Р Е
Ш Е Н
И Е
град София, 09.05.2019 година
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД - НАКАЗАТЕЛНО
ОТДЕЛЕНИЕ, първи въззивен състав, в публично съдебно заседание, проведено на
осми април през две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЛАМЕН ПЕТКОВ
ЧЛЕНОВЕ: 1. НЕДЯЛКА НИКОЛОВА
2. АНЕЛИЯ ИГНАТОВА
при секретаря Радиана Андреева,
в присъствието на прокурор Йова Петрова от СОП, като разгледа докладваното от
съдия Игнатова ВНОХД № 642 по описа за 2018 г. на СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, за да
се произнесе, взе предвид следното:
С присъда № 98/18.06.2018 г., постановена
по НОХД № 662/2017 г., състав на РС И. е признал подсъдимия С.Ц.Б. за виновен в
това, че на 10.06.2017 г. около 03.00 часа в нощен бар „Х.“ в град И., област
Софийска, по хулигански подбуди е причинил лека телесна повреда на Р.В.Л.,
изразяваща се в кръвонасядане в областта на лявата орбита на окото и счупване
на коронките на първи горен ляв, първи долен десен и на първи долен ляв зъби,
което е причинило временно разстройство на здравето неопасно за живота –
престъпление по чл. 131, ал. 1, т. 12, вр. чл. 130, ал. 1 от НК. На основание
чл. 78 а от НК съдът освободил подсъдимия Б. от наказателна отговорност и му
наложил административно наказание глоба в размер на 1500 лева.
Със същата присъда подсъдимият Б. е
осъден да заплати на Р.В.Л. обезщетение за претърпените болки и страдания в
размер на 1500 лева, ведно със законната лихва от датата на деянието 10.06.2017
г. до окончателното изплащане на задължението, като съдът е отхвърлил иска за
разликата до пълния предявен размер от 5000 лева като недоказан по размер.
Подсъдимият Б. е осъден да заплати
по сметка на РС И. сумата от 60 лева – държавна такса върху уважената част от
иска, както и сумата от 204.64 лева разноски, от които 84.64 лева осъществени в
хода на досъдебното производство и 120.00 лева в хода на съдебното
производство.
В срока на чл. 319, ал. 1 от НПК е
постъпила въззивна жалба срещу присъдата от защитника на подсъдимия Б. – адв. С.Д.
от САК. В жалбата се твърди, че присъдата е незаконосъобразна и неправилна,
постановена при съществени нарушения на материалния закон и процесуалните
правила, както и без да са обсъдени в цялост събраните по делото доказателства.
В допълнение към въззивната жалба се
изтъква неправилен анализ на заявеното от вещото лице, тъй като от показанията
на свидетелите се установява, че от страна на подсъдимия е нанесен само един
удар в лицето на пострадалия Л. и се твърди неглижиране на заявеното от вещото
лице в съдебно заседание, че предвид локализацията на уврежданията се касае за
два удара. Твърди се, че съдът е подходил едностранчиво при изследването на
свидетелските показания и е кредитирал показанията на свидетелите Д., В., В. и
Н., които се считат от защитника за противоречиви досежно действията на
пострадалия след причиняване на увреждането.
Иска се отмяна на атакуваната
присъда и постановяване на нова (въззивна) такава, с която подсъдимият бъде
оправдан по обвинението.
В съдебно заседание пред
въззивния съд депозираната жалба се поддържа от защитника адв. Й. П.,
преупълномощена от адв. Д., с доводите, изложени в нея. Допълнително се
изтъква, че след изслушването на допуснатата от въззивния съд разширена СМЕ се
установява механизъм на причиняване на телесното увреждане, различен от
съобщения от пострадалия и свидетелите в полза на обвинението, поради което гласните
доказателства са дискредитирани и следва да бъдат изключени от
доказателствената съвкупност. Сочи се, че заключението на вещите лица
противоречи на фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт,
досежно локализацията на удара и механизма на причиняване на травмите, като е
недопустимо едва пред въззивната инстанция да се възприема това обстоятелство,
което не е било предявено на подсъдимия и той не е имал възможност адекватно да
се защитава по фактите, описани в обвинителния акт.
