушителя и неговата вина. При наличието на
такова по своя характер произнасяне, образуването на нова административна
преписка, със съставянето на нов акт срещу същото лице, по същите на практика
факти, е било недопустимо, защото така на се е стигнало до повторно
установяване на едно и също поведение, но с нов акт, въз основа на който се
развива нова процедура по ангажиране административната отговорност на
нарушителя, а в административно - наказателния процес, както и в наказателния,
е налице забрана за образуване на повече от едно производства спрямо един и
същи деец и за едно и също деяние. Аргумент в тази насока е както разпоредбата
на чл. 24, ал.1,
т.6 от НПК,
приложима субсидиарно съобразно с чл. 84 от ЗАНН, така и тази на
чл. 33, ал.2 от ЗАНН.
Ето защо и при наличието или на висящо производство, или на вече прекратено
такова, както е в случая, относно същите факти, второ производство със същия
предмет не следва да се образува, а ако бъде образувано, следва да се прекрати,
като на наказващия орган не е предоставена възможност за избор в това
отношение. В случая, фактическите положения, на които се основава и първият, и
вторият по време акт, са едни и същи, като събирането на допълнителни
доказателства в рамките на втората по ред проверка, са били насочени единствено
към доуточняване и допълване на доказателствата по преписката и по никакъв
начин не променят установеното и по-рано нито по отношение на конкретното поведение, осъществило нарушение,
нито по отношение времето, нито мястото, нито относно субекта на извършването
му. Още при първата проверка се установява да са били налице всички фактически
обстоятелства, от които да се направи извод какво именно е било поведението на
субекта на административната отговорност. Впрочем, в тази насока са и
показанията на разпитаната като свидетел актосъставител
Кутева, която изрично е заявила, че още при проверката на първи ноември /преди
първия по време АУАН/ е станало ясно, че е произведен продукт извън данъчен
склад и каква следва да е позицията на тарифното класиране на произведения от
жалбоподателя продукт, че вземането на проби и допълнителните проверки на
продукцията са били с цел по-голяма убедителност на изводите, както и че
вторият акт е съставила „за същото нещо“, единствено с оглед прилагането на
коректната правна квалификация. Изведеният и от Съда на Европейския съюз
критерий за приложение на принципа „nоn bis in
idem“ акцентира върху тъждеството на деянието („историческият
акт“), разбирано като съвкупност от неразривно свързани помежду си факти,
независимо от правната му квалификация или от защитавания правен интерес. СЕС
коментира недопустимост същото лице да бъде санкционирано повече от веднъж „за
единствен фактически състав на незаконно поведение, предназначен да защити
същия правен актив“, като според Съда, отправната точка за преценка на
понятието „същото деяние“ е „конкретното незаконно поведение“ и „идентичността
на фактическите актове“. В случая, както първият по време, така и вторият акт
за установяване на нарушение са основани върху еднакви фактически положения,
като единствено разликата се състои в дадената им правна квалификация. При това
положение и след като по първо съставения акт
административно-наказателното производство е било изрично прекратено, сиреч
производството е било приключило с акт, с който е било изключено носенето на
административно-наказателна отговорност, недопустимо е било издаването на
втория по ред акт, с който отново, за същото деяние, се ангажира
административната отговорност на дружеството-жалбоподател в нарушение на
посочения принцип, заложен в чл.4, §1 от Протокол № 7 към КЗПЧОС и обсъждан
подробно в съдебната практика, включително и в мотивите към ТР № 4/2018 г. на
ОСНК на ВКС.
В тази насока и като не е отчел, че с
начина, по който е процедирал,
наказващият орган на практика е нарушил принципа „не два пъти за едно и
също нещо“ и като е потвърдил наказателното постановление, първоинстанционният
съд е постановил незаконосъобразен акт, който следователно подлежи на отмяна.
Отделно от посоченото, съдът намира за
нужно да посочи и че безкритично и без конкретен анализ на доказателствата
районният съд е приел посочения в наказателното постановление период, в който
се твърди да е било извършено нарушение, като такъв от юли 2018 г. до октомври
2018 г., изразило се в производство
на акцизни стоки с тарифно класиране в позиция № 2206 00 в обект за
винопроизводство на малък винопроизводител, доколкото относно началото на
посочения период на практика липсват доказателства, а единият от представените
от дружеството протоколи за изпитване на вече готов продукт носи дата от месец
септември 2019 г., което предполага производството му да е било приключило
преди датата на вземане проба, сиреч преди месец октомври 2019 г.
С оглед на изложеното по-горе относно
незаконосъобразност на решението на районния съд поради несъобразяване на допуснатото
съществено нарушение в хода на административно-наказателното производство,
същото ще следва да се отмени, а вместо него да бъде постановено друго такова по
същество, с което да се отмени наказателното постановление.
Поради изложените съображения и на
основание чл.221, ал.2 и чл.222, ал.1 от АПК, Съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение № 1949 от 28.10.2019 г.,
постановено по АНД № 3607/2019 г. по описа на Районен съд Пловдив, 20
наказателен състав, вместо което
постановява:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 93/10.04.2019 г., издадено от
С.Д. Директор на Териториална дирекция Тракийска при Агенция Митници, с което
на „Стема- Старосел“ ООД с ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление в с.Старосел, е наложена имуществена санкция от
2000 лева на основание чл.109, ал.1 от ЗАДС; на основание чл.124, ал.3, вр. с чл.109, ал.1 от ЗАДС е отнето в полза на държавата
съоръжението, използвано за извършване на нарушение – 1 бр. ферментатор
с вместимост 2 куб.м., фабричен № 1903501-02, година на производство 2009, пореден
№ 5 и на основание чл.124а, ал.1, вр. с чл.109 от ЗАДС „Стема- Старосел“ ООД е лишено от правото да
упражнява дейност с акцизни стоки за срок от един месец в обект за
винопроизводство на малък винопроизводител, намиращ се в с.Старосел,
общ.Хисаря, обл.Пловдив, ул.“***“ № 60.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.