РЕШЕНИЕ
№ 2433
гр. Пловдив, 07.12.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XVII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на седемнадесети септември през две хиляди двадесет и
първа година в следния състав:
Председател:Веселин Пл. Атанасов
при участието на секретаря Цвета Ив. Василева
като разгледа докладваното от Веселин Пл. Атанасов Гражданско дело №
20205330111671 по описа за 2020 година
Предмет на делото са обективно и субективно съединени искове с правна
квалификация чл. 108 и чл. 109 ЗС и по чл. 59 ЗЗД.
С искова молба вх. № 51946/14.09.2020г. и допълнителни уточнителни молби вх. №
52786/24.09.2020г., вх. № 53438/13.10.2020г., вх. № 53851/29.10.2020г. и вх. №
54021/05.11.2020г. ищците ЦВ. З. СТ. и Р. П. СТ. твърдят, че са собственици с равни права
на жилище, находящо се на ет.*ул. ***№ * в гр. *******, с идентификатор №
56784.503.250.1.1 по действащата КК и КР на гр. Пловдив, както и че притежават ½ ид.част
от тавана с право на ползване на източната част по силата на нот. акт № ****** издаден от
Нотариус при ПРС както и обекти с идентификатори № 56784.503.250.1.5 и 56784.503.250.4
и 56784.503.205.5 последните два представляващи гаражи съгласно нот. акт №**, том ***,
рег. № ****, нот. дело №*** на Н. Е.А. с рег. № **** от НК.
Заявява се, че ответник И.А. Н.е собственик на апартамент на ***** жилищен етаж в
сградата на ул. **** № *** в гр. П., ведно с две избени помещения, западната част от
таванско помещение и гаража построен в дворното място. Заявява се, че ответник А. Г. А.
притежава право на ползване на две стаи от трети етаж в процесната жилищна сграда, а
целият трети етаж е собственост на дъщеря му А.А.
Ищците посочват, че дълго време отсъствали от страната и няколко години не
живеели в имота като при завръщането си установили, че в единия гараж с идентификатор
56784.503.250.4 е изградена преградна стена и преградената част се ползвала от
ответниците, била изпратена покана за освобождаване на завзетата част от гаража и за
1
премахване на преградната стена, но резултат не бил постигнат.
С исковата молба се поддържа, че преградената част пречи и смущавала правото на
собственост на ищците, тъй като отделяла половината гараж и те не можели да ползват
целия гараж по предназначение.
Заявява се, че поради обстоятелството, че ищците са лишени от възможността да
ползват преградената част от гаража си са претърпели вреди, които оценяват на 3000 лева за
периода от 14.09.2015г. до 14.09.2020г.
Ето защо от съда се иска да се признае за установено по отношение на ответниците,
че ищците са собственици /всеки по ½ ид.част/ на процесния гараж с идентификатор
56784.503.250.4 с площ от 18 кв.м. разположен в имот с идентификатор № 56784.503.250
както и ответниците да бъдат осъдени да предадат владението на лявата част от този гараж;
Иска се също така осъждането на ответниците да премахнат изградената преградна
стена в този гараж, която го разделя, тъй като това преграждение смущава правото им на
собственост;
Иска се осъждането на ответниците разделно да заплатят в полза на ищците сумата от
3000 лева, която представлява обезщетение за невъзможността да ползват собствеността си
върху гараж с идентификатор 56784.503.250.4 за периода от 14.09.2015г. до 14.09.2020г.,
ведно със законната лихва за забава върху тази сума считано от датата на подаването на
исковата молба - 14.09.2020г. до окончателното й изплащане.
Ангажират се доказателства. Претендират се разноски.
По делото е постъпил отговор на исковата молба от И.А.Н. и А. Г. А. чрез адв.М.Д. с
който не се оспорва правото на собственост на ищците върху **** жилищен етаж. Оспорва
се правото на собственост на ищците /включително по отношение на заявените от тях ½
ид.части като се посочва, че собствеността е в режим на съпружеска имуществена общност и
е бездялова/ върху процесния гараж с идентификатор 56784.503.250.4 тъй като нямало
данни затова, че строежът е законен, а представения нот. акт № **** е издаден по реда на чл.
578, ал.2 ГПК при което на основание чл. 92 ЗС изградения гараж не е в изключителна
собственост, респ. земята върху която е изграден е общинска, никъде в документите на
ищците не било отстъпено право на строеж.
Заявява се, че гаражът е в режим на съсобственост между страните в полза на които е
учредено право на строеж сред които и е М. П.
Предвид обстоятелството, че ищците не се легитимират като изключителни
собственици на процесния гараж искът по чл. 108 ЗС следва да бъде отхвърлен, а искът по
чл. 109 ЗС е неоснователен тъй като не се създават пречки на ищците, респ. ответниците
също имат право на ползване.