Подсъдимият С.Ц.Б. не се явява,
редовно призован за съдебното заседание пред въззивния съд, като от защитника
му е направено изявление за даване ход на делото в негово отсъствие.
От страна на РП И. и частния обвинител
и граждански ищец Л. не е депозирано становище по жалбата.
В съдебно заседание пред
въззивната инстанция представителят на държавното обвинение – прокурор П. от
СОП, заема становище за неоснователност на жалбата. Сочи се, че постановената
присъда е правилна и законосъобразна, в съответствие с доказателствата по
делото; а наложеното наказание е справедливо и изпълнява предвидените в НК
цели.
Повереникът на частния
обвинител и граждански ищец Р.Л. – адв. А. от САК, заема становище за неоснователност
на въззивната жалба. Сочи се, че от особено значение в конкретния случай при
нанасянето на удара е това, че подсъдимият е подлъгал пострадалия, че няма да
има съприкосновение между тях след словесното спречкване, след което е нанесъл
неочаквано процесния удар. Твърди се, че правилно първостепенният съд не е
кредитирал показанията на групата свидетели от компанията на подсъдимия, тъй
като те са противоречиви и неубедителни, а въпросът за начина на причиняване на
телесното увреждане е напълно изяснен от приетото от въззивния съд заключение
на СМЕ.
С. ОКРЪЖЕН СЪД, след като
прецени доводите на страните, материалите по делото и съдопроизводствените
действия на първоинстационния съд и като служебно провери изцяло правилността
на атакувания съдебен акт, намери за установено следното:
Срещу
подсъдимия С.Ц.Б. с
внесения за разглеждане в РС - И. обвинителен акт е повдигнато обвинение в това, че на
10.06.2017 г. около 03.00 часа в нощен бар „Х.“ в град И., област Софийска, по
хулигански подбуди е причинил лека телесна повреда на Р.В.Л., изразяваща се в
кръвонасядане в областта на лявата орбита на окото и счупване на коронките на
първи горен ляв, първи долен десен и на първи долен ляв зъби, което е причинила
временно разстройство на здравето неопасно за живота – престъпление по чл. 131,
ал. 1, т. 12, вр. чл. 130, ал. 1 от НК.
При собствена преценка на събраните в хода на
производството доказателства, въззивният съд възприе следната фактическа
обстановка:
На 09.06.2017 г. късно вечерта пострадалият Р.Л. и
приятелите му – свидетелите А. В., С. В., Л. Н. и Д. Д. отишли на дискотека в
нощен бар „Х.“ в гр. И., където седнали на маса в близост до дансинга. Компанията
консумирала алкохол, като пострадалият изпил около 200 гр. джин.
В дискотеката след полунощ дошъл и подсъдимият С.Б., като
отишъл при свой приятел – свидетеля А. Л., който седял с компания на бар в
близост до диджея.
Около 03.00 часа (вече на 10.06.2017 г.) на дансинга
танцували пострадалият Л., подсъдимият С.Б. *** В. и А. Л.; свидетелите Д. Д. и
А. В. седели на масата си, а свидетелката Н. се намирала в близост до тях.
По същото време свидетелите Д. Ф. и М. А. също били в
дискотеката и стояли на бара.
Докато танцували, подсъдимият Б.
бутнал в гърба пострадалия Р.Л. и двамата се скарали, но подсъдимият бил
издърпан назад от посетители в заведението. Музиката спряла и
лампите в дискотеката светнали, а свидетелите Д. и В. се приближили към
дансинга, за да видят какво става.
За известен период от време скандалът бил преустановен.
