РЕШЕНИЕ
№ 163
гр. Варна , 27.05.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 6 СЪСТАВ в публично заседание на
четиринадесети май, през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Радостина Методиева
при участието на секретаря Красимира В. Манасиева Димитрова
като разгледа докладваното от Радостина Методиева Административно
наказателно дело № 20213110200939 по описа за 2021 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е образувано на основание чл.59 и сл. от ЗАНН по
жалба на „МБУЛ-ИТ-ГЛАС“ ООД ЕИК ********* със седалище в
гр.Аксаково ЕИК *********, подадена чрез управителя М. П. Д., против НП
№ 552251-F580370/18.12.2020год. на началника на отдел „Оперативни
дейности“ Варна в ЦУ на НАП, с което на ТД е наложено адм. наказание
имуществена санкция в размер на 700лв. на основание чл. 185, ал.1 от ЗДДС
за нарушаване нормата на чл. 25, ал.1, т.1 от Наредба № Н-18/13.12.2006год..
В жалбата си въззивникът твърди, че НП е незаконосъобразно. Сочи че
при съставянето на АУАН било допуснато нарушение на чл. 40, ал.1 и ал.3 от
ЗАНН – в АУАН като свидетели били вписани лица които не били
присъствали по време на проверката на 06.11.2020год.
Оспорва извършването на нарушението като сочи, че то не било
установено по безспорен и категоричен начин, а в условията на евентуалност
сочи, че нарушението било маловажно по смисъла на чл. 28 от ЗАНН. Моли
НП да бъде отменено.
В условията на алтернативност моли да бъде намален размера на
наложеното наказание до минималния предвиден в закона.
1
В съдебно заседание за въззивното дружество, редовно призовано,
представител не се явява.
Във фазата по съществото на делото процес. представител на
въззиваемата страна пледира за потвърждаване на НП като изразява
становище, че както нарушението така и неговият автор са безспорно
доказани, както и че нарушението не е маловажно по смисъла на чл. 28 от
ЗАНН. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
ВРП, редовно уведомена за датата на съдебното заседание, не изпраща
представител и не изразява становище по жалбата.
Жалбата е подадена от надлежна страна, в срока за обжалване, поради
което същата се явява процесуално допустима и е приета от съда за
разглеждане.
След преценка на доказателствата по делото съдът прие за установено
следното:
На 06.11.2020год. свидетелите К. и Г. и двамата инспектори по
приходите при ЦУ на НАП извършили проверка по сигнал от гражданин в
търговски обект – производствен цех за стъкло, находящ се в гр.Аксаково,
Южна промишлена зона, УПИ ХІІІ-940, кв.80, по плана на гр. Аксаково,
стопанисван от въззивното дружество. Сигналът бил свързан с неиздаване на
касова бележка за платена услуга. Преди извършване на същинската проверка
в 13:54ч., св. К. извършил контролна покупка на 1бр. стъклопакет с
определени характеристика на стойност 41.60. Продажната цена св. К. платил
с банкнота от 50лв. , една монета от 1лв., една монета от 50ст. и една монета
от 10ст. Плащането било прието от З. А. И. – В. – служител човешки ресурси,
която върнала на св. К. и ресто в размер на 10лв.. За извършеното плащане на
св. К. не бил издаден фискален касов бон от въведеното в експлоатация в
обекта и работещо към момента фискално устройство DY411884 с № на
фискалната памет 36568404. Не била издадена и касова бележка от кочан.
Предоставена му била квитанция.
След като платил покупката св. К. излязъл от офиса където го чакал св.
Г.. Двамата изчакали няколко минути навън след което влезли в офиса на
въззивното дружество и започнали същинската проверка. При нея бил
изведен дневен финансов отчет, както и клен от деня. Изброени били и
наличните парични средства в касата. Установено било, че сумата заплатена
от св. К. не е отразена на фискалното устройство. Констатирана била и
положителна разлика между фактическата и касовата наличност.
На място бил съставен протокол за извършена проверка в която
проверяващите отразили констатациите от същата.
На 20.11.2020год. св. К. съставил срещу въззивното дружество АУАН
№ F580370, в който посочил, че същото е нарушило разпоредбата на чл.25,
2
ал.1, т.1 от Наредба № Н-18/13.12.2006год..вр. чл. 118, ал.1 от ЗДДС.
Актът бил предявен и връчен на надлежно упълномощено от
управителя на въззивното дружество лице – Златка Захариева, която го
подписала без възражения. В срока по чл. 44 от ЗАНН не постъпили и
писмени възражения срещу акта.