Оспорва се основанието и размерът на претендираното обезщетение. Ангажират се
доказателства. Претендират се разноски.
Иска се обезсилването на нот. акт №*****, дело № ***** на Н. Е.А. тъй като при
2
оспорване на иска по чл. 108 ЗС ответниците били заявили самостоятелни прави върху
процесния имот, които права били доказани в хода на процеса и като последица от това
следвало да бъде отменен констативния нотариален акт.
Съдът след като се запозна със становището на страните и събраните по делото
доказателства поотделно и в съвкупност и на основание чл. 12 вр. с чл. 235, ал.2 ГПК, за да
се произнесе взе предвид следното от фактическа и правна страна.
Не се оспорва обстоятелството, че ищците притежават правото на собственост върху
жилище находящо се на ет.***ул. **** № *** в гр. П., с идентификатор № 56784.503.250.1.1
по действащата КК и КР на гр. Пловдив, както и че притежават ½ ид.част от тавана с право
на ползване на източната част по силата на нот. акт №*****издаден от Н. при ПРС приет
като доказателство по делото на л. 10 като видно от удостоверение издадено от Община
Пловдив – Район „******* процесната сграда с идентификатор № 56784.503.250.4 със
застроена площ от 18 кв.м се намира в имот идентификатор № 56784.503.250 като сградата е
едноетажна с предназначение хангар, депо, гараж, използвана за склад, изпълнена по
монолитен начин с носещи тухлени зидове и покривна стоманобетонна плоча.
Съгласно нот. акт № ****** ищец Р.С. придобива правото на строеж върху
половината дворно място, което понастоящем представлява имот с идентификатор №
56784.503.250, а И.А. А.а придобива чрез продажба оформена в нот. акт №***** от П. А.П.
и Е.И.П. апартамент на **** жилищен етаж от сграда в гр. П., ул. ***** № *** ведно с две
избени помещения от 26.17 кв.м, половината от таванското помещение – западна част, ½
ид.част от общите части на сградата и мястото в което е построена ведно с гараж, който е
построен в дворното място.
С нотариален акт за право на собственост върху недвижим имот издаден въз основа
на обстоятелствена проверка от ******ищците Р. П. СТ. и ЦВ. З. СТ. са признати за
собственици на гаражна клетка с площ от 18 кв.м построена в североизточната част на
дворното място и гаражна клетка с площ от 18 кв.м – вътрешен гараж, които съответстват на
имоти с идентификатор № 56784.503.250.4 и 56784.503.205.5 като в нотариалното
производство са представени Решение № **** на ИК на ГНС – Пловдив за отстъпено право
на строеж, което е било прието и по настоящето дело на л. 104 и от което се установява, че
правото на строеж се отстъпва на П.А.П. върху целия парцел със задължение да построи
заедно с П.Р.С. / баща на ищеца Р. П. СТ./ по одобрен архитектурен проект предвидената по
застроителния план двуетажна жилищна сграда с две самостоятелни жилища – по едно за
всеки строител с общо ползване на мястото и с равно участие в собствеността на общите
части на сградата по чл. 38 ЗС. Следователно, отстъпеното от Държавата право на строеж
касае възможността П.П. и П.С. да придобият суперфициарна собственост върху две
самостоятелни жилища като извън постройката и прилежащия й терен, който е предоставен
за ползване / по арг. от 64 ЗС/ Държавата запазва собствеността си върху дворното място,
защото в процесното Решение № **не съществуват други обекти на право на строеж, които
да се изградят, респ. няма данни по действащия към онзи момент застроителен план да са
били предвидени за застрояване други обекти при което независимо че правото на строеж е
3
учредено върху целия парцел, то това право е индивидуализирано само по отношение на
двуетажната жилищна сграда, респ. правото на строеж не може да съществува без обект по
арг. от 63 ЗС който предвижда, че собственикът може да отстъпи на друго лице правото да
построи сграда, като законът не предвижда възможност да бъде отстъпено право на строеж
общо и абстрактно – така когато ограниченото вещно право е за строеж на конкретен обект
/сграда или част от сграда/, то се индивидуализира според определеното в акта, с който е
учредено при съобразяване с предвижданията на застроителните планове и другите
императивни изисквания на строителните правила и норми – Решение № 345/16.09.2010г. по
гр.д. № 139/2009г. по описа на ВКС, IV Г.О.
Приетият по делото договор делба от ****** не променя извода затова че върху
дворното място е отстъпено право на строеж за нещо в повече от изградената двуетажната
жилищна сграда като в дела на праводателя на ищците П.С. и ответниците П.П. е поставено
за общо ползване дворното място от 191.50 кв.м.