След това подсъдимият Б. тръгнал към пострадалия Л. видимо спокоен,
като казал на висок глас, че няма да се бие и в същото време протегнал ръка към
лявото рамо на пострадалия в имитация на опит за прегръдка. След това
подсъдимият внезапно прихванал врата на пострадалия Л., придърпал го към себе
си и му нанесъл рязко удар с глава в областта
на лицето.
Пострадалият успял да запази равновесие и бил
изведен в предверието на заведението, където изплюл кръв и част от зъб. При него
дошли свидетелите Д., В. и В., които го
върнали обратно в заведението, а
свидетелката В. донесла лед, който пострадалият поставил върху лицето си.
Компанията постояла няколко минути в дискотеката и след това си тръгнала, а свидетелят
Д. придружил пострадалия до дома му.
Тъй
като пострадалият Л. изпитвал силни болки в областта на зъбите, на 12.06.2017г.
той посетил зъболекар в с. К. и било констатирано счупване на предни два долни
и един горен зъб, за които зъби било предприето лечение.
На
13.06.2017г. пострадалият посетил Катедрата по съдебна медицина в гр. С.. При
извършеното освидетелстване било установено кръвонасядане с морав цвят и
кафеникава периферия, най-интензивно в областта на вътрешния очен ъгъл и
основата на долния ляв клепач; както и отчупване на фрагменти от първи горен
ляв зъб с големина 3/3 мм, ангажиращо половината от върховия ръб и около 1/3 от
работната височина на зъба, отчупени фрагменти от короните на първите долни
резци – на десния зъб около 1/3 от видимата част, а на левия зъб отчупеният
фрагмент бил по-голям и ангажирал половината от
вестибуларната повърхност, като достигал до зъбния венец.
Лечението
на зъбите продължило няколко месеца, а кръвонасядането заздравяло без последици
за здравето за около 5-7 дни от датата на травмата.
Установената
от въззивния съд фактическа обстановка напълно съвпада с тази, възприета от
първостепенния съд в мотивите към постановената присъда въз основа на част от
събраните гласни доказателства, намиращи се в кореспонденция с писмените такива
и с експертните заключения, вкл. заключението на допуснатата във въззивното
производство СМЕ.
Действително,
както правилно е отбелязал районният съд, между събраните гласни доказателства
съществуват противоречия в зависимост от това дали разпитаните свидетели са
посочени от пострадалия Р.Л. или от подсъдимия С.Б.. Достоверността на
показанията на пострадалия, обаче, се подкрепя и от писмените доказателства
досежно констатираните увреждания – медицинско направление и съдебномедицинско
удостоверение. И докато приетото в хода на производството заключение на СМЕ, на
което с основание първостепенният съд не се е доверил сочи, че от медицинска
гледна точка би трябвало да има два удара, за да бъдат причинени констатираните
при извършеното освидетелстване телесни увреди на пострадалия, то приетото в
хода на въззивното съдебно следствие заключение на СМЕ е категорично, че
локализацията и морфологията на уврежданията, както и данните за кървене от носа
след причиняването на травмата сочат за нанесен един удар в долната част на
лицето – уста и основа на носа. Установеното кръвонасядане на лявата орбитална
област, описано като най-изразено във вътрешния очен ъгъл и долната част на
левия долен клепач се обяснява от вещите лица Т. и Б. като получено поради
придвижване на кръвоизлива – т. нар. миграция на кръвонасяданията в рехави
тъкани на тялото. Въззивният съд не намери основания да не се довери на
компетентността на посочените вещи лица, още повече, че тяхното заключение е в
пълно съответствие с нормалната житейска логика, обусловена от наблюдението на
кръвоизливи по клепачите на очите при нанесен удар в областта на основата на
носа – какъвто е и конкретният случай.
Без
основание намери въззивният съд направеното от защитата на подсъдимия Б.