На 18.12.2020год., въз основа на акта, АНО издал атакуваното НП като е
приел изцяло фактическите констатации изложени в акта, приел, че
въззивното дружество е нарушило разпоредбата на чл. 25, ал.1, т.1 от
Наредба № Н-18/13.12.2006год. на МФ, вр. чл. 118, ал.1 от ЗДДС и на
основание чл. 185, ал.1 от ЗДДС му наложил адм. наказание имуществена
санкция в размер на 700лв.
В съдебно заседание показания са дали свидетелите К. и Г., който в
показанията си възпроизвежда обстоятелствата свързани с проверката
извършена на 06.11.2020год. и констатациите от нея с нужната конкретика.
Като писмени доказателства към АНП са приложени Заповед № ЗЦУ-
1149/28.08.2020год. на ИД на НАП, протокол за извършена проверка №
0431152/06.11.2020год., клен от 06.11.2020год., дневен отчет от ФУ от същата
дата, опис на паричните средства в касата към момента на започване на
проверката; пълномощно изходящо от Марин Пенчев Димитров към Златка
Маркова Захариева, справка за лицата работещи по трудови договори в
обекта, стокова разписка № 13633272 квитанция за сума от 136лв.,
Декларация изходяща от Златка Захариева на длъжност гл. счетоводител в
„БУЛ ИТ ГЛАС“ ООД,сигнал за данъчно нарушение..
Като писмено доказателство в хода на съдебното следствие
допълнително е приета и справка от информационния масив на НАП за
издадени срещу въззивното дружество НП.
Показанията на свидетелите Г. и К., както и всички събрани писмени
доказателства, в това число и тези приложени към АНП и прочетени по реда
на чл. 283 от НПК съдът кредитира изцяло с доверие като непротиворечиви и
взаимнодопълващи се.
Горната фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на
всички събрани в хода на съдебното следствие писмени и гласни
доказателства които са непротиворечиви, взаимнодопълващи се и не водят на
различни правни изводи.
При извършена служебна проверка на представените към делото АУАН
и НП съдът констатира, че същите са издадени от компетентните длъжностни
лица, в сроковете по чл. 34 от ЗАНН и съдържат формалните реквизити
предвидени в нормите на чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН. Както в акта, така и в НП
се съдържат обстоятелства и факти, които в достатъчна степен описват
вмененото на въззивника нарушение от обективна страна, посочени са дата и
3
място на извършване нарушението, обстоятелствата при които е извършено
нарушението, както и нарушената законова норма като е налице пълно
единство между фактическо и юридическо обвинение.
Що се касае до наведеното в жалбата възражение за допуснато
съществено нарушение състоящо се в това, че като свидетели вписани в
АУАН били вписани лица които не били присъствали по време на проверката
то не се споделя от съда първо защото нормата на чл. 40, ал.3 от ЗАНН
(цитирана и в жалбата) дава възможност АУАН да бъде съставен в
присъствието на свидетели които не са присъствали при установяването или
извършването на нарушението (когато такива няма или е невъзможно АУАН
да бъде съставен в тяхно присъствие) и второ защото защитата се
осъществява срещу фактите. В тази връзка ако и в акта да са били вписани
свидетели, които не са свидетели на установяването на нарушението това по
никакъв начин не рефлектира върху правото на защита на привлеченото към
адм. наказателна отговорност лице.
След преценка на събраните по делото доказателства съдът счете, че НП
е издадено в съответствие с материалния закон по следните съображения:
С НП на въззивното дружество е наложена санкция за това, че е
нарушило разпоредбата на чл. 25, ал.1, т.1 от Наредба Н-18/13.12.2006год., вр.
чл. 118, ал.1 от ЗДДС, тъй като не е издало касова бележка за извършена
продажба на 06.11.2020год. в производствен цех за стъкло, находящ се в
гр.Аксаково, Южна промишлена зона на 1бр. стъклопакет на стойност
41.60лв и заплатена в брой.
Съгласно разпоредбата на чл. 3, ал.1 от Наредба Н-18 на МФ всяко лице
е длъжно да регистрира и отчита извършваните от него продажби на стоки
или услуги във или от търговски обект чрез издаване на фискална касова
бележка от ФУ или касова бележка от ИАСУТД, освен когато плащането се
извършва чрез внасяне на пари в наличност по платежна сметка, кредитен
превод, директен дебит или наличен паричен превод, извършен чрез
доставчик на платежна услуга по смисъла на Закона за платежните услуги и
платежните системи, или чрез пощенски паричен превод, извършен чрез
лицензиран пощенски оператор за извършване на пощенски парични преводи
по смисъла на Закона за пощенските услуги. Когато плащането се извършва
чрез пощенски паричен превод, на клиента се предоставя хартиен или в
електронен вид документ, съдържащ най-малко информацията по чл. 26, ал.