Съгласно Заповед № СД-196/03.08.1983 на Общински народен съвет – Пловдив на
основание чл. 95 ЗТСУ /отм./ се отчуждават за надстрояване 28.97% от правото на строеж
върху държавния парцел на ул. *****№ **** отчуждават се и 28.97% от общите части на
двуетажната жилищна сграда, 1/3 от таванското складово помещение и южното средно
сутеренно помещение. По делото няма данни заповедта да е била обжалвана поради което и
същата е влязла в сила и представлява безусловно отчуждително основание, респ. липсата
на данни обезщетенията да са изплатени би имало отношение към реституиране на
собствеността каквато процедура не е била инициирана по ЗВСОНИ. Отчуждаването по чл.
95 ЗТСУ представлява оригинерно придобивно основание за Държавата и е без значение
обстоятелството, че към този момент П.С. е продал първия етаж на ищеца Р.С..
Отчуждаването касае право на надстрояване, каквото Държавата не притежава по
отношение на изградената постройка като съгласно Заповед № СД-225/12.09.1983г.
отчужденото право за надстрояване от 28,97% ид.части е предоставено или отстъпено на
М.П. А.а със задължение да построи трети етаж на двуетажната процесна жилищна сграда
като А.а е получила в собственост и средно сутеренно помещение, като тя заедно със
собствениците първия и втория жилищен етаж притежават право на общо ползване на
дворното място. След изграждането на третия етаж с покупко-продажба оформена в нот. акт
№ ***** М.П. А.а и А. Г. А. продават този етаж на дъщеря си А.А. А.а като праводателите
запазват правото си на ползване.
Следователно, при така установената фактология П.Р.С. и правоприемниците му -
ищците не могат да се легитимира като собственици на правото на строеж върху процесното
дворно място на ул. ****№ **** съгласно нот. акт. №***** на Н. при ПРС за построяването
на гараж с идентификатор № 56784.503.250.4, тъй като такова право не е било отстъпено на
П.С. за изграждането на други обекти извън този посочен в Решение № 190, отстъпеното
право на строеж касае възможността праводателят на ищците да построи и придобие в
собственост първия етаж от жилищната постройка ведно с ½ ид.част от общите части на
сграда / до момента на реализирането на третия етаж/ и да ползва общо дворното място в
4
права по обем равни на другите двама собственици на втория и третия етаж.
Отчуждаването на правото на надстрояване юридически предоставя възможност на М.П да
построи в своя собственост трети жилищен етаж като заповед № СД-196/03.08.1983 не
променя юридическия статут на дворното място, а именно че то е собственост на Държавата
към онзи момент извън построената двуетажна постройка респ. с тази заповед не се
отчуждава 28,97% от правото на строеж върху дворното място, както се поддържа от
ответниците, а се отчуждава правото на надстрояване на съществуваща вече жилищна
постройка тъй като тази постройка към 1983г. е била вече завършена.
Горният извод не се променя от представения нот. акт за право на собственост
издаден въз основа на обстоятелствена проверка от 30.12.2008г., с който ищците са признати
за собственици на процесния гараж въз основа на 30-годишно давностно владение тъй като
Решение № ****** за отстъпено право на строеж не включва правото на праводателя П.Р.С.
да построи този обект в чужд имот, респ. това право не може да бъде придобито по давност
поради наложения мораториум съгласно пар. 1 ЗДЗС в сила от 01.06.2006г. съгласно, който
давността за придобиването на държавни и общински имоти спира да тече последно
удължен до 2018г.
Дори да се приеме, че отстъпеното право на строеж от 1962г. е за целия имот правото
на строеж възниква за ½ ид.част за П.П. и ½ ид.част за П.С. като при отчуждаването със
Заповедта от 1983г. 28,97% ид.части от това право на строеж се предоставят на М. А.а с
оглед на което и ищците не биха могли да се легитимират като изключителни собственици
по давностно владение на процесния гараж, тъй като по делото нито е доказано кога е
построен този гараж, т.е кога е възникнала суперфициарната собственост, нито пък как е
установено как е възникнало владението и по какъв начин е обективизирано намерението за
своене; От показанията на св. Б.Л. и Г.А. се установява, че в дворното място ползването на
гаража се е извършвало както от страните така и от техните праводатели.
Поради гореизложеното предявения иск по чл. 108 ЗС за признаване за установено, че
процесния гараж с идентификатор 56784.503.250.4 с площ от 18 кв.м. разположен в имот с
идентификатор № 56784.503.250 е собственост на ищците както и ответниците да бъдат
осъдени да предадат владението на лявата част от този гараж следва да се отхвърли като
неоснователен.
Искът по чл. 109 ЗС също следва да се отхвърли поради обстоятелството, че щом
ищците не се легитимират като собственици на твърдяното от тях основание по отношение
на процесния гараж същите не могат да се ползват от съдебна защита по този иск, респ.