възражение, че заключението
на вещите лица по допуснатата от СОС експертиза противоречи на фактите,
изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт (досежно локализацията на
удара и механизма на причиняване на травмите), при което е недопустимо едва
пред въззивната инстанция да се възприема това обстоятелство поради липсата на
възможност за адекватна защита на подсъдимия по фактите, описани в обвинителния
акт. Локализацията на нанесения удар с глава от подсъдимия и механизма на
нанасянето на травмите са в достатъчна степен и коректно описани в
обстоятелствената част на обвинителния акт и са в съответствие със заключението
на вещите лица Т. и Б., а подсъдимият Б. е имал възможност във всеки един
момент от процеса да организира защитата си по изложените в тази връзка факти.
Именно такъв механизъм – нанасяне на един удар с глава в лицето на пострадалия,
описват и свидетелите В. („удари го с главата си в лицето“, „оплакваше се от
болки в устата главно“), Д. („ударът като цяло беше в долната лицева част,
имаше кръв по носа…“), В. („удари му глава в лицето“) и Н. („удари му една
глава…Р. имаше кръв по лицето – около устата му“). Предвид измамливите действия
на подсъдимия към прегръдка с пострадалия обстоятелството, че свидетелите не
съобщават с по-голяма конкретика локализацията на удара е
обяснимо с неочакваността на последвалия удар с глава и не влияе на
достоверността на показанията им. От друга страна пострадалият Р.Л. сочи
локализация на удара и механизъм на причиняване на уврежданията, напълно
съвпадащ с установения от вещите лица по допуснатата от въззивния съд СМЕ, а
именно „ударът беше в… лявата ми страна на нивото на носа, между устата и
окото“.
Тъй като по
същество показанията на посочените свидетели и пострадалия са непротиворечиви и
ясно и последователно отразяват случилото се, с основание първостепенният съд
им се е доверил, като е счел показанията на свидетелите Ф., А. Л. и А. в
подкрепа на защитната теза на подсъдимия за недостоверни, поради противоречията
в тях досежно заявения механизъм на причиняване на уврежданията - а именно
посредством падането на подсъдимия и пострадалия на пода на дискотеката,
вследствие случайно подхлъзване на подсъдимия.
Въз основа на така
изложените фактически положения, подкрепящи се изцяло от доказателствата по
делото и възприети от въззивната инстанция, се налага правният извод, че
подсъдимият С.Б. посредством описаните по-горе действия е причинил на
пострадалия Р.Л. наранявания, реализиращи медикобиологичния признак на лека
телесна повреда. Изводите на първоинстанционния съд относно механизма на
извършването на престъплението и авторството на деянието в лицето на подсъдимия
са напълно обосновани и почиват на правилна и вярна интерпретация на събраните
по делото доказателства.
Законосъобразно първостепенният
съд е обсъдил причинените на пострадалия
кръвонасядане в областта на лявата орбита на окото и счупване на коронките
на първи горен ляв, първи долен десен и първи долен ляв зъби, които наранявания
сами по себе си представляват две отделни телесни увреждания, достигайки до
извода, че престъплението следва да се квалифицира с оглед по-тежкия резултат
(разстройство на здравето неопасно за живота), а по-лекият се поглъща от него и
е от значение за наказанието, но не и за правната квалификация на деянието.
При реализираната
от подсъдимия Б. неправомерна дейност са налице и изрично предвидените за
престъпната съставомерност на деянието по чл. 131, ал. 1, т. 12 от НК хулигански подбуди.
Причинената и непредизвикана от противоправни прояви на пострадалия Л. телесна
повреда е осъществена с мотиви, демонстриращи явно неуважение към обществото,
незачитане на правилата за поведение и пренебрежение към човека, което
скандализирало присъстващите на мястото на инцидента граждани и предизвикало
тяхното възмущение. Правилно е съобразено от първоинстанционния съд и
обстоятелството, че причиняването на увреждането е сторено чрез удар с глава,
който сам по себе си изразява желаната от подсъдимия Б. демонстрация на
превъзходство.
