Решение по дело №2858/2023 на Административен съд - Пловдив

Производството е по реда на глава дванадесета от АПК във връзка с чл. 63в от ЗАНН.

Образувано е по касационна жалба на „Рик транс“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: - [населено място], [жк], ***, чрез адв. Й. А., с която претендира отмяна на Решение № 1076 от 15.06.2023 г. на Районен съд – Пловдив, постановено по АНД № 2695 по описа на съда за 2023 г., с което е потвърден електронен фиш № **********, издаден от Агенция "Пътна инфраструктура", с който на дружеството е наложено административно наказание имуществена санкция в размер на 2500 /две хиляди и петстотин/ лв. за нарушение на чл.102 ал.2 от Закона за движение по пътищата ЗДвП/ на основание чл.187а ал.2 т.3 във връзка с чл.179 ал.3б от ЗДвП.

Твърди се, че съдебният акт е неправилен, като постановен в нарушение на материалния закон и при допуснати съществени нарушения на процесуалните правила – касационни основание за отмяна, съгласно чл.348 ал.1 т.1 от НК. В този смисъл се излагат доводи за неправилността на издадения ЕФ, както и, че съдът не е обсъдил доводите на жалбоподателя относно неясната вола на АНО в какво точно се състои нарушението. На следващо място се сочи, че налаганите по този ред с ЕФ глоби са нереално високи, несъответстващи на неизплатените такси, които се явяват стотици пъти повече от тях, отделно от заплащането на компенсаторните такси, не отговарят на целите на закона. Излагат се подробни доводи в горните насоки. Иска се от съда отмяна на оспореното съдебно решение, респ., отмяна на ЕФ № **********. Претендират се разноски по делото за двете инстанции.

В съдебно заседание касационният жалбоподател, редовно призован, не изпраща представител. От адв. А. е депозирана молба, с която поддържа искането за отмяна на решението и ЕФ, при съобразяване с Решение от 21.11.2024 г. по дело С-61/23 на СЕС относно тълкуването на нормите на Директива 1999/62/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 17. Юни 1999 г. относно заплащането на такси от тежкотоварни автомобили за използване на определени инфраструктури.

Ответникът по касацията – Агенция „Пътна инфраструктура“ - София, чрез процесуалния си представител юриск. С. С.-Г., оспорва жалбата, като поддържа становището дадено с отговора на касационната жалба. Счита решението на първоинстанционния съд за правилно и законосъобразно и моли съда да остави без уважение касационната жалба. Претендира юрисконсултско възнаграждение в максимален размер и за двете инстанции и прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение.

Представителят на Окръжна прокуратура – Пловдив намира касационната жалба за неоснователна.

Касационната жалба е подадена в срока по чл.211 ал.1 отАПК, от страна с интерес да обжалва неблагоприятно съдебно решение и е процесуално допустима.

Разгледана по същество е основателна.

Пловдивският районен съд е сезиран с жалба против електронен фиш № **********, издаден от Агенция "Пътна инфраструктура", с който на „Рик транс“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: - [населено място], [жк], ***, е наложено административно наказание имуществена санкция в размер на 2500 /две хиляди и петстотин/ лв. за нарушение на чл.102 ал.2 от Закона за движение по пътищата ,на основание чл.187а ал.2 т.3 във връзка с чл.179 ал.3б от ЗДВП.

От фактическа страна е установено, че на 19.01.2021 г. в 17:36 ч., на път, включен в обхвата на платената пътна мрежа, намиращ се в общ. Марица, път А-1 км 130+588, с посока нарастващ километър, е установено движение на ППС влекач ДАФ ФТ ХФ 105.410, с рег. № В 88 32 ТА, собственост на дружеството, с технически допустима максимална маса 20500, брой оси 2, екологична категория Евро 5, в състав с ремарке с общ брой оси 5, с обща технически допустима максимална маса на състава 40000, за което изцяло не е заплатена дължимата пътна такса по чл.10 ал.1 т.2 от ЗП, тъй като за процесното ППС няма валидна маршрутна карта или валидна ТОЛ декларация за преминаване.

Нарушението е установено с устройство № 20071, представляващо елемент от електронна система за събиране на пътни такси по чл.10 ал.1 от ЗП, намиращо се на път А-1, км 130+588.

За да потвърди издадения електронен фиш, състав на РС – Пловдив, след анализ на нормативната уредба, регулираща този вид отношения, е приел, че обследваните разпоредби, отнесени към разглеждания казус и събрания и проверен по делото доказателствен материал, формират извод за категорично осъществен от „Рик транс“ ЕООД състав на вмененото с обжалвания ЕФ административно нарушение. Според съда това е така, тъй като на процесните дата и час при движение на посочените в ЕФ влекач в състав ремарке по път А-1 км 130+588, в общ. Марица, с посока нарастващ километър, изцяло не е заплатена дължимата пътна такса по чл.10 ал.1 от Закона за пътищата, за което ППС няма валидна маршрутна карта или валидна ТОЛ декларация за преминаването. Прието е, че нарушението е довършено от обективна страна; че е правилно и основанието, на което е наложено административното наказание, както и, че не са налице обстоятелства, които да обосновават извод за ниска степен на обществена опасност на деянието, което не се отличава съществено от обичайните случаи на административно нарушение от същия вид. Съдът не е констатирал допуснати в хода на административнонаказателното производство съществени нарушения на процесуалните правила, които да налагат отмяна на ЕФ.