1, т. 1, 4, 7 и 8..
Съгласно разпоредбата на чл. 25, ал.1, т.1 от същата наредба независимо
от документирането с първичен счетоводен документ задължително се издава
фискална касова бележка от ФУ или касова бележка от ИАСУТД за всяка
продажба.
Съгласно чл.118, ал.1 от ЗДДС всяко регистрирано и нерегистрирано по
4
този закон лице е длъжно да регистрира и отчита извършените от него
доставки/продажби в търговски обект чрез издаване на фискална касова
бележка от фискално устройство (фискален бон) или чрез издаване на касова
бележка от интегрирана автоматизирана система за управление на
търговската дейност (системен бон), независимо от това дали е поискан друг
данъчен документ. Получателят е длъжен да получи фискалния или
системния бон и да ги съхранява до напускането на обекта.
Съгласно чл. 118, ал.4, т.4 от ЗДДС министърът на финансите издава
наредба, с която се определя реда издаването на фискални касови бележки от
фискално устройство и касови бележки от интегрирана автоматизирана
система за управление на търговската дейност и задължителните реквизити,
които трябва да съдържат.
Видно от §.11 от ПЗР на Наредба № Н.18/13.12.2006год. наредбата е
издадена на основание чл. 118, ал.4 от ЗДДС.
В конкретния случай в хода на съдебното следствие по безспорен и
категоричен начин от всички събрани по делото доказателства бе установено,
че на 06.11.2020год. в обекта на въззивника е извършена продажба на 1бр.
стъклопакет на стойност 41.60лв. която сума е била заплатена в брой от
клиента (св. К.), но продажбата не е била регистрирана на ФУ (не е била
издадена касова бележка за конкретната продажба). В горната насока са
категоричните показания на свидетелите К. и Г., както и приложените към
АНП протокол от извършена проверка, дневен финансов отчет и клен от
същата дата.
И след като е извършена продажба и е прието плащане без да е издадена
касова бележка, то безспорно нарушение на наредбата е налице и това е
доказано по безспорен и категоричен начин.
Доколкото в случая е ангажирана обективната безвиновна отговорност
на ЮЛ въпроса за вината изобщо не стои. Осъществяването на деянието от
обективна страна (осъществена продажба и неиздаване на касова бележка за
същата) е достатъчно за ангажиране на отговорността на търговеца като
следва да се отбележи още, че ангажирането на неговата отговорност не
отпада дори и в случаите когато е била ангажирана отговорността на ФЛ
което фактически не е издало касовата бележка. В ЗДДС е предвидена
отговорност както за самия търговец (чл. 185, ал.1 от ЗДДС) така и за ФЛ
което е било длъжно да издаде касовата бележка (чл. 185, ал.3 от ЗДДС).
И според съда, както очевидно и според АНО, нарушението не е
маловажно по смисъла на чл. 28 от ЗАНН, доколкото данни още по-малко пък
доказателства, които да водят на извод, че констатираното нарушение се
отличава от останалите от своя вид с по-ниска степен на обществена
опасност. Напротив нарушението е типично. Безспорно стойността на
установената по безспорен начин нерегистрирана продажба (продажба за
5
която не е била издадена касова бележка) не е голяма. Само този факт обаче
сам по себе си не е достатъчен да определи случая като маловажен. Извод за
маловажност на административното нарушение не може да обоснове и
фактът, че нарушението е извършено за първи път, тъй като ако се приеме
обратното, то всяко първо нарушение би следвало да се квалифицира като
маловажен случай, а не това е целта на обективирания в чл. 28 от ЗАНН
правен институт. Тези обстоятелства следва да бъдат ценени единствено като
смекчаващи вината обстоятелства при индивидуализацията на санкцията. Не е
налице незначителна обществена опасност на деянието, тъй като
неиздаването на фискален касов бон предполага неотчитане от извършена
търговска продажба. Бездействието по нейното регистриране има за
последица неотчитане на приходи, които от своя страна подлежат на облагане
с корпоративен данък. Спазването на данъчната дисциплина е задължени на
всеки търговец, без значение каква е неговата търговска дейност и какъв е
обема на търговския му стокооборот. Правилата относно регистриране и
отчитане на търговските продажби имат за адресати всички правни субекти,
осъществяващи търговска дейност.