При определяне на наказанието първостепенният съд законосъобразно е отчел
обстоятелството, че както прокурорът, така и съдията докладчик в разпоредително
заседание е пропуснал да съобрази, че за престъплението, за което на подсъдимия
Б. е повдигнато обвинение и е предаден на съд е предвидено наказание лишаване
от свобода за срок до три години, а подсъдимият не е осъждан и не е
освобождаван от наказателна отговорност и с деянието не са причинени
съставомерни вреди - следователно са били налице предпоставките за образуване
на производство по глава 28 от НПК. Правилно при постановяване на присъдата си
първостепенният съд е приложил разпоредбата на чл. 78а, ал. 1 НК и при
наличието на посочените по-горе предпоставки освободил подсъдимия от
наказателна отговорност, като му наложил административно наказание.
При определяне на размера на конкретната санкция съдът е отчел като
смекчаващи отговорността на подсъдимия Б. добрите характеристични данни за него
и чистото му съдебно минало, както и липсата на други отегчаващи отговорността
обстоятелства, извън хулиганските подбуди, които определят квалифициращия
признак на деянието и не следва да бъдат преценявани отделно. Съдът е съобразил
и имущественото състояние на подсъдимия Б., получаваните от него трудови доходи
и липсата на данни за необходимост от осигуряване на издръжка или грижи за
други лица, при което определеният от съда размер на административната санкция
от 1500 лв. в конкретния случай е справедлив и съобразен с целите на
наказанието.
В съответствие с наличните предпоставки на чл. 45 от ЗЗД е определено и обезщетението
по гражданската претенция на пострадалия Р.Л. за обезвреда на претърпените в
резултат на престъпното посегателство вреди. При определяне размера на
дължимото обезщетение с оглед разпоредбата на чл. 52 от ЗЗД, правилно
първостепенният съд е съобразил вида и характера на телесните увреждания на
пострадалия, неговата възраст и обстоятелството, че лечението на зъбите му е
продължило в продължителен период от време, като е определил сумата от 1500
лв., ведно със законната лихва от датата на увреждането – 10.06.2017 г. до
окончателното изплащане на сумата. Посочената сума е справедлива обезвреда за
претърпените от Р.Л. болки, страдания и негативни емоции, установени и
посредством показанията на баща му – свидетелят В. Л.. За разликата до 5 000
лева предявеният граждански иск основателно е бил отхвърлен като недоказан по
размер, тъй като причиненото телесно увреждане е леко по своя характер и не е
дало трайно отражение на здравето на пострадалия, а интервенцията върху телесната
неприкосновеност на Р.Л. не е в такава голяма степен, че да обоснове подобен
висок размер на претендираното обезщетение.
С оглед постановената осъдителна присъда, законосъобразно
първоинстанционният съд е възложил осъществените в хода на производството
разноски на подсъдимия Б., вкл. държавна такса върху уважената част от
гражданския иск.
При извършената служебна
проверка на първоинстанционния акт съобразно разпоредбата на чл. 314, ал. 1 от НПК, въззивният съд не констатира
наличие на основания за неговото отменяване или изменяне.
На подсъдимия Б. следва да бъдат възложени и осъществените от бюджета на
СОС разноски за възнаграждения на вещи лица – сумата от 442, 28 лв.
Воден от горното и на основание
чл. 334, т. 6, вр.чл. 338 от НПК, С. ОКРЪЖЕН СЪД
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА присъда
№ 98/18.06.2018
г., постановена по НОХД № 662/2017 г. по описа на РС И..
ОСЪЖДА подс. С.Ц.Б. с ЕГН **********,
да заплати по сметка на ОС С. осъществените разноски в хода на производството пред
въззивния съд в размер на 442.28 лв. (четиристотин двадесет и два лева и 28 стотинки),
ведно с 5.00 лв. (пет лева) за служебно издаване на изпълнителен лист в случай,
че не ги внесе доброволно.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:…………….
(Пл. Петков)
ЧЛЕНОВЕ: 1:………………
(Н. Николова)
2:………………
(Ан. Игнатова)