безпредметно е обследването на въпроса затова създадени ли са пречки от ответниците за
ползване на собствеността им;
Искът по чл. 59 ЗЗД за присъждането на сумата от 3000 лева, която представлява
обезщетение за невъзможността ищците да ползват собствеността си за периода от
14.09.2015г. до 14.09.2020г., ведно със законната лихва за забава върху тази сума считано от
датата на подаването на исковата молба - 14.09.2020г. до окончателното й изплащане се
отхвърля като неоснователен поради обстоятелството, че не е налице обедняване за ищците
5
тъй като по делото не се установи същите да са собственици на процесния гараж на
твърдяното от тях основание.
Без уважение следва да се остави възражението на ответниците по чл. 537, ал.2 ГПК
тъй като отмяна на нотариален акт, който засяга правата на трети лица се допуска при
предявяването на иск за собственост с който или се отрича правото на собственост на
лицето, което се легитимира като такова въз основа на нотариалния акт или се признава
правото на собственост на предявилия иск като по делото не е предявен иск от ответниците,
респ. недопустимо е отмяната на нотариален акт поради това, че ищците не са доказали
придобивното основание което заявяват да ги легитимира по отношение на процесния
гараж.
На основание чл. 78 ГПК в полза на ответниците следва да се присъдят сторените от
тях разноски в размер на сумата от 1000 лева за заплатен адвокатски хонорар.
Така мотивиран съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените искове от ЦВ. З. СТ. с ЕГН ********** и Р. П. СТ. с ЕГН
********и двамата с адрес: гр. ****, ул. *****№ ***** против И.А. Н. с ЕГН ********** и
А. Г. А. с ЕГН ********** и двамата с адрес: гр. *****, ул. *****№ ***** за признаване за
установено, че ищците са собственици с равни права по ½ ид.част за всеки върху гараж с
идентификатор 56784.503.250.4 с площ от 18 кв.м построен в имот с идентификатор №
56784.503.250 по действащата КК и КР на гр. Пловдив с адрес: гр. ***** ул. ***** № ****
съгласно нот. акт № *****, нот. дело №*****на Н. Е.А. с рег. № **** от НК и за
ОСЪЖДАНЕТО на ответниците да им предадат лявата част от този гараж като
неоснователен и недоказан;
ОТХВЪРЛЯ предявения иск от ЦВ. З. СТ. с ЕГН ********** и Р. П. СТ. с ЕГН
***** и двамата с адрес: гр. ******, ул. ***** № ****** против И.А. Н. с ЕГН ********** и
А.Г. А. с ЕГН ********** и двамата с адрес: гр. ****, ул. **** № ***** за ОСЪЖДАНЕТО
им да премахнат изградената преградна стена в гараж с идентификатор 56784.503.250.4 с
площ от 18 кв.м построен в имот с идентификатор № 56784.503.250 по действащата КК и КР
на гр. Пловдив с адрес: гр. ******, ул. ******№ **** която го разделя, тъй като това
преграждение смущава правото им на собственост;
ОТХВЪРЛЯ предявения иск от ЦВ. З. СТ. с ЕГН ********** и Р. П. СТ. с ЕГН
****** и двамата с адрес: гр. *****, ул. ***** № **** против И.А. Н. с ЕГН ********** и
А. Г. А. с ЕГН ********** и двамата с адрес: гр. *****, ул. ***** № ******** за
ОСЪЖДАНЕТО им разделно да заплатят в полза на ищците сумата от общо 3000 лева, която
представлява обезщетение за невъзможността да ползват собствеността си върху гараж с
идентификатор 56784.503.250.4 с площ от 18 кв.м построен в имот с идентификатор №
56784.503.250 по действащата КК и КР на гр. Пловдив с адрес: гр.****, ул. ***** №****за
6
периода от 14.09.2015г. до 14.09.2020г., ведно със законната лихва за забава върху тази сума
считано от датата на подаването на исковата молба - 14.09.2020г. до окончателното й
изплащане като неоснователен и недоказан;
ОСЪЖДА ЦВ. З. СТ. с ЕГН ********** и Р. П. СТ. с ЕГН ***** и двамата с адрес:
гр. ****** ул. ****№ **** ДА ЗАПЛАТЯТ в полза на И.А. Н. с ЕГН ********** и А. Г.А. с
ЕГН ********** и двамата с адрес: гр. ****** ул. ***** № **** сумата от 1000 лева
разноски за настоящата инстанция за заплатено адвокатско възнаграждение;
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд – Пловдив в двуседмичен срок
от съобщаването му на страните..
Съдия при Районен съд – Пловдив: _____/п/__________________
7