В случая АНО е дал правилна квалификация на извършеното нарушение
и законосъобразно е наложил санкция по чл. 185, ал.1 от ЗДДС доколкото
именно тази разпоредба предвижда санкция за този който не издаде касова
бележка. Досежно размера на наложеното наказание обаче – имуществена
санкция в размер на 700лв. съдът счете, че същият е завишен доколкото от
една страна в НП липсват каквито и да било мотиви досежно размера на
наложената над минималния размер санкция, а от друга с оглед липсата на
каквито и да било данни за наличие отегчаващи адм.наказателната
отговорност обстоятелства. В тази връзка намира за нужно да отбележи, че
видно от представената от страна на въззиваемата страна справка за издадени
спрямо въззивното дружество НП, посочените там НП не са влезли в сила,
поради което и не следва да се отчитат като отегчаващо отговорността
обстоятелство. Счете, че в случая дори наказание наложено в минимален
размер, че постигне в пълнота целите както на генералната така и на
специалната превенция, предвидени в нормата на чл.12 от ЗАНН, поради
което и прецени, че следва да измени НП като намали размера на наложеното
наказание имуществена санкция от 700лв. на 500лв.
С оглед на всичко изложено по-горе съдът счете, че атакуваното НП е
издадено в съответствие с материалния закон, същото не страда от пороци,
които го правят процес. недопустимо, но следва да бъде изменено като бъде
намален размера на наложеното наказание имуществена санкция от 700лв. на
500лв..
По разноските.
Разноски се претендират само от въззиваемата страна.
6
С оглед крайния изход на спора и направеното от пълномощника на
въззиваемата страна искане за присъждане на юрисконсултско
възнаграждение съдът счете, че въззивното дружество следва да бъде осъдено
да плати такова на основание чл. 63, ал.3 от ЗАНН вр. чл. 143, ал.4 от АПК,
вр. чл. 144 от АПК вр.чл. 78, ал.8 вр. ал.3 от ГПК, вр. чл. 37, ал.1 от ЗПП, вр.
чл. 27е от Наредбата за заплащането на правната помощ. Съгласно чл.37, ал.1
от ЗПП заплащането на правната помощ е съобразно вида и количеството на
извършената дейност и се определя в наредба на Министерския съвет по
предложение на НБПП. В случая за защита по дела по ЗАНН в чл.27е от
Наредбата за заплащане на правната помощ е предвидено възнаграждение от
80лв. до 120лв.. И като съобрази, че в случая делото не е с фактическа и
правна сложност изискващи специални процесуални усилия по поддържане
на обвинителната теза на АНО в с.з от една страна съдът счете, че
възнаграждението за юрисконсулт следва да бъде определено в минималния
предвиден в наредбата размер. И като съобрази размера на отхвърлената част
на иска (500лв. доколкото за тази санкция НП е потвърдено) и извърши
съответните изчисления съдът намира, че на въззиваемата страна следва да
бъде присъдено юрисконсултско в размер на 57.14лв. като посочената сума
следва да бъде заплатена от въззивното дружество „БУЛ-ИТ ГЛАС“ ООД в
полза на НАП.
Водим от горното и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН Варненският
районен съд
РЕШИ:
ИЗМЕНЯ Наказателно постановление № 552251-
F580370/18.12.2020год. на началника на отдел „Оперативни дейности“ Варна
в ЦУ на НАП, с което на „БУЛ-ИТ ГЛАС“ ООД ЕИК *********, със
седалище в гр. Аксаково, Южна промишлена зона , фабрика за преработка на
стъкла, УПИ ХІІІ-940, кв.80 по плана на гр.Аксаково, на основание чл. 185,
ал.1 от ЗДДС е наложено административно наказание имуществена санкция в
размер на 700лв. като намалява размера на наказанието на 500лв.
ОСЪЖДА „БУЛ-ИТ ГЛАС“ ООД ЕИК ********* , със седалище в гр.
Аксаково, Южна промишлена зона , фабрика за преработка на стъкла, УПИ
ХІІІ-940, кв.80 по плана на гр.Аксаково, да заплати на НАП юрисконсултско
възнаграждение в размер на 57.14лв.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Варненски
административен съд в 14-дневен срок от получаване на съобщенията от
7
страните, че решението и мотивите са изготвени.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
8