Решението е неправилно.

Достатъчно основание за отмяната на ЕФ е обстоятелството, че наложената санкция противоречи на т. нар. "принцип на пропорционалност". В случая законът предвижда твърд размер на санкцията, а, именно, 2 500 лв., многократно надвишаващи размера на дължимото от страна на търговеца. СЕС вече се е произнасял, че налагането на глоба /в случая имуществена санкция/ с фиксиран размер за всяко нарушение на правилата относно определени предвидени в закона задължения, без да се предвижда различен размер на глобата в зависимост от тежестта на извършеното нарушение, изглежда непропорционално с оглед на целите, посочени в правната уредба на Съюза (вж. Например: решение от 9 февруари 2012 г., Urban, C 210/10, EU: C: 2012: 64, т. 41), както е и в случая.

В този смисъл е и Решение на СЕС от 21.11.2024 г. по дело С - 61/2023 г., съгласно което, член 9а от Директива 1999/62/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 17 Юни 1999 година относно заплащането на такси за тежкотоварни автомобили за използване на определени инфраструктури, изменена с Директива 2011/75/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 27 септември 2011 г., трябва да се тълкува в смисъл, че посоченото в него изискване за съразмерност не допуска система от наказания, която предвижда налагане на глоба или имуществена санкция с фиксиран размер за всички нарушения на правилата относно задължението за предварително заплащане на таксата за ползване на пътната инфраструктура, независимо от характера и тежестта им, включително, когато тази система предвижда възможността за освобождаване от административно-наказателна отговорност чрез заплащане на "компенсаторна такса" с фиксиран размер.

В изложения контекст, и тъй като наложената санкция е непропорционална на извършеното нарушение, ЕФ следва да бъде отменен, което впрочем, от своя страна, прави безпредметно обсъждането на мотивите на решението и направените в тази връзка касационни оплаквания.

Изложеното до тук налага да се приеме, че касационната жалба е основателна, а обжалваното пред касационната инстанция решение на районния съд е неправилно и незаконосъобразно, поради което следва да бъде отменено.

С оглед изхода от спора и предвид претенциите на страните за присъждане на разноски по делото, съдът намира, че такива се следват на касационния жалбоподател и за двете инстанции и същите се констатираха в размер на 660.00 (шестстотин и шестдесет) лв., съобразно представения по настоящото дело договор за правна защита и съдействие от 07.01.2025 г., като в списъка за разноските на основание чл.80 от ГПК, изрично е посочено, че това са разноски по КАНД № 2858/2024 г. по описа на Административен съд – Пловдив. Съдът констатира, че по АНД 2695/2023 г. по описа на РС – Пловдив липсват данни за заплатено адвокатско възнаграждение.

Що се отнася до възражението за прекомерност на последното от страна на ответника, съдът намира за необходимо да посочи следното: - съобразно разпоредбата на чл.18 ал.2 от Наредба № 1/09.07.2004 г за минималните размери на адвокатските възнаграждения, ако административното наказание е под формата на глоба, имуществена санкция и/или е наложено имуществено обезщетение, възнаграждението се определя по реда на чл.7 ал.2 върху стойността на всяка наложена глоба, санкция и/или обезщетение. В случая наложената имуществена санкция попада под разпоредбата на чл.7 ал.2 т.2 от Наредбата, поради което размерът на възнаграждението следва да бъде 550 (петстотин и петдесет) лв. С оглед констатирането на следните обстотелства, а, именно, изготвени са: - касационната жалба, молба за спиране на производството по касационното обжалване и становища по основателността на спора, всички подадени по електронен път, както и липса на процесуално представителство в съдебно заседание, съдът намира, че взражението е основателно, поради което на ответната страна се дължат разноски в размер на 550.00 (петстотин и петдесет) лв. за настоящото съдебно производство.

Воден от горното, Административен съд – Пловдив, XXII касационен състав,

 

Р Е Ш И :

 

ОТМЕНЯ Решение № 1076 от 15.06.2023 г. на Районен съд – Пловдив, постановено по АНД № 2695 по описа на съда за 2023 г. и вместо него постанови:

ОТМЕНЯ електронен фиш № **********, издаден от Агенция "Пътна инфраструктура", с който на „Рик транс“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: - [населено място], [жк], ***, е наложено административно наказание имуществена санкция в размер на 2500 /две хиляди и петстотин/ лв. за нарушение на чл.102 ал.2 от Закона за движение по пътищата ЗДвП/ на основание чл.187а ал.2 т.3 във връзка с чл.179 ал.3б от ЗДвП.

ОСЪЖДА Агенция "Пътна инфраструктура" да заплати на „Рик транс“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: - [населено място], [жк], ***, сумата от 550 (петстотин и петдесет) лева, разноски по делото.

Решението е окончателно.